ДК: Как се случи това? Вие участвахте ли лично?



Дата04.01.2018
Размер225.78 Kb.
Дарина Кючукова: Мисля, че е добре да започнем с един по-основен въпрос – „Кои важни събития за Вас може да откроите през последните 20 години?”

Проф. Димитър Игнатовски: Ами, мисля, че на първо място трябва да се спомене утвърждаването на Мадарския конник за глобален символ на България през 2009 г. Това е първото и основното.

ДК: Как се случи това? Вие участвахте ли лично?

ДИ: Лично не съм участвал. Имаше подписка, като гражданин се подписах, че предлагаме. Точно как се случи... мисля, че си заслужава това нещо, което бе направено, защото тук има традиции относно Мадарския конник, има много изследвания на археолози, на други учени, историци от бранша. Друго събитие, което бе извършено през 2008 г. е 110 години от рождението на видния шуменски музикант Панчо Владигеров. 170 години от рождението на Васил Друмев, защото върхът на моята кариера е точно за Васил Друмев.

ДК: Какво имате предвид тук?

ДИ: Имам предвид това, че защитих докторат за Васил Друмев в Екатеринбург в Русия.

ДК: Коя година беше това?

ДИ: Това в България вече. ’64 г. – големия докторат в България, а 2000 г. в Екатиринбург.

ДК: Как се спряхте на него? Има ли нещо по-интересно в разказа Ви?

ДИ: По-интересното е това, че той е човек, който е израснал в Шумен и оттам заминава със стипендия от шуменци в Одеса, а след това в Киев - Духовната семинария. Там защитава докторат. И преди всичко интересното е, че независимо от духовната му кариера той така или иначе без да иска се включва в политическия живот на България. Той е 2 пъти министър-председател на България. Шуменци се славят с това, че Шумен е единственият град в България, от който са произлезли без значение от политическата им физиономия 5 министър-председателя. Друг град няма. Като започнем от Васил Друмев, д-р Стоян Данев, ген. Рачо Петров, ген. Багрянов, та свършим Васил Коларов. И 10 министри в различните правителства, които са били от Шумен.

ДК: А вие ’64 г. казахте, ако не се лъжа, къде го защитихте този докторат?

ДИ: Не, ’64 г., а 2000 г. в Екатиринбург. А вече 2004 г. в България и 2005 г. вече станах професор. А сега в момента съм член на комисията по исторически науки към висшата акредитационна комисия, която ще съществува до нова година съгласно новия закон за висшите образования. Спред този закон всеки ВУЗ вече ще си произвежда професори. Васил Друмев е свързан и с това не, че е първият автор на „Нещастна фамилия на Иванко – убиеца на Асена”. Но и с това, че той е голям родолюбец от една страна, подготвя духовни кадри, а от друга страна той е един от създателите на филството в България. Един от създателите и ярък привърженик на руско-българската дружба и близо 7-8 години е интернирал Роженския манастир при правителството на Ст. Стамболов. От една страна той е привърженик на тази дружба и неговият девиз, крилата фраза е „Има богословие, има България. Няма богословие, няма България.”

ДК: А защо точно на него се спряхте?

ДИ: Ами, спрях се от гледна точка на това, че е 2 пъти министър-председател и прави впечатление. Започнах с някои дребни статии, докато се уточни темата на дисертацията ми, която беше „Васил Друмев – митрополит Климент Търновски – общественик, политик на 2 епохи”, защото той живее в 2 епохи и до Освобождението, и след Освобождението, и като депутат във ВНС, и като министър-председател. И от там близо 10 години правих изследването и накрая се увенча с някакъв успех. Освен това фактически това, което съм правил за Шумен, е, че направих изследвания за тези министър-председатели, а също така и за депутатите от Шумен и от Шуменския регион. Друго, което е интересно от гледна точка на научно събитие, което се осъществява в Шумен под мое ръководство, е, на края сме на завършването на енциклопедия за Шуменска област.

ДК: Кога се случи това?

ДИ: От 2 години вече работим с авторски колектив, на който съм ръководител от 3 години и вече до края на годината ще бъде дадено за печат на г-н Гранитски. Това е научно-справочно издание, което обхваща периода от Плиска и Преслав до наши дни.

ДК: Как се случи тази инициатива?

ДИ: Тази инициатива е на група преподаватели и научни сътрудници от археологическия институт, филиал на БАН, на Окръжна библиотека „Стоян Чилингеров”, на Държавния архив, на различни специалисти, близо 50 автори дори и от общините, защото тук обхваща този огромен период, изпъстрен е с лица, събития, които са известни, неизвестни за България, известни за Шумен. Но за всеки има статия със съответна не на всички, но особено на възрожденците със съответна снимка, защото да вземем някои личности Тончо Жечев, знаете, да вземем даже и Тодор Колев от областта на културата, да не говорим за Панчо Владигеров, да не говорим за Васил Друмев и редица други. В тази енциклопедия фактически има статии обзорни за всяка една община какво представлява сега особено и досега каква е била – икономика, култура, спорт, туризъм, всички сфери на обществения живот. Има също така и биографични данни за по-известните лица, като се има предвид не само общественици и културни, просветни научни дейци, но и спортисти и т.н. Тази енциклопедия обхваща близо 3000 статии. Тя ще има обем някъде около 1000 страници.

ДК: Доста добро начинание.

ДИ: Защото шуменци се интересуват, макар че от една страна са много консервативни, но от друга страна - много се интересуват.

ДК: Какво имате предвид под консервативен град?

ДИ: Имам предвид традицията, че много не вярват в някои неща.

ДК: Например?

ДИ: Ами, например дали ще излезе такова издание или няма да излезе.

ДК: А, скептични са така?

ДИ: Скептично-консервативно настроени.

ДК: Как си го обяснявате това? Вие имате поглед върху Шумен?

ДИ: Аз не съм кореняк от Шумен. Но примерно да вземем – всички се интересуват. Ние искахме да има обществена нагласа, това нещо да бъде спонсорирано от различни фирми, като предлагаме реклама в тази енциклопедия, но досега фактически имаме адекватно отношение от община Шумен, която спонсорира и от останалите общини, те са 10. Но засега нито един шуменски възрожденски българин не е дал своята лепта. И освен тези пари, защото за едно такова издание са необходими 20 хил. лв. Колкото и нескромно да звучи един от основните спонсори съм аз лично, освен тези средства, които са дадени от общините и една госпожа Ася Асенова, която е нотариус и даде 2000 лв. - спонсор за енциклопедията. От тази гледна точка ние мислехме да направим призив, имаше обръщения по общинската телевизия, в „Шуменска заря”, но засега няма някакъв особен резултат. Но аз съм убеден, че това издание и 1000, и 2000 екземпляра да направим ще се изкупи веднага. То ще се изкупи моментално, така че средствата ще се върнат. Ама, ние трябва да го издадем. А с какво да го издадем? Това е проблемът. И говорихме с Гранитски общината да плати предпечатната подготовка, а финансовите средства, които са необходими за издаването да му бъдат дадени, след като го продадем. Друго събитие, което стана на базата на научно-културния живот, така да се каже, е това, че през 2008 г. беше издадена една огромна книга „Християнската култура на Средновековна България”, посветена на 100-годишнината от смъртта на Св. Княз Борис (нали 1907 г.). В която участва БАН, нашия археологически институт тогава към БАН под научното ръководство на Тотю Тотев.

ДК: А ако върнем лентата малко по-назад към 90-те години, какво може да откроите там и дори може би като сравнение с някои събития случили се 80-те години и 90-те? Защото визираме по-скоро края на 20. век.

ДИ: Ами... това са традиционните в областта на културния живот и другите музикални дни на Панчо Владигеров, те си продължават. През ’98 г. хорът, известният хор „Народни звуци” навърши 100 години. През ’95 г. Висшият педагогически институт става Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”.

ДК: Как се случва това?

ДИ: През ’64 г. се открива филиал факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и тогава. Аз там съм завършил, дет’ се казва преди 100 години. През ’65 г. завърших висшето си образование, през ’71 г. той става Висш педагогически институт и вече през ’95 г. при президентството на Ж. Желев, знаете, че всички такива висши учебни заведения станаха университети. Друго, което е, съществуването на Висшето артилеристко училище, което е само факултет сега към Националната военна академия във Велико Търново, но с огромна база и преди всичко с подготовка на наши и чуждестранни студенти изучаващи английски език.

ДК: А Вие казахте, че не сте от Шумен. Искам малко да насочим разказа и лично към Вас. Какво Ви свързва с Шумен? Какво Ви насочи?

ДИ: Ами, след завършване на висшето си образование започнах работа в Търговище, от там е съпругата ми.

ДК: А Вие от къде сте?

ДИ: Аз съм от Койнаре, Белослатинско, Плевенско.

ДК: Малко по-далечко от тук?

ДИ: Да, малко по-далече. И оттам вече... защото тогава имахме и разпределение, аз се освободих от разпределение и започнах работа тогава в Търговище.

ДК: Какво е било това разпределеени? На какъв принцип се е извършвало?

ДИ: Ами, тогава Министерството разпределяше като всеки окръг си даваше съответните заявки – ти ще отидеш в този окръг. Така беше и с лекарите, така беше и със студентите, който не беше съгласен трудно се освобождаваше от разпределение. То беше почти задължително.

ДК: А тук не е имало такъв доброволен принцип, а по-скоро задължителен предвид режима, който е бил?

ДИ: По-скоро задължителен.

ДК: А Вие как се освободихте?

ДИ: Ами, започнах работа в Окръжния комитет на Комсомола в Търговище и затова бях освободен от разпределение, а съпругата ми започна работа като учителка, а после като директор. След това заминах за Свищов. Там бях 7 години преподавател. И след Земетресението вече дойдох в Шуменски университет като главен асистент, това е ’79 г. и тук съм си останал вече. И фактически само ректор не съм бил!

ДК: Все още!

ДИ: Не, законът е фиксиран – навършиш ли 65 години, нямаш право.

ДК: А как започнахте работа в Окръжния комитет на Комсомола в Търговище? Как се случи това?

ДИ: Ами, понеже аз като студент още бях в Комсомола в СУ, председател на спортен клуб „Академик” и член на Бюрото на студентското дружество „Академик” и търсеха човек, който да е завеждащ отдел Физкултура. И така започнах там. След това преминах в БСПС. Разбрах, че е обявен конкурс в Свищов, явих се там, спечелих го и там почнах ’72 г. Фактически почна преподавателската ми работа. И малко по-нататък вече и научната ми кариера.

ДК: И ’79 г. започнахте установяването си в Шумен?

ДИ: Партията даваше апартаменти, вземахме си апартамент и после го изкупихме.

ДК: А как ставаше това с апартамените? Вие предполагам сте кандидатствали и те са Ви дали варианти? Питам, защото нямам такъв спомен, а Вие знаете как ние младите се интересуваме от тези години.

ДИ: Фактически всички преподаватели, които нямаха жилище в Шумен. Общината имаше резервен фонд и почти всички преподаватели получиха жилище. Който искаше след това си го закупи. Има още някои, които не са си го закупили. Сега вече такъв фонд общината няма да се раздава. Тогава имаше огромно строителство, независимо, че беше социализъм, имаше строителство. И Партията се грижеше за кадрите си.

ДК: А кадрите как се грижеха за Партията си? Имаше ли тук такава двупосочност? Как бихте го оценили Вие?

ДИ: Ами.... фактически аз бях в такава катедра – Марксизъм, ленинизъм - тогава.

ДК: Как попаднахте? Вие ли направихте този избор?

ДИ: Аз започнах в Свищов като асистент по научен комунизъм. И след промените вече тази дисциплина изчезна и станах кандидат на историческите науки. И сега си преподавам История. Тогава имаше два варианта – единият вариант да те атестират, а щом имаш степен, преминаваш автоматически към съответна катедра, тогава беше Марксизъм, ленинизъм. След това като премахнаха катедрата, останах преподавател по история.

ДК: А те всъщност кога ги премахнаха? 90-те?

ДИ:’90 г. Имаше малко изстъпления в това отношение. Примерно някои тука считаха, че политологията е комунистическа дисциплина.

ДК: Защо?

ДИ: Такива бяха времената на преустройство. А сега вече има и такава специалност мисля. Покрай другите... айде и политологията е такава.

ДК: Но тук преподавателският колектив явно сравнително негативно е приел промяната на катедрата?

ДИ: Не, всички преподаватели, които бяха тук и по политическа философия, и по политикономия, се преустроиха и останаха. Няма съкратени от Шуменския университет по такива политически съображения да не бъдат вече преподаватели.

ДК: Не е имало някакво напрежение?

ДИ: Нямаше гонения, гонки и т.н. Просто всички бяха преустроени. Като вече философията се чете като философия не нацистко – ленинска, политикономията на социализма, на капитализма се чете като икономическа дисциплина. Научният комунизъм се премахна. Няма история на БКП, история си остана.

ДК: А всъщност имаше ли изобщо напрежение тук в Шумен в началото на 90-те години вследствие на промените? Имам предвид дали в обществото се усещаше нещо такова по Вашата лична преценка?

ДИ: Не, не мисля. Нямаше напрежение. Като премахнем другото напрежение по изселническия въпрос. Тука и нещата по изселничеството преминаха в основни линии тихо и кротко, без особени изстъпления, за разлика от Южна България.

ДК: Как си го обяснявате това? Защо направихте паралел с Кърджалийско?

ДИ: Всичко зависи от самите ръководители по места. Даже си спомням, че големите партийни лидери казаха, че не са убедени, че това е правилно, за това трябва много внимателно да се постъпва по този въпрос. Имаше само едно шествие, един протестен митинг. Е, има някои, които бяха изселени. Такива партийни кадри, за няколко часа бяха експулсирани в Турция, но това са отклонения, единични случаи. Не ми е направило впечатление, че е било нещо сериозно или пък било убийства, разстрели и т.н. не е имало. Какви други събития? Можем да кажем от гледна точка на това, че все пак Плиска, Преслав, Мадара са столици и Мадарски конник... има движение на туристически поток, и чужденци. В сравнение с Търново е много по-слаб притока, но 2008 и 2010 г. под патронажа на проф. Дамян Дамянов се формираха 2 кръгли маси и излезе една книга „Пътуване в Средновековна България”. Сформиран беше консултативен съвет по туризъм, който разработи през 2009 г. стратегически план за развитие на туризма и по-конкретно за увеличаване на притока на туристи в Плиска, Преслав, Мадара и в комуникационния му, импулсиращ чар.

ДК: А тук има ли традиции още от 80-те години или 70-те?

ДИ: Ами, през ’81 е това величие (Паметника за 1300-годишнината).

ДК: Предполагам е било нещо грандиозно като откриване?

ДИ: Лично аз не съм работел там, имаше студенстки бригади, ученически бригади, други бригади, Людмила Живкова, с която съм състудент, заедно завършихме... тя идва тука. Беше открит и имаше някъде към 10-12 служители горе и цял охранителен взвод, 10 души охрана и се посещаваше много. В тези години имайте предвид, че посещението беше по-скоро и задължително. Да не се отклоняваме примерно ученическа група ли, студентска група ли, бригада или се насочват към този паметник „Създатели на българската държава”. А сега фактически от другите области проявяват интерес и някой организира туристически групи, които идват.

ДК: Но са много противоречиви оценките за този паметник? Пропаганден характер?

ДИ: Да, де, то си е идеологическо. 1300-годишнина от създаване на българската държава в смисъл такъв, че някой казва, че с тия пари, които са дадени за този паметник, можело да се построят два квартала в Шумен.

ДК: А това е мнение, което от скоро битува или мнение, което още тогава е съществувало?

ДИ: Не, още тогава се говореше, че струва много пари, не мога да Ви кажа колко пари, но са хиляди тонове бетон и това няма разбиване и Бен Ладен да пусне бомба тук! Ако издадем книга, така или иначе енциклопедията вече... с нея лягам и с нея ставам, защото като ръководиш 50 души автори. И 100 пъти да го четеш, 100 грешки откриваш веднага, а аз винаги ги търся в себе си. Ако го няма защо го няма, а ако го има... да не сте сбъркали някъде.

ДК: Промениха ли се шуменци през последните 20-30 години? Визирам и т.нар. преход естествено.

ДИ: Той преходът... някои казват, че е свършил, някои казват, че не е свършил. Предполагам, че е вече завършил.

ДК: А Вие като историк какво ще кажете?

ДИ: Вече е завършил преходът, да. Щото Вие знаете при социализма какъв беше лозунга „Напред към комунизма!” това е Байтодорово време.

ДК: Как се приемаше тогава този лозунг?

ДИ: Всички бяха убедени, че този лозунг трябва да се изпълни за 2-3 петилетки да догоним другите страни и да се свърши. Но не можахме да ги стигнем нещо. Докато сега вече лозунгът според мен е „Назад към капитализма”.

ДК: Защо назад?

ДИ: Не, това, което сме пропуснали през тоталитарния режим, сега трябва да го наваксаме независимо от голямото строителство, което е правено по времето на социализма българският народ не е по-малко трудолюбив от нашите съседи. Просто съдбата ни беше такава, че на Ялтенската конференция Сталин, Чърчил, Рузвелт казаха, че България ще бъде към СССР. Това е. Сега фактически както и в цяла България за мен времената са такива да не говорим само, че кризата си има своето отражение, но всеки мисли за своето битие, за своето преживяване. За съжаление е така. Надявам се, че нещата ще се оправят след 2-3 години, ‘щото фактически младите хора не виждат някаква особена перспектива.

ДК: Защо се получи така? По време на социализма не мислеха ли отново за същото? Какви са разликите?

ДИ: Разликата е, че по време на социализма всеки, който завърши висше образование, отива на работа. Задължително. А сега... Вие нали завършихте? Търсите някъде да се реализирате, където има заплати.

ДК: А как е било преди?

ДИ: Нормално с тези заплати, които получаваха, се живееше нормално. И поне всеки имаше работа, всеки получаваше някакъв пай от този социалистически строй и всички бях доволни.

ДК: Наистина ли всички бяха доволни?

ДИ: Който не беше доволен, му се даваше работа, поканваше се. Ако днес не отива да работи, като му се даде работа, следва Белене.

ДК: Какво се случваше в Белене?

ДИ: Отива там. За 2-3 месеца идва му акълът и се връща.

ДК: А Вие имате ли личен контакт с някой, които са били в Белене?

ДИ: Не съм имал досег. Имам сега от новите, които са ходели за по 2-3 месеца. Вчера имах лекция по гражданско образование, защото чета и тая дисциплина. И обяснявам какво е гражданско общество, гражданско образование и те ме питат дали младите сега имат национална идея или нямат. Ние фактически в България нямаме национална доктрина. Нашата учена мисъл въобще не е формулирала тази национална доктрина, въпреки че са правени опити в това отношение. Младите все още разчитат на помощ от родители, девойките на помощ от приятели, други девойки на помощ от любовниците си и т.н. за да могат да завършат висшето си образование. Те нямат още... националното в тях се губи.

ДК: А по време на социализма не са ли разчитали на държавата от друга страна?

ДИ: Държавата тогава се грижеше за всичко – за образование, за култура и докато държавата сега разчита на НПО, на синдикатите да си вършат работата. Има си съответен дял държавата в икономиката, но основното е в ръцете на частната мисъл, на частния капитал. Може би постепенно... и образованието ще стане чисто платено, че ето сега 10% или 5% платено обучение. Но през 2001, 2002, 2003 г. имаше и платено обучение. Ние сме имали към 300 души чисто платено обучение. След това вече считаха, че не е правилно да има такова платено обучение, че държавата трябва да се намеси, да си има своя основен пай. Най-накрая във ВУЗ-те, който икономически не може да е спасен, по такъв начин ще стане и съкращаването на ВУЗ-те – икономическата принуда. Имаш студенти работиш, нямаш студенти затваряш.

ДК: А самите студенти променят ли се? Ако ги сравним, Вие сте започнали ’79 г.

ДИ: Тая активност, която я имаха, я няма сега. Самодейността е на много ниско равнище.

ДК: Каква самодейност е имало преди?

ДИ: Да се включват в кръжоци, ако искате и в самодейни колективи... сега го няма това нещо.

ДК: А преди било ли е задължително?

ДИ: Не е било задължително. Аз съм бил Декан на факултет по обществени професии и към моя факултет имаше 10 колектива – танцов, театрален, група за политически песни и т.н. И ние сме обикаляли тук под мое ръководство целия окръг, но тогава имаше... На студента какво му трябва – отива, пее, играе и банкет и доволни всички се прибираме.

ДК: Така ли си обяснявате тази активност?

ДИ: Не, то много зависи от други фактори – кой ни вика, щото тогава идват най-добрите преподаватели в това и все известни културни личности. Не заради банкета! Най-напред са 2 часа концерти. Сега такова нещо няма.

ДК: А защо няма приемственост? Къде могат да се открият причините за липсата на такава приемственост?

ДИ: Има обективни и субективни причини. Обективните са, че ако вземем например нашите студенти, 2 пъти в седмицата те си отиват на село или по родните краища, да напълнят дисагите да се върнат. Колективният фактор... няма вече изявени лидери студенти, не мога да си обясня по каква причина, но няма вече изявени личности, които да оглавяват студентската маса.

ДК: А 90-те години имаше ли такива изявени личности? В началото на прехода например?

ДИ: В началото на прехода например лидерите бяха повече като Емил Кошлуков и доста преподаватели по време на промяната, по линия на СДС, тогава бяха асистенти, сега вече са професори, посланици.

ДК: А как се сформира тук група на СДС?

ДИ: Не мога да кажа, но тук беше Александър Йорданов, председател на Народното събрание, Красен Пенев, Антони Горчев, който и сега си е от лидерите на СДС. Както и сега се създаде на Бойко Борисов движението и после партията. Както се създаде и движението на Сакскобурготски и след това стана партия. Сега евентуално Първанов ще направи движение, дали ще стане партия или няма да стане и т.н. Лидерството е основното. Убеден ли си като лидер, винаги ще намериш поддръжници около себе си, а те пък намират други симпатизанти. Но основното си е - всеки гледа интереса си. В политиката това е. И партия няма да има, ако няма интерес. Какво могат да гонят членовете на БСП, като не са на власт – нищо. Какво могат да направят ДПС, като не са на власт.

ДК: А какви бяха интересите тогава? На прага на прехода, в т.нар. зора на демокрацията в Шумен конкретно?

ДИ: Аз не вярвам да си си мислили, че ще имат облаги от цялата работа. Не са мислили подобно нещо. Познавам някои от тях. Имаше и преподаватели и т.н. Но те са търсели нещо ново. Защото омръзна Тодор Живков, социализма, тоталитаризма и търсеха нещо ново, нови идеи. Но аз не мисля, че вече има идеи в партиите, има само интереси.

ДК: А тогава имаше идея?

ДИ: В началото имаше идея, а тези хора никога не са мислели, че еди кой си ще стане еди какъв си. Да вземем например БСП. На кого е партия БСП? На крайна левица не е – значи е на левицата. Но сега вече стана друго – идват избори и БСП казва, че може да приема всички, няма значение дали са леви, дали са десни, дали са среден бизнес, който иска да дойде при нас, ние го приемаме. Трябва да има кой да гласува. Идеологията вече по същество значително намалява.

ДК: А защо се изгуби?

ДИ: Защото така беше на запад. И там не е имало идеология. Защо има две партии примерно в Америка или в Англия – по какво се различават една от друга? Едните са либерали, другите консерватори, но по същество която и партия да дойде на власт не се различава от старата, която е наследила. Има малки изключения в социалната политика.

ДК: Но тук се разпадна т.нар. двупартиен модел?

ДИ: В България има многопартийна демокрация, не ги знам партиите колко са. Много са. Но фактически се оказа, че има 5-6 партии, които функционират и работят за своите привърженици и симпатизанти, а другите са като в туризма. Всеки се кандидатира, 20 гласа да вземе той се кандидатира човека, 100 гласа да вземе... какво очаква и аз не знам. Просто да го чуят хората и да го видят, някои я имат тая мания. Аз един път съм участвал в такива избори.

ДК: Кога беше това?

ДИ:’94 г. и оттогава вече...

ДК: Какво Ви провокира да участвате? И какво си спомняте за този период?

ДИ: По времето на Пунча в Русия при Горбачов... Тук партийните организации не можаха да разберат промяната в събитията и тогава се появи другарят Александър Томов. И аз минах към ГОР тогава. Сформирахме група, организация и тогава не можахме да влезем в парламента, аз бях по гласове 6-ти в България и ако бяхме влезли, щях да стана депутат. По-хубаво, че не съм станал.

ДК: Защо е тази оценка?

ДИ: Сега имам колеги депутати, на които им омръзна още на третия месец.

ДК: Мислите, че и на Вас е щяло да Ви омръзне?

ДИ: Не знам как щях да реагирам, но аз се отказах вече и не се занимавам. Разбира се, лявоориентиран съм. Даже сега присъствах и на конференцията на БСП да видя, да чуя какво става..

ДК: Но тогава всъщност какво Ви е провокирало? Началото на 90-те наистина звучи като труден период, какви бяха Вашите подбуди?

ДИ: Ами, понеже то стана Гражданско обединение на републиката (ГОР), нещо по-различно от БСП. Движение и то така си остана... Вече се промениха нещата, разбрах и Томов какъв е, да не му давам характеристика, за тези, които ги няма да не говорим и за хубаво и лошо. Но той си показа рогата. Така като гледам няма пари. Какво четеше той?

ДК: Икономичека политика на България.

ДИ: Той е макроикономист. Има опит.

ДК: А казахте демокрация, в това което казахте... какво вече разбирате под демокрация? Какъв е смисълът за вас?

ДИ: Демокрация... това означава ред и дисциплина, т.е. всеки, и аз, и Вие да заемете мястото си в едно общество, задължително да се занимава с обществена работа, защото не може да има демокрация, ако няма активност в общественото поле. И същевременно да спазва законите и да няма задължения. Това е демокрация. Да оставим това, че имаш право да гласуваш, да бъдеш избиран и т.н. А пътят към демокрацията тръгва от гражданското общество, защото така е било при Рим и при Гърция, да не говорим и за тоталитаризма, така и е в либерналия модел на демокрацията. Да бъдеш активен в това общество, не да го загърбваш, не да му решаваш изцяло проблемите. Кой с каквото може да бъде полезен... разбира се, има и нотка на интерес. Не може една държава да съществува без демокрация. Примерно тая държава може да просъществува само в определен период от време, както беше с Хитлер, както беше с други примери и след това загина тази идея.

ДК: Какъв беше пътят на България? Как България измина пътят на демокрацията?

ДИ: Пътят е един-единствен. Конституция! Новата Конституция отвори пътят към демокрацията. С премахването на чл. 1. и т.н, и т.н. Разбира се, не всеки оценява демокрацията като свободия. Други оценяват демокрацията като израз на задоволяване на определени потребности, други мислят, че демокрацията фактически е израз на връзка на гражданина с държавата, защото гражданското общество променя. Това гражданско общество фактически осигурява ръста на държавата и другите организации. И сега фактически има организиране на гражданското общество и се мъчи да бъде колектив. Да плаши с протести, решава му се до известна степен проблема, спира протеста. Ако не изпълнят това споразумение, ще обяват отново стачката. Това е демокрацията.

ДК: А преди ’89 г. имало ли е протести?

ДИ: Протести имаше само от гледна точка на разпростравяне на вицове. Но това не е протест.

ДК: Разкажете ми някой виц.

ДИ: Не мога да се сетя за виц за Бай Тодор. Той сам си ги разпространяваше. Всичко минава през окръжните комитети, стоиш там да те утвърдят. Но аз лично не съм, понеже мама и тате са заместник-ректори. Накрая вече изоставихме да четем тези тезиси на Тодор Живков. Задължаваха ни да четем по 1 час тезисите му и няма какво да кажеш.

ДК: А всъщност всички знаеха, че Вие не ги четете?

ДИ: Формално си беше четенето.

ДК: А защо се отказахте да ги четете?

ДИ: Във вестника - тезиси, по телевизията тезиси. Ти нямаш на среща неграмотни хора. Когато започваш да четеш или да правиш анализ на Тодор Живков.

ДК: Строга ли беше тази партийна линия?

ДИ: Мнение се изразяваше, според кадровата политика на партията и в уточняване на параметрите - на промишлеността, на селското стопанство, защото имаше съревнование. Личността декларира, че е произвел 500 кг пшеница, пък той не ги е произвел.

ДК: А защо прави това?

ДИ: Е как защо, за да го наградят. Щото трябва среден добив да добиеш, а те на 10 декара, където са торили и където земята е по-висока категория, там са направили 500 кила, останалите ги няма. Така се получава средният добив.

ДК: А какво ще ми кажете за Възродителния процес? Вие казвате, че тук почти не е имало напрежение в Шумен.

ДИ: Мисля, че нямаше. Но не можеш на Хасан да кажеш Иван, а на Иван да кажеш Хасан. Това е естествено развитието на нещата, което ако беше спазено, можехме сами да дотисгнем до извода да се интегрират с българите и така не се и разбра на кого е идея. Кой разработи концепцията. Може би нарочно се скри.

ДК: А според Вас до тогава турското малцинство не е било добре интегрирано?

ДИ: Не, напротив, то като малцинство получаваше редица поощрения от партията – подготовка на кадри, право на висше образование, за да се привлече интелигенцията, но предполагам, че същите тези кадри и те са били в този Възродителен процес. Тежко положение беше тогава... това изселване... Командироваш учителя в града, техните кадри да си заминат с по-висока заплата отива там да работи 2 години вместо техните кадри. Нямаше работна ръка по селата, бригади... какво ли не беше. Но болшинството според мен негласно не бяха убедени във Възродителния процес, считаха го за неестествено явление и за грешка.

ДК: А много ли жертви имаше тук в Шуменския район?

ДИ: Не, убити нямаше. Жертвите бяха дотолкова доколкото някои понабити и ги изпратиха в Турция. Мога да Ви кажа, че те само чакаха някой българин да отиде там. Всички се събират там, черпят те и „разкажете за България, какво става в България, как е България”, носехме им вестници, тогава нямаше интернет.

ДК: ...т.е. българите, които са отивали там, са били посрещани много радушно.

ДИ: Тия, които бяха интернирани, посрещат радушно от тук, ако отиде някой на гости.

ДК: А като се върнаха тук голяма част, какво разкаваха за престоя си в Турция?

ДИ: Това беше друга работа, който успява, остава, който не успява, се връща.

ДК: Какви са били причините, за да не успеят там да се установят? Какво разказваха?

ДИ: Примерно, че няма достатъчно пари, няма кой да му помогне там. Опитал се, но не успял. Но по-голямата част поради това, че са трудолюбиви хора, успяват. Имаме студенти от там, нашето образование се тачи там – музикална педагогика, начална училищна педагогика и взимат хубави заплати там. Те се пенсионират там някъде на 500-600 евро. 10 години като работиш като учител, може да се пенсионираш. Знаеш ли чужд език, процент отгоре и т.н. Там е така и с армията – пенсионират те и полуачваш същата пенсия, като заплата, която си получавал там. Специални квартали има направени с всички удобства като едно време за привилигированите партийни кадри. Пълни условия. Турция е много напред. Инвестират. И това им прави политиката. Щото без Турция, американците не могат.

ДК: А тук в Шумен има ли разделение между българи и турци?

ДИ: Няма. Аз имам къща в турско село, но ходя рядко. Но всички са доволни – байрами, рамазани... Няма разделение.

ДК: Но през 80-те години мисля, че е било забранено празнуването на турски празници?

ДИ: Е, да, една година беше.

ДК: Спазваше ли се тази забрана?

ДИ: Не можеш да го разбереш. Никой няма да влезе в къщата и да те провери. Няма такава забрана и да се ходи по къщите, както едно врме наблюдаваха от ДС дали се молиш вкъщи и ходиш на църква. Записваха тези, които отиват на църквата. Но това беше в дикатурния преиод.

ДК: Кои години се вмества?

ДИ: При Вълко Червенков, до Априлския пленум. Наблюдаваха са тези неща. А най-големите комуниксти палят свещи, молят се и т.н. Който си вярва в нещо, той си вярва.

ДК: А тогава защо са били тези забрани?

ДИ: Е, защото религията е опиум на народа. Не може... да проповядваш друга идеология освен комунистическата, марксистко-ленинската. Цялата работа беше, че църквата и Патриархът трябва да е човек на партията. Сега не знам колко процента вярват и колко не вярват. Нашата църква малко не си гледа, както трябва, работата. И там интересът клати феса. Кой да вземе лоялника, в който се правят свещите – Алтернативния синод или законния синод?

ДК: А кога е бил този спор всъщност?

ДИ:’90-’91 г. Нека да има и вероучение, какво пречи?! Но министърът от гледна точка на закона е прав – светска държава, но факултативно може да се изучава. Не само турците да учат за Аллах. Не знам в някои училища дали има записани доброволно факултативно ученици.

ДК: Ами, ако искате да приключим с един последен въпрос – Какво се промени за Вас през последните 20-на, 30-на години?

ДИ: Какво се промени ли – остарях!

ДК: А от гледна точка на града и на държавата какво ще отчете като промяна?

ДИ: От гледна точка на държавата съм доволен, защото разбирам трудностите, които изпитва. Трябва да има разбиране от гражданите за трудностите, според мен. Трудните години трябва заедно да се изживяват за по-добри времена, защото друг начин не виждам. А дали правителството ще свърши, това което е обещало е отделен въпрос. Аз мисля, че ще се справи, защото няма сериозна алтернатива засега.

ДК: А мога ли да Ви помоля за Вашата професионална оценка като историк за конституцията от ’91 г., защото говорихме за демокрацията, но това не коментирахме?

ДИ: Аз мисля, че е твърде демократична конституция, съвременна, но някои алинеи трябва да се променят, защото времената се промениха – например за омбудсман... много неща излизат на сцената. Но не е времето сега да се приеме нова конституция според мен. Тази е добра, може някои законодателни промени да се извършват в Народното събрание, без да се изменя конституцията. Не е време точно сега да приемаме нова конституция, тази още може да действа функционално и за близките години.

ДК: А какво имате предвид под твърде демократична- това беше първото, което казахте за нея?

ДИ: В смисъл демократична от гледна точка на спазване принципите на демокрацията.

ДК: Не, защото казахте „твърде” демократична и ми прозвуча с леко такъв негативен оттенък?

ДИ: Не, достатъчно демократична и съвременна същевремнно. Беше голяма борба да се приеме тази конституция.

ДК: Защо?

ДИ: Защото отпадането на чл. 1.... една седмица не можеше да се разбере дали са го приели или не са.

ДК: Борба е било?!

ДИ: Кръгли маси, групи, групировки... Много трудно беше да се стигне до промяна на основни положения в конституцията от гледна точка на премахване на чл. 1., което значи, че се утвърждава многопартийната система, не само на партийното – БКП и един съюзник БЗНС, което спазва нареждането и идеологията на партията.

ДК: Консенсусна ли беше тази конституция?

ДИ: Да, след дълги дискусии и разправии, стана консенсусна. От гледна точка на историята като човек, който мисли, че всяка история има своя предистория, нищо не може да възникне без нищо. Колкото навлизаме в годините си... все научаваме нещо ново и се мъчим нещо да направим. В главата ми се раждат такива идеи – както беше и за енциклопедията, нищо, че съкрати няколко години от живота ми!

ДК: Ами, надявам се, че можем да използваме откъси от това интервю?

ДИ: Къде да ги използвате?

ДК: За целите на изследването.

ДИ: За изследването може, ама, не по радио или нещо такова...



ДК: Благодаря Ви за отделеното внимание.




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница