Дългият път към родината от изхода до пришествието

Някой може да възрази: “На мен всичко това не ми трябва. Аз прекрасно преживявам и без манна.” Но не бързайте с такъв извод. Човек може да умира от духовен глад, без дори това да се забелязва. Но независимо дали човек го чувства или не, има Някой, на Когото не му е безразлично това наше състояние. И Той е заинтересуван да има приятелски отношения с човека. Книгата Откровение говори за това, че Той стои пред вратата и чука. Вслушайте се!Създателят на Вселената чука и на вашата врата. Не сте ли се замисляли, че точно Той ви липсва? Вие сте Му необходими. Възможно е вие засега да не искате да бъдете с Него. Но Той отдавна желае това.

“Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него” (Откр. 3:20). Той носи със Себе Си хляб. Живият небесен хляб. Ангелският хляб. Ще се храним с него всеки ден, докато дойде Исус.
ЗАКОНЪТ И ЕВАНГЕЛИЕТО НА СИНАЙ

“Три месеца подир излизането на израилтяните на Египетска земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината. И като се възкачи Мойсей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. И тъй, Мойсей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим” (Изх. 19:-8).

Неведнъж освободеният от робство народ е давал подобни обещания. Много пъти те заявявали: “Всичко, което е казал Господ, ще изпълним”. Богослови, обсъждащи въпросите свързани с този завет, се опитват да намерят отговор, дали са постъпвали правилно израилтяните давайки такива обещания. Някои твърдят, че никой не би могъл да даде по-добро обещание. Ако Господ би слязъл днес на най-близката планина и би направил такова изявление: “Отсега нататък искам повече да не грешите”, какво бихте му отговорили вие?

“Добре, аз обещавам. Повече никога няма да повтарям грешките си. Кълна се, че никога повече няма да греша”.

Достоен отговор?

Да предположим, че Бог ни е дал само Своите Десет Заповеди, но и специални инструкции за това, как да се отнасяме с робите, слугите, вдовиците и сираците, пришелците и бедняците. Да допуснем, че Бог ни е обяснил всичко това толкова подробно, както е записано в книгите Изход, Левит и Второзаконие.

На Синай много нови неща били открити на Израилевия народ. Бог им разяснил принципите на здравословния начин на живот, дал им представа за организацията. Интересен е фактът, че съвременните армии се строяват по същите тези принципи, които Господ някога е дал на израилтяните. Бог им дал разбиране за паричните отношения – десетата част от всички доходи трябва да принадлежи на Йеова. Те приели Божията система за отброяване на времето – всеки седми ден бил Господен ден. Бог им дал закони за честността и клетвата, за даването на правилни и лъжливи показания. Евреите получили съвети относно брака и развода, облеклото и т.н.

Ако Господ би дошъл днес при вас и би ви дал тези детайлни указания, дали щяхте да кажете: “Добре, ние ги приемаме. Всичко, което Си казал, ще изпълним”? Струва ми се, че по-добре би било да отговорим така, както някога е казал пророк Исая, виждайки веднъж Бога: “Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.” (Ис. 6:5).

“Всичко, което Господ е казал, ще изпълним”. Но не надценяваме ли себе си прекалено много? Ако погледнем критично към своите сили, ще се окаже, че ние не притежаваме никакви възможности да изпълняваме всичко, което Бог е наредил. Има само една единствена възможност за това – ако Бог по някакъв чуден начин запише Своя Закон в нашето естество. Необходима ни е помощ. Нуждаем се от сила, която самите ние не притежаваме.

Книгата “Патриарси и пророци” (стр. 371, 372) ярко осветява този исторически момент: “Народът стигнал до Синай. Бог им явил Своята слава. Той им дал закона и обещал необикновени благословение, при условие че са послушни… Народът не осъзнавал цялата греховност на сърцата си, и не се замислял, че без Христа е немислимо изпълняването на Неговия закон. Затова той с готовност встъпил в завет с Бога. Чувствайки, че напълно могат да се доверят на своята си праведност, израилтяните дали обещанието: “Всичко, което е казал Господ, ще вършим и ще бъдем послушни” (Изх. 24:7).В изключително тържествена обстановка израилтяните заявили своята вярност, с голям трепет те стояли в подножието на планината. Но не изминали и няколко седмици, и… евреите нарушили завета си с Бога и се поклонили на леяното теле. Какво се случило? Всичко, което е казал Господ, те не изпълнили”.

След като израилтяните нарушили договора, те вече не можели да разчитат на Божията закрила. И сега,виждайки своята греховност и чувствайки нужда от прощение, те стигнали до мисълта за необходимостта да имат Спасител, за Когото знаели още от времето на Авраам и Който символично им бил представен чрез жертвоприношенията. Имайки вяра и любов, те трябвало да дойдат при Бога като при свой Освободител от робството на греха и по достойнство да оценят благословенията на Новия Завет.

Всред богословите се води спор по този въпрос.Би ли могъл добрият и милостив Бог да даде на хората завет, който те без друго не биха могли да изпълнят?

Мисля, че е лесно да се отговори на тези въпроси. Целият проблем се съдържал в думите: “Всичко, което е казал Господ, ще изпълним”. Когато човек прави подобно заявление, той сам се поставя в положение, при което условията на договора не могат да бъдат изпълнени.

Мойсей се намирал на Синайската планина, когато Господ произнесъл Десетте Заповеди. Тъмнина обгръщала тресящата се от земетресения планина, озарявана от светкавици. Въздухът се разкъсал от ужасните гръмотевици. Вождът на Израилевия народ отсъствал от стана почти шест седмици. През това време сред бившите роби възникнала идеята да се завърнат в Египет. Макар да се стремели към Ханаан, сърцата им оставали привързани към страната на фараоните. През стана преминала вълна на недоволство. Със съдействието на малодушния Мойсеев брат – Аарон израилтяните много скоро вече танцували край излетия от тях златен телец.

Аарон оправдавал себе си, казвайки: “Народът изобщо не се покланя на златния телец. Телецът само символизира истинския Бог, Освободителя на израилтяните”. По същия начин разсъждавал и Навуходоносор, обръщайки се към тримата млади евреи: “А вие, уважаеми, не е необходимо да служите на моето изображение. Преклонете колена, а се молете на своя си Бог. Не ми е нужно повече от това. Само не ми разваляйте церемонията”. Винаги е било така. Лутер открито протестирал, чувайки подобни изявления. Днес мнозина, покланящи се пред изображения, оправдават себе си по същият начин: “Ние съвсем не се покланяме на самите икони. Те ни помагат мислено да си представим истинския Бог”.

Мойсей се върнал в стана в самият разгар на танците. Каменните плочи, дадени му от Самия Бог, той хвърлил на земята и строшил. После Мойсей заповядал да стрият златния телец на прах, да хвърлят този прах във водата и да накарат народа да я пие. След това вождът на Израилевия народ, излизайки напред, призовал всички верни на Господа да се обединят и да застанат от дясната му страна. Излязло цялото коляно на Левия, към което се присъединили и някои представители от другите колена. А останалите, въпреки всичко, продължавали да заявяват: “Ние сме против”. Тогава Мойсей заповядал на всички покаяли се да вземат своите мечове и да убият въстаналите. В този ден загинали около три хиляди човека.

Възниква въпросът: “Къде е милостта? Защо въстаналите не получили възможност да се върнат в Египет? Нали те искали да се върнат обратно? Защо да не се позволи на тези три хиляди да се завърнат?” И тук веднага се проявява нашето отношение към Бога. Ако не му се доверим напълно, то естествено едно такова проливане на кръв да предизвика в мен съмнения. Но ако вече съм се научил да обичам живия Бог ида му се доверявам напълно, а също и да вярвам в това, че Бог е мъдър във всички Свои дела, то въпреки всичко, съмнения никога не биха възникнали в душата ми.

“… Така е и с вероотстъпничеството на Синай. Ако грехът не бе наказан своевременно, резултатите от него не биха се забавили да се проявят в най-скоро време. Жителите на земята биха се развратили до такава степен, както е било по времето на Ной. Ако престъпниците на закона бяха останали без наказание, злото би се разраснало до фрапиращи размери. Последиците от него биха надминали всичкото зло, явило се като резултат от пощадата на Кайн. Милостта Божия се проявила в това, че някои били наказани заради живота на милионите. За да се спаси мнозинството, трябвало да се накажат малцината. Нещо повече, отказали се от Бога, израилтяните биха се лишили от Неговата закрила, целият народ би загинал от многочислени врагове. Ако злото не би било веднага изкоренено, израилтяните много скоро биха станали жертва на силен и жесток противник.

Заради самия Израил и като урок за всички следващи поколения били наказани всички,участващи в престъплението. И в това към съгрешилите била проявена не по-малка милост от тази, да им се предостави възможност сами да унищожат себе си, вървейки по пътя на злото. Ако те биха били пощадени, същия онзи бунтовен дух, който ги бе накарал да се надигнат срещу Бога, би се проявил в ненавист и злоба към съплеменниците им, което би довело до братоубийство. Точно заради любовта Си към този свят, към Израил, към грешника е било извършено наказание с такава като че ли прибързаност и суровост. (Патриарси и пророци”, стр. 325, 326).

В една притча се разказва за пътник, решил да премине през непроходима гора. За да не се изгуби, бил нужен водач. В началото на гората той срещнал отшелник, който се съгласил да му бъде водач. Към края на първия ден от пътя, те излезли на поляната. Там срещнали човек, който ги поканил да пренощуват в неговия дом. “Толкова се радвам, че дойдохте, - казал той. – Имам голяма радост. Днес се помирих с моя заклет враг, и в знак на помирение той ми подари ето тази чаша”.

Когато на следващата сутрин пътникът и отшелникът се приготвили да се заминават, последният тихичко снел от камината чашата и я взел със себе си. Пътникът с учудване попитал: “Защо направи това?”

“Направих така, както прави Бог”, - отговорил той.

Към края на втория ден те пристигнали до място, където живеел зъл, негостоприемен човек. Той им заповядал да се махат от там. Но преди да заминат, отшелникът протегнал на този човек чашата, взета от радушно посрещналия ги дом. “Защо направи това?” – отново попитал пътникът.

“Направих така, както прави Бог”, - отговорил отшелникът.

Но в края на пътя отшелникът направил това, което Бог не винаги прави: той обяснил на пътника своите загадъчни действия. Врагът на гостоприемния човек съвсем не се бил помирил с него. Той го излъгал и му дал чаша, съдържаща отрова. Затова странникът я дал на този, комуто тя действително била предназначена. Когато пътникът чул всичко това, разбрал действията на отшелника.

Ако бихме имали достъп до небесната информация, ние съвсем по друг начин бихме гледали на кръвопролитията и войните, споменати в Стария Завет. На Бог не Му е угодно да ни открие всичко, при все това ние имаме достатъчно информация, за да бъдем способни с търпение да чакаме по-пълни обяснения.

Между другото, ние имаме тук и свидетелства за милост и прощение. След масовата разправа Мойсей отново се изкачил на планината, но сега вече като застъпник, молещ милост за своя народ.

Веднъж, в петък вечер, когато слънцето вече беше залязло, нашата група, водена от доктор Зигфрид Горн, извършваща екскурзия из светите места на Палестина, стигна до манастира “Света Екатерина”, който се намира в подножието на планината Синай. По време на вечерното богослужение, което се извършваше на плосък покрив под открито небе, един от членовете на групата заяви: “Няма да се върна в къщи, докато не прекарам нощта на върха на Синай”. Той намери един бедуин на име Фарай, който се съгласи да бъде наш водач. Тримата решихме тази нощ да се изкачим на върха на планината. Но когато в гъстата тъмнина започнахме изкачването, страх обзе всички ни. Той се усилваше от спомените за онези велики събития, които бяха станали тук в древността.

Вървейки след Фарай, ние стигнахме площадка, наречена Вади Муса, което означава “Долината на Мойсей”. През онази нощ се наложи да спим в един спален чувал, топлейки се един друг. И макар, че на Фарай му беше тясно помежду ни, той се настани много по-удобно. Събуждайки се посред нощ, ние с учудване видяхме горящ храст. Оказа се, че Фарай беше взел със себе си кибрит и, за да се стопли, запалил храст и се свил на кравай до него. Когато храстът догарял, той запалвал друг. На следващата сутрин Вади Муса приличаше на овъглена главня.

Напускайки долината на Мойсей през тесен планински проход, ние се изкатерихме на върха Сафсаф. Пред нас се откри величествената панорама на Синайската пустиня. Само Бог знае – в тази ли клисура или на някое друго място се е криел Мойсей от Божията слава.

Мойсей, молейки се за своя народ пред Бога, прекарал на върха на Синай четиридесет дена. А колко време прекарваме ние в молитви за нашите близки, приятели, колеги, за тези, които се противят на истината?? Колко дълго се молим за онези, които са готови да ни унищожат при първа възможност? Колко време отделяме за тези, които със сърцето си са все още привързани към Египет? Моли ли сте се някога цял ден или цяла нощ? Цял ден ние можем да се веселим, да работим или да бърборим, - но кой от нас може цял ден да се моли? А Мойсей се молел, и молел за народ, който дори не е изпитвал към него никакви добри чувства.

В 32^–ра глава от книгата Изход е описано, как Мойсей защитавал пред Бога своя народ. Господ казал: “Видях тия люде, и, ето коравовратни люде са; сега прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ”. (ст. 9, 10)

“Мойсее, Аз изнемогнах и се изморих от тези хора. И реших да Си имам работа само с тебе”

Какво би станало, ако Бог би направил днес подобно заявление на човек, който е паднал духом заради безредия, царящи между членовете на неговата църква? Може би по-лесно би му било да признае: “Наистина, Господи, Ти правилно мислиш. Ако ние с Тебе започнем всичко отначало, ще можем да направим нещо заслужаващо внимание”. А ако Мойсей бе отговорил така: “Това е стадо полудиви роби! Та тях нищо не ги интересува, освен чесън, лук, гърнета с месо и Египет. Ти Си прав, Боже, Започни от мен”

Но не, Мойсей падна на колене и заплакал: “Господи, прости на този народ. Те са извършили голям грях. Макар че си направиха златен бог, прости им.” Така той молел Бога.

От всичко това следва, че Бог съвсем не се готвел в този момент да унищожи цялото общество. И дори когато казвал: “Остави Ме, Мойсее”, Той имал предвид следното: “Продължавай, на Мен Ми е нужен защитник в лицето на човека. Продължавай да изпълняваш тази роля.” Мойсей се оказал добър адвокат. “прости греха им. Но ако не, мене заличи от книгата, която Си написал” – казал той, обръщайки се към Господа.

Хората понякога дават живота си за другите, но Мойсей предпочел да се лиши от вечен живот заради народ, който, изглежда, нямал никакво бъдеще. Той молел за народ, който постоянно роптаел и изпитвал недоволство.

Мойсей знаел, че неговото име е записано в книгата на живота, но заради тях той решил да се лиши от тази привилегия.

Човек може да получи подобна обич само там, където я придоби Мойсей. Същият, който изисквал наказания за въстаналите, излязъл в ролята на ходатай за покаяли се. И, надничайки в бъдещето, ние виждаме Исус, молещ се на Голгота: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).

Не е чудно тогава, че Свещеното Писание свързва имената на Мойсей и Исус за цялата вечност (виж Откр. 15:3).

В историята на съвременното адвентно движение може да се проследи известна прилика със събитията, развили се в древността в подножието на планината Синай. Джозеф Бейтс, пристигайки в малкото градче Батъл Крийк, попитал: “Кой е най-искреният вярващ във вашия град?” Посочили му Дейвид Хюит. След като го намерил, Бейтс му разказал за истината, която Дейвид още не знаел, а именно че седмият ден на седмицата е Господната събота. Хюит искрено възприел тази вест. И следващия път Бейтс, минавайки през неговия град, кръстил Дейвид Хюит. Светът се преобърнал. “Адвентният народ се приближил до планината Синай”. Оказва се, че Бог дава не само заповеди, но и сила за тяхното изпълняване. На Синай била дадена също и милост за хората, а не само закон. Както на освободения Израилев народ, така и на всички разочаровани хора през 1844 година, Бог открил принципите на Благата вест. Бог никога не предлага закон без Евангелието. Той винаги дава Евангелието като необходим елемент за изпълнение на изискванията на закона. Както в древността при планината Синай, така и в днешно време, Бог разкрива принципите на Евангелието, използвайки нагледен пример, та всеки да може да ги разбере. И както за евреите, така и за чакащите след 1844 година Второто пришествие на Исус Христос като ярка илюстрация на Благата вест служи светилището.

Някога адвентният народ стоял като лагер при своята “планина Синай”, подобно на Израилевия народ, докато не получил понататъшни указания. И тогава Бог им казал: “Доволно сте седели на тая планина. Обърнете се на север.”

Къде следва да се търси причината за това, че на израилтяните им омръзнала ангелската храна? В манната или в самите хора? “И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем? Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук; а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна” (Числа 11:4-6).

Най-накрая Бог казал на Израилевите синове, че те прекалено дълго се задържали до планината Синай. И тогава, придружавани от облак, те тръгнали по-нататък към мястото, наречено Кадис – Варни, което е на около 150 мили от Синай, направо на границата на Ханаан. Местността представлявала “голяма и страшна пустиня” (Втор. 1:19). Но още много преди края на пътя народът започнал да проявява недоволство и роптание.

Започнало се от това, че пришелците, намиращи се в стана им, започнали да се възмущават от еднообразието на храната. Вероятно им омръзнала манната на закуска, обед и вечеря, манна печена и варена, питки и кифлички, също приготвени от манна. Мислите ли, че това е достатъчна причина за недоволство? Не, проблемът се крие много по-дълбоко.

Някои коментари относно манната се съдържат в книгата “Медицинска служба”. “Светлината, която Бог дал и продължава да дава на Своя народ по въпросите на храненето, имат за него същото значение, както и манната – за Израилевите синове. Манната падала от небето, и на народа било заповядано за я събира и да я употребява за храна. Така и в много страни по света на Божия народ ще бъде дадена светлина, и той ще премине към приготвяне и употребяване само на полезна за здравето храна… Ако с простотата на душата си човек се предаде на Господа, Бог ще го учи, как да си приготвя храна, без да употребява месо”. (стр. 267).

Този въпрос вълнува много от адвентистите. И помежду ни би станало разцепление, ако бихме говорили повече за това, тъй като, според статистиката, привържениците на вегетарианството у нас наброяват близо 50 %. Разбира се, ние не признаваме употребата на нечисто месо, но вегетарианството е нещо повече.

Някои вярващи смятат, че тези, които употребяват месо, не могат да бъдат истински членове на църквата. А как обикновено реагира човек, когато му кажат: “ти трябва да правиш това и това”? Помня, когато бях момче, ни принуждаваха да изяждаме всичко, което имаше в чинията. Но аз почувствах важността на това правило едва когато и аз станах семеен. То предизвикваше обратната реакция. Ако искате детето ви да направи нещо, заповядайте му да направи противоположното.

Когато нямаше друг избор, аз открих, че аспержата и цветното зеле не са чак толкова лоши (особено с майонеза). Родени като бунтари, ние веднага се възмущаваме, когато някой започва да ни учи. Мнозина направо органически не понасят разговорите за диета. По тази причина те не могат обективно да стигнат до определено решение по този въпрос. А сега нека ясно определим, по какви причини Бог бил принуден да даде на народа такива съвети.

Господ поканва Своя народ да се откаже от едни или други храни само заради любовта си към него. В книгата “Съвети върху диета и храна” се казва: “Злокачествените тумори и много други заболявания в една или друга степен се дължат на употребата на месо. Според дадения ми съвет, извънредното разпространяване на рака е правопропорционално на количеството “мъртво тяло”, употребявано за храна” (стр. 388). Ако бяхте се запознали по-добре с авторката на тази книга, и особено с нейните изказвания за здравето и болестта, а също и с точните й прогнози за бъдещето, във вас веднага би възникнало желанието по-сериозно да се замислите над тези думи. Оказва се, че ограничаването в храненето – не е законничество, нито дребнавост. То е свидетелство за Божията любов и грижа към Неговия народ.

Ние можем да постъпваме според желанията си, без да обръщаме внимание на Божиите съвети. В края на краищата, ние можем дори да си измислим оправдания, като например: “Тогава по същия начин е вредно да се яде захар!”… Представете си група от хазартни играчи на рулетка. Изведнъж един от тях не издържа: “Чакайте, това е опасна игра” А друг отговаря: “И какво от това? Да скачаш с парашут също е опасно!"”И продължава играта.

Употребата на месо за храна предполага още и убиването на животните, затова то се разпространи чак след грехопадението. В Божието Царство няма да има смърт. Но ние знаем, че при Второто Си пришествие Исус Христос няма по някакъв свръхестествен начин да промени вкусове, навици и апетити. И ако аз не отвикна от месото тук, на земята, първото, което ще направя, когато попадна на небето, е да отида да търся месна храна. Изводът се натрапва веднага. Тези, които бъдат взети живи на небето, трябва още тук да се откажат от това, което няма да съществува там. И ако аз смятам да живея на небето, то напълно сигурно са оправдани думите на Господ: “Доколкото е възможно, старайте се да живеете така още сега”.

Израилтяните видели, че тяхното настойчиво искане за месо най-после е удовлетворено. “Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу на стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята. Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъци целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.” (Числ. 11:31,32).

Месото на пъдпъдъците е чисто. Затова в този случай няма да вземаме под внимание разделянето на “чисто и нечисто”. “А когато беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва. И нарекоха това място Киврот – атаава, защото там бяха погребани лакомите люде.” (ст. 33, 34)

Къде тогава е проблемът? Въпросът не е там – грях ли е или не е грях да се яде месо. Проблемът е в непокорството. Да допуснем, че Господ ми дава наставления, ръководи, води ме по определен път и изведнъж аз тръгвам в обратна посока от Него и заявявам: “Не, покорно благодаря, това не е в моя стил” Точно тук е същността на греха. Заплатата на греха се явява като резултат от непокорство към Бога.

При приближаването на границите с Ханаан, в лагера на израилтяните възникнал нов проблем. Аарон и Мариам стигнали до извода, че Мойсей не е способен да бъде техен водач. Започнали да го критикуват, особено за това,че си взел за жена етиопянка. Но Бог веднага показал, колко е опасно да се издирват недостатъците на тези, на които е поверено водачеството. Проказа поразила Мариам. А Мойсей, имайки чисто и добро сърце, паднал на колене и се молим за здравето на сестра си. Чрез неговите молитви Мариам се изцелила, но за наказание тя трябвало да остане зад пределите на стана още седем дни. Придвижването от Египет в обетованата земя било спряно, докато Мариам и Аарон били възстановени на длъжностите си.