Дългосрочна ресурсна макрорамка за осигуряване на способности Планиране по способности

Интелигентният растеж означава постигане на по-добри резултати в ЕС в:

• 
  образованието (насърчаване на хората да се учат и усъвършенстват уменията си)
  
• 
  изследванията/иновациите (създаване на нови продукти/услуги, генериращи растеж и работни места и помагащи за решаване на социалните проблеми)
  
• 
  цифровото общество (използване на информационните и комуникационните технологии)
  

1. общото равнище на публичните и частните инвестиции да достигне 3 % от БВП на ЕС, както и по-добри условия за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и иновации

2. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 2020 г. – чрез намиране на работа на повече жени, легални мигранти, млади, възрастни и нискоквалифицирани хора

3. по-добра успеваемост в училище, и по-конкретно:

Устойчив растеж означава:

• 
  изграждане на по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, в която ресурсите се използват по ефикасен и устойчив начин
  
• 
  опазване на околната среда, намаляване на емисиите и предотвратяване на загубата на биоразнообразие
  
• 
  възползване от водещата позиция на Европа в разработването на нови екологични технологии и производствени методи
  
• 
  въвеждане на ефикасни интелигентни електроразпределителни мрежи
  
• 
  използване на мрежи в европейски мащаб за предоставяне на допълнително конкурентно предимство на нашите предприятия (и особено на малките производители)
  
• 
  подобряване на условията за бизнес, особено за малките и средни предприятия
  
• 
  помагане на потребителите да правят добре осведомен избор.
  

1. намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % спрямо равнищата от 1990 г. до 2020 г. ЕС е готов да намали емисиите си дори с 30 %, ако и други развити страни поемат подобен ангажимент и ако развиващите се страни допринесат според възможностите си, като част от всеобхватно световно споразумение

2. увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия до 20 %

3. постигане на 20 % увеличение на енергийната ефективност

Приобщаващ растеж означава:

• 
  повишаване на равнищата на заетост в Европа – повече и по-добри работни места, особено за жени, млади хора и възрастни хора
  
• 
  подпомагане на хората от всички възрасти да предвиждат и да се приспособяват към промените чрез инвестиции в уменията и обученията
  
• 
  модернизиране на пазарите на труда и социалните системи
  
• 
  гарантиране, че ползите от растежа достигат до всички части на ЕС
  

1. 75 % заетост за жените и мъжете на възраст между 20 и 64 години до 2020 г. – чрез намиране на работа на повече жени, легални мигранти, млади, възрастни и нискоквалифицирани хора

2. по-добра успеваемост в училище, и по-конкретно:
– намаляване на процента на преждевременно напусналите училище до под 10 %
– 40 % от хората на възраст между 30 и 34 години да имат завършено висше образование (или еквивалентно такова)

3. поне 20 милиона по-малко бедни или застрашени от бедност и социално изключване хора

Новото икономическо управление на ЕС се основава на три основни елемента:

• 
  Подобрена икономическа програма със засилен надзор от страна на ЕС. Това включва договорените политически приоритети и цели в рамките на стратегията „Европа 2020“; допълнителните ангажименти, поети от държавите-членки, които участват в пакта „Евро плюс“; засилен надзор от страна на ЕС върху икономическите и фискалните политики като част от Пакта за стабилност и растеж и чрез нови инструменти за справяне с макроикономическите неравновесия; както и нов метод на работа – европейския семестър – за обсъждане на икономическите и бюджетните приоритети по едно и също време всяка година.
  
• 
  Действия за запазване на стабилността на еврозоната. През 2010 г. ЕС отговори на кризата с държавните дългове чрез създаването на временни механизми за подкрепа на своите държави-членки, които ще бъдат заменени от постоянния Европейски механизъм за стабилност (ESM) през 2013 г. Тези мерки за подкрепа са обвързани с провеждането на строго фискално консолидиране и програми за реформа и са разработени в тясно сътрудничество с МВФ.
  
• 
  Действия за реформиране на финансовия сектор, които са посочени по-долу.
  

2. 
   Национална програма за развитие на Република България: България 2020
   

1. 
   Визия
   

2. 
   Приоритетни цели
   

- Повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност;

- Изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението.

1. 
   Приоритети
   

• 
  Приоритет 1: Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила
  
• 
  Приоритет 2: Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.
  
• 
  Приоритет 3: Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал
  
• 
  Приоритет 4: Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси
  
• 
  Приоритет 5: Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания
  
• 
  Приоритет 6: Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса
  
• 
  Приоритет 7: Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост
  
• 
  Приоритет 8: Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари
  

5. 
   Основни понятия в икономиката
   

1. 
   Макроикономика
   

Макроикономиката изучава обобщени индикатори като БВП, нива на безработица и ценови индекси, с цел да разбере как функционира цялата икономика. Макроикономистите разработват модели, които обясняват взаимовръзката между фактори като: национален доход, производство, потребление, безработица, инфлация, спестявания, инвестиции, международна търговия и международни финанси. От своя страна микроикономиката се фокусира преди всичко върху действията на индивидуалните компании и потребители и как тяхното поведение влияе върху цените и количествата в специфични пазари.

2. 
   Показатели
   
   1. 
      Брутен вътрешен продукт
      

- Методи за изчисляване:

• 
  Производствен метод;
  
• 
  Метод на доходите;
  
• 
  Метод на разходите за крайно използване.
  

• 
  На тримесечна база;
  
• 
  На годишна база.
  

2. 
   Безработица
   
3. 
   Задлъжнялост
   
4. 
   Сравнителни данни за ЕС
   

Member State sorted by GDP	GDP in billions of USD (2011)[9]	GDP % of EU (2010)	Annual change  % of GDP (2011)	GDP per capita in PPP US$ (2011)	Public Debt[10] % of GDP (Q3 2012)	Deficit (-)/ Surplus (+)[11] % of GDP (2011)	Inflation % Annual[12] (2011)	Unemp.[13] % 2012 M12
European Union[14]	17,610.8	100.0	1.5	31,673	85.1	-4.5	3.1*	10.7
Germany	3,607.4	20.2%	3.0	38,077	81.7	-1.0	2.5	5.3
France	2,778.1	15.8%	1.8	35,068	85.8	-5.2	2.3	10.6
United Kingdom	2,431.3	13.9%	0.8	36,522	89.9	-8.3	3.3*	7.8*
Italy	2,198.7	12.7%	0.4	30,464	127.3	-3.9	2.9	11.2
Spain	1,479.6	8.7%	0.7	30,478	77.4	-8.5	3.1	26.1
Netherlands	838.1	4.8%	1.2	42,023	69.5	-4.7	2.5*	5.8
Poland	514.5	2.9%	4.3	20,184	55.9	-5.1	3.9	10.6
Belgium	514.6	2.9%	1.9	37,781	101.6	-3.7	3.5	7.5
Sweden	544.7	2.8%	3.9	40,705	37.4	0.3	1.4	7.8
Austria	418.4	2.3%	3.1	41,556	73.7	-2.6	3.6*	4.3
Denmark	333.0	1.9%	1.0	37,048	47.5	-1.8	2.7	8.0
Greece	399.3	1.9%	-6.8	26,258	152.6	-9.8	3.1	26.8*
Finland	263.5	1.5%	2.9	35,981	51.1	-0.5	3.3	7.7
Portugal	237.8	1.4%	-1.6	23,363	120.3	-4.2	3.6	16.5
Ireland	221.2	1.3%	0.9	40,838	117.0	-13.1	-1.6*	14.7
Czech Republic	215.2	1.2%	1.7	27,063	44.9	-3.1	2.1	7.5
Romania	189.8	1.0%	2.5	12,493	35.2	-5.2	5.8	6.5
Hungary	140.3	0.8%	1.7	19,591	78.6	4.3	3.9	10.9
Slovakia	96.1	0.5%	3.3	23,304	51.2	-4.8	4.1	14.7
Luxembourg	59.6	0.3%	1.1	80,559	20.9	-0.6	3.7	5.3
Bulgaria	53.5	0.3%	1.7	13,789	18.7	-2.1	3.4	12.3
Slovenia	50.3	0.3%	-0.2	28,843	48.2	-6.4	2.1	10.0
Lithuania	42.7	0.2%	5.9	19,125	40.6	-5.5	4.1	12.3
Latvia	28.3	0.1%	5.5	16,818	40.4	-3.5	4.2	14.1*
Cyprus	24.7	0.1%	0.5	27,521	84.0	-6.3	3.5	14.7
Estonia	22.2	0.1%	7.6	20,379	9.6	1.0	5.1	9.9*
Malta	8.9	0.1%	2.1	25,598	73.1	-2.7	2.4*	6.7