До проф. Д-р светла бъчварова председател на комисията по земеделие и храни



Дата25.10.2018
Размер37.5 Kb.
ДО

ПРОФ. Д-Р СВЕТЛА БЪЧВАРОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО

ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ
С Т А Н О В И Щ Е
ОТ

ГАНЧО ГАНЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА НАЦИОНАЛНА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ „БЪЛГАРСКИ ПЧЕЛАРСКИ СЪЮЗ”



УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Присъствах на общественото обсъждане на Закона за защита на растенията и с малко закъснение от указания от Вас срок представям нашето становище и предложение.

Закона за защита на растенията вярно е, за защита на растенията, но както пряко така и косвено касае пчелните семейства, медоносната растителност и тяхното опазване.

На заседанието за обществено обсъждане изразих мнение, че ние сме притеснени не от самия закон, с малки изключения, а как на практика ще се осъществява контрола на заложените дейности в този закон и последващите го наредби.

Какво всъщност се случва и защо има отравяния на пчелни семейства.



  1. Не малка част от собственици, арендатори, ползватели и т.н. на земи, които извършват растително защитни мероприятия не познават или изобщо не спазват нормативната уредба за различните видове дейности.

  2. Не спазват уведомителните срокове или изобщо не уведомяват за мероприятието, което ще извършват.

  3. Не пръскат с това което са заявили, а с това което на тях е икономически изгодно/забранени или излезли от употреба препарати/. Смесват ПРЗ /например: инсектицид с фунгицид/ и обявяват, че ще пръскат с „уж” по-малко токсичния за пчелите препарат.

  4. Години наред използват семена за посев третирани с препарати, които при неблагоприятни агроклиматични условия оказват пагубно влияние за пчелите.

  5. Масова практика е, дозата с която трябва да се пръска /количество или концентрация/ да надвишава максимално разрешената такава. Може би „заблудата идва от етикета на опаковката” не е ясно чий е икономическия интерес.

  6. Масова практика досега е също така, че не се спазва предвиденият в закона Чл. 185 ал. 2,4,5. Да не говорим, че няма контрол а и няма как да има ефективен физически такъв при условие на уведомителен режим. Земеделските производители са хиляди. Официалният контрол на книга все някак се наглася. Същото е и с Чл. 189 ал. 1 и 2, на практика такова нещо не се случва, а и смее ли арендатора да влезе в конфликт с дистрибутура след като е зависим от него.

Относно въздушното и наземното пръскане. И двата вида пръскания имат своите предимства и недостатъци. Склонни сме да приемем и двата вида пръскания стига да се спазват правилата, ако не – ефекта за нас е един и същ – масово отравяне на пчелни семейства. И докато в закона е предвиден разрешителен режим за въздушно пръскане, което нас ни удовлетворява, то няма и дума за пръскането с наземна техника и упражнявания контрол. Може би се има в предвид Чл. 182 ал. 3, но ако не е така? Кой какво ще напише в наредбата, може само да гадаем. И докато контролът при въздушното пръскане е изключително сериозен, то при наземното е трудно да се каже как ще се осъществява, въпреки че 1/3 от наземната техника вече е високо ефективна.

Проблемът с отравяния на пчелни семейства идва основно от малките и средни собственици или арендатори на земи, които извършват съответните мероприятия. Прави впечатление, че част от големите арендатори се стремят да спазват нормативната уредба и не създават сериозни проблеми на пчеларите, независимо какъв вид пръскане осъществяват, въздушно или с наземна техника.

И още. Записаното в Чл. 195 ал.4 не ни върши работа. Няма как да се задължи кмета да уведоми пчеларите. Няма и как да се санкционира, кметството е една администрация, МЗХ или БАБХ е друга администрация. Може да забрави да оповести, може да не е в добри взаимоотношения с кмета на съседното кметство, поради различна партийна принадлежност и симпатии, и ред ред други причини.

И още един изключително сериозен проблем. В България няма лаборатория в която може да бъде изследвано активното вещество на препарата, което е причинило смърта на пчелите. За това няма и нито един осъден нарушител. Също така не е ясно кой е компетентния орган, който има право да взема проби от натровени пчелни семейства, въпреки че има такъв опит в Наредба 15. Изследванията за отравяния на пчелни семейства не трябва да бъдат за сметка на потърпевшия. Изследванията могат да се извършват в Държавни или акредитирани лаборатории, които правят мониторинг и официален контрол на видовете дейности по този закон. Разходите по изследванията се поемат от Държавата, а тя ги събира от нарушителя.

Предлагаме следното:


  1. В законопроекта да влезе текст, който да гласи:

„В България се употребяват само ПРЗ, които са щадящи към хора, животни и околна среда.”

Ал. 1 При липса на регистрирани такива употребата на останалите ПРЗ се разрешава чрез становище на БАБХ или ОДБХ.

На ясно сме, че текста е много „революционен”, че засягаме стабилно лоби и големи икономически интереси, но ефекта от опрашителната дейност на пчелите е в пъти по-голям за селското и горско стопанство на страната. Процентът на загуби от селскостопанска продукция при използването на толерантни препарати, задължително да се компенсира по схемата за „зелени плащания” към Директните плащания. Текстът не е дискриминационен, а и Европа може само да ни похвали. Важното е да се направи изключително компетентна преценка и да се заложи правилния бюджет.


  1. В Чл. 194 ал. 1 цифрата 10 се заменя с цифрата 5.

ал. 3 цифрата 5 се заменя с цифрата 3

Създава се ал. 11. БАБХ и ОДБХ водят публичен електронен регистър на всички извършени пръскания с ПРЗ.



  1. В Чл. 195 се създава ал. 5, със следния текст:

Възложителите на въздушно и наземно пръскане, както и самите извършители на наземно пръскане уведомяват лично собствениците на пчелни семейства разположени в землището на съответното кметство, както и граничещите с него.

ал. 6 ОДБХ публикуват на интернет страницата си списък с разположението на пчелните семейства по кметства и лицата за контакт.

4. Предлагаме да се преразгледа процедурата за въздушно пръскане, с цел по-лесно изпълнение и контрол. В определени случаи въздушното пръскане върши по-добра работа на пчеларите. Надяваме се заинтерисованите лица, които не са никак малко да изкажат своите съображения относно неговите предимства и недостатъци.

Оставам с уважение.




Ганчо Ганев


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница