Джудо условие за развитие на емоционалната интелигентност на студентите

на писмена разработка за придобиване на образователна и научна степен „доктор”

на тема: ДЖУДО – УСЛОВИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА СТУДЕНТИТЕ

професионално 1.3. Педагогика на обучението по (методика на обучението

направление: по физическо възпитание и спорт – джудо)

факултет: Департамент по спорт, СУ „Св. Климент Охридски”

катедра: Индивидуални спортове и рекреация

представена от: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА СТОЯНОВА

Темата на дисертационния труд е актуална и значима, тъй като се изследват процеси, тенденции и явления с цел повишаване нивото на културата на общуването. Дисертацията разглежда психологическите аспекти на разнопосочните връзки между спорта и емоционалната интелигентност. Засиленият интерес към темата за емоционалната интелигентност расте пропорционално на постиженията в съвременната социална комуникация. И редом с това, в социалната среда все по-набиращи мощ имат индивидуализма, отчуждението, егоизма, агресията и насилието в отделните общности и в обществото като цяло.

В предложения текст г-жа Е. Стоянова изхожда и отстоява позицията, че физическата култура и спортът е социално-комуникативна (адаптивна) необходимост за всеки индивид и социална общност в условията на динамични социални и културни промени. Тя основателно се обръща към въпроса за това дали академичният човек, студентът в съвременната (динамична, тревожна, конкурентна) социално-икономическа и културно-комуникативна среда, повече или по-малко „обладан” от виртуалната реалност е достатъчно адекватен и адаптивен, прагматичен и морален.

Авторовата теза на дисертационния труд е свързана с разбирането, че без да се отчете факторът „емоционална интелигентност“, не е възможно да се разкрие конкретният механизъм на избора и осъществяването на модел на поведение и общуване.

Проблемът за културата на общуването, за усъвършенстването на социално-нравствения модел на поведение изисква, и в дисертационния труд са очертани, три основни насоки: анализ на развитието на идеите за емоционална интелигентност; въпросът за ролята на спорта за формирането и развитието на емоционалната интелигентност; изясняване на специфичната роля и значение на спорта джудо, като относително самостоятелен тип спортна дейност за формирането и развитието на емоционалната интелигентност.

В специализираната литература липсват конкретни изследвания за взаимовръзката и взаимодействието между спорта джудо и емоционалната интелигентност, т.е. те не са обект на специализирани дискусии и проблематизиране.

В увода се обосновава изборът на темата в контекста на нейната актуалност, научнотеоретическа и практическа значимост.

Първа глава показва как възникват представите за „бойно изкуство” и „джудо”. Акцентира се върху ролята на социалната и културна среда, като се подчертава, че философско-религиозните идеи за смисъла на човешкия живот дават тласък за появата и развитието на източните бойни изкуства.

Общото във философско-религиозните учения и менталността на източните народи, и преди всичко народите на Индия, Китай, Япония, е изискването и стремежът към физическо и духовно самоусъвършенстване като жизнена необходимост, като неизбежна грижа за себе си и другите. Човек може и трябва да живее природосъобразно, да организира живота си на базата на баланса между интуицията, здравия разум и практическата ефективност.

Изследването на историята и философията на източните бойни изкуства и спорта джудо не е обект на самостоятелен анализ, а само дотолкова, доколкото този анализ може да даде възможност да се покаже началото на възникването и развитието на спорта джудо и реалната възможност да се формира и развива емоционалната интелигентност чрез системно и методично обучение и практикуване на джудо.

Авторката изхожда от постановката, че проблемът за взаимовръзката и взаимодействието между спорта и емоционалната интелигентност е многообхватен. Той изисква интердисциплинарен (комплексен) научен подход. Този подход е подходящ за осъществяването на едно многопластово изследване, позволява да се разгледа и анализира спортно-тренировъчната (и учебно-образователната) среда в интегрален научен контекст. Това изисква, и авторката предлага: кратка история и философия на джудо в контекста на другите бойни изкуства; очертава социалнопсихологическите и нравствени аспекти на спорта джудо; прецизно откроява връзка на спортната активност (практикуването на източните бойни изкуства и джудо) и другите модели на социална и екзистенциална активност.

Философската същност на спорта джудо определя и целевата рамка на изследването: да се разкрие и утвърди идеята, че при системно и методично обучение и практикуване на спорта джудо има реална възможност да се развие и усъвършенства емоционалната интелигентност и културата на общуване на студентите; да се умножат проявите на тяхната социална солидарност.

Позовавайки се на наличната и достъпна специализирана литература и на своя спортен актив, г-жа Е. Стоянова поставя и отговоря на съществени и значими въпроси: що е бойно изкуство и спорт, спорта-игра и играта-спорт; що е свобода и отговорност; индивидуалност и индивидуализъм; колективност и екипност; норми и свободна инициатива; конкуренция и коректност; победа и загуба при обучението и практикуването на спорта джудо.

Г-жа Е. Стоянова посочва необходимостта да се преразгледат някои „традиционни” (присъщи на всекидневното съзнание) представи и постановки за мястото и ролята на източните бойни изкуства и спорта джудо в посока на овладяване на „комуникативната динамика”. Според нея спортносъстезателното (агоналното) отношение и осъществяване се отнася до една своеобразна комбинация от “културни черти”, които трябва да се възприемат като единство на физическа и психическа активност постигаща дееспособност, на спортно-техническа и емоционална интелигентност.

Това, че г-жа Е. Стоянова се позовава на аргументи, представени от историята на философските и религиозни учения е явен показател, че отделни (не малко) постановки и решения (от бойно-технически, нравствено-психологически и педагогически аспект), са имали (и имат) съществен и траен ефект върху развитието на основните и водещи тенденции в съвременната спортна теория и практика, които се отнасят до овладяването на бойните и спортни изкуства, в това число и до спорта джудо. А необходимостта от тяхното преосмисляне в спортните среди, обучаващи и практикуващи бойни изкуства и спорта джудо е породена от динамичните социално-икономически и културно-комуникативни промени.

Във втора глава се очертават: основните идеи за интелекта и интелигентността; прави се анализ на възникването и теоретическата обоснованост на емоционалната интелигентност и се изследват някои дискусионни моменти във взаимоотношението на различните видове интелигентност; особеното при формиране на емоционална интелигентност чрез спорт и специфичното при практикуването на спорта джудо; реалната възможност за ограничаване и преодоляване на агресията и насилието, за повишаване на физическата и психическата дееспособност чрез системното и методично трениране и практикуване на спорта джудо.

Г-жа Е. Стоянова представя един своеобразен прочит на човешките ценности през съвременните проблеми в полето на спортната психология и педагогика. Тя разглежда проблема за спорта като ценност през проблема за формирането на емоционалната интелигентност чрез практикуването на спорта джудо. Разглежда психологическите аспекти на разнопосочните връзки между спорта и емоционалната интелигентност. Засиленият интерес към темата за емоционалната интелигентност расте пропорционално на динамиката (респ. постиженията, съмненията, безпокойството) в съвременното социално съществуване, общуване, комуникация. Разглеждат се различните логически значения на понятията „интелект”, „интелигентност”, „емоционална интелигентност” и „общуване”, тяхната многозначност и логическите грешки, които се допускат при осмислянето им.

И редом с това, деликатно се напомня, че научно знание за емоционалната интелигентност като фактор в социалната комуникация и спорта не е лишено от известна нееднозначност. Авторката очертава основните показатели и критерии определящи същността, съществуването и осъществяването на емоционалната интелигентност в спортната дейност, в междуличностното и социалното общуване. Тя припомня, че обхватът на емоционалната интелигентност постепенно се разширява и става все по-сложен и значим. Това се проявява в теорията, методологията и в много други отношения: полета на изследване, теми на изследователски интерес, общи подходи, моди на писане и източници на данни.

Авторката коректно поставя и прави обоснован опит да отговори на съществени и значими въпроси в рамките на един възможен антропологически и психолого-педагогически поглед към емоционалната интелигентност на човека-студента, която се формира във и чрез спорта и се проявява в спорта. И по-конкретно на въпроса: Какво специфично може да предложи един относително обособен антропологически и психолого-педагогически поглед (дискурс) по въпросите, свързани с формирането и/или обогатяването на емоционалната интелигентност, с адекватната адаптация и ефективната реализация на човека-студент постигната във и чрез обучението и практикуването на спорта джудо – нещо, което да е различно от другите видове индивидуални или колективни спортове.

Целта на проведеното емпирично изследване в трета глава е да се проучат, анализират и интерпретират основните съвременни подходи, методи и механизми на спортно-тренировъчната и състезателна дейност, проявите на емоционалната интелигентност и промяната на модела на поведение и общуване чрез системно и методично практикуване на спорта джудо (съпоставено с други видове спорт), като част от комплексната спортно-педагогическа дейност при разработването на ефективни образователни програми (и методики) по физическа култура и спорт.

Основната задача включва: проучване и анализиране на теоретичните постановки на проблема – систематизиране на екзистенциалните и социално значимите фактори за повишаване нивото на емоционалната интелигентност в спортната дейност, като се отчита особеното и специфичното в обучението и практикуването на спорта джудо. Обосновава се и се отстоява тезата, че емоционалната интелигентност е съществен (определящ и решаващ) фактор за социализацията на личността.

И по-конкретно, първо, на базата на системно и методично обучение и практикуване на спорта джудо (овладяване на спортни техники и морални норми) да се покаже в психолого-педагогически план как се стимулира и култивира емоционалната интелигентност на студентите. Второ, да се установи състоятелността на концепцията за взаимовръзката и взаимодействието между спорта джудо и емоционалната интелигентност.

В съответствие с теоретичната и методологическа позиция на утвърдени представители на теоретичната и приложна психология г-жа Е. Стоянова изследва формирането на емоционалната интелигентност в системата на спортно-комуникативното знание и практика. Тя разглежда студентите, практикуващи спорта джудо като субект на рационално и ирационално (и преди всичко на агонално и прагматично) поведение, в рамките на физическата и комуникативната култура, като прилага основно методите и похватите на спортната психология и педагогика.

Богатата фактология от емпиричното изследване е подредена и систематизирана, като в нея е откроено само най-важното в развитието на взаимовръзката и взаимодействието между емоционалната интелигентност и спорта джудо. Това дава възможност на всеки читател да разгледа и съпостави фактите, да направи своите изводи за възможното и постигнатото ниво на аргументираност на основната теза на дисертацията.

Естествено има факти и събития, които остават извън този анализ. Това дава възможност за нов изследователски прочит на емоционалната интелигентност постигната във и проявена чрез спорта.

Анализът на резултатите от проведеното емпирично изследване, отразен в четвърта глава, дава яснота за взаимовръзката и взаимодействието на спорта джудо и емоционалната интелигентност; систематизацията и класификацията на подходите и методите на влияние както и особеностите и спецификата на отделните групи потребители, практикуващи спорта джудо. Експерименталното проучване е постигнало основната си цел: да провери достатъчната основателност на предложената хипотеза за взаимовръзката и взаимодействието на спорта (представен чрез бойния спорт джудо) и емоционалната интелигентност. Описана е работата по диагностициращия и формиращия експеримент, направени са изводи и препоръки.

Логичен е изводът, че хората с висока емоционална интелигентност имат по-силна способност да разбират своите и чуждите емоции, да бъдат по-адаптивни, да общуват по-лесно и да оказват влияние върху другите.

В заключението са посочени основните доводи за това, как една спортна програма, която включва и обучение по формиране и развитие на емоционалната интелигентност може да подобри адаптацията и реализацията на младите хора. Сред тях, заслужават да бъдат изведени и подчертани три: емоционалната интелигентност се постига чрез развиването на емоционална грамотност; академичният успех ще бъде по-голям, ако Университетите и Колежите усъвършенстват подходите и методите за развитие на емоционалната интелигентност на техните студенти и чрез спортни програми; техниките на спорта джудо, чрез които се постига самоконтрол, саморегулиране (въздържане от крайности), самоуспокояване и разрешаване на проблеми в критични ситуации са съществени компоненти на една ефективна спортна програма по емоционална интелигентност.

Значението на едно преосмисляне и преоценка както на мястото и ролята на спорта за формирането на емоционалната интелигентност, така и на проявите и проекциите на емоционалната интелигентност като фактор в спорта, според г-жа Е. Стоянова, е да съдейства в настоящето и особено в бъдещето за постигане на необходимото физическо и психическо здраве на студентите, за повишаване културното ниво на тяхното общуване и комуникация.

Г-жа Е. Стоянова споделя позицията, че изследването на взаимовръзката и взаимодействието между спорта и емоционалната интелигентност трябва да бъде проект, отворен към дисциплини като история, философия, социология, спортна психология и педагогика, етика и спортология. Освен това, да се разглежда „спорта джудо и емоционалната интелигентност” или „емоционалната интелигентност в спорта джудо” като референтна рамка не означава, че я възприема като затворена цялост, а като смислов контекст.

Тезата за емоционалната интелигентност постигната чрез спорта джудо, така както я представя г-жа Е. Стоянова, може да бъде един работен подход при анализа на социокултурните процеси в спортното пространство, да се изработи и приложи една по-убедителна концепция, с която да се обясни какво всъщност представлява спортната идентичност на човека, да разберем емоцията и прагматизма на човека в спортносъстезателната дейност, да си отговорим на вечните  въпроси за агоналното осъществяване, за солидарността и толерантността. И преди всичко, доколкото сме част от глобализиращия се спортно-информационен и бизнес свят?

Заслужава положителна оценка опитът на г-жа Е. Стоянова да насочи вниманието към въпросите за съотношението между общото и особеното (специфичното) във философско-етичните принципи, овладяването на техниките и проявите на емоционална интелигентност в процеса на обучение и практикуване на спорта джудо и другите източни бойни изкуства.

Предложеният текст е своеобразна покана за свободна и отворена дискусия за усъвършенстване методите на обучение по физическо възпитание и спорт, за мотивиране на устойчива спортна активност у студентите.

За да обясни целите и средствата за постигане на поставените задачи в своя дисертационен труд, г-жа Е. Стоянова се позовава и цитира стегнато (и на отделни места по-пространно) както ярки представители на спортната психология, така и на спортната педагогика и етика, на спортологията. Всички позовавания, свързани с емоционалната интелигентност са използвани за да се открои мястото и ролята на спортната дейност за формирането и развитието на емоционалната интелигентност.

Необходимо е да определим и оценим позитивно безспорния факт, че г-жа Е. Стоянова предлага научно осмисляне и обобщения на реални спортни, интелектуално-емоционални и комуникативни процеси и явления. На базата на богат емпиричен материал, тя извежда общото, същественото и на тази основа очертава значимото в развитието на емоционалната интелигентност в спортното отношение и поведение на студентите.

Към предложените текстове могат да се отправят отделни критични бележки, да се направят препоръки, които имат доброжелателен и насърчителен характер. Към по-съществените между тях, отнасям следното:

Засиленият интерес към едно мащабно изследване на един интердисциплинарен проблем – формирането на емоционална интелигентност чрез обучението и практикуването на спорта джудо, поражда необходимостта от по-точно очертаване на общото и различното, което се постига чрез обучението по джудо и другите видове бойни спортове.

Безспорно, коректно и пунктуално са описани множество реални фактори и показатели (рационални и ирационални, интуитивни) свързани с развитието на спортната дейност (на спортносъстезателната активност), очертана е специфичната особеност на философската същност, нравствената норма, технологията на обучение и практикуване на спорта джудо, но би било още по-убедително, ако в рамките на направените изводи от проведеното емпирично изследване, по-ясно се посочат, кои от тях имат определяща, кои – решаваща и кои – само съпътстваща роля.

Текстът ще спечели от една допълнителна редакторско-коректорска ревизия, ако авторката реши до го публикува като отделна книга.

Разбира се, изразената тук забележка е само опит за насочване към размисъл и преценка и в никакъв случай критика към постигнатите резултати.

Необходимо е ясно и категорично да обявя: Предложеният дисертационен труд на г-жа Е. Стоянова е зряло и интелигентно изследване, проведено на високо теоретично ниво и методично проведено емпирично изследване. От приложените публикации са очевидни дългогодишните усилия, положени за достигането до този положителен резултат.

Трябва да се оцени положително фактът, че конкретните задачи на текста са откроени и убедително защитени. На базата на развитието на идеите за системното и методично обучение и практикуване на спорта джудо, да се покаже във философско-етически, социалнопсихологически, педагогически план как възниква и се формира емоционалната интелигентност, как се постига и емоционално изживява спортната и академична идентичност. Всички моменти (в т. ч. приноси) имат видимо интердисциплинарен характер; дълбоко в същината си те са интердисциплинарни и сравнителни.

Принос на г-жа Е. Стоянова е обосноваването на необходимостта от осмисляне и преосмисляне на традиционните отговори на въпросите за формирането на емоционалната интелигентност. С изключителна прецизност са събирани и интерпретирани данни за особеностите и динамиката на формирането на емоционалната интелигентност. Събраната, обобщена и осмислена информация позволява сравнителен анализ на многопосочните прояви на емоционалната интелигентност в спортното отношение и поведение. Безспорно, принос на този дисертационен труд е и фактът, че избраният и осъществен научноизследователски подход е комплексен.

Избраният и осъществен от г-жа Е. Стоянова интердисциплинарен научноизследователски подход (и емпирично изследване) гарантира надеждност и обективност на получените резултати. Тя постига необходимата проблемна концентрация, прилага изследователски и концептуално аналитичен подход. Предложеният анализ се отличава с висока стойност и дълбочина чрез смяна на гледната точка.

Списъкът от заглавия, включен в библиографската справка в края на дисертацията, свидетелства за компетентността на авторката в избраната от нея тематична област.

Обемът на научната продукция на кандидатката категорично отговаря и надхвърля изискванията за придобиване на образователно-научната степен „доктор”. Продукт на нейната научна дейност са: отделен раздел от монография, студии, статии, научни съобщения.

В дисертацията и в автореферата г-жа Е. Стоянова показва своята изключителна ерудираност и умение да намира сдържаната краткост и точност на изложението. Основните резултати (изводи и препоръки) на дисертационното изследване и предложената самооценка за приносите са логично изведени и адекватни.

Нямам съвместни публикации с кандидатката.

Предложената дисертация отразява компетентността и изследователските качества на г-жа Е. Стоянова. Тя се откроява като автор с безспорна езикова, теоретична и методологична ерудиция и личен ресурс. Налице са факти, които еднозначно показват познаване и уважение на високи академични и научни стандарти. Личи прилежност в изготвянето на научния анализ.

Предложеният текст отговаря на основните изисквания на ЗРАСРБ и затова гласувам „ЗА” и препоръчвам на уважаемите членове на научното жури да гласуват за присъждане на Елица Йорданова Стоянова образователната и научна степен „ДОКТОР“ по направление 1.3. Педагогика на обучението по…(Методика на обучението по физическо възпитание и спорт – джудо) за нуждите на Департамента по спорт на СУ „Св. Климент Охридски”.

ДОЦ. Д-Р ЕМИЛ ПРОКОПОВ