Джон Бейнс науката за любовта



страница3/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

ЛЮБОВЕН АВТОМАТ
Връзката от този тип е друго средство за осъществяване и проява на нарцисизма. Докато при ревността индивидът се стреми към пълна власт и притежание над партньора си, единствената страст на „любовния автомат" е напълно необузданата любов към себе си. Ревността не е изключена от картината, но вече не е доминиращ фактор.

Ключът към разбирането на този вид поведение се крие в непреодолимия стремеж на нарцисиста да изрази по някакъв начин себеобожанието си - нещо, което постига, като превръща любимата жена в проекция на собствената си личност. Нарцисистът се проектира върху нея с такава сила, желание и страст, че достига психологическо раздвояване. Като се отъждествява с партньорката си, той я завладява, но не за да я обича, а за да идеализира себе си чрез нея. Тя вече не е личност, а само посредник между неговата воля и жажда за себеобожаване. Този тип съюз може да процъфтява единствено при пълно отчуждаване на „жертвата". Тя трябва да се откаже от всякакви собствени мисли, чувства и подтици, като остави място само за егото на нарцисиста и се превърне в негово пасивно второ Аз. Когато това се осъществи, възниква „любовният автомат" - средство, с което нарцисистът изгражда „душевната си обител". Целта му е да има възможност да обича най-великото, най-важното, най-желаното и най-прекрасното същество - себе си.

Междувременно автоматът съществува като средство, лишено от собствен живот, като се изключат физическите функции. Единствената му роля е постоянно да жертва собствените си пориви, за да доставя удоволствие на своя „господар". В научната фантастика често се срещат сексуални или любовни връзки между роботи и хора. Това обикновено се разглежда като грях или нещо лошо. Кое обаче е по-голямото зло - да издигнем робота до нивото на човека или да сведем човека до робот? Точно това става, когато възникне любовен автомат.

Може да се възрази, че подобно явление настъпва само при изключителни обстоятелства, но за интелигентния наблюдател е достатъчно да разгледа безпристрастно и задълбочено това явление, за да осъзнае с ужас колко често се среща. Разбира се, тъй като психологическото манипулиране се извършва на подсъзнателно ниво, целият процес е пищно украсен но какви ли не начини с цел да се създаде илюзия за голяма и страстна любов. При този тип съюз пасивният субект (автоматът) постепенно губи жизнеността си потъва в депресия и се обезличава, докато манипулаторът (нарцисистът) изпада в еуфория и набира все повече сила и блясък.

Такъв вид брак може да се окаже учудващо траен и стабилен, защото конфликтите възникват само когато двамата се карат помежду си, а в този случай не е така. Бракът може да изглежда образцов, да предизвиква възхищение, да служи като пример за подражание. За другите нарцисистът често изглежда очарователен и изключително грижовен съпруг, човек, който обича жена си, но вътрешно той е закоравял, студен тиранин. Ако един ден „жената-автомат" изпадне в криза, разбере истинското си положение и успее да се освободи, хората вероятно ще я обявят за „лоша жена", която не е успяла да оцени съпруга си.

Тук трябва да отворим скоба и да отбележим, че приписваме мъжки пол на нарцисиста и женски на автомата само условно, защото този вид извратена любов се среща еднакво често при мъжете и жените.

Човек би помислил, че в отношенията между нарцисиста и автомата сигурно липсва всякаква нежност. В действителност обаче се случва тъкмо обратното и дори е възможно те да прекарват повече време в ласки и нежности, отколкото други двойки. Само че когато нарцисистът казва: „Обичам те", той всъщност има предвид: „Обичам себе си чрез твоята личност". Всеки щедър изблик на любов не остава при партньора, а само се отразява в него и се връща обратно към източника си. А какво се случва с другия"? Като при всяко отчуждение, субектът е „извън себе си" и няма представа какво всъщност става.

Описаният случай илюстрира процес, достигнал връхната си точка, но има средни положения, където нарцистичните импулси не се проявяват открито и ситуации, в които потенциалният автомат отказва да участва в играта. Среща се и истинска любов „от пръв поглед", защото когато такова лице се вгледа в очите на някой от противоположния пол, то вижда там собственото си отражение, а това го привлича и омайва. Явлението прилича на добре познатото в психологията пренасяне между терапевт и пациент. В този случай пренасянето възниква донякъде спонтанно, като индивидът се наслаждава на себе си през погледа на другия.

Защо нарцисистът се нуждае от човек от другия пол, за да обича себе си, когато би могъл да стори същото по по-прост начин и сам? Нарцисистът живее погълнат от себесъзерцание и е неспособен да възприеме нищо, което не е свързано със собствения му образ. Нещо повече - играта може и да му омръзне, но той не е в състояние да отмести поглед от себе си.

ВАМПИРИЗЪМ
Поглъщането на други форми на живот и използването им за храна е всекидневно явление. Храната е груб начин за внасяне на енергия в тялото, но има и други, по-незабележими форми, например дишането. Сравнително по-неизвестен процес е магнитното хранене на индивида, което се извършва чрез поглъщане на слънчева енергия, космически лъчи и земен магнетизъм. Магнитно въздействие се получава и при лечение чрез „докосване с ръце" (магнитни предаватели), но малко се знае за магнитните контакти и обмен. които протичат между хората. Хората притежават магнитна сила - Месмер я нарича ,,животински магнетизъм" енергия, която човешките същества постоянно излъчват и поглъщат. Усещането за магнитен контакт е познато на всеки чувствителен и наблюдателен човек. Той настъпва при установяване на връзка с даден индивид или просто при неговото физическо присъствие. Затова има хора. които предизвикват у нас потръпванс или отблъскване, без да можем да си обясним защо. Причината е проста. Магнитното излъчване съдържа елементи с вибрационен тон, несъвместими с характера ни. Също както има приятни и неприятни миризми, така има и отблъскващи и привличащи форми на магнетизъм. Това може да се докаже с един съвсем лесен експеримент: когато издишаме с полуотворена уста, изпускаме едновременно студен и топъл дъх. Топлият дъх е привличащ, а студеният - отблъскващ. Ако насочим струя студен дъх към котка, веднага ще видим реакцията й спрямо тези сили.

В обикновените си взаимоотношения хората обменят магнетизъм чрез физически и психологически контакт. Допирът не е необходим, тъй като магнитното излъчване надхвърля границите на човешкото тяло. Магнетизмът на всеки индивид е наситен или „оцветен" с положителни и отрицателни вибрации. Песимистичният, отрицателен човек винаги излъчва негативна, разрушителна сила. Освен това хората насищат с магнетизъм както вещите, които употребяват, така и местата, които обитават. Щом влезе в нечий дом, човек веднага усеща предразполагаща или враждебна атмосфера, независеща от наредбата и украсата на къщата.

Във взаимоотношенията на една двойка се извършва голямо количество обмяна на магнетизъм, който всеки предава и приема. Има обаче някои случаи, при които балансът е нарушен и вследствие на това във връзката се получава вампироподобно поглъщане. Една от страните, ръководена от неясен животински инстинкт, възприема като своя единствена цел и мотив изсмукването на жизнена енергия от другия. „Вампирът" увеличава мощта и енергията си, докато жертвата постепенно залинява, става слаба, анемична и немощна. Вампиризмът обикновено се свързва с пиене на кръв, но всъщност жизнената есенция на тази безценна течност е магнетизмът, натрупан в съдържащото се в кръвта желязо и излъчван чрез далака. С течение на времето несъзнателният вампир изпитва все по-силна и непреодолима нужда да поглъща енергията на партньора си. Тъй като не е мотивиран от любов, той губи човешки образ и без всякакво колебание малтретира и унижава неволната си жертва, тласкан единствено от страстта си. Процесът на вампиризация е възможен само ако експлоататорът напълно потисне партньора си. Много случаи на надмощие на единия над другия партньор произтичат от тази инстинктивна, егоистична и напълно „антилюбовна" нужда за самовитализиране. По същество няма разлика между това да изядеш едно пиле и да погълнеш човек. Пилето се храносмила физически, а човекът се консумира психологически. Не трябва да мислим, че този вампироподобен паразит знае какво става - напротив, той много рядко го съзнава. В него има примитивен, подсъзнателен нагон, който го кара да действа като вампир. Най-очевидният факт в този случай е поведението на жертвата. Той или тя се превръща в безжизнено същество, лишено от собствена личност, защото личността служи за храна на господаря.

За съжаление много двойки имат паразитни взаимоотношения. Вампирът искрено вярва, че „страстно обича" партньора си, защото когато е разделен от него, изпитва истинска тъга и празнота, която не успява да запълни. Симптомите силно напомнят тези при „празен стомах" и това е истинският причина за много случаи, в които индивида заявява, че „не може да живее сам". Вампирът не може да понесе липсата на магнитна храна, която е свикнал всекидневно да поглъща, но не разглежда положението по този начин, а смята, че тревогата му има психологически причини. В много бракове единият от съпрузите не участва истински в социалния и емоционален живот на двойката, а служи само като резонатор или ехо на другия. В светски разговори обикновено вампирът приказва най-много, докато другият не смее да продума. Ако е вампирът е жена партньорът й е стеснителен, страхлив и неспособен да изрази ясно позицията си като мъж. Обратно, ако вампирът е мъж, партньорката му прилича на уплашено дете, което не се осмелява по никакъв повод да му противоречи. Тя прави само каквото той й нареди и не може да му се противопостави.

Като разгледаме внимателно тези случаи на вампиризъм, ще установим жалкото положение на жертвата - тя напомня дойна крава, защото когато кравата престане да дава мляко, собственикът й я изпраща под ножа. Децата също са изложени на отрицателното влияние на паразита и се развиват като негативни, песимистични и не особено интелигентни същества. Когато паразитни качества има майката, а децата са момчета, често логичният резултат е хомосексуализъм поради загубата на мъжкия магнетизъм, жадно поглъщан от майката. Обикновено зад всяка много властна жена се крие вампирична енергия. Същото важи и за мъжете убедени в превъзходството на своя пол.

Единственият начин жертвата да се освободи от вампира е чрез усилие на волята, насочено към емоционална и психологическа независимост, докато постигне достатъчна степен на самостоятелност. Този процес прекратява токовете на влияние, които излъчва деспотът и той е принуден да преустанови храненето си.

Смята се също, че по-възрастните изсмукват магнитната енергия на по-младите. Това обаче е вярно само когато по-възрастният човек е негативен по отношение на по-младия - тоест духовната будност на по-възрастния (активният елемент в индивида) е ниско развита и същевременно липсва положителна умствена нагласа, поради което той проявява негативно поведение, подходящо за „професионален неудачник". От друга страна, когато по-възрастният индивид е силно позитивен, хронологичната разлика се балансира от по-ниския принос на положителна енергия. Действително има хора, които при брак с по-млад човек, изведнъж забележимо се подмладяват. Това не става при негативно настроени по-възрастни хора, които са умствено, емоционално и духовно изхабени.

В сексуалния аспект на сатанинската любов има и друг вид вампиризъм - вампиризмът на пасивните хомосексуалисти, които лесно се подмладяват, като често поглъщат хормоналната виталност на мъжката сперма. Трябва обаче да е ясно, че тук говорим за хомосексуална дейност в точния смисъл на думата, а не за хетеросексуални връзки. Жената не може да се подмлади като просто поглъща сперма, защото в сексуалните отношения между двата пола човек дава толкова, колкото получава. Другояче стоят нещата в хомосексуалните връзки, където една срещу друга застават еднакви полярности.

Във връзката от вампиричен тип няма и следа от истинска любов - тя служи единствено да утолява магнитния глад на паразита.

МАГНИТНО ОПИЯНЕНИЕ
Магнитното опиянение, макар далеч не толкова вредно и пагубно, колкото душевния вампиризъм, превръща човека в сляпо същество, чиято интелигентност е угаснала, неспособно нито да мисли ясно, нито да взима правилни решения. Ироничното е, че тази ситуация обикновено се окачествява като „идеална любов"' и заема високо място в романтичната класация. Много хора са толкова неориентирани по отношение на любовта, че идеализират и приемат за истински връзки, в които не съществува истинска любов. Например Купидон винаги е бил почитан като очарователен и забавен герой, чийто случайно насочени следи запалват любовта в сърцата на хората. В много случаи раненият от Купидон индивид е едновременно прикован и заслепен, сякаш го е ударила мълния. Аналогичен пример за магнитна сила е птичката, която змията приковава с поглед и тя колкото и да се мъчи, не може да избяга. Тя сякаш е хипнотизирана от змията, която по някаква причина притежава определена магнитна сила.

За да попадне стрелата на Купидон в целта, трябва да са налице ред обстоятелства: психическата зашита на индивида трябва да е отворена и да липсва обвивката, предпазваща го от магнитно влияние. Херметиците вярват, че магнитното поле, обграждащо планетата Земя е един вид универсална обвивка, която задържа всичко. Това поле ни обгражда навсякъде, прониква в телата ни и се излъчва от тях. В естествено състояние този магнетизъм е неутрален по отношение на доброто и злото, но магнетизмът, който самите ние излъчваме, е зареден със собствените ни вибрации. Той се излъчва от нашите погледи, ръце, думи и полови органи. Когато казваме, че някой има „сексапил", използваме много точен израз, защото става дума за притежаващи силен личен магнетизъм хора. При определени психически състояния, ние получаваме магнитно въздействие от човек, който ни привлича физически. Тогава неговата енергия ни „пронизва като стрела".

Кой е този митичен Купидон? Това е универсалният магнетизъм, олицетворен в конкретен индивид, към когото изпитваме влечение. Ако първият контакт е последван от по-дълбоки и чести контакти, най-вероятно двамата влюбени толкова ще се магнетизират един спрямо друг, че ще изпаднат в състояние на опиянение, подобно на опиянението, предизвиквано от алкохола. Този магнитен вид опиянение причинява състояние на еуфория, добре познато на всички, които са имали подобни изживявания. Това обаче не означава, че присъства любов, защото става въпрос за чисто електрическо явление. Опиянените по този начин влюбени изпитват чувството, че летят във въздуха, а сетивността им е необикновено изострена. Те мислят, че светът е по-красив от всякога и че с всичките им тревоги е свършено. Накратко, магнитното привличане е състояние много подобно на електрическо явление. Не е странно, че докато трае, висшите интелектуални функции и критични способности са дълбоко приспани. Ако човек не знае какво представлява любовта, разбираемо е, че ще изтълкува това състояние като нейна най-висша, най-силна и най-положителна форма. Той затваря очи и уши за всеки, който би се опитал да му противоречи или да му посочи действителното положение. Само по този начин можем да разберем разгорялата се страст между двама души, свързани от Купидон. Лесно е да се види защо такава връзка внезапно свършва също така неочаквано, както е започнала - в нея не са важни нито чувствата, нито мислите, нито инстинктите. Става въпрос не за любовно, а за електромагнитно явление.

Докато трае магнитната възбуда, а тя може да продължи дни или години, влюбените хиляди пъти се кълнат един на друг, че това е най-страстната, нежна и силна любов. Когато изчезне въздействието на Купидон и се появи вакуум, влюбените са объркани и неспособни да разберат какво се е случило и си разменят взаимни упреци и обвинения, като напразно се мъчат да си обяснят станалото. Батериите, които дотогава са били успоредно свързани, сега са изтощени. Това обяснение е прекалено реалистично, за да бъде прието от търсачите на илюзии, които живеят с неудържим копнеж да придадат романтичност на всичко. Ето защо те търсят мотив и щом е неизвестен, измислят нещо подходящо, което би спасило гордостта и себелюбието им, те често използват изрази като „любовта умря", защото партньорът рязко се е променил. Трудно е да се приеме далеч по-обикновената действителност - любовта липсва по простата причина, че никога не е съществувала.

Първоначално нещо е накарало двойката да вибрира. Независимо дали е било истина или лъжа, илюзия или действителност, те са вкусили плодовете на връзката си и в резултат е избухнала „страст" (една дума. която сякаш е из-мислена специално, за да опише какво става с индивида, когато магнитната енергия го връхлети и въвлече във вихъра на чувствата или действията). Той става пасивен и се превръща в инструмент на външна енергия. Страстта е пасивност, тя означава да бъдеш обладан или обзет от нещо, надвишаващо собствените ти сили. Любовта не влиза в сметката, защото се пораждат само пасивни чувства, усещания и инстинкти от съзерцателен характер. Възникването на тези чувства е извън контрола на Аза. Този начин на влюбване, подобно на много други, няма нищо общо с истинската любов.

ХЕТЕРОСУГЕСТИЯ: ВЛИЯНИЕТО НА КОЛЕКТИВНАТА ВЯРА
Културните влияния упражняват непреодолимо въздействие върху индивида. Обичаите, традицията, моралът, общественото мнение, религиозните повели на вероизповеданието - накратко, поведението, което обществото одобрява и което е на мода, задължава индивида да разглежда определени външни цели като желани. Той се стреми да осъществи онези от тях, които смята за положителни и цивилизовани и ревностно отхвърля всички други, които не се вписват в културния модел на човечеството. С течение на времето несъзнателно се е оформил „брачен модел". Той има различни варианти в различните култури. На Запад мъжът може да се ожени само за една жена, а ако се ожени няколко пъти едновременно, нарушава закона, докато в някой части на Изтока е съвсем законно един мъж да има няколко жени, стига да може относително да ги издържа. Неща, които са приети в една култура, са недопустими в друга. Следователно, подходът към брака не се подчинява на природни закони. Той не отразява принципите или закономерностите на универсалната интелигентност, валидни за Природата, например поникването на растенията, растежа на дърветата или редуването на годишните времена. Човекът не спазва хармонията на Вселената и не участва в космическия ред на природата, а изопачава законите, като обикновено създава свои, произволни закони по нерационални и хаотични начини. Религиозните предписания принципно са правилни, когато посочват необходимостта „да се подчиняваме на Божията воля". За съжаление те изискват само да се изпълняват повелите на догматичната вяра, защото са насочени към сърцето на човека, а изключват интелекта му.

Хората са се отклонили от естествения път, който е трябвало да следват - пътят на съзнателната си еволюция като човешки същества, чиято цел е да постигат все по-високо ниво на човечност. Любовта на човека към удобствата и лукса, консуматорските апетити, са довели до съществена деградация на истинските човешки качества, в замяна на което той е засилил чисто животинските си характеристики.

Този конфликт се проявява и на сцената на любовните взаимоотношения. Брачният модел, създаден от човечеството, има вулгарен и повърхностен аспект, опетнен от меркантилност и невежество. Нормите, които индивидът е длъжен да следва, са част от инстинктивните страсти на хомо сапиенс. Човекът вече няма нужда от природния модел, така съвършено създаден от Бог, който управлява цялата Природа. Той предпочита да се смята за „покорител на Природата" и да налага собствената си произволна представа върху неизменната, хармонична и съвършена структура на природния свят.

Съществува основен модел за човешката двойка, вариращ в различните култури. Модните възгледи също действат по този начин. Те предопределят поведението на индивида в любовта. Хората неизбежно стават жертва на така наречената „културна сугестия". Тези влияния върху човека са известни като „хетеросугестия". Поради тази хетеросугестия индивидът възлага най-различни погрешни и абсурдни надежди на брака. И тъй като поколенията се редуват едно след друго, създадените традиции се възприемат автоматично, просто защото „винаги се е правело така" или защото нашите родители, прародителите им и техните прапрародители са постъпвали по същия начин.

Класически пример за породен от хетеросугестията модел е второстепенната роля, приписвана на жените в културния модел на човешката двойка. Негласната функция на жената в живота е да ражда деца, да ги отглежда и възпитава. Хетеросугестията я свежда до ролята на „кърмачка" и лишава от онези отговорности, които изискват по-голяма интелигентност и проникновение. Когато се ожени, мъжът неволно мисли, че се е „сдобил" с родилка и кърмачка на децата си, която, по волята на обществото, трябва да остане завинаги у дома, да възпитава децата, да чисти къщата и се грижи за него, като изпълнява ролята на идеалната слугиня. Ако жената отхвърли тази норма и например не пожелае да има деца, всички я смятат за странна. Хората вероятно мислят, че тя е пренебрегнала библейската заповед „Множете се, плодете се".

От гледна точка на свободата и честта, жените пак са онеправдана страна. Например жена, която изневерява на мъжа си, се счита открито или негласно за проститутка. Не е така при мъжа, защото в същата ситуация до известна степен съществува мнение, че той е проявил мъжественост спорел традиционните представи за мъж. Не е толкова отдавна времето, когато е било обикновено явление високопоставените мъже да зачеват безброй незаконни деца: източник на огромна мъжка гордост и „тайна", която те усърдно са се старали да не крият. Това поведение не е предизвиквало нито неодобрение, нито протести, а напротив, авторът на постъпката" ставал достоен за още по-голямо възхищение. От друга страна, какво би било положението на жената, ако има деца от мъж, който не е неин законен съпруг?

Откъде идва тази разлика в критериите и защо трябва да се мери с два аршина? Поради простата причина, че жената винаги е била смятана за собственост на мъжа - вещ, която се купува и продава. Така е било в миналото, така продължава и днес. Дори когато вярват в обратното, хората пристъпват към брака емоционално, интелектуално и инстинктивно програмирани. Индивидът се жени, защото „човек трябва да се ожени", създава деца, защото „човек трябва да има деца", изгражда точно такива брачни отношения, каквито му диктува обществото.

От момента на женитбата нататък, животът на индивида следва предварително съставена програма. Дори последното му пътуване до гробищата ще бъде извършено според съществуващите традиции и обичаи. Възможно е с точност да се предвиди какви ще бъдат погребалните ритуали, как ще се държат опечалените, какво ще мислят близки и приятели. Едно от най-важните съобщения на хетеросугестията, вградено в човешкия мозък, е свързано с представата, че в брака индивидът ще намери любов и щастие. В това търсене местата на причината и следствието се разменят и объркват. Вярно е обратното - човек трябва да се ожени, ако любовта вече съществува заедно с относителна сигурност за щастие.

Хетеросугестията ни втълпява, че жената трябва да бъде красива и желана, за да бъде показвана с гордост, а мъжът трябва да заема сравнително важно положение, така че тя да се гордее с него. Пак според херетосугестията, страстта е признак на любов, а ревността показва колко много ни обичат. Хетеросугестията е причина да объркваме секса с любовта, принуждава ни да копнеем по неща, които са ненужни и нямат никакво отношение към любовта, кара ни да забравим пътя, който трябва да следваме. По принцип, като част от човешкия род индивидът с радост се предава на страстите на групата, слива се с нея и губи чувство за индивидуалност. Но онова, което се натрупва в груповата психика, не е добродетел или интелигентност, а по-скоро глупост и посредственост.

Ние не съзнаваме до каква степен изграждаме любовния си живот по материал, заимстван от посредствени роман и популярни телевизионни сериали, както и по примера н родители, роднини и познати. Не съзнаваме също в колко голяма степен ни липсва преценка, истинска представа висше познание за любовта. Не се замисляме дори за миг, че най-често сме неспособни да напишем свой сценарий, вместо това подражаваме на най-долнопробни образци. Поради тази причина традиционният модел на човешко поведение се изгражда от най-различни странни, скрити мотиви: драма, самосъжаление, преструвки, садомазохистично поведение, „мачо" и матриархални роли.

Повечето от нас мислят, че в любовта е достатъчно да се подражава на птиците, цветята и насекомите и че е необходимо само „да се понесеш" на крилете на хормоналните си мули, за да постигнеш желаното щастие. Хората очевидно си представят любовта в план, който е напълно противоположен на представите за отговорност, учене, техники, интелигентност и воля. Те мислят, че тя се заражда спонтанно, вместо да я разглеждат като висша човешка проява, културния модел на човечеството не се посочва същност на любовта и поради това повечето човешки двойки изпълняват някаква пародия на онова, което би трябвало да бъде сублимирана връзка.

Това нямаше да е сериозен проблем, ако основата на истинската любов можеше лесно да се посочи и обясни. Това обаче противоречи на човешката природа, защото човекът като животински вид никога не разбира разумните обяснения, ако се отличават от възприетите културни норми. Просветленото познание е запазено изключително за малцина индивиди, притежаващи висшата съзнателност, която съпътства духовното развитие и еволюция.

Програмираната мозъчна интелигентност може да разбере единствено онова, което е програмирана да разбере, то в крайна сметка е само тесният свят на видимото. Невидимият вътрешен свят на индивида не е достъпен за спътниците му, а често в голяма степен и за самия него. Човек почти напълно не съзнава истинския си вътрешен свят, представата, която има е изкривена от неговите психологически и защитни механизми. „Висшето ниво на съзнание" е психологическо състояние, при което индивидът прониква в собственото си вътрешно пространство и успява да общува с вътрешния свят на ближните си. Това изживяване е по характер духовно и нетехническо и се постига чрез висше развитие, а не с техники за умствен контрол. Духовното развитие се отнася до разширяването на духовната същност или , божествената искра". Процесът може да бъде наречен и мистичен в смисъл, че като открие себе си, индивидът наистина открива Бог.

Представата на човек за Бога няма значение, няма значение и дали вярва или не вярва в неговото съществуване. Истинското духовно развитие е нещо, което надхвърля границите на вярата. Всъщност вярата е антитеза на духовността и е в основата на най-различни суеверия. Истинската духовност не може да съществува без истинско разбиране за всички невидими процеси в природата и неизвестните закони, които управляват сътворението и еволюцията на човека. Духовността е истинска мъдрост, а не набожност, която по същество е ограничена.

Много ли се отклонихме от темата за любовта? Съвсем не, защото истинската любов е нещо, което обхваща целия индивид, а не само емоциите и хормоните му. Невъзможно е да разберем любовта, без преди това да сме овладели вътрешния си свят чрез духовна еволюция. Духовната еволюция и любовта са две понятия, които вървят ръка за ръка. Те са неделими. Без духовност може да се постигне само имитация на любов - тъжна комедия, чийто неизбежен край е разочарование и празнота.

Съществува нужда от философия на любовта. Човекът трябва да разбере истинското й значение като неделима част от познанието за живота и индивида, който трябва да се ръководи от собствената си духовна еволюция. Когато е казал „Обичайте се", Иисус не е имал предвид да се обърне другата буза или да се замени доброто със злото, той по-скоро е дал екзотеричен словесен израз на дълбокото, езотерично, неделимо познание. „Обичайте се!" е като проста аритметична задача в сравнение с пълното познаване на математиката. Не би могло да бъде иначе, защото само чрез упражняване на християнска любов е невъзможно да се постигне духовно съвършенство, развита интелигентност, култура, научен прогрес и по-висока будност. Слабо вероятно е, че дори науката при нормални обстоятелства допринася за духовния прогрес на човека. Напротив, тя често го отчуждава и лишава от човешки качества. Проблемът не произтича от самата наука, а от начина, по който хората си служат с нея, защото за еволюционното развитие на човека е необходим висш тип контрол.

Тази книга не е просто списък от препоръчвани начини за постигане на щастие в любовта. Тя представя и излага цялостната наука за любовта като познание, което води индивида не само към пълно щастие в любовта, но и към духовно издигане и еволюция.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница