До Научното жури по процедурата за професор по История на държавата и правото



Дата02.01.2018
Размер208.91 Kb.
#39841
До Научното жури

по процедурата за професор

по История на държавата и правото

в Магистърски факултет,

Департамент „Право“

на Нов български университет

Р Е Ц Е Н З И Я

от проф. д-р Александър Воденичаров

Относно: конкурс за професор, обявен от департамент „Право“ на Нов български университет (ДВ бр. 21 от 18.03.2016 г.)

Област на висше образование: 3.Социални, стопански и правни науки

Професионално направление: 3.6. Право

Специалност: История на държавата и правото

Кандидат: доктор Екатерина Иванова Михайлова, почетен професор на Нов български университет, департамент „Право“ на Нов български университет.

Гр. София

В обявения конкурс за професор в МФ, департамент „Право“ на Нов български университет е подал документи само един кандидат - доктор Екатерина Иванова Михайлова, почетен професор на НБУ, щатен преподавател в департамент „Право“ на Нов български университет. Назначен съм за член на Научното жури по конкурса за „професор“ по История на държавата и правото към Магистърски факултет, департамент „Право“ със Заповед № З-РК-296/27.04.2016 г. на Ректора на Нов български университет. В съответствие с решението на научното жури от 01 юни 2016 г. в настоящия конкурс изготвям рецензия, която предлагам на вашето внимание.

В хода на процедурата доктор Екатерина Михайлова е предоставила материалите, които са необходими за работата на журито. Представени са публикациите - две монографии и 8 статии и студии, всичките след получаване на научното звание „доктор“ в Нов български университет, с които се кандидатства за конкурса, както и съответните административни документи. Освен това кандидатът е предложил и информация за цялостната си дейност. Броят на научните трудове надминава 19, като следва да се отбележат сред тях един мултимедиен учебник и три самостоятелни монографични разработки. Като член на Научното жури по конкурса, считам че процедурата е изцяло в съответствие с изискванията за заемане на академичната длъжност „професор“, предвидени в Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Екатерина Михайлова е родена в гр. Пазарджик през 1956г. Завършва гимназия, а след това и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Започва работата като адвокат в Адвокатски колектив гр. Пазарджик. Избирана е 6 пъти за народен представител, а именно от 1991г. до 2013г. Била е народен представител в 36-то, 37-то, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание на Република България. Избрана е за заместник-председател на 40-то и 41-то Народното събрание. Била е член на законодателната комисия, на комисиите по правни въпроси, на временните комисии за промяна на конституцията, комисията по правата на човека и вероизповеданията, комисия по жалбите и петициите на гражданите, временни комисии за изработване на правилник на парламента, за мерки за противодействие на корупцията, за изработване на изборни правила. Ръководител и член на международни делегации, представлявала е българският парламент в национални и международни конференции. Била е председател и заместник-председател на парламентарните групи на СДС, ДСБ и ОДС. Била е в ръководството на Обединен християндемократически център, на Съюза на демократичните сили и на Демократи за силна България.

Председател е на УС на Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа и на УС на Институт Разум, издател на списание “Разум”, теоретично списание за политика и култура. Лектор е в Училище за политика и член на Обществен съвет на обществено политическия форум за противодействия на корупцията, създаден от Център за изследване на демокрацията.

През 2013г. става член на Комисията по помилванията при Президента на републиката. От 2015г. е член на Консултативния конституционен съвет при Омбудсмана на Република България.

На 4 юни 2016г. е избрана на член на Настоятелството на Нов български университет за заслуги и принос в развитието на университета.

През 2005 г. получава отличие от СУ „Св. Климент Охридски” за целенасочено и убедено внушаване на идеи и политически пристрастия с показан стремеж към използване на толерантен език, а през 2009г. Министерството на правосъдието я удостоява с почетен знак. През 2016г. получава наградата на Ректора на НБУ за най-добър преподавател на НБУ.

От 2004г. Екатерина Михайлова е хоноруван преподавател в НБУ, а от 2013г. е щатен преподавател в департамент „Право“ в НБУ. През 2007г. става почетен професор на НБУ за принос в развитието на теорията и практиката на парламентарната държава. На 29 май 2014г. и е присъдена образователна и научна степен доктор по професионално направление „Политически науки“ и научна специалност „Политология“ за защитен дисертационен труд “Ролята на държавния глава в законодателния процес. Преглед на българските конституционни модели“.

На базата на практическия си и теоретичен опит Екатерина Михайлова придобива и показва завидни знания и умения в областта на функционирането на държавните институции и парламентаризма. В дейността си се очертава като защитник на ценностите на демокрацията, на правовата държава, на върховенството на правото, на борбата с корупцията, на защитата на гражданските и политически права и свободи. Автор и вносител на множество законодателни инициативи относно: измененията на Конституцията, съдебната власт, публичността на имуществата, етичните правила за депутатите, институцията омбудсман, парламентарни процедури, правата на жените и др. Има активна позиция и дейност за членството на България в ЕС и НАТО.

Доктор Екатерина Михайлова и като практикуващ юрист, и като народен представител, и като преподавател, е взела участие в многобройни национални и международни конференции, кръгли маси, семинари и др. вид публични и обществени прояви. Основните направления на нейните интереси са в областта на функционирането на държавата и институциите й, конституционните основи на държавата и историята на развитието им, проблеми на съдебната власт, на гражданските права, на помилването и много други. През цялата си дейност тя е чест гост и на медиите, като участва с интервюта и статии, в публицистични предавания, отнасящи се до теми, свързани с политическите модели на управление на държавата, основни конституционни начала и институти, до актуални въпроси.

Екатерина Михайлова се отличава с постоянство, трудолюбие и активна гражданска и научна позиция в изявите си. Темите и резултатите от публикации й имат съществено значение за развитието на правната теория и българската правна система. В трудовете си кандидатът не се задоволява само с констатации, но предлага и решения, с които да се подобри дейността на институциите. Изследванията на историята й целят придобиване на познания, на основата на които да се създава традиция, но и да се създава имунитет срещу негативни рецидиви. Кандидатът компетентно и задълбочено изследва широк кръг научни теми, в това число и от най-новата ни история.

След защитата на докторската степен, научните интереси на кандидата се насочват към историята и развитието на институциите на българската държава и взаимоотношенията между тях. Изследванията й са в посока към юридическите и политически аспекти на тоталитарния преход в България, към сравнителен анализ на различните български конституционни модели, към развитието на законодателството след 1989г., към юридическите и политически теоретични и практически прояви на институциите при действаща Конституция. Монографиите и публикациите на Екатерина Михайлова са основно в областта на историята и развитието на институциите на българската държава и взаимоотношенията между тях. В тях тя се явява защитник на конституционализма, на баланса между властите, на върховенството на правото.

Безспорен факт е, че аргументираните тези на кандидата допринасят за обогатяване на съществуващите знания в областта на историята на държавата и правото. Редица от публикациите на кандидата нямат аналог в правната ни доктрина и в много случаи предлагат критичен анализ на законодателни текстове, решения на КС, практики. Научните й трудове са актуални по съдържание и третират широк кръг от най-значимите теми, свързани с изучаването на държавата и правото. Съществен принос в дейността на кандидата е способността й да прави прочит на историята и настоящето на държавното устройство на България като използва интердициплинарни методи. Характерно за изследванията й е използването на юридическата ни школа от първата половина на ХХ в., а именно аргументирането на тези, възползвайки се от публикациите на големите български юристи проф. Баламезов, проф. Киров, проф. Владикин, проф. Гиргинов и др. Екатерина Михайлова насочва научните си интереси и към неизследван в настоящето период на държавата и правото, а именно тоталитарната държава, където фокуса й е върху трансформацията на държавата и правото и принципите и явленията, които го характеризират. Предмет на научните й търсения е и най-новата история на България.

Принос в научните й изследвания е използването от страна на кандидата на многобройни публикации основно от автори, които са работили в проучваните периоди, стенографски дневници от парламентарните дебати, материали от държавните архиви. По този начин тя е постигнала максимална обективност на констатациите й.

Екатерина Михайлова има дългогодишен преподавателски опит. Принос в научната и преподавателската й дейност са изработването на изцяло нови курсове за обучение на студентите. Такива са курсовете за развитието на българския конституционализъм; за парламентаризма и правовата държава в България; за политическите модели на управление; за гражданските права и задължения в българската държава и общество ХІХ – ХХІ в.; за правни анализи. В курса по История на българската държава и право, който води, тя включва и изцяло нова част, а именно историята на държавата и правото в България след 1944г. Актуализирането на тази учебна дисциплина е без аналог в останалите български университети. Освен това в обучението на студентите тя съчетава лекционната си дейност с използването на многобройни мултимедийни продукти и практически занятия. Тя е организатор и участник на два общоуниверситетски семинара на НБУ - „Гражданското общество и политическата система в епохата на прехода“ и „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“.

Участва като член на колектив по образователни и научно изследователски проекти по програма на ЦФСР на НБУ: „Висше образование в областта на гражданската култура“, „Основни извори за историята на държавата и правото 1947 – 1971 г.“, „Медиите в България: 25 години по-късно“, „Законът на правото или правото на закона“.

В настоящия конкурс за професор Екатерина Михайлова участва с 2 монографии и 8 публикации след получаване на научното звание „доктор“ в Нов български университет. Научните трудове, които са представени са с принос в историкоправната, конституционноправната и политологичната науки. Използването на интердисциплинарни методи дават основата за нови научни постановки. Направените изводи са на базата на съществуващото законодателство, с изследване на мотивите за приемането им и анализиране на приложението им. Многобройният изворов материал от стенографските протоколи на парламента и архивите правят изводите задълбочени и обосновани. Многобройната научна литература е изчерпателна. Публикациите могат да са основа за получаването на познание в областта на историята на държавата и правото, което е съпътствано с анализ и предложения за изменения на съществуващата уредба.

Хабилитационният труд „Тоталитарната държава и право в България (1944 – 1989)” е с обем от 339 страници, използвани са 142 публикации и монографии, 9 източници от електронни сайтове, 95 стенографски дневници на Народното събрание, 124 броя на Държавен вестник. Монографията се отличава с множество приносни моменти и има качествата на хабилитационен труд по настоящия конкурс. Тя изследва комплексно проблемите, свързани с развитието на българската държава и право след 9 септември 1944г. до началото на промените през 1989г.

Това е първото цялостно изследване за тоталитарната държава и право в България, което се прави в юридическата литература.

Разглежданият период стартира с 9 септември 1944г. и завършва с промените, които настъпват през 1989г. Кандидатът се фокусира върху трансформациите на правото и като теория, и като правни норми. Изследването разглежда законодателството, прието във визирания период, като предмет са както конституционните норми, така и развитието на различни клонове на правото.

Монографията е систематично композирана така, че да се получи цялостно и завършено произведение, състоящо се от въвеждаща част, основна такава, състояща се от пет раздела (глави) и заключение. Заглавието „Тоталитарната държава и право в България 1944-1989“ съответства на съдържанието на монографията.

Екатерина Михайлова е избрала тема, която й дава възможност да направи задълбочено и детайлно проучване на един голям и несистематизиран до сега период на българското право. Наименованието на монографията й е послужило за изясняване на понятието „тоталитаризъм“ в текста. Теоретичната обосновка на тоталитаризма е опредметена при представянето на конституциите и законите, посредством посочване на тези правните конструкции и практики, които водят до съвпадения с общите постановки. От приносен характер е констатацията, че същностните черти на тоталитарната държава се проявяват чрез законите, които я установяват и утвърждават. В тази връзка следва да се отбележи, че авторката определя два етапа, през които преминава налагането на тоталитарната държава – установяване, а след това и утвърждаване на тоталитарната държава. Установяването на тоталитарната държава е посочено, че се реализира след приемането на Конституцията от 1947г. и последвалото я законодателство, а утвърждаването - след приемането на Конституцията от 1971г. Използваната терминология характеризира различните етапи на развитие на държавата и правото през изследвания период и представлява нов, оригинален подход към изследваната материя.

Монографията разглежда конституционната рамка на законодателството, което протича при действието на три български конституции – Търновската конституция, Конституцията на Народна република България от 1947г. и Конституцията на Народна република България от 1971г. Това води до изследване на законодателство, преминало първоначално чрез издаването на наредби-закони, отменяне и изменения на завареното законодателство и въвеждането на съветската правна школа и последвалото създаване на изцяло нови закони и първото кодифициране на законодателството.

Възприетата в монографията периодизация на изследвания период е изцяло авторска постановка. Екатерина Михайлова възприема различна периодизация от тази, която са направили автори творили към онзи момент от време. Тя посочва коректно техните виждания, но възприема за вододел на този период да са трите български конституции – Търновската конституция, Конституцията на Народна република България от 1947г. и Конституцията на Народна република България от 1971г. Съвсем правилно и аргументирана е обосновката, че трите конституции са естествените разделителни линии на етапите, през които преминава развитието на държавата и правото.

Научният труд обръща сериозно внимание на законодателството и действието на институциите в периода между разпускането на 25-то ОНС и действието на 26-то ОНС. Авторът разглежда института на Регентството, ролята на ОФ в законодателството и трансформацията на политическите процеси. Разгледани и систематизирани са типологично основните нормативни актове издавани на основата на чл.47 и 48 от ТК – отменяне на закони; отстраняване от властови позиции лица, свързани с предходното управление; поставяне в управлението лица от средите на ОФ и такива обявили се за близки до тях; реабилитиране на лица, репресирани от предишното управление; осъществяване на физическа и наказателна репресия; промяна в организацията и структурата на държавния, стопански и обществен живот. Обърнато е специално внимание на най-известните наредби-закони от този период - Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея и на Наредбата-закон за защита на народната власт. Екатерина Михайлова не се ограничава само в излагане на фактите, но и прави анализ относно това дали са конституционносъобразени издадените в този период актове. Обосновката е аргументирана и детайлна. Изследването в тази част е изцяло с приносен характер, тъй като досега този период е разглеждан фрагментарно.

По аналогичен начин авторът е подходил и при разглеждането на законодателството, въз основа на което са проведени изборите за 26-то ОНС, както и на законодателството, въз основа на което България е провъзгласена за република. Тук предмет на анализ са и законодателството, въз основа на което се провежда референдума за република, а така също действията на основните политически участници. Наново е направен анализ относно конституционносъобразността на тези закони съобразно действащата все още Търновска конституция.



Приносен момент в монографията е, че приемането на Конституцията от 1947г. е разгледано и като актове, и като събития, които съпътстват създаването й, като е обърнато подробно внимание на всички внесени в парламента законопроектите за конституция от различните политически сили и организации и парламентарните дебати. Отбелязани са основните разлики между различните виждания за конституция, като се акцентира, че посредством възприемането на единството на властта, отзоваването на народните представители, ограничаването на частната собственост, отнемането на несменяемостта на съдиите и др. започва установяването на тоталитарна държава в България. Изследването разглежда както конституционните разпоредби, така и законите, свързани с осъществяването на дейността на институциите. Предмет на анализ са законите за Президиума на НС, за устройството на съдилищата, за прокуратурата, за другарските съдилища.

Въз основа на възприетите нови начала и принципи в основния закон на държавата авторът разглежда настъпилата промяна в гражданското право (вещно право, стопанско право, облигационно право, семейно право и наследствено право); наказателното право; процесуалното право - граждански процес, наказателен процес и административен процес чрез създаденото законодателство в първите години след 9 септември 1944г., както и промените, които настъпват в правото след приемането на Конституцията от 1947г. Систематизирането по този начин позволява да се постигне яснота за процесите, които протичат в различните отрасли на правото. Заслужава да се отбележи, че е обърнато внимание на създаването на единство в гражданското право, посредством отпадането на търговското право. Съществено място намира материята на вещното право, като са разгледани законите за конфискация и национализация на имуществото, както и кооперирането на земеделските земи. Отделено е съществено място и на Закона за собствеността, на Закона за задълженията и договорите, актовете в областта на семейното право, посредством което брака и развода се уреждат вече от светското право. Изравняването на правата на лицата от двата пола е намерило отражение в изследването в областта на семейното и при наследственото право. Наказателното право е отразено посредством наказателната репресия в наредбите-закони, прилагането на закона по аналогия, конфискацията на имуществата в първите години на разглеждания период. Предмет на анализ са и създадените кодификационни наказателни закони, като са отбелязани и разпоредби, посредством които се е осъществявала политическа репресия от страна на тоталитарната държава. Проследени са и промените които настъпват в процесуалното гражданско и наказателно право – от триинстанционен процесът става двуинстанционен, въвежда се служебното начало, въвежда се прегледа по реда на надзора. При разглеждането на административния процес се акцентира върху закриването на Върховния административен съд и премахването на общата клауза за обжалване на административните актове. Изследването прави извода, че тези постановки се правят с цел да се отнеме контролно-отменителната функция на ВАС, както и че общата клауза би препятствала реализирането на кооперирането на земеделската земя и инвентар, национализацията и конфискуването на имуществото. Резултатът, който авторът е постигнал чрез изследването на различните отрасли на правото е , че е предоставил цялостна визия за средствата, посредством които държавата въвежда тоталитарна система на управление.

Монографията продължава с посочване на основните причини за приемането на нова конституция през 1971г., като се описват принципите, заложени в нея, с които се утвърждава тоталитарната държава. Отделено е специално внимание за заложеното начало за ръководната роля на БКП, както и на обществено-икономическото устройство. Предмет на изследването са институциите, създадени от Конституцията, както и техните правомощия – Народно събрание, Държавен съвет, Министерски съвет (Правителство), съд, прокуратура. Обект на изследване е и практиката в дейността на тези органи, както и законите, въз основа на които функционират.

Проследено е и законодателството след приемането на Конституцията през 1971г., като са разгледани само тези промени в правото, които съществено изменят или създават изцяло нови постановки в законите. В областта на вещното право се отбелязват новите конституционни решения, които заменят частната собственост с лична такава и приемането на Закона за собствеността на гражданите, както и Закона за териториално и селищно устройство. Интерес за авторът е промяната в стопанското право, посредством приемането на Указ №56 за стопанска дейност от 1989г., чрез който започват първите стъпки на приватизация на държавно имущество. Новият Семеен кодекс от 1985г. е в центъра на развитието на семейното право. Обект на изследване са и някои по-съществени изменения в Наказателния кодекс. В областта на процесуалното право е отделено място за новият Наказателно-процесуален кодекс от 1974г. и Законът за административното производство от 1979г., при който вече е възприет принципът на общата клауза.

В заключителната част монографията се спира на някои съществени промени в законодателството, извършени непосредствено след събитията от 10 ноември 1989 г.

Следва да отбележа, че научната и практичната ценност на монографията се състои и в обективния подход, като Екатерина Михайлова е използвала основно публикации на автори от изследвания период, което тя прави с цел избягване на идеологически пристрастия. Ценност на изследването е, че авторът си поставя задачата да се изучава миналото с идеята да се добие яснота за процесите, които са произтекли, както и за преобразованията, които са настъпили, за да се постигне познание относно решения пренесени в действащото и в момента законодателство. Освен това изследването е с поглед напред, тъй като Екатерина Михайлова смята, че не трябва да се създават нови правила и правни норми без да се познава миналото. Заслужава адмирации твърдението й, че липсата на знание е предпоставка за рецидивиране на явления, който времето и произтеклите в него процеси, са ги отрекли. Тя посочва за пример появилите се идеи за промяна в законодателството ни, каквито са действали по време на изследвания период, като идеите за въвеждането на императивен мандат за народните представители; прекият избор на магистратите и др. Формулирането на тезите на автора е ясно, изложението сбито, научния характер на изследването не води до излишно усложняване на изразяването, което прави труда достъпен до аудитория, която проявява интерес към проблематиката на тоталитарната държава и право в България.



Актуалността и приносния характер на монографията са безспорни. Това е така, защото тя представлява цялостно самостоятелно изследване на развитието на правото и законодателството в периода от 9 септември 1944г. до 1989г., на промените които настъпват в него. Промяната на конституционната основа, както и на основните дялове на правото в изследвания период, създават яснота за процесите, които са протекли в България.

Монографията „Ролята на държавния глава в законодателния процес. Преглед на българските конституционни модели“ се фокусира върху различните конституционни конструкции, които предлагат четирите ни основни закони. Разгледани са различията в държавните институции, в зависимост от това страната ни дали е монархия или република. Проследени са правомощията на българския държавен глава спрямо законодателния процес при различните конституционни форми на българската държава, като изследването е насочено най-вече върху действащата Конституция. Макар и да се изследва миналото, то основната цел на автора е да покаже достатъчни ли са правомощията на държавния глава в настоящия момент в областта на законодателството и да се даде отговор необходими ли са изменения на основния закон. Обект на изследване са законодателната инициатива, свикването и разпускането на парламента, правото на обръщение, правото на вето, сезирането на КС и др. Направен е извод, че искането за увеличаване на правомощията на държавния глава се дължи от една страна на желание за приемственост — при предходните конституционни модели основният вето играч в законодателния процес е бил държавният глава. От друга страна предоставянето на повече правомощия на държавния глава се възприема и като възможност за повече демокрация и възпиране на концентрацията на власт. Предложени са решения, които посредством конституционна промяна могат да постигнат този ефект без да се налага промяна на формата на управление, парламентарна република. Принос са предложенията за по-широка формулировка за дефиницията за президент и разширяване на правомощията му за разпускане на парламента.

Публикацията „Юридически и политически аспекти на тоталитарния преход в България (1944-1946)“ се спира върху законодателството на българската държава през периода след 9 септември 1944г. до приемането на Конституцията от 1947г. Разгледани са институциите, които действат през изследвания период, както и атовете, които се приемат. На първо място са анализирани наредбите-закони, като обект на обосновка е правната основа за издаването им, както и несъответствието им с Търновската конституция. Отделено е по-обстойно място на най-известните наредби-закони, като тези за Народният съд, за защита на народната власт и др. Публикацията изследва и нормативната основа, на която се провежда референдума за република. Направени са изводи, че законодателството в този период в голямата си част се явява в разрез с нормите на действащата към онзи момент Търновска конституция.

Статията „Учебник за това какво е властта, Четем Вера Мутафчиева“ е оригинална оценка за книгата на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина“. Анализират се текстове от романа, които показват дълбокото познание на автора за начинът, по който се упражнява властта.

Публикацията „Формата на държавно управление според Търновската конституция и ролята й за изграждането на българската държава. Търновската конституция и Конституцията на Република България от 1991г.“ представлява задълбочен анализ относно формата на държавно управление според Търновската конституция и влиянието й при изработването на действащата конституция. Макар в ТК формата на държавно управление да е определена като конституционна монархия, авторът се спира на правни норми и парламентарна практика, които навеждат на изводи, че при действието на Търновската конституция се появяват елементи на парламентарно управление. В тази публикация Екатерина Михайлова си служи с цитати на изследователи на този период от време, за да може да обоснове позициите си. Освен това се позовава и на изказванията на политици по време на парламентарни дебати. Относно формата на управление по сега действащата конституция авторът ни припомня основните политически документи от времето след 1989г. и дебатът в 7-то ВНС с аргументите за приемането на парламентарната форма на управление.

В публикацията „Политическите рискове пред демокрацията в България и възможностите за преодоляването им. Институционални възможности за противодействие на политическата корупция“ Екатерина Михайлова на основата на анализ предлага идеи, посредством които да се подобри правенето на политика и работата на институциите. Предложенията й са да се въведат изисквания към политическите партии относно функционирането им и се създадат правила за излъчване на кандидатите. Предложенията са базирани на европейските принципи на доброто управление. Много добре аргументирана е и идеята за подобряване на законодателния процес, чрез въвеждане на механизми, които да намалят корпоративния, клиентелисткия и корупционния натиск при създаването на закони.

Статията „Парламентарният надзор над медиите след 1989г.“ представлява обстойно изследване на актовете и законите, чрез които са осъществявани надзорни функции от страна на българския парламент по отношение на медиите след промените от 1989 г. Обект на разглеждане е развитието на нормативната база от договореностите на Кръглата маса, през Временния статут на БНТ и БНР, действал до 1996 г., промените настъпили с приемането на Конституцията от 1991 г., до двата закона за радио и телевизия. Изследването е посветено на обществените медии – БНТ и БНР. Систематично е разгледано развитието на надзорните органи, което започва с парламентарно-обществена комисия, продължава през комисиите за радио и телевизия и за медиите и достига до създаването на независими органи за надзор, каквито се явяват НСРТ и СЕМ. Проучени и анализирани са и актовете на Конституционния съд, оказали съществено значение за регулацията на медиите.

В публикацията „Оставка на правителството и процедури, водещи до предсрочни избори“, предмет на изследване са конституционни норми и процедури, както и парламентарната практика на новата българска държава. Направен е анализ на всяка от 12-те подадени оставка на правителствата в България след промените от 10 ноември 1989 г. Авторът отчита, че те са подадени при действието на три различни конституции, поради което се сочи и нормативната база и политическите причини, поради които се стига до предсрочни избори. На основата на изследването се прави заключение, че прекратяването на действието на правителствата и подаването на оставки не се дължат на една и съща причина. Систематизирането на причините за подаване на оставка са посочени като: големи политически промени; разрушаване на парламентарно мнозинство; след вот на доверие; конституционното изискване след изтекъл пълен мандат на парламент и проведени редовни избори; политически кризи; след влошаване на отношенията между партиите, подкрепящите кабинета. Екатерина Михайлова завършва изложението си в традиционен за нея стил – прави предложения за конституционни промени на базата на натрупан опит и за подобряване на институционалната среда, а именно да се даде възможност на президента да разпуска парламента в повече от предвидената сега хипотеза.

В изследването „Вотът на доверие като институт за политическа отговорност на правителството“ се разглежда института на вота на доверие като средство за търсенето на политическа отговорност. Преди да пристъпи към анализ на сега действащата правна уредба Екатерина Михайлова е направила исторически и правен преглед на развитието на вота на доверие. Статията подробно разглежда конституционните текстове, правилата от Правилника за организация и дейност на Народното събрание и практиката на Конституционния съд. Фокусът на изследването е върху трите вота на доверие (поискани от министър-председателите Филип Димитров, Любен Беров и Бойко Борисов), които са били обект на парламентарна процедура и правните и политически последици, които са произвели.

Публикацията „Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея от 6 октомври 1944г.“ се занимава с един от много спорните и дискутирани както в миналото, така и в настоящето актове, а именно - Наредбата-закон за Народния съд. Предмет на анализ са и юридическите, и политически аспекти, залегнали в нея. Авторът застъпва становището, че Наредбата-закон е противоречаща на разпоредби на Търновската конституция, като подробно обосновава тази си теза. Развито е и какво се случва със закона след промените през 1989г., като се разглеждат решенията на Върховния съд и на Конституционния съд.



Прегледът на научно-изследователската и преподавателската дейност на д-р Екатерина Михайлова доказва, че са удовлетворени всички законови критерии за заемане на академичната длъжност „професор”. Анализът на научните постижения на кандидата води до заключението, че те са новост в историята на държавата и правото и обогатяват съществуващите знания в тази област. Научните разработки се отличават със задълбоченост и прецизност, като представеното монографично съчинение и научните статии монография представляват значителен принос за развитието на правната наука и заслужават висока оценка.

Предвид цялостното научно творчество и дългогодишната преподавателска дейност на д-р Екатерина Михайлова стигам до извода, че кандидатът отговаря на изискванията на Закона за развитие на академичния състав в Република България за заемане на академичната длъжност „професор”. Поради това убедено препоръчвам на Научното жури да вземе решение, с което да предложи на Департамент „Право“ на Магистърския факултет на Нов български университет да избере доктор Екатерина Иванова Михайлова на академичната длъжност “професор” по научната специалност История на държавата и правото, професионално направление 3.6. Право.

22 юни 2016 г.

С уважение:



проф. д-р Александър Воденичаров


Каталог: download -> departamenti -> pravo -> konkursi
konkursi -> До Научното жури по процедурата за професор по История на държавата и правото
konkursi -> От проф д-р Благой Никитов Видин
konkursi -> Конкурс за професор в професиоално направление История на дъжавата и правото за д-р Екатерина Михайлова
konkursi -> Департамент „Право
departamenti -> І. Извори: Абӯ Юсуф Як̣ӯб ибн Исх̣āк̣ ал-Киндū
pravo -> Закон за концесиите сп. Съвременно право, 1995, бр. 6, с. 89-100 Правна същност и характеристика на договора за концесия сп. Търговско право, 1995, бр. 6, с. 17-22
konkursi -> Конкурс за професор в професиоално направление История на дъжавата и правото за д-р Екатерина Михайлова
konkursi -> Конкурс за професор. По решение на същото това жури съм посочен за един от рецензентите в конкурса


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница