Доц д. и н. Евгени Йочев Анотация

След преврата от 19 май 1934 г., извършен от Военния съюз в сътрудничество с политически кръг „Звено“, е сформирано правителство начело с Кимон Георгиев. Министерството на правосъдието временно се управлява от Петър Мидилиев ­ министър на вътрешните работи и народното здраве (19 май 1934 ­ 23 май 1934 г.), а след него е поето от К. Георгиев.

Превратът е противоконституционен. Търновската конституция отново е суспендирана. Въпреки твърденията на защитниците на режима, че тя поначало не е отменена и не може да се говори за суспендирането й¹, всъщност България се управлява без конституция². Тази историческа истина се признава и от Александър Цанков, според когото от 19 май 1934 г. до 1938 г. „конституцията съществуваше само проформа“³.

Правителството на деветнадесетомайците си поставя за цел да възстанови авторитета на държавната власт, да сложи край на анархията, да изведе страната от кризата и да осигури всестранната й обнова, да гарантира гражданския мир и да постигне обединение на нацията в името на Отечеството⁴. В изпълнение на своя манифест то предприема бързи и решителни действия за ликвидиране на демократичните основи и традиции на държавността, поставени с Търновската конституция, представяйки действията си като връщане към славното Възраждане. Започва формирането на нов тип политическа система ­ алтернативна на буржоазната демокрация⁵. На 19 май 1934 г. е разпуснато XXIII ОНС (Указ № 4 от 19 май)⁶. В нарушение на основния закон цар Борис III не насрочва нови парламентарни избори. На 22 май кабинетът приема наредба, според която: “Всички постановления на Министерския съвет, взети на и след 19 май 1934 г., имат сила на закон и отменяват законните разпоредби, които им противоречат” (Указ № 7 от 23 май)⁷. По този начин в страната се налага делегираното законодателство.

С Указ № 179 от 23 май се въвежда ново териториално-административно деление на страната. На мястото на съществуващите 16 окръга са създадени 7 области ­ Софийска, Врачанска, Плевенска, Шуменска, Пловдивска, Старозагорска и Бургаска. Те се управляват от областни директори, назначавани и подчинени на министъра на вътрешните работи и народното здраве, които получават широки правомощия⁸.

От 24 май се разтурват всички градски и селски общински съвети, а съществуващите постоянни присъствия на общините остават да управляват до назначаването на нови кметове и помощник-кметове (Указ № 209 от 24 май). Като органи на градската общинска власт с Наредбата-закон за градските общини се утвърждават общинското управление и общинският съвет⁹.

С аргумента, че съществуващата партийно-политическа система се е провалила „окончателно“ и носи отговорност за „морално-политическата криза“, за „общото разложение“, обхванало държавата, за слабостта на властта и неспособността й да се справи с “държавните и стопански въпроси”, са приети редица наредби-закони, целящи нейното пълно и трайно ликвидиране. Това са: Наредба за разтуряне на партийно-политическите организации, Наредба за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации, Наредба-закон за ликвидиране имуществата на разтурените партийно-политически организации и др.¹⁰ Въз основа на тях всички партии са разтурени, а имуществото им е отнето по административен път в полза на държавата. Забранени са всякаква партийна дейност, създаването на нови партии, както и превръщането на съществуващите “в други организации под каквато и да било форма, цели или наименование”. Спрени са партийните издания. Предвидени са строги санкции срещу нарушителите на наредбите, независимо дали са физически лица, сдружения, или дружества.

Посочените наредби, както и Наредбата за печата¹¹, потъпкват основни конституционни права като правото на свобода на словото, на сдружения. Въвежда се разрешителен режим за издаване на вестници и списания, налага се строга цензура на печата.

Деветнадесетомайското правителство предприема конкретни законодателни мерки и управленски действия за преустройство не само на политическия, но и на целия обществен, стопански, идеологически, културен и правен живот в страната.

Динамичните и дълбоки промени поставят Съюза на българските съдии (СБС) в нова, непозната дотогава социална и политическа среда и налагат търсенето на нови форми и средства за реализиране на съюзните цели в името на правосъдното дело и професионалните интереси на съдийството.

Промените в обществено-политическата структура обхващат и профсъюзите, включително и професионалните сдружения на държавните служители. С Наредбата-закон за профсъюзните организации¹² съществуващите профсъюзи се обявяват извън закона и се формират казионни профсъюзи за всяка категория професии. Определят се и целите им, най-важната от които е да служат като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика. Така на практика се премахва конституционното право на свободно създаване на професионални сдружения.

На 30 юли 1934 г. влиза в сила Наредбата-закон за професионалните сдружения на държавните служители¹³. С нея държавата се намесва в организацията им на управление и дейност. Освен това се предвижда съществуването само на едно професионално сдружение на служителите във всяко ведомство. Изправен пред необходимостта от обединяване на съюзите на съдиите и на съдебните служители, още същия ден УС с подкрепата на ръководството на Съюза на съдебните служители в България (СССБ) се обръща с официална молба до министър-председателя К. Георгиев „да направи потребното“ МС да разреши да не се сливат двата съюза, „а да останат да съществуват и в бъдеще като самостоятелни организации“. Съображенията и аргументите в това отношение са достатъчно убедителни и безспорни. Те произтичат от различния характер, място и задачи на съдиите и съдебните служители в рамките на съдебното ведомство, които определят и разнопосочните им професионални интереси и цели. Докато съюзът на съдебните служители се ограничава „в преследване на служебния стабилитет на своите членове“, СБС има една по-висша и мащабна цел ­ да работи за повдигане и усъвършенстване на правосъдното дело. УС не само извежда на преден план този момент, но и отбелязва, че двата съюза възникват спонтанно, независимо един от друг и съществуват самостоятелно „без влиянието на никакъв „идеен, политически или личен елемент“. Със загриженост за авторитета на съдиите и за ефективното функциониране на съдилищата УС обръща особено внимание на служебните отношения между съдиите и съдебните служители, регламентирани в ЗУС. Те му дават основание категорично да заяви, че създаването на един съюз ще бъде вредно както за самата организация, така и за самите съдилища. Не са за пренебрегване и чисто организационните проблеми, произтичащи от различната численост на двете категории. За да има достатъчно време за реакция на управляващите и за организиране на общото събрание, УС иска да му се позволи да се възползва от предвидения в закона тримесечен срок за свикване на извънредното събрание¹⁴.

На 1 септември МС разрешава на СБС и СССБ “да образуват свои отделни и самостоятелни сдружения съобразно чл. 2, забележка, ал. III от наредбата за професионалните сдружения на държавните служители” (III постановление, протокол № 106). Решението е съобщено на двата съюза с писмо на МП № 5821 от 4 септември 1934 г.¹⁵

По силата на чл. 6, ал. II от наредбата съществуващите професионални организации на държавните служители са задължени в тримесечен срок (до края на октомври) да приведат уставите си в съответствие с нея. Поради това с Окръжно № 107 от 8 октомври 1934 г. УС свиква извънредно събрание на съюза със следния дневен ред: 1. Отчет на УС и отговорността по него. 2. Изменение на устава съобразно Наредбата-закон за професионалните сдружения на държавните служители. 3. Избор на нов управителен и надзорен съвет¹⁶. За мероприятието е уведомен полицейският комендант на столицата, получено е разрешение от министъра на правосъдието за служебен отпуск на делегатите, както и съгласие от Дирекцията на железниците те да пътуват с намаление по БДЖ. Изпратена е специална покана до министър-председателя К. Георгиев¹⁷.

В навечерието на събранието съюзът наброява 625 членове, в това число 571 редовни и 44 извънредни. Вестник “Съдийски вестник” се печата в 1620 екземпляра, от които 874 са за абонати и замяна. На 18 юни 1934 г. УС изпраща писмо до директора на Обществената обнова с молба да се издаде разрешение вестникът да продължи да излиза и в бъдеще. Съюзното имущество възлиза на 366 728 лв., като спада с 59 359 лв. Фонд “Взаимопомощ” нараства със 7710 лв. и достига 1 434 652 лв. Раздадените заеми на членове са в размер на 111 000 лв., а безвъзмездните помощи ­ 8000 лв., вкл. 4000 лв. на подпредседателя на Пловдивския окръжен съд Филип Грозданов и 4000 лв. на прокурора при Кюстендилския окръжен съд Спиро Карамфилов¹⁸.

В уводна статия на “Съдийски вестник”, озаглавена “Пред извънредното общо събрание на съюза”, са очертани целите и задачите му съобразно изискванията на наредбата-закон¹⁹. То се провежда в големия салон на Дома на българските правници. Министър-председателят и министър на правосъдието К. Георгиев е възпрепятстван да присъства по служебни причини. От негово име делегатите са поздравени от главния секретар на Министерството на правосъдието Никола Сребърников.

В извънредното събрание, което е второ за съюза²⁰, участват 182-ма делегати, 32-ма от които представляват 146 членове, от 26 клона. Най-многобройни са групите от Пловдив и Русе ­ с по 15 делегати, Варна ­ 12, Стара Загора, Бургас, Велико Търново, Кюстендил и Видин ­ с по 10²¹. Основната задача на форума е обсъждането и приемането на изменението и допълнението на устава на организацията. Промените са съществени и се отнасят до името на съюза, членството в него, размера и събирането на членския внос, състава на ръководните му органи и управлението на клоновете.

Съгласно наредбата-закон организацията приема наименованието Сдружение на българските съдии (СБС). По силата на чл. 5 от същата всеки съдия, прокурор и кандидат за съдебна длъжност, независимо от това дали членува, или не в сдружението, е длъжен да плаща определения за членовете членски внос. Вноските както за членовете, така и за нечленовете се удържат служебно от касиера на съответния съд (чл. 6 от устава). В съответствие с това изискване в чл. 4 е внесена корекция, според която сдружението се издържа “от ежемесечните вноски”, а не от “членските вноски”, както е дотогава. Освен това от състава на сдружението отпада групата на извънредните членове, както и на членовете ­ съдии и прокурори във военните съдилища. По същата причина е премахнат чл. 7, а чл. 10 става чл. 9 и приема следното ново съдържание: “Уволнените, ако желаят, могат да останат членове на сдружението, под условие да продължават да внасят определения членски внос. Те, обаче, не могат да участват в изборите за управителните тела, нито сами да бъдат избирани. Уволнените поради загубване условията, предвидени в чл. 5 от закона за държавните служители, букви “а”, “в” и “д”, а също и осъдените за престъпления с лишение от права по чл. 30 от Н. З. престават да бъдат членове на сдружението от деня на уволнението или от влизане на присъдата в сила”.

Посочените изменения позволяват да се стабилизира финансовото положение на организацията, защото не само нараства броят на плащащите членски внос, но и се гарантира неговото редовно събиране и отчитане. За това допринася и увеличаването на членския внос от 10 на 15 лв. месечно, като само за съдебните кандидати той се запазва същият, а почетните членове се освобождават от вноски (чл. 11).

Особено сериозни са промените в глава IV ­ “Уредба”. Според формулировката на чл. 13 сдружението осъществява своята дейност “чрез клонове със седалища в градовете, гдето има 10 и повече негови членове”. Така се открива възможност за създаване на клонове и извън окръжни центрове, както и за разширяване на клоновата мрежа на организацията.

В съответствие с изискванията на чл. 11 от наредбата-закон се внасят изменения в състава на УС. Новият текст на чл. 14 гласи: “Сдружението се управлява от управителен съвет, състоящ се от девет членове, от които шест се избират от общото събрание, а останалите трима такива са по право лицата, заемащи длъжностите: главен прокурор на ВКС, прокурор на Софийския областен съд и Софийския околийски съдия”. Чрез наредбата-закон държавата не само въвежда неизборна квота, но и точно определя нейния състав, както и съотношението между прокурори и съдии ­ 2:1 в полза на първите, което не отговаря на реалното съотношение на двете гилдии. Освен това честите съдийски и прокурорски промени стават причина за текучество и динамика сред неизборните членове.

Деветчленният състав на УС не е пречка за свикване на редовни заседания, а още по-малко за осъществяване на уставните му задължения. В съгласие с чл. 16 и 17 на наредбата-закон мандатът на управителния съвет е определен на 2 години. За своята дейност той се отчита пред редовното общо събрание, което също се “свиква през всеки две години” (чл. 16), а не всяка година. Управителният съвет се самоконструира, като наред с председател, подпредседател, секретар-касиер, двама редактори, избира и “останалите съветници”. Председателят представлява сдружението (а не УС) пред всички места и лица и свиква съвета на заседания. В рамките на УС се създава ново управително тяло ­ постоянно присъствие. В него влизат председателят, подпредседателят и секретар-касиерът. То ръководи “текущите работи на сдружението” (чл. 17).

С цел упражняване на постоянен контрол върху дейността на УС и в съответствие с чл. 13 от наредбата-закон се учредява нов орган ­ надзорен съвет. Той се състои от 3-ма членове, двамата от тях се избират с тайно гласуване от общото събрание за срок от 2 години, а третият е член по право. Това е заемащият длъжността старши подпредседател на Софийския апелативен съд. Надзорният съвет се конструира сам в състав: председател, секретар и член. Той е “длъжен най-малко всяко тримесечие да прави ревизия на касата на сдружението, да проследява за изпълнението на устава и решенията на общото събрание, да съставя протокол за намереното положение и да приподпише сметководните книги” (чл. 18).

Увеличава се броят на членовете на общото събрание от 1/5 на 1/3, по искане на които може да се свика извънредно общо събрание (чл. 19).

Наредбата-закон предвижда съществени промени в числеността и състава на общото събрание (чл. 18). Въвеждат се две квоти: на изборни членове и на членове по право. Съотношението между тях е 3:1. Освен това са определени и конкретните длъжности, които трябва да заемат членовете по право. Предложеният текст от комисията по устава предизвиква известни разногласия и спорове при обсъждането му. Те са породени от неяснотата около броя на клоновете, техния състав и общия брой на изборните членове в събранието, от който зависи броят на членовете по право. Сблъскват се две виждания по въпроса. Едното обвързва броя на членовете на събранието с необходимите финанси за тяхната издръжка, а другото поставя акцент върху възможността за по-широко и задълбочено обсъждане на проблемите на съюза чрез участието на повече делегати. Внесени са три предложения: на комисията (на 10 членове ­ по един делегат, а над 15 ­ двама), на Д. Колев ­ прокурор при Врачанския окръжен съд (петима членове да имат право на един делегат), и на Д. Пашмаков ­ член на Софийския окръжен съд (на 7 членове ­ 1 делегат, и при остатък над 4-ма души ­ още 1 делегат). Изчисленията показват, че при първия вариант при приблизително 800 членове избраните делегати ще са около 80, а назначените ­ 25, което ще увеличи финансовите разходи с близо 50 000 лв. Делегатите одобряват третия вариант. Според новия чл. 20: “В общото събрание членовете на сдружението се представляват от пълномощници, избрани от клоновете, по един за всеки седем членове и част от седем. В общото събрание, освен избраните пълномощници, участват и такива по право в размер най-много 1/3 от избраните в лицето на заемащите длъжностите, и то последователно, съобразно с броя на всичките делегати ­ за Софийския клон: старшият заместник-прокурор при областния съд, старшият съдия-следовател, старшият член при същия съд и старшият заместник на околийския съд, а за останалите клонове: прокурорът при областния съд, старшият подпредседател и старшият член при същия съд и околийският съдия”. За изменение на устава вместо болшинство 3/4 от редовните членове на съюза вече се изисква “болшинство 3/4 от присъстващите пълномощници на сдружението”.

В съответствие с направените промени в състава на общото събрание се допълват и прецизират и неговите задачи (чл. 23). То “проверява отчета на управителния съвет, след като изслуша доклада на надзорния съвет, избира нов управителен и надзорен съвети, както и подгласници за същите ­ трима за управителния съвет и двама за надзорния такъв, гласува бюджета за следващия двегодишен период и се произнася по всички въпроси, поставени в дневния ред”. Общото събрание взема решения с болшинство на присъстващите пълномощници (чл. 24).

Член 15 от наредбата-закон нормира създаването на нов ръководен орган на клоновете ­ настоятелство, и определя неговия състав. Предвид това чл. 25 на устава придобива следното съдържание: “Клоновете на сдружението се ръководят от настоятелства, състоящи се от трима членове. От тях двама се избират от членовете на клона за две години, а третият е по право такъв в лицето на заемащия длъжността старши подпредседател на апелативния съд ­ там, където има такъв, старшия заместник-прокурор на областния съд ­ там, където няма апелативен съд, и околийския съдия ­ там, където няма областен съд. Настоятелството се състои от председателя и двамата членове, на едного от които се възлага длъжността секретар-касиер. Населени места с по-малко от десет членове на сдружението не могат да образуват клон. Членовете в такива населени места са членове на най-близкия клон”. Освен посочените в чл. 3 събрания в духа и целите на сдружението клоновете провеждат и събрания за избор на настоятелства (чл. 26).

Последната промяна в устава се отнася до условията за прекратяване на сдружението по решение на общото събрание. Необходимото болшинство за това е 3/4 от пълномощниците на сдружението, а гласуването е поименно²².

Промените в устава налагат известни, макар и незначителни изменения и в правилника на фонд “Взаимопомощ”, приет от ХIV общо годишно събрание²³. От целите отпада текстът на т. “д” от чл. 2, а именно: “Отпускане помощ на крайно нуждающи се наследници на редовни членове на фонда”. Причината е в създаването на посмъртната каса и задължителното членство в нея на съдиите. Въвежда се надзорен съвет, натоварен с проверка на сметките на фонда. Общото събрание на фонда взема решение с болшинство, а за разтурянето на фонда ­ с 3/4 от гласовете на присъстващите пълномощници, а не членове.

Измененията влизат в сила от деня на приемането им от общото събрание на сдружението. В правилника, издаден заедно с устава през 1934 г., е допусната печатна грешка и е възпроизведен текстът на чл. 18 от 1933 г., според който за разтурянето на фонда от общото събрание се изисква болшинство 3/4 от всички членове²⁴.

Във връзка с удължаването на мандата на ръководните органи на сдружението на 2 години събранието упълномощава УС да продължи действието на бюджета, приет от ХV общо годишно събрание до следващото събрание.

На 7 ноември УС изпраща приетия от извънредното събрание устав до министъра на правосъдието за утвърждаване²⁵. Заедно с правилника за фонд “Взаимопомощ” той е утвърден от министъра с резолюция от 27 декември 1934 г.²⁶

В новия УС са избрани: Александър Камбуров, Никола Икономов, Петър Абрашев, д-р Константин Партов, Никола Шаранков и Драгомир Сахатчиев. В състава на надзорния съвет влизат К. Петров и Ан. Благов²⁷.

Прави впечатление отсъствието в ръководния орган на сдружението на Никола Георгиев и Димитър Йосифчев, и двамата дългогодишни членове и председатели на управителния съвет на съюза. Това става по тяхно искане и събранието се съобразява с желанието им.

На 27 октомври 1934 г. МП издава заповед № 1414, с която въз основа на чл. 15 от наредбата и във връзка с чл. 11 от същата определя за членове на настойничествата на местните клонове при СБС: 1) старшия подпредседател на апелативния съд (АС) ­ там, където има такъв; 2) старшия зам.-прокурор при областния съд, където няма АС; 3) околийския съдия там, където няма областен съд. С друга заповед № 1415 от същата дата въз основа на чл. 11 от наредбата определя за членове на УС на СБС: 1) главния прокурор на ВКС; 2) прокурора на Софийския областен съд; и 3) софийския околийски съдия. За член на надзорния съвет ­ старшия подпредседател на Софийския АС. Със заповед № 1413 отново от 27 октомври МП определя за пълномощници по право в общите събрания на СБС съобразно с броя на всички делегати: 1) за София ­ старшия зам.-прокурор при Областния съд, старшия съдия-следовател, старшия член при същия съд и старшия заместник на околийския съдия; 2) за останалите области ­ прокурора при областните съдилища, старшия подпредседател, старшите членове при същите съдилища и околийските съдии. И трите заповеди са подписани от министър-председателя и министър на правосъдието Кимон Георгиев²⁸.

СБС възприема и оценява наредбата-закон и уредбата с нея на професионалните сдружения на държавните служители като израз на “голямото значение”, което управляващите отдават на последните за развитието на страната. Задължителното плащане на членски внос, без това да е обвързано с членство в дадена организация, се разглежда като цел и предпоставка да се “засили професионалната сплотеност и култивира професионалното съзнание и възпитание”. По този начин се решава един сериозен проблем на сдружението, като се има предвид фактът, че през годините усилията в това отношение на УС не дават желания резултат.

Анализът на УС на наредбата-закон завършва с един важен и основополагащ извод за отношенията на сдружението с управляващите, а именно: “днес, когато се говори и действува за изграждането на здрава и мощна държава, меродавните среди не могат да не оценят съществующата връзка между последната и професионалните организации и оттук да не потърсят тяхното ценно сътрудничество в предприетата реорганизация на държавата”²⁹. Обвързването на идеята на правителството за компетентната власт с компетентността на професионалната организация произтича пряко от уставните цели на сдружението и се потвърждава напълно от неговата многогодишна дейност. То е продиктувано и от начина, по който се подготвя и осъществява съдебната реформа.

Включването на членове по право в съставите на управителния и надзорния съвет, както и на общото събрание, противоречи на характера на сдружението, на утвърдените демократични традиции в неговото управление и дейност. Макар и действащи съдии и прокурори, назначаваните от министъра членове носят клеймото на хора, поставени от вън, наред с личната и колективната отговорност пред организираното съдийство. При откриването на ХVI общо събрание на сдружението председателят му Александър Камбуров изразява негативното си отношение към тази форма на устройство на УС, като заявява, че тя “надали подхожда за нашата организация и надали с нещо би могла да се оправдае” предвид “естеството, същността и задачите” на сдружението и особено на “характера на съдийската служба, която членовете на сдружението заемат и изпълняват”³⁰. Макар и лично, мнението на Камбуров обобщава двегодишната дейност на УС и критичните нотки в него са напълно основателни и оправдани.

Правителството на К. Георгиев осъществява мащабни и дълбоки промени и в областта на съдоустройството и правораздаването.

Още в манифеста към българския народ сред “неотложните и спасителни за страната задачи” то ясно декларира намерението си за правосъдни реформи, които да “позволят по-бързо, по-достъпно и по-евтино правораздаване”³¹.

Съдебната реформа е част от преустройството на държавния, политическия и обществения строй. Тя е цялостна и радикална по своя характер, подчинена на идеологията и целите на новата власт. Обхваща както съдоустройството, така и гражданското и углавното съдопроизводство, общинските съдилища, а също и административното правораздаване. Съобразена е с новото административно-териториално деление на страната. Въпреки това през 1934 г. няма условия и необходимост от подобни промени. Държавата се намира в тежка стопанска и финансова криза, а правораздаването, независимо от проблемите и трудностите, с които се сблъсква, е относително стабилно, що се отнася до броя на съдилищата и на съдиите, както и до обема на тяхната дейност³².

Новите съдебни закони се работят бързо и в строга секретност. С подготвената Наредба-закон за устройството на съдилищата кабинетът си поставя две главни задачи: 1) да създаде здрава основа за “успешна дейност на съдебните места и лица”; и 2) да осигури “постигане на правилно и бързо раздаване на правосъдието”. Като най-важно условие за това се издига независимостта на съдебната власт.

Рамката и основното съдържание на законопроекта за устройството на съдилищата са очертани и определени от МП. Сред предвидените изменения, насочени към “обезпечаване на съдебните служби и служебното положение на съдиите и прокурорите”, водещо място се отдава на узаконяването на “пълна несменяемост, добро и правилно подбиране на съдебния персонал, особен подход за назначаване и повишаване с широко участие на съдебните колегии и редовен и ефикасен съдебен надзор”. Важно значение се отдава на “повишаването на място на лицата, стоящи начело на съдебните учреждения”. Наред с това се изразява готовност за предприемане на проверка на “годността за съдийска деятелност на онези съдии или лица от прокурорския надзор в окръжните съдилища, които не са държали държавен изпит”.

Реорганизацията на прокурорския надзор предвижда въвеждане на несменяемост на прокурорите и прилагане спрямо тях на предвидените мерки, които обезпечават съдебната служба. Предлага се образуването на отделен дисциплинарен съвет, съставен предимно от лица от прокуратурата, който да изказва мнение по всяко провинение на прокурорите и техните заместници. Целта е да се гарантира по-добра подготовка на углавните дела и успешно противодействие на престъпността.

Наред с несменяемостта на съдиите и прокурорите първостепенно внимание се отделя и на незабавното подобряване на материалното им положение, както и на създаването на подходящи условия за работа, включително и напечатването на сборници с действащите закони и правилници. Тази мярка е пряко свързана с декларираното желание да се задържат на служба най-добрите съдии и прокурори, както и да се привлекат като такива бивши магистрати, адвокати, професори и писатели.

Подготвя се и “ново деление на територията на царството в съдебно отношение въз основа на началото на централизацията”. Намерението на кабинета е да се закрият мировите съдилища, които не са разположени в околийските центрове, както и окръжните съдилища с едно отделение, при едновременно увеличаване на броя на съдиите в отделните съдилища.

С цел да се преодолее тежкото наследство от големия брой висящи наказателни и граждански дела се предлага временно да се увеличи съдийският и прокурорският състав, да се освободят съдиите от участие в разните комисии и дейности вън от ведомството и те да се съсредоточат изцяло върху изпълнението на преките си служебни задължения, откриване на нотариални служби в околийските градове, въвеждане на еднолично разглеждане на някои несложни дела в окръжните съдилища.

Правителството декларира и намерението си да отмени законите за селско-общинските съдилища и за подвижните мирови съдии, характеризирайки ги като “не полезни”, както и да преобразува института на изпълнителите на съдебни решения, “като се въведат изпълнители правници”.

Предвиждат се и мерки за превръщането на адвокатурата “в действителна помощница за развитието на правосъдието”. В това отношение се залага основно на адвокатската етика и надзор. Допуска се и възможността за “участие на адвокатите в изпълнение на съдийска длъжност, когато се явява нужда от попълването на съставите на съда”³³.

В състава на юридическата комисия, натоварена да изработи законопроекта, влиза и Н. Икономов (член на УС и на редакционния комитет на “Съдийски вестник”) като представител на СБС. Той е упълномощен от ръководството на сдружението да отстоява позициите му по основните дискусионни въпроси.

Липсата на информация за дейността на комисията и за резултатите от участието в нея на представителя на сдружението предизвиква основателно недоволство сред делегатите на извънредното събрание. Иван Тризлинцев (зам.-прокурор при Софийския окръжен съд) заявява, че отчетът по този важен въпрос е “много кратък” и оставя съдиите в неведение. Отговорът на Н. Георгиев хвърля светлина върху подхода на правителството. Той обяснява и оправдава мълчанието на УС с изричната молба на министъра на правосъдието, изразена на срещата му с ръководния орган на сдружението, делото да се пази в тайна, докато не бъде завършено окончателно³⁴.

Макар и да не е изключение, неконструктивният подход на кабинета предизвиква острата реакция на правната общност. Увеличаването на компетенциите на бъдещия едноличен съд, намеренията за сериозно съкращаване на окръжните съдилища, както и премахването на втората инстанция по наказателните дела пораждат основателни съмнения за снижаване на качеството и бързината на правораздаването, за оскъпяването и отдалечаването му от населението.

СБС счита, че съществуващата система на съдилищата е добра и трябва да се запази. Той отхвърля като несъстоятелен мотива за нейната смяна ­ извършване на нужните съкращения.

В изложението относно проекта УС се обявява за запазване на втората инстанция по углавните дела в интерес на съдийството и на правораздаването. Съображенията му са убедителни и отчитат реалното състояние на правосъдието на първа инстанция. Грешките, които се допускат в нея, се класифицират в три групи: по вина на съдиите, “поради фактическите условия, при които се върши правораздаването ­ ниското културно ниво на обществото, от което се вербуват свидетелите”, и на последно място ­ неопитните съдия-следователи. Предвиждането на първа инстанция да правораздава и едноличният околийски съдия се оценява като допълнителна опасност за увеличаване на съдийските грешки. Ръководството на сдружението обръща внимание и на обстоятелството, че последните не може да бъдат поправени от ВКС, доколкото той разглежда делата “само от формална, от юридическа страна, касателно само правилното прилагане на материалните и процесуални закони”. Важно значение се отдава и на чисто психологическия момент ­ наличието на втора инстанция с по-опитни и стари съдии “заставлява съдиите от респект или от благородна амбиция да бъдат по-внимателни и старателни”. В допълнение на всичко това се отбелязва, че премахването на втората инстанция лишава от право страните да представят доказателства за новооткрити обстоятелства.

УС се произнася и по въпроса за специализацията на съдиите и счита, че тя е “възможна и желателна” само за магистратите от ВКС³⁵.

Аргументирайки посочените опасения, членът на УС на СБС д-р К. Партов изразява общата надежда, че проектираните изменения няма да засегнат здравите основи на правосъдието, ако не допринесат с нещо за подобряването му³⁶. Статията му потвърждава и развива основните моменти в позицията на сдружението, като поставя акцент върху стабилността и укрепването на съдебната система въз основа на натрупания практически опит и изискванията на новото време.

Негативно е отношението към готвените промени и на Съюза на българските адвокати. На среща с министър-председателя и министър на правосъдието Кимон Георгиев (1 юли 1934 г.) УС изразява мнението на адвокатската колегия, че “проектираните реформи са вредни за правосъдието”³⁷.

Намеренията на правителството срещат неодобрението и съпротивата и на различни обществени организации и инициативни комитети по места, които се обявяват срещу съкращенията и закриването на окръжните и мировите съдилища в техните райони³⁸. Тази реакция, обяснима и оправдана от гледна точка на местната политика и интереси, е важна допълнителна подкрепа на позицията на правната общност. Така на практика се стига до един непланиран и неорганизиран съюз между съдиите и адвокатите в страната и гражданството в лицето на неговите местни официални и неформални представители срещу обявените реформи в правосъдието.

Позицията на правната общност и нееднозначните обществени оценки принуждават К. Георгиев да внесе яснота върху набелязаните промени в съдоустройството, съдопроизводството и новото съдебно деление. В програмната си реч, произнесена на 12 юли 1934 г. в театър “Роял”, той отделя специално внимание на съдебната реформа. Министър-председателят не изглежда притеснен и не очаква съпротива поради забраната на политическите партии и липсата на организирана политическа опозиция. Напротив, сам отбелязва, че до началото на юли са съкратени 19 мирови съдилища, “без опит за защита от никого”, за разлика от проваленото решение чрез бюджета за 1927/1928 г. да бъде намален броят на мировите съдии благодарение на общата съпротива на десните и левите партии³⁹.

Декларираните реформи в правосъдието са част от цялостната политика на правителството на обновление на държавата. Нещо повече, те са продиктувани от нея и в същото време са правната основа, правният механизъм за успешното й реализиране. Това обяснява, от една страна, съдържанието им, тяхната дълбочина и компактност, бързината, с която се подготвят, а от друга ­ твърдостта и неотстъпчивостта на режима.

В началото на ноември 1934 г. са приети: Наредба-закон за устройството на съдилищата, Наредба-закон за административното правосъдие, Наредба-закон за общинските съдилища, Наредба-закон за изменение и допълнение на гражданското съдопроизводство и Наредба-закон за изменение и допълнение на углавното съдопроизводство⁴⁰.

УС на СБС е пестелив и внимателен в първите си оценки за съдебната реформа. Той я определя като “много голяма”, каквато не е осъществявана в друга страна, и специално акцентира на нейната идея да се ускори и подобри правосъдието, да се приближи то до населението⁴¹.

Наредбата-закон за устройството на съдилищата съдържа 206 члена, организирани в XXIII глави. Възприета е изцяло структурата на закона от 1926 г. Направените допълнения се отнасят преди всичко до вътрешното структуриране на някои глави и въвеждането на параграфи. Единствената нова глава, която е добавена, е глава XIV ­ “Повишение на място”.

С нея се формира нова система от съдебни учреждения. Това са околийските, областните, апелативните съдилища и ВКС. Околийските и областните съдебни органи се създават на мястото съответно на мировите и на окръжните съдилища. Във всяка община се учредява общински съд.

Ведомството на околийските, областните и апелативните съдилища се простира върху околии, области и райони. Територията на околийските съдилища съвпада с тази на околийските управления, а на областните съдилища ­ с пространството на административните области. Предвижда се броят на околийските съдии да се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Така се оставя отворена вратичка за евентуалното им намаляване или увеличаване. Министърът на правосъдието получава правото да назначи, там където е необходимо, и заместници на околийския съдия. Първоначално са назначени 100 околийски съдии. Областните съдилища са 7 ­ в София, Враца, Плевен, Шумен, Пловдив, Стара Загора и Бургас, но с последвалите изменения на наредбата-закон техният брой се увеличава. Определени са съдебните граници и на апелативните съдилища.

Внасят се известни промени в състава и структурата на отделните съдилища. Околийският съд е едноличен, а областните и апелативните съдилища, както и Върховният касационен съд са колегиални.

Прокурорският надзор е независим от съдебната власт. Той се разширява с въвеждането му и в околийските съдилища. Това се налага поради увеличената компетентност на околийските съдии. Целта е да се сложи край на полицейския произвол и да се повиши доверието на гражданите в правораздаването. При ВКС има един главен прокурор и прокурори на отделения. В околийските, областните и апелативните съдилища има прокурор и заместник-прокурори. Техният брой се определя с особен закон. Запазват се организацията и йерархическата структура на прокурорския институт. Всички прокурори са подчинени направо на министъра на правосъдието. Прието е ново задължение на прокурорите ­ през месец септември по реда на подчинеността да представят на министъра годишен доклад за състоянието на престъпността и ефикасността на наказателната репресия.

Наредбата-закон възприема и запазва като цяло, от гледна точка на организация и функционалност, института “кандидат за съдебна длъжност”, реда и начина за назначаване и повишаване на съдиите, инспекторския институт, както и съдебния надзор⁴².

Макар и малко, внесените изменения и допълнения са важни и съществени. За първи път успехът се издига като критерий за назначаване на съдебна длъжност. Кандидатите, които имат много добър успех, се назначават за допълнителни съдии и допълнителни заместник-прокурори, а останалите ­ за нотариуси и съдия-изпълнители, като се спазва редът, по който са вписани в особения списък.

Никой кандидат не може да бъде назначен на длъжност съдия или прокурор или повишен в по-горна длъжност, ако не е представен по съответния ред и вписан в предвидената за това таблица. Първият председател и главният прокурор при ВКС се назначават с указ по представление на МС. С указ се назначават и председателите на отделения на ВКС и председателят на кодификационната комисия, но по представление на министъра на правосъдието. Допълнителните съдии, нотариусите и съдия-изпълнителите се назначават от министъра. На всяко вакантно място се назначава един от първите трима представени за съответната длъжност.

Комисиите по представленията в колегиалните съдилища се състоят от председателя, подпредседателя и прокурора. В тяхната работа участват и съдиите ревизори. Окончателният списък се прави от ВКС с участието на председателите и прокурорите на апелативните съдилища и след изслушване на съдебните инспектори. Главните критерии са способностите, практическата и теоретическата подготовка на представените съдии и прокурори. Въвежда се изискването при повишението им съдиите да преминават по преимущество на еднородни длъжности.

Като изключение извън списъка може да бъдат повишени съдии и прокурори, които нямат нужния служебен ценз, но са проявили особени достойнства в своята работа или имат научни трудове. Оценката и представянето на тези съдии и прокурори е поверено на специално създадена за целта комисия, назначена от министъра на правосъдието.

Дефинирани са условията за назначаване на съдийска и прокурорска длъжност и на адвокатите, които упражняват професията си.

Съдиите и прокурорите при Софийския околийски съд и при Софийския областен съд са поставени по чин и заплата с един ранг по-високо. Освен това се определят и длъжностите, на които се приравняват по ранг.

За първи път в историята на българското съдоустройство се регламентира повишението на място по чин и заплата. То засяга съдия-следователите, околийските съдии, нотариусите и съдия-изпълнителите. По тяхно желание и ако министърът на правосъдието “намери, че това ще бъде в полза на службата”, съдия-следователите и околийските съдии може да бъдат повишени до подпредседател на областен съд, а нотариусите и съдия-изпълнителите, ако са прослужили в заеманата длъжност най-малко 4 г. ­ до заместник околийски съдия. Повишението на място се извършва при спазване на изискванията за назначение на съдии и прокурори по отношение на вписването в таблиците и мястото в тях. Като цяло статусът на съдиите остава непроменен⁴³.

С Наредбата-закон за устройството на съдилищата се прави крачка напред към разширяване на обхвата на несменяемостта и се поставя началото на прокурорската несменяемост. Така близо 15-годишната борба на СБС се увенчава с успех, макар и непълен. Правителството на К. Георгиев също не излиза извън утвърдената с годините форма на условна несменяемост. Стават несменяеми всички съдии, които са прослужили най-малко три години като редовни съдии или заместник-прокурори. Въпросът за въвеждане на пълна несменяемост, която да започва от деня, в който съдията встъпва в длъжност, не се обсъжда при подготовката и приемането на проекта. Наредбата-закон провъзгласява за несменяеми и прокурорите при ВКС. Тази ограничена и частична стъпка показва, че и спрямо прокурорите се следва бавният и поетапен подход. Това в известна степен може да се обясни с характера и дълбочината на осъществяваната реформа. Предвижда се и проверка на “познанията и годността” на лицата от прокурорския надзор в окръжните съдилища, които не са държали държавен изпит. Тя обхваща и съдиите в същото положение⁴⁴.

Несменяемите съдии и прокурори са такива до навършване на 60-годишна възраст, след което отново стават сменяеми. Освен при подаване на оставка те се уволняват или отстраняват от длъжност в съответствие със случаите, предвидени в закона, и съгласно правилата, утвърдени в него, които се препокриват напълно с тези на ЗУС от 1926 г. Възпроизвеждането дословно на главата за несменяемостта на съдиите от закона от 1926 г. свидетелства за липсата на политическа воля за цялостно решаване на проблема и показва една последователна негативна позиция спрямо критичните възражения и искания на СБС за пълна несменяемост както на съдиите, така и на прокурорите. Погледнато от друг ъгъл, запазването на тригодишния срок способства за стабилизиране на несменяемостта, за утвърждаването на постоянни условия и изисквания. Това показва, че така дефинираната рамка на условната несменяемост се възприема като подходяща и перспективна.

При Министерството на правосъдието се учредява посмъртна каса, чиито членове са всички длъжностни лица по съдебното ведомство. След уволнението по собствено желание те могат да запазят членството си в нея. Това е старо искане на СБС, което намира решение в наредбата-закон.

Поради неизбежните и очаквани съкращения, наложени от реформата, се създава специална комисия. Тя е в състав: първия председател и главния прокурор на ВКС, главния секретар на Министерството на правосъдието, началника на гражданското отделение в него, съдебните инспектори, председателя на Софийския апелативен съд и петима съдии, които са заемали длъжността началник на гражданското отделение или са били съдебни инспектори при министерството. Нейното задължение е да представи писмено мнение на министъра, въз основа на което той освобождава нужния брой съдии и прокурори. Във връзка с новото устройство на съдилищата комисията дава мнение и за това кои съдии и прокурори следва да бъдат назначени на “равни, по-долни или по-горни длъжности”. Министърът на правосъдието може да назначи част от подлежащите на съкращение съдии и прокурори от бившите окръжни и апелативни съдилища в създадените допълнителни отделения при областните и околийските съдилища, чиято задача е довършване на висящите дела в тях.

Първите резултати от действието на Наредбата-закон за устройството на съдилищата не са обнадеждаващи. Даването на съдебна компетентност на общинските кметове се оказва неудачно решение, защото по този начин се сливат съдебната и изпълнителната власт и се ограничава полето на правораздаването. Още повече че кметовете са назначаеми и се явяват органи на централната власт. Преобразуването на мировите и окръжните съдилища в околийски и областни съдилища не води реално до ускоряване на правораздаването. Напротив, отразява се негативно върху качеството му, като става причина за увеличаване на висящите дела и натовареността на съдиите. С намаляването на съдилищата, съкращаването и преместването на съдиите се посяга върху съдийската несменяемост, което предизвиква силен смут в общността. Освен това правосъдието се оскъпява и това го прави недостъпно за голяма част от населението.

Бързите и безкомпромисни действия на правителството поставят СБС в изключително сложна и деликатна ситуация. В нарочна уводна статия след публикуването на наредбите-закони в. “Съдийски вестник” отбелязва, че промяната е “наистина голяма” и след като реформата е свършен факт, е неуместно да се обсъжда нейната полезност. Авторът посочва, че задачата на съдийството е друга, а именно да даде безрезервно своето доверие и усилия, за да може да се постигнат ония цели и задачи, които законът има предвид. Като признава, че много съдии ще “изпитат страдание” поради наложилите се премествания и понижения, съюзният орган заключава, че “такава една реформа не може да не предизвика подобни страдания”⁴⁵.

Съдържанието и тонът на статията контрастират рязко с публикациите във в. “Адвокатски преглед”, с позицията на адвокатския съюз и на отделните колегии. Русенската адвокатска колегия е на мнение, че грешките и несъобразностите в съдебната реформа засягат “престижа, удобствата и достойнството на правосъдието”. Предвид това се предлага една комисия от съдии и адвокати, избрани от професионалните им организации, “всестранно да проучи и коригира извършените реформи”⁴⁶. Видинските адвокати поставят акцент върху последиците, които премахването на окръжните съдилища ще има за културното развитие на градовете в резултат от “прегрупирането на интелигенцията”⁴⁷. Пловдивската адвокатска колегия определя реформата като неоправдана и необоснована. Тя възразява срещу начина на приемане на законите “набързо, без публично обсъждане и знание и без участие на целокупната правна мисъл”. Колегията счита, че практическите последици от създаването на околийските съдилища ще бъдат негативни, а именно: затрудняване на населението, оскъпяване на правораздаването, ограничаване на възпитателното влияние на правосъдието⁴⁸.

Различният подход и поведение на двата съюза са обясними предвид служебното положение на съдиите и ограниченията, които то им налага в отношенията с Министерството на правосъдието и в избора на тактиката и формите на борба за защита на професионалните интереси на съсловието.

Резултатите от съдебната реформа на деветнадесетомайците не оправдават първоначалния им оптимизъм и са далеч от провъзгласената цел за “по-бързо, по-достойно и по-евтино правораздаване”. Противно на очакванията на управляващите, то се оказва по-скоро дестабилизирано, разстроено и с още по-разклатено доверие в обществото. Мировите съдии от 149 са съкратени и трансформирани в 83 околийски съдилища със 135 съдии. Съществуващите до преврата 26 окръжни съдилища са преобразувани в 7 областни съдилища, в резултат на което броят на съдиите е намален от 162 на 130. Съставите на трите апелативни съдилища се запазват, докато във ВКС е налице ръст от 27 на 35 съдии. За по-малко от година общият брой на съдилищата е намален на 94 спрямо 179 (с 52,5 %) в началото на реформата, а 413 съдии са съкратени на 375 (с 9,1 %). За същия период при околийските съдии се очертава спад по отношение на решените дела от 554 985 на 319 838 и ръст при висящите дела от 42 861 на 60 263. Увеличават се висящите дела във всички съдилища с изключение на областните. Що се отнася до броя на решените дела, тенденцията не е еднозначна. Докато при околийските и областните съдилища е налице спад, в АС и във ВКС се наблюдава определен ръст⁴⁹.

Закриването на мировите и на окръжните съдилища, съкращаването на съдии и служители предизвиква силно недоволство в правната общност и сред населението. Не по-малко е негодуванието и срещу начина на осъществяването им. Кметове, инициативни комитети, общественици от Севлиево, Етрополе, Оряхово, Ловеч, Троян, Тетевен и други градове в телеграми и писма до министър-председателя, до министъра на правосъдието, до парламента настояват за възстановяване на мировите и окръжните съдилища в тях⁵⁰. Те отразяват недоволството на обществеността спрямо лишаването на гражданите от правни услуги в техните градове.

Въпреки че Наредбата-закон за устройството на съдилищата задължава министъра на правосъдието да вземе предвид мнението на създадената за целта специална комисия, в редица случаи то е пренебрегнато⁵¹.