До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа становище



Дата09.09.2016
Размер57.92 Kb.
До МРРБ

МОСВ

ОБЩ. СЪВЕТ ЦАРЕВО

ДПП „СТРАНДЖА
СТАНОВИЩЕ
Относно Предложение за Изменение на ОУП-Царево и

по изготвената Оценка за съвместимост

на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево
от н.с. I ст. д-р Петър Станиславов Шурулинков

Институт по Зоология,

Българска академия на науките
Предложението за Изменение на ОУП-Царево и целите за повдигането му противоречат напълно на философията на създаването на ПП”Странджа”, на европейската екологична мрежа Натура-2000 и на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Реализирането му няма да доведе до устойчиво развитие при което да се запази биологичното разнообразие и ландшафтната стойност на района, а напротив- ще доведе до това на което вече прилича цялото ни Южно Черноморско крайбрежие на север от Царево – един сливащ се бетонен град в който място за природа няма. То ще има крайно негативно влияние върху орнитофауната на района и аз като орнитолог ще се спра именно на това влияние. Според мен фактите и очакваните въздействия, които ще изложа тук са непълно или неправилно описани в Оценката за съвместимост изготвена в частта за птиците от д-р Д. Кючуков, а някои от тях – нарочно или поради непознаване на актуалната ситуация – са пропуснати въобще. Ето на кои очаквани негативни и некомпенсируеми щети от реализацията на очакваните инвестиционни намерения за птиците ще се спра:

  1. Унищожаване на гнездови местообитания на птиците и на хранително местообитание на гнездещи видове птици. В Оценката за съвместимост (ОС) са посочени едва 6 вида врабчоподобни птици от приоритетните за опазване /от Приложение 1 на Директивата за птиците/ в ПП”Странджа” за които отнетите местообитания са важни. Това е груба манипулация и аз съм убеден, че авторът и знае, че посочените “агроланшафти”, които според квалификацията на земното покритие „Корине” представляват едни от малкото по-значими пасища и ливади в цялата източна част на ПП ”Странджа”, освен за посочените от него 6 вида, са от ключово значение за гнезденето и изхранването на следните видове птици, включени в стандартния формуляр по Натура-2000 за ПЗЗ „Странджа”:

  • бял щъркел (Ciconia ciconia)

  • черен щъркел (Ciconia nigra)

  • орел змияр (Circaetus gallicus)

  • малък креслив орел (Aquila pomarina)

  • скален орел (Aquila chrysaetus)

  • малък орел (Hieraetus paennatus)

  • царски орел (Aquila heliaca) – по нови наши данни - вероятно гнездящ вид за района

  • белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - по нови наши данни – вероятно гнездещ за района

  • ловен сокол (Falco cherrug)

  • бухал (Bubo bubo)

  • козодой (Caprimulgus europeus)

  • синявица (Coracias garrulus)

Още повече недоумение буди защо авторът на частта за птиците в ОС не е посочил и два гнездящи в тези местообитания вида, за които директно ще бъде отнето гнездовото местообитание – ливаден дърдавец (Crex crex) и голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). Последния се среща в най-голяма численост за района именно в крайморската топла зона и много от местообитанията му ще бъдат заменени с урбанизирани територии.

Посочените по-горе видове са едни от основните и най-приоритетни за опазване птици на територията на ПП ”Странджа”, лицето и същината от орнитологична гледна на защитената зона „Странджа”. Както е известно горите, в които гнездят повечето дневни грабливи птици, заемат голям процент от територията на Парка и защитената зона и тези видове тук не страдат от липса на гнездови субстрат. За тях обаче сериозен лимитиращ фактор за числеността им в Странджа е липсата на достатъчно открити естествени местообитания, където единствено те могат да се хранят. Отнемането на един значителен процент от тези открити местообитания в крайморската зона на Парка ще доведе до изчезването на посочените видове от причерноморска Странджа поради недостатъчна хранителна обезпеченост на гнездовите им територии. Подвеждащо е твърдението в ОС, че отнетите 206 ха са малко на фона на оставащите 13980 ха открити местообитания. Повечето от оставащите такива площи са в най-западната част на Защитената зона и Парка, която има съвсем различен характер. Реално при изпълнение на планираното в приморската част на Защитената зона, урбанизираните и пряко негативно повлияните от урбанизацията територии ще отнемат значителен дял от откритите местообитания в приморската зона (не по-малко от 25%). Това би нанесло сериозни вреди върху богатата орнитофауната на Зоната.



  1. Отнемане на местообитание за почивка и изхранване на мигриращи видове - В ОС е посочено, че от този фактор ще пострадат главно белите щъркели, мигриращи над Странджа. Тук трябва отбележим ,че негативни последствия ще има и за всички мигриращи дневни грабливи птици над района, хранещи се из откритите площи в Странджа и то именно и най-много в една тясна ивица покрай морския бряг, която те следват при миграцията си. Добре известно е, че бреговата ивица служи за ориентир за много птици при тяхната миграция и те я следват, като навлизат не повече от няколко километра навътре над сушата. А и тя е по-богата на храна поради екотонния ефект –има по-богато разнообразие на видове и съответно на плячка за мигрантите. В този смисъл значението на откритите местообитания – и най-вече изоставени ниви, пасища и ливади – в крайморската зона е несравнимо по-голямо от значението на същите местообитания от западните части на ПП ”Странджа” и съответно ЗЗ „Странджа”, където те покриват големи площи.

Сред засегнатите видове, освен посочените по-горе гнездящи видове, които са едновременно и мигранти над района се добавят и други като черната каня (Milvus migrans), късопръстия ястреб (Аccipiter brevipes), сивия жерав (Grus grus), четирите вида блатари от нашата орнитофауна, вечерната ветрушка, осояда и др.

3. Деградация на околоводните местообитания в резултат на строителство, утъпкване и инфраструктурно развитие. Засиленото човешко присъствие и увеличеното бракониерство са също част от този проблем и дори да останат някакви местообитания те ще бъдат практически неизползваеми за птиците поради тези обстоятелства.

И в момента в районите на устията на Велека и Силистар този проблем съществува, а с реализацията на предлаганите промени на ОУП-Царево ще се засили и ще засегне и нови територии –като например приустиевата зона на р. Резовска.

Този фактор ще окаже значително негативно влияние върху чаплите, пъструшките, малкия воден бик, черния и бели щъркел, земеродното рибарче, орела рибар, дъждосвирцоподобните птици и много други.

Тези проблеми на практика не са разгледани в ОС, направена от д-р Кючуков, което е съществен пропуск.


  1. Изграждане на инфраструктури и съоръжения – опасност за мигриращите птици

Строителството на вилни селища, хотели, голф игрища и други подобни е невъзможно без развитието на съответната инфраструктура, а в много случаи тя представлява сериозна опасност за птиците- най-вече мигриращите ,но и част от гнездящите в района. Над община Царево минава втория по значение път на прелетните птици за цяла Европа – Виа Понтика. Пример за такива съоръжения ,които ще увеличат смъртността на птиците са електропроводите и електрическите стълбове, новите бързи асфалтирани пътища, високите сгради, кули и др.Особено негативен фактор е наличието на силни светлини по крайбрежието, които объркват и привличат нощните мигранти. Ежегодно хиляди от тях загиват по тази причина в населените места по българското Черноморие – или от директен сблъсък или от изпадане в безпомощно състояние в населените пунктове, където стават жертва на кучета, котки или хора. Немалко птици загиват и от директни сблъсъци със стъкла на високи сгради – особено от врабчоподобните. Тези очаквани въздействия върху приоритетни за опазване видове птици не са и загатнати дори в ОС.

Познавам добре района на община Царево и ПП ”Странджа” , тъй като осъществих 4 научни експедиции в него, 3 от които през 2007 г., а по отношение на миграцията съм работил в района не по-малко от 8 години в периода 1992-2005 г. В заключение трябва да отбележа,че представената Оценка за съвместимост е със съществени фактически пропуски, не е базирана на актуални научни данни, трактува някои факти тенденциозно, което прави изводите в нея без научна и съответно управленска стойност. Направените изводи в заключението на ОС по никакъв начин не произтичат от представените факти за значението на ПП ”Странджа” и ПЗЗ „Странджа” за опазване на биологичното разнообразие в България. Считам, че предлаганите изменения в ОУП на община Царево са очевидно несъвместими с целите на обявяване и управление на ПП ”Странджа” и предложената защитена зона по Натура-2000 “Странджа”, дори и само ако разгледаме един компонент на биологичното разнообразие – птиците. Ето защо препоръчвам представената ОС, съдържаща общо положително становище по отношение на инвестиционното предложение, да бъде отхвърлена от компетентните органи поради нейната непълнота и подвеждащи изводи.

Н.с. I ст. д-р Петър Шурулинков

08.01.2008 г.



София
Каталог: upload -> documents -> 2016
2016 -> Държавна агенция по горите дирекция на природен парк „странджа” До мррб мосв
2016 -> Обяснителна записка
2016 -> Група за изследване и защита на прилепите национален природонаучен музей
2016 -> От д-р Николай Димитров Цанков херпетолог в Националния природонаучен музей към бан
2016 -> Министъра на околната среда и водите Комисия по околна среда към Народното събрание на р българия
2016 -> До мррб мосв общ. Съвет царево дпп „странджа” Становище
2016 -> На “Ресурс 1” ад за извършване на детайлно допроучване на волфрамово находище „Грънчарица”
2016 -> Българска Фондация Биоразнообразие (бфб) е приемник на Българо-Швейцарската програма
2016 -> Зелената фракция в европейския парламент


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница