Джон Бейнс науката за любовта



страница12/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

ДРУГИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ЛЮБОВТА
Докато не научат какво представлява истинската любов, хората винаги ще повтарят едни и същи печални грешки. Те могат да научат истинската природа на любовта, като разберат правилата й, определени по възможно най-точен начин. Ще обсъдим три основни точки, свързани с природата на любовта:
1. Дали човешката любов е чисто субективно явление, което води до процес на емоционална кристализация във влюбения или може би е емоционално състояние, разкриващо качествата и ценностите на неговия любим?
2. Дали любовта се основава на психофизиологична структура или е чисто физиологична? Дали се базира изключително на сексуалното желание, както твърди Фройд? Съществува ли любовта независимо от биологичните процеси, особено когато е несъвместима с тях?
3. Дали любовта е неизменен процес, основан на човешката природа или е чисто човешко изобретение, възникнало в даден исторически момент, може би в резултат на литературно творчество?
Отговорите на тези въпроси понякога са много по-прости, отколкото изглежда. В желанието си да знаят истината хората не поставят на първо място развитието на разума. Поради това, вместо да решават проблемите си, те често безкрайно ги усложняват. Хората не се задоволяват с прости решения, защото всички знания, които не са много сложни, обикновено се подценяват. Всъщност, колкото по-трудно и объркано е едно понятие, толкова по-голяма гаранция за истинност придобива в очите на масите, които погрешно отъждествяват крайната сложност с истината. Истината винаги е проста и трябва да се изразява с думи, които могат да бъдат разбрани от средно интелигентния човек. Парадоксално е, че колкото по-лесен език използваме, за да опишем известни явления, толкова по-трудно е на учените да разберат казаното - сякаш обикновените думи са някакъв шифър, предназначен да скрива, а не да разкрива значението. На въпросите за любовта ще отговорим с прости думи, но първо трябва да повторим, че мъдростта не е продукт на разгорещени дебати, нито резултат от продължително проучване на специализирани текстове. Мъдростта е естествена последица от херметическото учение, което позволява след съответни усилия и време да „четем разтворената книга на природата". Херметизмът не е статична наука, не е някакво устно предание, при което учителят просто повтаря чутото от друг. Това познание е съзидателно и динамично, то непрекъснато се обновява, като неизменни остават само основните, фундаментални закони. Всеки истински херметически учител е независим и преподава познанията, които той самият е придобил. Това учение трябва да се преценява в историческия и обществен контекст, в който всеки учител действа по начин, съответстващ на целите, които си е поставил.

Ще продължим обсъждането на любовта под формата на въпроси и отговори за нейния произход и природа.


Какво е любовта?

Любовта е универсална магнитна енергия. Универсалният принцип на сътворението се нарича космически Ерос, а онази част от него, която въздейства върху човешкото същество и предизвиква силата на любовта в двойката, се нарича човешки Ерос. Любовта не е абстрактна идея. Тя е конкретна енергия, която при проявата си в човешкото същество го принуждава да възприеме определено поведение и го тласка към съюз с индивид от противоположния пол за възпроизводство или удоволствие.


Чувство ли е любовта?

Любовта не е чувство. Тя е потенциалът на първичния принцип на живота, който протича по различни канали, включително чувство на емпатия към някои хора, съчувствие, толерантност и добронамереност към ближните и силно отъждествяваме с лице от другия пол. Самата любов не е чувство, но чувството възниква от любовта. Привличането и отблъскването, симпатията и омразата са все продукти на любовта.


Има ли няколко вида любов?

Любовта като сила е еднородна, но може да се прояви по няколко начина в зависимост от свободния избор на индивида. Тя има различни нива на проява и материализация, и се осъществява с различни средства.


Едно и също нещо ли са любовта и сексът?

Любовта не е секс, но сексът е едно от нейните проявления. Човешкият Ерос може да протича от най-физическото до най-неуловимото ниво.

1. Генитален израз.

2. По-висши чувства на симпатия към индивиди от другия пол.

3. Братска, синовна и бащина любов.

4. Сублимирана любов, която води до по-висш духовен, философски, интелектуален или художествен израз.


Биологична потребност ли е любовта?

Любовта е биологична потребност, тя е силата на живота, принуждаваща индивида според неговото човешко качество да я насочва към обикновено сексуално удоволствие, възпроизводство или по-висши форми на самореализация.


Има ли хора, които не обичат?

Всички човешки същества обичат, дори онези, които привидно живеят, за да мразят; всъщност те само изкривяват първичната енергия на човешкия Ерос, следвайки своя личен свободен избор.


Каква е любовта - добра или лоша?

Сама по себе си любовта не е нито добра, нито лоша. В основата си тя е чиста енергия и е неспецифична. Човекът е този, който насочва енергията на любовта към съзидателност и братство или към омраза, фанатизъм и разрушение.


Съществува ли любов от пръв поглед?

Любовта от пръв поглед е просто вид любовна енергия, която предизвиква магнитно привличане. Това не означава, че между двама души съществува истинска любовна връзка. Истинската любов е винаги резултат на съзнателен и целенасочен процес, никога - на първи контакт.


Къде се намира физиологичният център на любовта?

Центърът на любовта е в гръбначния стълб, оттам се получава потокът енергия, който по-късно намира един или друг възможен начин за реализация. Животните изпитват ли любов?

Животните, както и растенията, минералите, планетите, звездите и галактиките, изпитват любов, тъй като са родени от любовта, живеят и умират за нея.
За какво служи любовта?

Да създавали поддържа живота.


Има ли истинска и фалшива любов?

Що се отнася до енергията на любовта, в цялата Вселена има само една категория. Що се отнася до хората, съществуват много степени на любов - от най-ниска до най-съвършена. Фалшивата любов е най-несъвършената форма на съюз и общуване между мъжа и жената. Истинската любов представлява форма на по-висш съюз на двойката и създава уравновесени и хармонични отношения, което води до пълноценен живот за индивида.


Как да отличавате истинската от фалшивата любов?

Истинската и фалшивата любов не представляват абсолютни, а относителни степени на растеж и усъвършенстващо се развитие на човека. При сатанинската любов фалшът е основан на отдалечаване, изкривяване или опорочаване на естествените принципи. Общо взето, любовта е истинска, когато двама души изпитват дълбока взаимна обич, когато напълно отсъства лицемерие, когато любовниците не трябва да лъжат, защото се страхуват един от друг. Любовта е истинска, когато дълбокият съюз и общуването не са пречка всеки да запази свободата си да се реализира като индивид. Когато двойката може да се раздели за дълго време без да престава да се обича, когато двама души се нуждаят един от друг, защото се обичат, а не когато се обичат, защото се нуждаят един от друг, тогава любовта е истинска. При истинската любов всеки от двамата споделя отговорността за себе си и за другия. Истинската любов е висш поток на човешкия Ерос. Фалшивата любов е същият този човешки Ерос, протичащ чрез проява на такива низки страсти като сексуална невъздържаност, ревност, суетност, измама и безотговорност.


Каква трябва да бъде любовта - егоистична или алтруистична?

Истинската любов е алтруистична, докато вътрешната природа на фалшивата любов е чисто егоистична и използва другия за собствена изгода и удоволствие. При егоистичната фалшива любов основният елемент е ревността, един вид „психологичен канибализъм", който единият развива за сметка на другия. Алтруизмът обаче трябва да бъде рационален, съзнателен и контролиран. Не бива да се изпада в противоположната крайност да си нанасяме вреда, за да задоволим любовник с ниско качество, комуто липсват лични достойнства. Алтруизмът, за който говорим, трябва да присъства и в двамата. От своя страна егоизмът е по-тясно свързан със сексуалното притежаване, отколкото с любовта.


Противоположност ли е омразата на любовта?

Не. Противоположността на любовта е смъртта, защото любовта е първичната енергия на живота. Омразата е противоположност на обичта или привързаността към някого и е само една от многото прояви на любовта.

Тези прости въпроси и кратки отговори са предназначени като общи ориентири за някои класически проблеми на любовта. По-нататък в тази книга значително ще разширим познанията, съдържащи се в горните въпроси.

„Любовната спирала" показва графично космическия Ерос по отношение на магнетизма на Земята и обкръжаващата я атмосфера. Това телурично магнитно поле е човешкият Ерос или записът на низши и висши вибрации, които всички хора произвеждат и излъчват чрез своите инстинкти, чувства, мисли, страсти и действия. Космическият Ерос е чист и неспецифичен, докато човешкият Ерос се оформя от човека. Този магнетизъм притежава същите качества като фотографски филм, но вместо образи, запечатва вибрации. В магнитното поле на Земята се записват всички изживявания на човека. Там се пазят всички вибрации на човечеството от появата му до наши дни. Диапазонът на вибрациите е огромен и прилича на гигантска клавиатура, която започва от най-ниските тонове и стига до най-високите. Всеки човек е в непрекъсната връзка с това хранилище, като според своето емоционално и вътрешно състояние се докосва до най-ниските и разрушителни или до най-висшите тонове, защото тези два жизнени центъра действат като електрически контакти. Ако индивидът е потиснат, за него са отворени по-ниските честоти; ако е в много положително настроение, той осъществява връзка с най-високите честоти. В това магнитно хранилище има хиляди, милиони разкази за човешките любовни драми, развиващи се според любовните модели на индивида, но основните теми обикновено са заимствани от два главни източника:


1. От филмите, поезията, романтичната литература, любовните истории и подражаване на действителни модели.

2. От магнитните записи: всичко, което е било, е и ще бъде, е регистрирано в тези магнитни записи и запазено за вечността.


Ние живеем потопени в море от магнетизъм, изпълнено с огромно количество различни вибрации, които хората непрекъснато приемат, а податливостта им на тези сили зависи единствено от силата или слабостта на собственото им Его. Най-низките и най-тъмни страсти често се освобождават, когато човек неволно влезе в контакт с фокусна точка на загниващ, опорочен и покварен магнетизъм, което води до отклонения. Това обяснява причината за емоционалното замърсяване на масите. Пример за такова явление често наблюдаваме, когато възникне вълна от паника, помитаща всички хора със слаба воля, без собствена стабилизираща сила. По този начин се пораждат епидемии от насилие, религиозен мистицизъм, яростен патриотизъм или революционен плам. Средата с негативен магнетизъм причинява и разпространява повечето заразни болести, защото те се подхранват повече от магнетизма, отколкото от вирусите и бактериите. Това обяснение на магнетизма ще ни помогне да разберем оздравителното въздействие на „лекуването с ръце". Лечителят предава собствената си енергия на болния и неутрализира болестта, когато това е възможно. Въздействието на митичния бог Купидон, който „пронизва влюбените със стрелите си", може да се обясни като магнитно излъчване на един индивид, завладяващо друг или по-скоро като човешки Ерос, който обхваща двама души и причинява силно взаимно привличане.

Магнитната енергия е решаващ фактор не само в любовта, но и във взаимното привличане или отблъскване между хората. При среща с някои хора изпитваме почти мигновено дълбока неприязън. Това се получава, когато вибрациите на тяхното магнитно поле не са съзвучни на нашите. Всеки индивид притежава собствено магнитно излъчване, енергия, произтичаща от това, което индивидът е приел от човешкия Ерос. Същевременно тялото произвежда своя магнитна енергия, която в съчетание със земния магнетизъм придава специфично магнитно качество на всеки индивид. То се определя от достигнатата степен на съзнателност, човешкото качество, знанията и еволюцията на индивида. Затова колкото по-високо е нивото на съзнателност, толкова по-висока е вибрационната честота на магнитното поле на индивида.

Магнитното поле на херметика, който е индивид с висока степен на еволюция, е образувано от следните съставки:
1. Човешки Ерос, чиято вибрация се увеличава чрез осъзнаването на тази сила.

2. Личен магнетизъм, произвеждан от самия индивид.

3. Комбинация от тези две сили.
Вследствие на това, човешкият Ерос и личният магнетизъм изграждат магнитния овоид на херметика, а на свой ред тази конфигурация образува неговото силово поле и сексуален магнетизъм. В известна степен можем да определим степента на еволюция и вибрационното състояние на даден човек, като се настроим на честотата на неговия магнетизъм и го анализираме интуитивно. Магнетизмът отразява влиянието на планетите върху нашата съдба, защото Земята непрекъснато е бомбардирана от космически лъчи, оказващи магнитни влияния, които се предават на индивида и предизвикват специфично въздействие.

Група хора, събрани на едно място, излъчва колективен магнетизъм, образуван от обединяването на отделни вибрации - сбор от приноса на всеки индивид. Ако влезем в контакт с вибрацията на такава група, веднага ще изпитаме силно енергийно въздействие с положително или отрицателно качество според магнетизма на групата. Магнетизмът не само се излъчва, но и прониква в твърди тела и остава в тях като постоянен елемент. Затова има места, където изпитваме неописуема тъга или силна депресия, дължащи се на отрицателните вибрации, които действат там.

Хората, които често посещават клубове или барове, където се събират неуспели и болни хора, се заразяват от тези отрицателни сили и си навличат „лош късмет". Те се излагат на емоционални разстройства и нещастия, за тях е много трудно да насочат живота си към щастие, успех и духовно развитие. Задълбоченото изучаване на тайната на човешкия Ерос разкрива съществуването на Сатаната в човешкия свят, защото Сатаната е част от телуричния магнетизъм, състояща се от опорочени вибрации. Това е една от причините, поради които Сатаната се изобразява като змия, пълзяща по повърхността на Земята. Змията обаче не винаги е негативен символ. Съществува светеща змия - противоположност на Сатаната, с която фараоните увенчавали челото си в знак на извисения и одухотворен човешки Ерос. Древният херметически символ - змия, захапала опашката си - изобразява „любовната спирала" или телуричния магнетизъм.

Братската любов заема високо място в скалата на любовта, защото е неегоистична, въпреки че не засяга пряко отношенията на двойката, а е свързана с емоционално общуване с другите. Тази любов има главно алтруистичен характер, поражда хармония и улеснява общуването между хората. Братската любов става пагубна, когато е едностранна и позволява на един човек да се възползва от друг. В слепия алтруизъм, в поучението „Прави добро на всички" се крие опасен елемент, защото такова действие в много случаи означава нарушаване на свободната воля на хората. Съществува опасност природата да стовари върху такъв услужлив човек същото страдание, което той се мъчи да облекчи у някой друг. Трябва да помагаме на хората според силите си, но само когато наистина заслужават помощ. В противен случай, вместо да им направим услуга, ще нанесем голяма вреда не само на тях, но и на себе си.

Защо мъжът се стреми към жената и обратно? Може би е тласкан от сексуалния нагон? Или пък зад това се крие някаква по-дълбока причина? В повечето случаи мъжът несъмнено търси жената поради сексуална нужда, докато тя е водена от стремеж към финансова сигурност и потребност от магнитната енергия на мъжа. Има обаче и по-възвишени мотиви, свързани повече с любовта, отколкото със секса. Това е нуждата да се усъвършенстваме, да станем цялостни същества, притежаващи и двете страни на истината в нейния мъжки и женски аспект. Ако мъжът и жената, представляващи двете половини на едно цяло, се обединят, те могат да постигнат неподозирано познание и самореализация. Когато се осъществи съюз от висш тип, това се превръща в действителност.

ВЛИЯНИЕТО НА ЗЕМНИЯ МАГНЕТИЗЪМ
Земният магнетизъм има фундаментално значение за процеса на любовта. Нека анализираме неговото решаващо влияние върху съвместния живот на двойката и върху индивида.
Магнетизъм в любовните магии

Много хора изживяват голямо разочарование, когато любовта им остане несподелена. В такива случаи често прибягват до помощта на ясновидци и гадатели, за да принудят чрез магия неверния любовник да се завърне или безразличието му до този момент да се замени с интерес към тях. Магьосниците обикновено правят някакво заклинание срещу съответно заплащане. В границите на своите оскъдни и понякога изкривени познания, те неволно използват собствения си низш магнетизъм. Тяхната магнитна сила има ниски вибрации, защото в този вид сделка, когато един човек трябва да изпита принудително влечение към друг, липсва висша духовна цел. Такава тактика може да успее, но може и да се провали. Резултатът е без значение. Индивидът си нанася голяма вреда, търсейки помощта на ясновидец, защото тези сеанси обикновено са фокусна точка на низш, разлагащ се магнетизъм. Клиентите, общо взето, са хора, които идват, за да се разтоварят от нещастията, страданието и „лошия късмет" в живота си - всъщност, все следствия на причини, създадени от самите тях. Всеки пореден клиент не само оставя след себе си собствените си негативни сили, но и попива злощастния магнетизъм, намиращ се на такива места.

Възможно е в много случаи ясновидецът да е честен и добронамерен, но той бързо се насища с разрушителни сили. Иронията на съдбата се крие в това, че търсейки такава помощ, индивидът всъщност поема много по-голям товар, отколкото е донесъл със себе си. Понякога той намира временно решение за сметка на съвсем друг и много по-сериозен проблем. При използването на любовни магии човек привежда в движение негативни причини, мъчейки се да пороби друго лице посредством магнитни сили. Това поражда карма, която рано или късно се връща при създателя си, тъй като е невъзможно безнаказано да се върви срещу относително свободната воля на индивида - това е в противоречие с Природата и представлява вид сатанинско поведение. Долнопробните магьосници, практикуващи елементарна черна магия, винаги са обкръжени от същества, които процъфтяват в света на ниските вибрации. В този смисъл действително съществува ад. Това е светът на низшата енергия - областта, където се съхраняват ниските вибрации, породени от животинските страсти на човека.
Магнетизмът и низшите създания

Всяка проява на човешкия Ерос е съзидателна, дори когато не се зачеват физически деца. От електрическите флуиди на индивида се раждат магнитни деца. Животинската проява на Ероса създава животински деца, които приемат действително дяволски форми - те не са нито животни, нито хора, а чудовищна кръстоска между двете. Това е истинският произход на демоните. Те са творения на човека и упражняват съответна власт върху него. За да оцелеят им е потребна енергия, а единствената възможност е да я поглъщат направо от хората. Те могат да използват само индивиди, които изживяват състояния, свързани с негативни страсти - в противен случай човешките вибрации за тях са не храна, а отрова. Тези същества не издържат на висши вибрации от положителни индивиди с уравновесена душевност и силна воля - те живеят в сянката на хора, отровени от тъга, потиснатост, завист, чувство на неудовлетвореност, ненавист, омраза и пороци. Демоните се прикрепват здраво към този тип хора и изсмукват жизнени флуиди, с които подхранват елементалния си живот. Демоните в ада не измъчват жертвите си от някаква злоба, а за да се хранят с енергията, отделяна от техните страдания и страсти. Някои индивиди се превръщат в истински носители на демонични ларви, а те подобно на ужасяващи пиявици могат да се прехвърлят и върху околните. Тъкмо това става в приемните на ясновидци и магьосници - те се превръщат в притегателна точка за магнитните демони, които в такава обстановка намират достатъчно храна.

Като разглеждаме механизмите на магнетизма в тази светлина, става възможно да разберем древните предания и твърденията за съществуването на „инкуби" и „сукуби" (невидими демонични вампири, родени от мастурбация, които се сношават с жертвите си в съня им). Тези демони предизвикват различни еротични сънища, в които се достига оргазъм. Могъщата енергия на оргазма се поема от инкубуса, който продължава да търси нови жертви, за да оцелее. Такива изживявания предизвикват в някои индивиди неконтролируемо желание да мастурбират - по този начин инкубите ги опорочават и изсмукват магнитната им енергия.

Днес учените се отнасят също така скептично към тези явления, както са се отнасяли първоначално към хипнозата - преди да бъде възприета в медицинските академии, тя била считана за суеверие. Но ще дойде време, когато съществуването на демоните ще бъде общопризнато. Между другото, хипнозата се практикувала широко от посветените в древен Египет и чрез нея те извършвали чудеса, които съвременната наука не може нито да си представи, нито да обясни. Някои учени посочват, че ако телепатията и ясновидството „наистина съществуват", те щяха да бъдат изследвани, защото е невъзможно такова нещо да остане в тайна. Те обаче пропускат едно обстоятелство - ако човек наистина притежава телепатични или ясновидски способности, съзнателността му се изменя дотолкова, че мотивите, мислите и желанията му стават неразбираеми за другите, а и той може би не иска да се намесва в нещата от този свят.

Да се върнем към въпроса за магнитните демони. Те са причина за много случай на мании и лудост. Тези демони завладяват изцяло подсъзнанието на индивида иа го използват за своите собствени жизнени импулси, като извличат от него енергията, необходима за оцеляването им. Често електрошоковата терапия действа не върху мозъка на пациента, а отблъсква и прогонва завладелите го същества. За съжаление това отслабва защитата на индивида и след известно време те пак ще го обсебят. Демоните не могат да живеят на големи надморски височини и най-доброто лекарство срещу тях са разходките в планината. Те не могат да съществуват на височина над три хиляди метра и се разпадат след най-много десет дни. Затова инките, които притежавали големи езотерични познания, построили град Мачу Пичу и неговия храм на голяма надморска височина, за да освободят съзнателността си от вредното въздействие на магнитните паразити.

Ужасяващите същества, привиждащи се на алкохолиците в пристъп на делириум тременс, не са въображаеми. Те действително съществуват в света на енергията и стават видими под въздействието на силно алкохолно опиянение. Подобно въздействие имат и халюциногенните вещества, които предоставят достъп до света на енергията, но свързват хората с вибрационни състояния, съответстващи на собственото им психично състояние, като предизвикват страшни или красиви видения и сънища.

Положителният уравновесен индивид има естествена защита срещу низшите създания, но тя намалява при силни емоционални състояния и страсти и им позволява да проникнат в него.
Магнитно напрежение в двойката

Ще изследваме по-подробно влиянието на магнитния обмен върху двойката, като използваме за основа привличането и отблъскването, възникващи от различните полярности. Мъжът и жената са противоположни магнитни полюси - съответно, положителен и отрицателен. Извън човешкото измерение и в по-широк смисъл може да се каже, че тайната на универсалния живот се крие в привличането между двата енергийни полюса - явление, което поражда жизнената енергия. За да бъде обаче тази сила действителна, всеки от полюсите трябва да запази вътрешното си състояние- положителният трябва да остане напълно активен, а отрицателният - пасивен. Общо взето, този принцип е в основата на привличането между мъжа и жената, което може да изчезне, ако в състоянието на полюсите настъпи промяна. Привличането се дължи на непрекъснато подходящо напрежение между тях. Ако тази сила отслабне, ще се намали и силата на привличането. Щом няма напрежение, привличането изчезва.

Това води до една от най-разпространените погрешни представи за брачния живот - за да се запази хармонията, съпрузите трябва да споделят едно и също легло. Тук физическата близост се смесва с психологичното и любовно общуване - щом двама души спят заедно, между тях има съюз. Тъкмо обратното - истината е, че когато мъжът и жената спят в едно и също легло, те постоянно обменят магнетизъм, напрежението между техните полярности намалява и поради това намалява и взаимното привличане. Сексуалното привличане постепенно отслабва. Непрекъснатият обмен на магнетизъм пречи на нормалното възстановяване на загубата, като положителният полюс се насища с отрицателна енергия и обратно. Макар да не променя фундаменталните полови характеристики, това значително намалява силата, напрежението и привличането им.

Дори когато двойката няма полов контакт например един месец, „магнитната сексуалност", разглеждана като енергия, продължава да съществува и да действа. За този вид съюз е достатъчна само физическа близост. Общуването, било то органично или магнитно, е свързано с отдаване на енергия от собствената полярност и приемане на енергия от другия пол. По време на сън индивидът губи част от силата си и приема-енергия с противоположна полярност, която още повече намалява неговата собствена. С течение на времето всеки от двамата до голяма степен губи полярната си стабилност и двамата се обединяват в един междинен полюс без почти никакво магнитно напрежение. Това води до изчезване на сексуалното привличане. Резултатът от тази загуба на привличане зависи от това доколко важен е сексът за двойката, защото ако връзката им е главно физическа, техният съюз ще се разруши. Ако обаче общуват на други нива, този проблем може да не им повлияе. За да разберем този проблем напълно, трябва да изследваме по-внимателно отношението между секса и любовта. За момента ще насочим вниманието си върху брачното ложе. Според нас, то е причина за смъртта на магнитното привличане между много двойки. Да не забравяме, че съществува разлика между магнитно привличане и магнитна симбиоза. Естественото привличане е сила, която възниква между два срещуположни полюса и се поддържа от достатъчна степен на напрежение или от раздяла. Има двойки, при които това полярно привличане е напълно изчезнало, но половите контакти са толкова чести, колкото в началото на връзката им. Това като че ли противоречи на казаното, но то е само привидно. Привидното привличане е само автоматична сексуална връзка, нещо като програмиран физически навик. Има брачни двойки, които влизат в полови контакти през ден, но съвсем механично и по навик. Половите контакти по навик не трябва да се смесват с истинския акт, който е естествено и логично следствие на силно привличане. Много мъже смятат, че са особено вирилни поради честата копулация, но всъщност става дума за условни рефлекси, а не за резултат от естествено привличане. Истинската вирилност има магнитен, а не органичен характер.

Щом двойката привикне към чест механичен коитус, настъпва момент, когато съюзът им вече не е съюз между две същества с различен пол, а по-скоро вид мастурбация на симбиотичното същество, в което двете страни са се слели. Индивидуалността в една връзка може да се загуби не само в психологичен, но и във физически смисъл чрез самия сексуален съюз. Естественото сексуално привличане не бива да се смесва с този вид мастурбация, получена от сливането на два противоположни полюса в някаква средна точка. Загубвайки полярната си индивидуалност, двамата любовници се превръщат в същество с неопределен пол що се отнася до полярността им, а съюзът им е лишен от характеристиките, определящи коитуса като копулация на мъжки вибрационен принцип с женска сила.

За да се поддържа любовното привличане, всеки от двамата трябва да развива и запазва индивидуалността си, да запази собствения си магнетизъм. Един ефикасен начин за възстановяване и поддържане на магнитното напрежение е практикуването на редовни периоди на самота и отделяне от другия, така че всеки да остава насаме със себе си. По този начин полярният магнетизъм се възстановява и усилва, а привличането между двамата се запазва завинаги. Тази препоръка е още по-логична, когато целта е да се съхрани връзката - да се мъчим насила да задържим двама души заедно, за да избегнем раздяла, нарушава едно от основните изисквания на любовта, според което човек не може да иска нищо, може само да дава. Ако любовта не е напълно доброволна, тя не е истинска любов. В противен случай изпадаме в неприятната ситуация да се мъчим да свържем двама души насила, по някакви външни правила, а не по любов. Любовта е вътрешен процес, който не може да се манипулира отвън - това би разрушило самата й същност.

Човешките усещания се изразходват от еднообразно повтаряне без почивка. Дори усещането за болка изчезва, ако продължи прекалено дълго. Да се спи в едно и също легло е не само неудобно - навикът отслабва привличането между мъжа и жената и разрушава индивидуалните им магнитни полярности. Свежестта на изживяването ще се запази, когато единият отива при другия, вместо двамата да прекарват цялата нощ в брачното ложе. Така ще се избегнат отрицателните влияния.

Хората имат неясна представа за значението на любовта - те вярват, че ако двама души са свързани с правни, обществени и религиозни задължения (едно от които е семейната спалня), те ще бъдат и вътрешно свързани. Тази представа е смешна, защото физическата близост и еротичното предизвикателство не са гаранция за истинско общуване. Има двойки, които дълги години живеят разделени на хиляди километри един от друг, но съюзът им си остава много по-дълбок и по-здрав, отколкото при други, които споделят едно и също легло. Най-голямата пречка е, че хората не съзнават колко дълбока е връзката между двата пола - вместо това те се мъчат да създадат изкуствен съюз по задължение и материална принуда, философите-херметици се занимават със значимото - с вътрешния съюз, защото когато съществува, той е истински съюз между двама души, свързани по любов.

Голям процент от браковете са „незаконни" съгласно природните закони. Те са изградени и се поддържат по силата на правни и обществени задължения, в тях липсва енергийният модел на брачния овоид - той може да бъде създаден единствено от Природата, когато в двойката съществува истинска хармония. Невъзможно е да се раждат деца само по силата на обществен закон (който пренебрегва природата), както не може да има и истински брак само с одобрението на закона, обществото или религията, които са създадени от човека, а не от природата. За да бъде бракът истински, човешките и природните закони трябва да се обединят. Природните закони са закони на науката, а законите на науката са израз на Висшия създател.

Обществото не е в състояние да създаде истински брак. То може само да узакони съюза на двойката с цел да защити семейната структура. Тази защита е само външната страна на връзката, но истинско значение има естественият вътрешен съюз, който може да се постигне единствено от двойката.


Поради тази причина херметиците различават два вида брачен съюз:
1. Узаконен брак - законен брак съгласно човешките закони, но без вътрешен или естествен съюз.

2. Цялостен брак - също законен, но постигнат чрез съюз по законите на Природата. Така той придобива двойно по-голяма сила както по човешките, така и по природните закони.


Внимателният читател ще разбере, че целта на тази книга е да покаже как да се създаде брак с двойна законност - утвърден не само от човека, но и от природните закони. Това е тайната на истинското щастие - да знаем как да получим благословията на Природата, като спазваме нейните закони.

Бракът следва законите на Природата, когато двойката чрез хармонични отношения, дълбока близост и силна способност за общуване създаде общ магнитен овоид - един вид невидимо дете, чието съществуване доказва създаването на естествена връзка. Тази връзка узаконява брака съгласно природните закони. Създателят е задал правилата на играта във Вселената - тези правила са законите на Природата. Съществуват дългогодишни законни бракове, които никога не са получили печата на законност от Природата, защото от гледна точка на „природния съд", те са незаконни. Причината е, че в тях липсва „брачният магнитен овоид", който е неопровержимо доказателство за действителната консумация на брака. Този факт остава верен, въпреки че няма физически системи за наблюдение и доказване на това явление.

Ако съюзът е получил одобрение от „природния съд", това проличава по нивото на общуване, любов, съюз, сила и щастие. Липсата на хармония и щастие, безразличието и лицемерието показват обратното. Разликата между тези два примера е толкова голяма, сякаш първият съюз е получил Божията благословия, а вторият - не. Верността на казаното тук може да се провери с това, че брачният овоид издържа всякакви кризи и проблеми. Всеки партньор запазва личното си равновесие и характер, колкото и трудни да са проблемите. Важно е да се отбележи, че макар даден брак да не съществува от гледна точка на Природата, това не означава, че не може да бъде променен. Тъкмо обратното - ако двамата партньори положат достатъчно усилия и прилагат науката за любовта, те могат да узаконят съюза си съгласно природните закони.

Между законния и цялостния брак съществува още една важна разлика. Цялостният брак притежава собствена зараждаща сила в света на причините и придобива магическата способност да постига материални следствия посредством причините, които съзнателно привежда в движение. От друга страна, законният брак е в състояние да поражда единствено деца от плът и всички негови действия се ограничават само в това.

Семейното положение „женен - омъжена" не е гаранция, че между двамата е създадена духовната връзка на любовта. В цялостния брак тази връзка се образува в самото начало и чак след това се допълва по човешките закони. Такъв съюз е много по-дълбок, рационален, човешки и съзвучен на природните закони. Няма гаранция, че двойката ще успее да постигне някакъв по-духовен и по-дълбок съюз след брака. Еднообразното всекидневие често разрушава оскъдните възможности на двойката да постигне по-висше общуване.

Само двойната законност на цялостния брак може да доведе до съюз, който надхвърля обичайните рамки и издига мъжа и жената до висша степен на любов, щастие и реализация. Такава духовност, еволюция и удовлетворение остават непостижими за повечето хора. Принадлежността към някаква религия не осигурява божествено щастие в брака. Това тайнство се постига единствено чрез неотклонно спазване на природните закони и вътрешно издигане чрез добродетели, самоконтрол, отговорност, морално усъвършенстване и духовна еволюция. Индивидът не получава благосклонността на божествената Природа с молитва и покаяние, а чрез собствените си усилия.


1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница