Джон Бейнс науката за любовта



страница7/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17

САМОТА И ТРЕВОЖНОСТ
Никога не трябва да се стремим към любовта като средство за разрешаване на проблеми. Когато любовта се контролира от егоистични интереси и цели, когато е изкуствено създадена за решаване на конфликти, самата й същност се опорочава, защото отпада фундаменталното изискване за съществуването й. Едно основно положение в тази книга е, че „любовта не винаги е любов", че повечето форми на любов в човешкото общество не са свързани с истинската любов. Какво в такъв случай е любовта? Това ще анализираме с повече подробности по-нататък, а за момента все още ни занимава темата какво не е любов.

Любовта не може да бъде импровизация, милосърдие, навик, „закачалка за илюзии. Любовта, ако е истинска, трябва да е над всички тези неща. Тя трябва да протича на по-високо ниво. Ако индивидът може да решава проблемите си с помощта на любовта или да удовлетворява личните си нужди като естествен резултат на една връзка, това би било чудесно. Човек трябва обаче да разгледа и степенува по важност мотивите си и да осъзнае, че не може да търси в любовта начин за разрешаване на проблеми. Тъкмо обратно, ако любовта се яви, дори когато човек има трудности, самото й съществуване ще му помогне да ги преодолее. Истинската любов трябва да бъде неегоистична, иначе ще се превърне единствено в средство за манипулиране на другия с цел да се извлече лично удоволствие. Индивидът в този случай възприема само външна поза на влюбеност и я използва за преследване на собствените си интереси без да се съобразява с другия.

Обикновено когато един мъж или една жена търсят партньор, мотивът не е любов, а надежда, че ще намерят човек, с когото може да създадат любов. Индивидът обаче не разглежда такава връзка от гледна точка на значението на любовта, а от гледна точка на личните изгоди, които ще извлече. Сексуално удовлетворение, избягване на самотата и чувство за тревожност, икономическа сигурност - това са някои от най-често срещаните мотиви както при мъжете, така и при жените. Има и случаи, когато хората се стремят към любовта заради самата нея с цел да задоволят някаква романтична фантазия, откъсната от действителността, без да имат представа какво ще се случи след първоначалната фаза на романтичната връзка. Те се стремят единствено да изживеят любовна фантазия без конкретно определение.

Най-важното е, че любовта не може да бъде натраплива, нито резултат на невротични конфликти или освободени нагони. Натрапливият израз на любовта не се среща в природата. Такъв израз на любовта е измислица и индивидът изпълнява тази роля, защото се страхува от болезнени последици. Човек, действащ по вътрешна принуда, прибягва към самоизмама и е готов да повярва, че наистина знае и харесва ролята си. Силата на отчуждението му е толкова голяма, че той напълно забравя натрапливостта на поведението си и се самоубеждава, че всъщност действа по собствена воля.

Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка - човек вярва, че така ще облекчи самотата си.

Тъкмо затова индивидът се предава на новия обект на любовта си със страст, която трябва да убеди другия, че е влюбен до уши, докато всъщност той.търси единствено начин да уталожи вътрешната си тревога си. В проблема на любовта и самотата са намесени няколко елементи: комплекс за малоценност, слабо Аз и дължащото се на тях безпокойство. Чувството, че не принадлежи на никого, че е откъснат от хората, принуждава индивида да се стреми към любовта като начин за отдаване и принадлежност, за да се избави от изолацията си. Има два вида самота - естествена и невротична. Нормалната самота подтиква уравновесения и психологически здрав човек да иска да сподели преживяванията си с други хора. Невротичната самота е резултат на нарцисизъм, срамежливост, комплекс за малоценност или травматични изживявания в детството. Индивидът сам създава невротичната си самота. Той се откъсва от хората, изолира се от света, дава причини да бъде считан за различен и отчужден, откъснат, отделен от собствената си емоционална действителност. Когато такъв човек стане част от двойка, той успява да постигне някаква връзка с външния свят посредством партньора си и мисли, че е победил ужасната си самота.

Такъв съюз не е създаден и подхранван от любов, а от невротична нужда. Любовта не предлага истинско решение на проблема на самотния невротик - тя е само прикритие. Индивидът не разрешава екзистенциалната си позиция като живее чрез друг човек. Той е повече или по-малко в положението на тежко болен, свързан към машина, която по някакъв начин поддържа живота му. Такава връзка е породена от сатанинска, фалшива любов - форма на лъжеобщуване, чието неравновесие предизвиква манипулация и себичност.

Тази ситуация се среща при индивиди, преследвани от вътрешна тревога поради самота и при всички хора с нездрава и небалансирана душевност. Те също като паразити несъзнателно се прилепват към здравия, за да се хранят от емоциите и жизнената му сила. Такива индивиди не обичат истински никого освен себе си и като всички паразити не дават нищо от себе си. Те знаят единствено да искат. Съществуват два класически типа самотни невротици: тези, които са много разглезени от единия или двамата родители и се чувстват изоставени, когато вече не получават такова внимание, и други, които са били лишени от обич и зашита в детството и оттогава изпитват вътрешна тревога поради самота. Никой от тези два типа не е способен истински да обича; те използват другите единствено като средство за връзка с външния свят. Те са убедени, че интересът им към другия представлява истинска любов, но здравият в такава връзка всъщност понася голяма вреда, тъй като поради своята честност, наивност или простодушие, не разбира, че е използван, а ако накрая го осъзнае, той най-вероятно ще се помъчи още повече да защитава партньора си и да му помага, воден от нежността, която изпитва към него. Понякога тази жертва е толкова голяма, че здравият индивид се отказва от самоличността си и изцяло се предоставя, за да задоволи потребностите на другия. Тук ние не търсим решение на проблема със самотата, а по-скоро смятаме за нужно да предупредим за опасността от създаване на връзка като средство за търсене на контакт с външния свят.

Какво става, когато се свържат двама еднакво самотни и празни хора? Тази ситуация не е по-различна от гореописаната, като се изключи обстоятелството, че в такава връзка ще е по-трудно да се запази измислицата за любовта. Тук имаме двама души, които търсят любов, приятелство и реализация, като никой от тях не е в състояние да предложи тези неща. Връзката напомня двама гладни, никой от които няма храна или двама съдружници без капитал.

Тъй като съдружниците не са в състояние да се задоволят взаимно, те може би ще тръгнат по лесния път на сексуалното чревоугодничество. Макар да носи временно удовлетворение, то неизбежно причинява отегчение и поражда чувството, че другият губи интерес, щом моментното удоволствие премине. И двамата изживяват надежда и разочарование. Надяват се, че нещата може да потръгнат чудесно, а после се разочароват, защото разбират, че това няма нищо общо с действителността.

Ситуацията може да продължи неопределено дълго или да се превърне в постоянен фактор в живота на двойката.

Травмираните от самотата индивиди изискват прекомерна обич от партньорите си и постоянни доказателства за всеотдайността на другия. Тези изисквания може да са толкова мъчителни и затормозяващи, че подложеният на тях човек се чувства преследван. Двойката, страдаща от този проблем, може да потърси други начини за намаляване на напрежението, например активен светски живот, за да прикрие мрачната си самота. Но изкуствените решения са незадоволителни. Те са външни начини за потискане на вътрешни проблеми и така основният конфликт се запазва неопределено дълго време. Ако индивидът е неспособен да се чувства добре със самия себе си, той няма да намери утеха в другите. Вътрешното опустошение не може да се разсее с помощта на външна компания- решението на проблема ще дойде със зрелостта и правилното развитие на Аза.



ПРЕВРЪЩАНЕ НА ЖЕНАТА В СЕКСУАЛЕН ПРЕДМЕТ
От най-дълбока древност мъжът разглежда жената като средство за удоволствие. Първобитните култури също приписват на жената стойността на „сексуален предмет"'. Някои племенни общества използват собствена ценностна скала, според която стойността на младите жени се изчислява в определено количество добитък или зърно. В съвременните градове тази сделка е далеч по-сложна, по-лицемерна и по-прикрита - и все пак не е тайна, че най-богатите обикновено получават „най-доброто на пазара" - тоест, жените, считани за най-желани според естетичните и обществените стандарти. Мъже с лошо финансово положение трябва да се задоволят с жени, които не стоят толкова високо по скалата на естетичните и еротичните стандарти, освен ако имат късмет и намерят по-издигната жена, поставяща любовта над парите. Членовете на първобитните племена трябва да работят двайсет-трийсет години, за да изплатят съпругата си на семейството й. Цивилизованият човек е принуден да се труди цял живот, за да издържа жена си, която по правило не работи за разлика от жената в първобитното общество.

Мъжът също се разглежда като предмет на търговска сделка, защото ако жената не може да купи власт чрез него, тя ще приеме други подходящи заместители - например, безупречен произход, титли, слава и престиж. Днес никой не е изненадан, когато жената се продаде на онзи, който предложи най-висока цена.

Може би мъжът се ражда със склонност към мъжки шовинизъм, която го принуждава да разглежда жените като непълноценни същества, недостойни да застанат до него като равни. Затова той несъзнателно разглежда жената преди всичко като „кукла за удоволствие", която придобива с цел да задоволява сексуалните си апетити. Жената е превърната в стока и губи своите висши женски и човешки качества. Положението е още по-сериозно , ако жената приеме това, защото дори да протестира, тя участва в играта, превръщаща любовта в търговска сделка. Тя може да се възмущава от мъжкия шовинизъм, но все пак презира мъжете, които се държат различно, смятайки ги за слаби. Такова отношение засилва мъжкия шовинизъм.

Жените се стремят да осигурят по-скоро финансовото си положение, отколкото да постигнат достойна любов във връзка между равни, феминистките движения не се занимават с любовта- те преследват единствено равнопоставеност на двата пола по отношение на индивидуалните им права и отменянето на закони, принизяващи положението на жената в един свят, принадлежащ на мъжете. В играта на любов жената осъзнават много добре положението си на стока. Тя полага особени усилия да „плени" мъжа със законни средства, защото с напредването на възрастта и загубата на физическата красота, стойността й намалява и може да стане причина мъжът да я изостави. Жената не иска да остане без собственик и финансов благодетел. В нашата епоха вниманието погрешно е насочено към телесната любов, в която връзката не излиза извън физическата сфера. Жената отдава тялото си на мъжа, а той на свой ред я възнаграждава с финансов статус. Колкото по-ценна е стоката, тоест колкото по-красиво е женското тяло, толкова по-голяма печалба ще извлече тя в любовно-финансовата игра. Това е друга форма на сатанинското в любовта, която пречи за развитието на истински човешки качества.

Когато жената, превърната в предмет, се омъжи, тя смята, че щом отдава тялото си, трябва да получава равностойно възнаграждение. Колкото по-високо е самомнението й, толкова по-големи ще бъдат финансовите й изисквания. Целият този проблем я довежда до много трудна ситуация, защото жените се делят на две основни групи: тези, които притежават физическа красота и други, на които тя липсва. Красивите жени нямат никакви проблеми; необходима им е единствено малко интелигентност, за да знаят как да се обезпечат. На тях не им е нужно да полагат усилия в ранна възраст, за да развиват интелектуалните си способности, защото още като деца се чувстват сигурни в бъдещето си. Какво е това бъдеще? Да се отдадат на подходящ мъж, който може да ги възнагради с подобаваща отплата. От момента, в който се омъжат, те престават да бъдат интелигентни представителки на женския пол и стават предмети, принадлежащи на собствениците си, към които трябва да се държат почтително и покорно. Има всевъзможни собственици - от много добри до силно извратени. Единственото средство за самозащита на жената, ако открие, че нейният съпруг и собственик е извратен, е да му откаже да използва тялото й или да разтрогне брака срещу съответна парична компенсация. Ако съпругът се окаже добър, няма да й е нужно да се отбранява, но тя неизбежно ще претърпи загуба на самоличността си.

Поради този погрешен подход към любовта красивите жени често са по-неинтелигентни от по-малко привлекателните. Всъщност първите компенсират липсата на интелект с привлекателно и еротично тяло. Има, разбира се, изключения - жени, които са красиви и интелигентни, с истински човешки качества. Онези, които са лишени от физическа привлекателност, трябва да полагат всички усилия, за да развият своите интелектуални или артистични способности и да постигнат единствената наистина непреходна привлекателност - вътрешната красота, която е комбинация от интелигентност, здрав разум, чар, знания и човечност. Но в този подчинен на парите свят вътрешните качества на такива жени могат да бъдат оценени единствено от изключителни мъже, притежаващи истинска интелигентност. От тази гледна точка, лишената от красота жена има повече възможности да намери мъж, който стои по-високо в духовен, интелектуален и човешки смисъл, отколкото красивата жена. За нещастие, понеже такива мъже са рядкост, тя често трябва да понася бремето на самотата много повече от красавиците, физически непривлекателната жена не се превръща в сексуален предмет, възхищаващ мъжете единствено с външните си качества. Човешките ценности следват този път още от древността. Хората не са създали обществена ценностна скала на висши духовни и човешки елементи. Високо ценени са единствено материалните фактори власт и богатство.

Красивата жена, която често няма професия, е принудена да принадлежи на мъжа, защото той я издържа. Жена, която не е красива, обикновено не е изправена пред този проблем - реалностите на пазара на любовта и брака са я накарали да придобие професия, добре платена работа или собствен източник на доходи.

Когато красивата жена се омъжи, съпругът й смята, че нейната красота не е създадена за тежка работа и трябва да се защитава и пази от всички трудности и проблеми, че животът й трябва да е всестранно облекчен. Той обаче не прави това приятелски, братски, безвъзмездно и щедро, така както един индивид помага на друг, а с чувството, че защитава частната си собственост.



Законите, които преследват прелюбодеянието, предвиждат различни наказания за мъжа и жената, като наказанието за жената е далеч по-строго. Очевидно законодателството, регулиращо брачните отношения, е предназначено да защитава „частната собственост". Въпреки че законът не е формулиран по този начин, на практика резултатът е същият. Само когато се установи равнопрваие между мъжа и жената е възможно да се постигне истинско общуване помежду им. Когато едната от страните е считана за по-недостойна от другата, не могат да се споделят нито отговорности, нито идеали. В такава връзка има единствено защитник и защитаван - същества, които завинаги остават на различни нива, създавайки съюз по взаимна изгода, или отношения между „използващ" и „използван". Вместо да хранят амбиции, жените трябва да се борят за равноправие и да се стремят да определят каква трябва да бъде истинската връзка. Необходимо е да си поставят за цел постигането на истинска любов преди постигането на материални удобства, раждането на деца, придобиването на обществен престиж и признание. Те трябва да се борят за любовта- да създадат движение, което да изчисти любовта от неприсъщите й елементи и да възстанови истинската й роля за създаване на идеална, взаимно допълваща се връзка между мъжа и жената - вечен романс, подчинен на взаимно сътрудничество. Ако жената желае да бъде считана за равна, тя трябва да заслужи това не по силата на държавните закони, а с морална сила, която се ражда от истинското развитие и зрелостта на нейното Аз. Две разумни същества, които се познават и имат сходно ниво на развитие, обединени в брак по любов и със зачитане на другия, постигат най-високи възможности за самореализация, като едновременно всеки притежава силно развит вътрешен живот. Това е кратко определение на брака такъв, какъвто трябва да бъде, ако е роден от любов, а не е плод на предразсъдъци, сметка или обществено задължение. Но за да постигне такъв съюз, мъжът трябва да бъде донякъде освободен от напрежението на работата си, от принудата да произвежда повече, за да консумира повече. Той трябва да може да насочи вниманието си към вътрешния си свят, който е единственият източник на истинско щастие или нещастие. За разлика от животните, цветята и насекомите, любовта при хората не е спонтанно пораждащ се акт. Единствено чрез съзнателно изучаване на истинската наука за любовта човешката двойка може да се свърже по естествен начин, а не принудително, което води до бледи имитации на любовно щастие. Човекът трябва да разбере жизненоважната роля на връзката с другия, да осъзнае огромното влияние на двойката за по-нататъшната еволюция или гибел на вида. Видяхме, че точно както децата рядко са плод на любовта, така и човечеството като „общо дете" на човешката двойка не е родено от любов. Ако това човечество е алчно, животинско, егоистично, материалистично, ако се стреми към войни и унищожение, то е такова, защото е лишено от познанието за любовта, което обединява човешката двойка в истинска духовна и човешка връзка.

ПСЕВДО РОМАНТИЧНОСТ
Речникът безстрастно определя думата „романтичност" като „сантименталност, преобладаване на фантазията, липса на практичност". Когато обаче този термин се приложи към практиката на любовта, той означава душевно състояние или особени чувства - сантиментални и любовни изживявания на двойката, прослава на кавалерството, щедростта, алтруизма и идеализма. Романтичният човек силно вибрира с музиката на любовта и е особено нежен, чувствителен и мил. Той високо цени съчетаването на човешки и природни елементи, създаващи приятна ситуация, която е единствена по рода си - „идеално чиста". Тези характеристики важат не само за любовта, но са и съставни елементи на романтичния характер и поведение. Романтичният индивид е поклонник на красотата и на всичко, което издига човека за постигане на доброта, братство и хармония. Такова съчетание на качества може да се нарече романтичност, но самото състояние обикновено изчезва поради стремеж към материални облаги, който прогресивно намалява способността на индивида да възприема красотата и хармонията.

Здравата романтичност е форма на поведение, която обикновено жените търсят в мъжа, но самият той често отхвърля, заемайки поза на лъжемъжественост. В любовната връзка винаги трябва да има определено количество романтичност - то действа като елемент, който сублимира либидото и му придава по-висока насоченост. За съжаление съществува и сляпа романтичност - една от главните причини за неуспеха на любовта.

Сервантес в безсмъртния си роман „Дон Кихот" прави опит да покаже последиците от сляпата романтичност. Той използва преобладаващата по негово време представа за романтичност, изградена върху правилата за поведение на рицарските ордени, които несъмнено са били важни за някогашните рицари, но са безполезни за обикновените подражатели. Добрите дела, изпълнението на въображаеми задачи, размахването на оръжие в служба на дамата на сърцето, защитата и спасяването на онеправданите са все съставки на истинското рицарско поведение. Въпреки изминалото време, разликата между Дон Кихот, сражаващ се с вятърните мелници и онези, които преследват фантазията за чиста, идеална любов, съществуваща над и извън всякаква логика, ограничения и материални препятствия, не е голяма.

Да се вярва, че любовта е лесно постижима и благодарение на нея е възможна всякаква промяна - както сантиментална, така и интелектуална, не е нищо повече от „донкихотщина". Псевдороматичността също като вече описаният „призрак на фантазиите" принуждава влюбения да въплъти в партньора си собствените си сънища и фантазии. За да разберем това, ще анализираме какво става например, когато жената за пръв път изпита влечение към мъж. В такова привличане винаги има известна доза „доброволно влюбване". Жената мисли, че избраникът й притежава известна прилика с образа на идеалния мъж, който тя е създала в подсъзнанието си. Въпросният индивид може би съвсем не отговаря на идеала, но тъй като се намира наблизо и поради някаква причина изглежда лесна плячка, жената несъзнателно си внушава, че той наистина е привлекателен и много различен от другите. Дори когато мъжът е посредствен, неинтелигентен и твърде ограничен, той ще й се вижда прекрасен като приказен принц поради магията на самоизмамата. Краят на тази много често срещана история може да се отгатне, тъй като трудно се поддържа илюзия, която непрекъснато влиза в противоречие с обективната действителност. Жената неизбежно решава, че мъжът изцяло се е променил, естествено за по-лошо, освен ако има достатъчно смелост да признае, че се самозаблуждавала и той всъщност е точно такъв, какъвто винаги е бил. Макар хората често да смятат, че са извлекли добра поука от такъв урок, те непрекъснато повтарят един и същ модел с надежда, че следвашия път ще срещнат истинската любов. Тъжната и самотна старост е единственото доказателство, способно да убеди романтичната мечтателка в това, че цял живот се е самозаблуждавала и че лъжите са я накарали да презира онези, които са я обичали и са притежавали истински качества, но не са изпълнили изискванията на собствените й фантазии.

Това явление засяга повече жените, отколкото мъжете, защото те са непоправими романтички, що се отнася до самоизмамата в любовта. Откровената им сантименталност може да ги доведе направо до този вид глупава романтичност или до някакво измислено и нереално съществуване, като по този начин те се лишават от възможността за истинска, автентична любов, фантазията и мечтите изместват действителността и страдащите от тях индивиди преминават от един сън в друг, от фантазия във фантазия, като следват външните обстоятелства, вписващи се във фантазиите им, а презират и пренебрегват действителната същност на хора и ситуации. Жената често се влюбва до полуда в недостоен човек, но не осъзнава това и го счита за изключителен и особено привлекателен. Тя е специалистка и в изкуството да „осиновява" мъже със сериозни слабости или умствени и физиологични недостатъци. Следвайки майчинския си инстинкт, тя се стреми да защитава слабия индивид като свое дете. Поведението на някои влюбени често е необяснимо, защото мрежата на собствените им мечти и фантазии е толкова плътна, че логичното мислене не прониква през нея.

Нямаме желание да проповядваме студенина или безчувственост в любовта - искаме единствено да осъдим едно крайно поведение, което неусетно разрушава възможността да постигнем истинско щастие. В любовта се радват на успех не „хладнокръвните", не онези, които имат „буйна кръв", а хората с ясен ум. Любовта не може да бъде предмет на импровизации, тя не изниква по магически начин в плодородната почва на собствените ни фантазии. Тя започва със съзнателно планиране и използване на висшите принципи на науката за любовта.

Очевидно за повечето хора съставянето на някакъв „план за любов" изглежда нещо трудно, нещо, което отрича самата й същност. Те смятат, че планирането на любовта е като програмирането на компютър. Целта на науката за любовта е да постигне тъкмо обратното, да депрограмира любовта, за да излезе от динамиката, която води до неуспех. Мнозина вярват, че любовта се ражда просто защото двама души са очевидно „създадени един за друг" - достатъчно е да намерят подходящ човек и любовта избухва с неудържима сила. Дори мисълта, че е нужно да разберат теоретичните и практически основи на някаква наука за любовта изглежда непосилно начинание за умовете на спящите маси. Поради това повечето хора ще продължат да се задоволяват с лоши имитации на истинската любов. Те вечно ще се самоубеждават, че страданието, споровете и отчаянието са неразделни части на любовта. Те все така ще вярват, че няма любов без страдание и че да обичаш означава да страдаш. Поради това никой не е изненадан от любовните драми. Тези явления не се считат за изключителни, а за нормални елементи в човешкия живот. Докато човек не разбере какво е истинската любов и не овладее законите за успешното й осъществяване, той все ще преживява нейната фантазна имитация. Хората ще се примирят, че са лишени от истинското щастие и удоволствието на пълния съюз между мъжа и жената, който издига и двамата на равнище на общо и лично реализиране, досега непознато за човечеството.

Този съюз е създаването на божествена двойка, която се е освободила от суровото наказание - изгонването от рая - и се връща отново там пречистена и одухотворена. Не говорим за измислената райска градина от сънищата, намираща се в невидим, хипотетичен рай, а за земен рай, едновременно материален и духовен.

Ясно е, че всичко това ще се стори само фантазия на онези, които няма да си дадат труд да пробват. Науката за любовта не е предназначена нито за интелектуалци, нито за боязливи учени, затворени в черупката на собствените си представи, за да не подлагат вътрешната си сигурност на заплахата от истини, надхвърлящи културните условности на човечеството. Те изпитват нужда да се бранят с предразсъдъците на сляпата програма на науката, която претендира, че притежава монопол върху истината. Те затварят очи пред доказателствата на собствената си еволюция, пред неоспоримия факт, че това, което знаят, е само песъчинка в пустинята на неизвестното, а онова, което предстои да бъде открито, няма да бъде изобретено от науката, а ще е нещо, съществувало от незапомнени времена в самата природа. Атомът не е съвременно откритие, той е съществувал много преди първите лъчи на разума да озарят първобитния човек. По същия начин ние несъмнено сме в началните стадии на разбиране на много по-сложни идеи.

Тук нямаме намерение да убеждаваме или да доказваме, че съществува висша любов, която по-голямата част от човечеството не познава - искаме само да покажем несъвършенствата на обикновената любов. Думите ни са предназначени за една отбрана част, която обаче не е обществен или икономически елит, а елит, определен от наследствената си духовност, защото истината не може да се разпространява за всички - хората имат най-различно ниво на еволюция. Ще направим малко отклонение - скалата на развитие се движи от крайно глупавите до изключително интелигентните. Точно както има обществени класи, така има и еволюционни класи, притежаващи глупост и интелигентност на най-различни нива. Парадоксално е, но съществуват и „глупави гении", типичен продукт на нашето време -интелигентни индивиди, напълно лишени от човешки качества и вътрешни норми, небалансирани същества, изключителни единствено с блестящия начин, по който използват специализирани методи. Много от тях наподобяват глупави компютри, които след като са били програмирани според конкретни изисквания не са в състояние да изменят програмата си при промяна на условията, а само повтарят наученото като говорещи машини. За съжаление обществото възхвалява такива роботи и масите смятат, че достигането на подобно ниво е особено желано. Тази книга е предназначена за онези, които не само са интелигентни, но могат в известна степен да надхвърлят сляпата програмираност на човека. Тя е насочена и към хората, които са в състояние да се издигнат над властта и диктата на своите обществени и културни модели със собствения си мозък, като отхвърлят предразсъдъците. Това послание е именно за тях. То е адресирано към хората, които са страдали от нещастна любов и са изпитали на практика някои от идеите, които застъпваме. Те също ще разберат тези думи. Онези, които са непредубедени, които не подражават сляпо, които желаят да мислят самостоятелно, не са деформирани от суетност и силно се стремят към истинска любов, ще извлекат най-много полза от тази книга.

Хората, на които липсва вътрешно просветление, няма да разберат смисъла на една философия за същността на любовта, защото чистосърдечно или предубедено вярват, че „философията не е наука" и няма практическо приложение. Всъщност философията винаги изпреварва науката с една крачка, тя е нейният източник на вдъхновение. В друга книга посочваме, че херметическата философия е точно толкова научна, колкото химията, физиката или математиката, но тя не е наука за масите, защото този вид знание не може да се предава по обичайните информационни канали.

Истинската философия не е източник на умствени развлечения, а действително познаване на обективната истина. Херметизмът е наука за използване на съзнанието, която извежда интелигентността на равнища на неподозирана цялостност. Тя е наука за издигане на будността до по-високо състояние на съзнателност, в което новопосветеният използва напълно висшите способности на биологичния вид. Онези, които презират философията, познават единствено нейната традиционна теоретична страна. Те не съзнават, че съществува философско познание с предимно практически характер, служещо да издигне нивото на съзнателност на индивида, докато той стане господар на този съвършен ментален инструмент и успее да постигне по-висша истина. Те забравят неопровержимия факт, че интелигентността е истинското кормило в живота и ако тази способност не бъде освободена от външни влияния и издигната до състояние на по-висока ефективност, будност и яснота, хората ще бъдат лишени от надежден компас, сочещ пътя към висшите им цели. Една от най-важните цели на херметическата философия е преодоляване на отчуждението и пълно депрограмиране. Тук става дума за духовно осъществяване на индивида - начинание, сходно на постигането на любов. Тези две теми вървят ръка за ръка, защото любовта е възможна единствено чрез правилно използване на човешката съзнателност, която трябва да се шлифова и пречисти.

Любовта не може да съществува само с романтизъм, но не може да съществува и без него. За да постигнем правилното съотношение, трябва да се научим да разпознаваме разликата между истинската романтичност и лъже романтичността. За съжаление това познание няма никаква обратна сила. Болезнено е да пропилеем единствената възможност в целия си живот, защото такава грешка е непоправима. Ако човек признае, че е сбъркал след като го е сторилото това ще има стойност само ако успее да промени поведението си в бъдеще.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница