9. Предлагани методи за строителство.
Строителството на рудник „Китница“ ще се състои в извършването на капитални минно – строителни работи, включващи:
-
извършване на откривни работи - почистване на рудничното поле от дървета, храсти и нискостеблени растения;изземане на хумусния слой и депонирането му на временно хумусно насипище;
-
добивни работи
-
транспорт - изграждане на автомобилен път до съоръжение за депониране на минни отпадъци и републиканската пътна мрежа свързваща открития рудник с обогатителната фабрика; транспортиране на добитата откривка до съоръжение за депониране на минни отпадъци.
-
изграждане на утаители и отводнителни канали
Откривните работи в находище „Китница“ ще се състоят в почистване на терена при подготовката на сондажните полета чрез универсален булдозер и валово изземване на стерила (скална маса без икономически значимо съдържание на ценен метал) с хидравличен багер с обем на кофата 1,5 m3. Взривената минна маса ще се товари в автосамосвали, ще се претрошава, ще се извозва с ГТЛ и ще се депонира на външно насипище.
Булдозерът ще зачиства хумусния слой с хоризонтални стружки при праволинейна схема на работа и средно транспортно разстояние от 50 m. С увеличаване на разстоянието на транспортиране на скалите до 70 – 100 m целия участък се разделя на две или три части с дължина 20 – 30 m. В края на всеки подучастък хумусът ще се натрупват на междинни купове с обем до 100 – 200 m3. Те ще се натоварват с помощта на челен товарач в автосамосвали, които ще транспортират почвения слой до външно почвено депо.
Булдозера ще изпълнява и спомагателни функции в рудника: подравняването на работните площадки и насипищата, прибутване на негабаритни скални късове, насипообразуването на откривката в насипищата, поддържане на пътища и други.
10. Природни ресурси, предвидени за използване по време на строителството и експлоатацията.
Полиметални руди
ИП е пряко свързано с добив на полиметални руди от находище «Китница» в два участъка «Чернигово» и «Мировец».
Участък Чернигово
Формирането на Черниговската минерализирана зона, както и на всички останали, се свързва със залагането и развитието на регионални разседни и разсед-отседни разломи през постколизионния екстензионен етап от края на Приабона, паралелно с възникването на обширни тектоновулкански депресии.
Таблица I.10.1- Физико-механичните показатели за участък „Чернигово“
Литоложки вид
|
Дъл-бочина, m
|
Обемна плът-ност ρ,
g/sm³
|
Специ-фична плът-ност ρs g/sm³
|
Обем на пори, n %
|
Коефициент на пори, е
-
|
Якост на натиск сухо състояние RH, MPa
|
Якост на опън
(Бразилски метод)
|
Якост на срязване
|
Кохезия с, МРа
|
Ъгъл на вътрешно триене, φº
|
Гнайсо-шисти-изветри-телна зона
|
12,0-13,0
|
2,00
|
2,57
|
22,18
|
0,285
|
-
|
-
|
-
|
-
|
Биотитови гнайси
|
25,10-26,00
|
2,60
|
2,68
|
2,99
|
0,031
|
36,4
|
12,1
|
12,6
|
15,0
|
Очни гнайси
|
43,0-43,90
|
2,66
|
2,68
|
0,77
|
0,008
|
36,8
|
7,2
|
11,0
|
25,1
|
Окварцена кварцова брекча (рудна зона)
|
61,00-61,90
|
2,67
|
2,77
|
3,61
|
0,037
|
40,4
|
8,8
|
12,3
|
23,15
|
Биотитови гнайси с кварц пегматити
|
87,00-88,50
|
2,63
|
2,79
|
5,73
|
0,061
|
16,9
|
4,7
|
5,5
|
18,15
|
Един от тези разседни разломи представлява и рудоконтролираща и рудовместваща структура за Черниговската зона, проследена на повече от 2 km дължина, при варираща от 40 до 90 m ширина. Тя е с посока около 315о, затъваща на североизток, с ъгли вариращи от 40° до 60о. Рудната зона се контролира и от разсичащи, слабо проявени, неиздържани малки разломи и зони на напукване със запад-северозападна посока.
Литоложкият разрез по сондаж №285 до 193 m е представен основно от биотитови гнайси, кварц-пегматитови и фелдшпатизирани гнайси, амфибол-биотитови гнайси, биотитови гнайси с кварцпегматити и кварцови брекчи (рудна зона).
Участък Мировец
В участъка е установена епитерmална зона на хидротермална промяна, удължена в С-СЗ посока и с дължина над 1100 m при ширина варираща от 60 m до над 100 m. С нея асоциира златна минерализация. Те се контролират от регионална разседна разломна зона, развита в непосредствена близост със западния борд на Кобилянския грабен, и пресичането й със запад-северозападни и изток-североизточни разломни зони.
Таблица I.10.2 Физико-механичните показатели за участък „Мировец“
Литоложки вид
|
Дълбо-чина, m
|
Обем-на плът-ност ρ,
g/sm³
|
Специфична плът-ност ρs g/sm³
|
Обем на пори, n %
|
Коефици-ент на пори е
-
|
Якост на натиск сухо състоя-ние RH, MPa
|
Якост на опън
(Бразилски метод)
|
Якост на срязване
|
Кохе-зия с, МРа
|
Ъгъл на вътреш-но триене, φº
|
Биотитови гнайси
|
14,-14,90
|
2,86
|
2,90
|
1,38
|
0,014
|
80,1
|
8,7
|
23,3
|
33,08
|
Кварц-пегматитови и фелдшпатизирани гнайси
|
52,00-52,80
|
2,44
|
2,70
|
9,63
|
0,106
|
21,6
|
3,9
|
6,4
|
26,30
|
Амфибол-биотитови гнайси
|
131,00-131,90
|
2,68
|
2,84
|
5,63
|
0,060
|
66,9
|
8,0
|
19,3
|
32,24
|
Окварцена кварцова брекча (рудна зона)
|
170,00-170,90
|
2,59
|
2,69
|
3,72
|
0,039
|
52,5
|
4,0
|
16,0
|
33,15
|
Биотитови гнайси с кварц пегматити
|
182,00-183,00
|
2,58
|
2,80
|
7,86
|
0,085
|
57,9
|
4,8
|
17,4
|
34,51
|
Последните, интерпретирани като рудовместващи разломи, се проследяват и на запад, където определят позицията и строежа и на съседното рудопроявление Мировец-Запад. Литоложкият разрез по сондаж 286 до 99,50 m е представен основно от гнайсошисти, биотитови гнайси, биотитови ивичести гнайси, очни гнайси, кварц и кварц пегматити и кварцова брекча (рудна зона).
По данни от геолого-проучвателните работи вместващите скали в находище „Китница“ (гнайси, шисти, амфиболити, мрамори и др.) в близост до рудните тела са хидротермално променени - окварцени и аргилизирани. Заедно с това скалите, дори и непроменени, често са напукани и натрошени.
При изчисляване на ресурсите на находище „Китница“ са ползвани кондиции, в които са определени граничните условия, лимитиращи контурите на запасите и на ресурсите. Максимален коефициент на откривка:
- за участък „Чернигово“ – 8,00;
- за участък „Мировец“ – 4,00.
Фиг. I.10.1- Топографска карта на находище «Китница».
Таблица I.10.3- Общите резултати от изчисляването на запасите и ресурсите за участък „Чернигово“
Катег.
|
Площ
|
|
Корег.
|
Дебе-
|
Обем
|
Обем-
|
|
Съдържания
|
Метали
|
на
|
на
|
Кр
|
площ,
|
лина,
|
на
|
но
|
Запаси
|
Ag
|
Au
|
Ag
|
Au
|
запасите
|
блока (m2)
|
|
m2
|
m
|
блока (m3)
|
тегло
|
тона
|
g/t
|
g/t
|
kg
|
kg
|
111
|
15535
|
1,00
|
15535
|
10,52
|
163428
|
2,58
|
421644
|
4,457
|
4,158
|
1879,267
|
1753,196
|
121
|
72500
|
0,80
|
58000
|
7,60
|
440800
|
2,58
|
1137264
|
3,649
|
2,382
|
4149,876
|
2708,963
|
211
|
14835
|
0,80
|
11868
|
3,13
|
37159
|
2,58
|
95870
|
2,435
|
1,827
|
233,454
|
175,153
|
331
|
60683
|
0,75
|
45512
|
6,90
|
314033
|
2,58
|
810205
|
4,888
|
2,271
|
3960,282
|
1839,976
|
Таблица I.10.4- Общите резултати от изчисляването на запасите и ресурсите за участък „Мировец“
Катег.
|
Площ
|
|
Корег.
|
Дебе-
|
Обем
|
Обем-
|
Запаси/
|
Съдържания
|
Метали
|
на
|
на
|
Кр
|
площ,
|
лина,
|
на
|
но
|
ресурси
|
Ag
|
Au
|
Ag
|
Au
|
запасите
|
блока (m2)
|
|
m2
|
m
|
блока (m3)
|
тегло
|
тона
|
g/t
|
g/t
|
kg
|
kg
|
121
|
14766
|
1,00
|
14766
|
13,50
|
199280
|
2,58
|
514143
|
5,059
|
0,916
|
2600,949
|
471,131
|
211
|
9364
|
0,80
|
7491
|
3,82
|
28616
|
2,58
|
73829
|
4,409
|
0,514
|
325,517
|
37,977
|
331
|
109730
|
0,75
|
82297
|
7,30
|
600517
|
2,58
|
1549334
|
7,059
|
0,874
|
10936,912
|
1353,892
|
333
|
23579
|
0,60
|
14148
|
2,43
|
34449
|
2,58
|
88879
|
5,605
|
0,795
|
498,136
|
70,652
|
Води
Като част от идейния проект е разработен „План за управление на повърхностните води“. В него е посочено, че се разглеждат нарушени и ненарушени водосборни площи.
Засегнатите от минните дейности терени се приемат за нарушени водосборни площи или такива, които ще приемат повърхностен отток от засегнатите терени, докато незасегнатите такива се приемат за ненарушени.
Повърхностният отток от засегнатите терени се събира, използва се в технологичния процес или преминава през пречистване преди заустването му, докато повърхностният отток от незасегнати терени се оставя да се оттича по естествен път. Основните цели на предложения план за управление на повърхностните води са:
• да се намалят количествата води от нарушени водосборни площи (намаляване количествата на водите, за които е необходимо механично или друг вид пречистване), чрез улавяне на повърхностните води преди площадката;
• да се събират и управляват водите в нарушените водосборни площи, като се насочват към съоръженията за съхранение на води или към консуматор на територията на промишлената площадка, като напр. оросяване на рудничните пътища.
За питейно - битови нужди в Алтернатива Б за ситуиране на сградата за административно-битово обслужване се предвижда използването на 800m3/година вода.
Сподели с приятели: |