Дългият път към родината от изхода до пришествието

Преди няколко години по време на лагерно събрание на североизток в САЩ противниците на нашата църква ,разпространяваха листовки. И тогава, нашите проповедници се изправиха и на всеослушание заявиха: “Не четете тези брошури. Идете в къщи и ги изгорете.” Зная, че когато отидоха по къщите си, повечето от хората си, извадиха от джоба листовките си и ги прочетоха, само защото бяха предупредени да не го правят.

Ако на пътен знак бъде написано: “Не чети написаното на другата страна!” всеки водач ще се обърне и задължително ще го прочете. Дяволът прекрасно разбира човешката психология. От начало той се старае да прокълне, да унижи, да се присмее, а след това сменя тактиката. Понякога това се случва за една нощ. От начало той решил да прокълне Израил, но след това предложил: “Бъди дружелюбен, покани ги на пир”. Планът успял великолепно. Какво е положението днес? Икуменическото движение ни подбужда да бъдем братя и да премахнем всякакви различия между християнските конфесии. “Всички ние сме братя и се стремим в крайна сметка към една цел. Всички пътища водят до едно и също небесно царство.”

Да, врагът променя тактиката.

Съществуват множество свидетелства, че точно преди пришествието на Христос, църквата ще се сблъска с небивала безнравственост. Тези, които вместо на Господа Исуса Христа са се надявали на себе си, ще се окажат въвлечени в живот, пълен с блудство и разврат.

Според Библейското пророчество, жената е символ на църквата. В Откровението целомъдрената жена представя истинската църква, а падналата и порочната – фалшивата църква. И така, ако направим паралели между Изхода и съвременното адвентно движение, може да се каже, в определен смисъл, че моавските жени символизирали заразените с езичество църкви, т.е. падналите. Вавилон е съставен от точно такива църкви. Не сте ли се опитвали да гледате на връзката на израилтяните с моавските жени пророчески? Т.е. в духовен смисъл. Може би, подобно тълкуване също не е безсмислено? Вече си изяснихме някои неща и мисля, че в бъдеще още повече ще се убеждаваме в правотата на това предположение.По този начин на границата с обетована земя се осъществило в известен смисъл духовно пресяване. Бог се стремил да отдели своя народ от развратения свят. Сатана, на свой ред се стараел да отведе Израилтяните далеч от живия Бог, но в такива случаи, отстъпниците винаги били застигани от бедствие. Във всеки случай, недоверяващите се на Бога, сами навличат върху себе си проклятие. Не знам дали в този момент бих могъл да постъпя като Финеес, но все пак би ми се искало да съм на негова страна. Искам винаги да бъда между тези, които се вълнуват повече от въпросите за характера и славата на Бога, а не в обществото на тези, които преследват чисто материални интереси.

Според третата глава на книгата Откровение, преди Второто Пришествие на Христос хората ще бъдат разделени на три групи. “До ангела на Лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинател на всичко, което Бог е създал” (ст. 14). Това е началото на така наречената Лаодикийска вест. Тя съдържа две част. Първата част – това са стихове от 15 до 17: “Зная делата ти, че не си студен, нито топъл… Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол”.

Тази част на вестта би могла да бъде наречена “Упрек към Лаодикия”. Бог казва: “Ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол”. Но независимо от това, порицава ли Господ или одобрява, Той никога не забравя да даде съвет за по-нататъшни действия в създалото се положение. Затова 18 стих започва така: “То съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий за да помажеш очите си, та да виждаш”.

Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън”. Златото символизира вярата и любовта. “И бели дрехи за да се облечеш”. Белите дрехи символизират Христовата праведност. “И колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш”.

Ние разбираме: колурият (очният мехлем) ни представя духовното виждане, което е резултат от дейността на Светия Дух. Именно Светият Дух ни дарява с духовно зрение.

И така, втората част от Лаодикийската вест, съдържаща се в 8 стих, може да се нарече съвет. “Съветвам те…” И така, първата част е упрек, втората – съвет.

Но интересно е да се отбележи, че 19 стих обединява в себе си тези части: “Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам” (1 част). “Затова бъди ревностен да се покаеш” (2 част).

Сигурно забелязахте, че Лаодикийската вест разделя всички хора на три групи: “топли”, “студени” и “хладки”. Но в момента на Второто пришествие на Христа се оказват само две групи.

Веднага се натрапва въпросът: “Какво все пак се е случило с третата група от хора?” Бог създава дължимото само на праведните и на нечестивите, или казано на символичен език, на овцете и на козите, на житото и на плевелите, на верния раб и на неверния. Библията мълчи относно възмездието на така наречените “хладки”. Те изчезват от сцената.

Сигурен съм, че днес, подобно на древния Израил, готвещ се да влезе в обетованата земя, стоим на брега на Йордан в разгара на духовното пресяване.

Знаете ли каква е причината за толкова неприятното хладко състояние? Всеки познава водопроводния кран.

Той има два крана: с единия се пуска гореща вода, а с другия – студена. За да получим хладка вода, трябва едновременно да завъртим и двата крана. Хладкото състояние, колкото и странно да е това, е резултат от съединяването на топло и студено.

23-а глава на Евангелието от Матей свидетелства, че по времето на Христос също е имало такива хора. Външно те са изглеждали “топли”, а вътрешно са били ледени. С други думи, делата им били топли, а сърцето – студено. И ако се гледа само на външно поведение, те са били безупречни. Струва ви се, че това са високонравствени хора. Обаче на тях не им достига вътрешна движеща сила. Вършейки добри дела, те си остават отвътре равнодушни. Това ги прави хладки. Но те изчезват. Бог е принуден “да ги избълва от устата Си”.

Какво все пак определя състоянието на човека “топъл” ли е той или “студен”? В 7-а и 25-а глави на Евангелието от Матей се описва, как Бог се отнася към такива хора: “Махнете се от Мене. Аз никога не съм ви познавал”.

“Но ние сме вършили толкова чудеса, дори и бесове сме изгонвали”.

“Аз никога не съм ви познавал”.

Исус се молеше: “А това е вечен живот, да познаят Тебе, Единният Бог и Исуса Христа, Когото Ти изпрати” (Йоан 17:3).

Едната група съставят тези, които имат жива връзка с Господ Исус Христос. И в резултат от това те са облечени с дрехите на Христовата праведност. Другата група не познава Бога, няма живо общение с Него, макар и да са чували за тройната ангелска вест. И така, между тези, които са запознати с вестта на трите ангела, има такива, които познават Бога, и такива, които не Го познават.

Но се казва, че съществува още една категория хора. Те никога не са чували за тройната ангелска вест. Но и между тях съществуват същите две групи: тези, които познават Бога, и тези, които не Го познават.

Преди Второто пришествие на Христос ще стане нещо като поляризация, т.е. “хладките” ще изчезнат, и всеки човек ще придобие или “топло” състояние, или “студено”. Може би си спомняте старата детска притча: “Имало едно малко момиченце, то имало много красиви букли. Когато се държало добре, то било много, много мило, но когато се държало лошо, то ставало грозничко момиченце.” Преди завръщането на Христос на земята, тези, които са били добри, ще станат почти съвършени, разбира се, не сами по себе си. Злите ще стигнат до крайната степен на злобата си. Среден път няма.

Каква всъщност е причината за този важен процес на поляризация или разделение на двата полюса, случващ се пред самата граница на обетованата земя, Небесният Ханаан?

В “Опитности и видения” на Ел. Вайт, на 269 страница четем: “Видях някои, с дълбока вяра, с мъчително страдание в душата си да се обръщат към Бога. Лицата им бяха бледи, със следи от неописуема тревога, отразяваща вътрешна борба. При все това в тяхното изражение се четеше твърдост и дълбока увереност. Едри капки пот можеха да се забележат по челата им”.

Този, който преживява душевна борба и се съмнява в твърдостта на вярата си, трябва да се ободри. Вие бихте могли да понаблюдавате дълбоко вярващите хора. Дори по техните бледи лица има следи на мъчителни страдания, на неописуема тревога, на вътрешна борба. Ако ни сполетят тревоги, беди, това не означава, че всичко е загубено. В края на краищата, такова състояние е неизбежно, особено в епохата на последните събития от историята. Но обърнете внимание на следното видение. “От време на време лицата им се озаряваха от печата на Божието одобрение, и отново същото тържествено тревожно и сериозно изражение се връщаше върху лицата им.Около тях се събираха зли ангели, които сгъстяваха тъмнината и се стараеха да закрият Исус от погледа им (злите ангели имат само една цел – да скрият Исус от нас), за да обърнат погледите си към заобикалящата ги тъмнина и да ги накарат да роптаят и да не се доверяват на Бога. И цялото им спасение се свеждаше до този поглед нагоре…

Понякога, когато молещите се продължаваха да викат към Бога, лъчи на светлина се спускаха от Христа, ободрявайки сърцата им и осветявайки лицата им”. Обърнете внимание, че от време на време те получавали окуражение.

След това следва описание на другата група хора. “Аз видях и такива, които не участваха в молитвите и прощенията. Те изглеждаха равнодушни и безгрижни. На обкръжаващата ги тъмнина те не оказваха никаква съпротива, и тя ги обгърна като гъст облак. Божиите ангели ги изоставиха и отидоха да помагат на молещите се”. (По-нататък вие ще видите, че и Светия Дух ще ги остави и ще премине към другите).

Сега стигаме до главното: “Аз попитах за значението на видяното. Каза ми се, че разделянето на двете групи е предизвикано от верното свидетелство, произлизащо от съвета на Верния Свидетел към Лаодикийската църква”. А в какво се състои този съвет? В необходимостта от вяра, любов, Христова праведност и Светия Дух. А всичко това не е нищо друго, освен вест за спасението само чрез вяра в Исуса Христа.

Дълго време нашият народ е бил убеден, че разделянето на двата полюса ще бъде предизвикано от изобличението към Лаодикийската църква. Безспорно, упрекът също довежда до разделяне. И ако трябва да бъде предизвикано, е достатъчно да се произнасят пламенни проповеди, насочени срещу употребата на месо, и много скоро църквата ще се раздели на две групи. От една страна ще бъдат месоядците, а от другата – вегетарианците. На следващия ден проповедникът ще бъде принуден да избяга от този град.

Или може да се започне следене на членовете на църквата и непрекъснато да им се правят забележки по повод на украшенията и т.н. По този начин не е трудно да се предизвика разделение. Но ще доведе ли то до новорождение чрез Светия Дух? Мнозина смятат така.

Веднъж се наложи да чуя за пробуждането, станало в една от църквите някъде на северо – запад. Всички станали вегетарианци, и всичко вървяло добре, докато веднъж някой не открил в хладилника на проповедника на тази църква доста голямо парче месо от лос. С това “новорождението” приключило.

В друга църква се опитвали да предизвикат съживление и реформация, карайки членовете на църквата да се откажат от носенето на фуркети за коса, гривни, игли за вратовръзки и т.н. Още млад, аз най-сериозно внимавах за всичко това и, желаейки да взема участие във възраждането на църквата, реших да се откажа от носенето на игли за вратовръзка и на часовник с гривна. След известно време се изморих да изваждам вратовръзката си от чинията със супа. Веднъж се опитах да закрепя вратовръзката си с фиба за коса. Излезе чудесно. Без друго моята жена имаше голям брой от тези фиби с най-различни цветове. Накрая един човек забеляза върху вратовръзката ми странния предмет и попита:

“Какво е това?”

“Това е фиба за коса”, - отговорих аз.

“А защо носиш фиба за коса?”

“Смятам, че иглата за вратовръзка не може да се носи”. В този момент се почувствах горд за своята фиба и мислех, че ако бях продължил да нося игла за вратовръзка, - не бих бил толкова примирен християнин. По-късно, разбира се, разбрах, че в тези юношески стремежи липсваше благоразумие. Отново започнах да нося игла за вратовръзка. Но ако бъде угодно на Бога да се откажа от нея, - ще се откажа. Но в онзи период, смея да ви уверя, правих това поради недомислие, и към какво доведе всичко това, говори само за себе си.

И така, пресяването, окончателното съживяване, реформацията, които очакват Божия народ преди прехода през Йордан, се основават не върху изобличението, а върху съвета на Верния Свидетел към Лаодикийската църква. Но как може да се предизвика разделение и възмущение всред християните, поканвайки ги на първо място да се стремят към вярата, любовта, към силата на Светия Дух и към христовата праведност? Нима не всички са заинтересовани от това?

Да, така е, но когато човек основава спасението си върху нещо друго, го постига разочарование и той се обърква. Това е все едно, рязко да се издърпа чергата изпод краката му. Той се надява на почтеността си, безупречното си поведение и добрите си дела. Такъв човек е имал увереност в спасението, но някой му е казал: “Братко, спасението изобщо не се състои в това. Само Исус е основание за нашето спасение!” И… започва възмущение. Такива хора се съпротивляват и са готови на всичко, само и само да се противопоставят на тази вест. Понякога действията им са замаскирани много тънко и имат вид на набожност. Така е било и по времето на Христос. Винаги е свойствено на човека да се възмущава, когато се сблъска с вестта за Христовата любов, за вярата и за пълната зависимост от Него. Където и да е проповядвал апостол Павел, ние виждаме или необикновено обръщане на хората, или бунт. Обикновено неутралните хора много скоро приемат едната или другата страна.

“Попитах за значението на всичко видяно. Беше ми казано, че разделянето на двете групи (пресяването) е предизвикано от прякото свидетелство, произлизащо от съвета на Верния Свидетел към Лаодикийската църква. Точно това ще повлияе върху човешките сърца”. Тук не става дума просто за външна промяна. Мнозина няма да понесат преките свидетелства. Те ще застанат срещу него, и това ще предизвика разделяне (пресяване) всред божия народ.

На брега на Йордан се виждат всички, запознати с тройната ангелска вест, разделени на две групи: “тези, които познават Бога, и тези, които не Го познават. Последните все още продължават да проявяват усърдие в делата си, но от вътре са студени.

Интересно е, че по време на пресяването дори и всред тези, които се намират извън църквата и нищо не знаят за вестта на трите ангела, също става разделение. Те се разделят на същите две групи.

“И ангелът каза: “Чуй!”. Аз дочух глас, подобен на звученето на няколко музикални инструмента, до толкова той беше мелодичен и съвършен. Никога не съм чувала нещо подобно. В тези звуци имаше милост, състрадание и в същото време някаква завладяваща свята радост. Цялото ми същество беше завладяно от неизразим трепет. И ангелът каза: “Гледай!” Вниманието ми се съсредоточи върху тези, които вече бях виждал и които бяха подложени на великия процес на пресяването. Показани ми бяха тези, които бях виждала и преди, молещи се и в безизходността си викащи към Бога. Броят на окръжаващите ги ангели се беше удвоил. Призоваващите Бога бяха облечени в “Божието всеоръжие”. Те удържаха победа, и това ги изпълни с дълбока признателност и свята радост”.

Разчитайки на себе си, човек се излага на изкушения. Човек достига окончателна победа, само когато по Божия милост победи самонадеяността си. Всички останали победи се явяват резултат от тази голяма победа.

“Броят на тези хора намалял”. Дори между тези, които са познавали Бога, по време на пресяването настъпило охладняване, и те загубили личната си връзка с Него. Броят им намалявал. “А тези, равнодушните и безгрижните, които не се присъединиха към молещите се и борещи се за спасение, не стигнаха до победа и се оказаха в тъмнината. Но техните места бяха веднага заети от приелите истината и влезлите в редовете на Божия народ. Злите ангели продължаваха да ги обкръжават, но нямаха вече сила над тях.”

“И аз чух, че облечените в Божиите доспехи проповядваха истината с небивал успех… Аз попитах, какво е предизвикало толкова необикновена промяна. Ангелът отговори: “Това е Късният Дъжд, благотворното влияние на Божието присъствие, високият вик на третия ангел”.

И така, точно преди Второто пришествие на Исус Христос, светът ще бъде разделен на два лагера. Символично това е представено с два термина – “разтърсване” и “пресяване”, отразяващи старите начини за пречистване на житото. Прибирайки житото от полето, земеделците го изсипвали в специална тава и започвали да го разклащат. По този начин се отделяло житото от плявата. След това във ветровито време то се подхвърляло във въздуха, и леката плява бивала отнасяна от вятъра, а зърното падало пак в тавата. Вторият процес се наричал пресяване. Вятърът отнасял плявата далеч. И така, двата последователни процеса: разтърсването – до тогава зърното и плявата са били заедно (двете различни групи в църквата) и пресяването, когато вятърът издухва плявата. Вятърът в Библията символично посочва бедствията, страданията, гоненията. И докато не настъпят изпитания е трудно да се каже, към коя от двете групи принадлежи този или онзи член на църквата. Но когато настъпят изпитанията, тези, които не познават Бога, няма да могат да ги понесат и ще напуснат църквата.

Веднъж чух един човек да казва, че всички проблеми на църквата в Съединените Щати са свързани с това, че понасяме твърде малко гонения. Ако върху нас биха се стоварили гонения, всеки би се запалил с небивала ревност. Но гоненията не вдъхновяват хората, по-скоро ги плашат и угнетяват.

Ангелите оставят едните и заобикалят другите. Същото прави и Светия Дух. Облечените в Христовата праведност започват да проповядват Божията вест със силата на Светия Дух. Те разнасят тройната ангелска вест на онези, които са познавали Бога, но нищо още не са чули за вестта на трите ангела.

Хората, имащи живите опитности на общение с Бога, лесно ще забележат важността на проповядваната истина. Приемайки я, те ще заемат местата на тези “хладки” християни, които ще напуснат църквата.

И така, в края на времето, ще останат само две групи хора. Едната ще включва в себе си всички, които познават и обичат Бога. В другата ще се съберат онези, които нямат връзка с Господа. Между тях ще се окажат и мнозина, познаващи тройната ангелска вест, но които никога не са имали време да опознаят Бога.

Благодарение на Късния Дъжд, необикновеното изливане на Светия Дух, последното движение ще се разпространи с бързината на огън. И скоро Самият Исус ще се яви в славата Си. Но още преди това между тези, които са били запознати с последните събития, но не и със Самия Бог, ще настъпи паника. Те ще видят всички библейски пророчества, рисуващи бъдещите събития, които толкова старателно са изучавали, изпълняващи се пред техните очи. Насочвайки се към божия народ, те ще молят: “Помогнете ни, кажете, какво да правим! По-бързо! Нима вече е настъпило последното време? О, кой ще ни помогне?” Никой нищо няма да може да направи за тях, защото ще бъде вече прекалено късно.

“Времето на Божия Съд – това е време на милост за тези, които са нямали възможността да познаят истината. С голяма нежност Бог се грижи за тях. Неговото милостиво сърце излива потоци на любов, спасяващи ръце се простират до времето, когато ще се затвори вратата за отказващите се да влязат” (Ревю енд Хералд, 5 юни, 1906 г.). Ще настъпи време, когато имащите всички възможности за обръщане, но пренебрегващите ги, ще открият, че е прекалено късно да променят нещо в съзнанието си. Вратата ще бъде затворена за тях. А в същото време познаващите Бога, но нямащи големи възможности ще продължават да слушат истината и да я приемат.

Бих желал да ви кажа, че коренната промяна на представите и възгледите се извършва още сега. Движението, започнало неотдавна, разраства от ден на ден. Това е най-великият знак, че Исус скоро ще дойде. Единственият начин за преминаване през Йордан и за влизане в обетованата земя, е да се отхвърли всякаква самонадеяност и упованието да се положи единствено на Христовата праведност.През 1893 година на сесията на Генералната Конференция Т. А. Джоунс излязъл с реч, в която отстоявал истината за оправданието чрез вяра в Христа. Това било време, когато той заедно с другите братя смело подчертавал истината, че Христос е нашата единствена надежда за спасение. “Тогава ще има само две страни, - казвал той, - Ще има такива, които ще поискат да влязат, когато вратата вече ще бъде затворена, и ще молят: “Господи, отвори ни, ние искаме да влезем…”

“А какво сте направили, че толкова се стремите да влезете? На какво претендирате? И какво право имате за “наследството”?

“О! Та ние се познаваме с Тебе, ние сме яли и пили с Тебе, и Ти Си проповядвал из нашите улици. Нещо повече, ние сме пророкували в Твое име, и в Твое име сме изгонвали бесове и много чудеса сме вършили… Господи, нима това не е достатъчно? Отвори ни вратите…”

“Идете си от Мене, вие, които вършите беззаконие”…

В онзи ден ще има и друга класа хора, толкова многочислена, че човек не е в състояние да изброи всичките – представители на най-различни националности, племена, езици, народи. Те ще дойдат, за да влязат…”Какво сте сторили, за да влезете тук? На какво се надявахте?”

“Аз нищо не съм направил, за да заслужа това. Аз съм грешник, надяващ се само на Божията милост. Аз бях толкова жалък роб на греха, че никой не би могъл да ме освободи, освен самия Бог; аз бях толкова сляп, че само Господ ми помогна да прогледам, бях гол, и само Бог ме облече. И аз разчитам на това, което Исус направи за мен… Когато бях в безизходно положение извиках към Него, Той ме освободи; когато, страдайки, аз имах нужда от утешение, Той ме утеши; когато бидейки сляп, Го помолих да ми покаже пътя, Той Сам ме води и ме направи да прогледна. Затова всичко, което имам, и всичко, на което мога да се надявам, - е само това, което Исус направи за мен. И дори ако остана зад вратата, ще бъде справедливо. Никого не ще мога да обвиня за това, освен себе си. Разбира се, нима имам право да вляза и да получа наследството?..”

Небесният Свидетел отговоря:

“Защо не? Ние сме напълно удовлетворени. Той получи избавление от блатото на греха от Господа… Дрехата, която сега е върху него, е също от Господа. Тя е изтъкана от Самия Бог и затова сама по себе си е праведна. Той се надява само на Христа. И, сега той може да влезе…”

И тогава, братя, ще се чуе глас, който не може да се сравни и с най-прекрасната музика, глас, пълен със съчувствие и състрадание, гласът на Самия Спасител, приканващ: “Влез, ти, благословен от Отца Ми… защо стоиш отвън вратата?” И веднага вратата ще се отвори широко и ще се отвори входът за вечното Царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос”.

Някой неволно запява: “Исус за всичко е платил със Себе Си”. И всички подхващат: “Със Святата Си кръв Той е измил от мене греха ми”.

Дълго време си представях Исус Навин като въоръжен до зъби воин, с щит и меч, и то меч толкова мощен, че само един негов удар да е достатъчен противникът да загуби главата си. Смятах, че това е воин, готов по първия сигнал без всякакво колебание да встъпи в бой. В действителност, обаче, той не бил такъв, фактически той приличал на Исус Христос.

Израилевият народ разположил стан на брега на Йордан. На отсрещната страна започвала Ханаанската земя. Най-после, след дълги години на скитане из пустинята, хората щели да влязат в нея. Мойсей умрял. Но преди смъртта си обетованата земя му била показана във видение и той записал всички указания, необходими на народа за завладяването й.

Съвременното адвентно движение също има пророк, който умира на границата с Небесния Ханаан. Както и Мойсей, му била показана обетованата земя, и той записал всичко, което е необходимо на Божия народ за получаването й в наследство.

Ние ще избързаме малко с описанието на следващите събития, а в последната глава отново ще се върнем към последните дни от живота на Мойсей. Изучавайки историята на Израил преди преминаването на Йордан и събитията, които станали веднага след това, ние намираме доста уроци, твърде полезни и необходими за личния духовен живот и на които си заслужава да им отделим внимание.