Десето правило на добрата сполука

Нот влязъл като вихър през портала на замъка и започнал да нахлува във всяка от залите му, като разритвал и събарял всяко нещо по пътя си. В ръка размахвал оголен меч, лицето му било изкривено, а очите – зачервени от ярост.

Нот решил да отиде там, където бил сигурен, че ще открие магьосника – в разкошната зелена градина на двореца.

Когато отворил стъклената врата, водеща към вътрешността, рицарят забелязал Мерлин да стой в центъра на градината. Той се подпирал на дългата си бяла тояга, а лицето му имало гробовно изражение. Наоколо вече не било градина, а вътрешен двор, който благодарение на усилията, положени от дворцовите майстори през последните седем дни – бил целият покрит с плочки.

Мечът на Нот паднал от ръката му.

• 
  Защо си направил това? Защо си покрил градината с плочки? – попитал той Мерлин.
  
• 
  Защото, ако не го бях направил, ти щеше да се опиташ да ме убиеш. Нямаше да поискаш да чуеш обясненията ми. Това, което направих, е единственият начин да ти докажа, че вещицата те е излъгала. Аз, магьосникът Мерлин, знам всичко. Знаех, че вещицата ще се опита да ти продаде щастие – щастие, което нямаше да постигнеш. Знаех, че ще дойдеш с намерението да ме убиеш – и после да търсиш много, много часове Вълшебната детелина, за да разбереш накрая, че тя не е тук. Трябваше да ти попреча да го извършиш.
  

• 
  Сега вече знаеш, че Вълшебната детелина не е тук. Точно както обещах, тя разцъфна в Омагьосаната гора и то само преди няколко часа. Там имаше предостатъчно Вълшебни детелини, включително и за теб. Но ти се отказа – изгуби доверие в самия себе си. При това не ти се случва за пръв път – винаги си очаквал другите да ти дарят щастието.
  

На следващия ден и д пристигнал в града. Първото, което направил, било да отиде до двореца, за да съобщи на Мерлин, че е намерил Вълшебната детелина, цветето на неограничавания от нищо късмет. Искал да благодари на магьосника.

• 
  Мерлин! Мерлин! Виж! – Сид му показал цяла шепа четирилистни детелини, цветя на Добрата сполука. – Дойдох да ти благодаря. Всичко това дължа на теб.
  
• 
  Въобще не е така! – отвърнал Мерлин – Аз не сън направилнищо, абсолютно нищо.
  

• 
  Ти беше този, който реши да замине за Омагьосаната гора, ти прие предизвикателството между стотици други рицари, ти прецени, че е нужно да се добави прясна, рохка пръст на онова място – при това дори след като ти беше казано, че в гората никога не са расли детелини. Ти пожела да помогнеш на Господарката на езерото – и така промени много неща. Ти беше този, който реши, че не бива да се бави с почистването на клоните и упорито довърши тази работа. Ти успя да погледнеш привидно ненужното и осъзна важността на това да почистиш камъните, макар и всичко вече да изглеждаше напълно готово. Ти имаше необходимата вяра. Не се усъмни в правилността на това, което беше направил, дори когато се опитаха да ти продадат щастие.
  
• 
  Ала най важното от всичко, Сид – добави Мерлин – беше че ти не очакваше да откриеш детелината просто с късмет или с помощта на шанс, а създаде условията това да се случи и го направи по твой собствен начин.
  

• 
  Ти избра да бъдеш причината за твоята Добра Сполука.
  

Сега, след като знаел как се постига Добра Сполука, той не желаел да пази тайната за себе си. Добрата Сполука трябва да се споделя с хора.

В даден момент Сид се уловил, че мисли върху следното; след като той бил в състояние да създаде толкова много Добра Сполука само за седем дни, какво ли би било ако всички жители на кралството – цялото кралство – се научат да постигат Добра Сполука и го правят да края на живота си?
Някои хора, съгласни с авторите
Деветдесет процента от успеха се дължат просто на упоритостта.

Уди Алън
Обстоятелства ли? Какво значи обстоятелства? Аз съм обстоятелствата!

Наполеон Бонапарт
Хората винаги обвиняват обстоятелствата за това, което те самите са. Аз не вярвам в обстоятелствата. Тези, които успяват на този свят, просто тръгват и търсят желаните от тях обстоятелства – ако не ги открият ги създават.

Бърнард Шоу

Хасинто Бенавенте

Айзък Азимов

Вергилий
Късметът е извинението на проявилите се

Пабло Неруда

Плодът на късмета пада, когато узрее

Фридрих фон Шилер

Дълбоко вярвам в късмета и забелязвам, че колкото повече работя, толкова повече късмет имам.

Стивън Лийкок

Колкото повече се упражнявам, толкова по – късметлия ставам.

Гари Плейър

Ключът за вратата, през която влиза късметът, е у самия теб

Японска пословица

Късметът не е нищо, което трябва да търсим извън себе си, а в себе си – в силата на нашата воля.

Юлиус Грос

Късметът върви след куража.

Еней
От всички пътеки, които водят до късмета, най сигурни си остават постоянството и трудът.

Мари Р. Рейбо

Това дели ще имам вдъхновение не зависи от мен. Единственото, което мога да направя, е като дойде да ме завари, че работя

Пабло Пикасо

Гениалността се състои от 10 процента вдъхновение и 90 процента упорит труд

Томас Едисън

Тайната на големия бизнес се състои в това да знаеш нещо, което никой друг не знае.

Аристотел Онасис

Ти самият се причината за повечето неща, които ти се случват.

Ники Лауда

• 
  Кога смяташ да осъществиш мечтите си? – попита Учителят своя ученик.
  
• 
  Когато ми се отдаде такава възможност – отвърна той
  

• 
  Възмможността никога не идва – тя винаги е вече тук.
  

Господ не играе зарове с Вселената.