Дневникът на джон уесли съдържание



страница1/7
Дата09.04.2018
Размер1.38 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7



ДНЕВНИКЪТ НА ДЖОН УЕСЛИ



Съдържание:


ДНЕВНИКЪТ НА ДЖОН УЕСЛИ 1

Съдържание: 2

Глава 1: Уесли като мисионер в Джорджия 2

Глава 2: Трудности в Джорджия; Петър Бьолер; „Почувствах сърцето си странно затоплено” 8

Глава 3: Проповядване на открито; „Целия свят е моя енория”; Уайтдийлд; Уелс; Опитности с демони 22

Глава 4: Инциденти по време на проповядване. Трудовата колония на Уесли. Спорове с Уайтфийлд. Интересни прекъсвания. Майката на братя Уесли 33

Глава 5: Първата методистка конференция; Комисия за принудително вербуване на войници и тълпи; Протеста на Уесли 58




Глава 1: Уесли като мисионер в Джорджия



Уесли започва своята работа

През Ноември 1729, по което време аз се пренесох за постоянно в Оксфорд, Вашият син (г-н Морган), моят брат, аз и още един човек се съгласихме да се събираме заедно 3 или 4 вечери през седмицата. Нашето намерение беше да четем заедно класиците, които преди това бяхме чели лично и в Неделя някои богословски книги. Преди следващото лято г-н М. ми каза, че е бил извикан да посети в затвора един човек обвинен в убийството на жена си както и един длъжник. Той искрено вярваше, че би било от голяма полза ако някой от време на време говори с тях и толкова често повтаряше това, че на 24 Август 1730 моят брат и аз отидохме с него до замъка. Ние добихме толкова сигурно убеждение от нашите разговори, че се съгласихме да ходим там един или два пъти седмично, което и направихме. Скоро той пожела да го придружим до града при посещението на една бедна жена, която беше болна. След като помислихме върху това ние решихме, че си заслужава да прекарваме един или два часа седмично в такива занимания при положение, че свещеника на енорията, в която се намира този човек не е против. Но за да не се уповаваме само на своите решения аз изпратих писмо до баща си, в което описах цялото ни намерение и питах този, който е живял 70 г. на света и е видял повече от всеки друг дали не сме отишли твърде далеч и дали трябва да спрем или да продължим нататък.


Началото на святия клуб

Следвайки (неговите) напътствия аз веднага отидох при г-н Гералд, свещеникът на Оксфорд, който също така беше и човека грижещ се за осъдените на смърт затворници (в останалите случаи те бяха оставени на собствените си грижи). Аз му разказах за нашето намерение да им служим доколкото можем и за своето лично намерение да им проповядвам веднъж месечно, ако епископа позволи това. Той похвали много нашето намерение и каза, че ще се погрижи да получим одобрение от епископа, на когото ще спомене при първа възможност. Не след дълго той ме осведоми, че е направил това и че негова светлост не само ни е дал позволение, но и е много доволен от намерението ни и се надява то да има успех.

1735. Вторник, 14 Октомври. – г-н Бенджамин Ингхам от колежа Куинс, Оксфорд, г-н Чарлз Деламот, син на търговец, в Лондон, който беше предложил себе си няколко дена по-рано, моят брат, Чарлз Уесли и самият аз взехме кораб за Глейвсенд, за да отпътуваме за Джорджия. Целта ни, напускайки нашата родна страна, не беше да избягаме от нуждата (Бог ни беше снабдил с множество временни блага) нито да придобием мръсно богатство или слава, но единствено да служим на нашите души и да живеем изцяло за Божия слава. Следобед ние намерихме Симондс в Грийвсенд и веднага се качихме на борда.

Петък, 17 – Започнах да уча немски, за да мога да общувам с германците каквито имаше 26 на борда. В Неделя времето беше ясно и спокойно и ние имахме сутрешна служба на квартердека. За пръв път проповядвах без предварителна подготовка и след това отслужих Господна трапеза на шестте или седемте слушатели.

Понеделник 20 – Започвайки да се отричаме от себе си, дори от най-малките неща, за да ни помага Божията благодат, ние изцяло изоставихме яденето на месо и вино и се задоволяваме с растителна храна – най-вече с бисквити.

Вторник, 21 – Акостирахме от Грейвсенд. Когато наполовина бяхме минали Гудин сендс вятъра внезапно спря. Ако затишието продължеше до прилива кораба щеше да бъде изгубен. Но след около час вятърът задуха отново и ни понесе нататък.

Ние малко по-малко започваме да свикваме с живота на кораба. Нашето ежедневие в общи линии е следното: от 4 до 5 сутринта всеки от нас се моли насаме. От 5 до 7 четем заедно библията внимателно сравнявайки я (за да не се уповаваме на собственото си разбиране) с писания от по-ранно време. В 7 закусваме. В 8 се молим заедно. От 9 до 12 аз обикновено изучавам немски, а г-н Деламот гръцки. Моят брат пише проповеди и г-н Ингхам наставлява децата. В 12 се срещаме, за да разкажем един на друг какво сме свършили от времето последното си среща и какво смятаме да правим по-нататък. Около 1 обядваме. Времето от обед до 4 прекарваме четейки на тези, за които всеки от нас е поел отговорност или говорейки с тях поотделно когато нуждата налага това. В 4 са вечерните молитви. Тогава ние или провеждаме втори урок или катехизираме децата и ги наставляваме пред общността. От 5 до 6 ние отново се молим насаме. От 6 до 7 аз чета в нашата каюта на двама или трима пасажери (на борда има около 80 англичани), а моите братя вършат същото в техните. В 7 аз се присъединявам към германците в тяхната обща служба докато г-н Ингхам чете на толкова колкото желаят да го слушат. В 8 ние отново се срещаме, за да се наставляваме и насърчаваме един друг. Между 9 и 10 си лягаме и нито ревът на морето нито клатенето на кораба може да ни отнеме освежаващият сън, който Бог ни е дал.

Петък, 31 - Отплавахме от Доунс. В 11 вечерта бях събуден от силен шум. Скоро открих, че опасност нямаше. Но простото въобразяване за нея ми даде жива представа какъв трябва да е човекът, който всеки момент стои на прага на вечността.

Събота, Ноември 1. – Достигнахме до пристанище св. Елена и на следващия ден до Коус роуд. Вятърът беше попътен, но ние очаквахме войниците, които щяха да плават с нас. Това беше добра възможност да наставлявам своите спътници.

Неделя 23 – През нощта бях събуден от клатенето на кораба и от воя на вятъра и ясно разбрах, че не съм достатъчен защото не желая да умра.

Сряда, 10 Декември – Отплавахме от Коус и през нощта преминахме Недълс. Тук грубите скали с вълните хвърлящи се и разбиващи се в тяхната основа дават добра представа за Този, Който е разстлал небето и държи водите в шепата Си.
1736. Четвъртък, 15 Януари – Заради оплакване свързано с неравното разпределение на водата между пътниците г-н Огълторп назначи нови офицери на тази длъжност. При това старите отговорници и техните приятели са ни твърде разгневени защото смятат, че ние сме повдигнали обвинението.

Неделя 17 – Мнозина бяха нетърпеливи по причина на насрещния вятър. В 7 вечерта те бяха смълчани от извилата се буря. Тя се усилваше все повече и повече до 9. В 9 морето, което се издигаше от земята до небето преля през прозорците на кабината където се намираха 3 или 4 от нас и ни покри целите, макар че една маса ме закри от основния удар. Около 9 аз лежах в голямата кабина и не след дълго заспах макар да бях твърде несигурен дали ще се събудя жив и твърде засрамен от своето нежелание да умра. О, колко чист по сърце трябва да бъде този, който се радва да се изправи пред Бога в труден момент! Около сутринта Той смъмри морето и настана голяма тишина. (Матей 8:26).

Петък 23 – Вечерта започна нова буря. На сутринта тя се усили дотолкова, че бяхме принудени да оставим кораба да се носи по вятъра. Аз не можех да не кажа на себе си: Къде е вярата ти все още не желаейки да умра. Около 1 вечерта влязох в голямата кабина, но морето не само я заливаше както обикновено, но още по-силно се устреми към страната на кораба. В един момент аз бях залят от вода и толкова уплашен, че не очаквах да вдигна отново главата си докато морето не ме убие. Но благодарение Богу аз не претърпях никаква повреда. Около полунощ бурята утихна.

Неделя 25 – Следобед започна нашата трета буря. Тя беше още по-ужасна от предишните. В 7 отидох при германците. И по-рано бях наблюдавал тяхната голяма сериозност. Те бяха давали многократни доказателства за своето смирение като вършеха за другите тези сервилни услуги, които никой от английските пътници не желаеше да извърши и за които те нито искаха нито получаваха заплащане, казвайки, че това е добро за техните горди сърца и техния възлюбен Спасител е направил повече за тях. И всеки ден те показваха такава кротост, която никаква обида не можеше да премахне. Ако бяха бутани, ударени или съборени те ставаха отново и отминаваха, но в устата им не се намираше никакво оплакване. Сега имах възможност да видя дали те са избавени от духа на страх така както от гордостта, гнева и отмъстителността.

По средата на четенето на псалма, с който започваше тяхната служба морето се надигна, разтроши грота на части, покри кораба и така заля палубата, като че ли голямата бездна вече ни беше погълнала. Измежду англичаните се чуха ужасени викове. Немците спокойно продължиха да пеят. По-късно аз попитах един от тях: Не сте ли уплашени? Той отговори: Благодарение Богу, не. Аз попитах: Но не са ли уплашени Вашите жени и деца? Той отговори кротко: Не; нашите жени и деца не се боят да умрат.

Петък 30 – Ние преминахме през още една буря, която не ни навреди по никакъв начин с изключение на това, че разкъса фока. Понеже леглата ни са мокри аз легнах на земята и спах дълбоко до сутринта. И вярвам, че повече няма да намеря за нужно да се кача на леглото си.

Неделя, 1 Февруари – Ние говорихме с един кораб от Каролина; и Вторник, 4 ни завари да измерваме дълбочината с лота. Около обед от мачтата се виждаха дървета, а следобед и от главната палуба. Вечерния урок се състоеше от следните думи: Пред нас се отваря врата за добро. О, дано да не забравим това!

Четвъртък 5 – Между 2 и 3 следобед Бог ни доведе всички здрави в река Савана. Хвърлихме котва близо до остров Тиби където покрай брега растат борове, които правят гледката забележителна, напомняйки за пролетта сред разгара на зимата.


Уесли пристига в Джорджия.

Г-н Огълторп ни поведе към твърдата земя където всички ние коленичихме и благодарихме. След това той потърси лодка до Савана. Когато останалата част от хората слязоха на брега ние призовахме своето малко стадо към обща молитва.

Събота 7 – Г-н Огълторп се върна от Савана с г-н Спангенберг един от германските пастири. Аз скоро открих какъв дух имаше той и го попитах за съвет относно моето поведение. Той каза: Братко мой, първо трябва да ти задам един-два въпроса. Имаш ли свидетелство в себе си? Дали Божия Дух свидетелствува заедно с твоя дух, че си Божие дете? Аз бях изненадан и не знаех какво да отговоря. Той забеляза това и запита: Познаваш ли Исус Христос? Аз се поколебах и отговорих: Аз зная, че Той е Спасителят на света. Вярно отговори той; но знаеш ли, че Той е спасил теб? Аз отговорих: Аз се надявам, че Той е умрял, за да ме спаси. Той само добави: Познаваш ли себе си? Казах: Да, но се страхувам, че това бяха празни думи.

Събота 14 – Около 1 Томо Чачи, неговият племенник, Тлееанухе, жена му Синуки заедно с още 2 жени и 2 или 3 индиански деца се качиха на борда. Веднага щом дойдохме те станаха и ни стиснаха ръцете и Томо Чачи (някой си г-н Мусгров превеждаше) проговори казвайки: Радвам се, че дойдохте. Когато бях в Англия аз пожелах някой да говори великите думи и на моят народ, който желае да ги чуе. И аз се надявам, че те ще слушат. Но ние няма да бъдем направени християни както правят испанците: ние ще бъдем учени преди да бъдем кръстени.Аз отговорих: Има само Един, Който е на небето, Който е способен да научи човека на мъдрост. Макар да сме дошли толкова далеч ние не знаем дали Той ще пожелае да Ви научи чрез нас или не. Ако Той Ви научи Вие ще приемете мъдрост, но ние не можем да направим нищо. След това той си отиде.

Четвъртък 19 – Брат ми и аз взехме лодка и отидохме до Савана очаквайки да направим своята първа визита на бедните езичници.
Започва неговото служение в Савана

Неделя 7 Март – Аз започнах своето служение в Савана като проповядвах върху евангелския текст за деня, който беше 13 гл. от 1 Коринтяни. Във вторият урок (Лука 18) се съдържаше Господно пророчество за начина, по който самият Той (и след това Неговите последователи) ще бъдат посрещнати в света. Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство, който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят - вечен живот. Все пак независимо от тези думи на нашия Господ – независимо от постоянните опитности на всички ревностни последователи на Христос, с които аз някога съм говорил, чел или слушал, които доказват, че всички, които не обичат светлината трябва да мразят този, който постоянно работи, за да я изяви сред тях, тук аз свидетелствам срещу себе си, че когато видях броят на хората изпълващи църквата, и голямото внимание, с което те приемаха словото, и сериозността, която след това се четеше на лицата на всички аз не можех да не се усъмня в опита и мъдростта на самото Писание. Трудно можех да повярвам, че по-голямата част от тези внимателни, сериозни хора по-късно ще стъпчат под нозете си Божието слово и ще говорят всякакви зли лъжи за този, който го проповядва.

Понеделник 15 – Г-н Куинси замина за Каролина и ми остави свещеническото жилище. То е достатъчно голямо за едно цяло семейство, по-голямо от нашето и освен добрата градина има много допълнителни удобства.

Вторник 30 – Г-н Ингхам идвайки от Фредерика ми донесе писма, които настояваха да отида там. На следващия ден г-н Деламот и аз започнахме един опит, чрез който желаехме да установим дали живота може да бъде поддържан еднакво добре с еднородна храна вместо с храна от различен вид. Ние решихме да проведем нашия експеримент с хляб; и никога не сме били по-жизнени и здрави отколкото когато не ядяхме нищо друго.


Събудих се под водата

Неделя, Април 4 – Около 4 следобед аз потеглих за Фредерика в една pettiawga –вид плоскодънна баржа. На следващия ден хвърлихме котва близо до остров Скодоуей където водата при прилив беше 12 или 15 фута дълбока. За да се предпазя от насекомите аз се загърнах целия с едно голямо наметало и легнах на дъното. Между 1 и 2 се събудих под водата. Бях толкова дълбоко заспал, че не осъзнавах къде е намирам докато водата не изпълни устата ми. Оставих наметалото под дека, доплувах до другия край на pettiawga където беше вързана друга лодка и се изкачих по едно въже без да претърпя никаква вреда, освен че измокрих дрехите си.

Четвъртък 17 – Тъй като все още не сме намерили отворена врата, за да изпълним основния си план ние обмисляхме по какъв начин можем да бъдем най-полезни на малкото стадо в Савана. Всички се съгласихме: 1) да посъветваме по-сериозните измежду тях да сформират един вид малко общество и да се срещат един или два пъти седмично, за да се изобличават, наставляват и напътстват един друг 2) да изберем от тях един по-малък брой за по-близко общение един с друг, което може да бъде направено отчасти чрез лични разговори с тях поединично и отчасти като ги каним всички заедно в нашия дом. Решихме да правим това всяка неделя следобед.

Понеделник 10 май – Започнах да посещавам своите енориаши по ред от къща на къща; за което отделих времето, през което те не бяха в състояние да работят поради горещината т. е. от 12 до 3 следобед.

Вторник 17 Юни – един военен офицер, който вървеше точно зад нас с 2 или 3 придружаващи го кълнеше и проклинаше твърде много, но след като го смъмрих изглеждаше доста докоснат и ми благодари много.

Вторник 22 – Забелязвайки голяма хладина в поведението на г-н М. аз го запитах за причината. Той отговори: Аз не харесвам нищо от това, което правите. Всичките Ви проповеди са сатири над определени хора и аз никога повече няма да Ви слушам. И всички хора мислят като мен, защото ние няма да се оставим да бъдем обиждани.. Освен това те казват, че са протестанти. Но що се отнася до Вас, те не могат да кажат каква е Вашата религия. Те никога по-рано не са чували за такава. Те не знаят какво да правят с нея. И след това идва Вашето лично поведение: всички кавги, които са се случили откакто сте дошли са по Ваша вина. Наистина, няма нито мъж нито жена в града, който да взема насериозно и една Ваша дума. И така, Вие можете да проповядвате колкото си искате, но никой няма да идва да ви слуша.” Той беше твърде разгневен, за да чуе моят отговор, така че нямаше какво да направя осен да му благодаря за откровеността и да се тръгна.


Разговори за индианците

Сряда 30 – аз се надявах, че се е отворила врата, за да отидем при чоктауите, най-малко цивилизованото т.е., най-малко поквареното от всички индиански племена. Но когато информирахме г-н Огълторп за нашия план той възрази не само, че съществува опасност да бъдем заловени или убити от французите, но много повече, че е неуместно да оставим Савана без служител. Вечерта аз предадох тези възражения на нашите братя, които всички бяха на мнение, че все още не трябва да отиваме.

Четвъртък, 1 Юли – Имахме среща с индианците; и още една в Събота, когато Чикали , техния ръководител, вечеря с г-н Огълторп. След вечеря аз запитах сивокосия за какво смята, че е бил създаден. Той каза: Този, Който е над нас знае за какво ни е направил. Ние не знаем нищо. Ние сме в тъмнина. Но белите хора знаят много. И все пак белите мъже градят големи къщи, като че ли ще живеят вечно. Но белите хора не могат да живеят вечно. Не след дълго белите хора ще станат на прах точно както и аз. Аз му казах: Ако червенокожите изучат Великата книга те ще знаят колкото и белите. Но нито ние нито те могат да разберат тази книга освен ако не бъдат научени от Този, Който е над всички. И Той няма да ви научи ако Вие не избягвате това, което вече знаете, че е зло. Той отговори: Аз вярвам в това. Той няма да ни научи докато сърцата ни не са бели. И нашите хора правят това, което знаят, че не е добро: те убиват собствените си деца. И нашите жени правят това, което знаят, че не е добро: те убиват детето преди то да се е родило. Следователно, Този, Който е над всички няма да ни прати Великата книга.

Понеделник 26 – Брат ми и аз потеглихме за Чарлстон защото той трябваше да отпътува за Англия, но вятърът беше насрещен и ние не достигахме Порт Роял, на 40 мили от Савана, преди Сряда вечер. На следващата сутрин ние продължихме нататък. Но следобед вятърът беше толкова силен, че когато пресичахме пясъците на св. Елена нашият най-стар моряк извика: Сега нека всеки сам да се грижи за себе си. Аз му казах: Бог ще се погрижи за всички ни. Почти веднага щом думите бяха произнесени мачтата се пречупи. Аз застанах на края на лодката, за да бъда по-далеч от нея когато падне (което ние очаквахме да стане всеки момент) макар и с малка надежда да мога да доплувам до брега срещу такъв вятър и море. Но Къде е вярата ви? В момента, в който мачтата падна двама човека я хванаха и я сложиха в лодката, а останалите трима гребяха с цялата си сила и Бог смъмри вятъра и вълните, така че след час бяхме в безопасност на брега.


Без страх от дъжд и роса

Понеделник 2 Август – Отправих се към офиса на лейтенант-губернатора, който се намираше на около 30 мили от Чарлстон, за да предам писмата на г-н Огълторп. Той беше разположен много приятно на малък хълм с долини от всяка страна. В едната имаше малка гора, а другата е засята с ориз и индианска пшеница. Имах намерение да се върна обратно при г-н Скойн, който имаше около 50 негри християни. Но конят ми беше уморен и се наложи да се върна на главния път за Чарлстон. Бях върнал лодката, с която бяхме дошли в Савана очаквайки да се върна с полковник Бул. Понеже той не дойде достатъчно бързо в Четвъртък аз отидох до Ашли Фери с намерението да вървя до Порт Роял. Но г-н Билингър не само ме снабди с кон, но и сам язди с мен 10 мили и изпрати сина си с мен до Кумби Фери, 20 мили по-нататък; откъдето след като наехме коне и водач, аз достигнах до Бауфорт (или Порт Роял) на следващата вечер. На следващата сутрин ние наехме лодка, но понеже вятъра беше насрещен и много силен не достигнахме Савана преди Неделя следобед.

Откривайки, че г-н Огълторп е заминал аз останах само един ден в Савана и оставяйки там господата Ингхам и Деламот потеглих във Вторник сутринта. Вървейки към Тъндърболд аз попаднах на толкова силен дъжд, че всичките ми дрехи се измокриха сякаш бях минал през река. Във връзка с този случай аз не мога да не отбележа голямата грешка относно вредността на дъжда и росата в Америка. Аз бях напълно измокрян от тези дъждове повече от веднъж и все пак без всякаква вреда. И аз лежах много нощи под открито небе и поемах всичката роса, която падаше. Вярвам, че всеки може да направи това ако организмът му не е повреден от мекушавостта на префиненото възпитание.
Желание да отиде между индианците

Вторник, Ноември 23 – Г-н Огълторп отплава за Англия оставяйки господата Ингхам, Деламот и мен в Савана, но с по-малка надежда да проповядваме на индианците отколкото имахме в първите дни, когато стъпихме в Америка. На когото и да споменавах за това веднага ми отговаряха: Вие не можете да оставите Савана без свещеник. На това моят отговор беше: Не ми е известно да имам някакво задължение за обратното. Аз никога не съм обещавал да стоя тук дори един месец. Вече на два пъти казах ясно, че със своето идване нито бих нито мога да поема тази отговорност за по-дълго отколкото ми се открие възможност да отида при индианците. Ако на това ми казваха: Но не сте ли назначен за служител в Савана? аз отговарях: Да; но това не беше направено по моя молба: то стана без моето знание и желание. Следователно, аз не мога да смятам, че върху мен лежи някакво задължение щом се отвори врата да проповядвам на езичниците. И аз ясно завих това когато се съгласих да приема назначението. Но макар да нямах друго задължение да не напускам Савана освен това на любовта аз не можех да замина; не можех да се противопоставя на настоятелните молби на по-сериозните енориаши, да бдя над душите им за още малко време докато някой друг заеме мястото ми. И аз правех това с най-голямо желание защото не беше дошло времето да проповядвам благовестието на мира на езичниците. Всички техни племена се вълнуваха и Постуби и Минго Матю ми казаха по различно време в моята къща: Сега всичките ни врагове ни нападат и ние не можем да направим нищо освен да се бием, но ако Възлюбеният някога ни даде мир тогава ще слушаме Словото.

Сряда, Декември 23 – Г-н Деламот и аз заедно с един водач се отправихме към Коупен. След като бяхме вървели 2 или 3 часа нашият водач ни каза ясно, че не знае къде се намираме. Все пак вярвайки, че не може да се сме много далеч сметнахме за най-добре да продължим. След 1 или 2 часа достигнахме до едно кипарисово блато, което се намираше точно на пътя ни. Нямаше време да се връщаме обратно в Савана преди нощта, така че продължихме да вървим през него като водата достигаше до гърдите ни. Когато отминахме блатото с около миля вече не се виждаше никакъв път; и тъй като слънцето беше залязло ние решихме да запалим огън и да останем тук до сутринта. Но когато открихме, че дървата са мокри ние изпаднахме в затруднение. Аз предложих да продължим да вървим, но моите спътници бяха замаяни и уморени и предпочетоха да легнем което и направихме около 6 часа. Земята беше толкова мокра колкото и нашите дрехи и тъй като беше доста студено те скоро замръзнаха. Все пак аз спах до 6 сутринта. През нощта падна тежка слана, която ни покри като със сняг. Около час след изгрев слънце ние достигнахме до една плантация и до вечерта до Савана.


  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница