Днес е 9 май – Денят на Европа. Повод да погледнем европейското членство на България през фактите. България е „спечелила”



Дата07.08.2018
Размер39.1 Kb.
Днес е 9 май – Денят на Европа. Повод да погледнем европейското членство на България през фактите.
България е „спечелила” 17 милиарда лева от членството си в Европейския съюз.

Това става ясно от отговор на вицепремиера по европейските фондове Томислав Дончев до депутат от опозицията.

Справката изчислява вноските, които страната ни внася всяка година в бюджета на ЕС и постъпилите средства от европейските фондове.

За периода 01 януари 2007 – 31 декември 2015 г. България е внесла в бюджета на ЕС общо 7,155 млрд. лева.

Докато през 2007 г. сме внесли близо 600 млн. лева, то през годините 2013, 2014 и 2015 тези средства са над 900 млн. лева.

За същия период страната ни е получила общо 24,1 млрд. лева. През 2007 г. са усвоени малко над 1 млрд. лева, докато през 2015 г. отпуснатите от страната ни средства от ЕС възлизат на почти 5 милиарда.


…Обаче:

България e под средното ниво по усвояване на еврофондове

Средният процент на усвояемост за програмния период от 28-те държави-членки на Европейския съюз (ЕС) е 88,9%, България е успяла да усвои 85% от "старите" еврофондове.


Противно на множеството коментари на български официални представители, страната ни остана под средното ниво на усвояване на европейските фондове от приключилия в края на 2015-та година стар програмен период 2007-2013 г.

Това сочи официалната справка на сайта на Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия.

Средният процент на усвояемост за програмния период от 28-те държави-членки на Европейския съюз (ЕС) е 88,9%.

Общо десет държави са под това ниво, като България е успяла да усвои 85% от "старите" еврофондове.

Страната ни е на 22-ро място по усвояване, като изпреварва Чехия, Испания, Малта, Италия, Румъния и Хърватска, която последна се присъедини към съюза.

Първа по усвояване е Гърция със завидните 98,3%.

Осем държави са с 95% усвояемост.

Това са Литва, Латвия, Люксембург, Дания, Естония, Португалия, Словения и Финландия.

От официалната информация на Единния информационен портал на Структурните фондове на ЕС, който е на подчинение на кабинета на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, става ясно, че държавният бюджет е поел около 10% от тежестта за разплащане към бенефициентите.

Те са получили общо 10 704 271 985 евро, докато Брюксел е превел на България 7 924 566 857 евро.



Разликата от 2,77 млрд. евро засега се покрива от бюджета.

Колко от този дефицит ще бъде покрит от Европейската комисия, ще стане ясно към средата на годината.

Много вероятно е, заради допуснати нарушения и наложени от Европейската комисия финансови корекции, накрая да се окаже, че около 3 млрд. лева от разплатените по европроекти, са платени от българските данъкоплатци.
…И още…

Полезно ли е еврото за икономиката?

Създават Европейски фискален съвет, който ще помага за вземане на решения относно националните бюджети


Българските политици почти единодушно заявяват, че България трябва да ускори присъединяването си към еврозоната. Но ситуацията в Гърция повдигна доста въпросителни по отношение на ползите от еврото.

Ларс Кристенсен, редактор в Market Moneratist проучва промените в икономическия растеж и дълга на две групи от европейски страни - тези, които имат плаващи валутни курсове и тези, които са част от еврозоната, или подобно на България и Дания, са въвели валутен борд с фиксиран курс спрямо единната валута. Контрастът между двете групи е забележителен.

От обвързаните с еврото страни близо половината имат по-ниски нива на реалния брутен вътрешен продукт, отколкото през 2007 г.

В същото време всички държави с плаващи валутни курсове регистрират реален – претеглен през инфлацията, икономически растеж за последните 7 години.

Дори и Исландия, която трябваше да се възстанови от пълен икономически крах, както и затъналата в структурни проблеми Унгария, въпреки че регистрират по-малки увеличения на БВП, се справят по-добре от държави като Холандия, Финландия и Дания.

Между 2007 г. и 2015 г. икономиките на държавите с плаващи валутни курсове са растели средно пет пъти по-бързо от тези обвързани с еврото. Общият БВП на първите е нараснал със 7.9%, а на вторите, с едва 1.5%.

Дори ако извадим от сметката своеобразните икономически тигри като Турция, Румъния и Полша, данните остават безпощадни към страните от еврозоната, България и Дания. Икономиките с плаващи курсове са нараснали с общо 6.5%.

Що се отнася до дълга и тук еврото създава сериозни проблеми. Съотношението на брутния държавен дълг спрямо БВП на страните, обвързани с еврото, се е увеличило с повече от 25 процентни пункта за последните 7 години.

Междувременно задълженията на държавите с плаващи валутни курсове са се покачили с малко над 10 пр. п. като дял от БВП.

Еврото създава много проблеми. Вместо да намалява икономическите различия между страните, то ги задълбочава.

За част от държавите в еврозоната паричната политика на Европейската централна банка беше прекалено затегната, а за други прекалено хлабава.

А твърде малко от икономиките приели еврото имат необходимата гъвкавост, за да устояват на системни кризи без възможността за адаптиране и девалвация на валутния курс.

Това разбира се може да се промени, ако държавите членки се откажат по по-голямата част от своя суверенитет.

Европейската комисия определи днес следващите стъпки от реформирането на еврозоната.

Най-важната от тях е създаването на Европейски фискален съвет, който ще помага за вземане на решения относно националните бюджети, както и за изготвяне на фискален план за целия валутния съюз.

Комисията също така предлага система за подпомагане на националните фондове за гарантиране на депозитите още преди края на 2015 г.



Мерките предвиждат също така въвеждането на национални съвети по конкурентоспособността, които да се грижат за равнопоставеността на всички компании на единния пазар.

Тези промени се очакваха, тъй като по-рано през тази година Германия и Франция подкрепиха по-голямата интеграция на еврозоната.
Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница