До министъра на околната среда и водите



Дата16.12.2016
Размер353.01 Kb.
#11272

ДО


МИНИСТЪРА НА

ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
И С К А Н Е

за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка
От: СТОЯН ГЕОРГИЕВ САРИЕВ; „СТОЯНСТРОЙ”ЕООД ЕИК:825396864; УПРАВИТЕЛ;

/име, фирма, длъжност/

Уважаеми г-н/г-жо Министър,

І. Моля да ми бъде издадено Решение за преценяване на необходимостта от екологична оценка

на проект : ПУП – ПЛАН ИЗВАДКА

План за Регулация и Застрояване за УПИ IV-260 от кв. 6 по проектоплана на к.к.„Св.Св. Константин и Елена”, район „Приморски”, гр. Варна , на основание чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ

/наименование на плана/програмата/

Във връзка с това предоставям следната информация, изискваща се по чл.8, ал.1 от Наредба за условията, реда и методите за извършване на ЕО на планове и програми - ПМС №139/ДВ бр57 /2004 г, изм. и доп., ДВ, бр.3/2006 г.:

1.Информация за възложителя на плана/ програмата (орган или оправомощено по закон трето лице):

Име:”СТОЯНСТРОЙ”ЕООД, ЕИК:825396864, с УПРАВИТЕЛ и ЕСК - СТОЯН ГЕОРГИЕВ САРИЕВ

Пълен пощенски адрес: РБългария, гр.Пловдив 4006;р-н”Източен”, бул.”Шести септември”№252;

Тел/факс/е-mail: Тел:032/633050; факс:032/632333 , e-mail; stoian_stroi@abv.bg;

Лице за връзка: РАДКА ВАНЕВА СИМЕОНОВА, ЕГН 8201144452;

Пълен пощенски адрес:РБългария, гр.Пловдив 4006;р-н”Източен”, бул.”Шести септември”№252;

Тел/факс/е-mail: Тел:032/633050; факс:032/632333 , GSM:0888272408, e-mail; radkasimeonova@abv.bg;

2. Обща информация за предложения план/програма:

ПУП – ПЛАН ИЗВАДКА

План за Регулация и Застрояване за УПИ IV-260 от кв. 6 по проектоплана на к.к.„Св.Св. Константин и Елена”, район „Приморски”, гр. Варна , на основание чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ;

Предмет на процедиране е изготвянето на подробен устройствен план – план извадка План за Регулация и Застрояване за УПИ IV-260 от кв. 6 от изработвания проект за ПУП ПРЗ на k.k.”Св.Св. Константин и Елена”, район „Приморски”, гр. Варна.





Имотът попада в урбанизирана територия – к.к. «Св. Св. Константин и Елена». Имотът е в устройствена Зона Б по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

В проекта за ПУП – ПРЗ се предвиждат градоустройствени параметри, съобразени с допустимите по ЗУТ и Наредба No7 за ПНУОВТУЗ за КК „Св.Св. Константин и Елена”, и с ограниченията за Зона Б по ЗУЧК, както следва:
Площ на поземления имот - 7 946 м2

Максимална етажност /макс. височина/ - 5 ет. / 15 м. к.к. /

Максимална плътност на застрояване - 30 %

Максимален Кинт. - 1,5

Минимална озеленена площ - 50 %

Характер на застрояване - свободно

Предназначение на застрояването - за обществено обслужване и жилища


Инфраструктура

Пътища

Подхода към имота се осъществява през съществуващи улици – изградени с трайна асфалтова настилка в курортния комплекс.



Имотът се намира в убанизирана територия и граничи с улица.

Не се налага изграждане на нови пътища или нова улица.


Водоснабдяване и канализация

Захранването с питейна вода е предвидено от съществуващата изградена водопроводна мрежа в к.к. Св.св. Константин и Елена, чрез водопроводно отклонение.

Отвеждането на отпадъчните води от сградите ще бъде чрез канализационно отклонения към изградените канализационни мрежи на комплекса. Отвеждането на отпадъчните води от комплекса е към помпена станция, която ги припомва в колектор Виница-Варна. Водите се пречистват от ГПСОВ Варна – станция с биологично пречистване от съвременен тип. Станцията работи с ~80% от капацитета си и може да поеме отпадъчните води от планирания комплекс.
Енергийни източници

Електрозахранването е от съществуващи мрежи и трафопост обслужващи курортния комплекс.

Не се налага изграждане на мащабни кабелни захранвания и нови съоръжения или проводи в неурбанизирани територии.





  • Основание за изготвяне на плана/програмата –нормативен или административен акт

- по задание на собственика на имота

- на основание чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ - приложени са: протокол № 8/05-06.03.2003г. на ЕСУТ на община Варна; протокол № КАЕП-01-02-20/13.12.2004г. и решение № КАЕП-01-02-20/13.12.2004г. на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика, одобрен от Министъра на РРБ, ПУП – ПРЗ на КК ”Св.Св. Константин и Елена” гр. Варна , приет като предварителен проект, писмо изх.No АУ 18-2/12.11.2012г. на МРРБ за допускане изработването на ПУП План-извадка от изработвания проект за ПУП ПРЗ на КК „Св.Св.Константин и Елена“, гр. Варна.

  • Период на действие и етапи на изпълнение на плана/програмата

- Периодът на действие на ПУП – ПРЗ за имота е неограничен /до приемането на последващи устройствени планове съгласно ЗУТ/

- Етапите на изпълнение на плана и инвестиционните намерения ще са както следва:

А)Одобряване и обявяване на ПУП – План за Регулация и Застрояване за УПИ IV-260 от кв. 6 по проектоплана на к.к.„Св.Св. Константин и Елена”, район „Приморски”, гр. Варна , на основание чл.133, ал.1 и 2 от ЗУТ - срок 1 месец след произнасяне на МОСВ и МРРБ

Б)Изготвянето на технически/ работни проекти за сградите – 12 месеца

В)Строителството се очаква да започне в началото на 2014г.


  • Териториален обхват /национален, регионален, областен, общински, за по-малки територии/ с посочване на съответните области и общини

  • Обхватът на територията, предмет на плана:ПУП-ПРЗ за УПИ IV-260 от кв. 6 на к.к. ”Св.Св. Константин и Елена”,район „Приморски”, гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна - с площ 7 946 м2.

  • Дейностите по изпълнение на плана ще се разположат в рамките на имота.

  • Реализацията на плана не налага промяна в съществуващата или направата на нова пътна инфраструктура.

  • Имотът не попада в СОЗ на водоизточници и не е защитена територия по смисъла на ЗЗТ.

  • Планът не обуславя наличието на трансгранично въздействие.

  • Територията, предмет на плана не попада в обхвата на защитени зони от мрежата НАТУРА 2000.

  • Разглежданата територия няма наложена строителна забрана във връзка с чл. 198 от ЗУТ.

  • Разглежданата територия попада в зона „Б” на Черноморското крайбрежие. Предвиденото застрояване е в съответствие с действащите разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.

  • Засегнати елементи от Националната екологична мрежа /НЕМ/

Съгласно ЗБР Националната екологична мрежа включва защитени зони, защитени територии, КОРИНЕ места, Рамсарски места и орнитологични важни места. В разглеждания регион НЕМ включва:

      • Природен парк “Златни пясъци” – разположен на 3,9 км по права линия на север от местонахождението на проекта;

      • защитена зона, определена съгласно изискванията на Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици: “Батова” (BG0002082) – имотът не попада в зоната, намира се на 2,9 км от нея;

      • защитена зона съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна и флора: ЗЗ „Златни пясъци” с код №BG0000118. Имотът е извън зоната – на 3,9 км от нея.

Природен парк “Златни пясъци”, е с богата история – първоначално е обявен със Заповед N801/29.10.1979 год. на КОПС (ДВ бр.99/79 год.) като са предоставени 825,7 ха. По-късно със Заповед N278/10.04.1981 год. на КОПС (ДВ бр.35/81 год.) тази територия е разширена на 1 320,2 ха.

Действащата последна заповед за прекатегоризация /обявяване е № 570/14.08.2001г/ е за площ 1320ха. Заема обширни гори - типични дъбово-благунови и дъбово – габърови гори, възрастни от естествен произход. Ефектна природна територия разположена мужду скален венец и к.к.”Златни пясъци”, включваща ценни и редки екосистеми с голямо разнообразие: лонгозен и сублонгозен тип; коренни екосистеми на цера, благуна и други мезофили; субсредиземноморски храстови екосистеми; находища на редки ендемитни и реликтни видове. Парка следва лентовидно Черноморското крайбрежие от Златни пясъци до Кранево, към което се откриват живописни гледки от почти всички маршрути. Най-ефектните екосистеми са лонгозните с множество лиани. В Червената книга на България има три вида обитаващи ПП “Златни пясъци”: малък орел; сокол орко; колохидски фазан. Парка е богат на защитени растения – тук се срещат 12 защитеи вида от които - лимодрума е терциерен релинт; кавказката иглика, съсънката и източния лопух са многа редки, включени в Червената книга на България. Паркът е важно място за почивка на кълвачи и пойни птици по време на миграция.



В границите на парка се намира “Аладжа манастир” – защитена местност и културен паметник /скален манастир/ с национално значение.

Имота е отдалечен на 3,9 км югоизточно от границите на природния парк.

Не се очаква въздействие върху природните местообитания и местообитанията на видове, поради това, че планът не предвижда значими източници на замърсяване на компонентите на средата, както и провеждане на инфраструктура през защитената територия.

Защитена зона “Батова” (BG0002082) с площ 38132,83 ha обхваща поречието на река Батова и по-голямата част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци и прилежащата и плитката морска акватория. В границите на мястото се срещат най - вече гори, широколистни от цер /Quercus cerris/, благун /Q. frainetto/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ и обработваеми площи, които заемат 81 % от територията и са важно местообитание и място за изхранване на мигриращите, обитаващите и гнездящите птици. Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. В района на устието на река Батова е разположен резерват Балтата, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни и мочурни хигрофитни формации.

Батова представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове, така и за водолюбиви птици и птици, обитаващи земеделски площи. В района са установени са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 80 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Над долината на река Батова се събират три потока от мигриращи птици, идващи от Добруджа. През Батова преминава най-концентрирания поток от мигиращи щъркели и пеликани в Североизточна България, като в долината между Добруджанското и Франгенското плато те набират височина, а над самото плато летят ниско. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите на Батова. Крайбрежните части на мястото са от ключово значение за миграциите на значителни количества чайки буревестници /Larus canus/. Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района на Батова, основно гъски /Anser albifrons/, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района за да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи тук. Батова е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/ и полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/.

Заплахите за зоната са свързани с опазването на водните местообитания - река Батова и специално с лонгозната гора “Балтата”, които са чувствителни по отношение на човешките дейности. Продължаващата урбанизация, свързана с мащабното развитие на туризма води до разпокъсване, нарушаване и дори унищожаване на местообитанията, основно в крайбрежната зона, но също и по високите открити пространства върху платото. Районът на Батовата е особено уязвим от планове за изграждане на ветроенергийни паркове.



Планът е разположени в урегулирана селищна територия – курортен комплекс «Св.св. Константин и Елена» на ~2,9 км по права линия от нея и на значителна разлика в денивилацията – повече от 150 м във вертикала.


  • В територията не установени местообитания на водолюбиви птици и гъски /Anser albifrons/, тъй като те презимуват в най - източната част на зона Батова, на повче от 18 км от планираната територия;

  • Имотите са отдалечени на повече от 10 000 м от крайбрежни влажни зони, по бреговата ивица на Варненския залив - Варненско-Белославски езерен комплекс и района на Балтата.

  • Имотите са на ~ 2400 м от типичните дъбово-габърови гори на Батова, където по време миграция грабливите птици нощуват.

  • Имотите в който ще се разположат общественообслужващите и жилищни дейности са непосредствено до натоварено кръстовище в централната част на к.к. «Св.св. Константин и Елена», а в съседните имоти са изпълнени хотелски комплекси – урбанистичния натиск е налице в продължителен преиод от време.

  • В имотите няма условия за гнездене и изхранване на среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/, зеленият кълвач /Picus viridis/ и големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, тъй като са отдалечени от гори;

  • По време на миграция тук вероятно преминават повече от посочените видове пойни и грабливи птици. Височината на полета по време на миграция на посочените видове е над 120-200м. Предвидената дейност –сгради до 5 етажа, по никакъв начин не може да окаже отрицателно въздействие на мигриращите птици.

  • По отношение на заплахата за унищожаване на места за почивка на птици разположено в обсега на пътя „Via Pontika“ - грабливите птици малък ястреб /Accipiter nisus/, обикновен мишелов /Buteo buteo/, черношипа ветрушка /Falco tinnunculus/ и сокол орко /Falco subbuteo/, не се очаква въздействие, тъй като района е урбанизиран отдалечен от естествени природни територии.


Няма данни за гнездещи видове птици от Приложение 1 на Директивата за птиците на терена на плана, поради което не се очаква отрицателно въздействие върху тях. В района са разпространени предимно синатропни видове птици.
Защитена зона „Златни пясъци” (BG0000118)

Защитена зона “Златни пясъци” (BG0000118) по Директива 92/42/ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата фауна с площ 38132,83 ha.

Предназначение

Защитената зона е създадена с цел:



  • Запазване площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации предмет на опазване в рамките на защитената зона;

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания на видове, както и на популации на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване са следните природни местообитания:




КОД

МЕСТООБИТАНИЕ

6110

Отворении калцефилни или базофилни тревни съобщества Aliso-Sedion albi

6210*



Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)


91F0

Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

3140

Твърди олиготрофни до мезотрофни бентосни формации

91G0*

Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus


91H0

Панонски гори с Quercus pubesce

ns

6430

Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

91M0

Балкано-панонски церово-горунови гори

91ZO

Мизийски гори от сребролистна липа

6430

Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс



Предмет на опазване в ЗЗ „Златни пясъци“ са следните животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС

Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Maлък подковонос (Myotis bechsteini)

Южен подковонос (Myotis euryale)

Пъстър пор (Vormela peregusna)


Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Червенокоремна бумка (Bombina bombina)

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata)

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Голям гребенест тритон (Triturus karelini)


Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC

Вертиго (Vertigo moulinsiana)

Вертиго (Vertigo angustior)

Лицена (Lycaena dispar)

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на плана върху предмета и целите на опазване на защитените зони.
По време направа на сградите, не се очаква да бъдат променени ползвания и хабитати, тъй като територията е урбанизирана. Няма да бъдат засегнати хабитати, които са от Приложение 1 на ЗБР. По време на експлоатацията се очаква натоварване с човешко присъствие на естествени природни територии – курортните дейности са разположени в рамките на комплекса. Въздействието към защитените зони се оценява като едентично с настоящото състояние или равносилно на нулевата алтернатива. Възможни са преки незначителни въздействия локално извън защитените зони и единсвено върху наземногнездящи птици с проявена синатропизация. Инвестиционното предложение няма да наруши целостта на Националната екологична мрежа Натура 200, тъй като е отдалечено от защитени зони.
Структура
Няма да бъде нарушена структурата на защитените зони. Не се очакват преки и косвени въздействия, независимо от увеличаване на човешкото присъствие в курортния комплекс. Не се очакват въздействия и от изпълнение на строителството.
Функции и природозащитни цели
Няма да бъдат засегнати местообитания и популации на видове, предмет на опазване в защитените зони, затова не се очаква пряко и косвено въздействие върху целите на опазване в защитените зони.

Инвестиционното предложение е възможно да повлияе локално и в ниска степен съседни територии – извън защитени зони, чрез безспокойство на синатропни видове, които не са предмет на опазване. По време на експлоатацията не се очаквакват въздействия върху видовете в зоните.


Фрагментация.
Реално засегнатите площи от реализацията на ИП са в урбанизирана територия, отдалечена от защитени зони. Не се засягат и хабитати включени в Приложение1 на ЗБР. Всички въздействия са в рамките на урбанизирана територия. Не се очаква фрагментация на хабитати, и популации на видове, предмет на опазване в защитените зони по време на строителството и експлоатацията на обекта.
Обезпокояване на видове
По време на изпълнение на дейностите по проекта може да се очаква обезпокояване в ниска степен на синатропни видове бозайници, влечуги и птици, които обитават територията и парковете на курортния комплекс, но въздействието е силно локализирано и незначително за кратък период. Безспокойството в защитените зони по време на строителство и експлоатация е равносилно на нулевата алтернатива.
Нарушаване на видовия състав
Не съществува вероятност популациите на растителните и животински видове, предмет на опазване в защитените зони да бъда засегнати в резултат от реализиране на плана.

Теренът представлява урбанизирана територия настанени рудерални треви и дървета, голямата част от които акации и гледичии – малоценни и малотрайни пионерни и саморасли видове без декоратевна стойност..

За всички видове птици, бозайници, земноводни и влечуги, предмет на опазване в трите защитени зони, не се очаква загуба или влошаване на местообитанията, както и въздействие върху числеността и плътността на популациите им.

Химически промени - Не се очакват

Хидроложки промени - Не се очакват

Геоложки промени - Не се очакват

Други промени – Не се очакват


  • Основни цели на плана/програмата

Основна цел на плана е да се създадат условия за урегулиране и застрояване със средноетажни сгради предназначени за обществено-обслужващи дейности и живеене при висококатегорийна урбанизирана озеленена среда.

Подцелите на инвеститора са насочени към:



  • осигуряване на устойчиво организиране и функциониране на територията;

  • постигане на определен социален ефект чрез влагане на инвестиции и разкриване на нови работни места.

Същевременно в инвестиционните намерения на инвеститора са поставени следните задачи:

местоположението на територията изисква опазване на зелената система на комплекса и не допускане на

замърсяващи дейности, компрометиращи курортната високо-категорийна среда.


  • Финансиране на плана/програмата/държавен,общински бюджет или международни програми, др.финансови институции/

- Финансирането на инвестиционния проект ще стане етапно като приоритенто ще бъде изградена инфраструктурата – ел.захранване и водоснабдяване от съществуващата В и К мрежа на комплекса. Финансирането на дейностите от плана ще стане със собствени средства на инвеститора и кредити.

  • Срокове и етапи на изготвянето на плана/програмата; наличие на изискване за обществено обсъждане или др.процедурна форма за участие на обществеността.

  • Планът да се процедира около 3 месеца след произнасяне на МОСВ и МРРБ в едно с обсъждане и обявяване.

Съгласно ЗУТ процедурата по приемане на плана включва:

  • Съобщаване на изработения проект за подробен устройствен план от общината на заинтересуваните лица, по реда на ал.3, чл.128.

  • Съгласуването на проекта за подробен устройствен план от заинтересуваните териториални администрации , специализираните контролни органи и експлоатационните дружества, се извършва по реда на чл. 121, ал. 2.

3. Информация за органа, отговорен за прилагането на плана/програмата

Органът отговорен за прилагане на плана е Община Варна.


ІІ. /не е задължително за попълване/

Моля да бъде допуснато извършването само на екологична оценка /В случаите по чл. 91, ал. 2 ЗООС, когато за инвестиционно предложение, включено в приложение № 1 или в приложение № 2 от ЗООС, се изисква и изготвянето на самостоятелен план или програма по чл. 85, ал. 1 и 2 ЗООС/, поради следните основания (мотиви):

………………………………………………………………………………………………………………………………………..…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..


приложение:

I. Информация по ал.2 на чл.8 от Наредбата за условията, реда и методите за извършване на ЕО на планове и програми.



1.Характеристика на плана/програмата

А. -инвестиционните предложения по приложение № 1 към чл.92, т.1 и приложение № 2 към чл.93, ал.1 т.т. 1 и 2 от ЗООС и/или други инвестиционни предложения с предполагаемо значително въздействие върху околната среда, спрямо които предлаганият план/програма определя критерии, нормативи и други ръководни условия от значение за бъдещото им разрешаване или одобряване по отношение на местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия*

Б.-място на предлагания план/програма в цялостния процес или йеархия на планиране, степен на подробност на предвижданията

Изпълнението на плана е свързано на практика с възможността за изграждане на обществено обслужващи и жилищни сгради /ново строителство/, с височина до 5 етажа.

Бъдещото развитие на обществено-обслужващи и жилищните дейности изисква подобряване на инфраструктурата на района:


    • ел-захранване – отклонение от съществуващо вътрешно ел-захранване в к.к.„Св.св. Константин и Елена”;

    • захранването с питейна вода – от съществуващия водопровод, преминаващ западно от имота, в сервитута на обслужващата улица от к.к.„Св.св. Константин и Елена”;

    • Канализационно отклонение до шахта на канализационната мрежа на к.к.„Св.св. Константин и Елена” за отвеждане на отпадъчните води в ГПСОВ Варна.

Планът не предвижда изграждане на обекти или извършване на дейности попадащи в Приложение 1 и Приложение 2 към чл.81 на Закона за опазване на околната среда, както и такива отделящи вредности.
2. Обосновка на конкретната необходимост от изготвянето на плана/програмата

Имотът предмет на настоящия план, макар и в Урбанизирана територия/курортен комплекс/ е пустеещ.

Територията е с добри курортологични характеристики.

Други обстоятелства, обуславящи целесъобразността от застрояване:

- не се засягат природни територии;

- няма да повлияе защитени територии и защитени зони;

- достатъчна близост до главен път, улична мрежа и до трасета на инфраструктурни елементи;

- отдалеченост от замърсители и други обекти, имащи зона за здравна защита;
3. Информация за планове и програми и инвестиционни предложения, свързани с предложения план/програма, включително и за извършени ЕО или ОВОС

За община Варна има влязъл в сила ОУП. Територията съгласно плана е предвидена за курортни

дейности. Планът е в съответствие с предвижданията на ОУП.

За ОУП има решение по ЕО.

За територията предмет на плана няма влязъл в сила друг предходен устройствен план.
4. Характеристики на засегнатата територия и на очакваните въздействия върху околната среда

4.1Атмосферен въздух

Разглежданият район е с умерено-континентален климат, омекотен от близостта и влиянието на водните басейни - Черно море и Варненско езеро.

Преобладават ветровете от северната четвърт - около 50%. Ветровете със скорост до 10 m/s обхващат около 90% от случаите. Характерни за района са умерените и силните ветрове - средногодишната скорост на вятъра е около 3.5 m/s. Средногодишната честота на дните с по-силен вятър - над 5 m/s, който предизвиква високо ниво на турбуленция и ефективно разсейва замърсителите, е 20.3%. Случаите на тихо време са малко - под 25%, което е благоприятно за разсейване на замърсителите. Характерно за района явление е наличието на бризови циркулации (около 90 дни годишно) – най-често през юли – август със скорост от 3 до 5 m/s.

Средната годишна температура е 12.1оС. Годишният ход на температурата има минимум през м. януари и максимум - през м. юли. Най-ниска е средната температура на въздуха за януари - +1.2°С, а най-висока е за юли - +22.6°С.

Средномногогодишното количество на валежите е около 500 mm.

Средногодишната стойност на относителната влажност на въздуха е 77%, максималната стойност - 82% е през зимата, а минималната - 70% - през лятото.

Средногодишният общ брой на дните с мъгла в района е сравнително голям - 35. Те оказват неблагоприятно влияние при разпространението на замърсителите по въздуха, т.к. възпрепятстват ефективното разсейване.

От гореизложеното може да се направи общата оценка, че климатичните и метеорологични условия в района и свързаната с тях динамика на атмосферата са много благоприятни за разсейване на атмосферните замърсители и за самопречистване на атмосферата.

В района няма пункт за мониторинг.

Планът предвижда изграждане на жилищни сгради които ще се ползват целогодишно. Отоплението през зимните месеци е предвидено с локални климатични инсталации във всяка къща. Инвестиционните намерения не предвиждат изграждане на източник на организирано емитиране на замърсители в околната среда.



По съществено може да бъде замърсяването на въздуха през строителния период. По данни от експертни изчисления за аналогични обекти през строителния период въздействието ще бъде значително в рамките на строителната площадка и на разстояние до 50-80 m от нея, в ограничен период от време (продължителността на строителния период се очаква да бъде около 1година).

Основните източници на замърсяване са строителната механизация и автотранспорта (при извършване на строителни работи въздухът се замърсява с прах и отработени газове от ДВГ на строителната механизация). Тези източници на замърсявания са неорганизирани. Съществуват и локални и кратковременни влияния на някои строителни работи върху качеството на въздуха (бояджийски, заваръчни и антикорозионни работи), при които се отделят специфични вредности.


По експертна оценка, отчитайки малкият обем на строителните работи, проветривият характер на района, извършването на строителни дейности извън активния летен сезон, може да се приеме, че дори при интензивна работа няма да бъдат надвишени нормите за курортни места в прилежащите на обекта зони и в комплекса като цяло. На тази база може да се прогнозира, че въздействието на предвижданията на плана върху въздуха в рамките на строителната площадка през строителния период ще бъдат съществени, но общо взето в рамките на нормативно допустимите за работна среда дори при неблагоприятни условия.
В тази връзка очакваното въздействие на проекта върху параметрите на околната среда ще бъде незначително и с ограничен обхват.
4.2Води
Разглеждания район попада в източната част на мизийската платформа, където пресноводни артезиански басейни и структури са формирани по всички сводове на Северобългарското сводово издигане. Широкото разпространение на карбонатните скали и разнообразните тектонски структури създават условия за образуване на карстови води. Карстовите води са привързани към варовиците на малма, валанжа, барема, сенона, и сармата. Водите в малма и валанжа образуват общ водоносен хоризонт от дълбоко залягащи напорни води с водоупорни хотривски мергели.

Води в кватернерните отложения

Кватернерните отложения имат повсеместно разпространение, като са представени от различни генетични типове: пролувиални, делувиални, колувиални, делапсивни, алувиални и смесени по тип наслаги. Обикновено в тях се формират порови по тип, ненапорни води, образуващи отделни потоци с насочени към речно-овражната система. Подхранването на подземните води в пролувиално-делувиалните отложения се извършва от инфилтрация на валежи и на повърхностни води, както и от пукнатинни и пукнатинно-карстови води.

Най-водообилни са сарматските варовици и в тях се формира напорен грунтов поток с посока движение на изток към Черно море. УПИ не попадат в зони І, ІІ или ІІІ на водоизточници.

Дълбоките подземни води се отнасят към т.н. Варненски артезиански басейн. Те са напорни и се разкриват в два водоносни хоризонта: еоценски и малм-валанжски. Първият е формиран в средноеоценски пясъци на дълбочина 450 м. Защитен е от горен водоупор от олигоценски глини, горноеоценски мергели и средноеоценски варовици с мощност 300 м. Вторият хоризонт е формиран в малм-валанжския карбонатен комплекс с мощност 600 м на дълбочина до 1800 - 2000 м. Защитен е от горен водоупор от хотривски мергели с мощност около 650 м. Водите са хидрокарбонатно-калциеви. Дълбоките подземни води са добре защитени и подхранващите им зони са извън района на разглежданата територия. Най близките термоминерални сондажи са в район - "Североизточна България"– подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура, по-висока от 20 (градуса по Целзий) - област Варна, област Добрич, област Шумен: два дълбоки сондажа в гр.Аксаково.

В района на курортния комплекс са изградени и оборудвани 2 експлоатационни сондажни кладенци – Р-66х и Р-9х. Параметрите на сондажите са дадени в таблицата по долу.



на сондажа и местоположение

Год.

H,m

Т,0С

Немах, m

РСПД l/s

ЛЕР l/s

СР l/s

2. Р-83х 100m югоизточно от сгра-дата на поч. база на МО

1986

1804

46

22,5

5,22

21,00

(35)*



15,78

3. Р-6х на 80m западно от бензино-станцията

1965

1819

46

6,7

3,83

12,00

(22)*



8,17

4. Р-2х до открития минерален басейн

1981

1942

46

23

12,7

21,00

(38)*



8,303

5. Р-134х на 200m югозападно от поч. Дом на МВР

1988

2055

40

19,9

4,313

17,50

(22)*



13,19

Най-близо до имота се намира дълбок сондаж Р- 6х – сградата на сондажа е на 30м от линията на предвиденото застрояване. Сондажът е дълбок – на 1819м, в естествено защитен водоносен хоризонт и за него се определа единствено зана І. Зоната І е оградена и се намира на 20м от предвидената линия на застрояване в имота – тоест не се засяга от предвижданията на плана.

Малм - Валанжинският водоносен хоризонт, който е основен източник на балнеоложки води, експлоатиран чрез сондажите в тази зона е разположен дълбоко и е естествено защитен от замърсители, чрез регионално издържан водоупор.

За малм –валанжските сондажи се определя СОЗ І, която съгласно чл. 22 ал.3 за водоизточници в защитени водни обекти и в регулационните граници на населените места / ”Св.св. Константин и Елена” е урегулирана територия/ , размерът на пояс “І” е от 5 до 15 м.
Плитки подпочвени води .

Подпочвените води в района са привързани към песъчливите сарматски материали и към отделни лещи и прослойки в древния свлачищен комплекс. Съществуват и води с пукнатинен характер в нарушените от древните свлачищни процеси материали. Формират се в голяма водосборна област на склона над проучваната площ, от където е основното им подхранване.

Нивото на подпочвените води е ~6м в зоната до пътя Варна – Зл.пясъци и ~3м в района в близост до морския бряг. Коефициентът на филтрация в тази зона е ~ 1м/ ден. Водите не са подходящи за промишлено и битово водоснабдяване поради ниската водообилност на водовместващите пластове. Проучванията показват, че техногенният вток на води е значителен. От ~ 597 имота със жилищни и курортни сгради над района на комплекса, само ~ 8 % имат канализация.
Повърхностни води

В района на “Св.св.Константин и Елена” повърхностните води се формират от атмосферни валежи и повърхностни атмосферни води от водосборната област. В зависимост от релефа и съоръжеността водите се оттичат по терена, като достигат до настилки и зелени площи или са заустени във Винишко дере. За по-ефективно и бързо отвеждане на повърхностните води дерето е коригирано и облицовано. Намира се на 147м южно от имота.Планът не предвижда заустване на води в дерето.



Въздействие върху водите

Не се очаква въздействие от изпълнението на плана върху водите. Не се предвиждат дейности свързани със замърсяване на повърхностни и подземни води. Предвидено е включване на сградите в изградена и функционираща канализационна мрежа.
4.3.Геоложка среда

В геолого-тектонско отношение районът се разполага в източна-та част на Мизийската платформа и попада във Варненската падина . Южната граница на платформата се прокарва по северния борд на Долнокамчийското понижение - на около 30 км южно от Варна. Фундаментът на платформата се състои от рифейски метаморфозирали скали. В седиментната покривка на платформата са отделени три структурни комплекса: каледоно-херцински, кимерски и алпийски, съответстващи на три тектонски режима на развитието й. На територията на района се разкриват седименти на кватернера и горния миоцен / сармата/, представени в много разнообразен фациес: кватернерът е представен с песъчливо –глинести отложения и делувиални наслаги по склоновете, а сарматът с кавернозни песъчливи варовици, варовити пясъчници, разнозърнести пясъци, тънкоплочести-мергели, прослойки от фин пясък.

В геоморфоложки аспект обектът се разполага в Дунавската морфоструктурна зона, Добруджанско - Франгенски район, Балчишко - Франгенски подрайон. Разглежданата територия е равнинна и не попада в райони с проявени свлачища.

Очаквано въздействие

Предвидените за строителство сгради могат да окажат въздействие върху геоложката среда главно през строителния период, чрез възможни слягания при неспазване на изискванията на законодателството и правилата и нормите за фундиране.

Планът не попада в район със строителната забрана по ЗУТ.


4.4.Почви
Според почвената класификация на Р България / М.Пенков/, почвите естествено разпространени в района, предмет на проекта са от тип “сиво-кафяви горски почви- лесивирани ” /LUVISOLS LESSIVE- FAO- UNESCO/, представени от следния разред – “плитки типични сиво-кафяви горски почви- лесивирани, образувани върху бедни карбонатни скали”. Хумусното съдържание варира от 1,5% до 2% , като ~50% от него е концентрирано в повърхностните 20 см. Почвите са слабо до средно запасени с азот – 0,15 - 0,25%, слабо запасени с фосфор и калий. Карбонатите са измити на дълбочина по-голяма от 1 метър. Почвената реакция е неутрална в повърхностните хоризонти и алкална в дълбочина.Част от почвите в района са антропогенизирани поради урбанистични дейности.
4.5.Биосфера
Флора

Територията предмет на плана попада в Район “Северно крайбрежие” на Западнокрайбрежния Черноморски окръг от Евксинската провинция на Европейската широколистна горска област, част от Холарктическото флористично пространство (царство) (Тахтаджян 1978) или част от Палеарктичното биофилотично царство (Второв, Дроздов 1978).



Естествено разпространени в този пояс са чистите и смесени мезоксерофитни и мезофитни церови/Quercus cerris L/ и смесени благунови /Quercus frainetto Ter/ гори. Участие в дървостоя вземат и обикновен и келяв габър /Carpinus ssp./. В по-ниския етаж се срещат - мъждрян /Fraxinus ornus L/., шипка /Rosa canina L./, глог/Crataegus monogyna Jacq./, птиче грозде /Ligustrum vulgaris L/, драка /Рaliurus aquliatus L/, черен бъз /Sambucus nigra L./ и др.

В рамките на територията оградена от линията на застрояване попада следната растителност:

Вид

броя

Височина в м

Диаме-тър на стъблото в м

Състояние




Акация Robinia pseudoacacia


28

6

0,15

Средно, рядко добро, голяма част обрасли в бръшлян и увивни

Малоценен и малотраен недекоративен вид

Акация Robinia pseudoacacia


7

8

0,2

Средно

Малоценен и малотраен недекоративен вид

Акация Robinia pseudoacacia


12

8

0,2

Сухи или полусухи, обрасли с бръшлян

Малоценен и малотраен недекоративен вид

Гледичия Gleditsia triacanthos

18

8

0,2

Средно

Малоценен и малотраен недекоративен вид

Гледичия Gleditsia triacanthos

13

6

0,1

Средно

Малоценен и малотраен недекоративен вид

Гледичия Gleditsia triacanthos

10

8

0,2

Сухи или полусухи, обрасли с бръшлян

Малоценен и малотраен недекоративен вид

Обикн.габър Carpinus betulus

8

6

0,2

Добро

Горски вид

Обикн.габър Carpinus betulus

11

6

0,15

Средно

Горски вид

Келяв габър Carpinus orrientalis

4

6

0,15

Средно

Горски вид

Полски клен Acer campestre

8

6

0,15

Средно

Горски вид

Полски клен Acer campestre

4

6

0,15

Добро

Горски вид

Цер Quercus cerris

15

8

0,25

добро

Горски вид

Цер Quercus cerris

10

8

0,25

Средно

Горски вид

Цер Quercus cerris

6

8

0,25

Сухи или полусухи, обрасли с бръшлян

Горски вид

Летен дъб Quercus robur

11

8

0,25

добро

Горски вид

Летен дъб Quercus robur

8

8

0,25

Средно

Горски вид

Летен дъб Quercus robur

3

8

0,25

Сухи или полусухи, обрасли с бръшлян

Горски вид

Общо

175































В т.ч. сухи или полусухи

31







За отсичене




В т.ч. малоценни и малотрайни в средно състояние

66













В т.ч. в добро състояние

66













Състоянието на екземплярите в голямата си част не е добро – за територията не са полагани грижи повече от 30 години. В района са се саморазмножили акация и гледичия, които са саморасли и малоценни видове, самонастаняващи се в пустеещи територии.

Голяма част от дърветата са обрастнали с бръшлян, повет и дива лоза.


Дърветата с диаметър на ствола под 0,2 см са на възраст под 20 години и не попадат под разпоредбите на Наредба № 1 за опазване на зелените площи и декоративната растителност – това са предимно млади саморасли екземпляри акация и гледичия и по рядко саморазмножил се горски подлес от полски клен.
От таблицата по-горе се вижда, че проектът може да не се съобразявя с 97 от дърветата като сухи и малоценни екземпляри.
Необходимо е обаче, проектът да заложи озеленяване – в имота и/или извън него, като компенсира изцяло отсечената зелена маса:

  • За дървета на възраст над 20 години – по 5 стандартни дървета за едно отсечено;

  • За дървета на възраст под 20 години – по 3 стандартни дървета за едно отсечено.


Фауна
В зоогеографско отношение територията на имотите, за които са изготвени ПУП-ПРЗ, се отнася към Черноморския район на Евросибирската зоогеографска подобласт (Георгиев 2002). В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа (Пешев 1978; Симеонов 1978). Предвид това, че районът е в непосредствена близост до населено място (с. Аврен), видовият състав на животните не е особено богат. Той се определя от урбанизацията и характера на растителността.
Видовете които се срещат проявяват различна степен на свързаност с човешките селища (степен на синантропизация). Според синантропния си статус птиците попадат в следните категории:

  • сезонни синантропи: не се размножават на територията, но единични екземпляри или ята се срещат в пределите й в отделни периоди, напр. сива врана (Corvus corone cornix)

  • пасивни синантропи: размножават се на територията и са относително толерантни към проникването на антропогенни елементи в първичните местообитания, напр. градска лястовица (Delichon urbica)

  • начални синурбанисти: основната част от популациите на тези видове гнезди извън района и само отделни двойки се размножават на територията, напр. Врабчета (Passer ssp)

  • завършени синурбанисти: видове гнездещи изцяло в района и по изключение извън него, напр. домашно врабче (Passer domesticus)


Както на територията на инвестиционното предложение, така и в непосредствена близост няма пещери, стари разрушени сгради, стари дървета с хралупи и др., подходящи за обитаване от прилепи в големи концентрации.

Няма данни, че в района на плана да съществуват находища на редки и застрашени от изчезване бозайници.
Изпълнението на плана ще окаже следните влияния върху фауната:

  • По време на строителството в района е възможно да се унищожат убежища на животни и гнезда на птици - традиционни синатропни видове.

  • Екслоатацията на обществено-обслужващите и жилищните територии предполага интензивно развитие на дейностите на отдиха, които пък от своя страна е свързано със създаване на парк и обитаване от синатропни видове. Ограничава се възможностите за трайни местообитания на животни и птици /остават само традиционните видове привързани към урбанизацията/ .

На база на изнесеното по-горе може да се прогнозира, че въздействието на предвижданията на плана върху флората и фауната ще бъдат незначителни, постоянни, с ограничен териториален обхват, без кумулативен ефект.


4.6. Историческо наследство
В територията предмет на планиране и на повече от 3 км от нея няма съществуващи известни културни паметници (исторически, архитектурни и археологически). Най близкият паметник е «Аладжа манастир» на 3,6 км.

Не се очаква никакво въздействие върху исторически паметници, но в случай, че при изкопните работи за изграждане на обектите се попадне на такива, ще се действа в съответствие с нормативните изисквания (в процеса на строителните дейности при откриване на исторически, археологически или архитектурни паметници е необходимо да се процедира съгласно изискванията на Закона за културното наследство (Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.; изм. с Решение № 7 от 29.09.2009 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 80 от 9.10.2009 г.; изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г.


5. Карта или друг актуален графичен материал на засегната територия, таблици, схеми, снимки и други материали – по преценка на възложителя, приложения.


*/за устройствените схеми и планове не се прилага информация по т.І.1.А/

Приложения


  1. Копие от План извадка - ПУП-ПРЗ.

  2. Документи за собственост.

  3. Изх.№ АУ 18-2/12.11.2012г. -Допускане за изработване на План извадка за ПУП-ПРЗ от МРРБ.

  4. Скица №4530/24.02.2012г. изд. от АГКК – гр.Варна.

Дата: Възложител:…………………………………….


/подпис и печат/



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница