Добър шум, много шум, други Тодор карастоянов



Дата31.08.2017
Размер49.01 Kb.
Копирати 2
Добър шум, много шум, други

Тодор КАРАСТОЯНОВ


Тема обширна е тази за пиратите. Ако и свободният обмен да е повод за размисъл за стоителите на авторското право, от него продължаваме натам – към шума. Хубаво е, когато можеш да кажеш половината неща само със заглавието.
ХХ век. Светът на белите хора. Откак шумът влезе обратно в естетиката, която по ред причини го беше изхвърлила през вековете на своето усъвършенстване, много неща си дойдоха на мястото в политиката, в икономиката. Но най-вече, след един известен период (40–50 години) пълзящо преоткриване на шума в музиката, шоубизнесът го намеси в плана си за спасение на попглада по планетата.

ХХІ век. Сега най-рафинираните хитове по световната тв мрежа ползват шум най-рафинирано капиталистически, според авторското право за своите автори. У нас все още има атавистичен страх от това явление – необяснимо, предвид цялостната градска обстановка, за която и иде реч по-натам.

Според Fischer Black шумът е причината за съществуването на търговията въобще. Интересна позиция, но той е американец. Едва ли би разбрал, че соцопитът ни в тази материя ни изстрелва в бъдещето. До степен, че обръщаме това съотношение – неизвестни (за простосмъртните) елементи в предвиждането движенията на пазара, наречени по-просто шум, спускат шумова завеса около реалните капиталови потоци и простосмъртните не могат да се ориентират въобще. Те виждат (чуват) само шума, но не могат да го разпознаят като такъв поради нарочната му рафинираност. Отвъд икономическата натовареност на термина: той не е просто катализатор на търговския обмен, а основна единица за борба с потребителя, който трябва да бъде прикован в червата към тази шумова стена. Много сме напред тоест.

Впрочем шумно е навсякъде по света, където живеят хора.

През ХХ век изследванията на звука са дали интересни резултати. Например т.нар. безехови камери, дето можеш да чуеш собствените си шумове от сърцето, мозъка, органи, тъкани. Ако напишете пък acoustic mirrors в търсачка по-специално потърсите в www.autogena.org) , ще научите за огромните бетонни уши по южните брегове на Англия, които служели за улавянето на вибрациите на самолетните ескадрили и съответното предизвестяване на противовъздушната отбрана през Втората световна. Предварително остарели предшественици на радара. А втренчените за добър шум в небето радиотелескопи все повече изглеждат разумна инвестиция в бъдещето на човечеството, не просто прищявка на група луди учени.

Но ако се върнем към твърдата българска земя и към темата за пиратите – един от главните източници на шум сега са рекламите.

Напоследък, гледам, тези по телевизията са станали така многопластови. Хем насочени към огромното усреднено число затъпяващи животоползватели, т.е. опитват се да пробутат свръхпроизводството вреден прах за пране, хем достигнали такова ниво на шумова рафинираност, че не можеш ги пипна отникъде. Дори българските. Да, не всички продават прах за пране. Други ефектно пробутват застраховки, трети продават необозримости. Както казва една приятелка: “Еей, направо на алфа ниво...” И синът ми вече знае, че рекламният блок е поне с няколко децибела по-силен звук от останалата част от програмата. Но не в това е тайната на шума. Тя е в частите, които всъщност не се чуват с ухото. Шумът идва от всекидневно занимание с архетипи и дори развиване на архетипи, най-вече на архетипа на психеделичната домакиня (това е жената/мъжът, възприемащи шума като предписание, което им влиза директно в съзнанието, без никакъв анализ или критично процеждане). Както архетипите ни свързват надматериално с генетичните натрупвания на рода ни, така надматериално рекламите ни обвързват в материална зависимост. Аналогиите със звукови технологии постоянно се набиват: рекламата е вид изтриваща глава. Всяка следваща изтрива предишната от съзнанието, заставя го да възприема всичко отново, някакво отново с нарастваща стойност на съвършенство. Всеки ден взимат главите ни на абордаж. Дори тези без телевизор в къщите си не могат да се отърват. Градското пространство клаустрофобира от цветове и послания. Наред с механичните транспортни шумове, визуалното крещи над улиците проглушително. В сравнение с този вид пиратство това, дето занимава министерството на културата, е игра в детската градина. Че не подлага авторското право на широк дебат в заинтересуваните среди, добре, но министерството никак не ще да си цапа ръцете с това нахлуване в пространството ни. То се възприема така, сякаш не засяга културата, докато всъщност отнема самите значения за култура от всичко останало. Впрочем да добавим тук безучастността и на министерството на образованието също.


Далеч от музиката на сферите

Същността на рекламния шум е в това да продадеш нищото в лъскав покров. Надбягване със смъртта. Всекидневно изтриване на записите и презаписването на нови файлове, които всъщност са старите. Сигурно мнозинството вижда прогреса на цивилизацията единствено през рекламния блок насред филма – най-новият модел кола, телефон, телевизор = най-новия модел глава, който ще ти стои добре за деня. Отдавна не става дума за самите материални носители на прогреса обаче, а за стоенето на едно място с невероятна скорост. Рекламата има задържаща функция. Тя подшива града ни по ръбовете и пази от разпад. Семейството трябва да остане същото онова семейство, съставено от усмихната жена и усмихнат мъж с усмихнати деца на обща снимка, макар мъжът и жената да пътуват от единия до другия край на града всеки ден за работа и тази идилия да е невъзможна, всекидневно отлагана. Цените на мобилните услуги падат, внушавайки чувството за нарастваща свобода, докато всъщност компаниите едвам прикриват внушението, че си зависим от телефонната си реалност. Нищо ново – те продават, ние опитваме да купуваме, капитализмът стои изправен. Нови са само нивата на шум. Рекламата вече не иска да подценява интелектуалните ни способности, тя разчита на тях, за да приемем новата искреност. С рекламите си компаниите споделят своята проглушителна истина за света. Чрез шума проблемите са в постоянна наличност – еднакво отдалечени в безопасно бъдеще и в същото време надвиснали над архетипа на телевизионния човек. След като са ни взели главите на абордаж, ни дърпат към някакъв отдалечен остров, стоварват ни там и казват – ето ви действителност! Благодарни от този всекидневен подарък, сме готови да купуваме нови дози действителност. И да даваме собствен принос към шума. Шумът увлича. Всички вдигаме тупурдия до небето. А се оглушава. Дори от този шум, който не се чува.


Но все пак това не е затворена ситуация. Изходът е в преодоляването на отвращението от разбирането на шума. Всеки, който поне малко е прочел за него, спи една идея по-качествено от нечелия. Номерът е да погледнем зад билборда с новия парфюм, марка кафе или кола, вместо невиждащо да се взираме в неговата лъскава предница.

Трудна работа. Шумът е по много, а дали е добър или лош, зависи от личната доза. Някои са предозирали. Възрастовата граница пада и проблемът с насилието в училищата внезапно става №1. Порочният възел на семейството–училището–рекламния блок е затегнат здраво.



Личното ми мнение по въпроса припокрива много сериозни изследвания на въпроса. Рекламата не е от вчера на масата за дисекции. След всяка дисекция обаче тя се надига по-жива от всякога и атакува точно със средствата, с които противниците й са опитвали да я борят. Точно както попмузиката поглъща лакомо всичко, откривано от музикалния авангард, така й рекламата предъвква свежи ъндърграунд корени – за по-ослепяваща усмивка. Това е пиратство, което не среща съпротива нито на държавно, нито на гражданско ниво.
Не е зле да се погледне в “Без лого” – книгата на канадката Наоми Клайн, за по-многостранно оглеждане на душата на рекламата.
Тук дали да не напиша още едно”следва”, но този път безкрайната тема да бъде продължена от други, с друга давност? Последното, от което темата се нуждае, е монологичност.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница