КЪМ ЛЕКЦИЯ 10: Психологически подход за изследване на културата на комуникация

1. При-рода си: човекът като природно същество в големите идейни революции на ХХ век: дарвинизъм, марксизъм, фройдизъм, екзистенциализъм, „квантова логика“, холизъм и екологизъм

2. Аз е някой Друг: егоцентризмът vs Другостта или какво да правим с ислямистите и с гейовете

Материали, които може да ползвате по тази тема:

Блог на Петър Канев: Какво са “живи символи” според Карл Г. Юнг?

ЗА ЕГОИЗМА и АЛТРУИЗМА и парадоксалните синтези на трансперсоналната психология и култура - цитати от Маслоу

“Факт е, че [психически и личностно здравите хора] са едновременно най-индивидуалистичните и най-алтруистичните, дружелюбни и обичащи човешки същества. Това, че в нашата култура поставяме тези качества в противоположните краища на един континуум е очевидна грешка, която трябва да бъде поправена. Тези качества вървят заедно.” (Маслоу 2010: 421); “Холистичен подход: нашата първа постановка гласи, че индивидът е интегрирано, организирано цяло. Това е експериментална, а и теоретична реалност, която трябва да се осъзнае” (Маслоу 2010: 86); “Важен аспект е добрите любовни отношения е (...) отъждествяване на потребностите (...) на двама души в една единствена йерархия. (...) При това положение азът се разширява, обхваща двама души и до известна степен, от гледна точка на психологията, те се превръщат в една единица, в една личност, в един аз.” (Маслоу 2010: 413)

*

Ерих Фром: “И следователно, ако запитаме какво е несъзнавано, - твърди Ерих Фром, - отговорът трябва да бъде: освен ирационалните страсти – почти цялото значение на реалността. Причината истинското значение на реалността да е укрито в нашето несъзнавано е в обществото, което предлага на хората вместо действителност мнима рационалност от най-различни измислици, породени от ирационални страсти, като по този начин превръща истината в пленник на несъзнаваното, заключена там и охранявана от фалшивата симулирана разумност” (Fromm 1976: 142)

и книгата на английски: http://books.google.bg/books?id=LrcX-UKNdBEC&pg=PA178&hl=bg&source=gbs_selected_pages&cad=2#v=onepage&q&f=false

по темата: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=590041601122144&set=oa.719590138132365&type=1

*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 12: Новата наука – Революционни открития за космоса и природата

И

КЪМ ЛЕКЦИЯ 13: Теория на системите и прогнози за бъдещето :

12: http://placeforfuture.org/?p=945

13: http://placeforfuture.org/?p=865

Къде отиваме? Какво са звездите? Свързани ли сме тях? Какво е живота? От къде идва? На къде отива? Има ли цел и смисъл? Каква е нашата роля в него? Има ли съдба?”... И ето, новата голяма приказка на Новата голяма наука започва... и продължава като истинска история, което значи – като история, която увлича ... и която вълнува.

1. 
   Човекът като био-културно същество
   

2. 
   Сложността на човека
   
3. 
   Автопоеза: човекът като творец на самия себе си
   

4. 
   Значение на системните теории за холизма и синергетиката в бизнеса и в голямата икономика
   

Световноизвестният фотограф Ян Артюс-Бертран прави режисьорския си дебют с този екологичен документален филм, продуциран от Люк Бесон, и с гласа на Глен Клоуз. Заснет в 54 страни и 120 места повече от 217 дни, Home представя многото чудеса на планетата Земя от изцяло въздушна перспектива. Филмът предоставя уникалната възможност да станем свидетели на нашата променяща се природа и среда от изцяло нова гледна точка. След цели 200,000 години на Земята, днес само за четвърт век човечеството е разстроило необратимо сложния баланс на планетата ни. Някои учени твърдят, че остават по-малко от 10 години, за да променим моделите си на потребление, преди вредата да е станала непоправима. Създаден, за да вдъхновява и да насърчи дебат, Home подтиква и към действие тук и сега, за да не погубим още утре общия ни дом – единственият дом на човека.

Дейвид изключва бордовия компютър Хал, чийто изкуствен интелект се е разбунтувал срещу несъвършените хора и изтребва екипажа на борда на космическия кораб:

[...]

22.01.2009, НБУ: Безплатната енергия и политиката – част 1: дискусия, вдъхновена от филма “Free Energy: The Race to Zero Point”

„Ако имаме безплатна енергия, те вече няма да имат властта над нас“

Семинарът беше открит с прожекция на нашумелия научно-популярен филм “Великата тайна на водата”.  В него е представена тезата,  че водата е приемник и проводник на ментално замърсяване. Тя реагира на емоции и е съхранител на информация. В нея е възникнал животът на тази планета и тя е основна част от екосистемите.

Водата се използва в почти всички сфери на човешката дейност и съставлява над 70% от човешкото тяло. През XX век населението на света се е утроило, а водопотреблението се е увеличило 6 пъти. Над 1 млрд. души по света (съизмеримо с населението на ЕС и САЩ, взети заедно) нямат достъп до чиста вода.   [...]

а. Докторът става  човек по време на Първата световна война - история в два епизода:

Doctor Who s03e08 (hd 720p, bg subs)

б. "Blink" - епизодът на Стивън Мофат с "квантовите същества" - "ридаещите ангели" - впечатляващ начин да възприемем странната квантова реалност и логика на "котката в кутия" на Шрьодингер и "мастиленото петно" на Хайзенберг - http://vbox7.com/play:3327715baf

в. Интересен поглед към проблема за Злото - планетата на дявола и на ада - и много интересна научно-фантастична криминална история, от най-добрите образци -  черна дупка, вселяващ се дявол, необясними убийства сред закъсал екипаж на кораб - изобщо епическо - в две части: 

г. Човекът и машината - хората биват "ъпгрейдвани" до кибер-хора „сайбърмен" - машини, без чувства и спомени, които да ги "измъчват" - "съвършени", светът ни се среща с паралелна вселена - много храна за размисъл - в две части: http://vbox7.com/play:e5e656c4e4

д. Забележителна история за гибелта на Помпей и за човешкия избор, за невъзможния избор - а следващите двама доктори, кой знае защо играят римляни: http://vbox7.com/play:43f34a6ed7

е. Дотук бяха сериите за писмена работа, а това са бонуси: ето от мен - супер странна история  "да убием Хитлер", но не е цялата - останалото трябва да си  намерите сами, но за да го разберете намерете си и гледайте също и "Денят, в който Доктора умря" и цялата предистория - т.е.  за зарибяване е този откъс: http://vbox7.com/play:fb0ada678d

ж. и във връзка с последните избори и предхождащите ги протести - ето тази сага за политическата класа от извънземно/и - епическа драматична в мащаба на "междузвездни войни" - в много части:

 - впрочем, евтина е, а си заслужава да я имате! - въпреки че за тази книга има проблеми с авторското право. Хм, как ли ще включите това в анонса й?

Още материали, които можете да ползвате по тази тема:

Блог на Петър Канев: Ефективност и неефективност на социалните мрежи, според Дънкан Уотс

Stephen Hawking - 3 eseta.jpg.pdf

Mihail Bushev - Novata nauka.doc

Блог на Петър Канев: Промяна в научните парадигми за действителността: стари и нови научни парадигми

1. 
   Петър Канев: “Университетът като място за бъдеще”: проследете линка ТУК!
   
2. 
   Петър Канев – Новата наука – задължителни знания и термини – лекция – видео материал
   
3. 
   Петър Канев-Нова наука, научна и религиозна етика– телевизионно предаване – видео материал
   
4. 
   Петър Канев: Да не разбираме съвременната наука е престъпно спрямо нашата човешка автономност.
   
5. 
   Петър КАНЕВ и Серж ДЮФОЛОН – Какво се случи с Новата парадигма? Новата наука и традициите и иновациите в образованието – на английски език
   
6. 
   Петър Канев – Новата наука – Революционни открития за космоса и природата – лекция за КК (І курс) – видео материал
   
7. 
   Петър Канев Научните открития се правят от любители – лекция за ІV курс – видео материал
   
8. 
   Петър Канев-Нова наука, недостъпност на познанието и ново невежество – лекция за КК (І курс) – видео материал
   
9. 
   Петър Канев Часовникът на Армагедон лекция1 – публична открита лекция – кликнете върху картинката, за да проследите линка
   

• 
  “дървото на живота” (“дървото на еволюцията”),
  
• 
  полицентричен “египетски свод” – градеж като при старите каменни мостове, при които всеки камък е централен: пример: центровете на вселената са безброй (всяка произволно избрана точка е център на вселената, спрямо който всички други точки се разделечават от центъра – ефект на разширяването на вселената), всяка култура смята себе си за централна и всеки човек е център на човечеството и т.н.
  
• 
  равнопоставената етажираност (пример: горските екосистеми и етажите почва-трева-храсти-ниски дървета-високи дървета),
  
• 
  “люспите на лука” – вписани едни в други йерархични нива от типа на кръговете на дървестния ствол (пример: приложение на този тип йерахии в тероиятата на Хофстеде за вписаните едни в друг нива на културата ни – напр. класова култура, професионална култура, национална култура, полова култура, поколенческа култура, гражданско-политическа култура, комуникативна кулутура и т.н., друг пример организма и вписаните една в друга йерахични нива и подсистеми: молекули – ДНК и РНК – живи клетки – органични системи и подсистеми и органи – храносмилателна, дихателна, кръвоносна, полово-отделителна, нервна и пр. системи – екологично и социално-психологическо поведенческо ниво – главен мозък и ниво на общности и групи – култура, стадо, ято, глутница, племе и т.н.)
  
• 
  възелът – пример: трите вплетени една в друга сфери на човешката психика (реално-въображаемо и символно ниво), според Жак Лакан, друг пример – възелът на устойчивото развитие на средата (природна-социално-културна и стопанска среда).
  

1. 
   Две стратегии за оцеляване и адаптация на видовете: стратегия Р (репродукция, размножаване в големи количества) и стратегия К (култура, предаване на наученото през живота познание от майка към деца при несоциалните животни и от членовете на групата едни на други при социалните животни) – вижте си записките от лекцията на нашия гостлектор биологът Александър Дуцов
   
2. 
   Филмът на Дейвъд Атънбъро “Животът на бозайниците” – ГЛЕДАЙТЕ ТРИТЕ ОТКЪСА В ТОЗИ ВИДЕО ПЛЕЙЛИСТ В ЛИНКА ТУК
   

1. 
   Петър Канев – Екология на културата или Човекът като био-културно същество – видео материал
   
2. 
   Какво е човекът? – откъс от филма “Животът на бозайниците” на Дейвид Атънбъро
   
3. 
   Роля на комуникацията при висшите бозайници в човешките безкнижовни (устни) традиционни култури – според Дейвид Атънбъро, Джейн Гудол, Николай Сираков, Клод Леви-Строс, Джарет Даймънд – вижте си записките от лекциите
   

1. Вариативността е основен принцип на действителността, включително и при елементарните частици: никоя частица не съществувасамо в един вариант и всяка частица съществава в два варианта: в един “малък” вариант в “обикновеното” времепространство и в още един по-“голям” вариант в хипер- или супер-времепространството (“свръхвремепространството”).

2. “Половата” вариативност (съществуването на всяко нещо в две половинки, в два “пола”, които си партнират и винаги съществуват единствено заедно, в “семейство”) не важи само за живата природа, а за всички нива на действителността, включително и за нивото на елементарните частици: всяка частица има друга своя половинка в свръхвремепространството, с която “партньорски” се допълва допълва, за да може да съществува.

3. Хипер- или супер- времепространството (свръхвремепространството) е ниво на действителността, което не само теоретично съществува, но може да бъде констатирано като енергиен импулс и точно измерено. Това означава, че и самото времепрестронства съществува в два варианта като две половинки – “обикновено” и “свръх” времепространство.

Това напомня за предположението на Стивън Хокинг за двете измерения, в които времепространството съществува – той ги нарича “реално” и “имагинерно” времепространство. “Реалното” времепространство е това, в което вселената е имала начало и ще има край и в което по силата на термодинамичната стрела времето се движи от минало към бъдеще, докато в “имагинерното” времепространство вселената никога не е имала начало и няма да има край, защото в него няма посока минало и бъдеще, а всичко се намира “на едно място” – и миналото и бедещето се намират “на една тепсия” заедно, всичко вече се случило (дежаву) и нищо още не се е случило, а просто съществува – съществува и в измерението на време, което не се движи – мигновечност. Предположението на Хокинг, че и “имагинерното” и “реалното” времепространство са действителни и съществуват едновременно и взаимно се обослувяват, донякъде има паралел с най-новите от за наличиеото на релани “супер- или свръх- частици” в релано “супер- хипер- или свръх-времепространство”. Излиза, че всяко нещо съществува не само в “реалното” измерение на стрелата на времето, в която се осъществява развитието на вселената от начало към край, но и в едно друго измерение на свръхвремепространство – на нещо като мигновечност, където всички заряди са неутрални, всяка частица си има по-голям двойник и симетрията винаги е пълна. В реалното времепространство няма симетрия, тя винаги се нарушава, но в свръхвмепространството симетрията е пълна. Тези две нива на действителността (пълна симетрия в партньорство с науршена симетрия) могат да съществуват само заедно и взаимно се обусловяват едно друго да съществуват и да се поддържат взаимно, те са необходими за да се породи всяка частица, така както са необходими мъжка и женска хромозома, за да се поради зародиша на живия организъм.

Тази картина на реалната действителност поразително прилича на описаната от Платон – всяко реално съществуващо нещо има идеален (много по-съвършен) първообраз в “идеалния свят”, който също съществува, макар че е невидим за окото, а е видим само за душата.

Платоновата идея е ползвана от един от най-големите математици на ХХ век платоникът Алберт Уайтхед в неговата процесуална философия и в опита му до обясни процесите в действителността (например ентропията) с наличието на идеален първообраз на всяко едно нещо, преди да се е осъществило и докато съществува само като потенция (възможност) и с обяснението за реализацията му като отдалечаване от идеалния, потенциален и “жив” първообраз, което води до разпад на баланса му и до неговата “смърт”, в момента, в който бъде завършен процеса на осъществяването му – всяко осъществяване в крайната му точка е разпад, ентропия, а живот и случки има само в самия процес на осъществяването, и когато процесът завърши, свършва и съществуването на самото нещо, което се раелизира.

От къде Платон е знаел, че всяка несиметрична частица съществува, защото си има свръх-симетричен свръх-пратньор в невидимото свръх-времепространство? Може да го е научил от орфизма, но от къде Орфей е знаел това? Като е учил във Вавилон или в Египет са му го казали? А тъм откъде са го знаели? Правилиса опити с елементарни частици ли?...

А може би просто всички имаме интуиция, че така е устроена реалността, все пак такава интуиция ни е била необходима, за да можем да оцеляваме в тази реалност. А хора като Сократ и Платон просто са осъзнали нещо, което в себе си всички знаем: Сократ казва, че той не открива нищо, а е акушера, който помога знанието, с което сме бременни в утробата на душата си да се роди на бял свят в нашето съзнание. Тогава не е чудно и че можем да открием същото естество на действителността и при експериментите с елементарните частици – може би реалността винаги е била много по-близо до представата на Платон, отколкото сме си представяла до сега...

Впрочем във теоретичната квантова физика и в свръзаната с нея нова логика и Нова наука тази идея и тази интуция за действителността съществува вече доста от отдавна. Тя е в основата на идеите на Шрьодингер и Хайзенберг да мислим потенциалното (възможното) като действително: въпреки че не се е осъществивали, всяка съществуваща всъщност всъщност е част от действителността (това е в соновата и терията за “котката в кутия”, и на тази за паралелните светове и за “мастиленото петно”). А сега какво излиза: паралелен свят не само, че има, а даже и може да бъде измерен с уреди, защо иизлиъчва енергийни импулси...

и

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%9C%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B1%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0_30574.html

Може би това е и обяснението, че тази интуиция за действителността отдавна съществува в поезията:

Онзи Господ от Отвъд пак чука,

Той прилича на мен, като две капки вода сме,

Така че има две Земи,

А на тази, която смятам за своя жена,

Така че има две Земи,

Борис Гребеншчиков

*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 14: Комуникации в научната общност и смяната на научните парадигми, според Томас Кун:

1. 
   Томас Кун: Лекция за КМГН – проследете линка към фейсбук ТУК
   
2. 
   Онлайн философска енциклопедия: Идеите на Томас Кун (на английски език) – свалете като кликнете ТУК
   
3. 
   Томас Кун: Лекция за КК (от І курс) – проследете линка към сайта МЯСТО ЗА БЪДЕЩЕ – ТУК
   
4. 
   БОНУС незадължителен: Прилики и разлики между науката и изкуството: текст от Томас Кун – свалете като кликнете ТУК
   

5. 
   Петър Канев - лекции, част 1, тема 1 Томас Кун
   

*

КЪМ ЛЕКЦИЯ 15: Екологизъм, холизъм и трансдисциплинен подход:

„Устойчивото развитие е развитие, което отговаря на потребностите на сегашното поколение, без да ограничава възможността на бъдещите поколения да посрещнат и реализират своите потребности. Две са идеите, които са неразривно свързани с това понятие: идеята за „потребности“, и по-специално насъщните нужди на най-ощетените, и идеята за ограничения, които съвременното състояние на технологиите и на социалната организация налагат върху способността на околната среда да посрещне днешните и бъдещите ни потребности.“

Световната комисия за околна среда и развитие към ООН публикува историческия си доклад „Нашето общо бъдеще“ (Our Common Future), известен още като „Докладът Брунтланд“

Ефектът на пеперудата или за границите на растежа, теорията на комплексността и принципът на предпазливостта

Екологична ли е омразата?

Малкото е красиво или за екологията на културата и културата като екология. Към едно ново стопанисващо стопанство.

“До каква степен човекът е в състояние да разруши и стерилизира жизнената си среда, така че да се осъди на самоубийство?”

Основете есето си на разсъждение върху следната : ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОФ. НЕШО ЧИПЕВ от българската антарктическа експедиция на остров Ливингстън

10. 
    Петър Канев – Екологичният хуманизъм като нова макропарадигма на Модерността:
    

А. Приносът на екологизма за превръщането на новата научна парадигма за природата в социокултурни ценности, в действителни практики и в нов начин на мислене и осъзнаване на действителността е безспорен по отношение на разширяването и витализирането на следните понятия и принцип от теорията за сложните органични системи :

А 1 Комплексност - На сложните системи не може да се влияе командно

А 2 Органичност - Животът е уникален етап в еволюцията на системите, който в определени условия преодолява ентропията, без да нарушава законите на термодинамиката, а именно чрез тях, а уникалните му характеристики са дисиметрия, самоорганизация и синергизъм, самостойност и устойчивост, самоподържане и самовъзпроизвеждане на сложните органични системи

А 3 Неопределеност и нелинейност - Зрителите и наблюдателите са деятели и сътворци на реалността – ние като наблюдатели сме съ-творци на съществуващото, дори и само наблюдавайки го

А 4 Холизъм, синергия, нееднолинейност и автопоеза – всичко съществува и действа в заедност, нееднолинейност, в съответствие и в синхронно припокриване, а парадоксалността е базисен принцип на реалността

А 5 Процесуалност – действителността е динамичен и променлив процес, а не определимо статично статукво

А 6 Реабилитация на аксиологията – ценностите са принципът на селективност, който задава системното свойство на системите в тяхната среда, независимо от нивото им на сложност и самоорганизация - на вселенско и космическо ниво, а информацията е възможна и се заключава именно в ценностната селективност (Хакен), съществуват безусловни космически ценности - животът

“Това именно е метаморфозата на науката, - пише в книгата си “Синергетика. Хаос, ред, самоорганизация” Михаил Бушев, - благодарение на която конфликтът човек-природа преминава в диалог на човека с природата, а в недрата на конфликта физици срещу лирици назрява нов съюз (...) По този начин, пишат и Пригожин и Стенжер, съвременната наука се утвърждава днес като хуманна, като наука, правена от хора за хората. Науката е поетичен (от гр. Ποίησις - съзидание, творение) слушател на природата, активен наблюдател.” (Бушев 1992)

Б. Приносът на екологизма за превръщането на теориите за човешката личност в ценностна парадигма и в практическа норма, пряко свързана с ценността на многообразието и със способността й да възприема и оценява Другостта (Въпросът за Другия) има следните основания в развитието на науките за човека през ХХ век:

Б 1 Фройд: Човекът е био-културно същество и душевната му конституция се основава на парадоксална амбивалентна същност. Човешката зрялост е свързана с преодоляване на родителския авторитет

Б 2 Лакан: Принципът на огледалото и въпросът за Другия при Лакан: човешката личност се изгражда само в оценностяването на различието и на многообразието – на Другия и на Другостта

Б 3 Антропологията: Въпросът за Другия води до края на европоцентризма, наред с преоценяването на неевропейските култури – от Юнг и Леви Строс през всички класически антрополози от Рут Бенедикт, Маргарет Мийд и Клифърд Гиърц до Цветан Тодоров и Хеерт Хофстеде и до религиозните интерпретации на Въпроса за Другия (Янарас, Зизулас, Кюнг). Въпросът за Другия е основната идея, свързана с екологичното оценностяване на културното многообразие

Б 4 Трасперсоналната психология ни позволява да мислим човешкия свят като екологична синергия – Юнг, Фром, Маслоу, Морен, Луман

Значение на Въпроса за Другия като основна ценност в екологизма – другите живи същества са също и “Другият” за човека като вид

Значение на Въпроса за Другия за екологичния хуманизъм – културното и езиково многообразие като част от биологичното многообразие – въпросът за многообразието и въпросът за Другия, значение на автохтонните населения и техните култури за екосистемите, за биологичното многообразие и за човечността на самия човек – през въпроса за Другия

Принос на екологизма: придава на социалните науки човечност и на антропологията – екологични измерения

В. Екологичният Ренесанс на класическите просвещенски идеи се заключава в следното:

В 1 Преоткриване и разширяване на либерализма: само чрез свободната мисъл, съвест, убеждения и воля се реализира човечността на човека (пълният му потенциал като уникален вид), естествените права съществуват и те са валидни за всеки жив вид и за човека – човешките права, заедно например с котешките или със слонските, тюленските или китовите права – хуманизъм и към животните и към екосистемите – за еко-хуманизмът няма противоречие в това, че хуманността на човека може и трябва да се изразява и в любов към живата планета, към живота изобщо и към живите ни събратя

В 2 Преоткриване на здравия разум – изчерпването на жизненоважните ресурси и разрушаването на природата като животоподдържаща система за човека са слабо казано неразумни и направо безумни – в този аспект екологизмът е и борба на ума с безумието и на разума с глупостта

В 3 Преоткриване на етиката (златното правило) и разширяване на категоричната нравствена повеля – категоричната нравствена повеля е опазване на живота като такъв и това е безусловно – този нов етичен императив ни свързва и ни прави съпричастни с всички живи видове и с глобалната биосфера на планетата Земя

В 4 Гражданското общество и мира и “обществото” на всички форми на живота – активни действия в посока екосистемите и живите видове да станат субект на международни права

“И така по един удивителен начин – заключават в това отношение и Едгар Морен Ан Керн - се срещат и съчетават в една подновена форма двете големи и силни идеи, свързани с навечерието и раждането на революцията от 1789 година: идеите на философията на Просвещението, чиито център е рационалния човек и идеята на Русо, идеята на романтизма, чиито център е живата природа.“ (Morin, Kern 1999)

Прилагането на теорията за органичните системи към човешкия свят, прилагането на Въпроса за Другия към природния свят и ренесансът на класическите ценности на Просвещението са може би най-съществените приноси на екологизма за обновяване и поставяне на нови основи на традиционните европейски и християнски ценности на хуманизма в качеството му на човеколюбие.

В заключение остава да уточним въпроса към какво е центриран еко-хуманизмът.

Новият екологичен хуманизъм не е нито нацио-центричен, нито европоцентричен, нито християно-центричен, нито антропоцентричен, просто защото не е линеен, което означава и че изобщо не може да бъде “моно-центричен”. Този нов нелинеен начин на мислене, светоусещане и оценностяване на живия свят не може да бъде изобщо центриран само към едно нещо, само към един център, защото логиката и ценностната система в тази нова парадигма не са вертикално-пирамидално центрирани към върха, тъй като в “сферичната” и “дарвообразно-органична” нелинейна картина на света на екологизма изобщо няма връх, няма един център, а много разнообразни върхове и центрове и всички те са заедно централни и еднакво важни. В логиката на тази парадигма на живите системи няма подчинение, а взаимно допълване, няма контрол и контролен пункт, а има естествена органична самоорганизация на всичкото взето заедно. Подобно на логиката в медицината, логиката на екологизма гледа на света ни като на организъм – всяка молекула, всеки ген, всяка клетка, всеки елемент, всеки орган и всяка подсистема са важни за цялото на организма, също както и цялото на организма е важно за всяка своя подсистема, орган, елемент и съставна клетка или ген – те не могат да бъдат делени и разфасовани, докато са живи и ценността им е органичността на живота. Доминиращото мислене на Модерността е разфасоващо и разчленяващо, но който разфасова и разчленява нещо живо, той не може да получи друг резултат, освен един разлагащ се труп. Ние сме част от цивилизация, която като следствие от начините си на мислене и светоусещане сякаш се е насочила да постигне именно такъв разчленително-разфасовъчен резултат с огромния организъм на планетата, третирайки я по логиката на старта линейна парадигма все едно, че е месо за консумация – разфасоваме земята, така както се разфасова мъртво прасе, но забравяме че биосферата не е мъртва, а е жива и че когато се опитваш да разфасоваш такъв немислимо огромен жив организъм като целия живот на Земята, той едва ли ще остане безучастен и първите пострадали ще са именно “заколителите” на биосферата. При това планетата не е прост механизъм, който да навиеш като часовник и да очакваш от това определени резултати – резултатите от всяко наше действие в такава сложна органична система са практически непредвидими.

Разкривайки сложността на света на живота, екологизмът припознава по нов начин любовта си към човека не като любов към господар, а като любов към мъничък труженик и съ-творец от голямото цяло на живота. Любовта към човека в зеленото светоусещане не е като любовта към златото или като любовта към царя. Тя не прилича на обожание към единствена и върховна ценност, а е подобна на взаимната любов на приятелите в задружие, в което всяка единична уникална човешка личност е едновременно и малка клетчица, съпричастна към огромния жив свят, но същевременно е и неповторим носител на върховната ценност на живия живот във вселената, в едно и заедно със всички останали обитатели на планетата. Така екологизмът издига човеколюбието в нов малък, смирен и скромен дом в големия и необозрим свят, в дом, който няма общо с вавилонските кули и небостръгачи на демоничните романтични видения и надменно-горделиви грандомании на европейската цивилизация от разцвета на Модерността. Ценността на човека не е “доктор Франкенщайн”, нито “доктор Джекил”, нито Цезар, нито Александър – ценен се оказва “малкият човек”, подобен на “малкия човек” на Чарли Чаплин или пък на “малките хора” от зората на християнството – простите рибари, които стават апостоли на вярата, надеждата и любовта. Но в екологичната логика именно “малкото е голямо”, както и “слабото е силно”, ако перифразираме сентенциите на древнокитайския мъдрец Лао Дзъ. Защото в крайна сметка всяка едно “незначително”, но здраво човешко същество носи в себе си всичко онова малко, което е голямо – малкото, което прави от човека човек – любов, приятелство, уважение, въображение, всеотдайност... Всеки човек е център на тези качества и всеки човек е еднакво централен именно с тях в общата тъкан на живота на планетата ни. И тъй като всеки е голям в своята уникална ценност в общото, заедно с толкова много малки големи, ние всички оставаме “малки човеци”: Човекът е малък като бушмен.

“Човекът е малък и затова е красив”, пише и класикът на екологизма Шумахер (Schumacher 1973),. В този смисъл екологизмът връща европейския хуманизъм към собствените му корени на християнско човеколюбие, към думите на Исус Христос: докато не станете като “тези малките”, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18: 1-20). В зората на новия екологичен хуманизъм тези класически евангелски думи започват да звучат все по-спасително, все по-необходимо все по-навременно актуално.

Материали, които можете да ползвате по тази тема:

Мишел СЕР: Завръщане към естествения договор

Ален ЛИПИЕЦ: От екологията до устойчивото развитие

Петър Канев – Екологизмът между нова мизантропия и нов хуманизъм

Боговете сигурно са полудели - 1-ва и 2-ра част -  универсалният филм, по който може да се пише по всяка една тема от курса: http://vbox7.com/play:9695ef1e

 - ето го и в замунда -http://www.zamunda.net/details.php?id=142543&hit=1

• Филмите „11-тия час“ и „Дом“:

1. 
   Две стратегии за оцеляване и адаптация на видовете: стратегия Р (репродукция, размножаване в големи количества) и стратегия К (култура, предаване на наученото през живота познание от майка към деца при несоциалните животни и от членовете на групата едни на други при социалните животни) – вижте си записките от лекцията на нашия гостлектор биологът Александър Дуцов
   
2. 
   Филмът на Дейвъд Атънбъро “Животът на бозайниците” – ГЛЕДАЙТЕ ТРИТЕ ОТКЪСА В ТОЗИ ВИДЕО ПЛЕЙЛИСТ В ЛИНКА ТУК
   

1. 
   Петър Канев – Екология на културата или Човекът като био-културно същество – видео материал
   
2. 
   Какво е човекът? – откъс от филма “Животът на бозайниците” на Дейвид Атънбъро