Глава 5: Първата методистка конференция; Комисия за принудително вербуване на войници и тълпи; Протеста на Уесли

Глава 5: Първата методистка конференция; Комисия за принудително вербуване на войници и тълпи; Протеста на Уесли

1744. Понеделник 18 Юни - Напуснах Епвърт и в Сряда 20 следобед се срещнах с брат си в Лондон.

Понделник 25 и петте следващи дни имахме конференция заедно с много от нашите братя (дошли от различни места), които не желаеха нищо друго освен да спасят душите си и на тези, които ги слушат. И докато те продължават да бъдат на такъв ум трудът им в Господа няма да е напразен.

На следващия ден ние се заехме да очистим обществото от всички, които не ходеха според евангелието. За тази цел намалихме броя на членовете на по-малко от 1900. Но борят е незначително обстоятелство. Дано Бог да ги умножи във вяра и любов!

Петък 224 Август (денят на св. Вартоломей). Предполагам че проповядвах за последен път в църквата св. Мария (Оксфорт). Но така да бъде. Сега аз съм чист от кръвта на всичките човеци. Напълно предадох душата си.

След проповедта при мен дойде един дребен чиновник и ми каза, че вице-канцлера го е изпратил за моите бележки. Изпратих ги без бавене като се удивявах на мъдрото Божие провидение. Вероятно малцина известни хора биха прочели моя проповед ако сам я сложа в ръцете им; но по този начин тя щеше да бъде прочетена вероятно повече от веднъж от всеки известен човек в университета.

Вторник 27 Декември - Извиках един адвокат който наех във връзка с един случай до Върховния съд и тук а за пръв път видях това отвратително чудовище наречено документ на съда! Свитъка се състоеше от 42 страници, в голям формат съдържащи описанието на една история, за която биха били достатъчни и 40 реда и беше изпълнен с толкова глупави безсмислени изрази (много, от които нямаха никаква връзка с въпроса) че, вярвам, би струвало на съставилия го живота му в някой езически съд както в Гърция така и в Рим. И това е справедливостта в една християнска страна! Това е начина на англичаните да прикриват своите беззакония!

1745. Неделя 5 Януари - Често съм се удивлявал в себе си (и понякога съм го споменавал на други), че 10 000 грижи от всякакъв вид не са по-голямо бреме и по-голяма тежест за мен отколкото са космите на главата ми. Може би съм започнал да приписвам нещо от това на собствената си сила. И може би поради това на 13 Неделя тази сила ми беше отнета и аз почувствах както означава да се тревожиш за много неща. Един или друг постоянно ме пришпорваха и духът ми се ставаше все по-неспокоен и по-неспокоен докато почувствах, че е крайно наложително да бягам за живота си и то без бавене. Така на следващия ден, Понеделник 14, аз взех кон и полетях към Бристол.

Между Бат и Бристол изпитах силно желание да се отбия от пътя и да свърна в къщата на бедния Уилям Шалуд. Намерих го на легло болен заедно с жена му с малка надежда да оздравеят. Все пак (след като се помолихме) аз вярвам, че те „няма да умрат но ще живеят и ще изявяват милостта на Господа.” Следващият пък когато го видях той седеше на стълбите и жена му беше в състояние да ходи.

Веднага щом пристигнах в Бристол душата ми беше облекчена от товара й, от тази непоносима тежест, която повече или по-малко притесняваше умът ми в продължение на няколко дена. В Неделя няколко от нашите приятели от Уелс и от други части на страната се присъединиха към нас в голяма жертва на благодарността. И всеки ден ние намирахме все повече и повече причина да хвалим Бога и да Му отдаваме благодарност за Неговите безкрайни дарове.

Понеделник 18 Февруари - Тръгнах с Ричард Мос от Лондон за Нюкасъл.

Докато вървях по улица Пилигрим чух някой да вика след мен и се спрях. Той се приближи като използваше твърде обиден език примесен с много клевети и проклятия. Няколко човека се приближиха да видят какво става. След като ме бутна два пъти или 3 пъти той отмина. Когато разпитах стана ясно, че този човек от много време като е обиждал и хвърлял камъни по много от нашите семейства, които са вървели по този път. Аз не можех да пропусна възможността и в Понеделник 4 му изпратих следната бележка:

„Робър Янг,

Очаквам днес или в Петък да дойдете и да заявите, че осъзнавате вината си. В противен случай, със съжаление за душата Ви, ще бъда принуден да информирам магистратите за това, че вчера ме нападнахте на улицата.

Ваш истински приятел:

Джон Уесли”

Слeд 2 или 3 часа Робърт Янг дойде и обеща да се държи по много по-различен начин. Така това нежно порицание ако не спаси душа от смърт все пак предотврати множество грехове.

Събота 6 Април - Г-н Стефенсон от когото аз купих земята, върху която е изградена нашата къща най-накрая дойде след 2 годишно закъснение и изпълни книжата. Така аз се освободих от една грижа. Дано във всичко да otprawqm молбата си към Бога!

Сряда 19 Юни (Редрут) - Бивайки информирани за това, което е сполетяло г-н Максфиийлд ние тръгнахме към Краун Чърчтаун. Но до докато правехме това разбрахме, че той е бил преместен оттам предната вечер. Изглежда, че храбрите полицаи, които го пазели получили навременно известие, че тълпа от 500 методиста идва да го вземе със сила и го отвели на 2 мили нататък в къщата на г-н Хенри Томкинс. Ние го намерихме там ужасен от своите врагове. Пожелах Хенри Томкинс да ми покаже заповедта. Тя беше издадена от д-р Борлас, неговият баща и г-н Еустик до полицията и надзирателите на закона на няколко места задължавайки ги да „хванат всички здрави мъже без законно занимание и достатъчна издръжка” и да ги доведат пред гореспоменатите джентълмен в Маразион в Петък 21, за да бъде проверено дали са подходящи да служат на негово величество в сухопътните войски. Към него от слугата на сър Джон Аубън бяха добавени имената на 7 или 8 човека, за повечето от които беше добре известно, че имат законни занимания и следователно достатъчна издръжка. Но всички те имаха нещо общо: те всички бяха наречени „методисти,” следователно трябваше да бъдат войници. Отдолу беше добавено: „Един човек, чието име не е известно, който смущава енорията.” Дума на мъдър човек. Добрият човек лесно разбира, че това не може да е друг освен методисткия проповедник, защото, кой „смущава мирът в енорията” както този, който казва на пияниците, прелюбодейците и други подобни „Вие сте на широкия път към ада?”

Когато излязохме от къщата 40 или 50 прислужници бяха готови да ни посрещнат. Но аз се обърнах срещу тях и смелостта им си отиде и те не се върна докато не се отдалечихме на известно разстояние. Тогава те отново започнаха да заплашват и да хвърлят камъни един от които удари слугата на г-н Томпсън.

Петък 21 - Яздихме до Маразион. Научавайки, че съдията не е там ние вървяхме до хълма св. Михаил. Къщата на върха беше изумително голяма и удобна. Г-н Джон Аубън беше положил много старание и похарчил големи суми за поправка и подобрения на стаите; и когато всичко станало готово собственикът починал! Около 2 г-н Томпсън и аз влязохме в стаята, където се намираха съдиите и членовете на комисията. След няколко минути д-р Борлас стана и ни запита дали имаме някаква работа. Аз му казах „Имаме.” Желаем да бъдем изслушани относно един човек, който е бил взет в Кроуан. Той каза: „Господа, работата на армията все още не е докрай свършена. Ще изпратим да ви повикат когато е готова.” Така ние се оттеглихме и чакахме в друга стая до след 9 часа. Те бавеха случая на г-н Максфийлд (както смятахме) до последно. Около 9 той беше извикан. Аз щях да вляза, но г-н Томпсън ме посъветва да почакам още малко. Следващата информация, която получихме беше, че решили да отиде като войник. Чувайки това ние отидохме направо в офиса на комисията. Но уважаемият джентълмен си беше отишъл. Заповедта беше г-н Максфийлд веднага да бъде отведен на борда на един кораб и заведен в Парзанс. Беше ни казано, че са предложили да го дадат на един военен капитан, който току що е пристигнал в пристанището, но той отговорил: „Нямам право да приема човек като него освен ако не му дадете правото да проповядва и да се моли една седмица за моите хора.”

Събота 22 - Достигнахме св. Ив около 2 сутринта. В 5 аз проповядвах върху: „Обичайте враговете си” и вечерта в Гуанап върху: „Всички, които желаят да живеят праведно в Христос Исус ще бъдат гонени.” Същия ден чухме, че веднага щом г-н Максфийлд е пристигнал в Панзанс са го затворили в тъмницата и че когато кмета бил склонен да го пусне да си отиде др. Борлай лично отишъл там, за да прочете посланието за войната в съда и да го предаде на някой офицер.

Неделя 29 - Отново проповядвах е св. Юст и в Морва и Зенор в Неделя 30. Около 6 вечерта започнах да проповядвам в св. Ив на улицата близо до вратата на Джон Нанси. Бързо се събраха множество хора както с високо така и с ниско положение, богати и бедни. И аз не видях нито един човек да се смее или усмихва или дори да помръдва ръцете и краката си. Аз говорех върху евангелието за деня започвайки с: „И всички бирници и грешници се събираха за да го слушат.” (Лука 15:1). Малко преди 7 дойде г-н Едуардс от името на кмета и заповяда един човек да прочете прокламацията срещу безредици. Скоро след това аз завърших, но множеството хора изглеждаха напълно незадоволени и не желаеха да си отидат. 40 или 50 от тях помолиха да присъстват на събирането на нашето общество и ние се радвахме заедно за около час по начин, който аз никога преди това не познавах в Корнуел.

Вторник 2 Юли - Вечерта проповядвах в св. Юст. Тук забелязах не само няколко господа, за които предполагах, че никога преди не бяха идвали, но и голямо множество от кожари, които стояха на разстояние от останалите и тълпа от мъже, жени и деца освен това, които изглежда не знаеха съвсем точно за какво са дошли. Почти веднага след като приключихме с пеенето една жена започна да говори. Рядко съм виждал някое нещастно създание да полага такива усилия. Тя викаше, крещеше, плюеше, тропаше, размахваше ръце и кривеше лицето и тялото си по всевъзможен начин. Аз не й казах нищо, нито лошо нито добро, както и почти никой друг. След това научих, че тя е била възпитана като папистка и след като чула, че и ние сме такива се зарадвала много. Не е за учудване, че след когато беше излъгана в надеждите си яростта й беше също толкова голяма.

Г-н Еусдик, който беше наш съсед дойде точно когато приключвах проповедта си. Хората се разделиха наляво и надясно, той дойде при мен и ми каза: „Господине, аз имам заповед от др. Борлас и Вие трябва да дойдете с мен.” След това той се обърна наляво и каза: „Господине вие ли сте г-н Шепърд? Ако е така и вие сте споменат в заповедта. Бъдете така добър също да дойдете с мен.” Отидохме с него до официалната къща близо до края на града. Тук той ме попита ще бъда ли така добър да отида с него при доктора. Отговорих му, че ако желае можем да отидем веднага. „Г-не,” каза той, “аз ще Ви чакам в хана и ако на сутринта сте там с радост ще Ви покажа пътя.” След това се върнах в хана, в който и аз бях отседнал.
Уесли определен за войник

Сряда 3 - чаках до 9, но г-н Еустик не се появи. Тогава аз пожелах г-н Шепърд да отиде и да попита за него в къщата където нощуваше, той го срещна идващ, както той мислеше, към нашия хан. Но след като чакахме известно време ние попитахме отново и научихме, че е отишъл в друга къща. Аз отидох там и запитах: „Тук ли е г-н Еусдик.?” След известна тишина един каза: „Да,” и ми посочи приемната. Когато влезе той ми каза: „О, господине, бихте ли бил така добър да дойдете с мен при доктора?” Аз отговорих „Именно с тази цел съм дошъл.” „Готов ли сте господине?” Аз отговорих: „да” „Господине, аз не съм напълно готов. След около четвърт час аз ще Ви чакам. Ще дойда при Уилям Чанхал.” Той дойде след около ¾ час и когато видя, че аз все още съм там изпрати за коня си и тръгна към къщата на др. Барлас. Но той не бързаше така че ние яздехме заедно 3 или 4 мили. Веднага щом влязохме в двора той попита един слуга: „Доктора в къщи ли е?” и след като получи отговора „Не, той е на църква” веднага каза: „Е, господине, аз извърших задълженията си. Не мога да остана повече.”

Четвъртък 4 - Яздех до Фалмот. Около 3 следобед отидох да видя един господин, който беше неразположен от дълго време. Почти веднага щом пристигнах, къщата беше обкръжена от всички страни от неизброими множества хора. Едва ли шумът би бил по-силен или объркващ ако градът беше връхлетян от буря. Отначало г-н Б. и неговата дъщеря се опитаха да ги успокоят. Но това беше напразно усилие. Със същия успех те биха могли да се опитат да заглушат бученето на морето. Скоро те бяха щастливи да си заминат и да оставят мен и г-н К. Е. да се оправяме както можем. Тълпата ревеше с цяло гърло: „Изведете канорума! Къде е канорума? (безсмислена дума, която жителите на Корнуел употребяват вместо методист). Когато не получиха никакъв отговор те бързо насилиха вратата и изпълниха стаята. Делеше ни само една вътрешна дървена стена, която едва ли щеше да издържи дълго. Аз веднага свалих едно голямо огледало което беше окачено срещу нея предполагайки, че цялата стена ще падне изведнъж. Когато те започнаха своето дело с изобилие от горчиви проклятия бедната Кити беше напълно ужасена и извика: „О, господине, какво трябва да направим?” Аз казах: „Трябва да се молим.

Наистина в това време по всичко изглеждаше, че нашия живот нямаше да продължи дори час. Тя каза: „Но господине, не е ли по-добре за Вас да се скриете? Да влезете в килера?” Аз отговорих: „Не. За мен е по-добре да остана където съм.” Сред тези, които бяха вън се намираха няколко човека членове на екипажи на капери, които наскоро бяха пристигнали в пристанището. Някои от тях, недоволни от мудността на останалите, ги разблъскаха и всички заедно подпряха с раменете си вътрешната врата крещейки: „Давайте момчета! Давайте!” Всички панти се счупиха едновременно и вратата падна навътре в стаята. Аз веднага пристъпих сред тях и им казах: „Ето ме. Кой от вас иска да ми каже нещо? На кого съм сторил някакво зло? На теб? Или на теб? Или на теб?” Продължих да говоря както стоях гологлав (защото умишлено бях оставил шапката си, за да могат всички а вият лицето ми) докато стигнах до средата на улицата и тогава издигнах гласа си и казах: „Съседи, съграждани! Желаете ли да говоря?” Те извикаха силно: „Да, да. Той ще говори. Ще говори. Никой няма да му попречи.” Но понеже нямаше върху какво да стъпя  нито някое по-високо място малцина бяха в състояние да ме чуят. Все пак аз говорих без прекъсване и дотам докъдето се чуваше гласът ми хората бяха спокойни. Не след дълго един или двама от техните водачи се обърнаха и се заклеха, че нито един човек няма да ме докосне. По-късно г-н Томас, който беше свещеник дойде и попита: „Не ви ли е срам да се отнасяте така с чужд човек?” Скоро той беше последван от още 2 или 3 господа от града и един член на градския съвет, с когото аз отидох до града като не преставах да говоря докато пристигнах в къщата на г-н Мадърн. Господинът предложи да доведе конят ми до вратата и пожела междувременно да вляза и да си почина. Но след като помислиха те решиха, че не е за препоръчване да ме оставят отново да изляза между хората: и така те изпратиха коня ми преди мен до Пенрин и ме изпратиха натам по вода понеже морето не беше далеч от задната варта на къщата, в която се намирахме. Никога по-рано, дори и в Уелс, не бях виждал така ясно както тук намесата на Божията ръка. Там имаше мнозина, които бяха готови да умрат заедно с мен, а  тук нямаше дори един човек освен едно обикновено момиче, което също бързо побягна надалеч веднага щом се оказа вън от вратата на къщата на г-н Б. Там аз получих няколко удара, изгубих част от дрехите си и целия бях покрит с мръсотия, а тук, макар че ръцете на няколко стотин души бяха издигнати, за да ме ударят или да хвърлят нещо по мен все пак всички те бяха спрени на посред пътя си, така че нито един човек не ме докосна дори с пръст нито пък нещо беше хвърлено, така че нямах дори петънце мръсотия по дрехите си. Кой може да отрече, че Бог чува молитви или че има цялата сила на небето и на земята?

„Аз съм Джон Уесли“

Качих се в лодката около половин час след 5. Голяма част от тълпата чакаше на края на града и когато видяха, че се изплъзвам от ръцете им можаха да си отмъстят единствено с техните езици. Но някои от най-разпалените изтичаха по брега, за да ме посрещнат при моето слизане на сушата. Аз изкачих стръмния тесен пасаж от морето където стоеше един гневен човек. Погледнах го в лицето и казах: „Желая ви приятна вечер.” Той не каза нищо нито пък помръдна ръка или крак преди да се кача на гърба на коня си. Тогава той се обади: „Желая Ви да вървите в ада,” след което се обърна и тръгна към своите спътници.

Когато стигнах на разстояние, от което се виждаше Толкарн (енорията Уендрон) където трябваше да проповядвам вечерта бях посрещнат от мнозина, които тичаха сякаш от това зависеше живота им и ме умоляваха да не продължавам по-нататък. Попитах: „Защо не?” Те казаха: „Църковното настоятелство, полицаите и водачите на енорията Ви очакват на върха на хълма и са решени да Ви хванат. Те имат специална заповед от съдията в Хелстон, който ще остане тук докато бъдете доведен.” Аз яздех направо към хълма и виждайки 4 или 5 добре облечени господа отидох направо при тях и им казах: „Господа, има ли някой от вас да ми каже нещо? Аз съм Джон Уесли.” При това единият от тях изглеждаше крайно ядосан, защото аз трябвало да кажа, че съм „г-н Джон Уесли.” И аз не зная как щях да се справя с такова смело твърдение ако не се беше намесил г-н Колинс, служителят в Редрут (всъщност той каза така). Когато той се обърна към мен и каза, че ме познава от Оксфорд първият ми неприятел замълча и започна друг спор: дали това проповядване носи някакво добро. Аз се позовах на фактите. Той призна (след много думи) „Хората сега са по-добри,” но добави: „Можете да бъдете сигурни, че малко по малко те ще станат толкова лоши колкото са били винаги ако не и по-лоши.” Когато той си замина един от ездачите каза: „Господине, бих желал да поговоря за малко с Вас. Нека да яздим заедно.” Ние направихме това и той каза: „Господине ще Ви кажа причината за това. Всички господа по тези места казват, че Вие сте били дълго време във Франция и Испания и сега сте изпратен тук от претендента и че всички тези общества ще се присъединят към него.” Не, със сигурност „всички господа по тези места” няма да застанат срещу своята съвест!

Отидох до къщата на един мой приятел, която се намираше на няколко мили и открих, че сънят на трудещия се човек е сладък. Беше ми казано, че мнозина желаят да чуят „проповядването,” но не смеят, защото г-н ….В….н е казал ясно пред цялото събрание когато в църква: „Ако някой от тази енория посмее д слуша тези хора той няма да присъства на моя християнски празник!”

Събота 6 - Яздих с г-н Шефърд до Гуенап. Намерихме хората в голям ужас. Беше се разнесъл слух, че голяма група пияни кожари идват насам, за да вършат ужасни неща. Трудих се много, за да успокоя умовете им, но страхът няма уши и голяма част от хората си отидоха. Аз проповядвах на останалите върху: „Обичайте неприятелите си.” Събитията показаха, че тревогата е била фалшива, измама на дявола, за да възпре хората да чуят Божието слово.

Неделя 7 - В 5 проповядвах на една тихо събрание и около 8 в Ситиънс. Между 6 и 7 вечерта дойдохме в Толкарн. Чувайки, че отново се събира тълпа аз веднага започнах да проповядвам. Бях говорил около четвърт час преди тя да се появи. Някой си г-н Троунс яздеше първи и започна да ми говори, но беше грубо прекъснат от спътниците си. Все пак, като стоях на една висока стена и гледах към тях мнозина бяха смекчени и ставаха все по-спокойни и по-спокойни. Някои от техните водачи забелязаха това, заобиколиха ме и изненадващо ме бутнаха. Паднах на краката си без да бъда ни най-малко наранен; намирайки се близо до най-разпаления ездач и хванах ръцете му докато му обяснявах случая. Той не беше изобщо убеден, но все пак и той и неговият спътник станаха много по-кротки и се разделихме много вежливо.

Понеделник 8 - В 5 проповядвах върху: „Бдете и молете се” на тихо и ревностно събрание. След това яздехме до св. Ив, най-спокойния и уважаван пост (така се променяха времената), който имахме в Корнуел.

Вторник 9 - Току що бях започнал да проповядвам в св. Юст когато г-н Е. дойде още веднъж хвана ме за ръката и каза, че трябва да отида с него. За да избегна безредиците аз отидох. Той каза, че предния път съм обещал да не идвам в св. Юст за един месец. Аз категорично отрекох да съм давал подобно обещание. След около половин час той ме остави обратно в хана ми.

Сряда 10 - Вечерта аз започнах да обяснявам (в Тревонан, Морва) „Ето, Нека всеки, който е жаден да дойде при водите.” За по-малко от четвърт час пристигна главния полицай, заедно със своите придружители, и прочете прокламацията срещу бунтове. Когато свърши аз му казах: „Ще направим както желаете; ще се разпръснем до час” и продължих проповедта си. След проповедта възнамерявах да се срещна единствено с обществото, но мнозина други ме последваха с такава ревност, че не можех да ги отпратя. Така аз наставлявах всички да обичат враговете си както Христос ни възлюби. Те попиваха това, което се говореше.

Четвъртък 25 - Върнах се благополучно, слава на Бога, в Бирстол. Тялото и душата ми се освежиха много на това мирно място. На 1 Август и през следващите дни ние проведохме своята втора конференция с толкова от нашите братя, които се трудят в словото, колкото бяха в състояние да присъстват.
Замерван от тълпа в Лийдс

Понеделник 9 Септември - Напуснах Лондон и на следващата сутрин бях повикан от д-р Додридж в Нортхамптън. Беше около часа когато той имаше навика да обяснява част от Писанието на един млад господин предаден на неговите грижи. Той пожела да заема неговото място. Може би семената които посях няма да бъдат хвърлени напразно.

Вторник 12 - Дойдох в Лийдс, проповядвах в 5 и в 8 се срещнах с обществото, след което тълпата ни замерваше с мръсотия и камъни през по-голямата част по пътя към вкъщи. На следващата сутрин обществото беше много по-голямо; такава беше и тълпата при нашето връщане и по-подобен начин с по-висок дух бивайки готова да пръсне мозъка на всеки от нас от радост, че тусканския дук е станал император. Какво тъжно наблюдение е това! Че по-голямата чат от обществото в Англия няма да получи Божиите благословения, Които Той желае да им даде, защото ги обръща в проклятия. Той не може да им даде успех срещу враговете им, защото те разкъсват на части собствените си съграждани. Той не може да им даде победа защото те ще Му благодарят като убият тези, които стоят мирни.