Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ – находище Китница“



страница14/22
Дата24.09.2016
Размер2.61 Mb.
#10614
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   22

1.4. Въздействие върху атмосферата


Състояние

Находище «Китница» в климатично отношение попада в Източно-Родопския нископланински климатичен район- Южнобългарска климатична подобласт.

Климатът е преходносредиземноморски. Зимата е сравнително топла. Средната януарска температура е 1-2оС, а абсолютно минималната температура – 26,5оС (гр.Кърджали). Лятото е горещо, със средни юлски температури 23-24оС и абсолютно максимална температура 42,1оС (гр.Кърджали).

По данни за периода месец юли 2012г., месец юни 2013г., средните януарски температури за град Кърджали и Ардино са съответо 3-4оС и 1-6оС, а средните юлски температури- 26,9оС и 23,5оС и 23,1оС и 20,3оС.



Средните годишни валежи за района са около 700 mm, малко по-високи от средните годишни валежи за България. Най-голямото количество валежи падат през зимата (197mm) и най-малко през лятото(143mm).6

По данните за периода месец юли 2012г.- месец юни 2013г. валежите за едногодишен период за района гр. Кърджали и Ардино са съответно 814 mm и 1164mm, т.e. под средните годишни валежи, особено за Ардино. Валежите са най-големи в периода на месец декември 2012г. до месец март 2013г. включително и месец юни 2013г.

Средният брой на дните със снежна покривка е между 23,6 (гр.Кърджали) и 37,3 (гр.Ардино). В по-високите планински части дебелината на снежната покривка се увеличава.

При всички сеозни на годината преобладават северните и северозападни ветрове, през пролетта и есента значително нараства и честотата на южните ветрове.

Районът се характеризира с голям брой слънчеви дни и малко облачни дни

Прогноза

В периода на строителство не се очаква въздействие върху атмосферата, паради сравнително малката територия, която ще бъде засегната при разработването на участъци „Чернигово“ и „Мировец“ на находище „Китница“.

По време на експлоатация, при обхващане на по-голяма част от територията и отстраняване на растителността е възможно незначително въздействие върху микроклимата и предимно върху термичните условия (леко повишаване на температурата и намаляване на влажността на въздуха и др.) на територията на всеки от рудниците.

След рекултивацията, особено след биологичната това въздействие ще отпадне.



Изводи

        1. ИП няма да окаже въздействие върху атмосферата поради своя характер и обхват.

        2. Възможните локални изменения в микроклиматичните характеристики ще бъдат в рамките на площадката и няма да повлияят на локалния климат в района.

        3. Не се очаква кумулативно въздействие, защото участъците ще се работят последователно, а не едновременно.

1.5. Въздействие върху водите


Състояние

Находище „Китница“ се намира на 15-18 km запад-запад-северозападно (3-3С) от гр. Кърджали, в десните планински ридове над язовир „Кърджали“. Двата участъка на находището - “Чернигово“ и „Мировец“ са в обсега на едноимените селища.

Повърхностни води

Главната речна артерия за района е р. Арда и нейните притоци. Река Арда е най-голямата родопска река и един от най-големите притоци на Марица. Площта на водосборната й област до границата възлиза на 5273 km2. Тя извира от Ардин връх на 1730 m н.в. и се влива в Марица на турска територия при гр.Одрин.

Дължината на р.Арда до границата възлиза на 241 km р. Арда има среден наклон -5.8 ‰ и коефициент на извитост – 1.9. Гъстотата на речната мрежа е 1.32 km/km2. По-важните притоци на р. Арда са около 25 на брой..

Средномногогодишният отток за р. Арда за периода 1961-1998 г. е 2 289х106 m3, а минималният 851.8х106 m3.

Басейнът на р. Арда попада изцяло в Рило-Родопската морфографска зона, Родопска област, като водосборът й почти изцяло попада в Източнородопската подобласт. Водосборът на река Арда е силно подложен на Средиземноморското влияние и се отнася почти изцяло към Континентално-средиземноморската климатична област.



Фиг. IV.1.5.1 Принципна схема на речната мрежа на басейна на Арда

В участъка на проучването преминават малките реки: Джошлен дере, Мурсалар дере, Солаклар дере, Чайдере и др. Оттокът им се формира под средиземноморско климатично влияние. Гъстотата на речната мрежа 1.0-1.5 km/km².

Модулът на годишния отток е 10 l/s/km². Модулът на зимния отток е 15-12.5 l/s/km² и съответно за пролетта 15-10 l/s/ km², лятото- 3-2-1 l/s/ km² и есента 7-5-4 l/s/km².

Модулът на абсолютно минималният оток е 0.5-0.3 l/s/km². Безименните долове в обсега на находището имат минимални водни количества през летния период на годината 0.3-0.5 l/s/km², а в по-голяма част през засушливите периоди на годината те пресъхват.

Средната годишна температура на речните води е t=10ºC.

През пролетно-летния период речните води са агресивни. Модулът на йонния отток е 70-100 t/ km² в година.7

ИП в рамките на находище «Китница» попада в рамките на три повърхностни водни тела.



Таблица IV.1.5.1. – Информация за повърхностните водни тела на територията на „Източно-беломорски район“, разположени в обхвата на инвестиционното предложение

Поречие

Име

Повърхностно водно тяло - код

Екологично състояние/

потенциал

Химично състояние

Екологична цел

Р. Арда

Яз. Кърджали

BG3AR570L021

Силно модифицирано водно тяло

Лошо


Лошо


Постигане на добро екологично състояние и добро химично състояние до 2021 г.

Р. Арда

Р. Арда между вливане на Черна река до яз. Кърджали и р. Ардинска

BG3AR700R028

Лошо

Лошо

Постигане на добро екологично състояние и добро химично състояние до 2021 г.

Р. Арда

Оваджик дере до яз. Кърджали

BG3AR500R022

Добро

Добро

Запазване на добро екологично състояние и добро химично състояние

Северната част на находището е в непосредствена близост до зона за защита на водите, съгласно чл. 119а, ал.1, т.5 от ЗВ – ЗЗBG0001031 “Родопи Средни“ и ЗЗ „Добростан“, попада и във водосбора на зона за защита на водите (чувствителна зона), съгласно чл. 119а, ал.1, т.3б от ЗВ.

Подземни води

Формирането, разпространението и движението на подземните води в района се обуславя от развитието и състоянието на метаморфните докамбрийски скали и от палеогенските скали, а също и от хидрометереологичните фактори и особености на релефа.

В изследвания район са разпространени изключително пукнатинните води, привързани към гнайсите и другите силикатни разновидности, а също и в палеогенските седименти и вулканити. Спорадични подземни води са акумулирани в терасните отложения на р. Арда и нейните притоци.

ИП в рамките на находище «Китница» попада в рамките на три подземни водни тела, посочени в Таблица 1.5.2. Тяхното състояние и цели на управление е в съответствие с Плановете за управление на ИБР. Пукнатинните води са формирани в напуканите и разломени гнайси, гнайсошисти амфиболити и мрамори, брекчоконгломерати, пясъчници, песъчливи варовици, туфи и др.

Таблица IV.1.5.2. – Информация за подземните водни тела, разположени в обхвата на инвестиционното предложение

Подземно водно тяло -

име

Подземно водно тяло - код

Химично състояние

Количествено състояние

Екологична цел

Пукнатинни води – Източно Родопски комплекс

BG3G00000Pg028

Добро

Добро

Запазване на добро състояние

Карстови води – Ардино-Неделински басейн

BG3G00000Pt042

Добро

Добро

Запазване на добро състояние

Пукнатинни води-Централно-Родопски комплекс

BG3G00000Pt046

Добро

Добро

Запазване на добро състояние

Геоложкият строеж, литоложкият състав на скалите и неравномерната тектонска напуканост и разломеност обуславят нееднаквата водоносност на скалния комплекс.

Главни акумулатори на води се явяват силно напуканите тектонски зони и рудоносни разломи.

Пукнатинните води, в зависимост от дълбочината на движение и акумулиране се подразделят на води в зоната на активния водообмен, над местния ерозионен базис, и води с дълбока циркулация, под ерозионния базис.

Водите от зоната на активния водообмен са студени, с температура до 15-17оС. Главен източник за формирането им е инфилтриралите се атмосферни валежи. Подхранването и режима на водите в гнайсите е в пряка зависимост от режима на валежите. При преходно средиземноморския климат, най-голямо е подхранването на подземните води от непосредствената инфилтрация през зимния период, при по-продължителните валежи и топенето на снеговете.През летния период, поради кракотрайността на валежа и силното изпарение, подхранването на подземните води е слабо.

Пукнатинните води от зоната на активния водообмен най-често са безнапорни.Те се дренират над местния ерозионен базис и подхранват редица малки извори с дебит до 0.050-0.200 l/s.По-голяма част от изворите пресъхват през засушливия период, а през валежния увеличават дебита си.

Пукнатинните води с дълбока циркулация в гнайсите и другите скални разновидности са разпространени под ерозионния базис, в зоната на тектонската напуканост. Подхранването на пукнатинните води с дълбока циркулация се осъществява също от инфилтрацията на валежните и повърхностнито-течащите води. Характерно за вулканските скали е проявената призматична напуканост, която позволява на валежните води дълбоко да проникват в скалния масив.Температурата на тези води достига до 20º С.8

Терасните отложения на р.Арда са разположени в десния бряг на язовир „Кърджали“. В тях са акумулирани незначителни водни количества.

По-малките притоци на реката на практика нямат съществени терасни отложения, те преминават през скална подложка. Разпространени са спорадични подземни води в тези участъци от района.

В подземните водни тела има определени зони за защита на водите по чл.119а, ал.1, т.3а от ЗВ. Площта на ИП не попада в зона на защита на водите, включена в Раздел 3, точка 4.2. от ПУРБ на ИБР.

Най-близко разположените водни обекти, източници на питейно-битово водоснабдяване в района на ИП са на около2200 м югозападно от т.8 на контура на находище «Китница» се намират два изво ра на с. Горно Прахово, общ. Ардино, обл. Кърджали, които се стопанисват от «В и К»-Кърджали.

Прогноза

При детайлното проучване на участък „Чернигово“ е установено че водопритоците са привързани обикновено с рудните зони и вместващите променени, окварцени, напукани и брекчирани скали.



В редица проучвателни сондажи, разположени обикновено в понижената част на участъка, след разкриване на целия литоложки разрез е получен самоизлив на вода.Това са сондажите №№ 253, 257, 259, 260, 270.9

Сондаж № 259 първоначално е разкрил самоизливащата се вода около 1.5-2.0 l/s.От направените измервания през м.юли 2013г. се установи моментното състояние на самоизливите, показано в Таблица IV.1.5.3.



Таблица IV.1.5.3. – Информация за дебит и температура на водата по проучвателни сондажи

Проучвателен сондаж №

Дебит Q, l/s

Температура на водата

tº C


253

0.005

14.8

257

0.060

13.7

259

0.020

13.3

260

0.085

13.0

270

0.003

15.0

Водопритоците са сравнително малки-от 0.005 до 0.085 l/s, с температура- 13 до 15 ºC.

На сондажите не са провеждани специализирани хидрогеоложки изпитания по време на проучването на участъка.

При детайлното проучване на участък „Мировец“ е също установено, че водопритоците са привързани с и около рудните зони и вместващите променени, окварцени, напукани и брекчирани скали.

За изясняване по-детайлно на хидрогеоложките условия в обсега на находището са прокарани хидрогеоложки и инженерногеоложки сондажи №№ 285 и 286, съответно на участъци „Чернигово“ и „Мировец“.

Проведени са по 2 броя хидрогеоложки изпитания на сондажите, с цел характеризиране водообилността на геоложките разрези.

Опитните данни показват, че на участък „Чернигово“ са черпени водите Q=0,0033-0,115 l/s при създадени понижения S=16,09-18,67m. Получените водопроводимостти T=0,005-0,14 m²/d са ниски, което характеризира литоложкия разрез представен от биотитови гнайси и техните разновидности, включително рудоносната зона, като сравнително слабо водообилен.

Опитните данни получени от сондаж на участък „Мировец“ показват, че черпените дебити са Q=0,039-0,130 l/s при създадени понижения S=4,66-8,60m. . Получените водопроводимости T=0,23-0,90 m²/d също са ниски, което характеризира литоложкия разрез, представен от гнайсошисти, биотитови гнайси, кварцпегматити и рудоносни зони, като слабо водообилни.

Проведената хидрогеоложка картировка в района на находището показва и потвърждава малката водообилност.Водоизточниците имат дебит Q=0,001-0,050 l/s, а само в единични случаи Q=0,100-0,150 l/s.От самоизливащи се геологопроучвателни сондажи в уч. „Чернигово“ дебита е Q=0,005-0,085 l/s .

Установено е, че естествените ресурси за изследвания район са 10-12 l/s, докато локалните черпени ресурси не превишават 1,2-2,5l/s.

От значение при бъдеща разработка на находището е прогнозиране на водопритоците към минните изработки. За уч. „Чернигово“ водопритоците при понижение на нивото на пукнатинните води до 200m. ще достигат до 1,4-3,0 l/s, а за уч. „Мировец“ при понижение на нивото на пукнатинните води до 150m. ще достигат до 2,25-3,0 l/s. Възможно е в процеса на експлоатация да се разкрият и по-големи водни количества достигащи до 5,0 l/s, които бързо ще се сработят във времето.

Подземните води в минните изработки са акумулирани изключително около рудоносните зони и тектонски променените и напукани скални разновидности. Разчлененият планински релеф и ниската водопроводимост на гнайсовите разновидности са благоприятни фактори за осушаването на находището.

По физико-химични свойства пукнатинните подземни води са студени- t=15,2-15,4 º C, хидрокарбонатни до сулфатни, калциеви до магнезиеви и натриеви, с pH=7,3-7,4 и обща минерализация М=0,39-0,56 g/dm³.

От съществено значение при експлоатация на находището е и оценката на инженерногеоложките условия.Освен полевите наблюдения на литоложките разновидности от значение са и лабораторните физико-механични изследвания.

Взетите и изследвани 10 броя скални броя са напълно достатъчни за инженерногеоложка характеристика на находището. Якостните показатели на литоложките разновидности и за двата участъка са високи. За уч. „Чернигово“ RH=16,9 -40,4 MPa и Rоп.=4,7-12,1 МPa, и за участък „Мировец“ RH=21,6-80,1 MPa и Rоп.=3,9-8,7 МPa.

Направените изследвания за ъгъл на вътрешно триене (φ) и кохезия (с) също показват високи стойности. За уч. „Чернигово“ – (φ) е от 15,0 º до 25,10 º и (с) е от 5,5MPa до 12,6 МPa, a за участък „Мировец“ съответно (φ) е от 26,30 º до 35,15 º и (с) е от 6,4MPa до 23,3 MPa.

На скалните проби от участък „Чернигово“ са направени изследвания на деформационните показатели чрез ултразвуков сеизмоскоп.Стойностите на отделните показатели не се изменят в широки граници, което е в резултат на сравнително близките характеристики на литоложките разновидности.



При строителството и експлоатацията на находище „Китница“, отводняването на открития рудник от повърхностни и подземни води се свежда до решаването на следните задачи:

  1. Да не се допуска постъпване на води в забоите, т.е. да се осигурят нормални условия за работа на минните и транспортни машини.

  2. Да се осигури устойчивостта на откосите на стъпалата и насипищата.

  3. Да се намали влажността на полезното изкопаемо.

Практиката показва, че при отводняване на рудниците се подобряват условията на работа на минно – транспортните машини, отстраняват се или се ограничават водонасищането на багерните забои и деформации на отработените стъпала, намалява се замръзването на откосите и се подобряват пробивно – взривните работи.

Отводняването в рудник „Китница“ е открито и е моделирано на базата на проектен капацитет за добив и преработка на руда от 300 000 тона годишно за период от 7,5 години.



Въз основа на направените анализи и модели за отводняване на рудничното поле на рудник „Китница“ е решено отводняването да се извърши, чрез отводнителна канавка разположена по периферията на открития рудник. Отводнителната канавка има за цел събиране на дъждовните води и водите от снеготопенето от по – високите коти на рудника и има за цел недопускане навлизане на повърхностни води в котлована на рудника10.

Напречното сечение на отводнителната канавка е трапецовидно, защото от хидравлична гледна точка това сечение осигурява най – висока скорост на оттичане на водата при най – малкото и завихряне. Последното е важно условие за предпазване на канавката от задръстване с наносен материал.

Широчината на дъното е равна на височината на водата, мерена по откоса.

Отводняването на работните хоризонти се осъществява, чрез събиране на водите в зумф, разположен на най – ниската моментна кота. От зумфа водата се изпомпва в отводнителната канавка.

Отводнителната канавка ще се зауства в реките Солак дере и Чай дере при условие, че водите отговарят на екологичните норми. В противен случай ще се наложи изграждане на пречиствателна станция преди точката на заустване на рудничните води.

За питейни нужди ще се използва бутилирана вода.

За оросяване на пътищата ще се използва вода, която ще се събира от терена – посочените по-горе зумфове или ще се осигурява чрез водоноска въз основа на договор с «ВиК».

Отпадъчни производствени води няма да се формират.

Отпадъчните води от хигиенното обслужване (измиване на ръцете) ще се събират в резервоар. Резервоарът за отпадъчна вода периодично ще се почиства и замърсената вода ще се предава за пречистване въз основа на договор с «ВиК» оператор.

За битово-фекалните води на територията на двата рудника – първоначално на участък „Чернигово“, а след неговото закриване и на участък „Мировец“ на находище „Китница“ ще се ползват два броя химическите тоалетни, които редовно ще бъдат подменяни от специализирана фирма.


Изводи

  1. Площта на ИП не попада в зона на защита на водите, включена в Раздел 3, точка 4.2. от ПУРБ на ИБР.

  2. Най-близко разположените водни обекти, източници на питейно-битово водоснабдяване в района на ИП са на около 2200 м югозападно от т.8 на контура на находище «Китница». Това са два извора на с. Горно Прахово, общ. Ардино, обл. Кърджали, които се стопанисват от «В и К»-Кърджали. Те няма да бъдат засегнати от реализация на ИП.

  3. Инвестиционното предложение не предвижда захранване с вода от повърхностен водоизточник;

  4. Процесът на водене на минно-добивните дейности при разработване на находище «Китница» не е свързан с генериране на производствени отпадъчни води и заустването им;

  5. Предвиденият начин за третиране на битово – фекалните води на територията на находище «Китница» в Алтернатива А (чрез химически тоалетни и преносими резервоари) или в Алтернатива Б чрез водоплътна изгребна яма свежда риска от замърсяване на околната среда до минимум, поради което не се очаква негативно въздействие върху водите в района;

  6. Въз основа на направените анализи и модели за отводняване на рудничното поле на находище „Китница“, е решено отводняването да се извърши, чрез отводнителна канавка разположена по периферията на открития рудник. Отводнителната канавка има за цел събиране на дъждовните води и водите от снеготопенето от по – високите коти на рудника и има за цел недопускане навлизане на повърхностни води в котлована на рудника.Предвидените съоръжения за улавяне на дъждовните води и дренажните води и извеждането им извън обсега на действащия рудник чрез отводнителни канавки ще сведе до минимум замърсяването на повърхностния отток.

  7. Отводнителната канавка ще се зауства в реките Солаклар дере и Чай дере при условие, че водите отговарят на екологичните норми. В противен случай ще се изгради пречиствателна станция преди точката на заустване на рудничните води, след получаване на съответното разрешително от БДУВИБР.




Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница