Дългият път към родината от изхода до пришествието

Преди смъртта си пророкът на последното време записала: “Ние няма защо да се страхуваме от бъдещето, ако пътищата Господни, по които Той е водил Своя народ, винаги бъдат пред нашия поглед” (Свидетелства към проповедниците, стр. 31).

Често с чувство на самозадоволство цитираме тези думи, вътрешно поздравявайки се за нарастването на броя на членовете на нашата църква. Но ние все още сме тук и няма с какво да се гордеем. Божието дело би могло да бъде завършено преди много години. Затова трябва по друг начин да прочетем цитираното изречение. “Ние няма защо да се страхуваме за бъдещето, освен да не забравяме, че Бог е винаги с нас, без да гледа на нашето минало и независимо от това, какви сме сега”. В Свещеното Писание се говори, че Исус много обичал Своя ученик Йоан. Времето, в което е употребен глаголът “обичам” в гръцкия вариант на Евангелието по-добре отразява отношението на Христос към този ученик. Исус винаги проявявал обич към Йоан, независимо от недостатъците му. Затова няма да се хвалим и да мислим, че сме постигнали нещо. Съвсем не. Всички религиозни организации, в това число и нашата, нямат успех. И все по-често и по-често, при един разумен подход към делото, срещаме потвърждение на този извод.

Ние знаем, че в края на краищата Бог въвел старозаветния народ в Ханаанската земя. Той направил тома, не защото народът се оказал достоен, а заради Ханаанските народи, които препълнили чашата на беззаконието. Бог не намирал вече за необходимо да запазва това положение. Колко пъти ние сме се молили: “Господи! Когато Ти дойдеш в Славата Си, направи така, че да се окажем достойни да влезем в Твоето Царство…” Ние никога няма да бъдем достойни за това. И единствената причина, поради която ще влезем в Божието Царство е Исус, Той е достоен за това, но не и ние.

Исус Навин бил един от двамата, останали живи от онези, които напуснали Египет над двадесетгодишна възраст и влезли в обетованата земя. Другият бил Халев. Дори Мойсей, Аарон и Мариам умрели в пустинята. Очевидно Исус Навин, бидейки заместник на Мойсей, бил тясно свързан с него. Когато водачът на израилтяните се намирал на върха на Синайската планина, там бил и Исус Навин. А малко преди това той взел участие в разгрома на амаличаните при Рафидим. Исус Навин бил в числото на дванадесетте съгледвачи, изпратени от Кадис Варни. Той също бил един от онези, които казали, че Израил напълно може да завладее Ханаанската земя, заради което едва не го убили с камъни. И въпреки, че след този случай му се наложило четиридесет години заедно с всички да скита им пустинята, той все пак останал верен на Бога. Казват, че Исус Навин твърде много време прекарвал в духовни размисли и молитва.

Именно Исус Навин заповядал на слънцето и луната да спрат, и те му се подчинили. И все пак понякога и този верен на Бога човек преживявал неуспехи. След победата на Ерихон Израилевият народ си въобразил, че със собствени сили е завоювал града. И когато видели на картата малкото градче Гай, стоящо на пътя им, дори не се посъветвали с Бога и самоволно тръгнали към него, мислейки да го превземат с малък отряд войници, и… претърпели жестоко поражение. След като Исус Навин преминал Йордан, той загубил пълното си доверие в Бога и отново започнал да разчита на себе си.

Исус Навин бил кротък и безкористен човек. Когато между племената на Израилевия народ започнала подялба на Ханаанските земи, той поискал за себе си само един град. И макар мнозина да смятат, че Исус Навин бил военен човек, командващ войските, той ни е известен още и като Божий човек. Едно от ярките свидетелства за неговия живот станали думите на призива, с който той се обърнал към народа: “Изберете днес кому искате да служите”. Обърнете внимание – той призовава не да решат за действията си в бъдеще, а това “кому искате да служите”. Именно до това се свежда същността на всички опитности на истинската вяра. Писанието казва, че в резултат на този призив народът последвал Господа не само по време на живота на Исус Навин, но и след смъртта му. Животът на Исус Навин бил класически пример за човек, избрал пътя на Божий слуга.

В книгата “Патриарси и пророци” на страница 347 се описва денят, когато слънцето и луната спират своя ход. Исус получил обещанието, че Господ ще предаде враговете на еврейския народ, и въпреки това той използва цялата си военна мощ, като че ли успехът изцяло завесел от мощта на израилевата армия. Той направил всичко, което било по силите ми, но при това не преставал да вика с вяра за Божията помощ. Тайната на успеха била в съединението на Божествената сила с човешките усилия. Когато казвам на хората за нашата абсолютна зависимост от Бога, за това, че именно на Него ние трябва да предоставяме възможността да действа, мнозина възразяват, позовавайки се на гореспоменатото изказване на Е. Вайт. Но кой знае защо те прекъсват цитата, недостигайки главното: “Големи победи постигат само тези, които във всичко безусловно се доверяват на ръката на Всемогъщия. Този, който заповядал: “Застани, слънце над Гаваон, и ти, луно, над долината Еалон”, с часове се молел, прострян на земята в галгалския стан. Човекът на молитвата е човек на силата”.

Никога не бива да се смята, че подчиняването на Бога ни освобождава от каквито и да е усилия от наша страна. Но ние твърдим, че този, който се е подчинил на Божествения контрол, лесно и свободно изпълнява Неговите повеления, човек, водещ християнски живот, основан на доверие в Небесния Отец, в постигането на някаква цел също предприема усилия, но естествени, а не принудителни. Постоянно и необходимо усилие е било всеки да прекланя колене в шатъра си в Галгалския стан, и да прекарва време в общение с Бога. Именно така постъпвал и Исус Навин. Затова той заел мястото на Мойсей и превел народа през Йордан в обетованата земя.

“Подир смъртта на Господния раб Мойсей, Господ говори на Исуса Навиевия син, Мойсеевия слуга, казвайки: Слугата ми Мойсей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Йордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните”.

“Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. Тогава Исус заповяда на началниците на людете като каза: Преминете през стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна за път, защото след три дена ще минете през тоя Йордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашия Бог ви даде да притежавате”. (Ис. Навин 1:12, 9-11).

Обърнете внимание, как народът отговорил на това. “И те в отговор казаха на Исуса: Всичко що ни заповядаш ще извършим, и където и да пращаш ще идем. Както слушахме във всичко Мойсей, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Мойсея. Всеки, който би се възпротивил, ще се умъртви, само ти бъди силен и смел” (ст. 16-18). Отговорът бил прекалена самонадеян. Няма нито едно доказателство, че те били принудени да убият някого.И Господ рече на Исус Навин: “А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега за плочите на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Йорданската вода, застанете в Йордан. Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа вашия Бог. И рече Исус: От това ще познаете, че живият Бог е всред вас… ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Йордан”.

“И щом дойдоха до Йордан ония, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата), водата, която слизаше от горе застана и се издигна на куп много надалеч… а свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърди на сухо всред Йордан, и целият Израил преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Йордан”. (Ис. Нав. 3:8-11, 5-17)

Може би някои от вас са имали възможността да видят Йордан. Помня, че бях малко разочарован, когато преди няколко години видях тази река. Аз стоях и наблюдавах кръщение, извършващо се близо до мястото, където някога е кръщавал Йоан Кръстител. Реката не беше много широка. На някои места тя беше дълбока, а други бяха доста плитки. Имаше и такива места, през които тя беше дълбока, а други бяха доста плитки. Имаше и такива места, през които в определено време от годината можеше да се прегази. Но Израилевите синове преминавали през реката по време на пролетното пълноводие, и мисля, че нивото на водата било доста по-високо, а течението силно. Но главното не било в това, дълбока ли била тази река или не. Във всеки случай било извършено чудо, и народите на Ханаанските земи дори не се опитали да си го обяснят по някакъв начин. Те били чули историята за Червено море и винаги помнили това. Езическите народи били обхванати от страх и ужас.

Дълго бяхме склонни да мислим, че цялата тази история е пример за успешно проверка на вярата. Създаде се впечатлението, че водите на реката се разделили само защото народът влязъл в нея.

Наистина ли водата се разделила само защото я докоснали краката на израилтяните? Или краката докоснали водата, защото евреите знаели, че водата ще се раздели?

За човешкото самолюбие е по-съблазнителна мисълта, че трябва нещо да направим, за да стане едно или друго събитие. “Моля Те, Господи, позволи ми и аз да взема участие в това, за да (разбира се ние не казваме това на глас) имам и аз дял в извършващото се”.

Когато дяволът не успее да заблуди хората с идеята за спасение чрез дела, и постигане на небето благодарение на собствени заслуги, той търси възможност да поведе човека по пътя на упорита работа над вярата си. Но над вярата трябва да се работи. Тя произлиза от познанието за Бога.

Но дори в случая с преминаването през Йордан краката на евреите не докоснали водата, докато тя не се отдръпнала. Народът вървял след свещениците, носещи ковчега. Ако искате да си извадите поука от този случай, моля ви, не правете това, в което сте сигурни, докато не видите действията на служителя. Но, казват, че и това не е вярно. Ние не трябва да се доверяваме на никого, в това число и на служителя.

Бих искал да ви предложа да се откажете от старата представа, според която водата се е отдръпнала само защото я докоснали нечии крака. Дълго време сме се придържали към тази гледна точка. Истинската вяра е резултат от абсолютната зависимост от Бога, дори и когато основанията й са “невидими” (Евр. 11:1).

Какво означава преминаването през Йордан за съвременните адвентисти? Отговорът е в Първо послание към Коринтяните (1 Кор. 10:1,2): “Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето, и в облака и в морето всички са били кръстени от Мойсея”; апостол Павел разбира преминаването през Червено море като кръщение. Но ние имаме много основания да кажем, че не всички, преминали през Червеното море, били обърнати. Израилевото общество се състояло от най-различни хора. Мисля, че ние не ще се съгласим и с това, че всички, приемащи кръщение в адвентната църква, биват обърнати. Дяволът се грижи за това. И днес са очевидни тези характерни черти, отразяващи начина на живот на народа в Египет.

Ако би ни се предоставила възможността да пренесем опитността за преминаването през Червеното море в личният живот, бихме могли да го приложим само към нашето първоначално кръщение, т.е. към онзи момент, когато ние приемаме освобождение и се устремяваме към обетованата земя. Случвало ли ви се е дълго време да скитате в пустинята, дори и след като сте станали християнин?

Някои смятат, че обръщането и кръщението съдържат в себе си всичко. В действителност това е само началото. Мнозина се разочароват и отпадат духовно само защото мислят, че обръщането и кръщението ще сложат край на всичките им проблеми и несполуки. А колко много такива проблеми е имал Божият народ след кръщението му в Червеното море. Мнозина израилтяни така и умрели в пустинята, без да стигнат до обетованата земя, макар че минали през кръщение. Същото може да се каже и за адвентното движение.

Обърнете внимание на още един детайл. Ако преживяването през Червеното море било в известен смисъл кръщение, то преминаването през Йордан в края на странстването из пустинята също трябва да се разглежда като още едно кръщение. Някои го наричат кръщение със Светия Дух. Тейлър Банч нарича това Късен Дъжд като противоположност на кръщението в червеното море, станало праобраз на Ранния Дъжд. За Късния Дъжд със сигурност знаем, че това е масово изливане на Светия Дух над хората. Това е същото изливане, което ставало и по-рано, но само на отделни личности.

Святия Дух работи в живота на християнина постоянно. По същия начин Той оказва Своето влияние и в живота на цялото общество от хора. Първото, което прави Светия Дух, - е да предизвика у грешника чувството за вина, а след това – да го обърне. И често мислим, че тук Святия Дух свършва Своята работа, та нали след Червеното море започва скитането из пустинята. Но Светият Дух трябва още и да очисти християнина. Неговата заключителна мисия се състои в подготовката за служба. Плодовете на Светия Дух се проявяват само в третата фаза на дейността Му, а дарбите – в четвъртата. Когато мнозина предоставят възможност на Светия Дух да ги очисти и да ги подготви за служба, светът ще стане свидетел на необикновеното изливане на Божия Дух, така наречения Късен Дъжд. Кръщението в Йордан представлявало кръщение със Светия Дух, откриващо невиждани възможности за християнска служба.

Народът, който пресякъл Йордан на границата с Ханаан, все пак не се разпръснал из пустинята през дългите години на странстване. Очевидно, макар и малка, тези хора все пак имали някаква вяра. Бог ги въвел в обетованата земя не защото били достойни. В същото време Той лишил от тази възможност тези, които със своите очебийни беззакония се оказали недостойни да бъдат там. И ето, по Божия заповед израилтяните преминали Йордан. След това те на драго сърце изпълнили изглеждащите на пръв поглед неразумни инструкции – седем дни да обикалят Ерихон. А на седмия ден обикаляли града седем пъти. Вероятно, за да вършат това било необходимо да имат съвсем малко вяра. И все пак Израилевите синове, окрилени от успеха, забравили за своята зависимост от Бога и се опитали сами да превземат Гай. Очевидно, по време на изливането на Късния Дъжд, пък и след това, ние все още ще продължаваме да получаваме уроци по доверие.

Вълнуващи събития ставали при Йордан през всички векове. Илия ударил по водата с кожуха си, и водата се разделила… Елисей, връщайки се към Йордан след възнесението на Илия, направил същото. Нееман се изкъпал в Йордан по съвета на Елисей, и Бог го изцелил от проказа. Стотици хора е кръстил Йоан Кръстител във водите на Йордан. И Самият Исус се е кръстил в Йордан в началото на мисията Си.

Говорейки за неспокойните води на Йордан по време на пролетното пълноводие, ние загатваме за събитията, които ще имат място в края на времето, преди Второто пришествие на Исус. При изливането на Късния Дъжд тези, които изберат за себе си Божието ръководство, ще срещнат небивали гонения. Последното разтърсване ще накара всекиго да застане на една от двете страни. Когато Светият Дух изостави нечестивите, жестокостта, ненавистта, злобата, престъпността ще достигнат своя апогей.

Библията казва, че “ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува” (Дан. 12:1). Тогава от нас ще се изисква вярата, която “сега мнозина нямат” и прекалено “равнодушно се отнасят към това, че трябва да я имат” (Великата борба, стр. 612). Някои седят със скръстени ръце и чакат, надявайки се, че Светият Дух ще направи за тях същото, каквото прави и за комшията, живеещ отсреща. Ние сме прекалено мързеливи, за да търсим Бога за себе си. А истинският християнски живот предполага и собствените ни преживявания и усилия в търсене на живата връзка с Бога.

Нещо повече, Е. Вайт пише, че времето на изпитанията ще бъде дотолкова жестоко, че сега не можем дори да си представим цялата сериозност на бъдещето. Обикновено ние преувеличаваме опасността. Да допуснем, че човек има определен час при зъболекаря. Той място не може да си намери и се хваща за главата преди да отиде при него… Накрая, когато всичко вече премине, този човек открива, че всъщност то не е било чак толкова сериозно, колкото си ги е представял. Когато бяхме деца, обичахме да се катерим на покрива на гаража. Когато някой отблъскваше стълбата, ние страхливо се споглеждахме и чакахме, кой ще скочи пръв. Помня, каква вътрешна борба преживявах, седейки на покрива. Колкото по-дълго отлагах скока, толкова по-голям страх ме обземаше. Когато най-после, добивайки кураж, аз скачах и благополучно се приземявах, в мене винаги се появяваше мисълта – защо, всъщност, се страхувах?

Но ще настъпи време, когато положението в света изцяло ще се промени. Трудно е дори да си представим целия ужас на скръбта. Мрачното прииждане на водите на Йордан символизира скръб.

“Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, тогава, как ще се надпреварваш с конете? И макар, че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил в прииждането на Йордан?” (Ерем. 12:5).

Може би смятаме, че преживявайки някои трудности сега, в онези бъдещи скръбни времена ще бъдем на висота? Ще излезем напред и ще кажем: “Аз ще остана. Можете да ме изгорите, но аз няма да се поколебая”. Обаче, резултатите от онези малки несполуки, които всекидневно ни срещат на пътя ни, много ярко показват как ще посрещнем бъдещите изпитания. Мислейки ,че ще сме в състояние да се борим с морските вълни, ние още сега се давим в обикновена вана. Мечтаейки за скокове с парашут, ние се боим да скочим от верандата. Еремия пише: “Ако тичаш с пешаците, и те те изморят, тогава как ще се надпреварваш с конете?”Ако искате със сигурност да знаете, какво ще стане с вас при “прииждането на Йордан”, тогава се погледнете отстрани, как се държите по време на незначителни всекидневни неуредици. От това зависи, как ще посрещнете бъдещите тежки времена. Това е най-сложната задача – да гледаш не на себе си и не на своите несполуки, а на Господа и да Му се доверяваш, подобно на Исус Навин, съзнавайки, че за Бога е възможно всичко, което е невъзможно за нас.
ОТ ЕРИХОН ДО ГАЙ

В определен смисъл може да се каже: пристигането в обетованата земя не означава края на борбата, което като че ли нарушава аналогията между движението на Израилевия народ и съвременното адвентно движение. Ние сме свикнали да смятаме, че преминаването през Йордан и тържественото пристигане в обетованата земя означават завършване на Божието дела на земята и пришествието на Христа. Тъй като става дума за сравнение между двете движения, вероятно, това е точно така. Но проблемът може да се разглежда и в личен аспект. Човек, дори чрез вяра да е стъпил в духовния Ханаан, може да продължи да се колебае. В тази глава ще стане дума не толкова за сравнение между двете движения, а за уроците от личен план, необходими за всеки един.

“И когато беше Исус при Ерихон, надигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и рече: Наш ли си, или от неприятелите ни? А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си? А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус стори така”. (Ис. Нав. 5:13-15)

Ерихон бил една от най-мощните, укрепени и страшни крепости в Ханаанската земя. Исус Навин не се решавал да направи дори и една крачка напред без Божиите указания. Историята разказва, че той напуснал лагера и, намирайки подходящо място, извикал в молитва към Господа, желаейки да узнае волята Му относно по-нататъшния план на действие. Изглежда Самият Христос се явил на вожда на Израилевия народ, макар Писанието да не Го нарича тук с това име.

“А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой на излизаше и никой не влизаше. И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбрите мъже” (Ис. Нав. 6:1,2).

Ерихон се намирал в обетованата земя. Но в плана на Бога никога не е влизало намерението израилтяните да воюват за земята. От тяхна страна се изисквало само пълно послушание спрямо Божествените указания. И в падането на Ерихон ние виждаме класически пример на послушание към Господните съвети.

Господ ръководил Исус Навин, а той, на свой ред, водил народа. Той точно изпълнявал получените указания. Преди четиридесет години Бог искал да даде на израилтяните не само Ерихон, но и цялата Ханаанска земя, но не можал да го направи поради неверието им. И ние видяхме, как през всичките четиридесет години вярата им се колебаела, подобно на морски прилив и отлив. Свещеното Писание описва хора, борещи се, страдащи, умиращи, стараещи се да научат едно – урока на Ерихон и Гай, урока на себеотрицанието и пълната зависимост от Бога.

Знаете ли, че човекът, който следва Исуса Христа и има най-близки отношения с Него, вече се намира в обетованата земя и диша атмосферата на небето?” Когато чрез Христа ние влизаме в Неговата почивка, от тук да нас започва небесният живот… По този начин, пришествието на Христа ще ни дава само вечен живот. Небето – това е непрекъснато приближаване чрез Христа към Бога” (Живота на Исус”, стр. 33).

Ако ви е ясно, какво означава всеки ден да идваш при Бога в молитва и изследване на Неговото Слово, то за вас небето вече е започнало. Но това не означава, че конфликтът между доброто и злото е свършил. Борбата на Христос продължава. Той е спечелил победа на Кръста, и в определен смисъл ние също победихме благодарение на Исуса и Неговия подвиг. Но Христос не би искал да ни види победители само в този смисъл на думата. Нашата победа на небето има значение само тогава, когато всеки ден се радваме на победата, която е спечелил Исус за нас. Продължаващата борба между доброто и злото свидетелства за това, че ние трябва да го правим постоянно.

Обърнете внимание на това, че за Израилевия народ борбата не свършва след като те влезли в обетованата земя. Те влезли в Ханаан, но не го покорили. Вероятно, когато те се взирали в укрепените градове и крепости, стените на които изглеждали като че ли достигащи до небесата, по-нататъшната борба за завладяването на тази земя, очевидно, им се виждала тежка и дълга. Можем да научим много неща от израилтяните.

Преди всичко, забележете, че Исус Навин паднал на колене пред Христа и извоювал победа над Ерихон още преди сражението. Точно така е и в християнският живот. Реална победа над всяко изкушение печелим винаги преди то да се появи. Ние не ще успеем да победим изкушението, ако започнем борбата чак когато се срещнем с него лице в лице.

Изкушението може да се превъзмогне или предварително или никога. Не става така, че човек неочаквано сблъскал се с дявола, веднага почувства помощта на Божията сила. Божествената сила и проявлението й трябва да му бъдат познати предварително. Ако човек не е подчинил себе си на Исус до момента на появата на дявола с неговите хитроумни капани, той има малко шансове да не се омотае в тях. Добре е, ако, паднал в калта на греха, той се покае и се върне при Бога. Разбира се, такава възможност има. Но Господ желае, всеки веднага да избере този път, по който е бил превзет Ерихон.

Исус Навин получил указания относно по-нататъшните си действия. От гледна точка на човешкия разум те изглеждат абсурдни. Можете ли да си представите с помощта на въображението множество въоръжени хора в организиран ред, обикалящи около града? Представете си вътрешното им състояние. Борбата им се свежда не до трудността на военните действия, а в това – да не нападнат врага. Каква древна армия, маршируваща около крепостта, би могла да се сдържи от жестокото изкушение да изтръгне лъка и стрелите и да порази поне тези, които открито стояли на крепостната стена? Но не, единственото, което те можели да правят, било да обикалят около града и да гледат. Те дори не трябвало да говорят помежду си.

“А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви…” (Ис. Нав. 6:10).

В известен смисъл народът, обикалящ Ерихон през шестте дни, всеки ден, извършвал своеобразен ритуал на сутрешно посвещение на Бога. Накрая настъпил седмият ден. Седем пъти те обиколили града. “И като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си” (Ис. Нав. 6:20).