Добро утро, святи душе бени хин

„ТРАДИЦИЯ,

Страниците едва бяха отваряни от нашето пристигане в Канада, но сега се помолих:

- Господи, Ти трябва да ми покажеш какво стана с мен днес. Отворих Писанието и започнах да поглъщам като гладен човек, на когото току що са дали парче хляб.

Святият Дух стана мой Учител. Аз не го знаех по това време, но точно това свръхестествено започна да става. Виждате ли, децата на молитвеното събрание не казаха: „Ето какво казва Библията.” Те не ми казаха нищо. Всъщност, те нямаха представа какво се беше случило през тези изминали 24 часа. И разбира се, не казах и дума на моите родители.

Започнах да чета от Евангелията. Усетих, че казвам на висок глас:

- Исусе, влез в моето сърце. Моля Те, Господи Исусе, влез в моето сърце.

И стих след стих виждах как се разкрива планът за спасение. То беше като че ли никога преди това не бях чел Библията. О, приятелю, тя беше жива! Думите извираха от Извора и аз пиех свободно от Него.

Най-после в 3 или 4 сутринта, в съвършен мир, какъвто никога не бях познавал преди това, аз заспах.

- Хей, искам да ме заведете във вашата църква.

Те ми казаха за една ежеседмична служба, която посещаваха, и ми предложиха да ме вземат със себе си няколко дни след това.

Тази вечер в четвъртък се намерих в „Катакомбите”. Те го наричаха така. Службата беше точно като сутрешното молитвено събрание в училище – хората вдигнаха ръцете си и хвалеха Господ. Този път аз се присъединих към тях.

„Йехова Ире, моят Осигурител, Неговата благодат е достатъчна за мен” – пееха те отново и отново. Харесах тази песен още първия път, когато я чух, и я обикнах още повече, когато разбрах, че е написана от съпругата на пастора, Мерла Уотсън. Нейният съпруг, Мърв, беше пастор на това много необичайно паство.

„Катакомбите” не е типична църква. Хората, които отиват там, са една жизнерадостна тълпа християни, които се събират всеки четвъртък вечер в катедралата Сейнт Пол, англиканска църква в Торонто.

Това бяха дните на „движението Исус”, когато така наречените „хипита” се спасяваха по-бързо, отколкото можеха да си отрежат косата. Помислете само – и аз от доста време не бях виждал бръснарски стол.

Аз се огледах. Мястото беше натъпкано с тийнейджъри точно като мен. Трябваше да го видите. Те дори скачаха нагоре-надолу, танцувайки и правейки радостен шум пред Господ. За мен беше трудно да повярвам, че място като това наистина съществува. Но някак си, още от първата вечер почувствах, че принадлежа към него.

- Аз искам всеки от вас, който иска да направи признание пред всички за своите грехове, да излезе напред. Ние ще се молим с вас, докато вие молите Христос да влезе във вашето сърце.

Започнах да се треса и да треперя. Но си помислих: „Не мисля, че трябва да отивам отпред, защото вече съм спасен.” Аз знаех, че Бог взе власт над моя живот пет минути преди осем часа в понеделник сутринта, а сега беше четвъртък.

Вие познахте. За по-малко от секунди, аз се намерих ходейки между редовете, колкото мога по-бързо. Не знаех добре защо го правя. Но нещо вътре в мен ми казваше: „Отиди там, горе.”

Точно в този момент, на тази харизматична служба в англиканската църква, малкият добър католик от гръцко православно семейство, направи публично признание на своето приемане на Христос.

- Исусе – казах аз, – моля Те да бъдеш Господ на моя живот.”

Святата земя не можеше да се сравнява с това. Колко по-добре е да бъдеш там, където Исус е, отколкото там, където Той е бил!

Тази вечер аз се върнах вкъщи толкова пълен с присъствието на Господ, че реших да кажа на майка ми какво се е случило. (Нямах смелост да кажа на баща ми.)

- Мамо, искам да споделя нещо с теб – прошепнах аз. – Аз съм спасен!

За един миг нейната челюст увисна. Тя се вторачи в мен и каза дрезгаво:

- Спасен от какво?

- Имай ми доверие – казах аз, – ще разбереш.

В петък сутринта и през целия ден – на училище, в будката, навсякъде, където отивах, една картина блестеше пред мен. Аз се виждах да проповядвам. Това беше немислимо, но аз не можех да се отърся от този образ. Видях тълпи от хора. И ето ме там, носещ костюм, с подредена сресана коса, проповядвайки бурно.

Този ден открих Боб, моят „странен” приятел, който веднъж беше облепил стените на будката с Писанията. Аз споделих с него само малко от това, което ми се беше случило през седмицата. Казах му, че дори съм се видял да проповядвам.

- Боб – казах аз, – цял ден е така. Не мога да се отърва от тази картина: аз проповядвам на огромни открити пространства, на стадиони, в църкви, в концертни зали.

Започвайки да заеквам, аз му казах:

- Видях хора до там, до където очите ми можеха да видят. Трябва да съм си изгубил ума! Какво мислиш, че означава това?

- Може да значи само едно нещо – каза ми той. – Бог те подготвя за служение. И аз мисля, че това е чудесно.

Ситуацията беше ужасна.

„Традиция! Традиция!” казва песента в „Цигуларят на покрива”. Ако един жител на Изтока наруши традиция, той е извършил непростим грях. Аз се съмнявам дали някога западняците ще разберат истински това. Този човек донася унижение върху своята фамилия. И това не може да бъде простено.

Семейството ми каза:

- Бени, ти разрушаваш фамилното ни име.

Те ме убеждаваха да не разрушавам тяхната репутация. Баща ми е бил кмет – и той ми го напомни. Ставаше дума за семейното „име”.

Моля ви, разберете ме, когато казвам това, но гръцките православни и хората от други източни „висши” църковни ордени са може би най-трудните хора за довеждане до „личното” християнство.

Когато станах новороден християнин, за тях това всъщност беше срамно. Защо? Защото те вярваха, че са истинските християни и че имат исторически документи, за да ми го докажат. Те са били християни повече време, отколкото всеки друг.

Но ето един проблем, а и аз съм отгледан с него. Тяхната вяра е богата на форма, ритуали и догми, но е празна откъм Божието помазание. Силата липсва. И в резултат, те всъщност нямат разбиране за това, какво означава да чуваш от Господ или да бъдеш воден от Духа.

Беше очевидно, че ако трябваше да остана в собствения си дом, трябваше да затворя вратата за разговори за Христос.

Както и да е, нищо не можеше да угаси огъня на моята новооткрита вяра. Бях като горящ въглен, който никога няма да спре да гори.

Рано сутрин моята голяма Библия беше отворена. Святият Дух продължаваше да разкрива Словото. Но това не беше достатъчно. Всяка вечер, когато можех да „избягам” от къщи, бях на служба в църквата, на събиране на младежите или молитвено събрание. И в четвъртък вечер бях отново в „Катакомбите”.

Никога не мога да изтрия от паметта си деня, в който споменах името на Исус в нашия дом. Баща ми дойде до мен и ми удари плесница. Почувствах болката. Не, този път не беше ерусалимската скала. Беше друг тип болка. Но болката, която почувствах, беше заради моето семейство. Аз ги обичах толкова много и агонизирах за тяхното спасение.

Всъщност, това беше моя грешка. Татко ме беше предупредил:

- Ако споменеш още веднъж името на Исус, ще пожелаеш да не беше го правил.

Той ръмжеше от омраза, когато ме заплашваше, че ще ме изрита от вкъщи.

Започнах да говоря на малката си сестра Мария за Господ. По някакъв начин татко откри това и неговият гняв се разгоря отново. Той ми забрани да й говоря за духовни неща.

- Господи, това някога ще свърши ли? Те някога ще Те познаят ли?

Стигнах до такова положение, че нямаше член на моето семейство, с когото можех да разговарям. Не беше необходимо да гледам в речника за обяснението на „отлъчен от обществото”.

Те докараха баба ми със самолет от Израел само, за да ми каже, че съм ненормален.

- Ти си унижение за нашето фамилно име – каза тя. – Не разбираш ли срама, който предизвикваш?

Баща ми насрочи среща с психиатър, който да ме прегледа. Очевидно си мислеше, че съм си изгубил ума. И какво беше заключението на доктора?

- Може би вашият син преминава през нещо. Ще излезе от него.

Неговата следваща тактика беше, да ми намери работа, която да ме държи толкова зает,че да нямам време за този „Исус”. Той отиде при един свой приятел и каза:

- Бих искал да предложиш на моя син Бени работа.

Татко ме откара до това място и чакаше в колата, докато влязох вътре. Човекът беше един от най-грубите, най-арогантните, с възможно най-нисък дух хора, които някога бях срещал. Очевидно беше, че аз не мога да работя за такъв човек.

Отидох обратно в колата и казах:

- Татко, никога няма да го имам за шеф.

Този ден всъщност почувствах съжаление към баща си. Той беше на края на своите сили. Той каза:

- Бени, какво искаш да направя за теб? Кажи ми какво е то? Аз ще направя всичко, за което ти ще ме помолиш, ако само оставиш този твой Исус.

- Татко – казах аз, – можеш да ме помолиш за всичко, което пожелаеш, но по-скоро бих умрял, отколкото да се откажа от това, което открих.

Беше грозна сцена. От приятелски баща той се превърна в саркастичен чужденец. Всичко, което можеше да предложи, беше още един порой от омраза и обиди.

Следващата година, всъщност около две години почти не сме разговаряли с баща ми. На масата за ядене той не ме поглеждаше. Бях тотално изолиран. Накрая стана непоносимо дори да седя и да гледам телевизия с моето семейство.

Така че, какво правех? Стоях в стаята си. Но като гледам назад към това, мога да видя, че Господ е знаел точно какво прави. Прекарах стотици часове – хиляди – сам с Бог. Библията ми беше винаги отворена. Молех се. Учех. Хвалех Бог. Аз празнувах с Небесната манна, от която щях да имам нужда в годините, които следваха.

Жителите на Изтока считат за немислимо да не се покоряваш на своите родители. Но сега бях почти на 21. И мога да си спомня ясно нощта, когато събрах смелост, да кажа на баща си:

- Ще ти се покорявам за всичко, което искаш, но по въпроса за ходене на църква няма да ти се покоря. Трябва да се покоря на Господ!

Той беше озадачен. Бихте си помислили, че някой го е застрелял. Изглежда настръхваше все повече и повече.

От уважение правех всичко възможно, за да бъда покорен. Попитах го:

- Може ли да отида на събранието довечера?

- Не! – казваше той и аз отивах в стаята си и се молех:

- Моля Те, Господи, промени му ума.

После слизах долу и питах отново:

- Мога ли да отида?

- Не! – изръмжаваше той. И аз се качвах отново горе.

Малко по малко той започна да се предава. Знаеше, че това е загубена битка. Катакомбите наеха друга сграда за служби в неделя и аз бях там. Библейското изучаване беше във вторник и петък, а младежките събрания в събота вечер. Тези събрания станаха целият ми живот.

В тези две години след моето обръщане, духовният ми растеж беше като придвижване на ракета до орбитата й. В края на 1973 г. Мерв и Мерла Уотсън ме поканиха да отида с тях на платформата и да им помогна, като водя хвалението. Но не можех да говоря пред хора.

Джим Пойнтър, един изпълнен с Духа методистки пастор, ме беше видял там. И един ден той спря пред будката просто, за да поговорим за нещата на Господ. Точно тогава ме покани да отида с него на събранието на госпожа Кулман в Питсбърг.

Моята лична среща със Святия Дух след това събрание беше грандиозна. Но ми трябваха няколко дни, за да разбера измеренията на Божиите откровения към мен.

Около това време аз си смених работата. Започнах работа като чиновник в съвета на католическото училище в Торонто. Сигурен съм, че понякога ми се чудеха. Имах усмивка на лицето си само, като си помислех какво Бог прави в моя живот.

В минутата, в която свършвах работа, аз отивах вкъщи, втурвах се нагоре по стълбите и просто започвах да Му говоря:

- О, Святи Душе, толкова съм радостен, да бъда отново тук – сам с Теб!

Да, Той винаги беше с мен, но моята спалня стана много свято, специално място. Понякога, когато не бях на работа, аз си стоях вкъщи по цял ден просто, за да общувам с Него лично.

Какво правех? Имах общение. Общение с Духа. Когато не бях на работа или в стаята си, се опитвах да отида на църква. Не казвах на никой какво става с мен.

Когато напусках къщата сутрин, Той напускаше с мен. Всъщност, сякаш усещах някого до мен. В автобуса чувствах желание да започна да говоря с Него, но не исках хората да ме мислят за луд. Дори на работа имаше моменти, в които Му прошепвах разни неща. На обяд Той беше мой Придружител. Ден след ден, когато се връщах вкъщи, аз се втурвах по стълбите, заключвах вратата на моята стая и казвах:

- Сега сме сами.

И моето духовно пътуване продължаваше.

Но други хора го чувстваха. Много пъти, когато приятелите ми идваха да ме видят, те започваха да плачат заради присъствието на Святия Дух.

Един път Джим Пойнтър се обади, за да каже:

- Искам да те взема с колата да отидем до Методистката църква, в която пея. Можеш да пееш с мен, ако искаш.

Аз не бях точно певец, но от време на време му помагах.

Този следобед още веднъж се загубих в помазанието на Божия Дух. Тогава чух Джим да надува клаксона на колата. Докато тичах надолу по стълбите към колата, почувствах присъствието на Господ да тича с мен.

В момента, в който скочих на предната седалка и затворих вратата, Джим започна да плаче. Той започна да пее този припев: „Алелуя! Алелуя!” Обърна се към мен и каза:

- Бени, мога да почувствам Святия Дух в тази кола.

- Разбира се, че Неговото присъствие е в тази кола – казах аз, – къде другаде да бъде?

За мен това беше станало нормално. Но Джим едва можеше да кара. Той продължи да плаче пред Господ.

Веднъж майка ми почистваше антрето, докато аз бях в стаята си и говорех със Святия Дух. Когато излязох, тя беше повалена назад. Нещо я беше блъснало към стената. Аз казах:

- Какво става с теб, мамо?

- Не знам?! – каза тя.

Е, присъствието на Господ почти я беше съборило.

Моите братя ще ви кажат за тези случаи, когато те идваха близо до мен и не знаеха какво се случва, но чувстваха нещо необичайно.

С минаването на времето, аз изгубих желание просто да излизам с младите хора от църквата и да се забавлявам. Просто исках да бъда с Господ. Така че, често казвах:

- Господи, бих имал по-скоро това, отколкото всичко друго, което светът може да предложи.

Те можеха да имат своите игри, своите развлечения, своя футбол – аз просто нямах нужда от това.

- Това, което искам, е точно това, което имам сега – казвах на Господ. – Каквото и да е, нека да не свършва.

Започнах да разбирам по-пълно желанието на Павел за „общуването със Святия Дух”.

Един по един те идваха при мен и започваха да задават въпроси. Те казваха:

- Бени, аз те наблюдавах. Този Исус е реален, нали?

Сестра ми Мария даде своето сърце на Господ. И в следващите няколко месеца и малкият ми брат Сами беше спасен. После дойде и Уили.

Всичко, което можех да правя, беше да крещя „Алелуя”. То се случваше. Дори не бях започнал да проповядвам.

По това време баща ми беше почти готов за психиатрия. Наистина ли загубваше цялото си семейство заради този Исус? Той не знаеше как да се справи. Но нямаше съмнение, че майка ми и баща ми можеха да видят промяната, която беше станала с мен, с двама от моите братя и с Мария.

Когато дадох своя живот на Бог, имах няколко чудесни срещи с Него, но те бяха нищо в сравнение с всекидневното ходене със Святия Дух. Сега Господ наистина посещаваше моята стая. Славата изпълваше мястото. Имаше дни, в които бях на коленете си, хвалейки Господ в продължение на осем, девет или десет часа непрекъснато.

1974 освободи безкраен поток от силата на Бог в моя живот. Аз казвах:

- Добро утро, Святи Душе! – и всичко започваше отново. Славата на Господ стоеше с мен.

Един ден през април си помислих: „Трябва да има някаква причина за това нещо.” Попитах:

- Господи, защо правиш всичко това за мен?

Аз знаех, че Бог не дава на хората духовни пикници за винаги.

После, когато започнах да се моля, ето какво Бог ми разкри. Видях някой, който стоеше пред мен. Той беше целият в пламъци и се движеше неконтролируемо; краката му не докосваха земята. Устата на това същество се затваряше и отваряше – точно това, което Словото описва като „скърцане със зъби”.

В този момент Бог ми говори с ясно доловим глас. Той каза:

- Проповядвай Евангелието!

Моят отговор беше:

- Но, Господи, аз не мога да говоря.

Две нощи по-късно Бог ми даде втори сън. Видях ангел. Той имаше в ръката си верига, прикрепена към една врата, която сякаш изпълваше цялото небе. Той я отвори и там имаше хора, докъдето можеха да видят очите ми. Души. Те се придвижваха напред към широка и дълбока долина, а долината беше ревяща огнена пещ.

Беше страховито. Видях хиляди хора да падат в този огън. Тези от предната линия се опитваха да се борят, но натискът от тези зад тях ги буташе в пламъците.

Отново Господ ми проговори. Много ясно Той ми каза:

- Ако ти не проповядваш, ще бъдеш лично отговорен за всеки един, който пада.

Моментално знаех, че всичко, което се беше случило в моя живот беше с една цел – да проповядвам Евангелието.

Най-накрая, през ноември 1974 г. повече не можех да избягвам темата. Казах на Господ:

- Аз ще проповядвам Евангелието при едно условие – Ти да бъдеш с мен на всяка служба.

И после Му напомних:

- Господи, Ти знаеш, че не мога да говоря.

Постоянно се тревожех за своя говорен проблем и от факта, че мога да се притесня.

Въпреки това, беше невъзможно да изтрия от ума си картината на горящия човек и гласа на Бог, който казваше:

- Ако не проповядваш, ще бъдеш лично отговорен за всеки, който пада!

Аз си помислих: „Трябва да започна да проповядвам.” Но няма ли да бъде достатъчно просто да раздавам брошури? После, един следобед през първата седмица на декември, седях в дома на Стан и Шърли Филипс в Отава, на около 30 мили източно от Торонто.

- Мога ли да ви кажа нещо? – попитах аз. Никога преди не бях се чувствал воден да кажа на някого пълната история за моите преживявания, сънища и видения. Почти три часа аз изливах сърцето си за нещата, които само аз и Бог знаехме.

Преди да свърша, Станли ме спря и каза:

- Бени, тази вечер ти трябва да дойдеш в нашата църква и да споделиш това.

Те имаха сдружение, наречено „Сило” – около сто човека се събираха в „Тринити Асембли” в Отава.

Бих искал да ме бяхте видели. Косата ми стигаше до раменете и не се бях облякъл за църква, защото поканата беше абсолютно неочаквана.

Но на 7 декември 1974 г. Стан ме представи на групата и за първи път в моя живот стоях зад амвон, за да проповядвам.

В момента, в който отворих устата си, почувствах, че нещо докосна езика ми и го освободи. Почувствах леко докосване. И след това започнах да проповядвам Словото на Бог абсолютно гладко.

Ето какво е удивителното. Бог не ме изцели, докато седях сред публиката. Той не ме изцели, когато се качвах на платформата. Той не ме изцели, докато стоях зад амвона. Бог извърши чудото, когато си отворих устата.

Когато езикът ми беше освободен, аз си казах: „Ето това е!” Заекването беше изчезнало. Цялото! И никога не се върна.

Сега, моите родители не знаеха, че бях изцелен, защото ние вкъщи много рядко разговаряхме. И разбира се, имаше определени моменти, когато можех да говоря, без забележим проблем – за кратко време, преди нещо да накара заекването да се върне отново.

Но аз знаех, че съм изцелен. И моето служение започна да расте като гъба. Изглеждаше като че ли всеки ден бях канен на църква или на събиране, за да служа. Аз се почувствах в точния център на Божията воля.

През април 1975 година във вестник „Торонто стар” се появи реклама с моя снимка. Аз проповядвах в малка петдесятна църква в западния край на града и пасторът искаше да привлече посетители.

Това проработи. Константи и Клемънс видяха обявата.

Тази неделя вечер седях отпред на платформата. По време на хвалението вдигнах поглед и не можах да повярвам на очите си. Майка ми и баща ми бяха заведени от един разпоредител до място, само на няколко реда от платформата.

Помислих си: „Ето, това е. аз ще умра.”

Моят добър приятел Джим Пойнтър седеше на платформата до мен. Аз се обърнах към него и казах:

- Моли се, Джим! Моли се!

Той беше шокиран, когато му казах, че мама и татко са там.

Хиляди мисли проблясваха през главата ми и не най-малката от тях беше: „Господи, аз ще знам, че съм истински изцелен, ако не заеквам тази вечер.” Не помня друг път да съм бил толкова нервен по време на служба, а напрежението винаги ме е карало да заеквам.

Когато започнах да проповядвам, силата на Божието присъствие започна да се излива чрез мен, но аз не можех да се накарам да погледна в посоката на моите родители – дори и един летящ поглед. Всичко, което знаех, беше, че моята загриженост за заекването беше излишна. Когато Бог ме изцели, изцелението беше завинаги.

Към края на службата, започнах да се моля за тези, които имаха нужда от изцерение. О, мощта на Бог изпълни онова място.

Когато свърши събранието, моите родители станаха и си излязоха през задната врата.

След службата казах на Джим:

- Ти трябва да се молиш. Не разбираш ли, че през следващите няколко часа ще бъде решена моята съдба? Може да се наложи да спя в твоята къща тази вечер.

Тази нощ карах безцелно из Торонто. Исках да изчакам поне до два часа сутринта и тогава да се прибера вкъщи. Знаех, че по това време моите родители ще бъдат в леглото.

Аз наистина не исках да се срещам с тях.

Но повече за това, по-късно.

ГЛАВА 4

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
Готови ли сте да срещнете Святия Дух интимно и лично? Искате ли да чувате Неговия глас? Подготвени ли сте да Го познавате като Личност?

Точно това се случи с мен и това драстично промени живота ми. Това беше наситено лично преживяване, основано върху Словото на Бог.

Вие може да попитате: „Това беше ли резултат от системно изучаване на Библията?” Не, то се случи, когато поканих Святия Дух да бъде мой личен Приятел. Да бъде мой постоянен Водач. Да ме хване за ръката и да ме заведе „в цялата истина”. Това, което Той ще ви покаже и разкрие от Писанията, ще направи вашето изучаване на Библията живо.

Това, което сега ще споделя с вас, започна в момента, в който Святият Дух влезе в моята стая през декември 1973 г. и от тогава насам никога не е спирало. Има само една разлика: аз Го познавам безкрайно по-добре днес, отколкото когато ние за първи път се срещнахме.

Нека да започна с основите. Святият Дух промени моя живот. Той беше с мен от момента, в който поканих Христос да влезе в моето сърце и се новородих.

После дойде времето, когато получих кръщение в Святия Дух. Бях изпълнен с Духа. Говорех на езици. Той вкара в мен Своето присъствие и Своите дарби. Толкова много християни са получили същото преживяване и са спрели до тук. Те са пропуснали да разберат, че това, което се случи на Петдесятница, беше само една от дарбите на Духа.

Но това, което искам да знаете, е следното – отвъд спасението, отвъд водното кръщение, отвъд изпълването с Духа, „Третата Личност на Троицата” чака вие да Го срещнете лично. Той копнее за взаимоотношение, което да бъде за цял живот. И точно това е, което вие ще откриете.
ВЪВЛЕЧЕН В ОБЩУВАНЕ
Ако преди две години сте набрали моя телефонен номер и ние сме се запознали по телефона и сме водили разговори тогава, но не сме се срещали никога, какво всъщност ще знаете вие за мен?

Вие казвате: „Ще познавам твоя глас, как звучи по телефона.” И това ще бъде единственото. Вие няма да ме разпознаете, ако ме видите на улицата.

Но идва ден, когато ние се срещаме лице в лице. Изведнъж, вие си протягате ръката и разтърсвате моята. Вие виждате как изглеждам, цветът на моята коса и очи, какви дрехи нося. Вероятно излизаме за обяд и научавате дали предпочитам кафе или чай. Вие научавате много неща за хората, когато ги видите и общувате с тях лично.
Край на борбата
Когато Святият Дух и аз се срещнахме, това е, което започна да се случва: аз започнах да откривам неща за Неговата Личност, които ме промениха като християнин. Спасението ме промени като личност. Но Духът имаше огромно въздействие върху моето ходене като християнин.

Когато започнах да познавам Святия Дух, станах чувствителен към Него, научих какво Го натъжава и какво Го радва, какво Той обича и какво не обича, какво Го ядосва и какво Го прави щастлив.

Аз дори разбрах, че самата Библия е написана от Святия Дух. Той използваше хора от всички сфери на живота, но всеки един от тях беше воден от Духа.

Толкова дълго време аз се борех, за да разбера Библията. Тогава дойде един ден, когато погледнах нагоре и казах:

- Чудесни Святи Душе, моля Те, кажи ми какво имаш предвид с това?

И Той отговори. Той ми откри Словото.

Господ използва събранието на Кетрин Кулман, за да меподготви за това, което щеше да се случи. Нито веднъж госпожа Кулман не е седяла с мен, разказвайки ми за Святия Дух. Всичко научих от Него. И ето защо, то е прясно, то е ново. Ето защо, то е мое.

Когато се върнах вкъщи от онова събрание в Питсбърг, аз паднах на коленете си. Бях честен и открит, когато казах:

- Скъпоценни Святи Душе, искам да Те познавам.

Никога няма да забравя колко бях нервен. Но от този ден аз пораснах до там, да Го познавам като брат. Наистина, Той е член на семейството.

Кой е на земята? Бог Святият Дух. Защото Бог Отец дойде да върши Своето дело чрез Сина, който беше възкресен. Когато Бог Син напусна, Бог Святият Дух дойде и Той е все още тук, вършейки Своята работа.

Помислете за това. Когато Бог Син напусна, Той дори не взе със Себе Си Йоан и Петър. Той каза: „Дечица, Аз ще бъда с вас още малко. Вие ще Ме търсите и както казах на юдеите, където Съм Аз, вие не може да дойдете...” (Йоан 13:33).

Но, когато Бог Святият Дух напусне, което много хора вярват, че ще се случи скоро, Той ще вземе изкупените от Господ със Себе Си. Това се нарича грабване. Ние ще бъдем грабнати с Него, за да посрещнем Господ във въздуха.

Кой е Святият Дух? По едно време си мислех, че Той е като прах, нещо, което се носи наоколо и което не мога истински да познавам. Научих не само, че е реален, но и че Той е Личност.
Какво има отвътре?
Какво ме прави личност? Моето физическо тяло ли? Не мисля така. Сигурен съм, че вие сте ходили на погребение и сте виждали тяло, лежащо в ковчег. Вие към личност ли гледате? Не! Вие гледате едно мъртво тяло.

Вие трябва да разберете, че това, което прави личността, не е тялото. Вместо това, личността е това, което излиза от тялото: чувства, воля, интелект, емоции. Това са само някои от характеристиките, които те правят личност и ти дават индивидуалност.

Хората, които ме гледат да проповядвам, не виждат Бени Хин. Те виждат само моето тяло. Аз съм вътре, в моето физическо тяло. Личността отвътре е тази, която е важна.

Святият Дух е Личност. И точно както ти, така и Той може да чувства, да получава и да отговаря. Той може да бъде нараняван. Той има способност да обича и способност да мрази. Той говори и има Своя Собствена воля.

Но кой точно е Той? Святият Дух е Духът на Бог Отец и Духът на Бог Син. Той е мощта на Бог – мощта на Троицата.

Каква е Неговата работа? Задачата на Святия Дух е, да доведе в съществуване заповедите на Отец и изпълнението на Сина.

За да бъде разбрана работата на Святия Дух, ние трябва да разберем работата на Отец и на Сина. Бог Отец е Този, който дава заповедта. Той винаги е бил Този, който казва: „Нека да бъде.” От самото начало Бог Отец е Този, който дава заповедите.

От друга страна, Бог Син е Този, който изпълнява заповедите на Отец. Когато Бог Отец каза: „Нека да бъде светлина”, Бог Син дойде и го изпълни. Тогава Бог Святият Дух донесе светлината.

Нека да илюстрирам това по този начин. Ако аз ви помоля: „Моля ви, пуснете светлина”, три сили ще бъдат включени. Първо, аз ще бъда този, който давам заповедта. Второ, вие ще бъдете този, който отивате до ключа и го завъртате. С други думи, вие сте изпълнителят на заповедта. Но най-накрая кой донася светлината? Не съм аз, не сте и вие. Това е силата – електричеството, която произвежда светлина.

Святият Дух е силата на Бог. Той е Този, който привежда в действие изпълнението на Сина. И въпреки това, Той е Личност. Той има чувства, които са изразявани по един уникален начин в Троицата.

Питали са ме:

- Бени, не забравяш ли важността на Христос във всичко това?

Никога! Как мога да забравя Този, който ме обича и умря за мен? Но някои хора са толкова фокусирани върху Сина, че те забравят Отец – Този, който ги обича и който им изпрати Своя Син. Аз не мога да забравя Отец, нито пък Сина. Но аз не мога да бъда в досег до Бог Отец и до Сина, без Святия Дух (вижте Ефесяни 2:18).
ОБЩУВАНЕ
По време на моите първи срещи със Святия Дух, аз имах едно преживяване, което ме потресе до сълзи. Точно толкова просто, колкото говоря с вас, аз Го попитах:

- Какво се очаква от мен да правя с Теб? Би ли ми казал какво си Ти всъщност?

Честно казано, аз бях като малко дете, което се опитва да се научи. И аз почувствах, че Той няма да се ядоса на моите честни въпроси.
Мястото на общуването
Ето отговорът, който Святият Дух ми даде:

- Аз Съм Този, който общува с теб.

И като от посочване с пръст, този стих изникна пред мен: „Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бог и общуването със Святия Дух да бъде с всички вас.” (ІІ Коринтяни 13:14).

Аз си помислих: „Точно това е! Святият Дух е Този, който общува, Този, който разговаря с мен.” После Го попитах:

- Как мога да общувам с Теб, а не със Сина?

А Той ми отговори:

- Точно това е, което трябва да бъде. Аз Съм тук, за да ти помагам в твоите молитви към Отец. И Аз Съм тук, за да ти помагам да следваш Сина.

Моментално цялостният ми подход към молитвата се промени. Като че ли ми беше подаден златен ключ, който отключва портите на Небето. От този момент нататък, аз имах личен Приятел, който ми помагаше да говоря с Отец в името на Исус. Той буквално ме водеше на колене и правеше лесно общуването ми с Отец.

Какво общуване! Това е, за което Святият Дух копнее – твоето общуване.

Нека да обясня. Няма молби и прошения в общуване, както има в молитва. Ако аз те помоля: „Би ли ми донесъл някаква храна?”, това ще бъде молба. Но общуването е много по-лично. „Как си днес? Хайде да закусваме заедно!”. Това е общуване.

Запомни, че няма егоистични молби в общуването – просто приятелство, любов и разговор. Точно така беше и с мен. Аз започнах да чакам Святия Дух, преди да се моля. Казвах:

- Скъпоценни Святи Душе, би ли дошъл сега, да ми помогнеш да се моля?

Библията казва: „Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания; а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.” (Римляни 8:26-27).

Когато не знаем какво да кажем, Той идва в наша помощ.

И ето следващият принцип, който научих: Святият Дух е единственият Учител по Библията. „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари, което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.” (І Коринтяни 2:12-13).
ПРИДРУЖЕН ОТ ДУХА
От моята първа среща със Святия Дух, аз започнах да разбирам, че Той е великият Учител – Този, който ще ме води „във всяка истина”. Ето защо аз Го помолих:

- Би ли ми казал какво означава този стих?

Но аз все още исках да знам:

- Кой си Ти? И защо си толкова различен?

Аз казвах:

- Бих искал да знам как изглеждаш.

- Когато ти нараниш дете, то ще стои настрани. Когато ти обичаш едно дете, то ще бъде много близо до теб.

И точно така започнах да се отнасям с Него. Почувствах, че Той е нежен и въпреки това много мощен и силен. Въпреки това, като едно дете, Той иска да стои много близо до тези, които Го обичат.

Някога виждали ли сте малко момченце или малко момиченце, които се държат за полата на мама или панталоните на татко? Където и да отидат родителите, децата се държат за тях и ги следват. Това е сигурен знак, че тези деца са обичани и за тях се грижат. Точно така е със Святия Дух. Той стои близо до тези, които Го обичат.

Как е било възможно великият евангелизатор Чарлз Фини да проповядва Евангелието и хората да бъдат „покосявани от силата”, изповядвайки своите грехове? Каква е била силата, която е падала, когато Джон Уесли е стоял върху надгробните камъни и е отварял устата си да проповядва? Това е била Личността на Святия Дух, която е придружавала тяхното служение.

В Ню Йорк Кетрин Кулман точно била свършила да проповядва на конференцията на Бизнесмени на пълното Евангелие. Тя била заведена през кухнята до един асансьор, така че да избегне тълпите. Готвачите не са имали никаква представа, че над тях се е провеждало събрание и никога не са били чували госпожа Кулман. Със своите бели шапки и престилки, готвачите дори не са знаели, че тя минава наоколо, а следващото нещо, което ние виждаме е, че те са паднали на пода. Защо? Кетрин не се е молила за тях, тя просто е минала от там. Какво се е случило? Когато тя напуснала събранието, като че ли силата на Неговото присъствие я придружило.

Кой е Святият Дух? Той е силата на Бог.

Тази сила стана много очевидна за мен, когато започнах да се моля в моята стая – съвсем сам. Ден след ден, час след час издигах ръцете си и казвах:

- Скъпоценни Святи Душе, би ли дошъл сега просто да говориш с мен?

Към кой друг можех да се обърна? Моето семейство беше срещу мен. Приятелите ми бяха малко. Само Той. Само Святият Дух.

Имаше моменти, в които Той идваше като вятър. Като свеж бриз в летен ден. Радостта на Господ ме изпълваше, докато не можех да побирам повече. Докато говорехме, аз казвах:

- Святи Душе, обичам Те и копнея за Твоето общение.

И аз откривах, че това е взаимно. Той също копнееше за моето приятелство.
Вечерята може да почака!
Веднъж в Англия бях отседнал в дома на едно християнско семейство. Моята стая беше в най-горната част на къщата. Една вечер бях потънал в Духа и прекарвах най-великото време в общуване с Него. Домакинята извика:

- Бени, вечерята е готова.

Но аз все още се радвах в Неговото присъствие и не исках да напусна това. Тя извика отново: „Вечерята е готова.” И точно, когато щях да тръгна, почувствах, че някой ме хвана за ръката и каза:

- Още пет минути. Само още пет минути.

Святият Дух копнееше за моето общение.

Вие питате: „За какво си говорите?” Аз Му задавах въпроси.

Например, един ден попитах:

- Как можеш да бъдеш различен от Отец и от Сина?

И моментално Той ми показа Стефан, който беше убит с камъни, като ми каза:

- Стефан видя Отец и Сина и Аз бях в него.

Три различни индивидуалности.

Святият Дух беше Този, който даде на Стефан силата да издържи страданието. Исус беше Този, който чакаше неговото отиване. И Отец беше Този, който седеше на трона. Можете да прочетете за това в Деяния 7:54-56.

И Святият Дух ми показа повече.

Той беше Този, който даде на Мойсей силата да бъде освободител на децата на Израел.

Той беше мощта в живота на Исус Навиев.

Той беше силата зад вятъра, който раздели Червено море.

Той беше могъщата сила, която смачка ерихонските стени.

Той беше енергията зад камъка на Давид, когато Голиат падна.

Святият Дух. Той беше силата в живота на Самуил, на Илия и на Господ Христос.

Исус беше само човек и въпреки това Писанията са ясни, че Той не се е движел без Святия Дух. Той нямаше да проповядва без Святия Дух. Той нямаше да полага ръце на болни без Святия Дух. „Духът на Господ е върху Мен – каза Той, като започна Своето служение, – защото Той Ме е помазал да проповядвам Евангелието” (Лука 4:18).

Какво се случи, когато Исус се върна при Отец? Изведнъж учениците бяха в такова общуване с Духа, че целият им речник се промени. Те започнаха да казват: „Святият Дух и ние свидетелстваме за Неговото възкресение”. Той стана част от всяко действие в техния живот. Те бяха в абсолютно общение, работещи заедно за Сина.

Какво беше това нещо в живота на апостол Павел, което му даде силата да издържи? И какво беше това нещо в живота на Петър, което правеше дори неговата сянка да изцелява болни? Това беше докосването на Духа.

Дейвид Уилкерсън говори за това, че отишъл да види една жена на Бог на име майка Базилия Шлинк. Той каза, че в момента, в който влязъл в стаята, е почувствал присъствието на Господ. Защо? Защото тя е обичала Святия Дух. А тези, които Го обичат, познават Неговото присъствие.
Разпознавате ли този глас?
Когато Исус беше на земята и учениците Му имаха проблем, към кого се обръщаха? Те отиваха при Сина и питаха: „Какво трябва да правим?” И Той ги инструктираше. Когато Христос се върна при Отец, те не бяха оставени сами. Исус им каза: „Святият Дух ще ви води. Той ще ви утешава. Той ще ви съветва и ще ви напомня за нещата, които Аз Съм ви казал. Той ще ви казва за Мен.”

Петър и Йоан сега казаха: „Чудесни Святи Душе.” Павел говореше за своето „общуване”.

След като Петър имаше своето видение на покрива на къщата на кожаря Симон в Йопа, Духът му каза: „Трима души те търсят. Слез долу и отиди с тях. Не се съмнявай, защото Аз Съм ги изпратил.” (Деяния 10:19-20).

Петър разпозна гласа на Святия Дух. И това беше началото на проповядването на Евангелието и на езичниците.

Как беше покаян етиопският евнух? „Духът каза на Филип: Отиди там и придружи тази колесница!” (Деяния 8:29). Филип разпозна гласа на Святия Дух. Не беше Бог Отец, който му говореше, нито Бог Син. Това беше Бог Святият Дух. Той е Личност с воля и в този момент Той вършеше делото на Отец. Вярвам, че най-големият грях срещу Святият Дух е да Го оскърбиш, което всъщност е отричане на Неговата мощ и присъствие. Никъде в Писанията не можете да намерите думите: „Не оскърбявайте Бог Отец”, или: „Не оскърбявайте Бог Син”, но в цялата Библия можете да намерите: „Не оскърбявайте Святия Дух!”

Бог каза на децата на Израел в пустинята: „Вие раздразнихте Моя Дух.” Той не каза: „Вие Ме оскърбихте.” Бог Син погледна към фарисеите и каза:

Святият Дух е джентълмен. Той не влиза в твоята стая, докато ти не Го поканиш. Той не сяда, докато ти не Го помолиш. И Той не ти говори, докато ти не Му говориш.

Колко дълго ще чака Той? Докато ти Му заговориш. Може да бъде месеци – дори години. Той просто ще чака, и чака, и чака. Приятелю, ти никога няма да познаеш Неговото присъствие, докато не отидеш, и не седнеш до Него и Му кажеш:

- Чудесни Святи Душе, разкажи ми всичко за Исус!”

- Бени, аз съм християнка от дълго време, но нещо липсва в моя живот.

- За какво си гладна? – попитах аз.

- Имам нужда от реалността на Бог в моя живот. – каза тя.

Попитах я дали познава Бог Святия Дух.

- Аз познавам Исус – каза тя.

- Святият Дух е Личност – казах й аз. – Как ще се чувствам аз, ако ти седиш тук и все едно не ме забелязваш? Когато ние се срещнем, аз очаквам ти да говориш с мен. И точно така е и със Святия Дух.

- Никога не съм мислила за това по този начин – каза тя.

- Когато останеш сама довечера, говори Му – казах аз. – Толкова е лесно, колкото е сега.

- Аз знаех, че тя ще намери реалността, която търси.

- Ами Исус? – попита тя.

Аз й казах:

- Просто седни там и Го чакай. Той е Този, който прославя Исус. Не, ти не забравяш Исус. Все пак, Христос е Този, който ти даде Святия Дух. Просто направи това, което Исус каза.

Следващият ден аз получих телефонно обаждане от най-развълнувания водещ на радиошоу, който може да си представите.

- Знаете ли какво се случи с мен снощи? – попита тя, говорейки толкова бързо, че аз трябваше да я забавя. – Бени, Святият Дух ми говори.

Това, което тя ми каза, ме накара целия да се разтреперя. Трудно можех да държа слушалката. Тя започна да плаче, когато ми каза, че Святият Дух й е казал:

- Аз претърсих целия свят и няма никой като Исус!

И тя ми каза думите, които е чула:

Моментално ми бяха напомнени думите: „Духът, и невястата казват: Ела!” (Откровение 22:17).

Ето един от най-важните уроци, които научих. Една личност, която познава присъствието на Святия Дух, винаги ще прославя и величае Исус.

Когато наистина познаваш Духа, ти ще прославяш Исус Христос, Божия Син, защото Святият Дух вътре в теб ще прославя Божия Син. Това е автоматично. Само Исус е прославен в един живот, който е изпълнен с Духа.

Всяко действие в твоя живот отразява това, с което ти си изпълнил своя живот. Ако изпълниш своя живот с вестници, ти ще говориш новини. Ако гледаш сапунени опери, ти ще говориш сапунени опери. Но ако си изпълнен с Духа и се слееш с Неговото присъствие, ти ще търсиш Исус и ще прославиш единствено Исус.

Ако Бог Отец и Бог Син демонстрират Своята любов към Святия Дух, как можем ние да правим нещо по-малко?

Бог Го прославя толкова много, че Той наказа децата на Израел за тяхното непокорство: „Те се разбунтуваха и оскърбиха Неговия Свят Дух, така че Той се обърна и им стана неприятел и сам воюва против тях” (Исая 63:10). Бог нямаше да позволи жертва, нито молитвите на Мойсей, нито дори кръвта на Исус Христос да осигурят прощение за греха срещу Святия Дух.
Високата цена на лъжата
Опитът на Анания и Сапфира показва ясно какво ще се случи с хора, които не зачитат Святия Дух. Тази двойка продаде парче собственост и даде само малка част от това, което притежаваше, на Бог. Петър каза: „Ананий, защо сатана изпълни сърцето ти, да излъжеш Святия Дух?” (Деяния 5:3). Анания моментално умря. Няколко часа по-късно неговата съпруга се втурна и Петър я попита: „За толкова ли продадохте нивата, кажи ми?”

- Да, каза тя, това е цената.” Петър й каза: „Как стана така, че вие се съгласихте да изпитате Духа на Господ? Ето, краката на тези, които погребаха твоя съпруг, са на вратата и те ще те изнесат навън.” Тогава моментално тя падна на земята при краката му и издъхна.” (Деяния 5:7-10).

Грехът срещу Духа е опасен. Ако ти не разбираш делата на Святия Дух, не говори за тях – по-добре мълчи. В моите лични служби аз се моля всичко, което правя, да бъде в Неговата съвършена воля. Святият Дух е Този, който ме призова и Той е Този, който контролира моите събрания. С други думи Той е Шефът на службата.

Ти трябва да Го помолиш да поеме и твоя живот.

Защо? Защото Той е Този, който беше изпратен да бъде с теб и в теб завинаги. Можеш да Го познаваш. Колкото повече общуваш с Него, толкова Исус става по-възвеличен, и по-чудесен, защото всичко, за което Святият Дух говори, е Исус. Христос каза:
Когато дойде Помощникът, когото Аз ще ви

изпратя от Отец, Духът на истината, който излиза

от Отец, Той ще свидетелства за Мен.”

Йоан 15:26
Така че, ако искам да знам за Исус, аз трябва да отида при Святия Дух. Исус го каза. И Той знаеше за какво говори.

В Стария Завет Мойсей можеше да отиде при Отец. В Новия Завет учениците можеха да говорят на Сина. Но когато ти и аз имаме нужда, към кого трябва да се обърнем? Към Святия Дух. Той е Личност и Той чака точно сега ти да Го поканиш в своя живот.

Като търсиш Неговото присъствие, ти ще откриеш тайната на великите мъже и жени на Бог. Давид каза: „Не ме отхвърляй от присъствието Си и не отнемай от мен Святия Си Дух.” (Псалм 51:11). Той знаеше твърде добре какво се случи, когато Духът напусна Саул.

Павел ни каза да ходим в Духа, да живеем в Духа, да се молим в Духа. Петър и Филип Му говориха. Също и Христос.

Святият Дух е толкова чудесна Личност! Той иска да бъде най-скъпият ти Приятел. И Той чака да те доведе по-близо до Исус. Христос каза: „По-добре е за вас да си ида. Ако Аз не отида, Помощникът няма да дойде при вас, но ако Аз напусна, ще ви Го изпратя.” И Той каза, че Святият Дух „ще ви води във всяка истина” и ще „Ме прослави, защото Той ще взема от това, което е Мое и ще ви го изявява.” (Йоан 16:7, 13-14). Не само това – Той ще те подготвя за идването на Господ, така че когато грабването стане, ще бъдеш готов.

Святият Дух чака. Той иска ти да започнеш една нова връзка – личност с Личност.