Джон Бейнс науката за любовта



страница9/17
Дата14.01.2018
Размер3.33 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17

ФРИГИДНОСТ НА ДУШАТА И СЕКСУАЛНО-ДУХОВНА ИМПОТЕНТНОСТ
Колкото по-сложни обществено-културни и икономически изисквания поставя животът, толкова повече мъже и жени влизат във физическа връзка, по-близка до сношаването при животните, маскирано като любов. Жените свеждат вродената си способност да зачеват в тесните рамки на тялото, а мъжете се превръщат в животни, ръководещи се от тестисите, а не от мозъка си. Женствеността се смесва с утеруса, а мъжествеността с фалоса. Колкото „по-вагинален тип" е една жена (тоест, жена, която мисли с вагината, вместо с мозъка си), толкова по-привлекателна и желана изглежда тя. Колкото по-фаличен е един мъж, толкова по-привлекателен е той за женския пол.

Общоприетата представа за вирилния мъж не е нищо повече от карикатура на истинската мъжественост. Обикновено вирилният мъж се представя с голяма физическа сила, с малки или ограничени интелектуални способности, почти изцяло лишен от емоционална и духовна чувствителност. Физическите характеристики засенчват неговите морални и лични качества. Често той е представен като агресивен насилник, но истинската морална смелост му е непозната.

По същия начин жената, която въплъщава идеала за женственост, притежава голяма физическа красота, великолепна анатомия и способност за силна страст, но духовните и човешките й качества рядко се ценят. В най-добрия случай тя получава някои субективни и абстрактни оценки, например „много чувствителна, много женствена, много способна" или „издигната". Понякога се обсъждат интелектуалните, професионалните или творческите й способности. Нищо обаче не се споменава за душата и вътрешната й същност, може би защото за повечето хора тези понятия са малко известни и много неясни. Общо взето хората се мъчат единствено да разберат „какво притежава един индивид", а не какво „представлява" той от човешка гледна точка. Те разглеждат материалните и психологичните притежания, а не вътрешните духовни качества. Тази погрешна представа за истинската вирилност и истинската плодотворност довежда до доста слаби имитации на женственост и мъжественост, като се отделя особено внимание на гениталните области.

Гениталната любов е причината, поради която съюзът между мъжа и жената е лишен от сила и равностоен на съвкуплението при животните. Днес истинската криза на двойката се състои в загубата или липсата на сублимираща „духовна сила" зад съзидателната мощ на любовта. (Духовна сила означава постигане на високо равнище на съзнателност. Функционирането на такова равнище позволява на индивида да прояви в по-малка или по-голяма степен силата на „божествената искра чрез мозъка си". Божествената искра е самият дух, духовната същност на индивида или първичната интелигентна енергия, която го одушевява). Вследствие на това мъжът и жената прогресивно дегенерират в любовния съюз, вместо да регенерират силата си. Думата „дегенерация" според речника означава „упадък на качествата на вида, расата или потомството". Ето какво настъпва, когато любовният съюз не е подкрепен с духовна сила. Видът неизбежно губи висшите си качества и става невъзможно да си ги възвърне.

Материалистите, които вярват във всесилността на материята и не приемат никакви абстрактни доказателства и аргументи, изобщо не могат да проумеят тайните на щастието в любовта и мнозина ще умрат с убеждението, че след смъртта няма нищо. За тях любовта е само преходно удоволствие, лишено от друг смисъл освен възпроизводство или генитално задоволство. Тези думи не са предназначени за тях, а само за онези, които са в състояние да надхвърлят предразсъдъците и неизменността на убежденията си и честно и искрено се стремят да разберат истинската действителност. Те са за онези, които могат да се издигнат над личната предубеденост и да достигнат цялостно разбиране - за хората, притежаващи депрограмирана интелигентност, която не се спира пред интелектуалните бариери на вида, а прониква в загадката на звездното познание. Звездното познание безкрайно превъзхожда земното и е запазено само за истински духовните. Средствата за постигане на такова познание се разглеждат в други книги от Тази поредица. Духовността не е религиозна мистична абстракция, нито случаен повод за халюцинации. Тя е висша степен на еволюция, победа над отчуждението и халюцинациите, тоест качество, което съответства на по-високия полюс в еволюционния път на хомо сапиенс. Притежаването на духовна сила означава постигане на истинските възможности на човешкия вид. Такова развитие липсва при повечето човешки същества и се дължи на колективната интелигентност на животинския вид, известен като хомо сапиенс.

Пряка последица от фригидността на душата е, че жената отдава единствено тялото си. Душата й отсъства и е далеч, тя не участва в съюза на двойката. Най-очевиден резултат от тази фригидност е дълбоката незадоволеност на жената, тъй като тя напразно търси реализация чрез неподходящи средства за физическо удоволствие, физическото удоволствие, вместо да й донесе трайно вътрешно удовлетворение, я кара да се чувства все по-празна и я принуждава да се впусне отново в същия затворен кръг. Тя натрапливо търси вътрешно щастие, но никога не го намира в обикновения физически коитус, защото само физическият оргазъм не е достатъчен да изпълни вътрешния й свят. Единствено оргазмът на равнището на душата, с участието на душата, може да я доведе до пълно развитие и постигане на цялостност като жена.

При женския пол душата се определя като „женска енергия на природата, въплътена в жената", което обуславя душевната й структура. Душата е център на елементалното й състояние на жена. Тя е най-високото равнище на сексуална диференциация. Тялото изразява биологичните различия, но елементалната душа я превръща в истинска жена, тя е мястото на нейната истинска женственост. Ето защо участието или отсъствието на душата е от такова значение в любовната връзка. Цялата разлика се състои в присъствието или липсата на душа по време на акта, това е разликата между духовното оплождане или духовната пустота на коитуса, между истинското щастие и вътрешната празнота вследствие на половия акт. Ако душата не участва в съюза, той ще си остане само физически, дори когато съществува дълбока емоционална привързаност. Тук се крие тайната на женското щастие, това е единственото средство, което предотвратява и лекува неудовлетвореността и разочарованието.

Но трябва да анализираме и ролята на мъжа, който изпитва същия конфликт като жената. В неговия случай фокусът е повече върху духовната сила, отколкото върху душата, защото природата е дала съвсем различни качества на мъжа и жената. Мъжът представлява мъжкия елемент в природата - духа, а жената - женския елемент, душата. Точно както истинската женственост се крие в душата й, така центърът на мъжката вирилност или мъжественост е в духа - източник на същностната му енергия. Обелиските и колоните в храмовете на различни религии и философии през всички епохи са белези на това търсене на духовна сила.

В резултат на материализма живеем в свят, изпълнен с мъже без духовна сила и жени, неспособни да раждат. Невежеството на философията, повърхностният израз на религията и егоистичното утилитарно поведение твърде често са определящи в човешкото съществуване. Ето защо двойките нямат необходимата сила да създават действително висши деца, които да поведат човечеството към по-добра съдба. Двойките предават на потомството си дефектните елементи на ментални състояния, вдъхновени от схващането „око за око, зъб за зъб".

Дълбоко в себе си жената повече от всичко желае да отдаде душата си на мъжа, за да му принадлежи не само с тялото си, а и с висшата си женственост, която макар и невидима, е непокътната в първичното си състояние. Това желание е чисто инстинктивно или може би интуитивно и жената не знае как да го постигне. Тя е изправена и пред една сериозна пречка - за да постигне този тип висша връзка, трябва да намери партньор на сходно или по-високо ниво, мъж с „духовна сила". Мъжете от този тип са изключителна рядкост. Ето защо жената несъзнателно и непрекъснато подлага мъжа на различни психологични проверки. Тя се стреми да открие дали мъжът притежава известна духовна сила, дали заслужава „да получи душата й". Въпреки тези проверки и анализи, продължаващи цял живот, резултатът обикновено е отрицателен и жената умира „с девствена душа", тоест умира с чувство на неудовлетвореност, защото никога не е била оплодена на равнището на душата. Ако това оплождане бе настъпило, то щеше да я отведе до истинското й осъществяване като жена в резултат на пълния съюз на духа и природата.

На какво се дължи фригидността на душата при жената? Може би най-важният фактор е липсата на достойни мъже, на които да се отдаде, но другата причина се крие в егоистичното й отношение, в стремежа й да използва мъжа за собствена емоционална и финансова изгода. Поради неправилно възпитание тя развива фалшива скромност, себелюбие и чувството, че е „грешно" да се отдава сексуално, което води до различни психологични разстройства и я принуждава да отхвърли женствеността си. Жената може да е съвсем нормална от психологична гледна точка и същевременно да страда от фригидност на душата. Това е нещо, което се определя от нейната духовна характеристика - степента на будност на ума и съзнанието й. Актът на вътрешно отдаване, който е сходен на способността за зачеване като израз на силата на природата и актът на неотдаване се определят от вътрешната щедрост или скъперничество. Ако жената има несъзнателна материалистична представа за любовта, тя никога няма да изпита вътрешен подтик за истинско отдаване, защото всички пари на света няма да са достатъчни, за да я възнаградят. Но и да бяха, актът на отдаване пак би се свел единствено до отдаване на тялото, защото в менталния й свят липсва понятието за „отдаване на душата". Освен в някои редки случаи, фригидността на душата не е вродено, а придобито състояние, създадено от конкретни обстоятелства в живота й. Взаимодействието на тези елементи, наред със субективното умствено състояние на жената, са причина за потентността или импотентността на душата, а дори да притежава способността да отдава душата си, тя може да не срещне подходящия за тази цел мъж.

Истинското сексуално удовлетворение не се дължи - както често се мисли - на генитално стимулиране, а на съюз на духовно равнище. Когато такъв съюз настъпи, оргазмът, освен органичен, е още психологичен, ментален и духовен, като достига много по-дълбоки нива на човешкото същество. Всъщност обикновеният мъж и обикновената жена не изпитват истинско сексуално удоволствие в любовта, защото се съсредоточават върху физически средства, с които достигат в най-добрия случай емоционално ниво.

Простата истина е, че удоволствието и щастието принадлежат само на мъже и жени, притежаващи висши човешки качества и напълно развитата духовна сила на истински хора. Изобилстват обаче екземпляри от вида хомо сапиенс, които и в най-малка степен не могат да преодолеят състоянието си на „animalis sapiens и всъщност не са напълно човеци.

Според Библията, човешката двойка била прокудена от рая заради първородния грях. Възможно ли е този „първороден грях" да не означава нищо повече от обикновен сексуален контакт? Дали Библията няма предвид греха да изгубим духовността в любовта, да се принизим до чисто животински сексуален контакт? Раят не може да бъде върнат без одухотворяване на любовта, а това означава да я върнем на мястото, което по право й принадлежи.


ИСТЕРИЯ
Истерията е заболяване, при което страдащият се връща към по-ранни стадии в развитието си и възприема детинско и капризно поведение. Истеричното лице, независимо дали е мъж или жена, има ниска съпротивителна способност към фрустрация, тъй като вярва, че е всесилно. Истерикът несъзнателно мисли, че светът е създаден за него, а хората трябва да му се подчиняват и безропотно да задоволяват и най-малката му прищявка. Истеричният индивид, който е властен, взискателен и егоистичен, преувеличава ситуациите, като превръща дреболиите в големи проблеми. Той не позволява да му се противоречи и си служи с пресилени оплаквания, неконтролиран плач, драматични или театрални пози. Понякога търси съчувствие от другите, отправя към тях обидни нападки, проявява емоционална и физическа агресивност. Дълбоко в себе си той се държи като разглезено дете, което се мъчи на всяка цена да постигне своето.

Съществуват много видове истерия, които се изразяват в мними заболявания или физически болестни симптоми -например, истеричната бременност се проявява в надуване на корема, въпреки че няма истинска бременност. Истерията може да предизвика парализа и слепота и това показва колко далече може да стигне разстройство от този тип. Целта ни тук е да изследваме как истерията пречи на любовната връзка, като става причина за инфантилно и ирационално поведение на някой от партньорите. Според специалистите в тази област, истинската истерия се дължи на страх от кръвосмешение, на страх от сексуални връзки с родител от другия пол.

Във връзка с Едиповият комплекс и страха от кастрация, разгледани в предишните глави, лесно можем да разберем механизма на привличане и отблъскване, който често възниква в любовта. От една страна, налице е привличане към партньора, а от друга - отблъскване, когато той по някакъв начин символизира образа на бащата. Също така, тези комплекси обясняват театралния и сензационен характер на истерията - например, жената изпитва нужда „несъзнателно” да привлече вниманието на баща си и се мъчи с всички сили да дава воля на истерични пристъпи само когато може да разчита на подходяща публика. Закономерността на това явление е следната - няма истерия без публика; индивидът никога не изнася представлението сам.

Истеричната жена съвсем не е фригидна. Тъкмо обратното, тя е високо емоционална поради силата на потискането, тъй като половият акт й се струва изпълнен със заплаха от кръвосмешение. Поради това тя потиска себе си, докато даде воля на чувствата си по някакъв начин, който изглежда несвързан с причината за нейния конфликт. Потискането на либидото се изразява чрез емоциите.

От херметическа гледна точка, истерията е просто неправилно насочен поток енергия - все едно, че газовата печка вкъщи е свързана към водопровода и причинява наводнение. Либидото на истерика е блокирано, вътрешното налягане нараства, докато енергията се освободи по начин, считан за не толкова опасен (като кръвосмешението) или безобиден - чрез експлозивни емоционални състояния, лишени от каквато и да е зряла емоционална структура. Ако си послужим с херметически термини, между сексуалността и емоцията настъпва късо съединение, което предизвиква емоционална и нервна буря извън мозъчния контрол на лицето, сякаш кортексът е бил залян от внезапен прилив на енергия. Логичното мислене остава настрана и лицето постъпва ирационално. Повтарянето на това явление създава норми на поведение, които са малко или повече устойчиви и при наличие на необходимите стимулиращи фактори лицето се държи истерично.

Поради този неправилен вътрешен контакт, емоционалният център „краде" енергията на либидото и индивидът изживява оргазъм в сферата на емоциите. Поради размяната на нива, оргазмът настъпва в емоционалната, вместо в сексуалната област. Според херметическите схващания, истерията е емоционален оргазъм. Вследствие на това, либидото се оцветява с основните елементи на емоционалната смес. Древните гръцки философи твърдели, че за постигането на любовта е необходимо първо „да се почисти гърнето". Несъмнено става дума за сърцето, защото емоционалната система е център на страстите в индивида, където възникват всички комплекси, страхове, фрустрации и перверзни. Завистта, омразата, тревожността, страхът и фрустрацията са все потоци емоционална енергия.

Истерията поражда болезнена сексуалност и причинява изкривени подтици, чиито произход не е непременно в енергията на либидото, нито в същността на индивида. Те са само отражение на вътрешна нечистоплътност. В някои случаи истерията може да доведе и до крайно пуританство - когато човек несъзнателно усеща вътрешната си нечистоплътност, той се страхува и си самоналага пуритански правила.

Либидото е поначало абсолютно чиста енергия - човекът е този, който го опетнява или опорочава, често защото самият той е прекалено слаб, за да устои на латентните вредни влияния в живота си. Този процес ясно личи в случаите на хистерия във взаимоотношенията на двойката и често е свързан с ревност, която поражда разрушителни импулси. Ревнивият истерик си служи с най-грозни обиди и сравнения, мъчейки се да унижи другия, което предизвиква силна скрита перверзна сексуална възбуда, достигаща кулминация при истеричния пристъп на ревност.

Актът на сублимиране е противоположен на истерията. При сублимирането либидото се насочва към по-високи нива и постепенно губи своите „примеси", връщайки се към първоначалната си чистота.

Според херметическата философия, истерията е и промяна на магнитната полярност на човека, например при жените тя се причинява от „неправилен контакт" между сексуалния център и сърцето, защото клиторът, който има положителна мъжка полярност, поема управлението на половата система. При мъжете истерията се контролира на сексуално ниво от простатата, която е с пасивна женска полярност. При тях сърцето притежава и двете полярности, като женската му страна е свързана с женския елемент на простатата и се получава неправилна полярност. При жените сърцето също има две полярности, като мъжката страна е свързана с мъжкия елемент на клитора и пак се получава погрешна полярност. Поради тези неправилни потоци енергия хората излъчват животински магнетизъм, който нарушава психологическото равновесие. Същевременно такава магнитна загуба се предизвиква и от погрешното използване на творческата енергия. Когато индивидът потисне либидото си до такава степен, че го блокира напълно, наблюдаваме процес, напомнящ загниване поради липса на кислород. Магнетизмът на истерика е нездрав магнетизъм, лишен от висши жизнени свойства. Това състояние се разбира интуитивно от околните.

Най-доброто лекарство е „да почистим гърнето" - с други думи, да се пречистим чрез самоанализ и воля от всички негативни чувства, които изпитваме към другите и към себе си. Необходимо е и сексуално сублимиране чрез одухотворен полов акт, който да е естествен, съзнателен и чист. Какво представлява „чистият" акт? Това е акт, извършен след грижливо почистване на „гърнето на емоциите", освободен от вътрешни противоречия- при него човек не смесва секса нито с емоциите, нито с въображението, както става при „неправилните" физически контакти.

ВТОРА ЧАСТ
КАКВО Е ЛЮБОВТА

Най-после дойде време да разкрием какво наистина е любовта, така че читателят да получи по-дълбоко разбиране за нея. Няма да подражаваме на поетите, които говорят за романтични блянове, нито учените, които най-вероятно ще заявят, че става дума за хормони. Любовта не е нито самоизмама, нито ,.се ражда в сърцето", както твърдят много мечтатели. Няма да вървим по добре утъпкания път на хомо сапиенс, а ще четем отворената книга на природата, чийто закони са вечни и неизменни.

Природата е извън времето, културата, науката и морала. Тя е матрицата, в която нищо не може да се изобрети, защото всичко е заложено от самото начало. Това са имали предвид посветените в древен Египет, като са казвали: „Аз съм това, което съм, което е било, което е и което винаги ще бъде". Независимо от способността на човека да възприема и тълкува нещата, винаги е валял дъжд, винаги е съществувало земно притегляне, слънцето винаги е огрявало планетата, винаги е имало атмосфера, животни, растения и минерали. Земята си е останала кръгла, въпреки че хората били убедени, че е плоска. И най-големите съмнения не променят ни най-малко природното равновесие, защото природната истина е извън времето, тя е непроменлива, неизменна, ненарушима и безсмъртна. Ето защо природният закон за разлика от законите на цивилизацията е единственият вид мъдрост, който може да устои на времето. Земната наука има локален характер. Законите на природата съставляват „звездната наука", наречена „херметизъм" в чест на древния мъдрец Хермес Трисмегист, предоставил на човечеството фундаментални познания.

Ние ще следваме нишката на херметическата мъдрост или „звездната наука", за да разкрием тайните на любовта, задавайки си основния въпрос, чийто отговор търсим: „Какво е любовта?".

За да си отговорим, ще разгледаме всички възможности:


Любовта като универсална енергия

Любовта като универсална енергия е действаща съзидателна сила в целия космос. Ще я наричаме „Ерос"'- животворна енергия, която е същината на живота и поддържа съществуването на всичко във Вселената.


Любовта като телурична енергия

Любовта, проявяваща се като телурична енергия, е Ерос, който е специфичен за планетата Земя. Ще го наричаме „човешки Ерос". Това е силата, която предизвиква проявата на любовта.


Любовта като основна необходимост

Любовта е основна необходимост за човека. Всъщност подтикът да обичаме другите хора и на свой ред да получаваме любов е стремеж, съдържащ се в колективното несъзнавано от най-дълбока древност. Този инстинкт за общуване подтиква индивида да цени емоционалния контакт с другите и да се нуждае от тази сила. Жаждата да обичаме и да бъдем обичани е вродена.


Любовта като сексуална необходимост

Любовта като сексуална необходимост за човека е естествен резултат на самия човешки Ерос. Тази телурична енергия предизвиква физическото желание.


Любовта във взаимоотношенията на двойката

Любовта като взаимоотношение на двойката е проява на човешкия Ерос, проектирана върху необходимостта от допълване на двата пола.


Любовта като романтична фантазия

Любовта като романтична фантазия е само действие на „призрака на илюзиите", тоест на идеализирания образ в индивида. Когато индивидът се отдаде на илюзии, за да отвърне на подсъзнателните изисквания на „призрака на илюзиите", любовта настъпва като романтична фантазия.


За да се постигне цялостно разбиране на любовта като енергия, трябва да разгледаме два основни, неизменни принципа във Вселената - живота и смъртта. И двата съответстват на конкретни сили, а не на абстрактни идеи. Ако си послужим с термините на психоанализата, можем да наречем живота и смъртта съответно Ерос и Танатос. Тук ще си послужим с тези термини, защото са добре известни, но с уговорката, че в херметическата наука те съответстват не само на психологични понятия, но и на обективната и субективната енергия.

Ерос и Танатос са физически конкретни енергии, които действат в цялата Вселена. Космическият Ерос е универсален съзидателен принцип, а човешкият Ерос е онази негова част, която въздейства върху индивида и предизвиква различни прояви на любов. Любовта не е само абстрактна представа - тя е и конкретен вид енергия, който може да се открие в индивида, дори когато науката не свързва този вид енергия с любовта и твърди, че любовта е само абстракция. Силата на любовта е особен вид магнитна енергия, действаща в човека, а центърът й се намира в гръбначния стълб. Всъщност, вместо да твърдим „Обичам те с цялото си сърце", би трябвало да кажем „Обичам те с целия си гръбначен стълб". Енергията на любовта е магнитна сила, пораждаща любовен нагон, свързан повече с емоциите и чувствата, отколкото с мисленето. На следната диаграма са показани космическият и човешкият Ерос и техните аналогии:


фигура 4



ЧОВЕШКИ ЕРОС
Еротичната енергия представлява само част от космическия Ерос, който действа на човешко ниво, като предизвиква любовния подтик. Сексът и Еросът не са еднозначни неща, защото половите органи отговарят само на едно от нивата на проява на човешкия Ерос, който се изразява в посочените по-долу нива. Те могат да се разглеждат като спирала, която става все по-тясна към върха си, преминавайки от сексуалното към духовното.
1. Сексуално ниво

2. Емоционално ниво

3. Интелектуално ново

4. Ментално ниво

5. Духовно ниво
Тези нива определят разликите в качеството на любовта и степента на връзката й с животинската или истинската човешка природа. Засега ще остави настрана понятията фалшива и истинска любов и ще анализираме възможностите за съюз при човешката двойка. В спиралата на любовта има различни положения, както показват следните примери.

Повечето хора, които познават само физическата любов, се намират в основата на тази спирала и представляват първото сексуално ниво.

Малко по-нагоре по спиралата са онези, които прибавят емоциите към физическия секс и имат по-висш тип връзка. Те заемат второто ниво.

На третото ниво двойките общуват сексуално, психически и интелектуално с пробудено вътрешно съзнание, което е много рядко. Двойките, чиито взаимоотношения са единствено на интелектуално ниво, не са включени тук.

На четвъртото ниво са двойките, които са напреднали херметици и са постигнали цялостно общуване във всички аспекти на Аза, но все още не са осъществили дълбоко духовно общуване.

Накрая, на петото ниво, намираме единствено високо развити херметически двойки, постигнали съвършено духовно и цялостно общуване. Любовта при тях е взаимоотношение между две същества, чиито дух се проявява чрез мозъка и поради това връзката се осъществява с по-високи вибрационни честоти.

Всяко от тези нива съответства на вибрационна честота, с която се измерват степените на съвършенство в любовта и може да се използва, за да се определи доколко истинска или фалшива е връзката на влюбените от гледна точка на „идеалното съвършенство" (вж. фиг. 5).

Тези нива на проява на любовта са свързани и със степените на егоизъм. Колкото по-сексуална е връзката, толкова по-егоистична е тя и обратно, но не трябва да правим грешката да определяме фалшивата любов като егоистична, а истинската любов като алтруистична. Ако има синоним на истинска любов, предаващ вярно характера й, то по-подходящ термин ще бъде съзнателност в смисъл на по-голяма будност, критичност и мъдрост. По-съзнателният индивид естествено е по-неегоистичен, не защото е програмиран така, а като логична последица на високите си вътрешни критерии.

Описаните пет нива не представляват строго определени позиции, а се докосват и застъпват, защото показват степента на проява на любовта. Например, второто ниво не започва от някаква въображаема нула, а непосредствено над единицата, където завършва първото.

Ако първото ниво завършва на десета степен, първата степен на второто ниво ще бъде единайсет. Всичко това ни помага да разберем, че във всяко ниво има степени и всяка от тях отговаря на по-висока или по-ниска позиция в спиралата. Например, нека заместим степените в нивата с номерирани деления - примерно, ниво едно е от едно до десет- ниво две от единайсет до двайсет и шест и т. н. Важното тук е да разберем широкия кръг възможности, съществуващ в границите на всяко ниво. Двойка, намираща се на първото ниво, не може да се оценява с прибързана количествена класификация, защото нивото е само база за по-дълбок анализ. На същото това първо ниво може да има хора както със здрава, така и с нездрава модалност. Това се среща чак до трето ниво. Същото важи при оценката на развитие не само на двойката, но и на отделния индивид.


1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница