Джон Бейнс науката за любовта



страница16/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
#46049
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

ХЕРМЕТИЧЕСКАТА ДВОЙКА
В тази глава накратко ще разгледаме постигането на повиеш съюз. При него двойката вече е посветена в херметическата наука и е преминала значителна част от обучението.

Първо ще видим какво е най-голямото постижение на съюза по любов. В най-висшия му израз мъжът и жената са свързани извън времето и пространството и половият акт не е абсолютно необходим за техния съюз, като приемаме, че общуването може да се извършва на равнището на разума.

Много от качествата на херметическата двойка са идентични или сходни с описаните в предишната глава, само че са цялостно постигнати. На херметическо ниво любовта настъпва само дотолкова, доколкото и двамата осъществят истинско развитие на Аза, последвано от стадии на зрялост и пълноценност.

Двамата изминават дълъг път, като първо постигат високо състояние на будност, преодолявайки онзи сомнамбулистичен автоматизъм, който владее обикновените хора. Те имат самоконтрол и управляват напълно инстинктите, емоциите и мислите си, като побеждават егоизма, суетността, гордостта, ревността и се оформят така, че да образуват ментален овоид. Общо взето, двамата постигат познание и контрол върху своите физически средства и осъществяват по-висша връзка, която води до истинско щастие и ги насочва към все по-голям напредък по пътя на духовната еволюция. Тук можем да разкрием седем елемента от любовта на херметическата двойка. Те са свързани с езотерични практики, които затвърждават съюза в по-висш план и осигуряват щастие и еволюция.


1. Мъжът проектира женствеността си върху жената, а жената - мъжествеността си върху мъжа.

В началото споменахме, че мъжът има женска страна, а жената - мъжка страна. Проблемът за равновесието на половете е свързан с процента на противоположния пол, който всички носим в себе си. В известен смисъл това не позволява на половете да постигнат идеалното състояние. Женският елемент е причина за слабостта на мъжа и неговата подчиненост на страстите; мъжкият елемент прави жената властна, истерична, неженствена.

В херметическата двойка жената отдава цялата си мъжка част на своя спътник и на свой ред приема женския елемент от него. Така двамата постигат съвършена цялостна мъжественост и женственост, а това, както се вижда от изложеното на предходните страници, води до максимално разстояние между полюсите в двойката. Активният и пасивният полюс достигат максимална напрегнатост и вследствие на това - най-висока степен на привличане. Чрез този процес се поражда и могъща жизнена сила, която постоянно обновява и регенерира двойката. Когато активната или мъжката сила притежава известно количество пасивна енергия, тя не може да заеме положителния полюс, а само се доближава към него. Ако същото стане при отрицателния полюс, потенциалът и на двата полюса спада. Полюсите могат да достигнат пълните си възможности само когато основният им характер е напълно определен.

Това е една от големите разлики между обикновената и херметическата двойка: при първата липсва правилно разстояние между полюсите, докато при втората има идеално напрежение между двата полюса, а това наред с други неща осигурява достатъчна жизненост. Как могат тези неправилно разположени мъжки и женски елементи да отидат на мястото си? Това ще се постигне само когато и двамата осъзнаят, че в истинския брак другият е „второто аз". Това настъпва, ако индивидът се научи как да се разкрива чрез другия - задача за напреднали ученици, която се постига не изведнъж, а постепенно. Подготовката се състои в предварителното изграждане на съвършена хармония и разбиране между партньорите.


2. Възприемане на естествени роли.

Както споменахме, жената е въплъщение на Природата, докато мъжът представлява духа. Съществува голяма разлика между несъзнателното и съзнателното изпълнение на тези роли. Двойката трябва да действа отговорно и мъдро така, както небето и земята се съединяват в съзидателна прегръдка, за да си възвърнат загубения рай. Когато твърдим, че жената е Природата, казваме това в най-широкия смисъл на думата. Причината е, че нейният път към духовна еволюция е много различен от този на мъжа. Само когато успее да стане господар на природната сила в себе си, тя преминава в друго космично измерение и от жена се превръща в господарка на природата.

Мъжът може да научи природните тайни, когато постигне пълно разбиране на женската душа. Това обяснява защо опитите за постигане на духовно развитие в изолация, в откъснатост от Природата, са безполезни. По този начин никога не може да се постигне истинска мъдрост. За жената не съществува рай без мъжа; за мъжа няма мъдрост или рай без жената.

Разбира се, това понятие ще е лишено от всякакъв смисъл за несъбудените двойки, както и за онези, които търсят само моментното удоволствие на плътта за сметка на душата.

Жената достига максимална космична реализация, като отдава душата си на мъжа - цел, която несъзнателно преследва цял живот. В херметическата двойка жената трябва да даде душата си на своя мъж, за да получи в замяна от него небесния огън - неговата духовна мъжка сила. Тази размяна води до връзка, която е невъзможно да опишем на непосветените, тъй като тя отвежда жената в рая, а мъжът прониква в тайните на Природата.

Всяка жена, независимо дали е херметик или не, дълбоко в себе си желае да намери мъж, достоен за душата й, но рядко постига това. Наред с изискването за висша духовна реализация, малцина притежават божествен духовен огън -същият огън, откраднат от митичния Прометей. Когато жената не намери такъв мъж, тя поема по-малко амбициозен път и се задоволява с нещо, което също представлява голяма стъпка в развитието й, тоест да овладее природата в себе си и така да постигне по-висока еволюция.


3. Сливане в трето същество

Обикновената двойка се мъчи да се слее в едно същество и се стреми да спре индивидуалното си съществуване, за да постигне единство. Това, което на пръв поглед изглежда много желана цел, всъщност е гибелно за любовта, защото означава обединяване на противоположни полюси в една средна точка, което унищожава привличането. Наистина, двамата трябва да се обединят възможно по-тясно и да постигнат обща идентичност, но как да го направят, без да загубят напрежението между полюсите? Това може да се постигне единствено чрез сливане в трето същество. Става дума за скритото дете, в което се обединяват част от мъжа и жената, като всеки запазва собствената си индивидуалност. Те образуват андрогенно същество, което осигурява идеално сливане и правилна полярност. Двойствеността не се превръща в единство, а в троичност. Този тип окултен хермафродизъм придава на двойката способност да съзерцава взаимно интелекта си от гледната точка на другия, от другата страна на медала. Мъжът и жената не могат сами да видят другата половина от действителността, защото разумът им се определя от половата принадлежност. Те могат да получат цялостен поглед само като се слеят в единството, родено от троичността. Това не става при общуването на обикновените двойки, в които никой от двамата не може да разбере другия и да се разкрие пред него.


4. Завръщане в изгубения рай

Чрез цялостната си връзка херметическата двойка може да се наслаждава на изгубения библейски рай. Там тя получава способността да създава всичко. Това не я освобождава от действието на закона за причината и следствието, напротив - увеличава отговорността й. Съзидателната сила е свързана с интелигентното използване на херметическите принципи, тя не може да създава нещо от нищо. Не е нужно да се отказваме от материалното преуспяване, но трябва да се стремим да насочваме собствените си средства мъдро и с чувство за отговорност. Тези принципи показват, че херметикът не може да върви срещу законите на природата и трябва винаги да ги спазва. Никой не е над законите на природата. Индивидът може само да си служи с по-висшите закони, като се подчинява на правилата на играта.


5. Създаване на богове

Тайнството на теургията показва как човек може да създава богове. Вече разгледахме подробно противоположния, отрицателен полюс на тази практика - опасната игра на човешките страсти, създаваща магнитни демони. Херметическата двойка съзнателно насочва пораждащата си способност и ражда невидими деца, които са действително богове, създадени от висши духовни принципи, а не от животинската природа на индивида. Тези скрити деца са духовното потомство на двойката и стават част от нейното „божествено семейство". Те са също така елементите, които я предпазват и й помагат да постигне съвършена еволюция.


6. Ментален коитус.

Херметическата двойка има нормални сексуални, отношения, макар и с безкрайно по-високи качества от обикновените. За нея сексът е не само средство за удоволствие, а начин за издигане до по-висши състояния на съзнателност. Ще илюстрираме обяснението си с една трудно преводима индийска дума. Това е „самадхи" - състояние на божествен екстаз. Тъкмо това състояние се постига чрез ментален коитус на магнитните сексуалности, обединени от еволюиралото съзнание на партньорите. От гледна точка на обикновените хора понятието ментален коитус може да бъде погрешно изтълкувано - според тях, мъжът и жената си представят, че участват в сексуален акт, но остават физически разделени. Става въпрос за нещо съвсем различно, тъй като менталното не е синоним на интелектуалното или имагинерното. В херметизма значението на думата „съзнание"-се различава от общоприетото и е свързано със създаването на магнитен овоид от съзнателна енергия с висока вибрация. Менталният коитус е състояние на дълбока наслада, което можем да си представим само когато разберем, че принципите на чувственото удоволствие, управляващи материалния свят, нямат власт над духовния. Духовната наслада е далеч по-силна и пречистена, отколкото чувствената, но може да бъде изпитана само от онези, които са успели да станат действително духовни, проявявайки духа си чрез собствения си мозък. Менталният коитус е повече състояние на съзнателност, отколкото начин за постигане на удоволствия.


7. Създаване на окултно убежище

Домът на херметическата двойка се превръща в място, където тя е защитена от низши вибрации. Той става убежище, което я предпазва от видими и невидими врагове- храм, в който може да се приюти от злонамереността и бестиалността на опорочени същества.

За тези същества няма нищо по-неприятно от това да съзерцават мира и щастието в истинската любов. Точно както червеното наметало разярява бика на арената, така и добротата, спокойствието и духовността възбуждат омраза и кръвожадност у демоните, които обитават царството на низшата енергия. Те винаги нападат онези, които са противоположност на тяхната тъмна природа. Дори само влизайки в контакт с голяма маса хора, индивидът се подлага на всевъзможни отрицателни вибрации, които са продукт на животински страсти. Ето защо монасите, които искат да се пречистят, за да бъдат достойни за божията благодат, скъсват всякаква връзка със света и се оттеглят в манастири-

Херметизмът следва различен път. Той не проповядва такова уединяване, а изисква от индивида активна връзка с околната среда, тъй като това е единственият начин да се разбере човешката душа и да се поемат обществените отговорности. Във всекидневието индивидът губи енергия и се замърсява с отрицателни състояния. Като се върне вкъщи, чрез съсредоточаване върху себе си в чистата среда на своето убежище, той може да възстановява загубената енергия и да се предпазва от отрицателно въздействие. Хармоничните вибрации на двойката осигуряват силна магнитна защита на дома й срещу разрушителни влияния. Домът се превръща в място на спокойствие, мир, красота хармония, духовност и сигурност. Легендарната страна Шангри-Ла - приказно място, където царуват съвършена красота, мир и щастие - е само символ на свещеното пространство, което двойката може да създаде в дома си, независимо от материалните удобства. Любовта и щастието възникват и се развиват само там, където съществува топлината на истинската човечност, защитена от чужди влияния.

Съюзът, постигнат от херметическата двойка,.надхвърля традиционните представи. Той не се дължи на фантазия, а на действителните и конкретни резултати, постигнати от нея. Животът прилича на голяма градина, където най-желаните плодове са лесно достижими, но човек се задоволява само с това, което случайно падне върху главата му.

Херметическата любов е безсмъртна. Тя продължава след смъртта и надживява разпадането на физическото тяло. Тя се простира в онзи свят, който започва там, където свършват илюзиите и сънищата, извън живота и смъртта, извън доброто и злото, извън удоволствието и болката. Любовта е плод от дървото на познанието, за което Бог е казал: „Ако вкусите от този плод, ще станете богоравни".



ПРИЛОЖЕНИЕ

ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЛЮБОВТА, СЕКСА И БРАКА
Хората често хранят фалшиви надежди, свързани с любовта, секса и брака, които са отражение на съвременните обществени модели. Сред тези погрешни представи най-разпространени са следните:
ЗАБЛУДИ ОТНОСНО ЛЮБОВТА

  1. Любовта е лесна, спонтанна и всеки е подготвен за нея.

  2. Истинската любов се измерва със страстта и ревността.

  3. Любовта е чувство, което живее в сърцето.

  4. Всеки има право да постигне щастие в любовта.

  5. Любовта е егоистична.

  6. Късметът и щастието в любовта зависят изцяло от това да намерим подходящия човек.

  7. Любовта е експлозивно, напълно завладяващо ни чувство.

  8. Любовта е сляпа, без участие на силата на разума.

  9. Любовта е като роман - романтична и фантастична.

  10. Любовта зависи от физическата красота.

  11. Любовта зависи от сексуалната връзка.

  12. Любовта е лекарство за самотата, неуспеха и чувството на тревожност.

  13. Чувството на еуфория е признак за истинска любов.

  14. Влюбването е непременно положително и желано преживяване.

  15. Всеки партньор трябва да посвещава цялото си време на другия и да му бъде напълно предан.

  16. Всеки партньор е способен да изпълни всички потребности на другия.

  17. Любовта е нещо, което изцяло изпълва живота.

  18. Любовта е най-важното нещо в живота.

  19. Любовта е насочена изключително към лично удовлетворение и възпроизводство.

  20. Любовта не изисква воля и дисциплина.

  21. Единият трябва да притежава другия.

  22. Любовта може да се подтиква и задейства от емоционални, икономически и сексуални стимули, и зависи от тях.

  23. Любовта позволява да изпълним всичките си мечти и желания.



ЗАБЛУДИ, СВЪРЗАНИ СЪС СЕКСА

  1. Сексът е грях.

  2. Сексът трябва да се подтиска; на секса трябва да се дава пълна свобода.

  3. Сексът се изразява само чрез половите органи.

  4. Удовлетворението зависи от честотата на коитуса.

  5. Сексуален афинитет трябва да съществува от началото на връзката.

  6. Сексуалната съвместимост е синоним на любовта.

  7. Бракът е официално одобрение или разрешение за сексуални отношения.

  8. Сексът е мръсен.

  9. Всички сексуални преживявания са прекрасни, сбъдват се всички надежди, но всъщност резултатът може да е разочароващ.

  10. Ако някой има някакви възражения срещу половия акт, те ще изчезнат след брака.

  11. Половият акт отнема нещо, което човек е имал преди него. Загубата е безвъзвратна. В действителност няма загуба, а по-скоро размяна.

  12. Удовлетворението на жената зависи от размера на мъжкия орган.

  13. Сексуалната възбуда на жената е съсредоточена във физическите органи.

  14. Мъжествеността се изразява чрез сексуалната потентност.

  15. Фригидността е само проблем на женския пуританизъм.

  16. Женствеността се изразява с броя на оргазмите, които достига жената.

  17. Коитусът е винаги проява на животинско поведение.

  18. Сексуалното привличане ще продължи завинаги.

  19. Сексуалното целомъдрие е гаранция за чистота.

  20. Сексуалното целомъдрие е главното условие за постигане на духовност.

  21. Противозачатъчните средства са нещо лошо.



ЗАБЛУДИ, СВЪРЗАНИ С БРАКА


  1. Бракът е необходима цел в живота.

  2. Бракът позволява на младите хора да влезнат в света на възрастните.

  3. Бракът непременно носи удоволствие и блаженство.

  4. Човек постига стабилност чрез брака.

  5. Бракът трябва да продължи завинаги.

  6. Бракът означава собственост и права върху другия.

  7. Бракът автоматично означава щастие и сигурност.

  8. От брака непременно трябва да се родят деца.

  9. Бракът е досадно задължение.

  10. В брака човек губи свободата си; така и трябва.

  11. Моят брак ще е различен - той няма да повтаря грешките на другите.

  12. Бракът ще разреши или компенсира личните ми проблеми,

  13. Всеки съпруг трябва изцяло да посвети живота си на другия.

  14. Бракът е решение на самотата, тревогата и депресията.

  15. Брачният съюз и стабилност се основават на сексуалната изява.

  16. Колкото повече време съпрузите прекарват заедно в ежедневието си, толкова по-голяма близост ще има в брака.

  17. Времето на всеки от съпрузите принадлежи на другия.

  18. Временната липса на интерес е признак за липса на любов.

  19. Да се спи в отделни легла е вредно за отношенията и показва липса на интерес.

  20. Вътрешната обич е винаги пропорционална на физическите ласки.

  21. Бракът е средство за постигане на нещата, които ни липсват.

  22. Верността означава само сексуален монопол върху другия.

  23. Децата могат да спасят любовта в брака.

  24. Успехът на брака трябва да се измерва с финансовия успех, броя на децата, общественото положение и материалната собственост.

  25. Човек трябва да приема всичко в брака, за да избегне раздяла или развод.



НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ СТРАДАЩИТЕ ОТ НЕЩАСТНА ЛЮБОВ
Много хора намират голямата си любов и после я губят поради какви ли не причини. Това преживяване често е болезнено и води до душевни кризи. Някои дори стигат до самоубийство или убийство, а всички смятат, че сигурно са обичали до крайност, щом са посегнали на своя или чуждия живот поради загубата на любимото същество.

Между естествените и патологичните последици от нещастната любов съществува граница. Известни чувства, например тъга и самота, са нормални - тези реакции често помагат на страдащия да узрее. Патологичните изживявания обаче заслужават внимание, тъй като такива реакции са най-вредни и трябва да знаем как да ги избягваме и да им противодействаме. От тях страдат всички хора, за които любовта означава не само удоволствие, но и нарцистично удовлетворение. Силата на любовта действа като елемент, който поддържа и засилва нарцисизма. Нарцисизмът е средство за запазване на самоуважението и самолюбието и образува ядрото на душевния живот и ръководещото Аз на индивида. Нарцисистът е убеден, че всичко е създадено за негово удоволствие и целият свят се върти около него. Нарцисизмът води началото си от ранното детство, когато детето открие, че всичките му нужди могат веднага да бъдат задоволени от майката. То мисли, че майка му и целият свят съществуват единствено за да му служат. По-късно, когато майката го глези и полага прекомерни грижи, детето придобива чувство за всемогъщество, което е основата на нарцисизма. Възрастният индивид разбира, че не е всемогъщ, но това разбиране не премахва комплекса. Комплексът е фиксиран на не-съзнавано ниво в ранното детство и индивидът си служи с външни средства, за да повдига самочувствието си чрез „нарцистична храна". Любовта се превръща в най-силен източник на такава храна, а разочарованието предизвиква патологична реакция. Патологичната реакция се получава не само когато любовта носи разочарование, но и когато е свързана с удоволствие. Загубвайки „любимата си", индивидът има усещането, че е загубил живота си. Това дълбоко чувство не произтича от загубата на скъп за него човек, а от обстоятелството, че той вече не може да разчита на „нарцистичното гориво", с което любовта го е подхранвала.

Да си представим индивида като балон, който постоянно се нуждае от представители от другия пол, за да го надуват -този процес трябва да се повтаря редовно. Когато другият откаже да надува, индивидът се чувства празен и мъртъв, но всъщност му липсва само обемът въздух, с който си е придавал важност. Това сравнение илюстрира процеса на нарцистичното разочарование в любовта. Индивидът изпитва усещането, че умира или поне иска да умре, защото без подкрепата на любовта се чувства незначителен и безполезен. Не е вярно, че той страда за загубената любов - болката му се дължи на внезапно оттегляняне на подкрепата, с която е свикнал. Това става ясно, ако наблюдаваме с каква лекота сменя обекта на любовта, стига да намери се появи друг със същата способност да дава. Следователно любовното страдание е нещо относително, защото не е лесно да определим границите между истинската любов и нарцисизма. Нарцисистът не може да страда от загубата на нещо, което никога не е имал. Загубата представлява разсейване на приятна илюзия или намаляване на самочувствието.

Единственото разумно решение е истински да разберем случилото се, да потърсим подкрепата във вътрешни, а не външни ценности. Когато човек няма развито, силно и зряло Аз, той търси подкрепа отвън. Такъв индивид подсъзнателно знае собствената си слабост и се отъждествява с обекта на любовта си, но не за да дава любов, а за да използва силата на другия.

Любовта между двама души с много слабо Аз е само тъжна игра, започваща, когато всеки търси в другия липсващите му елементи и това търсене неизбежно завършва с разочарованието на хора, способни да си предложат взаимно единствено телата си. За да обича, човек трябва на всяка цена да се пребори с нарцисизма, който го кара да разглежда като наистина съществуващи само нещата вътре в него и по този начин омаловажава действителността на външния свят. Нарцисистът оценява живота и хората единствено според полезността им за самия него. Нарцисизмът силно изкривява действителността и индивидът се затваря дълбоко в собствената си личност и не може да общува с хората. Изживяването на любовно разочарование, както и силната болка поради загубата на нарцистичното гориво, осъждат такъв човек на страдание. Той изпитва самосъжаление, потапя се з собствения си свят, не живее във външната действителност. Ако не могат бързо да намерят подходящ заместител, такива хора преживяват много трудно разочарованието в любовта. Загубата на самоуважение за тях е много сериозна заплаха и прави съществуването им непоносимо.

За разлика от нарцисистите, хората с нормални реакции се приспособяват сравнително бързо към любовното разочарование, освен ако любовта не е била от истински, висш тип - тогава празнотата от такава загуба се запълва много трудно. В зависимост от състоянието на духовно развитие на двойката, смъртта на единият обаче не винаги прекратява връзката, която продължава вечно.



НЯКОИ ОСНОВНИ ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА НАРЦИСИЗМА В ЛЮБОВТА
Съществуват предупредителни сигнали за опасността от нарцистичен елемент във връзката. Ето най-често срещаните:


  1. Индивидът изпитва нужда от постоянни похвали.

  2. Има ниска съпротивителна способност към фрустрация.

  3. Не може да понася спокойно критика.

  4. Непрекъснато има претенции и изисквания.

  5. Изисква пълна преданост от другия.

  6. Проявява изключителна ревност.

  7. В преценките му липсва обективност.

  8. Има чувство за всемогъщество.

  9. Проявява прекомерна суетност и гордост

Ерих Фром дава следния пример за нарцистично изкривяване на действителността:

„Една жена се обажда на лекаря и иска той да я прегледа този следобед. Докторът отговоря, че днес няма свободен час, но може да я приеме утре. Жената казва: „Но аз живея само на пет минути от кабинета ви". Тя не съзнава, че малкото разстояние между тях не означава, че докторът има време за нея. Тази жена възприема ситуацията нарцистично - щом тя ще спести време, значи и докторът ще спести време. За нея единствената действителност е собствената й персона".

Следователно, нарцисистът е неспособен да оценява обективно външната действителност, защото проектира върху нея собствения си вътрешен свят. Изправен пред любовни разочарования, той има само две възможности: да търси заместител, който пак „да надуе балона", за да облекчи временно тревогата му, или да се изправи пред действителността, че е слаб, инфантилен и лишен от вътрешна сила човек. Втората възможност не трябва да го плаши - възприемането на действителността е главно условие за истинско развитие и сила. Всъщност, невъзможно е човек да бъде силен, ако не разбира.и приема собствената си слабост и няма ясна представа за положението си. За да се излекува, пациентът трябва да съзнава, че е болен.

Както за нарцисиста, който реагира небалансирано на даден стимул, така и за хората с нормални реакции изучаването и разбирането на науката за любовта е безценно в търсенето на щастие и успех.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница