До Kонституционния съд на рб становище



Дата24.10.2018
Размер91.37 Kb.
До Kонституционния съд на РБ

СТАНОВИЩЕ София, 22.01.2016 г.

на Център Хана Аренд – София относно конституционно дело № 13/2015 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на § 2, с който е въведена т. 2 на чл. 79, ал. 2 от Наказателния кодекс, на § 35 и § 36 от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 74 от 26 септември 2015 г.).

Уважаеми конституционни съдии,

Фондация Център Хана Аренд-София има за цели: утвърждаване ценностите на демократичното общество, свободата и човешките права, както и съдействие за съхраняване на историческата памет за тоталитарните режими. Поради това тя се явява заинтересована страна по конституционното дело.

Настояваме да отхвърлите искането на главния прокурор на РБ възоснова на следните аргументи:

Съгласно чл. 31. ал. 7 от Конституцията на РБ „Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството“.

Римският статут на международния наказателен съд е ратифициран със закон, приет от 39-о Народно събрание на 15 март 2002 г. - ДВ, бр. 31 от 2002 г. , в сила е от 1 юли 2002 г., обнародван е в ДВ, бр. 68 от 16 юли 2002 г.

В Член 7 на този статут се дефинират престъпленията против човечеството:



1. По смисъла на този статут "престъпление против човечеството" е всяко от следните действия, което се извършва като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население:

(a) убийство;

(b) физическо унищожение;

(c) поробване;

(d) депортиране или насилствено преместване на население;

(e) лишаване от свобода или друго тежко лишаване от физическа свобода в нарушение на основните правила на международното право;

(f) изтезания;

(g) изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие с подобна тежест;

(h) преследване на определена група или общност поради политическа, расова, национална, етническа, културна, религиозна принадлежност или пол в съответствие с определението в ал. 3 или поради други основания, които са общопризнати за недопустими по международното право във връзка с всяко действие, посочено в тази алинея, или всяко престъпление от компетентността на съда;

(i) насилствено изчезване на лица;

(j) престъплението апартейд;

(k) други нечовешки деяния със сходно естество, които умишлено причиняват голямо страдание или тежко увреждане на тялото или на душевното или физическото здраве.

2. (а) По смисъла на ал. 1:

(b) "нападение срещу гражданското население" е поведение, свързано с многократното извършване на деяния измежду изброените в ал. 1 срещу всяко гражданско население, вследствие или в резултат на държавна или организационна политика за извършването на такова нападение;

Точно такива нападения срещу гражданско население се извършват по време на комунистическия режим в България, което ще илюстрираме с два примера:



Генерал–майор Георги Сотиров Танев /роден 1943г./ е министър на вътрешните работи в периода 15.12.1988 - 27.12.1989 г.

На 5.1.1989 г. Танев подписва строго секретна заповед N I-2 /05.01.1989 г. до началниците на централните оперативни поделения по ДС, Главно следствено управление, ОТУ и „Инспекторат“ – МВР, ДНМ, Вътрешни войски, СГУ и окръжните управления на МВР.

В нея той разпорежда:

ДНМ и Вътрешни войски да вземат допълнителни мерки за осигуряване на образцов обществен ред във всички населени места. Групите за бързи действия да поддържат постоянна готовност за неутрализиране на прояви с демонстративен и масов характер, като строго се спазва социалистическата законност.“

От 19-ти до 27-ми май 1989 г. турците в Североизточна България предприемат гладни стачки, походи, демонстрации, митинги за човешки права и връщане на имената им. Участват около 25-30000 демонстранти. Целта е да се привлече вниманието на световната общественост и специално на Конференцията за човешките права на 35-те страни, подписали Хелзинкските споразумения в края на май 1989 г. в Париж.

Демонстрантните са посрещнати от въоръжени сили на МВР, които стрелят по тях и убиват:



  1. Назифе Хасан от село Медовец, община Дългопол

  2. Шакир Шакир от село Медовец, община Дългопол

  3. Билян Хаджиев от село Доброплодно, община Ветрино

  4. Мехмед Лом, убит в село Тодор Икономово, община Каолиново

  5. Мехмед Сарах, убит в село Тодор Икономово, община Каолиново

  6. Хасан Арнауд, убит в село Тодор Икономово, община Каолиново

  7. Ахмед Боруг от село Езерче, община Цар Калоян

  8. Сезгин Караюмер от село Езерче, община Цар Калоян

  9. Мехмед Каров от село Дянково, община Разград

  10. Мехмед Емин от село Дянково, ощина Разград

На 2.6.1989 г. генерал-майор Танев подписва заповед, с която обявява благодарност на личния състав от Вътрешни войски и мотомилиционерските поделения, които „със своята висока бойна и мобилизационна готовност, непоколебима решимост и умели оперативно-бойни действия“, заедно с другите органи на МВР са допринесли „за овладяване на обстановката и възстановяване на обществения ред“.

Танев заявява:

СКЪПИ БОЙЦИ И КОМАНДИРИ, За достойно изпълнения от Вас воински и чекистки дълг, за голямото Ви родолюбие, твърдост, съзнателност и високо чувство за отговорност, от името на ръководството на МВР и лично от свое име най-сърдечно Ви поздравявам и обявявам благодарност. Изразявам своята дълбока убеденост, че и в бъдеще ще проявявате висока бдителност, политическа закалка и боеспособност за пресичане на всеки опит за нарушаване на обществения ред и подриване на сигурността на страната.“

Според Танев убийствата на демонстранти са „умели оперативно-бойни действия“ и той очаква от Вътрешни войски и милицията да проявяват такава „боеспособност“ и в бъдеще.

По смисъла на чл. 7 от Римския статут на международния наказателен съд тези убийства са част от широко и систематично съзнателно нападение срещу гражданско население и са престъпление срещу човечеството.

Генерал-майор Георги Танев следва да бъде привлечен под наказателна отговорност по чл. 116, ал. 4 от действащия през 1989 г. наказателен кодекс - за съучастие в убийството на повече от 1 лице, тъй като със заповедта си от 5.1.1989 г. се явява подбудител на преките извършители на 10-те убийства.



Генерал-лейтенант Костадин Георгиев Коцалиев /роден 1939 г./, щатен сътрудник на ДС, е началник на Главно следствено управление /ГСУ/ на МВР през 1983-1989 г.

ГСУ е организация, която систематично извършва през този период престъпления срещу български и чуждестранни граждани като:

А. Лишава от свобода десетки български граждани като ги арестува, държи в арести и затвори със седмици и месеци и ги разследва за техни „клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй“ – т.н. „противодържавна агитация и пропаганда“, въпреки че според член 54 от действащата конституция гражданите имат свобода на словото.

По смисъла на чл. 7 от Римския статут на международния наказателен съд тези лишавания от свобода са част от широко и систематично съзнателно нападение срещу гражданско население и са престъпление срещу човечеството.

Те представляват изпълнение на състава на чл. 142 ал.3 /противозаконно лишаване от свобода / и на чл. 162 ал.2 /употреба на насилие срещу другиго поради неговите политически убеждения/ от действащия по това време наказателен кодекс.

Б. Лишава от свобода десетки български граждани и граждани на ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия и Унгария като ги арестува, държи в арести и затвори и ги разследва за опитите им да преминат границите с Турция, Гърция или Югославия, което те не могат да направят легално, тъй като не им се разрешава, въпреки че България, както и ГДР, Полша, Румъния, Чехословакия и Унгария са подписали и ратифицирали международни документи, регламентиращи правата на гражданите им на свободно излизане и връщане в съответната страна.

По смисъла на чл. 7 от Римския статут на международния наказателен съд тези лишавания от свобода са част от широко и систематично съзнателно нападение срещу гражданско население и са престъпление срещу човечеството.

Те представляват изпълнение на състава на чл. 142 ал.3 /противозаконно лишаване от свобода /от действащия по това време наказателен кодекс.

В. Лишава от свобода стотици турци в България като ги арестува, държи в арести и затвори и в концентрационен лагер на остров Белене и ги разследва за изразено от тях по мирен начин несъгласие с насилствената смяна на имената им и обявяването им за българи, въпреки че според член 50 от действащата конституция „вceки гpaждaнин имa пpaвo нa зaщитa cpeщу нeзaкoннo вмeшaтeлcтвo в личния му и ceмeeн живoт и пoceгaтeлcтвo въpxу нeгoвaтa чecт и дoбpo имe“.

По смисъла на чл. 7 от Римския статут на международния наказателен съд тези лишавания от свобода са преследване на определена общност поради нейната етническа принадлежност, те са част от широко и систематично съзнателно нападение срещу гражданско население и са престъпление против човечеството.

Те представляват изпълнение на състава на чл. 142 ал.3 /противозаконно лишаване от свобода / и на чл. 162 ал.2 /употреба на насилие срещу другиго поради неговата народност / от действащия по това време наказателен кодекс.

На 28-ми януари 1985 г. по време на кампанията за смяната на имената на турците в България Костадин Коцалиев рапортува на тогавашния министър на МВР Димитър Стоянов за извършена от него проверка за подготовка на концентрационния лагер на остров Белене да приеме 1500 човека, които да бъдат „изолирани“:

„ДР. К. КОЦАЛИЕВ (полковник Костадин Коцалиев – началник на Главно следствено управление): Другарю Министър, Във връзка с провежданото мероприятие към днешна дата, на територията на страната са задържани 319 лица. Една трета от тях са от територията на Кърджалийски окръг. На фона на изнесените данни това е една незначителна цифра и един крупен успех за нашите органи. Това трябва дебело да се подчертае, независимо от това какво ни чака утрешния ден. В Белене има 132 лица, от които 7 са от Силистра, малко по-малко отколкото посочи др. Мусаков. Във връзка с поставената от Вас задача да се провери готовността, състоянието на това място (Белене) на място се запознах с извършената работа и внесох докладна записка, няма да отегчавам другарите. Към настоящия момент, ако наложи оперативната обстановка, има прилични условия за около 1500 човека да бъдат изолирани.” (АМВР, ф. 1, оп. 12, а. е. 646)

ГСУ през 1983-1989 г. е престъпна организация, чийто ръководител е генерал-лейтенат Коцалиев и той е съучастник в посочените по-горе престъпления.

Доказателство за това са многобройните му заповеди, разпореждания, окръжни и др. по организацията на работата на ГСУ, документирани и намиращи се в Комисията по досиетата:

http://comdos.bg/opisi-na-dokumenti/dokumenti-ot-nsls

Двата примера илюстрират несъстоятелността на искането на главния прокурор на РБ, защото показват, че:



  1. Наказателният кодекс от 1968 г. е включвал въпросните престъпления и е бил в сила по време на министерстването на Георги Танев и началстването на Костадин Коцалиев, т.е не се въвежда престъпление със задна дата

  2. Отпадането на давността за тези престъпления е свързано с това, че те са извършени от лица, на които са възложени ръководни длъжностни функции / Георги Танев – министър на вътрешните работи, Костадин Коцалиев – началник на Главно следствено управление / и са част от широко и систематично съзнателно нападение срещу гражданско население, като в този смисъл напълно отговарят на дефиницията за престърление против човечеството на Римския статут на международния наказателен съд.

  3. Наказателното преследване срещу Георги Танев и Костадин Коцалиев не би било акт на дискриминация спрямо тях, както се опитва да внуши главният прокурор на РБ. Илюстрирана чрез случая с Георги Танев неговата теза се свежда до следното: „Даже да приемем, че хора като Георги Танев са участвали в убийства, то защо за Танев давността не трябва да важи, а за убиецът Х, убил при спор свой съсед тя е в сила ? Не е би ли било това акт на дискриминация спрямо Танев ?“ Отговорът на този въпрос е ясен: За разлика от обикновения убиец Х, който действа по лични мотиви, действията на Танев са действия на длъжностно лице – министър на вътрешните работи и са част от систематично съзнателно нападение срещу гражданско население – политиката на БКП за смяна на имената на турците в България и свързания с нея терор на властта.

Бившият румънски президент Йон Илиеску е обвиняем за престъпления срещу човечеството като част от разследването за потушаването на протестите на Университетския площад в Букурещ на 13-15 юни 1990 г.

Надяваме се, че и българският Конституционен съд ще отхвърли като необосновани исканията на главния прокурор за отмяна на т. 2 на чл. 79, ал. 2 от Наказателния кодекс и ще даде възможност за привличане на българските Айхмановци - генералите Танев и Коцалиев и другите живи комунистически престъпници в България с престъпления против човечеството под наказателна отговорност.



Становището се подкрепя от:

N

Трите имена за физическо лице или име на организацията

Адрес

Подпис






























































База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница