Зониране или земеползване съобразно одобрени планове

1.1. Въздействие върху хората и тяхното здраве

Населението на община Ардино към 31.12.2011 г. наброява 12 686 души, което е 7,87 % от населението на област Кърджали. През 2003 година, когато са ползвани данните за разработване на Общинския план за развитие, населението е било 15 171 души или понастоящем е намаляло с 2 485. Общината включва 53 населени места - 1 град и 52 села. Общинският център град Ардино наброява 9 212 жители, което представлява 75,72% от населението на общината и 5,72% от населението на област Кърджали. В общия брой на населението преобладават жените (50,56%). Възрастово населението в общината е разделено, както следва:

• 
  под 7-годишна - 674 деца или 5,31% от жителите;
  
• 
  от 7 до 13-годишна възраст – 718 деца или 5,66% от жителите;
  
• 
  от 14 до 17-годишна възраст – 426 младежи или 3,36% от жителите;
  
• 
  жените от 18 до 59-годишна възраст са 3 767;
  
• 
  мъжете от 10 до 62-годишна възраст са 4 245;
  
• 
  жените на пенсионна възраст са 1 796 или 14,16% от жителите;
  
• 
  мъжете на пенсионна възраст са 1 080 или 8,51%.
  

Селата Чернигово, Дедино, Китница са разположени в Южен Централен планов регион на България и е част от община Ардино.

На въздействие на променените параметри на околната среда в резултат на експлоатацията се очаква да подлежи населението на с. Чернигово, с. Търна, с. Дедино и с. Китница. За минимизиране на риска от това въздействие са предложени мерки, посочени в Глава IV.7 настоящата информация.

1. 
   Шум.
   

• 
  Очаква се, при експлоатацията дневно да се добиват около 1150 тона руда. При преминаването им през тези места това увеличаване няма да доведе до изменение на шумовата среда. Превозването на така добитата руда няма да натовари пътния трафик с повече от 4 - 6 курса на час (средно за експлоатцията на двата участъка на находище „Китница“), което няма до доведе до промяна в шумовата характеристика.
  
• 
  Работните площадки ще бъдат точков източник на шум. По време на експлоатацията на площадката ще работят багер, булдозер, челен товарач. Ще работи и мобилна трошачка. На 1 m от кабините шумовото ниво варира: при багера от 80 до 98 dB/А; при булдозера – 97 - 107 dB/А; при челния товарач – 80 - 87 dB/А ; при тежкотоварните автомобил – 80.87 dB/А . Шумът от технологичните възли на трошачната машина надхвърлят 85 dB/А. Предполага се, че в по-голямата час на работния ден тази техника ще работи едновременно и при това положение генерирания на работната площадка щум може да варира от 85до 100 dB/А. При експлоатацията на находище «Китница» шумът на 50, 100, на 200 и на 500 метра се очаква да намалява респективно с 23 dB/А , 30 dB/А, 38 dB/А и 45 dB/А. Това означава: за обитателите на къщите, които са по-близо от 50 m, шумът ще в диапазона 62 -77 dB/А; на разстояние 100 m, ще е от 55 до 77 dB/А; на разстояние 200 m ще е от 47 до 62 dB/А, и на разстояния 500 m ще е 40 -55 dB/А.
  
• 
  Взривяванията ще се извършват 2 пъти седмично. Шумът при взривяванията е импулсен, краткотраен Той зависи от вида и количеството на взривното вещество и от брой на сондажите. От опит се знае, че на 650 м.максималните нива достигат до 80,4 dB/A, а еквивалентните до 53,8 dB/A. При експлоатацията на находище „Китница” максималните нива на шумът от взривните дейности няма да надвишават хигиенните норми.
  

2. 
   Прах.
   

• 
  Механизацията, необходима за изпълнение на технологичните процеси е хидравличен багер; мобилна трошачка и за транспортиране на добития и претрошен материал до насипище или претоварен пункт за руда – гумено-лентови транспортьори. По вътрешните пътища, преминаването на тежкотоварните камиони е линеен източник за прах. Най-голямото очаквано повишаване на броя на МПС в резултата на транспорта на рудна маса е до 6 коли на един час. Това незначително ще увеличи праховите емисии от адфалтирания участък на пътя и средноденощната ПДК от 0,25 µg/m³ няма да бъде превишена (Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места). По-значително увеличение ще има при преминаването по черния участък. Независимо, че този участък е много малък, оросяването на черните пътища в и извън рудника е задължителна превантивна мярка.
  
• 
  Площни източници на ФПЧ10 се генерират от дейностите по разкриването, насипването, сондирането, взривяването, раздробяването, товарене. Максималната средноденонощна концентрация (СДК) за всички рецептори и за всички денонощия в годината възлиза на 50.286 μg/m³. Тя е с 0.286 μg/m³ по-висока от средноденонощната норма (СДН). Точката, за която е изчислена, има координати 348377E и 4613609N, т.е. на територията на производствената площадка. Трябва да се има предвид, че всички останали стойности на СДК на ФПЧ₁₀ са по-ниски от нормата 50 μg/m³. Следователно и по отношение на СДК на ФПЧ₁₀ изискванията на нормативната уредба са спазени. Отново може да се посочи, че извън производствената площадка СГК спада бързо до 25 μg/m³, което представлява 50 % от СДН за ФПЧ₁₀.
  
• 
  Независимо, че праховата експозиция по отношение на населението ще е в границите на допустимите норми, трябва да се има предвид, че прахът довежда до възпалителни и дегенеративни промени в горните дихателни пътища, а по-малките от 10µm прахови частици (ФПЧ10) достигат най-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на белодробната тъка. По-нови данни свързват проховите експозиции с развитие на острия инфаркт. Прахът и NOx имат потенциращ синергичен ефект.
  

3. 
   Токсични вещества.
   

• 
  Линейни източници на токсични газове са ДВГ на МПС - въглероден оксид и диоксид, азотни газове, въглеводороди от алифатния и ароматния ред, катрани, сажди и др., общо над 200 различни токсични вещества. Максималното увеличение на транспортния трафик по време на експлоатацията през населените места ще е с около 6 коли на час, което няма да доведе до повишаване на емисиите на изгорелите газове и те няма да имат вреден ефект върху здравето на населението.
  
• 
  Емисии изгорели газове ще се отделят и на строителната площадка, (от работата на пробивната и трошачна техника, булдозер, багер товарни самосвали и от взривната дейност). Основният замърсител на въздуха на работните площадки азотните оксиди. Моделирането на разпространението на атмосферните замърсители показа, че максималната стойност за средногодишната концентрация на NO₂ 21.07 μg/m³, се получава на територията на производствената площадка. Тази стойност представлява 52.7 % от средногодишната норма 40 μg/m³. На разстояние до 200 m от точката на максимума СГК спада до 5 μg/m³. За населените места около рудника СГК на NO2 варира в границите от 0.1 до 0.5 μg/m³.
  
• 
  По отношение на средночасовата концентрация на NO₂ е доказано, че за всички точки от изследваната област изискванията на нормативната уредба са удовлетворени.
  
• 
  Тези данни показват, че емисиите от токсични вещества отделяни от рудничните площадки са в концентрации които извън очертанията им са много под допустимите норми и не могат да имат неблагоприятно въздействие върху здравето на населението.
  

На рудника ще работят общо 50 души: инженеро-технически персонал; булдозеристи; багеристи; шофьори на тежко-товарни камиони; шофьор на водоноскa; минни работници и охрана.

Ще се работи целогодишно, пет дни в седмицата, само в дневна смяна на работа.

Трудът в откритите рудници, независимо от механизацията на отделните дейности е тежък и работата се извършва в условията на редица неблагоприятни фактори на работната среда.

1. 
   Неблагоприятен микроклимат.
   

• 
  Работата н условия на прегряващ микроклимат може да доведе до остри реакции на прегряване, които при екстремни условия могат да доведат до развитие на топлинен удар (повишаване на телесната температура, гърчове, загуба на съзнание) или на по-леки негови еквиваленти (главоболие, умора, мускулни крампи, гърчове). По-голямото количество метаболитна топлина отделяна при физическата работа улеснява развитието на тези остри реакции. Работната под силни слънчеви лъчи, инфрачервената радиация от слънчевия спектър прониква дълбоко в мозъка и причинява може да доведе и до слънчев удар – бърза загуба на съзнание и развитие на кома.
  

• 
  Преохлаждащият микроклимат е рисков фактор за увеличаване честотата на простудните заболявания, обострянето на заболяванията на костно-ставния апарат и нервно-мускулната система.
  

2. 
   Прах.
   

Площни източници на ФПЧ10 се генерират от дейностите по разкриването, насипването, сондирането, взривяването, раздробяването, товарене. Максималната средноденонощна концентрация (СДК) за всички рецептори и за всички денонощия в годината възлиза на 50.286 μg/m³. Тя е с 0.286 μg/m³ по-висока от средноденонощната норма (СДН). Точката, за която е изчислена, има координати 348377E и 4613609N, т.е. на територията на производствената площадка. Трябва да се има предвид, че всички останали стойности на СДК на ФПЧ10 са по-ниски от нормата 50 μg/m³. Следователно и по отношение на СДК на ФПЧ10 изискванията на нормативната уредба са спазени.

Предимно кварцивят състав определя праха като агресивен по отношение на белодробният паренхим. Масивни прахови експозиции при които във финната фракция на праха кварцът е над 2,5%, се разглеждат като силикозоопасни, особено при подземния рудодобив, който в това ИП е отпаднал като алтернатива.

Като се има предвид агресивния характер на праха при започване на експлоатационната дейност е необходимо чрез персонално пробонабиране на отделните работни места да се установи точно праховата експозиция.

3. 
   Токсични вещества.
   

Моделирането на разпространението на атмосферните замърсители показа, че максималната стойност за средногодишната концентрация на NO2 21.07 μg/m³, се получава на територията на производствената площадка. Тази стойност представлява 52.7 % от средногодишната норма 40 μg/m³. На разстояние до 200 m от точката на максимума СГК спада до 5 μg/m³. За населените места около рудника СГК на NO₂ варира в границите от 0.1 до 0.5 μg/m³. По отношение на средночасовата концентрация на NO₂ е доказано, че за всички точки от изследваната област изискванията на нормативната уредба са удовлетворени.

Експонирани ще са водачите на булдозери, багери, тежкотоварни камиони, и в по-малка степен общите работници. Това, че на СГК са под допустимите норми, МСЧ норми в единични точки се надвишават, ни дава основания да считаме, че няма да има риск от токсично въздействие.

При взривните работи ще се използва Динолит^®. Съдържа около 95 % нитрати, така че при контакт с очите може да предизвика дразнене. При продължителен контакт може да предизвика сърбеж и зачервяване, евентуално гадене, повръщане и диария. При поглъщане може да предизвика гадене, повръщане и диария. При вдишване пострадалия се извежда на чист въздух за да почива на открито. Ако попадне препарата в очите те обилно се промиват с вода, ако има проблем, се търси медицинска помощ. При попадане върху кожата се събличат замърсените дрехи и кожата се промива с вода. При поглъщане изплакнете устата, след това изпийте 1-2 чаши с вода. Ако е погълнато голямо количество, потърсете медицинска помощ.

Въздействието на дизеловото гориво, което ще се използва на всички етапи на инвестиционното предложение се изразява в това, че може да предизвика виене на свят и сънливост. Предизвиква умерено дразнене на очите и обриви на кожата. Въздейства на централната нервна система. При поглъщане може да предизвика стомашно- чревни смущения, включително възпаление, гадене, повръщане и подобни на алкохолни отравяния въздействия върху централната нервна система. При тежки случаи може да настъпи спиране на дишането и смърт. Да се избягва вдишването на пари.

Машинните смазочни масла са преди всичко наситени въглеводороди. Вредни при контакт с кожата и при вдишване. Алергени. Увреждат нервната система, черния дроб, Мутагенни и канцерогени. Съдържат полициклични ароматни въглеводороди. Вдишването на голяма количество пари може, газове или струя може да предизвика раздразнение на гърлото. Поглъщането на малко количество, не би трябвало да предизвика неразположение. Поглъщането на голяма количество може да предизвика сериозно увреждане на стомаха, диария и силно неразположение. Не е възможен риск при нормални условия.

4. 
   Шум.
   

• 
  Цялата изкопна, пробивна и трошачна техника е източник на наднормени шумови нива. Еквивалентните шумовите нива в кабината на багера и тежкотоварните камиони се движи от 80 - до 95 - 100 dB/A, а на 10 m от тях е около 80 dB/A. Това означава, че на шум ще бъдат експонирани водачите на тази техника и общите работници.
  
• 
  Предполага се, че водачите на машините в рудника, на трошачната машина и на тежко-товарните камиони ще бъдат експонирани на шум, който е около Горните гранични стойности за експозиция (Lex, 8h=87dB/A). За тяхното уточняване след достигане на експлоатацията в пълния обем, при тази група работници е необходима точна оценка на експозицията и интензитета на шума
  
• 
  Общите работници ще бъдат експонирани на по-ниски шумови нива. Това са нивата около Горните гранични стойности на експозиция за предприемане на действия (Lex, 8h=85dB/A), при които е наложително носенето на антифони..
  

Комбинираният ефект на експозиция на наднормени шумови нива и вибрации води да развитие на вибрационна болест.

5. 
   Вибрации.
   

1. 
   Дейностите при изграждане и експлоатация на находище «Китница» няма да доведат до повишаване на дневните норми за шум в околна среда по отношение на територията на близко населените места и прилежащите на транспортния път жилищни части на гр. Кърджали. През експлоатационния период шумът от рудничната площадка и транспортния трафик също няма да надвишава дневните норми за шум.
   
2. 
   Увеличението на праха генериран от минните тежкотоварни самосвали ще е незначително и не се очаква негативен здравен ефект за населението. Като се има предвид и фоновото ниво на праха,препоръчително е да се вземат предпазни мерки за намаляване на неорганизираните прахови емисии. Моделирането на разпространението на праховите емисии генерирани на минните дейности находище «Китница» показва, че до праховите експозиции достигащи до населените места са под установените хигиенни норми и жителите му не съществува здравен риск.
   
3. 
   С цел превенция на населението в Глава IV.7 е препоръчано при наличие на вероятност от запрашаване, да се обезпечат условия за оросяване на терена, обект на минни дейности. По отношение на минимизиране на праха в работна среда лентите и пресипките на ТСИ са капсуловани, за да се намали праховото въздействие.
   
4. 
   Транспортният трафик ще е увеличен незначително и отделените газове от тежкотоварните самосвал няма надвишават хигиенните норми. Токсичните вещества отделяне от ДВГ работещи и на минните участъци достигащи до населените места са под допустимите норми и не се очаква негативен здравен ефект от тях.
   
5. 
   Водачите на товарните и транспортни средства, на пробивната и трошачна техника ще бъдат изложени на шумови експозиции близки или над Граничните стойности за експозиция. Голяма част от общите работници ще бъдат експонирани на щумови нива близки или над Горните гранични стойности на експозиция за предприемане на действия. И при двете групи работници съществува риск за трайно увреждане на слуховия анализатор и развитие на професионален неврит на слуховия нерв (професионална твърдоухост). Прилагането на профилактични мерки, които са добре отработени в практика ще ограничи и намали този риск.
   
6. 
   Водачите на изкопните, товарни и транспортни средства и на ТСИ ще са експонирани на близки или над хигиенните норми общи и локални вибрации, които имат синергинен ефект с шумовата експозиция. При тези работници е възможно развитие на професионална вибрационна болест. Като съм конвенционален и често срещан фактор на работната среда, към него има добре разработен профилактични мерки които следва да бъдат приложени.
   
7. 
   Резултатите от математичното моделиране ни дават основания на считаме, че на минните участъци ще има работни места, където праховите експозиции ще надвишават хигиенните норми. Като се има предвид агресивния характер на праха, необходимо тези работни места да бъдат уточнени и към тях да се приложат съответните технически и медико-профилактични мерки.
   
8. 
   Неблагоприятния микроклимат е рисков фактор за работниците в отрития рудник. Прегряващият микроклимат е рисков фактор за развитие на топлинен, на слънчев удар, както и за редица други симптоми свързани с прегряването. Това ще особено валидно при работа в по-ниските хоризонти, където е възможно намаляване движение на въздуха и увеличено излъчване на инфрачервена радиация от нагретите скални слоеве. Преохлаждащият микроклимат е рисков фактор за повишаване честотата на простудните заболявания.