Добревия род

Баба Тодора е известна като местната лечителка и акушерка, а дядо Добри, строителен работник със собствена бригада. Известни са като много трудолюбиви и честни хора. Те имат 5 деца, от които по-известен е моя прадядо Босилко. Той е една много интересна личност. Оженва се за македонка, има 6 деца, всичките, които са родени през летните месеци – юни-септември, защото зимата живеел при жена си в с. Ковачевица, а лятото скитал по България. Участник в Македоно-Одринското опълчение, по убеждение е бил земеделец и поради това е бил преследван от ВМРО на Ванче Михайлов.

Дядо Босилко не е образован човек, но самоук. Когато в селото варели на казана ракията, той правил различни по своему химически опити. Това е през 1920 г., когато той е направил първата напитка – вермут, мента и някои одеколони. Също така в Ковачевица е направил първата фабрика за катран, а по-късно още 7 открил на различни места в Родопите /катрана се добива от борова смола и се използа като смазочно масло за колелата на каруците/.

Страшно се интересувал и от състава на скалните материали, направил е класификация на минералите в България. Най-голямата му страст са били билките, познава всички билки в България и по света, като поддържал голяма библиотека с такава литература. Има собствена книга със над 500 билкови рецепти, но тя е останала в собственика на билковия магазин, в който е работил, но собственикът е бил от Австрия, който през 50-60 години я взел със себе си в Австрия, без да остави втори екземпляр. Владеел ирисовата диагностика.

От 1933-1970 г. той е живял в София, бил е наемен работник в 3 фирми – едната за катран в Самоков, едната за производство на одеколони и други течни парфюмерийни продукти, и третата – за направа на различни билкови смески за лечение. Никога не е бил богат, защото е раздавал своите знания на по-образованите и по-богатите, без да се интересува за стойността, на това което им подарява. Той създава и първата „домашна библиотека” за рода. Всички Добреви са известни с любовта си към книгата.

Един от синовете на дядо Босилко е моя дядо Киро. Той е роден през м. юли 1918 г, на 21.07 навърши 93 г., да е жив и здрав и дълги години да ни радва. Винаги го помня с книга с ръка. Завършил е Първа мъжка гимназия в София. Като ученик е участвал в литературен кръжок в гимназията заедно с Богомил Райнов, Емил Манов и други известни българи. Превеждал е на руски и френски език, за да се издържа като ученик. След това записва Богословския факултет, но е изключен заради изразяване на социалистически идеи. Много грамотен, ученолюбив, но не се вписва в тогавашния ред на държавата, и е изпратен в концлагер за младежи в гр. Сандански. Там го сварва 9.09.1944 г. и става участник в акции за установяване на народната власт. Избран е за кмет на с. Ковачевица, след което става инструктур по създаването на ТКЗС-та.

Другият род от страна на майка ми, са беженци от Беломорието /Северна Гърция, които през времето на Балканската и Междусъюзническата война1 1912-13 г., са се заселили в гр. Неврокоп , сега Гоце Делчев/. Баба ми през периода 1940-45 г. е работила в гр. Драма, в Помесарството /това е било българската административна службата на кметството на Драма, чийто кмет е бил българин/. Баща ми по майчина линия е също православен славянин от Западните Родопи, с. Скребетно, намиращо от другата страна на баира на с. Ковачевица.

За моите родители

Кое е интересно за тях – ученическа любов от 9 клас, гаджета, които са ходили само на кино, сладкарница и ученически бригади. Добри баскетболисти и двамата, играли в местните отбори.