Добрата сполука


Второ правило на добрата сполука



страница2/5
Дата25.01.2018
Размер451.72 Kb.
#51543
1   2   3   4   5

Второ правило на добрата сполука


Мнозина са тези, които искат Добрата Сполука, ала малцина са онези, които са готови да я преследват.

Гномът – принц на земята

Да се пресече цялото кралство, за да се достигна Омагьосаната гора, било опасно и изтощително начинание. Пътуването отнело на рицарите два дена – така им останали само пет, в които да намерят Вълшебната детелина. Нямали време за губене. Въпреки това и двамата решили да си починат и да започнат търсенето от другата заран.

Всъщност рицарите пътувал поотделно и не се срещнали на нито едно от местата, където спирали, за да си починат и да напоят конете си. Когато стигнали гората, никой от тях не знаел къде е другият.

Самата гора била много тъмна. В нея царял мрак дори и през деня, защото огромните корони на дърветата закривали слънцето. Когато паднала ноща, тя била студена и тиха. Обитателите на Омагьосаната гора знаели за присъствието на двамата новодошли.

На следващия ден, много рано сутринта, Нот вече търсил детелината в гората. Ето какви били първите му мисли:

“Вълшебната детелина ще израсне от пръстта. А кой е този, който познава всяка педя земя в Омагьосаната гора? Не е трудно да се отговори: Принцът на замята. Или – иначе казано – Гномът. Той живее под земята и е прокарал тунели и коридори през цялата територия на Омагьосаната гора. Гномът ще ми каже къде ще израсне Вълшебната четирилистна детелина”

И Нот, рицарят с черната перелина и чериня кон започнал да разпитва всички странни същества, които срещал по пътя си, къде може да бъде открит Гномът, докато накрая Принцът на земята се изправил пред него.


    • Какво желаеш? – попитал Гномът – Казаха ми, че си ме търсил цял ден.

    • Така е – отвърнал Нот, докато слизал от коня си – Научих, че след пет дни, считано от днес, една вълшебна четирилистна детелина ще разцъфне в тази гора. И понеже детелината може да израсне единствено от почвата, ти, Принце на земята, би трябвало да знаеш къде ще се появява тя. Само ти познаваш всеки милиметър от пръстта под тази необятна гора. По-добре от когото и да било познаваш и корените на всички растения, храсти и дървета, които растат в гората. Ако Вълшебната четирилистна детелина ще се появява след пет дена, ти би трябвало да си видял вече нейните корени. Кажи ми къде е тя.

    • Хммм – замислил се Гномът.

    • Знаеш не по-зле от мен – продължил Нот, - че Вълшебната детелина носи неограничен късмет само на рицарите, така че тя няма стойност за теб, тъй като си Гном, нито пък на който и да е друг от обитателите на Омагьосаната гора. Кажи ми къде ще се появи детелината. Знам че ти е известно.

    • Наясно съм каква е силата на Вълшебната четирилистна детелина. Освен това аз имам целия необходим за един Принц на земята късмет; детелината ще си е за теб, стига да можеш да я намериш. Само е не съм виждал корените и в тази гора. Всъщност в Омагьосаната гора не растат детелина. Който ти е казал, че ще я намериш тук, най-вероятно те е излъгал.

    • Сигурен ли си, че тъкмо ти не ме лъжеш? Надявам се, че вече не си казал на Сид – рицаря с бялата пелерина и белия кон – къде ще се появи детелината! – избухнал гневно Нот.

    • Не знам за какво говориш! Не знам и кой е този Сид, нито пък имам представа кой ти е наприказвал тези глупости. В тази гора никога не е израствало нито едно стръкче детелина, дори и такова с три листа. Съвсем ясно е – детелините не растат в гората, защото просто не могат да растат там. Я ме остави намира! Живея в тази гора повее от сто и петдесет години и никой не ми е задавал толкова глупав въпрос. А сега много ти здраве!

Нот, рицарят с черната пелерина, осъзнал, че няма смисъл да настоява. Той се качил на коня си и поел обратно, решавайки да изчака още един ден. В крайна сметка Гномът можело да се окаже прав, а Мерлин да е този, който бил определил погрешно мястото.

В момента Нот чувствал това, което усещат всички хора, когато им се каже, че късметът не е на тяхна страна – страх. Ала най-лесното нещо, което човек може да направи, е да замени страха със скептицизъм, като си каже : “Това просто не е възможно”. Този отговор отблъсква страха от липсата на късмет. И Нот си избрал точно него. Затова той решил, че няма да слуша Гнома. Прекарал известно време в отхвърляне на казаното му от Принца на земята. Точно това щял да прави следващия ден.



Междувременно в утрото на третия ден Сид, рицарят с бялата пелерина, достигнал до абсолютно същата идея, до която бил стигнал и Нот. И той знаел, че Гномът е този, който трябва да бъде попитан къде ще израсне Вълшебната детелина. Затова цял ден се опитвал да го намери. Разпитвал за него множество странни същества и накрая го открил – само няколко минути след като Нот си бил тръгнал, оставяйки сърдития Гном пред един от входовете на неговата пещера с безкрайните и коридори.

    • Ти ли си Гномът на Омагьосаната гора – този когото нариат Принца на земята? – попитал Сид, докато слизал от коня си.

    • Да, аз съм. Ох, ето още един умник! Ти пък какво искаш?

    • Ами виж, казаха ми, че след пет дни, считано от днес, една Вълшебна четирилистна детелина ще се появи в тази гора и ... – Сид не могъл да довърши изречението си. Гномът почервенял като домат и поел толкова дълбоко въздух, та изглеждало, че лицето и гърдите му всеки момент ще се пръснат.

    • Защо, за Бога, сте се заловили с тази Вълшебна детелина? Вече казах на другия рицар – в тази гора никога не е имало Вълшебни детелини. Детелините не могат да растат в гората, толкова е просто. Който ти е казал, че могат, е сбъркал. Или пък те е излъгал. Или пък е прекалил с пиенето. Я по-добре се връщай в замъка си или пък върви да спасиш някоя изпаднала в опасност дама. Тук само си губиш времето.

Сид се опитал да прецени какво става- според Мерлин Вълшебната детелина щяла да се появи в гората, а пък според Гнома било невъзможно при дадените обстоятелства каквато и да е детелина да израсне когато и да било в Омагьосаната гора. Само че най-вероятно и двамата казвали истината. Да се продължи търсенето на Вълшебната детелина при тези обстоятелства щяло да бъде загуба на време. Ако при тези обстоятелства никаква детелина не може да порасне тук, тогава трябвало да се разбер какво било нужно на детелините, за да растат. Затова Сид попитал Гнома, като се стараел да го укроти:

    • Чакай, успокой се. Значи ти казваш, че никога не е имало детелини... където и да било в омагьосаната гора.

    • Никога! Ама никога! – натъртил Гномът и с мърморене тръгнал да се прибира в дома си.

    • Не си отивай, не си отивай още, моля те. Кажи ми защо е така. Искам да знам защо в тази гора никога не е имало детелини.

Гномът се обърнал и рекъл:

    • Заради почвата. Очевидно е, че причината е почвата. Никой никога не е прекопавал тази почва. Никой не си е правил труда да я обработва, да подобри качествата и. За да растат детелините искат прясна пръст, а в тази гора никой не я е обновявал. Тя винаги си е била една и съща. Как очакваш тук да растат детелина?

    • Значи, Гноме, Принце на земята, ако искам да имам шанс – да видя как в гората израства детелина ... трябва да обновя почвата, да я променя, така ли?

    • Разбира се. Нима не знаеш, че можеш да постигнеш нещо ново, само когато не правиш нещо ново> Ако пръстта не се промени, нещата си остават същите – никаква детелина няма да израсне..

    • А знаеш ли откъде бих могъл да намеря известно количество нова пръст?

Гномът почти се бил скрил в своя та бърлога и ръката му вече посягала да затвори дървената врата, която отделяла жилището му от света на земната повърхност. Въпреки това той отговорил на Сид:

    • Нова пръст може да се вземе от едно място близко до земята на Каулите, само на няколко мили оттук. Това е девствена почва, която никога досега не е използване. Каулите, дванадесетокраките крави - джуджета, ходят там по нужда, така че пръстта е пълна с тор. Това действително е идеална пръст.

Рицарят възторжено благодарил на Гнома. После, изпълнен с ентусиазъм, скочил на гърба на своя бял кон и препуснал към земята на Каулите. Знаел, че шансовете му са малки, но това поне било стъпка напред.

Сид достигнал земята на Каулите по залез. Не било трудно да намери описаната от Гнома пръст. Това наистина била прясна, рохка, чиста почва, а можело да се каже – и богато наторена. Той напълнил с пръст само две торби – прикачените към седлото му – но това количество било достатъчно да покрие малко парче земя.

Малко по-късно Сид се оправил с двете пълни с нова пръст торби към едно закътано местенце в гората, далече от всякакви села. Избраното място изглеждало подходящо. Рицарят разчистил всички бурени. След това изкопал старата пръст – тази която никога не била подменяна, първоначалната почва – изринал я и на нейно място изсипал новата, прясна пръст.

Когато приключил, легнал да поспи. Бил донесъл почва, достатъчна да покрие само няколко стъпки земя. Дали тя щяла да се превърне в избраното място – онова, на което щяла да израсне Вълшебната детелина? Понеже бил реалист, Сид мислил, че изглежда невъзможно да е чак такъв късметлия. Само няколко стъпки в сравнение с милиони акра – това било шанс едно на сто милиона. Ала той бил направил нещо наистина важно – бил сторил нещо различно, неправено дотогава в тази гора. Ако там никога не е имало детелина, ако никой никога не бил намирал такива цветя на това място, това било така, защото всички, които се опитвали да ги намерят, правели абсолютно същите неща, каквито и тези преди тях. Тъй като бил истински рицар, Сид знаел, че да направиш нещо по различен начин е първата крачка към успеха.

Все пак той си дал сметка, че шансовете му са нищожни – дали мястото, което е избрал, за да изсипе там пръст, щяло да се окаже точно това, на което ще израсне Вълшебната четирилистна детелина? Ала рицарят бил научил поне една причина, обясняваща отсъствието на детелини в гората – и със сигурност щял да научи и други на следващия ден.

Сид легнал и отпуснал глава върху земята, загледан в пръстта, която току-що бил посипал. Мислел си че Гномът му е казал истината, но своята истина. Знаел че и Мерлин е казал своята истина. Това били две истини , които очевидно си противоречали, ала след като прибавил нова пръст върху първоначалната почва, това противоречие изчезнало. “Това, че в миналото тук не е имало детелини, не означава, че няма да има и в бъдеще” – мислел си рицарят.

Той се унесъл в сън, представяйки си, че от новата пръст, която донесъл, пониква детелина. Тези мечти му помогнали да забрави колко малко вероятно било няколкото стъпки пръст да са мястото, на което съдбата щяла да приветства разцъфтяването на Вълшебната детелина.

Паднала нощта. Оставали само четири дни.


Трето правило на добрата сполука:

Ако в момента нямаш Добра Сполука, причината би могла да е в това, че условията ти на живот не са променени. За да постигнеш Добра Сполука, трябва да създадеш нови условия.


Каталог: Books
Books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
Books -> В обятията на шамбала
Books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
Books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
Books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
Books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
Books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
Books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
Books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница