ФРИГИДНОСТ И ИМПОТЕНТНОСТ

За да разберем напълно проблема на фригидността и импотентността, трябва да обясним най-честата им причина. Разбирането на причината ще хвърли светлина върху редица типове ирационално поведение.

Обикновено фригидността се разглежда като неспособност за постигане на оргазъм, но съществуват много типове фригидност, различаващи се по степента на разстройството.
Има пет типични степени на фригидност:

1. 
   Жени, които понякога не достигат пълен вагинален оргазъм.
   
2. 
   Жени, които се възбуждат, но никога не достигат оргазъм.
   
3. 
   Жени, които достигат клиторен оргазъм.
   
4. 
   Жени, които понякога не изпитват възбуда.
   
5. 
   Жени, страдащи от пълна фригидност и блокирана генитална реакция.
   

Причините за фригидността са главно с психологичен произход, въпреки че има много случаи на вагинална анестезия и органични заболявания на нервната система, като множествена склероза, трансверсен миелит, табес и полиомиелит, които предизвикват фригидност. При тези болести възможността за премахване на фригидността зависи от лечението им.

1. 
   Недостатъчно полово образование през юношеските години поради невежество или небрежност на родителите или защото сексът се разглежда като неморален или грешен.
   
2. 
   Свързване на сексуалността с опасност.
   
3. 
   Завист заради мъжкия пенис.
   
4. 
   Мастурбация.
   
5. 
   Несъзнавана хомосексуалност.
   
6. 
   Травми в детството.
   
7. 
   Прекалено кратка подготовка от страна на партньора.
   
8. 
   Преждевременна еякулация на партньора
   
9. 
   Отвращение от някакъв аспект на физическата близост с партньора.
   
10. 
    Недостатъчно сексуално възпитание в юношеството
    

Жената много често получава погрешно разбиране за секса, когато образованието й се основава на зле разбрано пуританство. В детството си тя обикновено се учи да бъде добра домакиня, образцова съпруга от гледна точка на обществото, прекрасна готвачка и добра майка, но не получава никаква подготовка за ролята си в любовната връзка. Точно обратно - жената понякога е „научена" да не успява в сексуалната страна на връзката, да остава неудовлетворена или просто да понася половия акт като неизбежно зло. В този подход няма злонамереност, а само невежество. Бъдещата съпруга изучава в тънкости кулинарното изкуство, най-ефикасните начини за почистване на къщата, значителна част от всички аспекти на вероятното й бъдещо майчинство, но за секса се споменава много малко или изобщо не става дума, а ако получи някаква информация, тя е тенденциозна и погрешна. Често майката, която цял живот е била фригидна, повлиява на дъщеря си да възприеме това състояние като нормално и неизбежно, като нещо, което е част от женската съдба. По същия начин вероятно са се държали баба й и прабаба й.

Такава невежа и предубедена майка учи дъщеря си на гордо, пуританско, престорено скромно поведение. Тя й казва „за нейно добро", че най-лошото нещо, което може да й се случи, е да изгуби девствеността си преди сватбата. Освен това на дъщерята се втълпява, че бъдещата й роля в брака ще се състои в това да уважава съпруга си, да се подчинява на волята му, да се грижи за къщата, да му роди здрави деца и да ги отгледа. И най-беглото споменаване на сексуалните отношения предизвиква смущение и неудобство и се отбягва. На момичето се обяснява, че сексът е нещо, което трябва да търпи, за да задържи мъжа си.

Ако е живяло в особено строга домашна атмосфера и в детството си е било заплашвано със сурови наказания винаги щом като прояви някакъв интерес към секса или към собствената си пробуждаща се сексуалност, момичето естествено ще стане фригидно. Много често жената стига до брака неподготвена, без да знае за секса нищо повече от онова, което е научила от приятелките си. Възможно е те да са също толкова зле осведомени и да са й разказали заплашителни истории, чути от други.

Този фактор е част от нормалния процес, при който жената още от детството свързва секса с някаква опасност. Много елементи допринасят за това, а главните са:

Много жени имат обща представа преди първата си връзка, че процесът на „дефлориране" е нещо ужасно, шокиращо, болезнено и кърваво. Девственото момиче развива силен страх от секса. Когато настъпи момента за сексуалното й посвещаваме, страхът напълно изличава и най-малкия помен за наслада, особено ако партньорът е нетърпелив, неопитен или нетактичен. Първият сексуален опит е определящ, защото може да причини трудно лечима фригидност.

Много жени са убедени, че раждането е ужасно травматично преживяване, което ги свежда до животни. Възможно е да са чули шокиращи или вулгарни описания на раждане, които са причинили дълбок страх и са ги накарали да отхвърлят половия акт заедно с всички потенциално негативни последици.

Половият акт може да предизвика усещане, че тялото е завладяно от непознати елементи, които го тласкат към осъществяване на неизвестното, разглеждано като застрашаващо и опасно.

За съжаление религиите изграждат около половия акт атмосфера на грях и порок, подчертавайки, че Бог е наказал мъжа и жената за „първородния грях", като ги е прокудил от Рая. Потискането на либидото посредством представата за греховността на половия акт е елемент, оказващ силно влияние за развиване не само на фригидност, но и най-различни фрустрации, комплекси и душевни заболявания. Представата за секса като нещо мръсно, неморално и порочно е толкова дълбоко залегнала в колективното несъзнавано на човечеството, че се е превърнала в част от индивида. Затова, тласкан от сексуалния нагон, човек се чувства изложен между чука и наковалнята, пленник на ужасни, противоречиви импулси на двете враждуващи части на личността си -То (И) и Свръх-Аза. То е онази половина, с която детето се ражда и може да се определи като запас от енергия, предназначен да задоволява инстинктивните нужди без да отчита последиците. То действа по импулсивен и хаотичен начин, без да се съобразява с логиката и моралните правила, които позволяват на индивида да отличава доброто от злото. Обратно, Свръх-Азът е моралната съвест на индивида и се определя от културните норми на поведение.

Голяма част от Свръх-Аза е „несъзнавана" в смисъл, че влиянието му върху поведението на индивида остава незабелязано. Свръх-Азът може да бъде наречен „цензура". Като резултат от това, човек от една страна е изложен на импулсите на То, а от друга на моралния натиск на Свръх-Аза. Често тези напрежения са противоположни и между тях възниква конфликт. Самият индивид е хванат между тях, като страда от силно инстинктивно, морално и емоционално раздвоение. Този конфликт е най-силен в областта на секса, защото сексуално-религиозно-културните схващания са активна част от Свръх-Аза. От друга страна, безцензурния процес на Свръх-Аза, човек вероятно би страдал от далеч по-сериозни проблеми. Постоянният конфликт между То и Свръх-Аза може да се използва позитивно само чрез значително издигане на нивото на съзнателност на индивида, което би позволило на индивида да сублимира То и да балансира Свръх-Аза.
(д) Страх да не бъде използвана като предмет от мъжа.

Този страх се основава на чувство за малоценност спрямо мъжа. Жената смята, че трябва да се защитава, за да не бъде използвана. Тази точка е свързана със следващата.

Кастрация е ампутирането на половите органи на мъжа. Кастрационният комплекс представлява естествен страх от кастриране при малките момчета. На пръв поглед това изглежда толкова нелепо, колкото да се боиш да не те удари падащ от небето предмет, но страхът от кастрация има съвсем конкретна психологична основа. В развитието на момчето настъпва момент, когато то осъзнава способността си да контролира сфинктера на уретрата и по този начин и потока на урината. Способността да уринира или да се сдържа му вдъхва чувство за сила, което често проличава в детските състезания кой може да „стигне" най-далеч. Това е първата връзка, която момчето прави между пениса и силата. Постепенно то разбира, че притежаването на пенис му дава власт, престиж и достойнство.

Идва момент, когато момчето трябва да се изправи пред един много особен факт: някои деца нямат пенис (то е виждало голи момичета, но все още не може да разбере, че има различни полове - за него момичето е само друго момче). Когато наблюдава тези деца без пенис, момчето стига до извода, че те са били наказани с кастрация. Обземат го силен страх и тревога, че и то може да понесе такова наказание. Страхът е свързан с Едиповия комплекс. Бащата се явява като съперник за любовта на майката, а синът изпитва чувство, че прави нещо забранено и заслужава наказание. Тук ни интересува какво се случва с момичето. Защото мисълта, че е било кастрирано, възниква у него, когато види, че мъжът има пенис, а то няма. Мъжът й се струва привилегировано създание и момичето изпитва завист, която го тласка към един вид съперничество. По-късно то може да се превърне във „фалическа жена" - жена която желае да подражава на мъжа и фантазира, че притежава или ще придобие пенис.

Според специалистите в тази област съществуват два типа завист заради пениса:

Този случай засяга жени, които желаят да превъзхождат мъжете и се мъчат да се конкурират с тях, като възприемат мъжкото поведение и се стремят да ги победят в дадени области. Жени, които участват във феминистки движения, някои спортове или свързани с мъжкия пол дейности често имат „фалическа" нагласа. Те не осъзнават дълбоката мотивация на поведението си, което обикновено приписват на необходимостта да се освободят от мъжкото робство или агресивното поведение на мъжа. Маскулинизирането на жената я довежда до отхвърляне на женствеността и тя често стига до лезбийство. Разбираемо е, че ако стане мъжествена, властна или авторитарна поради фалически амбиции, жената не може да достигне оргазъм. Понякога тя е напълно неспособна да изпита привличане или сексуална възбуда от мъж.

Както Едиповият, така и кастрационният комплекс засягат всички хора в даден момент от живота им. При по-нататъшното си развитие едни индивиди разрешават тези конфликти, докато други не успяват да се адаптират. Ако не може да се справи със страха си от кастрация, жената несъзнателно намразва своя пол и изпитва дълбока завист към мъжа. Тя става недоволна и ненаситна, като възприема мъжко поведение.
(б) Отмъстителен тип

В този случай завистта заради пениса създава в жената силно желание да отмъсти на мъжа (тъй като го смята за по-облагодетелстван), като го кастрира. Целта е мъжът да бъде унижен преди той да унижи жената. При някои обстоятелства коитусът се счита за принизяващ и отвратителен за единия от участниците. Отмъщението може да има мъжка или женска насоченост: „Ще ти докажа, че мога да съм мъжествена като теб" (мъжка реакция), или „Защото ме презираш, ще те накарам да се възхищаваш от това, което си презирал, но няма да го получиш" (женска реакция).

Вагинизмът - спазъм на вагината - не позволява проникване на мъжкия орган и причинява силна болка. Той е ясен израз на отмъстителния тип кастрационен комплекс при жената. Жената несъзнателно изпълнява своя собствен тип отмъщение. Тя принуждава мъжа да й се възхищава и да я желае, но същевременно му отмъщава и го наказва, като го лишава от коитус. Можем да резюмираме казаното дотук така - жена, която се чувства кастрирана, възприема едно от две основни поведения: тя се състезава с мъжа на негова територия и се стреми да го победи или му отмъщава, като се мъчи да го накаже, унижи и унищожи по всякакъв начин. Главната цел на много властни жени е да кастрират мъжа и да го лишат от мъжките му атрибути. Това се случва, когато жената унищожи мъжа психологически или сериозно ограничи свободата и индивидуалността му. Болезнено е да се наблюдават двойки, в които жената изпълнява мъжката роля, а мъжът е сведен до абсолютна пасивност. Тъжно е и обстоятелството, че тези типове несъзнавано поведение на жената ограничават вероятността тя да постигне щастие в любовта.
4. Мастурбаиия

Често жените, свикнали да мастурбират от детството си, изграждат стандартна сексуална реакция, която изключва естествените отношения. Тези жени обикновено се пристрастяват към клиторна мастурбация, като стимулират клитора, а не вагйната. Така те само придобиват или засилват чувството за кастрация, тъй като клиторът е атрофирал пенис. Именно поради това, че е малък, жената изпитва чувството, че е кастрирана. Съществуват и други причини, поради които мастурбацията води до фригидност - те ще бъдат разгледани по-нататък в раздела за магнитната сексуалност. Кога го жената се отдава на този самотен порок, тя изразходва магнитна енергия и така намалява сексуалния си потенциал, нарушавайки нормалния поток на либидото. Тайното извършване на този ,.грях" поражда и чувство за вина. Това още повече засилва вече споменатото свързване на сексуалността с някаква опасност. По-късно, когато жената направи опит да влезе в нормална връзка, тя изпитва само студенина към мъжа или просто го отблъсква.

Несъзнаваната хомосексуалност засяга определен тип жена, който без да знае това, притежава мъжка душевност. Това отклонение може да се дължи на обстоятелството, че е израснала със слаб и страхлив баща, когото несъзнателно е презирала или пък обратно - със строг баща, склонен да налага наказания, който я е малтретирал. Възможно е бащата да е искал да има син и непрекъснато да е отричал женствеността й, като й се е присмивал или е стимулирал мъжко поведение у нея. Този тип жена се развива според собствената си женственост, но несъзнателно има „мъжка" фиксация. Това е накратко описанието на несъзнаваната хомосексуалност - манипулацията от страна на бащата засилва мъжката полярност на дъщерята, която силно желае нормален секс, но винаги усеща несъзнавана спирачка, фрустрираша либидото й.

Такава жена може да превъзмогне противоречията дотолкова, ако успее да си представи и да осъзнае динамиката на процесите и да дисциплинира личността си, така че да влияе върху несъзнаваното.
6) Травми от детството

В детството съществуват негативни преживявания, които могат много лесно да предизвикат негативна сексуална реакция. Когато моралните стандарти в един дом са прекалено строги, тесни или пуритански, при най-малката проява на ранна сексуалност към децата се отправят различни заплахи. Ако момиченцето докосне гениталиите си, казва му се, че е лошо и че Бог може да го накаже, като „му откъсне ръката" и други подобни заплахи. Ако то види любовна игра между кучета и поиска обяснение, може да му отговорят, че това е грях и не трябва да го прави, защото Бог ще го накаже.

Тъкмо такова лицемерно морално поведение причинява преувеличени реакции - ако момиченцето тайно наблюдава родителите си в любовен акт или задава неудобни въпроси, те му се скарват или го наказват. И тук се създава асоциацията между секса и непозволеното, между секса и опасността.
7) Прекалено кратка подготовка

Разглеждайки влиянието на самата сексуална връзка върху жената, трябва да обсъдим отрицателното въздействие на прекалено краткия или прекалено грубия сексуален подход на партньора. Между двата пола има ясно изразени различия, както психологични, така и физиологични. От строго физиологична гледна точка, сексуалната възбуда и последващият оргазъм са главно медуларно и рефлексивно действие при мъжа. като центърът им се намира в гръбначния мозък. При жената сексуалната реакция е по-сложен процес, в който участва лимбичната система на мозъка (свързана с емоциите), както и гръбначният стълб. Поради тази причина половият акт при много мъже се характеризира с бързо механично поведение, което почти веднага предизвиква генитално задоволяване. При жената коитусът трябва да следва бавен процес на стимулиране. Мъжът реагира на чисто физиологичен стимул- жената се нуждае от достатъчно психологични и емоционални ласки, които да събудят еротичните импулси. При жената коитусът е естествена кулминация на физическата връзка на по-високо ниво. Мъжът, тласкан от нуждата да задоволи апетита си, напълно пренебрегва това емоционално общуване и обръща внимание единствено на физическата страна. Широко разпространено е бързото достигане на оргазъм от мъжа, докато жената все още е в началните фази на стимулиране. Когато тази ситуация се повтаря и е съчетана с безразличие от страна на мъжа след оргазма, тя предизвиква неудовлетвореност у жената. Постепенно тя става фригидна и си мисли: „Защо ли си губя времето, като не мога да свърша?" или „Какво получавам от възбудата, след като в крайна сметка не извличам никакво задоволство?"

Преждевременната еякулация е вариант на горната ситуация и представлява по-сериозен проблем за мъжа, защото не само се дължи на медуларна реакция, но и говори за особена форма на импотентност. Преждевременната еякулация варира от мигновена еякулация при проникване на пениса до ненормално бързо достигане на оргазъм.

В тази ситуация много вероятно е сексуалните навици на партньора да са напълно лишени от деликатност- той обладава жената грубо, безчувствено и агресивно. Възможно е известни естетични и анатомични характеристики да предизвикват дълбока неприязън у жената и тя несъзнателно да ги свързва с хора и преживявания от детството си, които са я отвратили или отблъснали. Негативните асоциации на определени миризми, например пот, силно подправени храни или просто неприятен телесен мирис, също са причина жената инстинктивно да отблъсне мъжа.

Всички посочени реакции може да са и средство за несъзнавано отмъщение, мотивирано от спомена за възможни изневери.

Тази реакция възниква и когато жената чувства отвращение или безразличие към съпруга си, но същевременно изпитва силна възбуда и достига оргазъм, като си мисли за друг мъж. Независимо дали другият мъж е действителен или измислен, тя се привлича повече от този образ, който отговаря на желания физически или емоционален идеал. За да преодолее препятствията, тя понякога трябва да извършва сексуалния акт в определена поза.

Често се случва фригидната жена, особено когато изпитва завист заради пениса, да проявява ненормална агресивност към мъжа, сякаш се бунтува срещу положението си на жена. Най-разпространените представи, свързвани с тази реакция, са следните:

„Мъжете искат единствено да легнат с някоя жена".

„Мъжете са ужасни".

„Мъжете мислят само за собственото си удоволствие - всички жени знаят това".

„Щом станат от леглото, те изоставят жената, защото повече не ги интересува".

„Сексът е лесен за мъжете; правят бебета и ни забравят; затова трябва да измъкнем от тях всичко, което можем".

„Мъжете са извратени, мръсни и неморални".

Лесно е да разберем, че с тези представи жената трудно ще постигне щастие в любовта, тъй като предразсъдъците могат да доведат само до неуспех.

Психологичните фактори при импотентността са сходни на тези при женската фригидност. И в двата случая сексуалната дейност се свързва с опасност. Несъзнателно смятайки, че сексът е опасен, мъжът възприема защитно поведение и се отказва от сексуалното удоволствие поради страх. Основната заплаха е кастрация - страх, че пенисът ще се повреди, докато се намира във вагината. Съществуват два елемента, които причиняват импотентност при мъжете: страх от кастрация, предизвикан от опасения, че мъжките полови органи ще бъдат ампутирани и несъзнателно отъждествяване с женския пол поради Едипов комплекс.

Съществува връзка между страха от кастрация и Едиповия комплекс. Последният е обусловен от сексуалното желание на детето към майката. Малкото момче иска единствено то да я притежава и разглежда баща си като съперник. Чувството на дълбока ревност се придружава от желание да отстрани баща си, за да остане само с майка си. То развива агресивно поведение към баща си. Въпреки че момчето обича баща си и възхищава от него, момчето същевременно изпитва ревност, което поражда разкаяние, вина и тревожност. То чувства вина, но не знае защо и се страхува, че баща му ще го накаже, като го кастрира, защото е пожелало да му отнеме майката. За да се хареса на баща си, то започва да потиска собствената си вирилност. Тази ситуация го принуждава да желае забраненото. Момчето се чувства малоценно и се девирилизира, като придобива женствени характеристики. Тези елементи са основата на страха от кастрация.

В зрялата си възраст мъжът създава механизми, произтичащи от този страх, които блокират сексуалността му. Ако възприеме женска идентичност, той пак ще блокира сексуалността си, но ще е тласкан от желанието да измие вината си и да бъде харесван. Важното тук е резултатът. Мъжът придобива женска душевност и се девирилизира, като потиска или отхвърля мъжествеността си.

Интересно е да разгледаме устойчивостта на сексуалната връзка с майката, която довежда мъжа до следната несъзнателна мисъл: „Никакви сексуални отношения не са задоволителни, защото партньорът никога не е майка ми". На по-дълбоко и рационално равнище се явява и друга мисъл: „Всяка сексуална връзка трябва да бъде потисната, защото всеки сексуален партньор представлява или символизира майка ми”. Това води единствено до фригидност и импотентност, тоест до възприемане на психологически противоположно за собствения пол поведение. Както мъжествената жена, така и женственият мъж влизат в такива отношения с другите, но всъщност проблемът може да се разглежда на много по-сериозно ниво, което е прикрито и малко известно - нивото на духовната импотентност и фригидността на душата. Истинската вирилност винаги е духовна, способността за зачеване винаги произтича от женската душа. Сексуалните органи са само биологично ниво на проява на безкрайно по-висша сила. Основанията за това твърдение ще обясним в главата за природата на любовта.

Тук използваме общоприети психологични термини, за да обясним явления с дълбоко херметическо значение, защото психологията за разлика от херметическата терминология си служи с език, поне в основни линии разбираем за всички, и съществува обширна информация на тази тема. Има обаче едно интересно явление във връзката между психологическото и херметическото познание. Психологията „не съзнава какво знае" и не разбира това, което знае. Разглеждана от херметическа гледна точка, психологията не е в състояние да установи отношението между частното и общото, не разбира нуждата да проектира частното върху общото и да вижда общото в частното. Все пак тя притежава добра описателна система за „механиката на звяра'*. Тази „механика" служи да управлява животинската интелигентност на хомо сапиенс, като отчуждава и завладява човешката интелигентност, подчинявайки я на собствените си интереси. По този начин психологията и особено психоанализата допринасят за постигане на древната и добре известна херметическа аксиома: „Познай себе си".

Психологията обаче не трябва да се смесва с херметизма, тъй като приликата между тях е като тази между обикновения човек и мъдреца. Психологията е полезно средство от духовна и езотерична гледна точка единствено за онези, които познават херметическите правила, а за останалите не надхвърля своето чисто професионално и традиционно значение. Тя може да се използва като действен метод за използване на психичните способности и лечение на определени личностни заболявания. Психологията е част от културното наследство на човечеството, докато херметическата наука принадлежи изключително на малък духовен елит. Човек може да спечели достъп до херметизма единствено чрез стремеж към познание, скромност, лични усилия, дълбока мотивация, подходящо обучение и собствен опит.