Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ – находище Китница“


Предлагани методи за строителство



страница7/22
Дата24.09.2016
Размер2.61 Mb.
#10614
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22

9. Предлагани методи за строителство.


Строителството на рудник „Китница“ ще се състои в извършването на капитални минно – строителни работи, включващи:

  • извършване на откривни работи - почистване на рудничното поле от дървета, храсти и нискостеблени растения;изземане на хумусния слой и депонирането му на временно хумусно насипище;

  • добивни работи

  • транспорт - изграждане на автомобилен път до съоръжение за депониране на минни отпадъци и републиканската пътна мрежа свързваща открития рудник с обогатителната фабрика; транспортиране на добитата откривка до съоръжение за депониране на минни отпадъци.

  • изграждане на утаители и отводнителни канали

Откривните работи в находище „Китница“ ще се състоят в почистване на терена при подготовката на сондажните полета чрез универсален булдозер и валово изземване на стерила (скална маса без икономически значимо съдържание на ценен метал) с хидравличен багер с обем на кофата 1,5 m3. Взривената минна маса ще се товари в автосамосвали, ще се претрошава, ще се извозва с ГТЛ и ще се депонира на външно насипище.

Булдозерът ще зачиства хумусния слой с хоризонтални стружки при праволинейна схема на работа и средно транспортно разстояние от 50 m. С увеличаване на разстоянието на транспортиране на скалите до 70 – 100 m целия участък се разделя на две или три части с дължина 20 – 30 m. В края на всеки подучастък хумусът ще се натрупват на междинни купове с обем до 100 – 200 m3. Те ще се натоварват с помощта на челен товарач в автосамосвали, които ще транспортират почвения слой до външно почвено депо.

Булдозера ще изпълнява и спомагателни функции в рудника: подравняването на работните площадки и насипищата, прибутване на негабаритни скални късове, насипообразуването на откривката в насипищата, поддържане на пътища и други.

10. Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията.


Полиметални руди

ИП е пряко свързано с добив на полиметални руди от находище «Китница» в два участъка «Чернигово» и «Мировец».



Участък Чернигово

Формирането на Черниговската минерализирана зона, както и на всички останали, се свързва със залагането и развитието на регионални разседни и разсед-отседни разломи през постколизионния екстензионен етап от края на Приабона, паралелно с възникването на обширни тектоновулкански депресии.


Таблица I.10.1- Физико-механичните показатели за участък „Чернигово“

Литоложки вид

Дъл-бочина, m

Обемна плът-ност ρ,

g/sm³


Специ-фична плът-ност ρs g/sm³

Обем на пори, n %

Коефициент на пори, е

-


Якост на натиск сухо състояние RH, MPa

Якост на опън

(Бразилски метод)



Якост на срязване

Кохезия с, МРа

Ъгъл на вътрешно триене, φº

Гнайсо-шисти-изветри-телна зона

12,0-13,0

2,00

2,57

22,18

0,285

-

-

-

-

Биотитови гнайси

25,10-26,00

2,60

2,68

2,99

0,031

36,4

12,1

12,6

15,0

Очни гнайси

43,0-43,90

2,66

2,68

0,77

0,008

36,8

7,2

11,0

25,1

Окварцена кварцова брекча (рудна зона)

61,00-61,90

2,67

2,77

3,61

0,037

40,4

8,8

12,3

23,15

Биотитови гнайси с кварц пегматити

87,00-88,50

2,63

2,79

5,73

0,061

16,9

4,7

5,5

18,15

Един от тези разседни разломи представлява и рудоконтролираща и рудовместваща структура за Черниговската зона, проследена на повече от 2 km дължина, при варираща от 40 до 90 m ширина. Тя е с посока около 315о, затъваща на североизток, с ъгли вариращи от 40° до 60о. Рудната зона се контролира и от разсичащи, слабо проявени, неиздържани малки разломи и зони на напукване със запад-северозападна посока.

Литоложкият разрез по сондаж №285 до 193 m е представен основно от биотитови гнайси, кварц-пегматитови и фелдшпатизирани гнайси, амфибол-биотитови гнайси, биотитови гнайси с кварцпегматити и кварцови брекчи (рудна зона).



Участък Мировец

В участъка е установена епитерmална зона на хидротермална промяна, удължена в С-СЗ посока и с дължина над 1100 m при ширина варираща от 60 m до над 100 m. С нея асоциира златна минерализация. Те се контролират от регионална разседна разломна зона, развита в непосредствена близост със западния борд на Кобилянския грабен, и пресичането й със запад-северозападни и изток-североизточни разломни зони.



Таблица I.10.2 Физико-механичните показатели за участък „Мировец“

Литоложки вид

Дълбо-чина, m

Обем-на плът-ност ρ,

g/sm³


Специфична плът-ност ρs g/sm³

Обем на пори, n %

Коефици-ент на пори е

-


Якост на натиск сухо състоя-ние RH, MPa

Якост на опън

(Бразилски метод)



Якост на срязване

Кохе-зия с, МРа

Ъгъл на вътреш-но триене, φº

Биотитови гнайси

14,-14,90

2,86

2,90

1,38

0,014

80,1

8,7

23,3

33,08

Кварц-пегматитови и фелдшпатизирани гнайси

52,00-52,80

2,44

2,70

9,63

0,106

21,6

3,9

6,4

26,30

Амфибол-биотитови гнайси

131,00-131,90

2,68

2,84

5,63

0,060

66,9

8,0

19,3

32,24

Окварцена кварцова брекча (рудна зона)

170,00-170,90

2,59

2,69

3,72

0,039

52,5

4,0

16,0

33,15

Биотитови гнайси с кварц пегматити

182,00-183,00

2,58

2,80

7,86

0,085

57,9

4,8

17,4

34,51

Последните, интерпретирани като рудовместващи разломи, се проследяват и на запад, където определят позицията и строежа и на съседното рудопроявление Мировец-Запад. Литоложкият разрез по сондаж 286 до 99,50 m е представен основно от гнайсошисти, биотитови гнайси, биотитови ивичести гнайси, очни гнайси, кварц и кварц пегматити и кварцова брекча (рудна зона).

По данни от геолого-проучвателните работи вместващите скали в находище „Китница“ (гнайси, шисти, амфиболити, мрамори и др.) в близост до рудните тела са хидротермално променени - окварцени и аргилизирани. Заедно с това скалите, дори и непроменени, често са напукани и натрошени.

При изчисляване на ресурсите на находище „Китница“ са ползвани кондиции, в които са определени граничните условия, лимитиращи контурите на запасите и на ресурсите. Максимален коефициент на откривка:

- за участък „Чернигово“ – 8,00;



- за участък „Мировец“ – 4,00.



Фиг. I.10.1- Топографска карта на находище «Китница».

Таблица I.10.3- Общите резултати от изчисляването на запасите и ресурсите за участък „Чернигово“

Катег.

Площ

 

Корег.

Дебе-

Обем

Обем-

 

Съдържания

Метали

на

на

Кр

площ,

лина,

на

но

Запаси

Ag

Au

Ag

Au

запасите

блока (m2)

 

m2

m

блока (m3)

тегло

тона

g/t

g/t

kg

kg

111

15535

1,00

15535

10,52

163428

2,58

421644

4,457

4,158

1879,267

1753,196

121

72500

0,80

58000

7,60

440800

2,58

1137264

3,649

2,382

4149,876

2708,963

211

14835

0,80

11868

3,13

37159

2,58

95870

2,435

1,827

233,454

175,153

331

60683

0,75

45512

6,90

314033

2,58

810205

4,888

2,271

3960,282

1839,976


Таблица I.10.4- Общите резултати от изчисляването на запасите и ресурсите за участък „Мировец“

Катег.

Площ

 

Корег.

Дебе-

Обем

Обем-

Запаси/

Съдържания

Метали

на

на

Кр

площ,

лина,

на

но

ресурси

Ag

Au

Ag

Au

запасите

блока (m2)

 

m2

m

блока (m3)

тегло

тона

g/t

g/t

kg

kg

121

14766

1,00

14766

13,50

199280

2,58

514143

5,059

0,916

2600,949

471,131

211

9364

0,80

7491

3,82

28616

2,58

73829

4,409

0,514

325,517

37,977

331

109730

0,75

82297

7,30

600517

2,58

1549334

7,059

0,874

10936,912

1353,892

333

23579

0,60

14148

2,43

34449

2,58

88879

5,605

0,795

498,136

70,652


Води

Като част от идейния проект е разработен „План за управление на повърхностните води“. В него е посочено, че се разглеждат нарушени и ненарушени водосборни площи.

Засегнатите от минните дейности терени се приемат за нарушени водосборни площи или такива, които ще приемат повърхностен отток от засегнатите терени, докато незасегнатите такива се приемат за ненарушени.

Повърхностният отток от засегнатите терени се събира, използва се в технологичния процес или преминава през пречистване преди заустването му, докато повърхностният отток от незасегнати терени се оставя да се оттича по естествен път. Основните цели на предложения план за управление на повърхностните води са:

• да се намалят количествата води от нарушени водосборни площи (намаляване количествата на водите, за които е необходимо механично или друг вид пречистване), чрез улавяне на повърхностните води преди площадката;

• да се събират и управляват водите в нарушените водосборни площи, като се насочват към съоръженията за съхранение на води или към консуматор на територията на промишлената площадка, като напр. оросяване на рудничните пътища.

За питейно - битови нужди в Алтернатива Б за ситуиране на сградата за административно-битово обслужване се предвижда използването на 800m3/година вода.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница