До началниците на рио, уважаеми/а господин, госпожо началник



Дата22.07.2016
Размер169.55 Kb.
ДО НАЧАЛНИЦИТЕ НА РИО,

УВАЖАЕМИ/А ГОСПОДИН, ГОСПОЖО НАЧАЛНИК,

В „Държавен вестник”, бр.58 от 30 юли 2010 г. е обнародван Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ). В преходните и заключителни разпоредби на ЗИДКТ са въведени промени в Закона за държавния служител, Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

С промените в Кодекса на труда, с които се урежда новия режим на ползване на платения годишен отпуск и последвалото Решение №12/11.11.2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №15 от 2010 г. Ви обръщам внимание върху променените текстове в КТ, текстовете, отменени от Конституционния съд и валидните към настоящия момент, както и произтичащите от тях права и задълженията на работодателите и работниците и служителите във връзка с направените промени.

С ПМС № 192 от 08.09.2010 г. за изменение и допълнение на подзаконови нормативни актове, обнародвано в Държавен вестник, бр. 73 от 17 септември 2010 г. е променена и допълнена наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Приложено, изпращаме Ви променените текстове и тълкувания по направените промени както следва:

І. Промени в чл. 172 - 176 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

ІІ. Промени в чл. 224 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

ІІІ. Промени в чл. 66 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

ІV. Промени в чл. 327 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

V. Промени в § 3б, § Зг и § Зд от Преходните разпоредби на КТ /ДВ, бр.58 от 2010 г.

VІ. Промени в разпоредбите, уреждащи контрола по спазването на трудовото законодателство, чл. 403а от КТ и административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство, чл. 413 – 415в от КТ /ДВ, бр.58 от 2010 г.



VІІ. Промени в наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.

Предвид гореизложеното, моля да да запознаете директорите на учебните заведения с промените в посочените нормативни документи.


Лазар Додев

Директор на дирекция

«Организация и координация»

П Р И Л О Ж Е Н И Е:
І. Промени в чл. 172 - 176 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

Глава осма

ОТПУСКИ

Раздел ІІ

Ползване на платения годишен отпуск

Начин на ползване

Чл. 172. (Изм. – ДВ, бр.100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр.25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. – ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Платеният отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага.

Ред за ползване

Чл. 173. (Изм. – ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)

(1) В началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

(2) Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага.

(3) В случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година.

(4) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.

(5) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от православното, се определят от Министерски съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.

(6) Платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на работодателя.

(7) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без неговото писмено искане или съгласие:

1. по време на престой повече от 5 работни дни;

2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилник за вътрешния трудов ред;

3. в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика по ал.1 начална дата за ползването му.

(8) Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика по ал. 1, освен ако ползването му е отложено по чл. 176.



(9) Когато работодателят не е разреши ползването на отпуск за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми работодателя писмено поне две седмици предварително.




  • ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТОДАТЕЛЯ:

  1. работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите;

  2. провеждане на консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ преди утвърждаване на графика;

  3. графикът да бъде изготвен така, че да осигурява възможност на работника или служителя наведнъж или на части да го ползва през календарната година, за която се полага;

  4. работодателят издава и предоставя писмена заповед за ползването на платения годишен отпуск на всеки работник или служител преди началото на ползването на отпуска;

  5. работодателят е длъжен да разреши за ползване платен годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан и посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл.176 - по производствени причини, като допусне ползването на не повече от 10 за следващата година;

  6. През 2010 г. приоритетно да се изразходва полагащия се платен годишен отпуск за 2010 г., което може да наложи и промяна на издадени заповеди за платен годишен отпуск на работниците и/или служителите, ако е фиксиран отпуск за минали години;

  7. Няма законова пречка за ползване на платен годишен отпуск и по време на учебни занятия.




    • ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ:

  1. Да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, съгласно утвърдения график за ползването на платения годишен отпуск на работниците и служителите в организацията;

  2. Да излезе в платен годишен отпуск след получаване на писмена заповед от работодателя;




    • ПРАВО НА РАБОТОДАТЕЛЯ ДА ПРЕДОСТАВИ ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ БЕЗ НЕГОВО ПИСМЕНО ИСКАНЕ ИЛИ СЪГЛАСИЕ:

Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без неговото писмено искане или съгласие:

1. по време на престой повече от 5 работни дни;

2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилник за вътрешния трудов ред;

3. в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика по ал.1 начална дата за ползването му.


    • ПРАВО НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ДА ПОЛЗВА ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК ИЗВЪН ГРАФИКА:

  1. в случай че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година;

  2. когато работодателят не е разреши ползването на отпуск за периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми работодателя писмено поне две седмици предварително.




Отлагане на ползването

Чл. 176. (Изм. – ДВ, бр.100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)

(1) Поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни.

(2) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползването на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или отглеждане на малко дете. В този случай платения годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за ползването му.

(3) Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2, правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.




ІІ. Промени в чл. 224 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

Глава десета

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Раздел ІІ

Други видове обезщетения

Обезщетения за неизползван платен годишен отпуск

Чл. 224. (1) (Изм. – ДВ, бр.100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) При прекратяването на трудовото правоотношение работникът ли служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото на който не е погасено по давност.


ОТМЕНЯ СЕ В ЧАСТТА: „ за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176”
Когато Конституционният съд отменя една разпоредба в закон като противоконституционна, на нейно място идва стария режим на закона!

Основен принцип в правото е че: правата се ползват според закона, който е бил в сила при възникването им.

  • Конституционният съд отмени правилото, заложено в чл.224, ал.1 от КТ, с което от 01.01.2012г. правото на обезщетение за неизползван отпуск /при прекратяване на трудовото правоотношение/ бе сведено само до ползването на отпуска само за текущата календарна година, както и в хипотезите на отлагане само на 10 дни от работодателя по производствени причини. По принцип работниците и служителите могат да ползват и други отпуски ( служебни, творчески, учебни, да бъдат командировани и др.). Това също може да възпрепятства ползване на платения годишен отпуск, но законът не допускаше в тези случаи текущият отпуск да бъде обезщетяван. Запазва се правилото, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неизползван отпуск, независимо от причините за неговото отлагане. По този начин действащата разпоредба на чл.224, ал.1 от КТ сега гласи: „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото на който не е погасен по давност.”

  • Отменена е и разпоредбата в чл.61, ал.2 от Закона за държавния служител. Така и държавните служители занапред ще имат правото на парично обезщетение за неизползван отпуск независимо от причините за отлагането му.

  • В резултат от решението на Конституционния съд няма давност за ползването на старите отпуски, натрупани до 01.01.2010 г. Те могат да се ползват по график до прекратяване на трудовото правоотношение, без да се погасяват. Ако работниците, служителите и държавните служители прекратят договорите си, преди реално да са ползвали старите си отпуски, за тях работодателите дължат обезщетение. Изрично в закона бе записано, че отложеният отпуск може да се ползва до прекратяването на трудовия договор.


ІІІ. Промени в чл. 66 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

Глава пета

ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Раздел І

Трудов договор

Чл. 66. (4) (Нова - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт.

(5) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2006 г. в сила от 01.07.2006 г., предишна ал.4 – ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2012 г.) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.


Тълкуването води до извода, че наименованието на длъжността в трудовия договор вече не може да се определя свободно от страните, а следва да бъде избрана някоя от длъжностите, предвидените в НКПД и в трудовия договор да се посочи съответния й код.
ІV. Промени в чл. 327 от Кодекса на труда /ДВ, бр.58 от 2010 г.

Глава шестнадесета

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ

Раздел І

Прекратяване на трудов договор

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие

Чл. 327. (1) (Изм. – ДВ, бр.100 от 1992 г., предишен текст на чл.327, доп. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато:

10. (Нова - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) работодателят прекрати дейността си;


До приемането на ЗИДКТ съществуващата правна уредба не съдържаше възможност работникът/служителят да прекрати трудовия си договор, когото работодателят, въпреки че е преустановил и не осъществява дейността си, не е оформил по съответния ред прекратяването на трудовия договор. Поради това е предприето нормативно уреждане на такова право на работника/служителя да прекрати трудовото си правоотношение без предизвестие в посочените случаи. Тъй като за прекратяване на трудовия договор на това основание е необходимо да бъде направено волеизявление, ЗИДКТ урежда и случая, когато работникът/служителят е възпрепятстван да подаде писмено заявление за прекратяване по причина, че работодателят, лицето, което го представлява или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор.


11. (Нова - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) работодателят е предоставил неплатен отпуск на работника или служителя без негово съгласие;


Това ново основание може да се ползва от работника/служителя за незабавно прекратяване на трудовото правоотношение, в случай че му е предоставен неплатен отпуск без негово съгласие.


(2) (Нова - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) В случаите по ал. 1 т. 10, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалище или по адреса на управление на работодателя. Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда и, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалище или по адреса на управление на работодателя.

(3) (Нова - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Редът за извършване на проверката по ал.2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.


V. Промени в § 3б, § Зг и § Зд от Преходните разпоредби на КТ /ДВ, бр.58 от 2010 г.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3б. (Нов - ДВ, бр.109 от 2008 г., ……………изм. - ДВ, бр.58 в сила от 30.07.2010 г.)

(1) От 1 януари 2010 г. до 31 декември 2010 г….( изтича срокът посочен в алинеята)




С изменение на § 3б от Преходните разпоредби на КТ, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците/служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ, периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1 от КТ, може да бъде удължен с още три месеца в рамките на календарната 2010 г.


§ 3г. (Нов - ДВ, бр. 58 в сила от 30.07.2010 г.)

(1) До 31 декември 2011 г. периодът, за който работодателят може да възлага на работника или служителя да извършва временно друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място или местност по чл. 120, ал. 1, може да бъде удължен с още 45 календарни дни през една календарна година.

(2) В случаите по ал. 1 за периода след 45 - ия ден по чл.120, ал. 1 е необходимо съгласието на работника или служителя.


Със новия § Зг. се дава възможност на работодателя до края на 2011 г., в случай на престой или при производствена необходимост да възлага на работника/служителя временно да извършва друга работа в същото или друго предприятие, но в същото населено място или местност.


§ Зд. (Нов - ДВ, бр. 58 в сила от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)

(1) До 31 декември 2010 г……………. (изтича срокът посочен в алинеята)




С оглед запазване на заетостта се регламентира правото на работодателите да "пускат работници/служители в специфичен отпуск по икономически причини" до 31 декември 2010 г. работодателят може да предоставя неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие при намаляване обема на работата.


§ Зе. (Нов - ДВ, бр. 58 в сила от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011г.


С Решение №12/11.11.2010 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело №15 от 2010 г. този текст е обявен за противоконституционен.
VІ. Промени в разпоредбите, уреждащи контрола по спазването на трудовото законодателство, чл. 403а от КТ/ДВ, бр.58 от 2010 г. и административно- наказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство, чл. 413 – 415в от КТ /ДВ, бр.58 от 2010 г.

Глава деветнадесета

КОНТРОЛ ПО СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕГОВОТО НАРУШАВАНЕ

Раздел І

Контрол за спазване на трудовото законодателство

Задължения на работодателя във връзка с контрола за спазване на трудовото законодателство

Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 58 в сила от 30.07.2010 г., в сила от 30.07.2010 г.)

(1) В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагана на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.



(2) Работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.


С новия чл. 403а от КТ се предвиждат две нови задължения за работодателя, да държи на разположение на контролните органи основните вътрешни актове и писмено да определи длъжностни лица които да го представляват пред контролните органи когато той отсъства от работа.

Раздел ІІ

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Отговорност за нарушение на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд

Чл. 413. (2) (Изм. – ДВ, бр.100 от 1992 г., …, изм. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по - тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по –тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.


Променени са размерите на глобите и имуществените санкции съответно: 10 000 – 15 000 и 2 500 – 10 000, като основната насока е намаляване размера на долната граница.
Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство

Чл. 414. (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., …, изм. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по - тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по –тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.

Предишните размери на глобите са били съответно: 10 000 – 15 000 и 2 500 – 10 000.


(3) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2006 г., …, изм. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по –тежко наказание – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.


Предишните размери на глобите са били съответно: 15 000 лв. за работодателя и 10 000 лв., за длъжностното лице за всяко отделно нарушение..
Отговорност за неизпълнение на предписание и за създаване на пречки на контролните органи

Чл. 415. (1) (Изм. – ДВ, бр.100 от 1992 г., …, изм. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.


Предишните размери на глобите са били от 2 500 до 10  000 лв.
Отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления

Чл. 415б. (Нов – ДВ, бр.108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.


Предишен текст: ”Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му санкция дължи лихви в размер на …. плюс 20 пункта.”
Отговорност за маловажно нарушение

Чл. 415в. (Нов – ДВ, бр.108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр.58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.


Предишната глоба или санкция на работодателя и/или виновното длъжностно лице е била в размер от 50 до 100 лв. Тук санкцията (глобата) за работодателя е завишена.
VІІ. Промени в наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), (Приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., Обн. ДВ. бр.102 ….изм. ДВ. бр.73 от 17 Септември 2010г.)

Раздел II.

Трудов стаж

Чл. 13. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) (1) Трудовият стаж на лицата по чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от Кодекса на труда, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление до работодателя, към което прилагат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж.

(3) Документите в зависимост от страната на произход трябва да са оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; …..).

(4) Въз основа на предоставените документи по ал. 2, ако те дават основание да се приеме, че са налице условията по чл. 351, ал. 2, чл. 352, ал. 2, чл. 353 и чл. 354, ал. 2 от Кодекса на труда, работодателят предприема необходимите действия за осигуряване на ползването на права по трудовото правоотношение, произтичащи от наличието и продължителността на трудовия стаж.



(5) Представените документи по ал. 2 се връщат на лицето, като копие от тях или техен опис се съхранява в трудовото досие.

Допълнението на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е прието с ПМС № 192/08.09.2010 г. за изменение и допълнение на подзаконови нормативни актове, обнародвано в Държавен вестник, бр. 73 от 17 септември 2010 г. На новите разпоредби е придадено обратно действие и съгласно Заключителни разпоредби, § 3. Постановлението влиза в сила от 28 август 2010 г. Промените са част от предприетите стъпки за хармонизиране на българското трудово законодателство с правото на Европейската общност.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница