До г-жа цецка цачева председател на 43-то народно събрание



Дата25.07.2016
Размер75.67 Kb.
#6344
ДО

Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА 43-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Законопроект за обявяване на авторитарните режими в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г. за престъпни.

Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.

Вносители:
Михаил Миков

Атанас Мерджанов

Стоян Мирчев

Филип Попов

Таско Ерменков

Иван Валентинов Иванов

Манол Генов

Дора Янкова

Георги Свиленски

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

____________________________________________________


Проект


З А К О Н

за обявяване на авторитарните режими в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г. за престъпни
Чл. 1. (1) Държавните преврати на 23 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. установяват авторитарни режими, които нарушават Търновската конституция и установените от нея демократични начала и ограничават политическия плурализъм и гражданските права на поданиците на Царство България.

(2) Отговорни за установяването и поддържането на авторитарните режими са държавните и политически дейци, които участват в осъществяването и утвърждаването на държавните преврати по ал. 1 и в състава на правителствата на Царство България в периода 23 юни 1923 – 4 януари 1926 г. и 19 май 1934 – 9 септември 1944 г.



Чл. 2. Авторитарните режими са отговорни за:

1. целенасочено и системно унищожаване на демократичните начала на държавата и въвеждане на законодателство и институции, характерни за авторитарните модели на управление в Европа през първата половина на XX век, в т.ч. и за германският националсоциализъм и италианският фашизъм;

2. забраната на политическите партии, преследването и репресиите срещу опозицията и антифашистките сили, включително чрез незаконни екзекуции, създаване на лагери за принудителен труд, изтезания и нечовешко третиране;

3. ограничаване на свободата на словото и печата;

4. присъединяването на Царство България към Тристранния пакт на Германия, Италия и Япония на 1 март 1941 г., с което страната е откъсната от семейството на цивилизованите демократични народи и е превърната в съюзник на хитлерофашизма;

5. финансово и материално съдействие за армията на нацистка Германия и предоставяне на българската територия за плацдарм на агресията на нацистка Германия срещу Кралство Гърция и Кралство Югославия през 1941 г., с което Царство България „носи своя дял на отговорност“ за Втората световна война, както се посочва в преамбюла на Парижкия мирен договор от 1947 г., който държавите от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания, подписват с България;

6. приемането, по образеца на нюрнбергското расово законодателство на нацистка Германия, на Закон за защита на нацията и други закони, подзаконови и административни актове по тяхното прилагане, които водят до преследване, обезправяване и отнемане на собственост на българските евреи, както и до депортация на еврейското население от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пиротско.

Чл. 3. Посочените в чл. 2 обстоятелства дават основание да бъдат обявени авторитарните режими в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г. за престъпни.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочените периоди са били насочени към съпротива и отхвърляне на авторитарните режими, на фашистката и националсоциалистическа идеология са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Вносители:

М О Т И В И

към проекта на Закон за обявяване на авторитарните режими в периода 1923-1926 г. и 1934-1944 г. за престъпни
В съвременните документи на Съвета на Европа, ОССЕ и Европейския съюз се поставя специален акцент върху „двойното наследство“ на държавите от Централна и Източна Европа, в т.ч. България, които са преживели както авторитарните режими и нацизма през първата половина на ХХ в., така и тоталитарния социализъм в периода след Втората световна война. Така например в Резолюцията на Европейския парламент от 2 април 2009 г. относно Европейската съвест и тоталитаризма се подчертава, че „трябва да се насърчава разбиране по отношение на двойното наследство, понесено от диктатурите в тези страни“. Заедно с това, в резолюцията се отбелязва, че „милиони жертви бяха депортирани, хвърлени в затвори, измъчвани и убити от тоталитарните и авторитарните режими през 20 век в Европа“, но изрично се подчертава, че едно от най-чудовищните престъпления на нацизма - Холокостът „е единствен по рода си“.

В Република България обаче общата демократична воля да бъдат осъдени авторитарните и тоталитарни режими през XX в., се изпълнява половинчато – само по отношение тоталитарните практики след Втората световна война. „Двойното наследство“ се премълчава, като на държавно ниво се налага необяснима амнезия за авторитарните режими преди 1944 г. и техните престъпления, за потъпкването на Търновската конституция и нейните демократични начала, за преследването и репресиите спрямо антифашистките сили, опозицията и прогресивната интелигенция, за въвличането на Царство България в съюза с нацистка Германия, за приемането и прилагането на антиеврейското законодателство и пр. С този половинчат подход се осакатява духа на цитираните европейски документи, оскърбява се националната памет и се задълбочава разделението в обществото.

Вместо оценка на „двойното наследство“, у нас е дадена единствено оценка на тоталитарния режим след 1944 г. чрез приетия през 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Подчертаваме, че по принцип не приемаме подхода подобни исторически оценки да бъдат нормирани на законодателно равнище. Категорични сме, че цитираният закон от 2000 г. наред с някои коректни от историческо гледище факти и оценки, в голямата си част съдържа множество остро дискусионни, пресилени и дори напълно разминаващи се с историческата истина оценки, квалификации и твърдения. В същото време този акт няма нищо общо със самото юридическо понятие за закон, а по-скоро представлява политическа декларация, облечена във формалните белези на закон.

Но независимо от критичните съображения, които изтъкваме, Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен от 2000 г. продължава да е в сила. В последно време зачестяват и случаите на позоваване на този закон на парламентарно и обществено ниво, включително при обосноваване на различни законодателни инициативи. Това свидетелства, че той не може да бъде третиран като „мъртво право“. Нещо повече, очевидно е налице и мълчаливо политическо съгласие за това той да бъде част от законодателната система на България, доколкото липсват законодателни инициативи през последните пет парламентарни мандата - 39-то, 40-то, 41-во, 42-ро и 43-то Народно събрание - за неговото изменение или отмяна.

Нашето убеждение е, че силна нация и държава се гради, когато историческото минало обединява обществото, а не го разделя. Пътят към истинското и трайно национално помирение минава през общ прочит на историята, основан на истината и общочовешките ценности. На държавно ниво, този общ прочит би могъл да намери подходящ израз в една обща и консенсусна декларация на Народното събрание, която да осъди всички прояви на авторитаризъм и тоталитаризъм, нарушаване на човешките права и демократичните принципи както преди 9.09.1944 г., така и в периода до 1989 г.

Отчитайки реалностите обаче – наличие на приет закон през 2000 г., който действа при различни парламентарни мнозинства – предлагаме следното. След като е възприет такъв подход за оценка на тоталитарния режим, то би следвало на същите основания и в духа на документите на Съвета на Европа, ОССЕ и Европейския съюз, да бъде възприет аналогичен подход в оценката на авторитарните режими в Царство България през първата половина на XX век. Това произтича и от международните задължения на България по силата на Примирието от 28 октомври 1944 г. и Парижкия мирен договор от 1947 г., който държавите от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания - подписват с нашата страна, като победена държава-съюзничка на нацистка Германия и Тристранния пакт. Само по този начин България ще отговори пълноценно на съвременните препоръки да бъде осмислено и осъдено „двойното наследство“ на страните от Централна и Източна Европа, преживели авторитарни и тоталитарни режими както преди, така и след Втората световна война.



Убедени сме, че чрез този законопроект ще се постигне такъв пълен, а не селективен „законодателен“ прочит на историята и с ясна отрицателна оценка за нарушенията на човешките права и потъпкването на демокрацията от страна на авторитарните и тоталитарни режими, действали в България през XX век, може да се постигне така необходимото днес национално разбирателство. Паметта на невинните жертви, които са били преследвани, репресирани и убивани по политически причини както преди, така и след 9 септември 1944 г., задължава всички нас – днешните граждани на България – да помним и да не изопачаваме историята, да извличаме поуките и да не допускаме отстъпление от нормите на човечността и демократичните
нрави в името на конюнктурни цели, идеологически догми и мимолетни съюзи. Крайно време е политическата омраза, която отново избуя в последно време, да бъде извадена от арсенала на българската политика. Държави с далеч по-сложен исторически път, преминали през кървави граждански войни, като например Испания, намериха път за национално помирение и почитат всички жертви в общ пантеон на националната памет. Няма причини България да не стори същото, ако искаме нацията ни да върви напред към благоденствие и добруване. Затова предлагаме настоящия законопроект като повод за дискусия и намиране на общ и обединителен за нацията подход при държавно-политическата оценка на авторитарните и тоталитарни режими в историята на нашата страна през XX в.

Вносители:
Михаил Миков

Атанас Мерджанов

Стоян Мирчев

Филип Попов

Таско Ерменков

Иван Валентинов Иванов

Манол Генов

Дора Янкова

Георги Свиленски
Каталог: bills
bills -> Република българия четиридесет и първо народно събрание проект! З а к о н за
bills -> Уважаема госпожо председател
bills -> Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи
bills -> Народно събрание проект з а к о н
bills -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства
bills -> Закон за Българската академия на науките чл Българската академия на науките (бан) е автономна организация за научни изследвания. Тя обединява Национален център за научни изследвания и Национална академия на науките
bills -> Проект! Република българия четиридесет и първо народно събрание
bills -> Доклад за дейността на бан, академичните институти и другите самостоятелни звена, който съдържа отчет за
bills -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я народно събрание
bills -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я народно събрание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница