До председателя на комисията по правни въпроси г-жа искра фидосова уважаема госпожо председател



Дата24.10.2018
Размер56.6 Kb.
#96011
Вх. № 251-17-33/18.10.2012 г.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Г-ЖА ИСКРА ФИДОСОВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

На основание II, т. 3 от Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г., прието на 26 септември 2012 г. от Народното събрание, представям вижданията си по тълкувателната роля и практиката на Конституционния съд, както и по отношение произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и споровете за компетентност.


Конституционното правораздаване, въведено за първи път в България с Юлската конституция от 1991 г., се извършва от извънпарламентарен орган, овластен да контролира конституцинността на актове на Народното събрание и на Президента на Републиката и да ги обезсили в случай на констатирано несъответствие с основния закон. Така Конституционният съд се явява коректор на първоизточника на властта в демократичните общества, а именно народният суверенитет, институционализиран чрез преки и свободни избори в народното представителство и президентската институция. Всъщност конституционното правораздаване има за цел да предпазва демократичните устои на държавата, като обуздава всяка власт, прилагайки принципа на върховенство на правото. Моето виждане за мисията на конституционния съдия е, че негово задължение е, чрез тълкуванията и решенията си, да позволи конституционните разпоредби да бъдат шпори, а не юзди на демокрацията, както образно се е изразил Гиньо Ганев1.

Общоприето е, че за да функционира добре демокрацията има нужда от ясни правила, които следва да бъдат публично и делиберативно създавани и задължителни за всички, в това число за техните автори. Считам, че Конституционният съд, като последен гарант на върховенството на правото, на политическия плурализъм и на разделението на властите, е изключително важен елемент от цялостния демократичен процес. В този ред на мисли вижданията ми по отношение на бъдещата работа на съда могат да бъдат обобщени в 3 точки: приемственост, независимост, принципност.
1. Приемственост
В практиката си досега Конституционният съд често се е позовавал на конституционно прогласени ценности, за да уважи или отхвърли дадено искане за противоконституционност. Налагало му се е да балансира между еднакво легитимни, конституционно защитени лични права и обществени ценности. По дефиниция Конституционният съд работи в силно политизирана атмосфера и решава „трудни дела” по терминологията на Роналд Дуоркин2. Моето виждане е, че от неговото създаване през 1991г. до днес, Конституционният съд изпълнява ролята си ефективно и авторитетно. Не случайно това е една от малкото български институции, която не е предизвикала съществено обществено недоволство. За това и моето виждане се изразява в желанието авторитетът на Конституционния съд да се запази и утвърди. Считам, че това може да стане само чрез опазване на специалното положение, в което се намира конституционният съдия и което гарантира неговата независимост, а от там и неговата принципност.

По темата за приемствеността особено внимание обръщам на тълкувателната практика на съда до този момент. Тълкуването на конституционни разпоредби е средство, което не само изяснява значението и приложното поле на дадена разпоредба, но и представлява форма на предварителен конституционен контрол. С техния задължителен характер те се превръщат в неразделна част от конституционната норма и поради тази причина считам, че следва да се отнасяме с особено страхопочитание както към процедурата, която води към тях, така и към самите тълкувателни решения.


2. Независимост
Въпреки честите спекулации по повод избирането, съответно назначаването на съдия от дадена квота, Конституционният съд доказа през годините, че членовете му се произнасят без съображения за волята на органа, които ги е издигнал. Това се дължи до голяма степен на специфичния правен статус на конституционните съдии. Моето мнение е, че дългият мандат, както и забраната за повторно назначаване, респ. избиране са сериозни гаранции за тяхната независимост. Те подхождат и на специалното място на Конституционният съд в институционалния пейзаж на България. Въпреки доктриналните спорове, които породи, считам тълкувателно Решение № 18/16.12.1993г. по к.д. №19/1993 за правилно. Според него „Конституционният съд не е съставна част на съдебната система. Той е извън трите власти по чл. 8 от Конституцията. Конституционният съд упражнява своите властнически компетентности независимо и наред с ръководните органи на трите власти.”

Въпреки това не считам конституционният съд за политически орган3, макар и работата му да не може да бъде клинично изолирана от политическия живот. За мен конституционният съдия участва в политиката дотолкова доколкото съблюдава правилата на политическия процес, създадени от суверенна чрез учредително събрание. Едно от най-важните такива правила е зачитане правата на политическото малцинство, било то под формата му на легитимен миноритарен интерес или на индивидуални права и свободи.

3. Принципност
Към всяка една концепция за ролята на конституционния съдия основателно може да се постави въпросът, зададен още през 1962 от американския юрист Александър Бикел: „Кои ценности...могат да се окачествят като достатъчно значими или фундаментални, за да бъдат отстоявани от съда пред други ценности, утвърдени със законодателни актове?4”.

Първичният отговор е ясен. Единствените правни принципи, които диктуват становищата на конституционните съдии са залегналите в Конституцията. Сред тях от особена важност са съставящите Глава първа на Конституцията „Основни начала”, сред които: принципи на народовластие; на върховенство на закона; на равенство пред закона; на разделение на властите; на общо, равно и пряко избирателно право; на лична, политическа и икономическа свобода, изразяващи се в принципите на политическия плурализъм, на свобода на словото и вероизповеданията и на свободна частна инициатива. Визията ми за напред се състои в това да отстоявам тези принципи срещу всяко посегателство срещу тях, независимо кой е неговият автор и каква е неговата мотивация.



И все пак, не би било сериозно да се твърди, че с постъпването си в Конституционния съд съдията губи собствените си ценности, виждания, приоритети. Никой, дори конституционните съдии, не могат да претендират за свръхчовешката способност да откриват обективната истина при преценката на политически по своя характер актове. Именно, за да не са допусне доминиране на едно виждане, конституираното на Конституционния съд е разпределено както във времето, така и между институциите. В този ред на мисли и настоящата процедура за изслушване на кандидатите за конституционни съдии от квотата на Народното събрание, ведно с изискването за представяне на вижданията на различните кандидати, имплицитно потвърждава чувството, че конституционният съдия не е неутрален и би било по-прозрачно той да заяви какво мисли преди да встъпи в длъжност. За съжаление капацитета на съдията да следва собствената си съвест, както и да подчини ценностна си система на конституционно изградената, може да бъде преценен единствено a posteriori, в резултат на неговата работа. Въпреки това в настоящите виждания твърдо изявявам волята си да защитавам интересите и правата на политическото малцинство, когато има основания за това.
Ако трябва да обобщя казаното до тук бих определил следните приоритети в работата на Конституционния съд занапред:

  • оптимизиране на ролята на съда като гарант на индивидуалните права и свободи;

  • утвърждаване на конституционно ограниченото управление, посредством принципите на разделение на властите и правовата държава;

  • отстояване независимостта институцията.


Антастас Анастасов

1 Виж Г. Ганев „Конституцията не е юзди, а шпори за демократичното развитие на България” в Конституция и държавност, 39то НС, С., 2004, стр. 5 - 11.

2 Виж Р. Дуоркин „Да вземем правата на сериозно”,

3 Нено Неновски, Конституционният съд – природа, цели, легитимност, в Конституцията и демократичните промени в България, съставители Г. Ганев, Л. Корнезов, Г. Близнашки, Б. Цеков, С. 1996, стр. 75-84

4 Виж Джон Харт Ели, „Откриване на фундаментални ценности” в Конституционализъм, съставител С. Йотов, С. 2006г., стр. 76-108.



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница