Добри практики в системата на таксите в Белгия

Обща информация

1. Определение за такси

Според определението, което съществува в Белгия, таксата е компенсаторно плащане, което има следните характеристики:

• 
  Не се заплаща от всеки, а само този, който доброволно е поискал определена публична услуга (това е основната разлика с данъците).
  

• 
  Размерът на плащането, трябва да бъде пряко свързан с реалната стойност на услугата. Стойността на дадена такса понякога се влияе от политически цели, които целят да увеличат или да намалят използването на определена публична услуга чрез увеличаване / намаляване на стойността на таксите. Ако, обаче тази стойност е твърде висока в сравнение с реалната стойност на услугата, тогава всеки гражданин може да поиска таксата да бъде преуредена като публичен данък (посредством друго законодателство и т.н.).
  

• 
  Таксите не се използват в сферата на обществената безопасност, обществения ред или използването на обществената пътна мрежа.
  

2. Цели на таксите

Целите на таксите са следните:

• 
  От политическа и стратегическа гледна точка:
  

• 
  Да регулират и контролират дейностите на икономическия сектор. Основната цел е да предоставят на икономическите сектори някакъв знак за качество, който те могат да използват впоследствие, за да се развиват и популяризират (като например FAVV – вж. по-долу за повече информация). Това е по-приложимо за таксите на федрално ниво.
  

• 
  Да стимулират обществото към промяна на някои от своите навици. Например в някои общини гражданите трябва да платят такса, ако искат боклука им да бъде извозен до централните сметища. Целта е хората да бъдат накарани сами да извозват боклука си.
  

Това, обаче е повече теоретична отколкото практическа цел, защото ако стойността на таксата е реалната стойност на услугата (тя не трябва да е по-висока от реалната стойност според определението за такса (вж. по-горе), гражданите ще заплащат само действителните разходи на публичната услуга и няма да имат никакъв стимул да коригират поведението си в една или друга насока. По дефиниция е трудно една такса наистина да има възпираща функция.

• 
  От финансова гледна точка: да компенсира частично или изцяло стойността на публичната услуга.
  

1. Структура на политиката за такси в страната

1. Законодателна и институционална рамка на националната/ регионалната политика за такси

1. Законодателство

Белгийската система на такси се основава на чл. 173 и 170 Конституцията.

• 
  На федерално ниво: в противовес на системата на данъците, таксите не трябва да бъдат одобрявани от законодателната власт, а само от изпълнителната власт (правителството). Затова те могат да се прилагат много по-лесно от данъците.
  
• 
  На общинско ниво: таксите трябва да бъдат законово одобрени, което прави тяхното приложение относително по-трудно отколкото на федерално ниво.
  
• 
  Прилага се правилото/принципа на субсидиарност, което означава, че има ясно разграничение между правомощията на изпълнителната власт на федерално, регионално и общинско ниво. Властите на всяко от тези нива на управление могат да въвеждат такси за определени услуги, но само съгласно предвидените в закон правомощия. Например една община не може да поиска такса за контрол на храните, което е федерално правомощие.
  

Понастоящем таксите се събират на различни административни нива:

• 
  федерално (национално) ниво;
  
• 
  регионално ниво (Валония, Фландрия, Брюксел);
  
• 
  общинско ниво.
  

• 
  Не съществуват ограничения за броя на таксите, които държавните органи могат да въвеждат, щом е спазен принципът на субсидиарността.
  
• 
  Нормативните разпоредби относно таксите не е необходимо да бъдат ежегодно официално одобрявани (от правителството, Съвета на кмета и областните управители), за разлика от законите и наредбите относно данъците.
  

Някои общи коментари:

• 
  Начинът, по който се изчисляват таксите е различен за различните такси. Наистина е невъзможно да се намери общ метод за изчисление на таксите. Всичко, което може да се каже е, че стойността включва преките и непреките (административни) разходи свързани с услугата.
  
• 
  Приходите, генерирани от такси се събират с общите приходи на администрацията. Не е задължително да бъдат преразпределени към същия административен отдел или за специфична цел.
  
• 
  При анализ на таксите администрирани на различните нива на управление, се откроява фактът, че таксите на федерално и регионално равнище се заплащат от фирми (юридически лица), а повечето от таксите на общинско равнище от физически лица.
  

2. Създаване на такси на федерално и регионално ниво

Таксите се въвеждат официално чрез декрет на федералното или регионалното правителство, наречен KoninklijkBesluit (холандски), Arrêté Royal (френски), or KöniglicherErlass (немски).

3. Създаване на такси на общинско ниво

Състои се от четири фази:

1. 
   Изработване на правна норма. В този случай текстът трябва да се състои от три части:
   

1. 
   Oбосноваване на необходимостта от въвеждане на таксата
   

в) Обяснение на начина, по който ще се изчислява и прилага таксата, към кого е насочена, изключенията, начина, по който ще бъдат събирани приходите и т.н.

2. 
   Нормативния текст трябва да бъде одобрен от общинския съвет (законодателна власт на общинско равнище).
   
3. 
   Веднъж одобрен на общинско равнище, текстът трябва да бъде изпратен на по-високо ниво на управление (регионално ниво) за последващо законово одобрение.
   
4. 
   След одобряване и на регионално ниво, текстът трябва да бъде обнародван за да влезе в сила.
   

4. Начини за плащане на общинско ниво

Съществуват четири начина за плащане на такси:

1. 
   Авансово - чрез електронно банкиране.
   
2. 
   Плащане в брой, в самата администрация.
   
3. 
   На по-късен етап, при получаване на фактура.
   
4. 
   Плащане директно на съдия-изпълнител (вж. по-долу).
   

5. Управление на спорове на общинско ниво

• 
  Всички спорове свързани с таксите трябва да следват разпоредбите на гражданското право. Съдията се произнася какво да бъде решението на всеки спор.
  
• 
  С развитие на законодателството, на общините се предоставя възможността събират дълговете си от задължените (по фактура) лица, само ако дългът им е „платим“, „фиксиран“ и „установен“¹. В този случай трябва да се преминава през следните етапи:²
  

• 
  Кредиторът на дълга трябва да докаже, че таксата (фактурата) не е платена на време;
  
• 
  Трябва да се изпрати препоръчано писмо до длъжника, в което се упоменава, че ще бъде съставен изпълнителен лист, ако дължимата сума не се изплати в рамките на нов период от време (например месец);
  
• 
  Изпълнителният лист се изпраща на длъжника, заедно с информация за законовото основание на таксата, описание на услугата, за която се дължи таксата, датата и размера на сумата (по фактура), датата на препоръчаното писмо и препратки към съответното законодателство;
  
• 
  Междувременно трябва да се провери дали не са постъпили жалби относно фактурата;
  
• 
  Бордът на кмета и градските съветници взема окончателното решение дали да се съберат вземанията по изпълнителния лист
  
• 
  Съдия-изпълнител изпълнява решението борда.
  

• 
  В повечето случаи, когато плащанията се бавят, администрацията иска финансови наказания (като например лихва за забавяне).
  

Някои общи забележки:

• 
  Моля да отбележите, че не е възможно да се оспорва официалната нормативна регламентация на таксите, която е гласувана демократично от общинския съвет и утвърдена на регионално ниво. И напротив възможно е да се оспорва такса, когато тя е приложена неправилно. Жалбите се разглеждат и оценяват от гражданския съд.
  
• 
  Интересно е да се отбележи, че размерът на таксите се одобрява от местния „Борд на кмета и градските съветници”, който е пряко отговорен за населението. Ако той одобри прекалено голям размер, това е много вероятно да има политически последици на следващите избори. Следователно може да се каже, че е с „вързани ръце” по отношение на определяне размера на таксите.
  

При анализ на ситуацията в глобален план се стига до интересното заключение, че система, в която таксите се определят на местно равнище е добра, защото определеният размер на таксите за гражданите е възможно най-нисък. Много е вероятно той да бъде по-висок, ако се определя от федералната администрация, която не е пряко и политически отговорна за населението.

2. Определяне и класификация на таксите

1. Такси на федерално ниво³

2. Такси на регионално ниво

3. Такси на общинско равнище ⁶

Посочените по-горе стойности са показателни за стойностите на таксите в Белгия. Повече информация за стойностите на таксите на общинско равнище може да бъде намерена на следните интернет адреси:

• 
  За Антверпен: http://www.antwerpen.be/eCache/ABE/81/72/671.html
  

• 
  За Льовен: http://www.leuven.be/leven/belastingen-retributies/retributies.jsp
  

3. Определяне размера на таксата на общинско равнище

• 
  Повечето такси не са пряко свързани с реалната цена на услугата, която често е по-висока от стойността на таксата. В повечето случаи таксите със символичен и исторически характер. Например входната такса за басейн не покрива разходите за изграждане на сградата и поддържката на басейна.
  

• 
  Има обаче и примери, които в по-голяма степен са базирани на цената, като например таксата за торбите за смет. За тях се имат предвид следните параметри:
  

• 
  В общи линии сметта в торба с обем 60 литра, тежи средно 8 кг.;
  
• 
  Обработването на 1 кг. отпадъци струва около 0,16 евро (за изгаряне и усвояване на енергията цената е около 160 евро за тон). Тази цена е пряко свързана с доставчика, който управлява отпадъците (което означава, че цената може да варира във времето в зависимост от техническото развитие);
  
• 
  Събирането на 1 кг. отпадъци струва 0,09 евро. Тази цена включва разходите за персонал и логистика (купуване и поддържане на коли за събиране на отпадъци). Тази цена се актуализира всяка година в съответствие с промяната в индекса на цените;
  
• 
  Самата торба струва 0,1 евро за брой.
  

Всичко това означава, че цялостното управление на една осемкилограмова торба струва около 2,1 евро. Това е официалната цена в магазините за продажба на дребно.

• 
  Освен това общината на Льовен се опитва да вземе предвид практически параметри, като например цената на торбите за смет в съседните общини. Те се опитват да са в синхрон с тези цени, за да предотвратят възможността жителите на общината да се изкушат да прехвърлят отпадъците си в друга община (ако цената в съседната община е по-ниска, хората ще оставят боклука си в нея).
  

2. Заключение и препоръки. Обобщение на най-добрите практики

• 
  В повечето случаи таксите са фиксирани суми за предоставянето на федерални услуги.
  
• 
  Част от приходите:
  
  • 
    На общинско равнище: анализът е направен за някои малки общини (където е възможно да се направи разграничение между приходите от такси и данъци). Изглежда, че при тях частта от приходите от такси в сравнение с общия размер на приходите (без регионалните субсидии) варира между 1 и 10 %.
    
  • 
    На федерално равнище: както показва счетоводството на федeралния бюджет, данъчните приходи са около 85 млрд. евро през 2009 г. Сборът на всички такси (идентифицирани във федралния бюджет) е около 144 млн. евро, което означава 0,17% от федералните данъчни приходи. Така че можем да приемем, че влиянието им е незначително.
    

• 
  На национално равнище:
  
  • 
    Таксите в Белгия се събират основно, за да се контролират икономическите сектори с цел предотвратяване на всякакви рискове за потребителите и за белгийския гражданин като цяло. Повечето от тези такси се плащат от юридически лица(частни компании).
    
• 
  На регионално равнище:
  

• 
  Понастоящем таксите не са така развити, както тези на федерално или на общинско равнище (това положение вероятно се дължи на сложната институционална система в Белгия).
  

• 
  На общинско равнише:
  

• 
  Таксите се събират основно от физическите лица (в сравнение с федералните такси, които се събират основно от фирми).
  

• 
  Тези такси са много разнообразни и е почти невъзможно да се класифициран на базата на някаква специфична логика.
  
• 
  Въпреки че не съществува официален таван на размера на таксите, изглежда че таксите не се различават много в различните градове. Това се обяснява частично с официалната процедура, която изисква от Регионите (Валония, Фландрия, Брюксел) да одобрят нормативните текстове за таксите, създадени на общинско равнище. По този начин те могат да сравнят стойностите им преди да преценят дали да ги одобрят. Освен това законодателството позволява на гражданите да поискат обосновка на размера на таксите. Като цяло процедурата ограничава възможностите да се събират много различни по размер такси за една и съща услуга.
  

3. Най-добра практика: Федералната агенция за безопасност на хранителната верига (FASFC)

1. Въведение

2. Произход на FASFC

3. Задачи и отговорности

4. Глобално финансиране

• 
  Средствата отпускани ежегодно от федералното правителство (годишно разпределение)
  
• 
  Вноските и таксите плащани от производителите в хранителната индустрия
  
• 
  Приходи от Европейския съюз
  
• 
  Връщане на административни глоби
  
• 
  Доброволни или договорни вноски (като например постъпления от лабораториите).
  

Бюджетът за 2011 г. възлиза на 187,7 млн. евро. Сумата отпусната от федералното правителство съставлява 57% от финансовите средства на Агенцията по храните. Делът на сектора във финансирането на Агенцията възлиза на 16,0 % вноски и 21,4 % компенсации.

• 
  Сектори снабдяващи селското стопанство - 900
  
• 
  Селскостопански сектор - 50 000
  
• 
  Обработване - 15 000
  
• 
  Търговия на едро - 8000
  
• 
  Търговия на дребно - 41 000
  
• 
  Хотели, ресторанти, клубове - 62 000
  
• 
  Транспорт - 4000
  
• 
  Общо +/- 180 000
  

5. Подробности за стойността на таксите

Размерът на таксите за FASFC е описан в детайли в следния регионален правителствен указ:

• 
  Член 2: списък на всички дейности, за които се изисква такса:
  
  • 
    проверки по поискване на производител в хранителната индустрия
    
  • 
    проби на месо и риба
    
  • 
    проверки при вноса храни
    
  • 
    разкриване на остатъчни вещества в храните
    
  • 
    задължителна инспекция на пръскачки
    

• 
  Член 3: за проверки по искване на производител в хранителната индустрия цената е 23,95 или 33, 52 евро за 30 минути (в зависимост от квалификациите на лицето, което е повикано, плюс 50% за работа, извършена в нощните часове).
  
• 
  Членове от 4 до 10: нормативна уредба за начините и сроковете за плащане на сметката.
  
• 
  Приложение 1:
  

• 
  1. Стойността на всеки сертификат за извършване на фитосанитарни проверки при внос (както може да се предположи, стойността варира според вида „материал“ и теглото; понякога съществуват максимални стойности, друг път – не).
  
• 
  2. Други сертификати: стойността се изчислява с тарифа на час.
  

• 
  Приложение 2: такси за клане на животни
  
  • 
    Глава 1: Обяснение на различните единични цени, които се изискват съобразно вида на кланицата
    
  • 
    Глава 2:
    
    • 
      “RETRIBUTIES VERBONDEN AAN DE ACTIVITEITEN ONDERWORPEN AAN HET KEURINGSTARIEF”. Единичната цена е различна в зависимост от теглото и вида на животните.
      
    • 
      “RETRIBUTIES VERBONDEN AAN DE CONTROLE BIJ INVOER”. Цени на проверките при внос на храни. Има цени за килограм, за вид животно.
      

• 
  Глава 3:
  

• 
  “Retributiesverbondenaan het opsporen van residuen”. Съществуват различни цени за тон и вид хранителен продукт (животни, яйца и др.).
  

• 
  Приложение 3: Цените се определят от вида на пробата.
  
• 
  Приложение 4: Задължителна инспекция на пръскачки
  
  • 
    Глави 1, 2 и 3: Цените се различават според работния обхват (метър) на пръскачките и според вида пръскачка.
    

6. Резултати от Агенцията по храните

• 
  Специфични и надеждни компютърни информационни центрове за проследяване на хранителните проверки/качеството на храните;
  
• 
  Единна контактна точка за всички въпроси и оплаквания;
  
• 
  Множество брошури, публикации за информиране на хранителните сектори и клиентите;
  
• 
  Обучения за ХоРеКа, МСП и др.;
  
• 
  Разработване на системи за самоконтрол за компании;
  
• 
  По-малко човешки болести предавани чрез храните;
  
• 
  По-малко болести по животните;
  
• 
  Ефективно управление на кризи (птичи грип, диоксин в мазнините използвани за храна);
  
• 
  Износът на храни се увеличава;
  
• 
  В общи линии относително висока удовлетвореност на компаниите от хранителния сектор.