Днес Европейската комисия публикува първото проучване за оценка на двете макрорегионални стратегии на ес и за формулиране на препоръки за бъдещето

Брюксел, 1 юли 2013 г.

Днес Европейската комисия публикува първото проучване за оценка на двете макрорегионални стратегии на ЕС и за формулиране на препоръки за бъдещето.

Със стратегиите на ЕС за регионите на река Дунав и Балтийско море с участието на над 20 страни от и извън Съюза бе въведен уникален вид сътрудничество, основано на идеята, че самите региони най-добре могат да се справят с общите предизвикателства пред тях – без значение дали те са в областта на околната среда, икономиката или сигурността – чрез колективни действия и че е разумно да планират заедно как по най-ефективен начин да разпределят наличните средства.

В своя коментар по доклада комисарят на ЕС по въпросите на регионалната политика Йоханес Хаан заяви: „Днешното проучване показва ясно стойността на нашите макрорегионалните стратегии. Засиленото сътрудничество доведе до буквално стотици нови проекти и нови мрежи в регионите на река Дунав и Балтийско море. Преди всичко участниците споделят с нас, че сътрудничеството — включително с държави извън ЕС, се е подобрило значително.“

„Ако искаме да гарантираме траен успех обаче, подходът трябва да бъде поставен в центъра на държавните и регионалните планове за политики — особено при изготвянето на нови програми и проекти за следващия финансов период — и да бъде подкрепен с достатъчно ресурси. Нуждаем се от още по-голяма ангажираност от страна на самите региони и по-голяма прозрачност и осведоменост за процеса на вземане на решения.“

Що се отнася до евентуални нови стратегии комисар Хаан добави: „От съществуващите стратегии можем да извлечем полезни поуки за потенциални нови макрорегиони. Преди да започнем нова стратегия, трябва да обмислим внимателно какви ще са нейните цели, каква добавена стойност може да донесе и как ще се финансира. Опитът показва, че в началото е полезно да се съсредоточим върху ограничен брой приоритети. Разбира се, всеки регион е уникален и нови макрорегиони могат да изпробват нови подходи за задълбочаване на сътрудничеството.“

Оценката в доклада за съществуващите стратегии е като цяло положителна. В него се посочва как благодарение на тези стратегии са започнати стотици нови проекти и са формулирани съвместни цели за политиките в области от жизнено значение за участващите региони. Макрорегионалният подход също така е довел до многобройни съвместни инициативи и мрежи, както и до колективно вземане на решения в областта на политиките.

Според доклада сътрудничеството между участващите страни от ЕС и съседните страни извън Съюза се е подобрило значително и това е довело до по-ефикасно използване на наличните ресурси.

В същото време на правителствата се припомня необходимостта от политическа ангажираност и от определянето на стратегиите като приоритет във всички свързани с тях области на политиката, като се гарантира тяхното включване в бъдещите програми по европейските структурни и инвестиционни фондове, както и в други рамки на политиките на европейско, регионално и национално равнище. Също така се подчертава значението на административните ресурси за постигане на целите.

Що се отнася до бъдещи макрорегионални стратегии, в доклада се посочва, че нови инициативи следва да бъдат започвани само в отговор на конкретна потребност от подобряване на сътрудничеството на високо равнище. Трябва да има готовност политическият ангажимент да намери отражение в административна подкрепа, а при новите стратегии е необходимо ясно да се демонстрира конкретна добавена стойност на равнище ЕС.

Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) бе приета през 2009 г. Стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR) бе приета през юни 2011 г. По искане на Европейския съвет ще се разработи стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море.

Със стратегията на ЕС за региона на Балтийско море (EUSBSR) се обединяват усилията на осем страни от ЕС (Швеция, Дания, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Литва и Полша) с цел справяне с конкретните предизвикателства в този регион, по-специално състоянието на околната среда. Стратегията също така е отворена за сътрудничество със съседните Русия и Норвегия.

Някои от водещите проекти са:

Балтийска политика (Baltic Deal) – работа със земеделските стопани с цел намаляване на загубата на хранителни вещества от фермите и поддържане на производството и конкурентоспособността.

Ефективен, безопасен и устойчив морски трафик (EfficienSea) – превръщане на региона на Балтийско море в пилотен регион за електронна навигация чрез разработване и изпитване на инфраструктура и услуги за електронна навигация и чрез широк обмен на добри практики.

Балтийски тор (Baltic Manure) – превръщане на тора от екологичен проблем във възможност за бизнес иновации. В рамките на проекта се произвеждат възобновяема енергия и органични торове.

Звезди на Балтийския регион (BSR Stars) – има за цел подпомагане на регионалната конкурентоспособност и растеж чрез транснационални връзки по отношение на научните изследвания и иновациите: преодоляване на общи предизвикателства в области като здравеопазване, енергетика и устойчив транспорт.

Стратегия на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR)

Стратегията на ЕС за региона на река Дунав (EUSDR) обхваща 9 страни от ЕС (Германия, Австрия, Унгария, Чешката република, Словакия, Словения, България, Румъния и Хърватия) и 5 държави извън ЕС (Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Украйна и Молдова).

Сред проектите са:

Подходът на сътрудничество спомогна за завършването на моста Видин-Калафат между България и Румъния — жизненоважна връзка по основен приоритетен маршрут от трансевропейската транспортна мрежа (TEМ-T). Мостът е едва вторият по дългата 630 км речна граница.

Проектът за отстраняване на останки от кораби в реките Дунав, Сава и Тиса (Danube Shipwreck Removal) в Сърбия, Румъния и България има за цел подобряване на условията за корабоплаване и екологичните условия.

Бизнес форумът за региона на река Дунав е важна платформа за създаване на контакти за над 300 МСП. Чрез него се насърчават срещите между предприятия и се подкрепят връзките с доставчиците на знания, например научноизследователски институти и университети.

Започна работа по създаване на научноизследователски и иновационен фонд за региона на река Дунав чрез обединяване на национални и регионални средства и въз основа на опита, натрупан в рамките на програма BONUS в Балтийския регион.

Чрез проекта за защита срещу наводнения в региона на река Дунав (Danube Floodrisk) се насърчават методи за сътрудничество между 19 институции в 8 страни от Дунавския регион, като се споделят бази данни и карти за районите, изложени на риск от наводнения. В рамките на Европейската система за информираност за наводнения (EFAS) се извършва допълнителна работа.

Нови стратегии

По искане на Европейския съвет Комисията ще представи нова стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) до края на 2014 г¹. Участват 8 държави – 4 страни от ЕС (Гърция, Италия, Словения и Хърватия) и 4 страни извън ЕС (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия).

IP/13/628