Дългият път към родината от изхода до пришествието

Бог възлага много по-голяма отговорност на ръководителите на църквата, отколкото на редовните членове. И ако вие желаете да бъдете ръководители, помнете това. Мойсей толкова много желаел да влезе в обетованата земя! Това била единствената подкрепа на водача в моментите, когато Израил в страшен бунт се опълчвал срещу него. “Почакайте и ще видите прекрасната земя, в която тече мляко и мед. Може би най-после, ще чуя от вас викове на радост”.

Но Мойсей напразно се утешавал с тези мисли. Това, което се случило, окончателно го сразило. Всичко изглеждало мрачно и безнадеждно. Оставало му само едно. Той решил да обсъди това дело с Бога. Мойсей знаел, какво може да направи молитвата. Затова той започнал да моли Бога: “Боже, позволи ми да вляза и да видя тази Божествена земя. Позволи ми, Господи, Небесен Отче, позволи ми да вляза. Ти знаеш, какво ми се налагаше да търпя от тези жестоки роби през тези дълги години и особено в онзи съдбоносен ден. О, Отче, позволи ми да вляза в обещаната земя само за да я видя.”

С молитвата си Мойсей толкова много трогнал сърцето на Господа, че Той просто не можел повече да го слуша. Затова Бог бил принуден да накара Мойсей да спре да се моли. Когато пък Мойсей разбрал, че няма да влезе в Ханаан, той заридал: “има ще ми се наложи да умра в пустинята?”Но в същия този ден, той разбрал окончателното решение за участта си: “Възкачи се ... на планината Нево... и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание; и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си” (Втор. 32:49,50).

“Подчинявайки се на Божиите указания, Мойсей често излизал извън пределите на стана, за да разговаря с Господа. А сега той трябвало да тръгне по нов и загадъчен път. Той трябвало да отиде и да връчи своя живот в ръцете на Онзи, Който му го бил дал. Мойсей знаел, че трябва да умре сам. Дори на неговите близки не било разрешено да бъдат с него в последните часове от живота му. Неизвестността и ужаса на предстоящото го угнетявали. Раздялата с народа, който обичал, за който се грижил, с който бил свързан през целия си живот, му се струвала непоносима. Но Мойсей се бил научил да се доверява на Бога, затова, без да се замисли, и без да се съмнява, поверил себе си и своя народ в любещите и милостиви Божии ръце.

За последен път Мойсей стоял пред народа. И отново Божият Дух слязъл върху него, когато той, завършвайки благословенията си, възвишено и трогателно възнесъл молитви за всяко племе от израилевия народ”.

“Когато израилтяните за последен път гледали своя остарял вожд, който скоро трябвало да бъде взет от тях, те за първи път дълбоко и по нов начин усетили бащината му загриженост, осъзнали цялата мъдрост на съветите му и си представили колосалността на неговия труд. Колко често молитвите на този човек отвръщали от тях справедливия Божий съд, макар заради греховете си те да го заслужавали! Безмилостни угризения на съвестта засилвали скръбта им. С горчиво съжаление те си спомняли, че именно упорството и своенравието им предизвикало Мойсеевия грях, заради който сега той трябвало да умре”.

“Мойсей се обърнал, след това бавно и самотно започнал да изкачва склона на планината Нево. Крайната цел на неговия път бил върха на Фасга. Там той спрял и с все още ясен поглед обхванал открилата се пред него панорама. Далече на Запад преливало под слънцето вълните на Великото море, на север се възвисявала планината Гермон, на изток се простирала моавската равнина…, а на юг, докъдето стигал погледа, се разпростирала пустинята, по която толкова дълго се налагало да се скитат.

В самотата си, Мойсей си припомнил целия си живот… Въпреки всичко, което Бог направил за тях, въпреки личните молитви и труд, само двама от многочисления народ, излязъл от Египет, останали верни на Бога, дотолкова, че да влязат в обетованата земя.

Когато Мойсей гледал резултатите от своя труд, неговият живот, пълен с изпитанията на постоянна жертвоготовност, изглеждал изживян почти напразно. Все пак Мойсей не съжалявал за бремето, което възложил върху си. Той знаел, че мисията му и трудът са били определени от Бога… Той чувствал, че направил правилен избор, предпочитайки да страда с Божия народ, отколкото да има временни греховни удоволствия.

Когато Мойсей си спомнял опитностите си на водач на Божия народ, една необмислена постъпка не му давала мира. “Ако би могъл да се зачеркне този грях, тогава нямало защо да се страхува и от самата смърт”. Мойсей бил сигурен, че покаяние и вяра в обещаната Жертва – това е всичко, което Бог изисква, затова той отново и отново изповядал своя грях, молейки се за прощение в името на Исуса.

И ето пред погледа на Мойсей се открила величествена гледка на обетованата земя. Той ясно видял всички кътчета на тази чудна страна. И колкото и надалече да се вглеждал, очертанията на този край не ставали мъгляви и неопределени, а оставали ясни и прекрасни, предизвиквайки възторг. Мойсей видял не тази земя, която била пред него, а онази, която ще бъде, когато Господ ще излее особените си благословение върху нея и ще въведе Израил. Изглежда Мойсей видял втория Едем. Пред него се простирали планини, покрити с ливански кедри, хълмове, засадени с маслинови дървета, и благоуханни лозя, необятни зелени равнини, изпъстрени с цветя, богати на реколта градини и тропически палми, разлюлени полета с пшеница и ечемик, слънчеви долини, напълнени със звуците на шуртящи ручейчета и с пеенето на птички, величествени градове и паркове, с необикновена красота вирчета и езера, стада, пасящи по склоновете на хълмове; и дори сред камъните той различил диви пчели, излитащи от гнездата си…

Мойсей видял, как избраният народ се заселил в Ханаан. Той видял историята на Израил след заселването в обетованата земя, дългата и печална история на отстъпничеството. Той видял своя народ стенещ в плен на чуждоземни завоеватели и изпадащ в грехове, разпространени между езичниците. Той го видял отново завръщащ се в родината на бащите си и оказал се под господството на Римската империя. Била му предоставена възможността да надникне зад завесата, скриваща бъдещето, и да види първото пришествие на нашия Спасител. Той видял Исус като дете във Витлеем. Той чул ангелския хор, радостно възклицаващ: “Слава на Бога във висините и на земята мил”. Той видял звездата в небето, водеща мъдреците от Изток на поклонение пред Исуса…

Мойсей видял скромния живот на Исус в Назарет; Неговата служба на любов, състрадание и изцеляване, видял, как горделивата и невярна нация Го отхвърлила… Той видял Исус в Маслинената гора, когато Той със сълзи на очи се сбогувал с любимия си град. А когато вождът на Израил видял, че народът окончателно отхвърлил Месия… сърцето му се свило от неизразима мъка, и горчиви сълзи потекли от очите му. Той проследил Спасителя до Гетсимания, и пред погледа му се отворила картината на страшната агония на Христа, предателството, издевателствата, нанасянето на побой и разпятието… Болка, негодувание и ужас изпълнили сърцето на Мойсей, когато той видял лицемерието и сатанинската омраза, проявена от юдейската нация към своя Избавител… Той чул предсмъртния вопъл на Христа: “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил? Той видял Господа, лежащ в гроба. Мрак на безнадеждност, като че ли обгърнал земята.

Но той погледнал още веднъж и видял Христа, излязъл победител и възнасящ се на небето, заобиколен от прославящи Го ангели и множество от спасени. Видя, как сияеща врата се отворила и Го приела, и неизброимо множество небесни жители с триумфално пеене посрещнали своя Цар. И удивителното било това, че между тези, които придружавали Христа и отваряли пред Него вратата на вечността, Мойсей познал и себе си. И каква радост засияла на лицето му! Какви дребни и нищожни му се сторили неговите изпитания и жертви в сравнение с това, което трябвало да понесе Божият Син!… Той се възрадвал, че макар и в незначителна мярка, все пак бил удостоен да вземе участие в Христовите страдания.

След това пред Мойсей се открила историята на ранната християнска църква, мрачното средновековие и, най-накрая, денят, който с нетърпение чакаме и ние.

Той видял славното Второ Пришествие на Христа, видял всичките праведни, възкръснали за нетленен живот, почувствал като че ли заедно със светиите, живи посрещащи Христа, необикновеното преобразяване на своята плът. И едните и другите с радостни песни се възнесли към Божия град.

Още една сцена се представила пред погледа му. Пред него се простирала земя, свободна от проклятия; тя била много по-прекрасна от обетованата земя, видяна от него съвсем скоро. Грехът го нямал и смъртта вече не съществувала. Там милионите спасени намерили своята вечна родина. С неописуем възторг гледал Мойсей всичко, което му било открито. Толкова славен край не би могло да нарисува и най-голямото въображение. Завинаги изчезнали всичките земни скитания на хората. Божият Израил най-после влязъл в небесната родина.

Видението изчезнало. Мойсей отново спрял погледа си върху Ханаанската земя, простираща се в далечината. След това, подобно на изморен войн, той легнал да отпочине”.

“И тъй, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. И Господ го погреба в долината в моавската земя срещу Ветфегор; а до днес никой не знае где е гробът му” (Втор. 34:5,6).

Сърцето на Мойсей не издържало и той починал, макар физически този старец да бил все още здрав. Въпреки своите 120 години, той винаги имал ясен ум. Самият Бог жестоко страдал, когато Мойсей умирал. Небесният Отец изпратил Исуса, за да вземе Мойсей на небето, защото толкова много обичал Своя верен раб, че не могъл да го остави на земята до деня на всеобщото възкресение.

Бог казал на Сина Си: “Исусе, възкреси Мойсей и го вземи тук, за да мога да го прегърна”. В бъдеще, когато Самият Исус се оказал в неизразимо тежко положение, Бог изпратил Мойсей, за да утеши Човешкия Син. Водачът на Израил също бил някога в подобно състояние. Затова там, на върха на планината, той седнал близо до Исуса и Му напомнил за своето велико разочарование и за това, че жертвата му заради народа не донесла нищо освен скръб. Малцина са онези, които правилно разбрали и оценили тогава думите му. Но това насърчило Христа, и Той смело тръгнал напред, за да спаси теб и мен. Аз съм благодарен на Мойсей за това, че в тежка минута той подкрепил Божия Син. Не е за учудване, че скърбящите сърца на тези двама необикновени хора в онази благословена страна ще затуптят отново заедно. А ние ще пеем песента на Мойсей и на Агнето.

Ще пеете ли и вие тази песен там? Жителите на многобройните светове в очарование ще стихнат, вслушвайки се в необикновеното пеене. Трудна е да се опише този вълнуващ момент, когато Христос ще вдигне ръка и величествен хор ще запее песента, родила се някога на земята. Ще се влее ли и вашият глас в онзи величествен хора на кристалното море, смесено с огън, когато Божията слава ще заблести по повърхността му? Сега е времето, когато тази чудна песен трябва да се прояви в живота.

Готови ли сте да пеете песента на Мойсей и на Агнето?

Обичате ли тези, които не са достойни за любов, които са неблагодарни, които не ви разбират, които са готови да ви убият с камъни?

Благодарение на удивителната радиовръзка във вечността обитателите на най-малките планети от безкрайния простор на Вселената с възторг ще слушат песента и ще се възхищават на народа, който е обичал и прощавал до край.