/Решаването на въпроса кое е първото либе на Ботев може да бъде подпомогнато, ако изоставим логиката на видимия свят и се опитаме да разберем логиката на въображението – “реален свят” в стихотворението няма – има състезание на два свята: на любовта и на смъртта./
Тясното преплитане на личната изповедност и романтичната визия
а/ предисторията на трагичната поза: „млад съм аз, но младост не помня”
б/ раздвоението на лирическия герой между изкушението на любовно-интимния свят и повелите на чувството за отечествен дълг
Оформянето на необичайния „триъгълник”: „мъжът – жената – революцията”, в който лирическият герой вече е направил своя избор
Образът на жената – нехарактерен за лириката на Ботев
този образ присъства в интимно-личния свят
образът на жената присъства и чрез своето „отсъствие”
въздействието на жената – привлекателност и обсебваща сила
Смисълът на интимната връзка в робската участ – основна идея на творбата
- осъществяването на човека в интимната сфера не е възможно, при положение че той е нещастен в социалното си битие
Разгръщане на художествения контраст чрез опорния елемент „ПЕСЕН”
а/ песенното начало като организиращ принцип на Ботевата поезия
пеенето се случва, а песента пренася посланията на поетическия текст
песента е универсална форма на общуването - песента и пеенето при Ботев са всъщност знаци на човека
в стиховете песента е интимна, гражданска, юнашка
песента е универсална форма на движение и промяна
песента е метафора, която побира разнообразните чувства и преживявания на лирическия АЗ /но когато песента е въплътена в образа на майката, тя най-често е плач/
б/ символиката на „песента” в „До моето първо либе”
светът на любовта е представен чрез любовната песен, а тя метафорично е изразена чрез “отрова”, “робство”, “лудост”/ ключови думи в първите три строфи/, защото може да отклони героя от избрания път
любовната песен е далеч от ритуалното пеене по време на народен празник; не звучи човешки глас – заменен от метафоричния глас на гората, на плача на сиромасите, на ека на бурите; от песни за теглила /4 и 5 строфи/
чрез този глас не се поглежда към небето, а към “зиналите страшни долове”/8 строфа/ - светът, за който пее този глас, не е любовен свят, а изпълненият с отрова, робство, лудост свят на смъртта
лирическият Аз търси взаимност, очаква се силата на любовта да приближи интимния до социалния свят – призивът отново търси песента – пеенето заедно, пеенето на еднаква “песен такава”
знаците на социалното нещастие, дългът към народните съдбини се откриват в 6 строфа; героят не просто търси взаимност, той не приема колебание, за което говори императивният тон на “Запей или млъкни, махни се!”, и се потвърждава от метафората на нетърпението –“сърце ми веч трепти – ще хвръкне”.
Борбата /т.е.смъртта/ - представена като сватба:
а/ в народните представи сватбата е своеобразна смърт, защото се напуска домът, приемането на чужда кръв от другия род означава разкъсване на родовата цялостт
б/ сватбата е и битка– трябва да се отвоюва новото положение на женения човек в “чуждия” свят; “умират” момата и ергенът, за да се “родят” съпруга и съпруг - това е игра на живот и смърт, на умиране и на раждане – сватбата е сравнена с природен катаклизъм, с буря
Алегорични знаци на сватбата
* кършене на клонки и свиване на венец;
* свиването на венец;
* ритуален плач и пищене;
* стрелянето с пушки – празничност;
* ударите на тъпаните – тържественост;
* пиенето на вино;
* асоциация за брачно ложе.
Алегорични знаци на битката
* бурята кърши клонове;
* сабята свива венеца;
* пищи зърно от свинец;
* зинали са страшни долове;
* напивката е кървава;
* брачното ложе е хладен гроб
Идеята за драматичния сблъсък между любовта като интимно чувство и любовта към родината като дълг и отговорност към поробения народ - 7 и 8 стих
анафоричното повторение на наречието “там” насочва към чаканото с нетърпение време и към мястото /гората, Балкана/, свързано с красотата на борбата
песента отново се завръща, но вече като обет за жертва
оксиморонът във финалните стихове на стихотворението е част от красивата представа на лирическия герой за героичната смърт, сватбата със смъртта е своеобразна метафора, която д-р Кръстев определя като “Ботевата концепция за живот след смъртта” – съдбовното привличане на Ботев от смъртта е своеобразно търсене на достоен изход от един непредпочитан свят
