До негово светейшество илия II католикос-патриарх



Дата05.02.2018
Размер71.61 Kb.
ДО

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ИЛИЯ II

КАТОЛИКОС-ПАТРИАРХ

НА ЦЯЛА ГРУЗИЯ

ТБИЛИСИ, ГРУЗИЯ
Младенец ни се роди –

Син ни се даде – Бог крепък,

Отец на вечността, Княз на мира“

/Ис. 9:6/
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ОБИЧНИ В ГОСПОДА СВЕТЕЙШИЙ ВЛАДИКО,
Ч е с т и т о с в е т л о н о с н о

Р о ж д е с тв о Х р и с т о в о !
Да се радваме, огрени от светлината на Витлеемската звезда, която насочи стъпките ни към красивата и благословена от Твореца Грузия и да благодарим „с едни уста и едно сърце“ на Бога, Който „толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ /Йоан 3:16/.

С особен рождественски възторг в тези знаменити юбилейни тържества имаме приятното поръчение по решение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия от заседанието му на 15.11.2012 г., прот. № 28 – пълен състав, да вземем участие с подобаваща делегация в празненствата на сестрата Грузинска православна църква, посветени на 80-годишнината на Ваше Светейшество и 35 г. от свещената Ви интронизация, което е висока чест и историческо събитие само по себе си.



Вселенското православие в това число и Българската Патриаршия приветства насърчително Грузинската църква в неуморната й дейност за възвръщане на независима Грузия към нейните духовни ценности, вкоренени дълбоко в първите векове на християнството, когато грузинската държава още в древността – сред първите в света, приема св. Кръщение. Единствено Църквата, благодарение на изливащата се в нея благодат на Светия Дух, е оня жив елемент, нужен за скрепяването на грузинския народ във и от всички територии на Грузия, като с бащинска топлота раздава на всичките си пасоми единство и сплотеност, въпреки противоречията и сепаратизма, съществуващи и в днешно време, но изкуствено заложени в миналото. Предстояваната от Вас Православна църква се превърна в най-значимата институция, оказваща благотворно въздействие върху съвременното грузинско общество не заради друго, а защото тя е дълбоко в сърцата и душите на многострадалния грузински народ. В тези сърца и души Вие, Ваше Светейшество, без умора постоянствахте в посяването на Христовото благовестие. Голямо и гръмко доказателство, в тази насока е личното Ви отношение към скъпоценните чеда на Христос – нашия Бог – децата. Вие поехте нелекия кръст върху си да бъдете кръстник–възприемник на хиляди деца и това кръщелно служение, допълващо първосветителското Ви, доведе до проявена велика Божия милост. Безспорен факт е, че раждаемостта след посетите от Вас благодатни семена нарасна вече с повече от 25 % в Грузия. Този щастлив и чуден момент от Вашето патриаршество окриля всички нас, които се надяваме на сугубото Божие снизхождение към Неговия народ – пасомите на светата Православна църква. Сам Спасителят казва: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ /Мат. 5:9/, а мирът, който носи Ваше Светейшество през всичките Ви 35 години патриаршеско служение, послужи не само на грузинския народ, а и на целия православен свят.

Нашите славни братски народи – грузинският и българският, са едновременно близки и далечни. Разделят ни просторната водна шир на Черно море и част от историята. Сближава ни обаче не само древността на общия ни произход, за което говори историографията чрез иверски кодекси от III век, споменаващи прабългарските имена Аспарух, Заберган, Безмер и други, а преди всичко праотеческата православна вяра, силният дух на патриотизъм и християнското богослужение, просвета и култура, но и не на последно място и общата ни историческа съдба. Свързващ мост помежду ни е и обстоятелството, че когато славянобългарските просветители, равноапостолните братя св. Кирил и св. Методий са се подвизавали на планината Олимп, с тях в иноческия подвиг е бил и грузинецът св. Иларион Иверски. И Грузия, и България са свързващи звена между Европа и Азия; едни и същи агресивни нашественици и завоеватели са се стремили да ни претопят и да изкоренят вярата ни, която обаче има корени не на земята, а на небето. Кръвта на безбройните пострадали за Христа мъченици, както от грузинския, така и от българския род, не само ни свързват и покровителстват, но и ни оставят отговорен дълг да пазим и развиваме апостолата в нашите посестрими Църкви, да отдаваме сили и енергия за прогреса на нашите народи и да крепим твърдо и устойчиво единството на светото Православие.

С покръстването на Вашия народ по грузинските земи още през далечния IV век по времето на равноапостолната св. Нина, която е изключително силно почитана и от българския народ, грузинската християнска култура при разцвета на грузинското монашество полага основите на много християнски средища. Известни са не само грузинските манастири в Синай и „Св. Кръст“ в Йерусалим, както и Иверският манастир на Св. Гора – Атон, но и Бачковската св. обител – днес ставропигиален манастир на Българската православна църква. Той е основан в българските земи през далечната 1083 г. от грузинските братя Григорий и Абазий Бакуриани, които са били на високо-почетна служба при византийския император Алексий I Комнин. Манастирът в Бачково се е развивал като духовен и културен център на грузинското монашество, оказал силно религиозно влияние върху българския народ. Този просветен център се превръща в огромна книжовна школа под името Петрицонска, в която един от основните деятели е известният грузински философ Йоан Петрици, оставил трайна диря в европейския неоплатонизъм. Перла на братската любов между православните грузинци и българи е благодатно и светлоносно славно пребиваваща в Бачковския манастир велика светиня – чудотворната икона на Божията майка, която е обект на особена почит и поклонение от целия български народ. Свещеният образ на Небесната Царица – св. Богородица Влахернска, е богато украсен с ювелирно изработен в грузински стил сребърен обков, подарен от двамата грузински благородници Атанасий и Окропир през 1311 г.

Ваше Светейшество, честите сме, че на древната и свещена Грузинска земя, осветена от старозаветната светиня - мантията на св. пророк Илия и от пречистия хитон на нашия Господ Иисус Христос, пазен в катедралата на Мцхета „Св. Дванадесет апостоли“, построена на мястото, където върху гроба на праведната Сидония – собственица на Христовата багреница, е расло дървото, от което нарочно са направени четири кръста за четирите гранични страни на Грузия, които се явяват нейна свещена ограда, превръщайки Грузия в богохранима територия. Това дърво – Светицховели – Животворящ стълб, е напоявало грузинската земя с изливащото се от него св. миро.

Златоустовата св. Литургия, възглавена от Вас, в която ние Ви съслужавахме, ни прави отново щастливи, защото нейният автор, именно св. Йоан Златоуст, умира заточен тук във Вашия диоцез. Тук всички християни се чувстваме у дома си – домът на Христовото благовестие. Проповедта по тези земи на не един, а мнозина от апостолите, пресушава бурните води на морската бездна, що е помежду ни, и ни прави едно силно туптящо сърце, предано на Троичния Бог.

Тук, в грузинската столица Тбилиси, имаме уникалната възможност вседушевно да изразим свещена почит и към Вашия предшественик католикос-патриарха св. Ендемон, който подобно на българския патриарх св. Евтимий Търновски, погребан по предание в основания от грузинците български Бачковски манастир, се противопоставя на агарянското богохулство и бива жестоко хвърлен от най-високата скала на този престолен град.

Чувствата на рождественска радост в този светъл църковен период и на духовните радования – плод на всеправосланите изживявания на братска любов, мир и единство - са дълбоко вдъхновени в йерарсите на Грузинската и Българската църква лично от Ваше Светейшество и примерите, които имат траен спомен, дадени от блаженопочиналите богомъдри Първосветители на Грузинската Патриаршия. Отношението към посестримата Българска православна църква и към нейните блаженопочинали Предстоятели – екзарх Стефан и патриарсите Кирил и Максим – новопреставил се в Господа на 06.11.2012 г., на светейшите католикос-патриарси Калистрат, Мелхиседек III, Ефрем II и Давид V е проява на дълбоко църковно съзнание, братственост и скъпоценно благоразположение. Смело заявяваме, че сме особено щастливи, че и днес, когато участваме в тържествата на Грузинската Патриаршия по повод Вашия 80-и рожден ден и 35-годишнината от Вашата интронизация, Вие за пореден път показвате голямата си братска обич в Христа към родната ни св. Църква. Фактът, че Вашето лично отношение е отношение и на самата Грузинска православна църква и целия грузински народ, е добра възможност за общ стремеж към прославяне на вярата, която чисто и свято се пази в прекрасна Грузия.

Покойният Български патриарх Кирил нееднократно е проявявал възхищение от любвеобилността на приснопаметните католикос-патриарси към грузинското паство. Вашите светли предшественици и лично Вие винаги сте били считани и от наскоро починалия наш патриарх Максим за крепки стълбове на св. Православие.

Избирането Ви по изволение на Св. Дух преди 35 г. на историческия Грузински патриаршески престол, освен като продължител на древната грузинска духовност, апостолска църковност и народо-патриотично служение въздигна Грузинската Птариаршия до непознати висоти. Активността Ви в миротворческото дело в този кръстопътен географски регион и възраждането на мистичната православна духовност след тежкия безбожен и сатанински режим, дори и в територии от векове ислямизирани, е равноапостолска светлина, която служи за мощен фар на грузинското общество.

С благодарност към Бога ясно свидетелстваме за най-топлите и искрени чувства на уважение, респект и преклонение, които изразяваме лично към Ваше Светейшество, към първосветителското Ви дело, към предстояваната от Вас древна Православна църква и към храбрия Ви народ, от името на Св. Синод на Българската православна църква и лично от свое име, като естествени емоционални пориви, зародени и завещани ни от мирно упокоилия се патриарх Максим. Неговата братска и гореща любов към Вас и към покойния католикос-патриарх Ефрем II са Ви лично добре известни. С присъщите за него благост и кротост Ви принасяме пламтящата българска сърцатост, която също да Ви вдъхновява в патриаршеското Ви служение за здравото единство на православните народи.

Отново, най-учтиво, ползвайки се от тържествения случай, от името на архиереите, клира и паството на Българската Патриаршия и от името на почтената българска църковна делегация поднасяме на Ваше Светейшество дълбоката си голяма почит и признателност, уверявайки Ви в неизменно изобилстващите ни души с любов в Господа, преизпълнени с братско отношение, което носим и питаем към Вас – Грузинския католикос-патриарх и към прекрасния грузински народ.

Утвърдени във взаимната Христова любов, вдъхновени от съзнанието за църковно всеправославно единство и общите благочестиви стремежи на нашите две православни страни, оставаме с твърда надежда в църковния просперитет, като ведно с ангелите възгласяме: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“ /Лука. 2:14/.

Препоръчваме се на св. Ви молитви и оставаме на Ваше Светейшество в Христа брат,




НАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ

МИТРОПОЛИТ

/К И Р И Л/



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница