До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е



Дата27.05.2017
Размер207.79 Kb.
#22159
ДО

Директора на РИОСВ-Бургас


У В Е Д О М Л Е Н И Е

за инвестиционно предложение, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
Необходимостта от изготвянето на настоящата информация е обоснована и изискана от компетентия орган РИОСВ-Бургас чрез писмо с изх. 4213 от 19.07.2012 г. Съгласно последното, инвестиционното предложение (ИП) попада в обхвата на т. 10, буква “Б” от Приложение № 2 към чл. 93, ал. 4, от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и подлежи на процедура по преценяване необходимостта от извършване на ОВОС. Теренът на ИП не попада в защитени територии, и в ЗЗ, но на основание чл.2, ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, подлежи и на процедура по чл. 31 от Закона за Биологично разнообразие (ЗБР) и на основание чл.2, ал.1, т1 от Наредбата за условие и реда за извършване на оценка за съвместимост на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения.

І. Информация за възложителя:
От Сдружение „Каритас София”; ЕИК 831 189 628

/име на възложителя – физическо/юридическо лице, орган или упълномощено по закон трето лице /


Пълен пощенски адрес: гр. Бургас, ж. к-с “Братя Миладинови”, бл. № 57, вх.8
Лице за контакти: Наталия Шарбанова с телефон: 0888200319


Уважаеми г-н Директор,
Уведомяваме Ви, че Сдружение „Каритас София” със седалище и адрес на управление гр.София бул. „Александър Стамболийски” 190 бл.55, вх.В от има следното инвестиционно предложение:
ІІ. Обща информация за предложеното инвестиционно предложение:
а) Местоположение на площадката на инвестиционното предложение /област, община, землище/

Инвестиционното предложение (ИП) предвижда Изграждане на Обществена сграда „Звено майка и бебе” в УПИ Х – 999, кв. 61 в землището на „Меден Рудник” зона Г, общ. Бургас”.

Със заповед № 1789/23.07.12г. на Кмета на Община Бургас, Община Бургас предостави безвъзмездно право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост- представляващ УПИ Х-999 в кв.61 по плана на зона Г на ж-к Меден Рудник, гр.Бургас, целият с площ 596 кв.м, на Сдружение „Каритас София” за изграждането на сграда в която да се предоставя социалната услуга „Звено майка и бебе”.
Площта на парцела е съответно 596 м2.
б) Срок за реализация и етапи на изпълнение на инвестиционното предложение;

Приблизителен срок за реализация – около 8 месеца .



в) Засегнати елементи на Националната екологична мрежа

- Разглежданият имот не попада в защитени територии по смисъла на чл. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и в защитени зони по смисъла на ЗБР. Съгласно писмо с изх. № 4213 от 19.07.2012 г. на РИОСВ – Бургас най-близката защитена зона, върху която обекта може да окаже евентуално влияние е ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода” с код BG 0000271, кореспондираща с Директива 79/409 на ЕЕС на съвета на ЕИО за съхранение на дивите птици;
Най-близките съществуващи защитени територии са следните:
1. Защитена местност “Пода” – Защитена местност "Пода" е блатиста влажна зона, разположена на морския бряг. Намира се непосредствено до град Бургас. Възниква като част от Бургаско-Мандренския лиман. Впоследствие се обособява като най-източната лагунна част на Мандренското езеро. По антропогенни причини след 1960 г. местността променя облика си, но по-късно възстановява естествения си вид. Понастоящем въпреки сравнително малката й площ – 100,7 ха, се е обособила мозайка от различни хабитати - сладководни, бракични, солени, хиперхалинни водоеми, разливи и др.

"Пода" е обявена за защитена местност през 1989г. Тя е първата територия, предоставена за стопанисване на неправителствена организация - "Българско дружество за защита на птиците" (БДЗП).

В югозападната част на местността е построен Природозащитен център, който е собственост на БДЗП. Там може да се ползва наличната отпика, стаята за гости, да се гледат различни видео филми за природата или да се закупят тематични сувенири. Природозащитния център е и отправна точка за всички посещения в местноста. Международното значение на "ПОДА" се определя от смесената колония на: лопатарката, сивата, малката бяла и червена чапла и блестящия ибис.

ФЛОРА

В местността са установени 161 таксона низши и 231 вида висши растения. От висшите растения, пет вида са включени в Червената книга на България: тройновилужна мишорка (Gypsophilla trichotoma Wend.), черноморско плюскавиче (Silene euxina Rupr.), морски ветрогон (Eryngium maritimum L.), татарски млечник (Lactuca tatarica L.), лъскава камилска трева (Coryspermum nitidum Kit.).

Най-голяма площ в защитената местност заема формацията на тръстиката (Phragmites australis). Височината, гъстотата, темпа на разразстване и структурата на нейните формации са много важни за формиране състава на орнитофауната на местността (особено гнездовата).

В западната част на “Пода” е формацията на тръстика, сантониев пелин и морска дзука (Phragmites australis (Cav.) Trin. ex Steud + Artemisia santonicum L. + Juncus maritimus Lam). По пясъчната ивица до морето е формацията на пясъчен пирей, пясъчен живовлек, обикновен кривец, тройновилужна мишорка, морски ветрогон и татарска салата (Elymus sabulosus + Plantago scabra + Gypsophilla trichotoma + Eryngium maritimum + Lactuca tatarica).

В западната част на защитената местност в места с плитки локви солена вода са формациите на европейската солянка (Salicornia europea L.). В централната част е разположена формацията на свития изворник (Atropis convoluta Grsb.). В Югоизточната част на "Пода" се намира формация от морска дзука, морски болбошонус и морска рупия (Juncus maritimus Lam., Bolboschonus maritimus (L.) Palla, Ruppia maritima L.).

ФАУНА

В защитената местност “Пода” има голямо разнообразие на животински видове. Установени са 252 вида птици, което е 63% от от орнито фауната на България. От тях 8 са световно застрашени видове, 132 са с консервационно значение за Европа, а 70 вида са включени в Червената книга на България.

В "Пода" се намира единствената колония на бяла лопатарка (Platatea leucorodia) и блестящ ибис (Plegadis falcinellus) по Черноморското крайбрежие. В нея гнездят чаплови птици: сива (Ardea cinerea), малка бяла (Egretta garzetta), червена (Ardea purpurea), нощна (Nycticorax nycticorax) и гривеста (Ardeola ralloides) чапли. Постоянно е присъствието в местността и на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). През последните няколко години в местността бяха установени и редките за страната розово фламинго (Phoenicopterus ruber) и крайбрежната чапла (Egrettagularis).
Тук още гнездят кокилобегачи, рибарки, саблеклюни, речни дъждосвирци. Срещат се трастикови блатари. През миграциионния период може да се насладите на обаянието на ятата щъркели, пеликани или на прелитащите грабливи птици. В откритите водни площи се наблюдават малки гмурци, кафявоглави потапници, както и колонията на големия корморан. През зимните месеци богатата хранителна база привлича нирци, гмурци, звънарки, сиви патици, качулати потапници и др. В края на лятото тук може да наблюдават повече от 30 вида птици (брегобегачи, водобегачи, чайки, рибарки, кокилобегачи, стридояди, свирци, и др.).
Територията на защитената местност е местообитание и на други интересни животински видове, сред които са ивичестия гущер (Lacerta trilineata), жълтокоремника (Ophisaurus apodus), големия стрелец (Coluber jugularis), ивичестия смок (Elaphe quatrolineata sauromates) и др.

ЗМ “Пода” има утвърден План за управление, който се прилага от БДЗП. Пример за успешно управление на защитена територия. Отстои на над 2000 м от обекта.


2. Защитена местност “Узунгерен” – обявена за защитена територия с площ от около 211,2 ха през 2005 г. със Заповед на МОСВ. Предмет на защита и опазване е естествена влажна зона, остатък от езерото Мандра, местообитание на повече от 200 вида водолюбиви птици, от които 5 вида световно застрашени - малък корморан, къдроглав пеликан, червеногуша гъска, малка белочела гъска и ливаден дърдавец, както и на други защитени, редки и уязвими растителни и животински видове. Проблемна защитена територия. Практически няма институция, пряко отговорна за охраната и контрола в тази ЗМ. Липсват обозначителни табели и маркировка. Тук основен проблем са бракониерските лов и риболов, които сериозно смущават скокойствието на птиците. Може да се твърди, че обявяването на тази защитена територия срещна отпор сред местните ловни сдружения. Самата процедура за обявяване на ЗМ “Узунгерен” (по реда на закона за защитените територии) се е проточила във времето над 5 години. През последните години има опити нерегламентираните дейности в ЗМ да се ограничат значително. Отстои на повече от 2000 м от обекта. Поради факта, че приложената към настоящата информация карта е издадена от РИОСВ - Бургас преди обявяването на ЗМ “Узунгерен” през 2005 г. тази защитена територия на фигурира на нея.
3. ЗМ “Устие на р. Изворска”. Намира се до моста по пътя от с. Твърдица за с. Димчево. Обявена за защитена със заповед на МОС през 1990 година и има площ 151,0 ха. Югоизточният бряг на езерото е покрит с гора, в която основните видове са двата вида дъб - дръжкоцветен и летен, както и полски клен. Дълбочината на езерото в този край е 1,5 - 2,0 м. Дъното е тинесто, а водата силно опреснена от втока на реката и отдалечеността на връзката с морето. Мястото е типичен биотоп с блатна и мочурлива растителност представена главно от тръстика и папур. В комплекса има защитени видове риба, земноводни, влечуги, бозайници и птици. До 1940 година в този комплекс е гнездила и се е размножавала последната колония от розови пеликани. Причината за напускане на гнездовия ареал е превръщането на езерото в язовир през 1963 година и заливането на местообитанията им в западната част на езерото. Комплексът е важно зимовище за водолюбиви птици - корморани, чапли, лебеди, голяма белочела гъска, кафявоглава потапница, както и двата световно застрашени вида - червеногуша гъска и тръноопашата потапница. Попада почти изцяло в горски фонд и като такава се охранява, управлява и контролира от служители на Държавно горско стопанство Бургас. Проблем представяват нерегламентирания лов и особено риболов, а също и множеството отпадъци около бреговете на езерото. През последните няколко години са предприети активни действия от отговорните органи за отстраняване на тези проблеми. ЗМ отстои от разглеждания обект на повече от 2000 м.
Защитените зони, разположени в района на община Бургас (освен ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода”) са дадени по-долу както следва:

- по Директива 79/403 на ЕЕС (за птиците): “Залив Ченгене скеле” код BG 0000242; “Атанасовско езеро” код BG 0000270, “Бургаско езеро” код BG 0000230; ЗЗ “Бакърлъка”, BG код 0002077 и др.;



  • по директива 92/43 на ЕЕС (за местообитанията): “Атанасовско езеро” код BG 0000270; “Бургаско езеро” код BG 0000230 и др.;

Както по-горе беше посочено, Съгласно писмо с изх. № 4213 от 19.07.2012 г. на РИОСВ – Бургас най-близката защитена зона, върху която обекта може да окаже евентуално влияние е ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода” с код BG 0000271, кореспондираща с Директива 79/409 на ЕЕС на съвета на ЕИО за съхранение на дивите птици.



Карта с нанесено приблизително местоположение на терена, предвиден за реализация на ИП спрямо ЗЗ „Комплекс Комплекс Мандра-Пода”.

Комплексът Мандра-Пода обхваща Мандренското езеро с околните му влажни зони. ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода” представлява изключително интересен екотон. Близостта до промишлената зона на Бургас е основният въздействащ фактор. Бившето Мандренско езеро е превърнато в язовир с регулиран отток. Мандренското езеро е разположено на Черноморския бряг и е най-южното от Бургаските езера. Североизточната му част се намира непосредствено до Бургас. Езерото е било полусолено, но е превърнато в сладководен язовир. Между стената му и Черно море е запазена лагуна, обхващаща местностите Пода и Узунгерен. Към комплекса се отнасят и каскадовидно разположените рибовъдни басейни в северозападната част на езерото в долината южно от село Черни връх. Основно местообитание в комплекса е езерото със значителна открита водна площ (около 1300 ха), стояща вода и участъци с водолюбива растителност по бреговете. По южния бряг са разположени гори, главно от дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, летен дъб /Quercus robur/ и клен /Acer campestrе/. Около езерото са разположени мезофилни ливади с преобладаване на ливадната власатка /Festuca pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/ и др., халофитни тревни съобщества с преобладаване на свит изворник /Puccinellia convoluta/, храсталаци, главно от драка /Paliurus spina-christi/ и обработваеми земи. Лагуната в местността “Пода” е обрасла с блатна и мочурна хигрофитна растителност. Най-голяма площ заема обикновената тръстика /Phragmites australis/ и папурът /Typha sp./, на места примесени със сантоников пелин /Artemisia santonicum/, морска дзука /Juncus maritimus/ и морски болбосхьонус /Bolboschoenus maritimus/. Плитките соленоводни участъци са обрасли с европейска солянка /Salicornia europea/, а пясъчната ивица до морето - с пясъчен класник /Leymus racemosus subsp. sabulosus/, тройно вилужна мишорка /Gypsophilla trichotoma/ и др. (Бондев, 1991; Маринов, в подготовка). Местността Узунгерен представлява дълбоко вдаден в сушата залив, по-голямата част от бреговете на който са обрасли с тръстика и папур, а незначителна част - с дъбова гора.



Мястото е важно за храна на прилепите. Комплекс Мандра-Пода е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на Комплекс Мандра-Пода са установени 245 вида, от които 74 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 109 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 73 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 86 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 83 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Комплексът Мандра-Пода е от международно значение за гнезденето на лопатарката /Platalea leucorodia/ и саблеклюна /Recurvirostra avosetta/, като за бялата лопатарка местността “Пода” е единственото гнездовище по Черноморското ни крайбрежие (Янков, 1993). В Мандренското езеро до около 1940 г. е гнездила последната в България колония на розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/. Изчезването й вероятно се дължи на превръщането на езерото в язовир и заливането на западната част на Мандра, при което са изчезнали големите тръстикови масиви. Комплексът е едно от трите места по българското черноморие, където гнезди морския орел /Haliaeetus albicilla/. Езерото е част от “място с тесен фронт на миграция” за къдроглавия пеликан /Pelecanus crispus/ и розовия пеликан, белия щъркел /Сiconia ciconia/ и черния щъркел /Сiconia nigra/, както и за грабливите птици, прелитащи по миграционния път Via Pontica. По време на прелет е установяван и изключително редкият световно застрашен вид тънкоклюн свирец /Numenius tenuirostris/. От световно застрашените видове малкият корморан /Phalacrocorax pygmeus/, къдроглавият пеликан /P. crispus/ и белооката потапница /Aythya nyroca/ редовно използват езерото като място за почивка както по време на миграция, така и по време на зимуване, като се струпват в международно значими количества. На територията на комплекса, главно по време на миграция се срещат още белошипата ветрушка /Falco naumanni/ и ливадният дърдавец /Crex crex/. Комплекс Мандра-Пода е от международно значение и за зимуването на до 69 000 водолюбиви птици от 82 вида. Особено значими са струпванията на големия корморан /P. carbo/, голямата бяла чапла /Egretta alba/, пойния лебед /Cygnus cygnus/, голямата белочела гъска /Anser albifrons/, кафявоглавата потапница /Aythya ferina/, качулатата потапница /Aythya fuligula/, както и на 2 световно застрашени вида - червеногушата гъска /Branta ruficollis/ и тръноопашата потапница /Oxyura leucocephala/. Мандренското езеро е основно място за хранене на двата вида пеликани по време на миграция и зимуване, въпреки че птиците предпочитат за нощуване съседните Бургаско и Атанасовско езера.

Защитената зона е силно чувствителна към замърсяване на водата и уязвима от застрояване. Комплекс Мандра-Пода е разположен в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. Комплексът е подложен на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Непрекъснатото урбанизиране на района, свързано с разрастването на града, разрушава влажните ливади и заблатените местообитания около езерото. Международен път към южната държавна граница пресича източната част на комплекса, като води до силно замърсяване с отпадъци, прекомерен шум, както и избиване при сблъсък на дребни бозайници и птици. Мандренското езеро е основен източник на промишлени води за Петролната рафинерия Лукойл-Нефтохим, разположена западно от Бургас. През комплекса преминава и петролопровод, който може да причини значителни щети на влажната зона в случай на авария. Все по-реални очертания добива реализацията на големия инвестиционен проект за изграждане на международен петролопровод от Бургас за Александрополис в Гърция, който се предвижда също да пресича комплекса. Всичко това допълнително ще повиши заплахата от нефтено замърсяване. В последните години се появиха инвестиционни намерения за изграждане на ветроенергийни паркове, което ще доведе до огромни щети за мигриращите, зимуващите и знездещите в района птици.

На този етап 8% от територията на комплекса Мандра-Мода е поставен под законова защита, съгласно националното природозащитно законодателство. Трите съществуващи защитени територии са обявени с цел опазване на застрашени видове птици. Защитената местност “Пода” е обявена през 1989 г., Защитената местност “Устие на река Изворска” – през 1990 г., а защитената местност “Узунгерен” – през 2005 г. За защитената местност “Пода” има разработен и утвърден план за управление. На територията и е изграден природозащитен център на БДЗП, чрез дейността на който се прилага плана за управление. Защитената местност “Пода” заедно със залива Форос е обявена за Влажна зона от международно значение съгласно Рамсарската Конвенция през 2003 година. През 1989 година езерото е обявено от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 1998 г. комплексът е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици.

Репрезентативни данни за числеността на видовете птици и наличните местообитания с консервационна стойност в ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода” могат да бъдат намерени в стандартните формуляри, включени в информацията, внесена в МОСВ по реда на чл. 8, ал. 1 от ЗБР като предложение за обявяване на зоната. Поради попадането на настоящия обект в близост до главен път с много интензивен трафик (Бургас-Средец), а също и поради характера, и сравнителната му отдалеченост от бреговете на Мандренското езеро, и съществуващите защитени територии в тази информация тези данни не са представени подробно.


В разглеждания случай целостта на защитената зона не е застрашена от негативни въздействия, тъй като в процеса на реализацията на ИН няма да настъпят драстични промени в екологичните условия – загуба на местообитания, фрагментация, нарушаване на традиционния видов състав на Зоната. Не се очакват въздействия върху редки и застрашени видове растения и техните местообитания на територията на Защитената зона, тъй като локалитети на такива видове на мястото на обекта няма. Изграждането на обекта няма да отнеме територия от Защитената зона „Комплекс Мандра-Пода”, защото обследвания терен не попада в зоната.

Влиянието на останалите фактори на околната среда като следствие от евентуалната реализация на ИП върху ЗЗ е разгледано по-подробно в информацията за преценка необходимостта от ОВОС, която придружава настоящата информация.


Биологичното разнообразие в територията, която е обект на инвестиционното предложение, е с ниски показатели. Това е пряк резултат от близостта на: път с интензивен трафик (гр. Бургас – гр. Средец); множество промишлени обекти и дългогодишното засилено човешко присъствие в района. Понастоящем местността е урбанизирана промишлена зона.
Флора и растителност
Теренът е със сменено предназначение, за което има проведени съответни процедури по реда на ЗООС. Практически урбанизиран и със засилено човешко присъствие от много години. Наоколо има изградени промишлени обекти. Това е една от причините част от мястото сега да е бетонирано. В посока брега на Мандренско езеро има терени, частично затревени с типични плевелни и рудерални видове растения, формиращи мозаично разпръснати групировки, сред инвазирани отделни видове от естествените ценози в околните необработваеми площи.

По начин на трайно ползване имота представлява терен частна общинска собственост. В миналото вероятно това са били земеделски земи. Определено може да се твърди, че практически обследваният терен е без консервационна значимост.

В никакъв случай не можем да окачествим мястото като хабитат, предмет на опазване в ЗЗ «Комплекс Мандра-Пода» по Директива 92/43 на ЕС за опазване на природните местообитания.

Кратка обща характеристика, анализ и оценка на съвременното фаунистично състояние

Според зоогеографското райониране на България по Груев, Б. и Б. Кузманов (1994), района на инвестиционното предложение попада в южната половина на Черноморския зоогеографски район. Този район се характеризира с наличието на редица специфики, свързани с географското положение и климата. За безгръбначната фауна е характерно засилено присъствие на топлолюбиви медитерански и предноазичтски, предимно ксерофилни откритоживеещи форми. Подобни топлолюбиви видове са характерни и за гръбначната фауна. Тяхното присъствие е локализирано в тясна ивица покрай черноморското крайбрежие и в отделни локалитети на Южна България. Като такива могат да бъдат определени някой риби, разпространени в Южния черноморски водосбор, от земноводните - сирийската чесновница, от влечугите – балкански гекон, жълтокоремник, змия – червейница, вдлъбнаточелия смок, от птиците – присмехулници, някой коприварчета, испанското и черногърбо каменарчета, зеленогушата и черноглави овесарки, късопръстата и дебелоклюна чучулиги и др., от бозайниците с южно разпространение са видове като етруската земеровка, мишевидния сънливец, източно средиземноморската домашна мишка.

Българското черноморско крайбрежие е разположено на един от най-важните миграционни пътища в Европа – Via pontica. По този път, през пролетта и есента, ежегодно преминават стотици хиляди птици. Крайбрежните зони са място, където мигрантите почиват, нощуват и се хранят. От особено значение за мигриращата авиофауна са черноморските влажни зони и особено тия, разположени в Южната половина. В нивите и сухоземните, крайбрежни пространства, често могат да бъдат видени почиващи мигранти.

Стратегическото разположение, за миграцията на птиците, специфичните крайморски местообитания и влажни зони, както и наличието на други редки видове животни са причина в района да бъде категоризиран като ЗЗ с код BG 0000271 “Комплекс Мандра-Пода” по Директивите за опазване на дивите птици и природните местообитания.



Теренът, предвиден за реализация на ИН е практически урбанизиран и без особена консервационна стойност. Района на инвестиционното предложение е съществуваща жилищна зона. В съседните територии от двете страни на обследвания терен са изградени жилищни сгради.

Във връзка с вероятното влияние от реализацията на инвестиционното предложение върху защитена зона “Комплекс Мандра-Пода” и анализът на съвременното състояние на растителността и местообитанията (хабитатите) в района на предвидения проект може да се направят следните констатациии и дадат следните препоръки:

- На територията на проучвания обект и в съседните имоти не са установени видове и местообитания, които са предмет на опазване в най-близко разположената ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода”, която отстои на около 1900-2000 м от обекта;

- Строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение няма да окажат съществено въздействие върху местообитанията и видовете, които са обект на опазване в ЗЗ “Комплекс Мандра-Пода”;

- Няма да бъде допуснато замърсяване на води и почви, като следствие от евентуална реализация на ИП.

- На територията на инвестиционното предложение не са установени редки и застрашени от изчезване растения и растителни съобщества;

- На територията на инвестиционното предложение няма потенциални местообитания от европейска значимост в България включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗБР.

Някои от гореизброените видове птици са включени в предмета и целите на ЗЗ «Комплекс Мандра-Пода». Въпреки това, при евентуална реализация на настоящото ИН прогнозираме ниска степен на въздействие поради следните причини:

- местността е урбанизирана в значителна степен. Постоянното наличие на хора в района е целогодишно, и като правило не е предпоставка за съхранени местообитания на консервационно значими видове птици. Такива местообитания се намират в околните съществуващи защитени зони, а не в урбанизираните терени, каквато по същество представлява обследваната площ.

- близост на път с интензивен трафик (гр. Бургас – гр. Средец).

- наличие в непосредствена близост на съществуващи жилищни сгради.

- предвижданата реализация на обекта (малка площ, ниско строителство с невисока плътност) в никакъв случай няма да препятства миграцията на птиците по източноевропейския прелетен път Via Pontica. По никакъв начин няма да бъдат увредени местообитания и видове, предмет на защита в съседната ЗЗ. Предвижданото строителство в близост до пътя Бургас – Средец ще изиграе ролята на своеобразен буфер, предпазващ сърцевината на защитената зона (т.е. самото Мандренско езеро) от негативните въздействия на отработените автомобилни газове, прекомерния шум и съседните промишлени обекти.


Фауната, която населява района на ИП, включва основно широкоспектърни, екологично пластични видове, свързани с откритите пространства и толерантни към засилено човешко присъствие. Освен тази фауна в района се срещат и видове, разпространението на които е свързано предимно с черноморския климат, и относителната близост на езерото. Такива видове са топлолюбивите обитатели на откритите пространства и екотонните зони. Разпространението на някои от тези видове е свързано с обезлесяването и ксерофилизацията, настъпваща след унищожаването на дървесната растителност.

В обработваемите крайморски и крайезерни територии по време на миграции, могат да бъдат наблюдавани ята основно от щъркели. Много често птиците кацат в угарта, без да се притесняват от близо преминаващите превозни средства или от други дразнители. Това обаче не се отнася за обследвания терен, където няма условия за почивка на мигриращи птици.

Района на ИП определено не е място, където могат да кацат ята от мигранти, но тяхното присъствие не е съвсем изключено и е свързано единствено с географското разположение на територията. Местообитанията в района на ИП са деградирали и силно видоизменени, следствие от интензивната човешка дейност. Урбанизираната територия не може пълноценно да съхранява фауната, характерна за естествените или полуествествени хабитати, които имат приоритетно значение за съхраняването и консервацията на специфичните комплекси от животни. Евентуалната реализация на ИП на този терен не би променило сегашното положение и състояние. В околностите на този терен има и специфична безгръбначна фауна, включваща понтийски интра- и екстра-зонални фаунистични елементи. През последните 10 – 15 години тези територии на са били обработвани, поради което се наблюдават тенденции на сукцесионни изменения. Бързата антропогенна експанзия през последните години и засиленото (в случая промишлено) строителство, възпрепятстват процесите на естествено възстановяване. Тези процеси са необратими и поради формата на собственост, въпреки относителната близост на езерния бряг.

Реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до загуба на местообитания, фрагментация, нарушаване на видовия състав, тъй като проекта ще бъде изпълнен на терен, който не е част от ЗЗ и попада практически и юридически в урбанизирана промишлена зона.


г) Цел и предмет на инвестиционното предложение - производство, жилищно, пътно и др. строителство;
Инвестиционната идея предвижда "Изграждането на Обществена сграда „Звено майка и бебе” в УПИ Х - 999, кв. 61 местност в землището на Меден Рудник, общ. Бургас.

Имотът е с променено предназначение за „обществено обслужване”. Промяната е извършена през 2012 година.


Площта на парцела е съответно 596 м2.
В ново изградената обществена сграда „Майка и бебе” (ЗМБ) ще се предоставя социална услуга в общността, даваща възможност за временно настаняване до 6 месеца на бременни жени.

Капацитетът на ЗМБ е до 10 майки и техните деца / 1 или повече/ и се определя в зависимост от потребностите на Община Бургас и региона.

Персоналът ще се състои от 8 човека, които ще бъдат разпределени по график с оглед работното време, което ще е 24 часово.

Съгласно правилника за прилагане на закона за Социално подпомагане, „Звено майка и бебе”, е социална услуга, която предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, насърчава родителската привързаност, помага младите майки чрез социално, психологическо и юридическо консултиране и подкрепа.



Необходимостта от ИП е продиктувана от следните причини:

Във връзка с изпълнението на Областната стратегия за равитието на социалните услуги в Област Бургас 2011 – 2015 г. 4.1. Направление 1. Разкриване на 3 услуги „Звено майка и бебе в общините Бургас, Айтос и Царево.

Както и създаването на условия за предотвратяване на изоставянето на деца и да се защити правото на всяко дете да съхрани семейните си връзки. „Звено майка и бебе” съдейства детето в затруднено положение да не бъде включено в системата на закрила, а да попадне в категорията на структурите, които се намесват „срещу течението”. Ето защо разкриването на Звено майка и бебе в гр.Бургас е изключително необходима социална услуга.
д) Необходимост от нова инфраструктура - пътища, електроснабдяване, ВиК.
Площадката на УПИ Х-999, в кв.61 е водоснабдена и електрифицирана. Не се налага изграждане на нови пътища, водопроводи и ел.проводи.


ІІІ. Орган, отговорен за одобряването на инвестиционното предложение.

По реда на ЗУТ - Кмет и гл. Архитект на Община Бургас. По реда на ЗООС и ЗБР – Директор на РИОСВ – Бургас.




Прилагам:


  1. Документ за платена такса, съгласно чл. 5а, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират в системата на МОСВ;

2. Информация и документация, съгласно Приложение № 2, част Б от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /обн. ДВ, бр.73/2007 г./ , предоставена и на електронен носител, включваща:



2.1. Характеристики на засегнатата територия - вид и начин на ползване на земите.
Инвестиционното предложение (ИП) предвижда “Изграждане на Обществена сграда „Звено майка и бебе” за предоставяне на социална услуга площадка в УПИ Х- 999, кв.61. в землището на зона Г, на Меден Рудник, общ. Бургас”.

Обектът представлява новопроектирана двуетажна сграда за временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки с риск да изоставят децата си

- капацитет – 10 майки с техните деца

- обща използвана площ = 380 м2

- не са необходими други сгради, свързани с основния предмет

- използва се съществуващата инфраструктура, вкл.улици.

- предвидените изкопни работи са обичайните за такъв вид сгради – само за основи- без сутерен с предполагаема дълбочина – 170 см.

- не се налагат земни работи.


2.2. Актуални скици на имотите, в които ще се реализира инвестиционното предложение.
Приложена е такава.

Уведомление на електронен носител - Приложено е 2 бр. CD.

Дата: 25.07.2012г. Уведомител:.....................................



/подпис/





Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница