Доброволна пенсионна (р)еволюция Времето е подходящо за въвеждането на мултифондовете



Дата28.02.2018
Размер63.14 Kb.
#59989
В-к “Банкеръ”, 19 юли 2008г.
Доброволна пенсионна (р)еволюция

Времето е подходящо за въвеждането на мултифондовете

Както няма нищо по-хубаво от лошотo време, така няма и по-подходящ момент за инвестиране от срива на пазара. Така твърдят експертите, които обясняват, че когато борсата е близо до възможно най-ниското си ниво, инвеститорите могат да купуват евтино инструменти и по-лесно да реализират големи печалби. Явно затова, въпреки че трета поредна седмица всичките девет доброволни пенсионни фонда отчитат отрицателна доходност (за периода от 4 до 11 юли намалението на активите в тях е средно с 0.67%), осигурителите продължават да са оптимисти.

“Естествено това ни тревожи. Но не трябва да забравяме, че инвестициите на пенсионноосигурителните дружества са дългосрочни. Не смятаме, че пазарът ще запази тази посока дълго, а по-скоро се надяваме той отново да тръгне нагоре и бързо да възстановим загубите”, коментира за “Банкеръ” председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев. Той допълни, че пенсионните фондове са сред инвеститорите, които са претърпели най-малко загуби при спадането на пазара и дори са му повлияли стабилизиращо.

Впрочем, не са малко е експертите, които смятат, че именно периодите на спад са най-подходящи за провеждането на една малка революция в пенсионната ни система, каквато е въвеждането на мултифондовете.

Тя вече изглежда доста реална след като КФН прие на 9 юли проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, а влизането на тези схеми в третият стълб е един от основните акценти в него. Доказателство за това, че моментът е сгоден за тази сериозна стъпка е например случаят с Чили. Там началото на мултифондовата система бе поставено през ноември 2002г., когато капиталовият пазар бе близо до възможно най-ниската си точка. С възстановяването му обаче доходността на пенсионните фондове стана доста атрактивна, а този резултат имаше позитивно влияние върху отношението на обществеността върху пенсионното осигуряване.

Едва ли актуалното състояние на пазара е причината тъкмо сега Комисията за финансов надзор да приеме и изпрати в социалното ведомство за последни корекции въпросния документ, преди той да бъде предложен за гласуване на нормотворците. Истината е, че това е плод на близо година труд. Факт е, ч е докато другите страни от региона се лутат и се чудят какви стъпки да предприемат, за да внедрят тази иновация, ние можем да се похвалим с вече готова нормативна уредба. По план тя трябва да влезе в сила от началото на следващата година. Реалният старт на мултифондовете обаче, ще е около година по-късно, тъй като е нужно време за подготовка. По думите на Никола Абаджиев, след като системата работи няколко години в третия стълб, тя може да бъде прехвърлена и в задължителното допълнително пенсионно осигуряване.

Какво обаче представлява на практика тази промяна?

С две думи, доброволно осигуряващите се ще имат възможност за инвестиционен избор. Казано по-просто, вместо само да решават кое дружество да управлява парите им, те ще трябва да казват и как да става това т.е. какъв риск са склонни да поемат при влагане на средствата от индивидуалните им партиди. За целта в доброволните си фондове пенсионните компании ще трябва да обособят до три портфейла с различен рисков профил – агресивен, балансиран и консервативен. В зависимост от това, коя инвестиционна възможност са избрали, клиентите на практика ще решават каква част от парите им заделяни за старини, да бъде вложена в инструменти с променлива доходност. Не повече от 15% от активите в консервативния фонд могат да бъдат инвестирани в акции и права. Допустимите граници при балансирания фонд са от 15 до 50%. Агресивният портфейл изисква най малко 50 и най-много 80% от средствата на осигурените да отиват в инструменти, доходността от които не е сигурна. Всъщност именно последната схема може да донесе както високи загуби, така и много голяма печалба. В дългосрочен план обаче по-вероятно е да се сбъдне втория сценарий. Все пак винаги е за предпочитане да си в “златната среда”. Затова и дружествата ще трябва задължително да създават балансиран фонд. Това ще бъде и служебният избор, ако клиентът им не иска или не може да избере къде да отидат парите му.

Тук логично възниква въпросът за инвестиционната култура на осигурените. Впрочем в случая е уместно да цитираме заместник-председателя на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” Бисер Петков , който определя клиентите на пенсионните фондове като “незаинтересовани и инертни”. Ето защо е интересно как с малките си познания в сферата на инвестициите хората ще правят правилният избор.

“Лично аз смятах, че на този етап, независимо че става въпрос за доброволно осигуряване, би било добре да има ограничител елемент по отношение на инвестирането в зависимост от възрастта и оставащото време до пенсия. Хората все още нямат инвестиционна култура, а често влечението към по-голяма доходност преди пенсиониране може да им изиграе лоша шега”, коментира Никола Абаджиев.

Според изпълнителния директор на ПОД “Алианц-България” София Христова, възможността за инвестиционен избор и това, че така може да се помогне за увеличаване на доходността на активите, ще бъде оценена от клиентите и ще провокира интереса им. Разбира се това означава и по-голяма отговорност да образоват потребителите, което ще доведе и до по-високи разходи за компаниите.

“Мултифондовете безспорно ще бъдат предизвикателство за пенсионноосигурителните дружества, тъй като предполагат много високо ниво на организация във всеки аспект от дейността – инвестиране, информационни системи, маркетинг и продажби”, допълва София Христова.

Но нека да се върнем пак на красноречивото определение, което Бисер Петков даде за потребителите. Според него именно това, че клиентите не са заинтересовани и много често не осъзнават рисковете, които поемат, когато се осигуряват доброволно, е причината все още в този сегмент да липсват стимули за пазарна дисциплина.

Единственият механизъм за конкуриране е възможността лицето да се прехвърли от един фонд в друг. Затова в предложението си за промени в Кодекса за социално осигуряване КФН премахва “крепостничеството” (както се изразява Бисер Петков) и либерализира тази възможност. Клиентите вече няма да са задължени да престоят в една компания две години преди да мога да я заменят с друга.

За да не злоупотребяват клиентите с това си право надзорът иска таксата за прехвърляне да се плаща направо от джоба им (сега се удържа от натрупаните във фонда активи). Така клиентът щял да усети, че удоволствието не е безплатно, а и партидата му няма да олеква – нали все пак нейният размер е важен за благосъстоянието му.

Според Бисер Петков липсата на дисциплина в сектора проличава и от факта, че не може да се постигне намаляване на таксите по естествен път. “Пазарните принципи явно не са достатъчни и у нас разходите на осигурените продължават да са доста високи”, коментира ръководителят на управление “Осигурителен надзор”. Той обясни, че навсякъде по света пенсионното осигуряване е сравнително скъпа услуга, но надзорните институции трябва да намерят начин за намаляване на финансовата тежест върху осигурените лица. Затова КФН предлага от 2010-а до 2013г. максималната инвестиционна такса да намалява с по 0.1% годишно, така че в края на периода да падне от сегашния 1% до 0,6 процента. Първоначалната идея обаче била намалението да се извърши само в рамките на 2 години.

“Не е логично лицата, които ще се осигуряват още 35-40 години, да плащат такива високи проценти за управлението на едни и същи суми”, аргументира се Петков. Освен това по неговите думи, едно проучване е показало, че събираните у нас такси са по-високи в сравнение с тези в останалите страни в региона. За пример той даде Румъния, която въведе втория стълб в пенсионното осигуряване едва през тази година, но дължимото за управление на инвестициите е 0,6 процента.

Никола Абаджиев пък смята, че не е уместно да се правят такива сравнения, защото става въпрос за различни по размер пазари, а и в другите държави при пенсионното осигуряване се дължат по-високи суми по други пера. Например таксата при постъпване на осигурителната вноска в Полша е 7%, докато в България максималният и размер е 5%. “Няма обаче дружество, което да я събира в такъв размер. Максималната сума обикновено е около 3,5% от вноската, но много дружества са предвидили и по-ниски нива в зависимост от продължителността на престоя на едно лица в даден фонд”, обяснява Абаджиев. Той обаче отчита, че КФН се е съобразила с бележките на Асоциацията и е решила намаляването им да не е толкова рязко. По думите на Абаджиев свалянето на таксите само за 2 години би довело до отрицателни последици, особено в момент, когато заради въвеждането на мултифондовете административните разходи на фондовете ще бъдат доста високи.

“Постепенното намаляване на вноските и логично и задължително. Дискусията между дружествата и КФН беше за начина, по който то да се осъществи. С удовлетворение констатираме, че комисията разбра нашите аргументи и прие в своя проект предложеното от асоциацията – намаляването да стане постепенно”, коментира за “Банкеръ” изпълнителният директор на ПОД “Алианц – България” София Христова.

Тя допълни, че това няма да се отрази на финансовото състояние на дружествата ако се подобри събираемостта на осигурителните вноски и се осигури обсъжданото увеличаване на вноските за универсалните пенсионни фондове от 5 на 6 или 7 процента.

Кога ще се случи това на практика обаче, не е ясно. Докато надзорът и бизнесът все пак намерят изгодно и за компаниите и за клиентите решение, държавата остава встрани от процеса и сякаш забравя, че осигуряването у нас не е представено само от първият стълб и НОИ. Доказателство за това са последните решения на управляващите.

Тройната коалиция предвижда нарастване на общата осигурителна вноска от 22 на 30%, но нищо от това увеличение не отива в допълнителното осигуряване. “Не е е ли назрял моментът дължимото в универсалните пенсионни фондове да се увеличи с два процента? Нали те също са задължителни! А и моментът е изгоден – говори се за излишък, за добро икономическо развитие. Трябва да се разбере, че тези пари не отиват извън пенсионната система, а остават в нея и работят за осигуреното лице”, коментира Абаджиев. Пък и всички негови колеги са категорични, че сегашното ниво на вноските във втория стълб няма как да осигури на пенсионера желаните допълнителни 20% от последния му доход.


Светлана Стоилова
Каталог: news
news -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703
news -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
news -> Тема: здравеопазване
news -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
news -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети
news -> Уважаеми колеги, Лятото е при нас и ето, че е време да помислим къде ще прекараме лятната отпуска
news -> Новости в програмен продукт Заплати – версия 12
news -> Проф д-р Георги Ончев, дмн
news -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница