Добри чинтулов” – сливен втора световна война – жертви и разрушения в българия



Дата25.07.2016
Размер120.47 Kb.
ТипРеферат
ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА – ЖЕРТВИ И РАЗРУШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ
РЕФЕРАТ

Автор: Даниела Иванова Научен ръководител: Цвета Башева

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Увод 3

ІІ. Жертви и загуби 4

1. Жертви на Българската армия във Втората световна война 4

2. Бомбардировките над България през 1941 – 1944 г. 4

3. Жертви на антихитлеристката съпротива 7

4. Икономически загуби 8

5. Дългосрочни последици 9

ІІІ. Заключение 9

ІV. Бележки 10

VІ. Използвани източници 10

І. Увод

Втората световна война бушува в Европа. Изчезват градове и села. Разрушени са и завинаги са загубени за човечеството хиляди паметници с историческо и културно значение. Големите индустриални райони на Земята са заличени с изключение на Северна Америка. Загиват милиони хора на бойните полета, в газовите камери и крематориумите на фашистките концлагери, в градове и села. Безумни са материалните загуби, милиони са загубените човешки животи, осакатените, измъчените, обеднелите. А идеалите, идеалите най-скъпото нещо на света, загиват във войната.

Теза: Връщаме се 70 години назад.. Желаем да защитим историческата памет. Припомняме безумството, да помним и разобличаваме жестокостта, за да не се допусне тя да бъде повторена.

Основната ни задача е запазването на мира в света и противопоставяне на всеки опит за разпалване на война в Европа.



В най-новата си книга „ От тлееща жарава до света в пламъци” акад. Георги Марков твърди и прилага доказателства, че победителите във Втората световна война са извършили престъпления, но не ги признават. „Моята цел е освен истина да има и справедливост в историята”, казва още той. Книгата, която представлява първа част от двутомник, е снабдена с много снимки от световни и български архиви. „Марков доказва с безброй данни, че освен престъпленията срещу човечеството, които са извършили Хитлер, Мусолини и съюзниците им, не по-малки престъпления са извършили и победителите-Сталин, Труман и Чърчил”, казва Иван Гранитски.

За жертвите от бомбардировките в България пишат Йордан Миланов във „Въздушните войски на България през войните 1912 - 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. На основание на документи от Централния военен архив Румен Руменин издава „Летящи крепости над България, София 1990, Димитър Недялков, полк. доц. д-р, „Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война”, Военноисторически сборник бр.1.2004, Йорданка Янчева „Кюстендилска и Дупнишка околии в бомбардировките по време на Втората световна война”.В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., ИК „Жажда” – Сливен, 2006 и http://buditeli.info/istinska-istoriq/889-amerikanski-bomardirovki.htmlсветовна война”. Генчо Димитров издаде албумът „Отечествената война на България 1944-1945 г.(втори период). Свидни жертви паметници, братски могили и гробища”.

Темата е разработена в три раздела. Разгледани са жертвите, загубите и разрушенията, както и дългосрочните последици от участието на България във Втората световна война.

ІІ. Жетви и загуби

1. Жертви на Българската армия във Втората световна война

Загубите на Българската армия във Втората световна война са 40450 души. От тях убитите са 8337; ранените – 22958, безследно изчезналите – 9155.(1)

В Държавния архив – Сливен намерих имената на убити и тежко ранени от югославски партизани, участници в Българския военен корпус в Югославия през април 1944 г.. Не зная те включени ли са в броя на жертвите от Втората световна война, чествани ли са като жертви – ветерани. Записвам имената им: Никола Спиров Иванов; Стефан Николов Дянков; Тодор Митев Илиев от с. Чокоба; Ташо Кънчев Кирчев; Никола Димитров Кръцов(18); Митко Тенев Митев от с. Калояново; Александър Русев Михайлов; Пенчо Златев Недялков; Иван Данчев Славов, Иван Станчев, Димо Митев Стоев от с. Горница, Бургаска област и Съби Стоянов Събев от с. Речица (кв. в Сливен)(2).

Ветеранът Генчо Димитров показва паметниците, гробищата и братските могили с имената на загиналите в Унгария. Преди 70 г. Втората световна войната бушува през пролетта на 1945 г. в с. Лабод, Унгария. Първа българска армия отстоява с храброст и достойнство немската офанзива, но и жертвите са безбройни... Гробовете на българските герои са подредени в два реда: източен с 14 гроба и западен с 13 гроба. Зад паметника има още 3 гроба. Изписани са имената на погребаните герои. Най-голямо е Българското военно гробище в Харкан, Унгария. Погребани са костите на 1027 български войни. (3)

2. Бомбардировките над България през 1941 – 1944 г.

На 6 април 1941 г. югославски самолети бомбардират София – индустриалния квартал и гарата на София, град Кюстендил и някои села. В София са убити 4 жени. При бомбардировката на Кюстендил четири самолета нападат града и особено ожесточено гарата, загиват 76 души - 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, и са ранени 95 души - 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Тогава са пуснати бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, жертви няма. На 6 април 1941 г. британската авиация извършва бомбардировки над България. Самолети бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са 3-ма германски войници и един гражданин, а 5-ма са ранени. Над столицата са пуснати са около 43 бомби, като убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. Хвърлени са бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, ранените 3-ма. На 7 април 1941 г. са бомбардирани гара Ихтиман и село Златарица. На 14 април 1941 г. е бомбардирана София. Убитите са 14, ранените са 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Връждебна, с. Бусманци и гара Гюешево. Неопознат съветски самолет на 22 юни 1941 г- напада и бомбардира град Добрич. Разрушени са 4 сгради, двама души са ранени. На 12 август 1941 г. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.(4)

През 1941 година са бомбардирани 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. (5)

През нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. са нападнати от съветски бомбардировки Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.

Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1944 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.

В резултат на т. нар. „символична война” обявена от България на Англия и САЩ британските военновъздушни сили на 6 ноември 1943 г. извършват първата бомбардировка на българска територия - в Пловдив. От пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. От 14 с. м. започват бомбардировките над София. Жертвите са над 950, а ранените около 1150 души. Разрушени са над 600 сгради, разорани са улици, повредени са електрическата мрежа и водопровода.



На 30 декември 1943 г. се провежда дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95. Това е последната бомбардировка на България за 1943 г. През 1943 година са бомбардирани още 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени

На 10 януари 1944 г. е проведена най-тежката и кръвопролитна бомбардировка над София. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради - разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. На 24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости” и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради.

На 4 февруари е бомбардирана Дупница. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени.(6) На 24 същия месец са нападнати – Враца и селата Кунино и Беглеж, които дават също „своя кървав данък” – 124 убити.

През нощта на 16 март 1944 г. към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. 17 март 1944 г. В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. 33 човека загиват, ранените са 76.

На 30 март 1944 година е извършена най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. разрушени са 3575 сгради, жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени.

В последните дни на март София е в пламъци от бомбардировките. Избухват над 200 пожара. Горят сградите на Министерския съвет, Министерството на финансите, Народната библиотека, Народния театър, Св. Синод, хотел „България”.(7) На 17 април 1944 г. се извършва последната бомбардировка на британските и американски въздушни сили над София - „Черният Великден”. Хвърлените бомби са около 2500, xвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради.

На 11 юни 1944 г. е бомбардиран Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. На 12 юни 1944 г. англо- американската авиация нанася нощен удар по летище Карлово. . Загиват 30 военнослужещи, 72-ма са ранени, сринати са голяма част от сградите, унищожени са 8 самолета, склад за горивно- смазочни материали.

Убитите граждани при бомбардировките са около 30 хиляди, 88 % от тях са мирни граждани - жени, деца и старци, ранени са 3537 човека, разрушени са 12 000 сгради. Англо-американската авиация е пускала бомби и във вид на играчки с цел да поразяват и деца. Нанесените щети възлизат на стойност 21 милиарда лева.(8)

Чърчил казва, че: „За да падне България трябва за падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.”(9)

3. Жертви на антихитлеристката съпротива

Данните за броя на убитите партизани, ятаци и нелегални са много различни. Доц. д-р Милен Куманов посочва, че по данни на историографията ни до края на 80-те години на ХХ век броят на убитите партизани е 9140 души, жертвите на техните ятаци и помагачи е трикратно по-голям, изгорени са 2130 къщи. (10)

Посочваме различията, с желание бъдещите изследователи да намерят истината.

За целия период на тяхната въоръжена борба загиват (от досега установените) 3055 партизани.(11)

Данни за загиналите в партизанското движение, по поръчение на централния комитет на Българската комунистическа партия, са представени след многогодишно изследване от Музея на революционното движение в България. В издадения албум „Звезди във вековете” загинали като нелегални, като участници в бойни групи, в партизански акции, като ятаци, както и участници, обесени в затворите, без изрично да е упоменато, че са осъдени на смърт, са общо 2 380 човека. Осъдени на смърт с изпълнена смъртна присъда са общо 68 човека. Според други източници (проф. Д. Даскалов; също така - полицейски архиви от тези години), осъдените на смърт с изпълнена смъртна присъда са 330 души.

Публикуваният от Българския антифашистки съюз поименен списък на загиналите участници в партизанското движение включва трите имена, година и място на раждане, форма на участие, дата и обстоятелства на гибелта. Общият брой на загиналите е 3055 човека.(12)



4. Икономически загуби

В годините между двете световни войни България преодолява Втората национална катастрофа. Промишлената продукция в периода 1929-1939 г. нараства със 70 %, а капиталовложенията се увеличават от 9,6 млрд. лв. до 18,1 млрд. лв. Разширяват се ж.п. линиите, които към 1939 г. достигат към 3 400 км. Стопанското оживление се отразява на търговията и в периода 1934-1935 г. са сключени търговски договори с 24 европейски страни. Вносът се увеличава 2,2 пъти, а износът 2,4 пъти, като балансът винаги е положителен.

Икономическото развитие на България по време на Втората световна война е белязано от участието й във войната. През ноември 1940 г. се въвежда купонна система с цел да се освободят храни за съюзниците. Българската армия е превъоръжена с германско оръжие. Търговските отношения с Германия регламентират 70 % от вноса и 60 % от износа на България. Отрицателният баланс влияе отрицателно на икономиката на държавата и от средата на 1941 г. състояние й започва да се влошава. България издържа голяма част от немските войски на Балканите.

Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г.(13)

През април 1941 г. германските войски нападат Гърция и Югославия и разгромяват техните армии. Ръководителите на Райха предоставят на България контрола на източния дял на Вардарска Македония, Западните покрайнини, източните части на Егейска Македония и по-голямата част от Западна Тракия.

За разнитие на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти). С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области – построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат се канали за напояване на Сярското поле и др..(14)



5. Дългосрочни последици

Българската армия показва високи бойни качества на териториите на Унгария и Югославия. Тя е с принос за окончателния разгром на Нацистка Германия. България остава в международна изолация и попада в съветската сфера на влияние. Министър-председателят Георги Димитров води политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Продължава целенасочената политика на македонизация на населението в Македония. Политиката е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана от Коминтерна. На Парижката мирна конференция през 1947 г. e подписан мирен договор, според който границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт. Искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница. Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. Мирният договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху режима в България. Положени са и правните основи на комунистическия режим, който управлява страната през следващите десетилетия. Окончателно се утвърждава тоталитарната система. Проектът за южнославянска федерация е изоставен. България се оформя като сателит на Съветския съюз.(15)



ІІІ. Заключение

Правилността на решението на цар Борис III и правителството е обект на различни становища в историческата наука. Едни учени считат, че присъединяването на България към Тристранния пакт е геополитическо и икономическо предопределено. Други историци се обединяват около тезата, че София проявява стратегическа недалновидност, избирайки отново губещия съюзник.

Жертвите на България са сравнително малко от статистическа гледна точка (по-малко от 1% от населението). Но не трябва да бъдат забравяни. Войната ни излиза скъпо и прескъпо в икономическо отношение; идеята за национално обединение е безвъзвратно загубена. Ние губим и идеологическата си свобода. Последиците от това изпитваме и до днес.

ІV. Бележки

1. Тодорова, Мария. Приносът на Българската армия през Втората световна война, .referati.org/prinosyt-na-bylgarskata-armiq-vyv-vtorata-svetovna-voina/96643/ref/p6

2. Държавен архив – Сливен, ф. 616, Градски народен съвет – Сливен, оп. 1, а. е. 58, 59, 61-63

3. Генчо Димитров. Отечествената война на България 1944-1945 г.(втори период). Свидни жертви паметници, братски могили и гробища.

4. Йорданка Янчева „Кюстендилска и Дупнишка околии в бомбардировките по време на Втората световна война”.В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., ИК „Жажда” – Сливен, 2006, с. 163, 165

5. wikipedia.org/wiki

6. Йорданка Янчева „Кюстендилска и Дупнишка околии в бомбардировките по време на Втората световна война”.В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., ИК „Жажда” – Сливен, 2006, с. 165

7. Милка Червенкова. Бомбардировките над българските градове и настаняване на евакуираните в Сливен през 1943 и 1944 г. В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., ИК „Жажда” – Сливен, 2006, с. 247, 248

8. bg.wikipedia.org/wik

9. https://tangrabg.wordpress.com/

10.Доц. д-р Милен КУМАНОВ zora-

11. http://www.omda.bg/page.php?IDMenu=530&IDArticle=401

12. Тодорова, Мария. Приносът на Българската армия през Втората световна война, .referati.org/prinosyt-na-bylgarskata-armiq-vyv-vtorata-svetovna-voina/96643/ref/p6

13. wikipedia.org/wiki

14. wikipedia.org/wiki

15. http://www.sitebulgarizaedno.site50.net/WorldWaeII/default10.htm



V. Използвани източници

1. Генчо Димитров. Отечествената война на България 1944-1945 г.(втори период). Свидни жертви паметници, братски могили и гробища.

2. Държавен архив – Сливен, ф. 616, Градски народен съвет – Сливен

2. Регионалн исторически музей – Сливен. Втората световна война и България 1939 – 1947 г., ИК „Жажда” – Сливен, 2006



3. Интернет




Каталог: Konkursi -> 9%20mai
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българия и втората световна война 1941- 1944 г
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен синовете на сливен
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „ добри чинтулов сливен трета пехотна балкано-дравска дивизия (доклад)
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен ветерани от втората световна война
Konkursi -> До Научното жури по процедурата за професор по История на държавата и правото
Konkursi -> Критерии за оценка на предложенията
Konkursi -> От проф д-р Благой Никитов Видин
Konkursi -> Ввму „никола йонков вапцаров” факултет „навигационен”
9%20mai -> Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен българи в защита на демокрацията


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница