Дългият път към родината от изхода до пришествието



страница7/11
Дата22.07.2016
Размер1.47 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Замисляли ли сте се някога, какво бихте направили, ако се окажехте на мястото на израилтяните? Когато бях дете мислех, че всичко това е много глупаво. Да направиш змия и да я закачиш на върлина. Какъв е смисълът на всичко това? Иска ми се да посоча, че не винаги е задължително да знаем всички доводи и доказателства. Бог е мъдър и Той ни предлага: “Дойдете сега та да разискваме”. Обръщали ли сте внимание на втората част от текста? “Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг” (ИС. 1:18). Господ желае да разберем до край някои истини, в същото време съществуват и такива моменти, където всички наши мъдрувания са напразни. Мнозина високообразовани хора, отчасти самоуверени, често не съзнават че знаят твърде, твърде малко.

Първото, което бие на очи, е, че Бог изпрати отровни змии. В Писанието се казва също и това, че Господ закоравил сърцето на фараона. Ние вече разглеждаме, по какъв начин Бог е направил това. Озовавайки се в определени обстоятелства, фараонът сам проявил своята жестокост. Господ е оставил достатъчно свидетелства за Себе Си, които не ни дават никакво основание да Го обвиняваме, че е полицай или отмъстител. Точно тук трябва малко да се замислим.

В пустинята Син, герпетолозите (специалисти, изучаващи влечугите и земноводните) провели редица изследвания. Те доказали, че змиите винаги обитавали тази пустиня. И близо четиридесет години Господ пазил евреите от тях. Но когато те, възмущавайки се и недоволствайки, се отказали от повторната Божия покана да влязат в обетованата змия, Той просто ги лишил за известно време от Своята защита. Бог никого не принуждава, Той не натрапва Своята защита. Дяволът се възползвал от това, съсредоточавайки змиите към мястото, където бил разположен израилевият стан. В този район имало твърде много змии, и не можем да кажем че Бог допълнително е сътворил неизброими пълчища от отровни гадини, за да порази хората.

Да допуснем, че отивам да карам ски, вместо да отида на църква, и… си счупя крака. “Защо направих това, - скърбя аз, - Бог ми счупи крака”. Защо направих това” – скърбя аз… Но Бог не чупи крака. Той просто не може да ни даде Своята защита против волята ни.

“Добре, тогава това е случайно”.

Не. Мисля, че тук не минава без намесата на дявола. Първо, защото Сатана обича да чупи крака, второ, той знае, че аз ще обвиня за всичко това Бога. За дявола няма нищо по-утешително, от ситуацията в която човек за всяка своя трагедия да обвинява Господа. Затова си мисля, че сатана не без удоволствие се занимава с подобни дела.

И така, в Писанието се казва, че Бог изпратил отровни змии. Човекът, неправилно разбиращ Бога, ще Го сочи с пръст всеки път, когато го сполети нещастие. Би било неразумно да съдим за Бога от текстове, подобни на този: “И Господ изпрати горителни змии”, и да си представяме Бога, седящ на трона и заплашващ: “Погледни тези негодници! Аз ще ги науча на ред!” Подобни трагедии не променят нито нас, нито нашето отношение към Бога. Те само откриват вече създадения в нас образ на мислене и ни дават тласък да молим и за в бъдеще по същия начин.

Змиите започнали да хапят хората. “И измряха много люде”, - разказва Писанието. “В стана царели паника и ужас. Почти във всяка шатра имало мъртви или умиращи. Нямало къде да се търси спасение. Воплите на нови и нови страдащи пронизвали мълчанието на нощта” (Патриарси и пророци, стр. 420). Представете си какво е ставало онази нощ в израилевия стан!

Господ заповядал на Мойсей да вземе мед и да отлее змия. Изглеждало глупаво. Първо, нямало време. Пък и откъде можело да се намери мед, когато народът викал за помощ? Но Мойсей безусловно се подчинил на Бога. Той не разсъждавал и не питал: “Защо? Аз няма да направя змия, нищо не разбирам. Обясни ми, защо”. Мойсей вече се бил научил, че съществуват моменти, когато Бог не се разпитва за поведението Му.

В двора играе тригодишно дете.

Започва да вали. На вратата се появява майка му и казва: “Прибери се в къщи”.

Защо?

Защото ще се намокриш.



Защо?

Защото започва да вали, и ще настинеш.

Защо?

Защото, когато се намокриш и замръзнеш, ще се разболееш.



Защо?

Докато майка му отговаря на всички въпроси, минава време и детето се измокря.


Друга майка наднича от вратата и казва: “Ела в къщи”.

Защо?


Защото аз така казвам.

Винаги по-разумно е да се подчиним и да изпълним това, което казва Господ, без да задаваме излишни въпроси. В такива случаи не е задължително да се знаят доводите. Цялата същност е в това, дали Му се доверявате? Явява ли се Бог като Такъв, Комуто можете да се доверите напълно? В известен смисъл, когато задавате въпроса – защо? – вие не се доверявате на Бога. Недоверието се проявява още със самия въпрос.

Мойсей не се съмнявал, нито възразявал. Той се захванал за работа и отлял медната змия. Обяснението, защо именно змия, а не агне на кръста, дава апостол Павел. “Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта” (Римл. 8:3). Змията винаги символизира греха. Змията на кръста символично посочва Исуса, дошъл в този свят “в плът подобна на греховната плът”. По този повод апостол Павел пише във Второто си послание към Коринтяните: “Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред бога” (2 Кор. 5:21). Интересен е текстът, заслужаващ внимание. Тук става дума за взаимна размяна. Бог направи Сина Си изкупителна жертва за нас. Но това не Го направи грешен. Змията, която Мойсей издигнал на върлина, нямала в себе си отрова. В Исуса няма грях, но Той стана “грях” за нас и зае нашето място на кръста, за да станем ние в Него праведни пред Бога. Когато в Него ставаме праведни пред Бога, това не ни прави праведни. Ние сме праведни само в Него, докато се намираме в постоянни взаимоотношения с Него.

Ако в онази страшна нощ би ви ухапала змия и бихте викали за помощ, нима не би било глупаво да разсъждавате върху това, защо трябва да бъде излята змия, а не агне? Единственото разумно решение би било да се направи с точност това, което е заповядал Бог, т.е. да Му се доверим.

Разговаряйки с Никодим, Христос спомена тази история. Той каза: “И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот. (Йоан 3:14,15).

Оттогава дори до днес, така или иначе, хората продължават да казват: “Не гледайте змията, това е глупави”. Последователите на еволюционната теория твърдят: “Ние не можем да вярваме в сътворението, то няма никакъв смисъл. Как така може да бъде сътворено нещо за един ден, когато според най-простата логика за това е необходим продължителен период от време?” Така разсъждават еволюционистите, смятайки, че са произлезли благодарение на продължителен еволюционен процес. Те умират без никаква надежда за вечността, защото си остават “мислещи” същества. Бог обаче ми казва: “… та всеки, който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.”

Ако скептиците и еволюционистите биха могли да предложат нещо сравнимо с вечен живот, аз, може би, бих се замислил. Но всички техни идеи са увенчани със смърт. Мъдреците на този свят смятат кръста за глупост. Жалко само, че те не са толкова мъдри, че да признаят своята ограниченост.

Някои се възмущават: “Не разбирам, защо един е съгрешил, а останалите трябва да страдат заради това?” Други им пригласят: “Ума ми не побира, как може един да умре за милиони грешници”. Стараейки се да бъдат мъдри, те си остават безумни, подобно на човек, който се отказва да излезе от палатката, за да погледне змията.

В дните на Ной мнозина идвали при него, за да се подиграват и да му се присмиват. “Кой е чул някога за дъждовна капка, та камо ли за потоп?” Обаче Ной продължавал мълчешком да строи ковчега. Хората питали: “Защо?”

“Защото ще има потоп”.”А какво е потоп?”

“Не мога точно да ви обясня, докато вие сами не го видите. Обаче влезте в ковчега”.

“Защо?”


“Чуйте, не ви трябва да знаете това. Скоро сами всичко ще видите”.

“Но ние искаме да знаем – защо?”

Псевдоученост! Разбира се, в онези дни е имало учени и философи, които са можели да обяснят “всичко”. Днес мнозина постъпват по същия начин. Дори когато в ковчега започнали да влизат животните, хората продължавали да стоят и да се учудват. Животни, птици и влечуги се отправят към ковчега. Защо? Отказвайки да тръгне към ковчега, народът намирал оправдание за своето решение в обяснението на “учените”.

Еверсън цитира един учен, даващ обяснение на предпотопните хора: “Фактът, че животните влизат в ковчега, се обуславя от наличието на вътрешен инстинкт и безусловни сигнални стимули при участието на вродени връзки на мозъчните структури на основата на придобит опит с въвличането на по-ясната, орбиталната и слепоочната част на кората на главния мозък”.

Слушателите стояли, кимали с глава и се съгласявали: “Да, разбира се. Как не се сетиха за това?” Те се доверявали на великия учен човек. Той знае, учил е в университет. Така, въвлечени в заблудата от псевдонауката, те всички загинали във водите на потопа.

Бог предупредил Навуходоносор: “Моля те, не се възгордявай и не казвай: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих,” – в един от дните си ти можеш да загубиш разсъдъка си”.

“Но защо?”

“В резултат на самопрославяне и високомерие”.

“Защо? Защо? Защо?…” И веднъж Навуходоносор загубил разсъдък. Но Бог бил милостив и добър към него. Настъпил денят, когато царят оздравял, признал великия Небесен Бог и се съгласил, че самият той е само творение. Той престанал да пита толкова често – “защо?”.

Исус взел калта и намазал с нея очите на слепия. Невярващите, а понякога дори и вярващите питат: “Защо?” Някои се опитват да обяснят това по естествен път, че съществува кал, притежаваща целебни свойства, и нейното използване е доста ефикасно. Не зная, защо Исус е използвал точно калта. Ако бях гледал на Бога през призмата на скептицизма, бих възкликнал: “Каква глупост, какво безразсъдство!”

Но трябва ли да се разсъждава по този начин? Фактът е, че човекът отишъл, умил се в Силоамската къпалня, както му беше казал Исус, и прогледнал. Стоящите около него питали: “Защо?” Той отговорил: “Понятие си нямам. Знам само, че бях сляп, а сега виждам”.

Пророкът наредил на Нееман да се изкъпи в мръсната вода. В страната, където живял Нееман, имало достатъчно чисти реки. “Да се потопя в мръсната вода седем пъти? Защо?” Но пророкът бил настойчив, и Нееман послушал. След известно време той излязъл от водата без каквито и да е белези от проказа.

Ние ще влезем в Небесния Ханаан не защото църквата, наброяваща няколко милиона в достатъчна степен ще се промени. Причина за това ще стане препълнената чаша на беззаконието на земните народи. Бог ще вземе на небето само тези, които повярват, че ще влязат в Небесния Ханаан. Останалите ще останат. Затова, ако очаквате няколко милиона души едновременно да отразяват Божия характер, то Вашите очаквания ще останат напразни. Въз основа на изследването на Свещеното Писание, аз вярвам, че Бог скоро ще дойде. Независимо дали е готова за това цялата църква или не.

“Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на Моавските полета, оттатък Йордан, срещу Ерихон. А Валак, Сепфоровия син, видя всичко що стори Израил на аморейците” Числа 22:11,2. Валак, Моавският цар, започнал да се безпокои, тъй като моавците били под робството на аморейците. Затова той стигнал до извода: Щом израилтяните нанесоха поражения на аморейци, то и неговата работа върви на зле. Съпротивата е безполезна. Но ето, че го озарила блестяща мисъл – да прокълне този народ.

“И Моав рече на мидиамските старейшини: сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак, Сепфоровия син, който в това време беше цар на Моавците, изпрати посланици до Валаама, Веоровият син в Фатур, който е при реката Ефрат, земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат, като му кажат: Ето народ излезе из Египет; ето покриват лицето на земята и са разположени срещу мене; Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет”. Числа 22:4-6

Очевидно, Валаам вече си бил извоювал репутацията на човек, способен наистина да проклина.

“А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени” (стих 12). Това, което Бог благославя, никой няма право да прокълне. Затова Валаам предал на посланиците думите на Господа. Но Моавският цар не отстъпил. “А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония” (стих 15).

И така, при Валаам пристигнали високопоставени лица и го помолили да прокълне Израил. “И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани и иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш. Затова Валаам стана сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци” (стих 20, 21).

Тук ние стигаме до добре познатата на всички ни още от детство история за Валаам и неговата ослица. Ослицата видяла Господния ангел. Понякога, дори ослицата знае, колко почтително трябва да се отнасяме към ангелите. Валаам бил обаче толкова заслепен, че не можел да го види. Той започнал да бие горкото животно с пръчка, заради явен инат и заради отказ да върви право по пътя. А когато, ослицата притиснала краката му към скалата, яростта на Валаам се удвоила.

“Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти? А Валаам рече на ослицата: Защо се подигра с мене? Ах, да имах нож в ръката си! Сега бих те заклал. И ослицата рече на Валаама: Не съм аз ли твоята ослица, на която си яздил през целият си живот до днес? Има ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.” (стихове 28, 30)

Можете ли да си представите човек, разговарящ с ослицата си така, като че ли това е едно обикновено събитие? Та той от учудване би паднал от нея! Но Валаам бил толкова разгорещен, че продължавал да стои върху нея и да разговаря с животното, като че ли подобна беседа била за него обикновена работа. Ето до каква степен може да стигне човешкият гняв и до колко упорит може да бъде той в постигането на целите си. Без да обръща внимание на каквото и да било, той се заклел да постигне своето.

Тогава Господ отворил очите на Валаам и той видял Господния ангел, стоящ на пътя му с гол нож. Въпреки случилото се, Валаам казал на ангела, като че ли нищо не се е случило: “Ако това не ти е угодно, аз ще се върна” (стих 34). “Ако това не ти е угодно!”

“Отивай напред, - казал ангела – но помни, че ще кажеш онова, което ти казвам аз.”

Скоро Валаам пристигнал в двореца на Валак, и на следващият ден, моавският цар го повел към високите Ваалови места, откъдето можело да се види една част от Израилевия стан. Там, Валаам извършил определения ритуал. Частично той напомнил церемонията на жертвоприношенията на Божия народ. След това произнесъл следните думи: “Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?… Дано умра, както умират праведниците и сетнините ми да бъдат като техните!” Числа 23:8-10

“Извинявай – казал Валак, но аз те повиках тук, за да прокълнеш този народ, а ти го благославяш”. Валаам отново трябвало да напомни на Валак, че той може да изрича само това, което му казва Бог.

“Нека да опитаме още веднъж – не отстъпвал Валак – да отидем на друго място”. Те се качили на върха на планината Фасга. От там също се виждала само част от израилевия лагер. Валак се надявал, че този път числеността на неговите врагове няма да бъде толкова внушителна и може би, пророкът ще ги прокълне. Валаам отново извършил ритуала. След това той започнал: “Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае; Той каза и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие? Ето, аз получих заповед да благославям; и Той като благослови, аз не мога да го отменя.” (Числа 23:19-20)

След това в думите му звучало нещо странно: Не се вижда бедствие в Якова и не се забелязва нечестие в Израиля” (стих 21). Но точно през следващите няколко дена, в Израилевия стан по причина на страшно беззаконие щели да загинат 24 000 души. Нима Бог не предвиждал това нещастие? А може би, Бог в Своята мисъл и любов, гледал на народа през призмата на Исусовите заслуги? Без съмнение, ние, изучавайки миналото, имаме доказателства за това. Въпреки възмущението, маловерието, скитането в духовната пустиня, за църквата е казано, че “тя е единствената на земята, към която Бог проявява най-нежна грижа” (Избрани вести, том 2, стр. 396).

Валаам продължавал да благославя народа, докато накрая Моавският цар му заповядал да млъкне: “Време е да се спре, докато не сме стигнали прекалено далече и не сме благословили целият народ.”

И отново Валак решил да опита още веднъж. Този път, те отишли на планината Фегор и там, извършвайки обред, Валаам произнесъл: “Колко са красиви твоите шатри, Якове, твоите скинии Израилю!…” “Бог го изведе из Египет, има сила, като див вол, ще пояде неприятелските нему народи, ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си… Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!”

“Тогава гневът на Валака пламна против Валаама и изплеска с ръце и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми, а ето три пъти ти все ги благославяш. Сега, прочие, бягай на мястото си” (Числа 24:5-11). С други думи – “Да се махаш от тук!”

И вече заминавайки, Валаам произнесъл още едно благословение. Мнозина смятат, че това е най-интересното пророчество за идващия Месия в цялата Библия: “Виждам Го, но не сега, гледам Го, но не отблизо, ще излезе звезда от Якова и ще се въздигне скиптър от Израиля. Ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци.” (стих 17)

Унижен и оскърбен, Валаам се върнал в родината си. Той разчитал да получи богатство, слава, а вместо това, навлякъл върху себе си недоволството на Валак. А през това време моавският цар подръпвал брадата си, почесвал тила си, разхождал се по своите разкошни килими в двореца и мислил какво да прави по-нататък. За битка той имал прекалено малко сили. Опитът му да прокълне врага се провалил. Какво ще стане сега?

Валаам, обаче, връщайки се унижен в родината си, не оставил плановете си за богатство и за слава. Разглеждайки Израилевите шатри и частично досещайки се за причините за благословение на Божия народ, пророкът напрегнато мислил какво да направи. И изведнъж го осенила идея. В книгата “Патриарси и пророци” може да се прочете, какво замислил Веоровия син. Валаам отново се появил в двореца на Валак. “Народът има благословения, започнал той, защото е верен на Небесния Бог и му е послушен. Ако по някакъв начин съумееш да ги накараш да станат неверни и непослушни на Бога, тогава, няма да има нужда и да ги проклинаш. Проклятието ще дойде от само себе си”.

Усещайки, че в съвета на Валаам има нещо разумно, Валак помолил пророка по-подробно да разкаже замисъла си. Валаам на драго сърце го направил. Моавските жени били прочути с красотата си. Валаам предложил да се изберат най-красивите от тях и да се изпратят в Израилевия стан. А след това Валак и Валаам организирали пиршество, на което поканили 4 000 израилтяни. При това, повечето от тях били водачите на нацията. Според Валак вечерта минала чудесно.

Но имало един странен детайл в тази история. Очевидно, самият Мойсей не видял това, което се случило. Защо? По-рано, намирайки се на върха на Синайската планина, той би могъл да разказва за това, което ставало в долината по време на отсъствието му и той знаел какво се е случвало там, когато народът танцувал около златния телец. Чрез Аарон и Елеазар, Мойсей имал достъп до свещените камъни Орим и Тумим, но той не знаел, какво се е случвало на моавската равнина, докато отстъпничеството не станало всеобщо. Очевидно Бог допуска понякога, Неговите ръководители за известно време да останат слепи.

Веднъж един човек ми предложи една малка формула. От тогава често я използвам. В нея няма никаква математическа логика, но има определен смисъл. “Ако видиш, че нещо не е както трябва, помни В > О”.

“А какво е В > О?” – попитах аз.

“Това значи, че времето е по-горе от обстоятелствата. И в определеното време, Бог променя обстоятелствата така, че всичко застава на мястото си.”

Всичко се изпълнява в определеното от Бога време и при определените от Него обстоятелства. Ако виждате недостатъци в църквата, в организацията, в ръководството, то и Бог знае за тях. И дори други да не забелязват това – за Господа няма нищо скрито. Той се грижи за своята църква.

Случайно Мойсей разбрал, че “Израил се привързва за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля. Тогава Господ рече на Мойсея: Хвани всички първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният гняв. И Мойсей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки подчинените си човеци, които се привързаха за Ваалфегора” (Числ. 25:3-5). При това масово кръвопролитие загинали двадесет и четири хиляди души.

Един от израилевите първенци, Зимрий, връщайки се от пиршество, довел със себе си в лагера блудница. Минавайки през целия стан пред Мойсей и тези, които скърбели за отстъплението, той влязъл с нея в шатъра си (виж Числа 25:6). Финеес, синът на Елеазар, не могъл да гледа такова явно беззаконие. Той грабнал копие, завтекъл се след Замрий и жената и, втурвайки се в шатъра, приковал и двамата към земята.

Някои се опитват да представят Бога на любовта като никога никого не убиващ.

“Корей, Датан и Авион случайно се оказали в зоната на земетресението. Затова тяхната гибел може напълно да бъде обяснена като естествена смърт”. Но това не е така. Бог е любов, но Той е също и Бог на правосъдието, и ние никога не трябва да забравяме това. Разбира се, поставяйки се във враждебни отношения с Бога, хората сами се унищожават. Но не може да се каже, че Бог не играе никаква роля в тези събития.

Извършвайки тази смела постъпка, Финеес завинаги утвърдил за своето семейство почетното право на свещенството.

И ето, най-накрая на брега на Йордан завършило преброяването на Израил. Бащата на Финеес, Елеазар, помолил да направят преброяване на населението и открил, че всички, излезли от Египет на възраст над 20 години, загинали. Живи останали само Халев, Исус Навин и Мойсей, както и предсказал Бог много преди това. “Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Мойсея и свещеника Аарона, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня; защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефоновият син и Исус Навиевият син.” (Числа 26:64, 65)

Мнозина са се подигравали и гаврили с Божия народ по време на зараждането на адвентното движение. След великото разочарование казвали така: “ А ние мислехме, че подготвяхте вашите тържествени дрехи, с които да се възнесете на небето. Но вие все още сте тук. Не е ли странно това? Защо все пак не се възнесохте?” Божият народ бил обсипван с подигравки, измислици и дори с проклятия. Но това само откривало истинския характер на подигравачите и още повече спомагало за разпространението на ученията. Дори кръвта на мъчениците се явявала семе на Евангелието. Умните хора не проклинали, знаейки че с това те само биха съдействали на онези, които са допуснали грешка в пресмятанията си.

Джовани Попин е написал книга, в предговора на която е отбелязал, че сме прекалено “немилостиви” към дявола. Ако Бихме спрели да го нападаме, би имало по-малко хора, завлечени от него. Свойствено е за човек, да съчувства на победения. Може би, в тези разсъждения има частица истина.

“Единственото нещо, за което мнозина християни мислят и говорят е влиянието на Сатана. Те дори постоянно се молят за това. В края на краищата дяволът заема цялото им въображение” (Животът на Исус, стр. 493).

Помня, че още като момче ходих в Мичиган заедно с баща ми и чичо ми. Те провеждаха там събрания в огромна зала, намираща се в деловата част на града Гранд – Рапидс. Още първата вечер на първия ред се разположи доста голяма група хора. По-късно разбрахме какво ги беше довело в залата. Те ни разказаха, че един от пасторите на местната църква, чувствайки, че провежданите събрания заплашват неговия авторитет, заявил пред своята енория, че всеки, който отиде на нашите срещи, ще бъде незабавно изключен от църквата. В резултат на това, огромна тълпа от посетители се събраха още на първата вечер.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница