До специализирания научен съвет

ДО СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ НАУЧЕН СЪВЕТ

„Доктор по икономика” по научната специалност

Първоначално (1978-1996 година) е работила в ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград като „секретар-референт”, осъществяващ координация между академични звена.

През 1996 година след успешно участие в конкурс Ставрова постъпва като „асистент” в Стопанския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, където продължава да работи и до сега като „главен асистент”.

Водила е занятия (упражнения, семинари и лекции) по следните дисциплини:

• 
  Публични финанси;
  
• 
  Местни финанси;
  
• 
  Банково дело;
  
• 
  Централно банкиране;
  
• 
  Фондови борси.
  

Дисертацията на Ставрова е получила необходимото достояние чрез публикуване на части от нея в една студия (122 стр.) издадена в Благоевград през 2005година, 4 научни статии, публикувани в престижни издания и 5 научни доклада , изнесени на национални и международни конференции и публикувани в сборници с доклади на съответните конференции. Единият от научните доклади е изнесен в чужбина и публикуван на английски език.

Публикациите по дисертацията са предостатъчни.
І. Обща характеристика на дисертационния труд
Припомням темата – „Банковият сектор и макроикономическата среда – преки и обратни връзки (на примера на Р. България в условията на Паричен съвет”. Според мен по-трудна и по-сложна тема трудно може да се избере. В същото време обаче тя е изключително значима, а на фона на настъпилата световна или глобална криза – супер актуална.

Разбира се, когато Ставрова е писала своята дисертация кризата, която се разрази в света от есента на миналата година все още беше в зародиш. Тя обаче по принцип приема, че съществуват кризи въобще и кризите в банковата система са неизбежни базисни условия на циклично развитие.

Докторантката е обсебена от идеята за изследване и анализиране на две решаващи сфери на икономиката – Банковият сектор и макроикономическата среда, включително взаимното влияние между тях, при което с поставят няколко цели :

• 
  систематизиране възгледите за ролята на стабилното позитивно развитие на Банковата система като условие за гарантиране на устойчиво социално икономическо развитие на национално и глобално равнище;
  
• 
  систематизиране и обобщаване на международния и български опит на принципите на управление и стабилизиране на поведението на съвкупността от финансови институции в условията на силни макроикономически (системни) рискове;
  
• 
  систематизиране на макроикономическите параметри (монетарна и фискална политика) и влиянието на институционалната среда (надзор, банково регулиране/саморегулиране на банковата система , с цел нейното стабилизиране;
  
• 
  емпирична проверка на връзката между макроикономическата и институционална среда, установени от международната практика и прилагани в България (с.с. 13-14);
  

Изследователската теза на докторантката е формулирана като :

„Стабилното състояние на банковата система се обуславя от взаимодействието между преки (от Банковия сектор към макроикономическата среда и останалите икономически агенти) и обратни (от външната среда към Банковия сектор) връзки, съчетанието на които е специфично за българските условия през изследвания период”(1997-2005 г.).

Уточнени са предмета и обекта на изследване.

Безспорно е, че докторантката много добре е изяснила и е изградила предварителната визия, какво трябва да прави, как да го направи и защо да го направи.

В структурно-органазационно отношение дисертацията изглежда така:

Увод:

Изложение обособено в 5 глави и съответните параграфи, което завършва с обобщения и препоръки.

Ще си позволя да посоча главите, за да се добие по-непосредствена представа за дисертационния труд като цяло:

1. 
   Банковият сектор и макроикономическата среда – основни теоретични постановки.
   
2. 
   Променящата се макроикономическа среда – фактор за еволюцията на българската банкова система.
   
3. 
   Взаимодействие между мрежата за финансова сигурност, стабилността на банковата система и макроикономическата стабилност.
   
4. 
   Емпиричен анализ на връзките между Банковия сектор и макроикономическата среда.
   
5. 
   Макроикономически измерения на предлагането на банкови кредити.
   

Общо взето структурата е обоснована и логична, а така също съответстваща на функциите, целите, задачите обекта и предмета на изследване.

Струва ми се, обаче, че малко неестествено 5-та глава стои след 4-та; тя би следвало да я предшества. Освен това щом се отделя специално внимание на банковото кредитиране, т.е. пласирането на банковите активи, би трябвало да се отдаде равнозначно внимание и на депозитите (и влоговете), чрез които банките формират ресурсите за кредитиране. Вярно е, че в текста за тях се говори, но не им е обърнато същото специално внимание както на кредитирането, защото преди да се отпусне кредит трябва да са осигурени ресурсите, а 90 % са депозити.

От запознаването с темата на дисертацията човек се убеждава, че Ставрова е проучила огромно количество литература, напълно е наясно със сложната материя, с която работи, умее „да вижда” и анализира проблемите, да формулира и обосновава изводи, заключения и предложения за подобряване на взаимовръзките между банковата система и макроикономическата среда, между които Ставрова не поставя някакви прегради.

Цялата дисертация е строго теоретична, но 4-те глави са логично-последователни, докато една от тях е иконометрична - 4-та глава.

На базата на набор от вътрешни и външни променливи и прилагането към тях на многократен регресионен анализ се проверява доколко практиката „се съобразява” с теорията и когато са налице „разминавания” се търсят и обосновават причините.

Намирам, че в справката за научните постижения и приносните моменти докторантката добросъвестно и реално се е самооценила. Все пак аз виждам нейните научни постижения и приносни моменти в следното:

Изкушавам се да споделя, че пазарът по думите на Вебер, е велик социален механизъм, но той притежава велики слабости, недостатъци, дори пороци – по същество неолибералите се самоопровергаха чрез кейнсианско-марксистки щедри антикризисни спасителни програми и национализации на ключови финансово-банкови институции.

Безспорно, че разработването на такава обширна, сложна и трудна тема създава опасност от допускане на пропуски и грешки , от една страна и на обзорно изложение от друга страна.

Широтата на темата е ограничител да се навлезе в още по-дълбоко в изследванията на проблематиката и на определени места в дисертацията читателят остава с впечатление за обзорен и учебникарски подход към изложението.

Може да се желае по-голяма обоснованост и аргументираност на изводите и препоръките, които съпътстват всяка глава. Някои от тях са нещо средно между обобщени и изводи.

Налице е непрецизност на определени места. На стр. 149 се пише за връзката и зависимостта между Текуща сметка и Брутен вътрешен продукт вместо само по Текущата сметка и БВП. Ако дисертантката реши да отпечатва своя дисертационен труд трябва да му се направи една стилова и езикова редакция.

Познавам докторантката от началото на нейната преподавателско-научна кариера. Нейното научно хоби, ако може така да се каже , е банковото дело. С дисертацията си тя е показала дълбоко навлизане в банковата материя и успешно изследва и анализира сложните преки и обратни връзки и взаимодействия между банковата сфера и макроикономическа среда, при което е регистрирала научни постижения с приносни моменти. Те имат смисъла на умело и теоретично използване на утвърдено научно познание за анализиране на макроикономическите реалности.

София, 06.01.2009 година