До Научното жури по процедурата за професор по История на държавата и правото

Уважаеми членове на Научното жури,

В обявения конкурс за професор в МФ, департамент „Право“ на Нов български университет участва само един кандидат - доктор Екатерина Иванова Михайлова, почетен професор в МФ, департамент „Право“ на Нов български университет.

Доктор Екатерина Михайлова е депозирала необходимите материали, които са надлежно обработени и комплектовани със съответните административни документи. В качеството си на член на Научното жури по конкурса, считам че процедурата се развива изцяло в съответствие с изискванията за заемане на академичната длъжност „професор“, предвидени в Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Кандидатът е представил списък на публикациите, които обхващат две монографии, а също така 8 статии и студии, отпечатани в българския научен печат.

Научните интереси на д-р Екатерина Иванова Михайлова са съсредоточени в областта на история на българската държава и право, конституционното право, правните проблеми на законодателния процес и парламентарния контрол. В нейната научна и преподавателска дейност се очертават четири основни направления:

1. Обща теория на държавата;

2. Развитие на българския конституционализъм;

3. Политически модели на управление;

4. Проблеми на политическите права и политическата свобода в конституционното развитие на България.

Публикуваните научни трудове свидетелстват за задълбочените интереси на автора в теорията и практиката, покриват основна проблематика в историята на държавата и правото, конституционното и парламентарното право. Те имат актуално значение и съдържат редица изводи, становища и предложения за усъвършенстване на правната уредба.

Признание за качествата на научната продукция е не само позоваването на трудовете на кандидата в научната литература, но и участието на д-р Михайлова в дейността на редица държавни органи, неправителствени организации и обществени форуми.

Наситена и разнообразна е научно-преподавателската работа на Екатерина Михайлова. Тя е щатен преподавател в Нов български университет от 2013 г. Изнася лекции и доклади на конференции и семинари в областта на конституционното право, работата на институциите и политическите им измерения, организирани от Народното събрание, Президентството, Европейския парламент, Омбудсмана на Република България, НБУ, Центъра за изследване на демокрацията, фондация „Отворено общество”, фондация “Конрад Аденауер”, фондация “Демокрация”, Центъра за либерални изследвания, Атлантическия клуб, форум “Българка”, USAID, Европейския институт; „Риск-мониторинг”, Училището за политици, Института за развитие на публичната среда и др. Участва в множество международни конференции в областта на устройството и взаимодействието на държавните институции, функционирането на парламентите, парламентарните процедури и етичните правила за депутатите, функционирането на съдебната власт, законодателството и ролята на Омбудсмана, решаването на конфликти, противодействието на корупцията и др.

Ползотворна е дейността на д-р Екатерина Михайлова като народен представител в българския парламент в няколко последователни легислатури и заместник-председател на 41-то Народно събрание, както и като член на постоянната парламентарна комисия по правни въпроси.

Броят на научните трудове на кандидата надминава 19, от които един учебник и три самостоятелни монографични разработки. В настоящия конкурс тя участва с 8 от тях, публикувани след получаване на научното звание „доктор“ в Нов български университет.

Представените в конкурса за професор трудове съдържат приносни моменти в историкоправната и конституционноправната науки и нови научни постановки. Те обогатяват съществуващите знания в областта на историята на държавата и правото, представляват полезен анализ на политическата, конституционноправната и съдебната практика, а също така съдържат предложения за промени на съществуващата конституционна уредба и законодателството. Направените в тях изводи почиват на задълбочен и критичен преглед както на действащата правна уредба, така и на използваната научна литература, която е цитирана коректно. Някои изводи засягат фундаментални и интердисциплинарни въпроси на правото и практиката по приложението му. Други - представляват конкретен анализ и оригинална интерпретация на отделни разпоредби, както и критика и научна дисекция на юриспруденцията.

Извън всякакво съмнение проблематиката на конституционното управление съставлява органична част от самата същност на класическата и модерната теория и практика на демократичната държава. Именно поради това анализът на развитието и същността на представителното управление има непреходна актуалност. Монографията „Тоталитарната държава и право в България (1944 – 1989)” е единственото цялостно изследване в нашата юридическа и политическа литература на проблема за формиране на тоталитарната държава през втората половина на 20-ти век и в частност на създаването на законодателната основа, която пряко обслужва развитието на този процес. В монографията се извеждат теоретичните основи на тоталитаризма при представянето на конституциите и законите от този период. Изследва се доколко правните конструкции и последвалите ги практики съвпадат с общите теоретични постановки. Направен е изводът, че същностните черти на тоталитарната държава се проявяват основно чрез законодателството , което я налага и утвърждава.

Изборът на темата на хабилитационния труд е сполучлив, доколкото позволява на автора да концентрира усилията си в създаване на стройна картина на развитието на правната система на България в периода от 1944 г. до 1989 г. Акцентът е поставен върху еволюцията на основните параметри на конституционното право и върху различните фактори обусловили тази еволюция. Научната и практическата стойност на монографията се състои преди всичко в обективния подход като предпоставка за опознаване на историческите процеси и като необходима гаранция за предотвратяване на рецидиви в настоящето и бъдещето на българската държава и общество. Без съмнение бъдещото развитие на конституционната ни система е невъзможно без познаване и най-вече без осмисляне на миналото, което още един път подчертава полезността на научната разработка.

Изследването обхваща относително дълъг период на конституционно развитие, който се характеризира с много силен натиск от страна на идеологията и политическата практика върху правните институти. Монографията има логична и стройна структура, която предопределя последователността в анализа. Сполучливо е изградена периодизацията в процеса на утвърждаване на тоталитарната държава като се приема, че трите конституции, които действат до 1989 г. са естествените разделителни линии на етапите, през които преминава еволюцията на държавата и правото.

Основният научен проблем в хабилитационния труд е всестранното изследване и разкриване на сърцевината на особения национален модел на тоталитарно управление в контекста на конституционната теория и практика. Той е разгледан и в духа на сравнителноправните проекции на същността, генезиса и еволюцията на тоталитаризма в Централна и Източна Европа след Втората световна война. В очертаните етапи, съвпадащи с действието на Търновската, Конституцията от 1947 г. и Конституцията от 1971 г., след анализа на конституционната материя се проследява нормативното регулиране в различните правни отрасли. Разкрити са приемствеността и различията между конституциите, а също така и теоретичните конструкции, създавани с цел обясняване проявите на тоталитарната държава и право в услуга на политическия режим. Изясняването на тези въпроси е червената нишка, която очертава насоката на научното дирене.

Особено ценни са разсъжденията на д-р Екатерина Михайлова по отношение на периода между разпускането на 25-тото Обикновено Народно събрание и мандата на 26-тото Обикновено Народно събрание, когато управлението се реализира посредством издаваните от Правителството и утвърждавани от Регенството наредби-закони на основите на чл. 47 и чл. 48 от Търновската конституция. Акцентът е поставен върху законодателството, въз основа на което се провеждат изборите за 26-то Обикновено Народно събрание и референдума от 1946 г. за премахване на монархията и провъзгласяване на републиката. Приемането на Конституцията от 1947 г. е разгледано комплексно и като политически събития, и като юридически актове, които съпътстват създаването й. Приносен момент е анализът на всички внесени в парламента проекти за конституция и представянето на парламентарните дискусии на основата на стенографските дневници. Направен е изводът, че това е етапът, в който чрез законите започва установяването на тоталитарната държава в България. Изследването се съсредоточава както върху конституционните разпоредби, така и върху законодателните решениям, свързани с дейността на държавните институции.

Глава трета на монографията е посветена на развитието на законодателството на социалистическата държава след приемането на Конституцията от 1947 г. Конституцията определя представителна форма на управление чрез изборни представителни органи. Въпреки че тя отрича разделението на властите, различните държавни органи се обособяват по начин, който следва този принцип. В отделни глави са обособени Народното събрание като законодателен орган, Правителството като изпълнителен орган, а също така е определено и мястото на съдебната власт. Проследено е развитието на гражданското право(вещно право, стопанско право, облигационно право, семейно право и наследствено право). Особено внимание се отделя на утвърждаването на единството на гражданското право, както и на неговите основни принципи. Акцентът на изследването пада върху стопанското гражданско законодателство и по-специално върху законите за държавните предприятия, които уреждат новия тип обществени отношения между тях. В областта на облигационното право централно място заема приетият през 1950 г. Закон за задълженията и договорите, който като кодификационен закон отменя всички други актове, които имат отношение към тази материя. Проследено е развитието на Наказателното право и създаването на процесуалните закони.

Глава четвърта е посветена на Конституцията от 1971 г. Посочени са основните причини за приемането на този основен закон, очертани са най-важните му характеристики, както и принципите, посредством които се утвърждава окончателно тоталитарната държава. Проследени са както решенията на органите на Българската комунистическа партия от този период, така и водените парламентарни дискусии. Отделено е специално внимание на заложеното начало за ръководната роля на БКП, както и на обществено-икономическото устройство на страната. В предмета на изследване се включват институциите, създадени от основния закон, както и техните правомощия и отношения – Народно събрание, Държавен съвет, Министерски съвет, съд и прокуратура. В новата конституция са заложени два изключително важни принципа, които до този момент функционират без да са превърнати в конституционноправни норми. Това е на първо място принципът за ръководната роля в държавата на една партия(типичен за тоталитарните режими, доколкото еднопартийността на управлението е изобщо основата на този политически режим). На второ място принципът на „ограничения суверенитет“ е свързан с идеята за социалистическия интернационализъм. Друга новост в Конституцията от 1971 г. е замяната на частната собственост с ограничената по обекти и обем лична собственост на гражданите. Също така се създава Държавния съвет, в който се сливат законодателната и изпълнителната дейност, а неговият председател съединява върховете на държавната и партийната власт, разполагайки с значително по-широки правомощия и влияние от президентите в президентските републики. Развитието на законодателството на социалистическата държава след приемането на Конституцията от 1971 г. е анализирано в отраслите на гражданското, вещното, стопанското, административното, наказателното и семейното право.

В края на изследването са посочени някои съществени промени, извършени непосредствено след събитията от 10-ти ноември 1989 г., изразяващи се в изменение на основния закон от 1971 г., както и в прилаганото законодателство.

В заключение следва да се отбележи, че новаторските подходи и изводите, които се предлагат в теоретичен и практически план, водят до извода, че хабилитационният труд притежава високи познавателни и научни качества.

Систематизирани накратко достойнствата на монографията и другите трудовете включват ясно изложение и структуриране на проблематиката, умело боравене с методите на правния и историческия позитивизъм, структурно-функционалния анализ, политологичните методи и сравнителното право. Изследването на тоталитарното законодателство, макар и посветено на миналото е проектирано в бъдещето, доколкото обосновката и създаването на новата правна уредба не може да не държи сметка за недостатъците и пороците на миналото. Особено дебело е подчертано, че липсата на знание за това минало е предпоставка за рецидивиране на явления, които времето е отрекло. И това е така, защото в наши дни възкръсват идеи за промяна в законодателството, които звучат странно доколкото кореспондират с някои нормативни решения на социалистическото законодателство. Адмирация заслужава призивът на д-р Михайлова, че преди предприемането на каквито и да са действия, е необходимо добро познаване на това как определени институти и процедури са действали в миналото.

Представената справка за научните приноси, изготвена от кандидата, изразява точно самостоятелните достижения в неговите публикации.

Научната продукция на д-р Екатерина Михайлова не е освободена от някои необосновани тези, които трудно могат да бъдат споделени, както и недостатъчно аргументирана критика на изводи, които самият автор отхвърля. Макар и рядко в работите се срещат непрецизни формулировки. Тези и други недостатъци не омаловажават достойнствата на научната продукция на кандидата в настоящия конкурс.


Заключение:
Научно­изследователската и преподавателска дейност на доктор Екатерина Иванова Михайлова отговаря на критериите и изискванията за заемане на академичната длъжност „професор“, предвидени в Закона за развитието на академичния състав в Република България. С оглед на приносите в рецензираните трудове, цялостното научно творчество и дългогодишната преподавателска дейност на кандидата, препоръчам на Научното жури да вземе решение, с което да предложи на Департамент „Право“ на Магистърския факултет на Нов български университет да избере доктор Екатерина Иванова Михайлова на академичната длъжност “професор” по научната специалност История на държавата и правото, професионално направление Право(3.6.).

гр. София Изготвил становището: