Джон Бейнс науката за любовта



страница17/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

ОПАСНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С НАУКАТА ЗА ЛЮБОВТА
Науката за любовта трябва да се прилага индивидуално, защото изисква същото внимание и умение като свиренето на музикален инструмент. Човешкото същество произвежда мелодията на любовта чрез психобиологично единство. Придобиването на това познание само по себе си не е достатъчно за практическа реализация в любовта. Човек се нуждае от представител на другия пол със сходни нужди и цели, който също познава и практикува любовната мъдрост. Съществуват две възможности: индивидът изучава науката за любовта, но няма партньор, или вече има партньор и сега му предстои да овладее науката за любовта.

Онези, които вече познават науката за любовта, трябва да предават знанията на бъдещите си партньори, за да придобият и те любовната мъдрост. Те трябва да се свържат с брак едва когато избраният партньор премине достатъчно дълбок самоанализ и напредне в науката за любовта, а после двамата могат да я усъвършенстват в съвместния си живот. Посветените в науката за любовта увеличават безкрайно шансовете си да постигнат истинско щастие и реализация. Онези, които вече имат партньор, са изложени на опасността усилията им да постигнат истинска любов да не срещнат отговор в другия. Възможно е това да се дължи на липса на култура, на липса на интерес или обикновена небрежност. Колкото повече индивидът напредва в науката за любовта, толкова по-издигнати и по-широки стават потребностите му от гледна точка на човешката и духовната чувствителност. Възможно е мотивите му да претърпят дълбока промяна поради достъпа до една по-богата, по-извисена и пълна реалност.

Ако единият не напредва поради неспособност или липса на интерес, разстоянието между двамата се увеличава поради забележимата разлика в състоянието на съзнателност, тъй като въпреки че единият е издигнат и активен, другият си остава непроменен. Това увеличаващо се разстояние причинява липса на общуване подобна на тази между образования и необразования човек. Единият партньор се изправя пред необходимостта да се откаже от развитието си, да сподели невежеството на другия, тъй като в противен случай е застрашена стабилността на брака. Ако само единият от партньорите достигне пълния си потенциал и любовна мъдрост, докато другият търси единствено удовлетворение на личните си фантазии и поведението му се ръководи от сатанинската страна на любовта, двойката няма шансове за издигане.

Ето защо трябва да се отнасяме към това познание с безкрайно търпение, грижа и, колкото и тривиално да звучи, с голяма любов. Главната цел на познанието е да обедини двама души в истинска любов, за да намерят истинско щастие, да укрепят семейството и дома си и да допринесат за създаването на по-човечен, по-духовен и по-съзнателен свят. Целта е двойката е да постигне съюз с такава сила, постоянство и устойчивост, каквато може да предложи само автентичната любов. В търсенето на това единство всеки, който придобие познания за любовта, трябва да даде на другия пълна възможност за постепенно постигане на набелязаните цели. Средствата за изграждане на този най-съвършен съюз са безкрайното търпение и толерантност.

Когато двамата достигнат едновременно познанието за любовта и имат едни и същи способности и цели, напредъкът им ще бъде много по-бърз и плодотворен. С решимост те несъмнено ще постигнат щастие и благоденствие.

РЕЧНИК

Аз (Его)

Психологичната част на човека, чрез която личността се самонаблюдава и избира каква позиция да заеме по отношение на външната действителност. Личността е зависима от Егото и живее чрез него. Най-общо казано, то е онази част от личността, която диктува индивидуалните норми за поведение.


Божествена искра, проявяваща се чрез мозъка

Божествената искра или духът присъства в латентно състояние в индивида, но развитието на волята и формирането на съзнание й позволява да се прояви чрез действията на индивида, които съответстват на целите на Всичкото.


Второ Аз (Alter Ego)

Аспект на личността, който служи за сравнение и изпълнява ролята на довереник, противоположност или партньор на индивида и е свързан с представите на Аза за себе си, желанията, фантазиите и сънищата си. „Второто Аз" е освободено от властта и отпечатъка на обществената програмираност и съзнание - то остава безучастно или скрито, докато се прояви под въздействие на някакъв катализатор, например алкохол, наркотик, стрес и пр. или чрез проектиране върху други индивиди. Този процес не трябва да се смесва с репресията.


дух

Слънцето излъчва милиони частици светлина и топлина, които поддържат живота. Също като Слънцето, Бог или Духът излъчва и разпръсква частици от себе си във всеки индивид и всяка от тези частици, наречена божествена искра, представлява духа на отделен човек. Човекът е дух, въплътен в тяло.

Духът и душата се стремят един към друг като мъжа и жената. Всички хора имат дух и душа, но не винаги знаят това. Духът, който вече е в човека, може да блесне само чрез познание и възпитание на човешката душа. Когато пречистим душата си, духът ни може да действа без ограниченията на тялото, да се приближи и да се слее с Бог.
душа

Душата е интелигентната животинска част от първоначално заложеното в индивида, която съчетава четири вида интелигентност - интелигентност на дихателната система, интелигентност на храмосмилателната система, интелигентност на кръвоносната система и интелигентност на размножителната система, традиционно представяни с четирите природни стихии - въздух, земя, вода и огън.

Всеки човек получава при раждането си душа от природата чрез четирите първични интелигентности, намиращи се в храносмилателната, кръвоносната, дихателната и размножителната система. Душата все още няма висша съзнателност и собствена интелигентност. Тя няма водач и се движи без участието на волята, като функционира единствено чрез присъщите си характеристики, свързани с колективната животинска душа.

Душата е почвата, в която духът може да посее семето си и да израсне.

Най-висшата цел е свързването на духа и душата. Когато душата придобие съзнателност и дух, човек може да взаимодейства съзнателно със силите на Природата. Душата, освободена от емоции и низки страсти, става предпазен щит за човека.
езотерично

По-дълбок пласт на битието и по-дълбоко възприятие, достъпни за ограничен брой индивиди. Битието и възприятието имат различни слоеве - повърхностното значение на едни е очевидно за масите, други съдържат по-дълбоки и проникновени истини и разбирането им изисква по-високо ниво на съзнание. Всички религии и философии предлагат външни учения за масите, но същевременно има вътрешно ядро на същото учение на по-дълбоко и проникновено ниво - такова е съотношението между кабала и юдаизъм, суфизъм и ислям, езотерично християнство и християнство. Езотеричното засяга не само религията и философията - всички неща имат и езотерично значение. Това е скритото ниво, невидимо „с просто око".


емоции

Докато усещането е реагиране на стимули, емоцията е субективна реакция на усещане, включваща физиологични изменения, например изпотени длани, повишаване на пулса, отделяне на адреналин, изстиване на крайниците и пр., като подготовка за някакво действие. Емоции са любовта, страхът, омразата, гневът, завистта, истерията, ревността и състраданието.


инкарнация

Въплъщаване на духа в човешка форма; мисли и представи, намерили материален израз.


либидо

Жизнената енергия, която символизира силата на живота; зараждащата сила на самия живот и присъства във всичко.


магнитен овоид

Двойката създава посредством съюза си продуктивно вибрационно поле с формата на овоид (яйце). И тук качеството на вибрациите зависи от равнището на развитие на партньорите. Това поле е външно видимо за другите и когато е много силно, околните не могат да проникнат в него. Освен това, когато в двойката съществува истинска любов, тя може да постигне матримониална аура или матримониален овоид. Това е окултно или ментално дете на двамата, положително затворено магнитно поле, което хармонизира, обединява и предпазва двойката, като наистина узаконява брака по законите на природата. Двойки, които нямат такова окултно дете на любовта, са свързани единствено от страсти, стремеж към лично удобство, самота, навик, или обществен договор.


мозъчна интелигентност

Дейност на мозъка, свързана с приемане и обработка на „информация", която се вгражда и запазва в него чрез процес, известен като „запаметяване". Паметта се основава на предварително програмирани „отправни точки". Поради рб-стоятелството, че обработката на информация се контролира от „отправните точки" на индивида, които вече са в него и не са нови, тя не допуска никакво експериментиране извън себе си и отхвърля възможността за ново, нетрадиционно виждане, като определя какво е полезно и какво не. Този избирателен процес се базира не на нещо обективно, а на субективните „отправни точки".


нарцисизъм

Прекомерна любов и привързаност към собствената личност, която би трябвало да се насочи към другите или към света извън личността. Нарцисистът е човек, чийто чувства са опорочени и изкривени поради убеждението му, че светът и хората съществуват единствено, за да му служат. Нарцисистът не обича себе си и за да прикрие чувството си за вина, предпочита да насочи омразата си към целия свят.


окултизъм

Истинският окултизъм изучава човека, законите на природата и начина, по който те действат и влияят върху човека. Нарича се окултизъм, защото е скрит от подвластни на страстите същества, които робуват на материалните желания. Посвещаването в тази наука зависи от нивото на съзнателност на индивида, което определя дали е достоен за обучение. Основната цел е освобождаване на човека от невежество, болка, животински елементи, лъжи, съдба и смърт, за да може някой ден да се промени, като създаде нов свят на хора, които напълно съзнават човешките си качества. Окултизмът учи как да живеем мъдро, като използваме правилно силите на Природата.


платонична връзка

Връзка, основаваща се на философията на Платон, където ударението пада върху идеалните и духовните елементи за сметка на физическите и сексуалните.


пол

Съществуването на мъжко и женско, положително и отрицателно, видимо и невидимо начало във всички неща (виж секс).


превъплъщаване

Нищо не умира, нищо не се губи във Вселената. Всичко се преобразува и преминава от едно в друго състояние на съществуване, което ясно се вижда р повтарящите се жизнени цикли в природата. Ледът се превръща във вода, а водата в пара, но самата вода се запазва и променя единствено формата си. Смъртта е само превръщане, раждане на духа за друг живот. Човекът има тяло, което остарява и накрая умира, и дух, който остава завинаги млад и безсмъртен, защото е част от вечния Бог. Учението за прераждането твърди, че духът, за да постигне съвършенство, трябва да обитава много тела, и по този начин да придобие разнообразен опит, необходим за еволюцията му.


разум

„Мозъчната интелигентност" е продукт на мозъка и е несъзнателна, без вътрешен смисъл, докато „менталната интелигентност" е продукт на разума и характерно за нея е, че е съзнателна. Разумът се формира от три основни източника: мозък (интелигентност), сърце (чувства), пол (инстинкт). Посредством съвършено равновесие между тези центрове, собствени усилия и дисциплина, индивидът постепенно се приближава към формиране на разум. Разумът или свръхмозъкът позволява на еволюиралия индивид да достигне мъдрост, която е отвъд доброто и злото, която е вечна и е пълна противоположност на ограничените и временни характеристики на мозъчната интелигентност.


Розенкройцерство

В хода на историята херметическата наука възприема различни имена - свободно масонство, посветеност, мистицизм и пр., но вътрешната й същност остава неизменна - стремеж да предостави достъп към нова, висша будност, чрез която човек да познае себе си и да разбере природните закони, да промени човешко-животинското си състояние, като използва природните сили. Орденът на Розенкройцерите е вечно братство, състоящо се от индивиди, които получават достъп до познанието, наричано окултизъм, след труден процес на духовно развитие. Истинският розенкройцер се определя по начина си на живот, по думите и действията си, а не посредством документи, знаци, думи или свидетелства за натрупана информация. Съществуват много узурпатори и лъжерозенкройцерски ордени, които се мъчат да докажат законността си. Истинският Розенкройцерски орден обаче продължава да съществува все така тихо и незабележимо.


свръх-Аз (super Ego)

Психологическа част от личността, която съдържа заучено, програмирано усещане за правилно и неправилно. Това „правилно и неправилно" е произволно и е въведено чрез културно и семейно програмиране. То е главно несъзнавано.


То (И)

Част от личността, чийто действия са мотивирани от инстинктивни подтици и изискват незабавно удовлетворяване на първични потребности.


Седемте принципа на херметическата наука

  1. МЕНТАЛИЗЪМ: Всичко е ментално, Вселената е ментална.

  2. СЪОТВЕТСТВИЕ: Както е долу, така е и горе.

  3. ВИБРАЦИЯ: Нищо не е статично, всичко се движи, всичко вибрира.

  4. ПОЛЯРНОСТ: Всичко е двойствено- всичко има два полюса - всяко нещо има своя противоположност, сходното и несходното са едно и също; противоположностите са еднакви по природа, но различни по степен- крайностите се срещат- всяка истина е полуистина; всички парадокси могат да се изгладят.

  5. РИТЪМ: Всичко тече навън и навътре; всичко се издига и пада; ходът на махалото се проявява във всичко и отклонението надясно е равно на отклонението наляво, а ритъмът е компенсацията му.

  6. ПРИЧИНА И СЛЕДСТВИЕ: Всяка причина има свое следствие. Всяко следствие има своя причина. Всичко следва този закон. Случайността е само име, което из ползваме, когато не познаваме този закон. Съществуват много равнини на причинност, но законът действа навея къде.

  7. ЗАРАЖДАНЕ. Зараждането е навсякъде. Всичко има мъжко и женско начало. Това се проявява на всички равнини. (За по-подробни сведения виж. „Звездният човек" от същия автор).


секс

Сексът е физическа проява на зараждането. Той е различието между мъжко и женско, позитивно и негативно. Въпреки че всичко в природата притежава мъжки и женски елементи, сексът определя преобладаващите характеристики, външната форма. Поведението не следва непременно външната видимост на секса (вж. пол).


сублимиране

Трансформация или изменение на инстинктивен подтик. Проявата на подтика не зависи изцяло от инстинкта, а се управлява от волята или Висшето Аз. Сублимирането на либидото е положително и съзидателно насочване на жизнената сила. Сублимирането означава да следваме изискванията на духа, като подчиняваме изискванията на личността или животното.


усещане

Способност за възприемане на вътрешни и външни дразнители; съзнаване, състояние или настроение. Впечатление, интуитивно съзнаване или отношение към някакви дразнители.


Хермес Трисмегист

Древноегипетски мъдрец и писател, считан за централна фигура в езотеричната мъдрост, философията му стои в основата на езотеричните учения на всички култури и религии. Делото му е насочено към „посяване на великото семе на Истината", което покълва и разцъфтява. Днес е ясно, че всички съвременни, религиозни и философски учения водят началото си от Хермес Трисмегист.


херметически

Свързан с Хермес Трисмегист, с приписваните на него трудове и с науката, развила се от това учение, което е „запечатано" и защитено от погледа на непосветените. Като прилагателно думата „херметически" означава не само нещо плътно затворено където не може да прониква въздух, но има и по-дълбок смисъл, който не винаги е видим по пътя на обикновените методи и наблюдения, и традиционното мислене.


цялостна интелигентност

физическите, менталните, психичните и духовните елементи на човешкото същество, обединени в цялостна интелигентност, като всички елементи действат съзвучно.


човешко-животински условия

Наличието на несъзнателни зверски или животински характеристики в човека определя човешко-животинското състояние, за което авторът често говори.


ЗА АВТОРА
Джон Бейнс е съвременен философ с все по-нарастваща популярност в САЩ. философската система, наричана от него херметическа наука, е изградена върху древните езотерични принципи на Триславния Хермес, които в книгите на Бейнс получават нова свежест и съвременно звучене. Литературната му кариера започва с публикуването на „ Тайното учение" - въведение към следващите му произведения, изследващи вътрешния свят на човека и отношението му със света, в който живее.

Възгледите на Бейнс съчетават съвременни психологически теории и древна философска мъдрост. Следващите книги от тази поредица разширяват разбирането ни за самите себе си и внасят съзвучност в отношенията ни със света -„Хипсосъзнание" (1967), „Звездният човек" (1979), „Съществува ли жената? (1983), „Еволюцията на вътрешния свят" (1984) и други. „Науката за любовта" е естествено развитие на идеите, присъстващи във всички произведения на Бейнс - като разглежда отношенията между мъжа и жената, авторът представя безкрайните възможности на херметическата мъдрост в достъпна и действена форма.

Книгите на Джон Бейнс са преведени на много езици в цял свят.


Сканирано и разпознато от Магеа
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница