Във връзка с изпълнението на специфичните цели, регионалната програма за управление на отпадъците на регион Пазарджик, поставя следните 11 оперативни цели:
-
ОЦ 1 - Предприемане на мерки за предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъци.
-
ОЦ 2 - Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
-
ОЦ3 - Подобряване на организацията по разделяне, временно съхраняване, събиране и транспортиране на отпадъците.
-
ОЦ 4 - Прилагане на екологосъобразно обезвреждане на отпадъците – доизграждане и експлоатация на Регионална система за управление на отпадъците на регион Пазарджик
-
ОЦ 5 - Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци.
-
ОЦ 6 - Правно регулиране на управлението на отпадъците и ускоряване прилагането на законодателството и политиката в областта.
-
ОЦ 7 - Осигуряване на достатъчни и надеждни данни за отпадъците.
-
ОЦ 8 - Укрепване на административния капацитет на администрацията, отговорна за управлението на отпадъците в общините.
-
ОЦ 9 - Увеличаване на инвестициите и прилагане на принципите “Отговорност на производителя” и “Замърсителят плаща” при интегрирано управление на отпадъците.
-
ОЦ 10 - Повишаване участието на обществеността при управление на дейностите по отпадъците в общините;
-
ОЦ 11 - Развитие на устойчиви системи за управление на специфични потоци отпадъци.
Фиг. 2. Взаимновръзка между стратегическите цели и оперативните цели
При определянето и приоритезирането на мерките, заложени в програмата, са спазени основните принципи за управление на отпадъците, а именно:
а. Устойчиво развитие
Основата за разработване на Принципа за устойчиво развитие е Шестата Програма за Действие на Европейската Общност за околна среда. Устойчиво развитие означава, че нуждите на настоящето поколение трябва да се задоволяват, без компромиси с възможността на бъдещите поколения да задоволят своите собствени потребности. Това е основна, всеобхващаща цел на Европейската Общност, която е част и от Договора за създаване на ЕС, покриваща всички политики и дейности на Общността. Основната цел на устойчивото развитие е да се достигне разумно и справедливо разпределение на нивото на икономическо благосъстояние, което да бъде продължено за много поколения.
Устойчиво развитие в областта на управление на отпадъците означава използване на природните ресурси по начин, който не ги унищожава или уврежда и не ограничава възможността да бъдат използвани от бъдещите поколения. Това налага максимално използване на възможностите за предотвратяване на образуването на отпадъци и за оползотворяване и рециклиране на вторични суровини.
b. Принцип на предотвратяването
Принципът на предотвратяването се състои в ограничаване до минимум наизползването на природни ресурси и намаляване на количествата и/или опасността, произтичащи от образуваните отпадъци. Същевременно, достигането на по-ниски нива на образуване на отпадъци би намалило и въздействията върху околната среда, в резултат на тяхното обезвреждане.
Предотвратяването на образуването на отпадъци е принцип, който трябва да бъде използуван както в домакинствата, така и от промишлеността, чрез внедряване на чисти технологии, намаляващи отрицателното въздействие на отпадъците при мястото на генериране.
c. Принцип на превантивността
Принципът на превантивността е един от принципите, които са разработени, за да подпомогнат усилията за постигане на устойчиво развитие. Той насочва вниманието към предвиждане и избягване на потенциалните проблеми при дейностите с отпадъци, като по този начин подпомага предотвратяването на риска за околната среда и човешкото здраве.
Принципът на превантивността е въведен на Конференцията на ООН за Околна среда и Развитие през 1992 г. в Рио де Жанейро. Декларацията от Рио за Околна среда и Развитие определя принципа, както следва: “В случаите, когато съществува заплаха от сериозни и необратими екологични щети, липсата на пълни научни познания не трябва да бъде използвана като причина за отлагане на икономически ефективни мерки за предотвратяване на увреждането на околната среда”.
d. Принцип на самодостатъчност и близост при управлението на отпадъците
Съгласно изискванията на европейското законодателства по управление на отпадъците, държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки, в сътрудничество с други държави-членки, когато това е необходимо или препоръчително, за създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, като се вземат предвид най-добрите налични техники (Чл. 16 (1) от Директива 2008/98/EО относно отпадъците и за отмяна на определени директиви).
Мрежата от съоръжения се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло, да постигне самодостатъчност в оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, а на държавите-членки — да напредват към тази цел индивидуално, като отчитат географските условия или необходимостта от специализирани инсталации за определени видове отпадъци.
Принципът на близостта изисква отпадъците да бъде обезвреждани, колкото се може по-близо до мястото на тяхното образуване. Този принцип трябва да бъде отчитан при изграждането на системи за управление на отпадъци на регионално, национално и международно ниво. Той цели ограничаване на неблагоприятните въздействия върху околната среда, свързани с транспортирането на отпадъци. Общата цел на принципа за близостта е да бъде достигната във възможно най-голяма степен самостоятелност при управлението на отпадъците на локално, национално и европейско ниво.
Принципите на близост и самодостатъчност не означават, че всяка държава-членка трябва да притежава на своя територия пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване на отпадъците.
e. Йерархия на управлението на отпадъците
Йерархията на управлението на отпадъците е определена в Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), по 5-степенната йерархична скала, съгласно чл.6 ал.1 от ЗУО:
-
предотвратяване на образуването на отпадъците
-
подготовка за повторна употреба
-
рециклиране
-
друго оползотворяване (пр.-оползотворяване за получаване на енергия)
-
обезвреждане
При прилагането на посочената йерархия при управлението на отпадъците следва да се предприемат мерки за насърчаване на вариантите, които да обезпечават най- благоприятните резултати за околната среда като цяло. Това може да наложи специфични потоци от отпадъци да не се придържат стриктно към йерархията, когато това е обосновано от съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците и във връзка с цялостното въздействие на образуването и управлението на този вид отпадъци. Целта на йерархията е да илюстрира модел на интегриран подход за управление на отпадъците, като прилагането й в посочената последователност ще допринесе за създаването на устойчива политика по управлението им. До сега, най-голямо внимание бе отдавано на депонирането на отпадъци. Постигането на добри резултати при управление на отпадъците за периода на действие на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на е свързано с преместване на акцента към предотвратяване, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците.
Йерархията на управление на отпадъците следва да бъде разглеждана във връзка с другите принципи и в частност с прилагането на “най-добри екологични практики”.
f. Най-добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи
Принципът за използване на най-добрите налични техники, неизискващи прекомерни разходи (НДНТНПР) е консултативен процес за вземане на решения, в който се отчитат относителните преимущества на различните възможности за управление на отпадъците, имащи отношение към опазването на околната среда, на приемлива цена. Йерархията на управление на отпадъците предоставя теоретичната рамка, която може да се използва като ръководство при оценяването на различните възможности. НДНТНПР е решение (или комбинация от решения), което за дадени цели и обстоятелства предоставя най-големи ползи или застрашава в най-малка степен околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Следователно, НДНТНПР ще бъдат различни за всеки отделен отпадъчен поток, в зависимост от конкретните обстоятелства.
g. Пълна отговорност на замърсителите
По отношение управлението на отпадъците поемането на пълна отговорност от замърсителите се изразява чрез принципът „Замърсителят плаща” и неговото развитие „Отговорност на производителя”
g.1.„Замърсителят плаща”
“Замърсителят плаща“ е ръководен принцип на европейско и международно равнище.
Принципът “замърсителят плаща” изисква причинителите на отпадъци да поемат пълна отговорност за техните отпадъци, т.е. да поемат пълната стойност за третирането и обезвреждането им, вместо да очакват, обществото да носи товара на управлението и да плаща разходите. По такъв начин, ако замърсителят (генераторът на отпадъци) генерира по-големи количества отпадъци, то той плаща повече за управлението на отпадъците, а ако произвежда по-малки количества - заплаща по-малко. По този начин принципът е справедлив и засяга този, който замърсява (генератора на отпадъци). Принципът обикновено изисква прилагането на схеми от типа ''заплати за колкото изхвърляш'', отчитащи обема или теглото на отпадъците, въз основа на които се определя такса „битови отпадъци”.
Потенциалните разходи за опазване на околната среда и човешко здраве, свързани с образуването и третирането на отпадъците, трябва да бъдат отчитани при определяне цената на продуктите и таксите за управление на отпадъците.
g.2.„Отговорност на производителите”
Разглеждайки жизнения цикъл на един продукт от неговото производство до края на полезния му живот се вижда, че производителят на продукта, чрез възприетите решения за дизайна и състава на съответното изделие има доминираща роля, която до голяма степен определя потенциала за образуване на отпадъците и характеристиките на последващото им управление.
Поради това, в съответствие с този принцип, производителите на продукти трябва да поемат отговорност за:
-
предотвратяване и намаляване на отпадъци, образувани при производството на техните продукти;
-
проектиране и разработване на продукти, които подлежат на рециклиране и не съдържат материали, представляващи риск за околната среда;
-
развиване на пазари за повторната употреба и рециклирането на отпадъците, образувани след крайната употреба на пусканите на пазара стоки.
За да се засили изпълнението на мерките за предотвратяването и оползотворяването на отпадъците, следва да се предприемат законодателни или незаконодателни мерки, които да гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва и третира или продава продукти (производител на продукта) носи разширена отговорност на производител.
Тези мерки могат да включват приемането на върнати продукти и на отпадъците, останали след употребата на тези продукти, както и последващото управление на отпадъците и финансовата отговорност за тези дейности. Мерките могат да насърчават разработването, производството и пускането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, които са технически издръжливи и които, след като са се превърнали в отпадъци, са годни за целесъобразно и безопасно оползотворяване и за обезвреждане, съобразено с опазването на околната среда.
В България са разработени няколко наредби, в които “производителите на продукти” са отговорни за събирането, рециклирането и третирането на продуктите, след излизането им от употреба и превръщането им в отпадъци. Относно управлението на битовите отпадъци, следните излезли от употреба продукти са определени като отговорност на производителя:
-
отпадъци от опаковки;
-
излязло от употреба електрическо и електронно оборудване;
-
излезли от употреба автомобили;
-
отработени масла;
-
негодни за употреба батерии и акумулатори.
Принципът “отговорност на производителя” е обвързан със задължения на производителите или лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, да постигат определени количествени цели за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване.
h. Интегрирано управление на отпадъците
Интегрираното управление на отпадъците изисква вземане на решения и прилагане на ясно определени количествени цели в рамките на една система, състояща се от законови, технически, организационни и икономически мерки, идентифицирани източници на ресурси и определени отговорности за всички участници, изпълняващи тези цели.
Интегрираното управление съчетава всички останали принципи на политиката по управление на отпадъци. То гарантира взаимодействие и оптимално съчетаване на различните методи и подходи, целящи достигане на икономически и екологически ефективно управление на отпадъците.
В Програмата е разработен план за действие, който съдържа подпрограми с мерки за постигане на специфичните цели, който ще спомогнат за постигане на стратегическите цели, а именно:
-
Подпрограма за предотвратяване образуването на отпадъци;
-
Подпрограма за постигане на целите за подготовка за повторна употреба и за рециклиране на битовите отпадъци най-малко от хартия и картон, метали, пластмаса и стъкло
-
Подпрограма за постигане на целите за биоразградимите битови отпадъци;
-
Подпрограма за предотвратяване и намаляване на риска от депонирани отпадъци
-
Подпрограма за подобряване на управлението на утайките от ПСОВ
-
Подпрограма за подобряване на управлението на строителните отпадъци
-
Подпрограма за информационно осигуряване, запазване и подобряване на административния капацитет на РСУО;
-
Подпрограма за прилагане на разяснителни кампании и информиране на обществеността по въпросите на управление на отпадъците
|