Дългосрочна ресурсна макрорамка за осигуряване на способности Планиране по способности



страница1/5
Дата11.02.2017
Размер0.59 Mb.
  1   2   3   4   5
Дългосрочна ресурсна макрорамка за осигуряване на способности


  1. Планиране по способности

Процесът на планиране на отбраната, базирано на способности, е подходящ за използването в съвременната среда на сигурност, където не са ясни конкретните заплахи и прилагането само на военен отговор не носи необходимите резултати. От друга страна следва да се отчита факта, че икономическата целесъобразност при управлението на отбранителните ресурси се постига с използването на системен подход при изграждането на отбранителните способности.

Планирането на отбраната представлява една единна система с включени всичките логично обосновани елементи на националното отбранително планиране:

- Дългосрочното планиране (с десетгодишен хоризонт), базирано на способности с отчитане на ресурсните ограничения.

- Средносрочното планиране/програмиране (с шестгодишен хоризонт), насочено към максимално ефективно разпределение на ресурсите за постигане на заложените способности.

- Краткосрочно планиране/Бюджетиране.

- Изпълнение и отчетност.



1. Първа фаза на процеса на отбранително планиране - „Дългосрочно планиране”.

Целта на дългосрочното планиране, или както ще се условим да го наричаме по-нататък за краткост „Планиране“, е на основата на документите по отбранителна политика (Стратегията за национална сигурност (СНС) и Националната отбранителна стратегия (НОС)), да определи мисиите, задачите и изискванията към способностите, изграждани във въоръжените сили.

Крайният продукт на тази фаза е План за развитие на въоръжените сили (ПРВС), който включва и определените дефицити от способности на съществуващата структура на силите. Тези дефицити от способности са едни от основните входни данни за бъдещето програмиране. ПРВС интегрира в обща рамка указанията за предварително планиране, основните планиращи инструменти, както и продуктите на процеса на планиране.

2. Втора фаза на процеса на отбранително планиране - „Средносрочно планиране или Програмиране”.

Акцентът на следващата фаза „Програмиране” е поставен върху разработването на пътища и средства за придобиване на липсващите способности и поддържане на съществуващите такива.

Краен продукт на фазата „Програмиране” са Отбранителните програми, където са представени основни дейности, които трябва да се извършат, за да се придобият и поддържат необходимите отбранителни способности и тяхното ресурсно осигуряване. Детайлите по отбранителните програми се представят в „Меморандума на програмните решения” (МПР).

3. Трета фаза на процеса на отбранително планиране - „Краткосрочно планиране или Бюджетиране”.

Тази фаза се базира на продуктите на фазата „Програмиране”. Основните крайни продукти на тази фаза са Разпределението на бюджета на МО, Годишните бюджетни сметки, Единния финансов план за материално-техническо осигуряване (Материален план) и Единния поименен списък на обектите на строителството и строителните услуги (ЕПС), като те се разработват на базата на първата година на утвърдените програми и следват същия формат.



4. Четвърта фаза на процеса на отбранително планиране - „Изпълнение и отчет”

Тази фаза е непосредствено свързана с прегледа на изпълнението и отчета. Крайните продукти на тази фаза са „Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили”, както и периодичните (на всеки три месеца) Финансови отчети в различни формати, които освен на ръководството на МО, се предоставят и на Министерството на финансите, на Сметната палата и на Народното събрание.



  1. Способности

Способността е комбинация от умения и ресурси, осигуряваща инструменти за постигане на измерим резултат при изпълнение на определени задачи в конкретни условия и при съблюдаване на зададени стандарти.

Цели за способности (Capability Targets) на НАТО – периодично в НАТО се подготвят пакети от цели за изграждане и поддържане на способности, които се договарят със страните-членки. Целта е всички страни да поемат своя дял от разходите за поддържане на военния потенциал на Алианса, като в същото време не се допуска ненужно дублиране на способности. В крайна сметка се цели изграждането на военен потенциал с максимална ефикасност и ефективност и икономия на ресурси.

Ресурсно осигуряване способностите – нашата задача е първо, да калкулираме очакваните разходи за изграждането и поддържането на очакваните способности, и второ, да оценим възможностите на страната и на бюджета на МО за осигуряването на тези разходи.


  1. Глобални икономически тенденции

  1. Съвременната световна икономика е единна глобална икономическа система, която включва националните стопанства на държавите в света, транс националните корпорации и банки, икономическите съюзи между отделни страни, големите мегаполиси, офшорните зони, международните организации и отделните физически лица, олицетворяващи големи транснационални компании. Посочените елементи на световната икономика са свързани помежду си с многообразни икономически отношения, което придава на системата органично единство.

  2. Сегашният вид на световната стопанска система се формира в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век. От тогава тенденциите, които довеждат до формирането на нейния нов вид непрекъснато се развиват и задълбочават и се превръщат в неотменими свойства на световната икономика, която често се нарича мегаикономика, с което се подчертават качествените различия на сегашната, от преди посочения период световна икономика.

  3. При анализа на съвременните международни финанси, трябва да се имат предвид редицата специфични свойства и тенденции в световната икономика, които основно могат да се представят по следния начин:

    1. Първо – Глобализацията, като тенденция в развитието на световната икономика надхвърля рамките на чисто икономическите процеси и обуславя зараждането на единен глобален свят.

Глобализацията може да се определи като комплекс от протичащи в планетарен мащаб взаимно свързани и обусловени процеси, във всеки от които съществува механизъм за саморегулиране.

Съвременният глобален свят може да се дефинира като съвкупност от взаимосвързани и частично саморегулиращи се процеси. Глобалните процеси постепенно и еволюционно създават общопланетарните очертания за обратна връзка. Точно тези глобални връзки осигуряват единството на световната икономика.



    1. Второ – Формиране на постиндустриални общества в развитите страни. За постиндустриалната икономика е характерен високият относителен дял на услугите в брутния вътрешен продукт /БВП/, /обикновено над 60 на сто/.

В този контекст може да се говори за развитите в икономическо отношение страни, преди всичко САЩ и страните от Европейския съюз /ЕС/, че са постиндустриални страни. Трябва да се има предвид, че процеса на постиндустриализация е особено сложен и се развива двуяко. От една страна протичат процеси, които са свързани с развитието на информационните дейности и информационните технологии, а от друга страна протичат процесите на превръщането на икономиката в икономика на обслужването, и на услугите. Същността на втория аспект от този процес се заключава в обстоятелството, че все повече хора напускат промишлеността и преминават на работа в сферата на туризма, транспорта, хотелиерството, общественото хранене, търговията и т.н. Често пъти това преминаване от промишлеността и селското стопанство има принудителен характер, тъй като с внедряването на нови технологии в тези отрасли, се намалява нуждата от работна сила в тях.

    1. Трето – Създаване и развитие на информационни икономики, т.е. информатизация на икономиката. Същността на тази особеност и тенденция се проявяват като процес на постепенно повишаване на делът на хората, които се занимават с информационна дейност, при относително намаляване на онази част от хората, работещи в промишлеността и селското стопанство. Информационната икономика има редица характерни черти, основните от които са:

- нарастване на относителния дял на доходите от информационна дейност към общия обем на доходите в страните. Към информационните дейности се отнасят, тези извършвани в сферата на управлението, финансите, научно-изследователските работи и др. Информационната дейност се оценява за над 12 трил. долара, което е около 35 на сто от световния БВП.

- голям относителен дял на по-високото образование и информацията в нарастването на БВП. Информационно-иновационния фактор формира около 85 на сто от ръста на БВП в САЩ и другите развити страни. Използването на информационния фактор за развитието на съответната страна е в тясна зависимост от икономическата мощ на страната. В тази област на съвременния етап безспорен лидер са САЩ, на които се пада над 70 на сто от общия размер на базата данни, както по количество, така и по съхранение.

- висок относителен дял на информационния сектор в БВП на страните. Обикновенно към информационния сектор на икономиките се отнасят не всички информационни дейности, а само непосредственото производство на информационни стоки. Световният информационен производствен отрасъл се оценява на около 4 трил. долара. Основата на този отрасъл е информационната индустрия, т.е. производството на разнообразна компютърна техника, средства за информатизация и комуникация, програмни продукти и др. Обемът на произвежданата от тази индустрия продукция надхвърля 1,2 трил. долара. Смята се, че към 2010 г. в информационната индустрия е заето до 50 на сто от населението на някои развити страни.

Структурата на информационната икономика непрекъснато се усъвършенства и изменя. През последните години в информационната индустрия се обособява интернет-икономиката, която включва интернет-търговията, интернет-банкирането, интернет рекламата и др. Това дава основание да се счита, че интернет-икономиката е затворена самостоятелна и в голяма степен завършена подсистема на световната икономическа система.



    1. Четвърто – Утвърждаването на единни информационно-финансови институти. Финансовото обращение в съвременни условия може да се формулира като определена форма на значителен оборот от информация. Парите се проявяват преди всичко като информационен продукт. Това особено ясно се вижда с появата на електронните пари. Парите, ценните книжа и другите финансови инструменти, постепенно се откъсват от видимите и осезаеми материални носители и все повече показват информационната си същност. Протичащите процеси в това направление се характеризират с редица особености в проявлението си като:

- формиране на организационни и технологични информационни обединения и финансово-компютърни мрежи. Повечето от глобалните мрежи като FOREX, Global Costadien, SWIFT и др., са едновременно и информационни, и финансови системи. Междубанковата компютърна система за електронни разплащания SWIFT, обединява около 5 хил. банки, обслужва търговски операции, извършват се сделки с ценни книжа. Тази система предава над 1,4 млн. съобщения на ден.

- развитие на електронното банкиране. Съвременните банки се утвърждават не само като финансови, но и като информационни организации. Често пъти тяхната дейност наподобява работата в информационно изчислителните центрове или консултантските компании.

- формира се единна световна информационно-финансова организация, която ръководи основните финансово-информационни потоци и определя правилата за функциониране на информационно-финансовата система.


    1. Пето – Протичат процеси свързани с финансизацията на икономиката. Те показват увеличаването на относителния дял на финансовия сектор на икономиките в БВП на света и развитите страни. Значението на този сектор все повече нараства и намира следните основни проявления.

- увеличава се общото количество на финансовите услуги в общото количество услуги. В развитите страни финансовите услуги представляват над 50 на сто от всички услуги.

- увеличава се частта на финансовите активи в балансите на предприятията.

- увеличава се обема на операциите на финансовите пазари в сравнение със стоковите пазари. Срещу всеки долар вложен на стоковия пазар, стоят 60 долара вложени на финансовите пазари.

- увеличава се частта на финансовите инструменти в имуществата и спестяванията на населението, при намаляване на дела на банковите депозити и реалните активи. Като потвърждение, е обстоятелството, че над 45 на сто от населението на САЩ са притежатели на акции и колебанията на цените на фондовите пазари в значителна степен определят тяхното лично богатство.



    1. Шесто – В световната икономика протичат процеси на транснационализация. Транснационалните корпорации /ТНК/ на съвременния етап са около 60 хил., а техните дъщерни задгранични филиали са над 500 хил. в почти всички страни. Те контролират около 50 на сто от световното промишлено производство, над 63 на сто от световната външна търговия, около 80 на сто от патентите и лицензите на нова техника, технологии и ноу-хау. Транснационалните компании контролират до 90 на сто от световния пазар на пшеница, кафе, дървен материал и др., около 75-80 на сто от търговията с бананите, нефта, оловото, чая и др. В Сингапур до 90 на сто от експорта се осъществява от ТНК. Във Великобритания този дял е около 80 на сто, а в САЩ – около 50 на сто.

Източник - http://www.kaminata.net/savremenni-tendentsii-v-razvitieto-na-svetovnata-ikonomika-i-myastoto-na-mezhdunarodnite-finansi-t57610.html


  1. Стратегии за икономическо развитие

              1. Икономическо развитие

                1. Определение

Economic development generally refers to the sustained, concerted actions of policymakers and communities that promote the standard of living and economic health of a specific area. Such actions can involve multiple areas including development of human capital, critical infrastructure, regional competitiveness, environmental sustainability, social inclusion, health, safety, literacy, and other initiatives. Economic development differs from economic growth. Whereas economic development is a policy intervention endeavor with aims of economic and social well-being of people, economic growth is a phenomenon of market productivity and rise in GDP. Consequently, as economist Amartya Sen points out: “economic growth is one aspect of the process of economic development.”

The scope of economic development includes the process and policies by which a nation improves the economic, political, and social well-being of its people.

The University of Iowa's Center for International Finance and Development states that:

'Economic development' is a term that economists, politicians, and others have used frequently in the 20th century. The concept, however, has been in existence in the West for centuries. Modernization, Westernization, and especially Industrialization are other terms people have used when discussing economic development. Although no one is sure when the concept originated, most people agree that development is closely bound up with the evolution of capitalism and the demise of feudalism.

Mansell and Wehn also state that economic development has been understood since the World War II to involve economic growth, namely the increases in per capita income, and (if currently absent) the attainment of a standard of living equivalent to that of industrialized countries. Economic development can also be considered as a static theory that documents the state of an economy at a certain time. According to Schumpeter (2003), the changes in this equilibrium state to document in economic theory can only be caused by intervening factors coming from the outside.


                1. Теории на икономическото развитие

Economic development originated in the post war period of reconstruction initiated by the US. During his 1949 inaugural speech President Harry Truman identified the development of undeveloped areas as a priority for the west:

“More than half the people of the world are living in conditions approaching misery. Their food is inadequate, they are victims of disease. Their economic life is primitive and stagnant. Their poverty is a handicap and a threat both to them and to more prosperous areas. For the first time in history humanity possesses the knowledge and the skill to relieve the suffering of these people ... I believe that we should make available to peace-loving peoples the benefits of our store of technical knowledge in order to help them realize their aspirations for a better life… What we envisage is a program of development based on the concepts of democratic fair dealing ... Greater production is the key to prosperity and peace. And the key to greater production is a wider and more vigorous application of modem scientific and technical knowledge”.



There have been several major phases of development theory since 1945. From the 1940s to the 1960s the state played a large role in promoting industrialization in developing countries, following the idea of modernization theory. This period was followed by a brief period of basic needs development focusing on human capital development and redistribution in the 1970s. Neo-liberalism emerged in the 1980s pushing an agenda of free trade and Import Substitution Industrialization (ISI), emphasizing comparative advantage. More recently Postdevelopment theory has emerged to challenge the ideas of western-based development by arguing against reductionism, universalism, and euro centricity. Post-Development Theory is rooted in the experiences of Latin America, Africa, and India.

                1. Научни изследвания

The study of economic development by social scientists encompasses theories of industrial/economic modernization causes, the historical phases or waves of economic development, and the organizational aspects of enterprise development in modern societies. Economic development embraces sociological research on a variety of topics including: business organization, enterprise development, evolution of markets and management, and cross-national comparisons of industrial organization patterns. One example inquiry would be: "Why are levels of direct foreign investment and labour productivity significantly higher in some countries than in others?" In economics, the study of economic development was borne out of an extension to traditional economics that focused entirely on national product, or the aggregate output of goods and services. Economic development was concerned in the expansion of people’s entitlements and their corresponding capabilities, morbidity, nourishment, literacy, education, and other socio-economic indicators. Borne out of the backdrop of Keynesian, advocating government intervention, and neoclassical economics, stressing reduced intervention, with rise of high-growth countries (Singapore, South Korea, Hong Kong) and planned governments (Argentina, Chile, Sudan, Uganda), economic development, more generally development economics, emerged amidst these mid-20th century theoretical interpretations of how economies prosper. Also, economist Albert O. Hirschman, a major contributor to development economics, asserted that economic development grew to concentrate on the poor regions of the world, primarily in Africa, Asia and Latin America yet on the outpouring of fundamental ideas and models.

                1. Икономически растеж и развитие

Dependency theorists argue that poor countries have sometimes experienced economic growth with little or no economic development initiatives; for instance, in cases where they have functioned mainly as resource-providers to wealthy industrialized countries. There is an opposing argument, however, that growth causes development because some of the increase in income gets spent on human development such as education and health.

According to Ranis et al. (2000), economic growth and human development is a two-way relationship. Moreover, the first chain consists of economic growth benefiting human development with GNP. Specifically, GNP increases human development by expenditure from families, government and organizations such as NGOs. With the rise in economic growth, families and individuals will likely increase expenditures with heightened incomes, which in turn leads to growth in human development. Further, with the increased consumption, health and education grow, also contributing to economic growth.[12] In addition to increasing private incomes, economic growth also generate additional resources that can be used to improve social services (such as healthcare, safe drinking water, etc.). By generating additional resources for social services, unequal income distribution will be mitigated as such social services are distributed equally across each community, thereby benefiting each individual. Thus, increasing living standards for the public.[13] Concisely, the relationship between human development and economic development can be explained in three ways. First, increase in average income leads to improvement in health and nutrition (known as Capability Expansion through Economic Growth). Second, it is believed that social outcomes can only be improved by reducing income poverty (known as Capability Expansion through Poverty Reduction). Lastly, social outcomes can also be improved with essential services such as education, healthcare, and clean drinking water (known as Capability Expansion through Social Services).[14] John Joseph Puthenkalam's research aims at the process of economic growth theories that lead to economic development. After analyzing the existing capitalistic growth-development theoretical apparatus, he introduces the new model which integrates the variables of freedom, democracy and human rights into the existing models and argue that any future economic growth-development of any nation depends on this emerging model as we witness the third wave of unfolding demand for democracy in the Middle East. He develops the knowledge sector in growth theories with two new concepts of 'mirco knowledge' and 'macro knowledge'. Micro knowledge is what an individual learns from school or from various existing knowledge and macro knowledge is the core philosophical thinking of a nation that all individuals inherently receive. How to combine both these knowledge would determine further growth that leads to economic development of developing nations. For further reading, please refer to "Integrating Freedom, Democracy and Human Rights into Theories of Economic Growth" & other publications(1998,2000&2010).



                1. Цели на развитието:

In the United States, Project Socrates outlined competitiveness as the driving factor for successful economic development in government and industry. By addressing technology directly, to meet customer needs, competitiveness was fostered in the surrounding environment and resulted in greater economic performance and sustained growth.

Economic development typically involves improvements in a variety of indicators such as literacy rates, life expectancy, and poverty rates. GDP does not take into account other aspects such as leisure time, environmental quality, freedom, or social justice; alternative measures of economic well-being have been proposed. Essentially, a country's economic development is related to its human development, which encompasses, among other things, health and education. These factors are, however, closely related to economic growth so that development and growth often go together.



                1. Организация

Economic development has evolved into a professional industry of highly specialized practitioners. The practitioners have two key roles: one is to provide leadership in policy-making, and the other is to administer policy, programs, and projects. Economic development practitioners generally work in public offices on the state, regional, or municipal level, or in public-private partnerships organizations that may be partially funded by local, regional, state, or federal tax money. These economic development organizations (EDO's) function as individual entities and in some cases as departments of local governments. Their role is to seek out new economic opportunities and retain their existing business wealth.

There are numerous other organizations whose primary function is not economic development work in partnership with economic developers. They include the news media, foundations, utilities, schools, health care providers, faith-based organizations, and colleges, universities, and other education or research institutions.



                1. Международен съвет за икономическо развитие

With more than 20,000 professional economic developers employed world wide in this highly specialized industry, the International Economic Development Council (IEDC) headquartered in Washington, D.C. is a non-profit organization dedicated to helping economic developers do their job more effectively and raising the profile of the profession. With over 4,500 members across the US and internationally, serving exclusively the economic development community, IEDC membership represents the entire range of the profession ranging from regional, state, local, rural, urban, and international economic development organizations, as well as chambers of commerce, technology development agencies, utility companies, educational institutions, consultants and redevelopment authorities. Many individual states also have associations comprising economic development professionals, who work closely with IEDC.

              1. Стратегии за икономическо развитие

                1. Стратегия Европа 2020

http://ec.europa.eu/europe2020/index_bg.htm

„Европа 2020“ е стратегията на ЕС за растеж през десетилетието до 2020 г.


В условията на един променящ се свят ние искаме ЕС да стане интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. Тези три взаимно подкрепящи се приоритета трябва да помогнат на ЕС и държавите-членки да постигнат високи нива на заетост, производителност и социално единство.

По-конкретно Съюзът си поставя пет амбициозни цели – в областта на заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване и климата/енергията, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Всяка държава-членка прие свои собствени национални цели във всяка от тези области. Конкретни действия на равнище ЕС и на национално равнище служат за основа на стратегията.


  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница