Доц д-р Николай Арабаджийски

Полицейската администрация, като социален субект има свой облик в съзнанието на хората в обществото. Като публична институция тази администрация ежедневно гради своя имидж. Една голяма част от него се формира от облика на районните и младши районните инспектори от Националната полиция. Това са полицейските служители, които стоят най-близо до проблемите на гражданите, защитават техните права и свободи и си сътрудничат с тях при осигуряването на обществения ред на обслужваната територия.

Районните и младши районните инспектори са служителите, които са в постоянен допир и в най-голяма близост до обществото. За да осъществяват ефективно възложените им от закона функции те се нуждаят от подкрепата на гражданите на това общество.

Обществената подкрепа е комплексна величина – сбор от отношения на засегнати и заинтересовани целеви групи от хора, които са изложени на влиянието на полицейската администрация в даден момент. На базата на възникналото отношение гражданите формират мнение, въплъщават го в действие, подкрепящо или противопоставящо се на дейността на полицейската администрация. Като служители на този вид администрация районните и младши районните инспектори от Националната полиция са в постоянен досег до обществото и се нуждаят от поддържане на адекватен за съответната им дейност институционален имидж.

Дефинирането на понятието “имидж” често се свежда само до съвкупност от всички положителни и отрицателни впечатления на публиката за даден субект. В случая публиката са всички граждани в обществото, а субект са районните и младши районните инспектори от Националната полиция.

Проблемът за институционалния имидж на районните и младши районните инспектори от Националната полиция не е бил предмет на самостоятелно научно изследване. Това предопределя актуалността на настоящата разработка. Публичният образ на тази категория полицейски служители не се изгражда или трансформира веднъж или еднократно. В процеса на формиране на институционалния имидж на тази категория полицейски служители участват не само районните и младши районните инспектори от Националната полиция, но и служителите от цялата полицейска администрация, както и самото общество. Веднъж създаден този имидж трудно се променя.

Като източници са използвани различни теоретични разработки свързани с проблематиката за изграждането на публичен имидж от институциите на публичната администрация и от нейните служители, както и съответна правна регламентация. Използван е метода на наблюдението извършен в териториалните служби на МВР. Обобщените изводи и заключения са на базата на проведени интервюта с районни и младши районни инспектори от Националната полиция и техни ръководители, както и от лични авторови впечатления.

Обществото ще приеме конкретния публичен образ на полицейската администрация положително само ако всички полицейски служители положат усилия да поддържат равнището на професионалната си компетентност и изграждат институционалния имидж на тази администрация.
1. Делови вид и стил на общуване на районните и младши районните инспектори от Националната полиция
1.1. Делови вид

Стилът на обличане на районните и младши районните инспектори от Националната полиция има изключително значение както за техния имидж, така и за този на полицейската институция. Външният вид и цялостното излъчване показват принадлежността към общността на деловите полицейски служители. Външният вид показва не само нивото на длъжността и званието от МВР в полицейската йерархия. Чрез него се демонстрира определена специална компетентност или власт за вземане на решения. Той подсказва наличието на определени личностни качества на полицейските служители, като лоялност, амбициозност, добронамереност, подреденост и организираност.

Общият имидж на полицейската администрация зависи изключително много от стила на униформените полицаи каквито са районните и младши районните инспектори от Националната полиция. Този имидж зависи също толкова много и от външния вид на цивилните полицейски служители. Като променливи елементи на този стил се сочат: начинът по който се комбинират отделните части на дрехите, за да се получи пълна визуална представа за деловия вид; десенът на материите и изборът на цветовете за делово облекло. Тези три фактора са взаимно свързани, като третият е най-важен, защото определя как би се изтълкувал и възприел персоналния делови стил на обличане на полицейските служители. Много често един и същи стил на обличане изпраща напълно противоположни послания.

Подходящият делови вид означава преди всичко синхронизиране и координиране на личния и делови имидж, с този на полицейската администрация. По един или друг начин тази администрация следва да убеди гражданите да имат доверие в нея, т.е. да поддържат висока степен на доверие в обществото. Затова публичния имидж на районните и младши районните инспектори от Националната полиция трябва да е силно убеждаващ и да поражда доверие. От това какъв е стилът на униформеното или цивилно облекло на тази категория полицейски служители, зависи каква е степента на доверие, която пораждат в обществото към тях.

Униформеното облекло се предоставя на районните и младши районните инспектори от Националната полиция, за да се отличават от отделните категории служители в МВР при изпълнение на служебните им задължения. Видът на униформеното облекло на служителите е според длъжността, заемана в съответното структурно звено на МВР. Моделите на униформеното облекло и принадлежностите свързани с изпълнението на служебните задължения на районните и младши районните инспектори, върху които са поставени символи и отличителни знаци се определят в зависимост от тяхното предназначение.

Униформеното облекло на районните и младши районните инспектори от Националната полиция е аналогично с униформеното облекло на всички държавни служители - офицери и сержанти от тази специализирана полицейска служба на МВР и регионалните й звена. Тя бива: строева униформа – зимна и лятна и специална униформа – зимна и лятна.

Основен цвят на строевото облекло е тъмно син за връхни облекла – полушуба с топла подплата, шлифер с хастар и яке / зимно и лятно/. Цветът на коженото яке е черен, а на специалните облекла и канадки /полушуби/ е тъмно сив. За празнична парадна униформа се приема: строеви костюм и фуражка, бяла риза, вратовръзка, обувки-половинки, акселбант, шарф с блях и кортик за офицерите. Жените офицери и сержанти вместо фуражка, панталон, риза и мъжки обувки, носят пилотка, пола-панталон, блуза и дамски обувки. По цвят и материя униформеното облекло и обувките, които са с черен цвят са както на мъжете.

Районните и младши районните инспектори от Националната полиция ползват отличителни знаци към униформеното облекло. На десният ръкав на сакото и ризата при строевата униформа, на 12 см от раменния шев се поставя наръкавен знак със сребрист надпис “Полиция”, на тъмносиня основа. Под знака се поставят сребристи нашивки с ъглово разположение – две за старши офицери и една за младши офицери на тъмносиня основа, пришити с острия ъгъл нагоре. В лявата страна на сакото и ризата над капака на горния джоб се поставя нагръден правоъгълен надпис със сребристи букви “Охранителна полиция” на тъмно синя основа. Надписът е на български език и под него на латински. От двете страни на яката на сакото се поставят “клонки” от сребрист металрекс, на тъмно синя основа, по два броя за старши офицери и по един брой за младши офицери. Пагоните на сакото са тип “твърди”, на тъмно синя основа, с две сребристи линии по дължина на пагона – за старшите офицери и с една сребриста линия за младшите. Пагоните за сержант, старши сержант и главен сержант от МВР са съответно с една, две или три сребристи ъглови нашивки, ориентирани с острия ъгъл на вън.

С изключение на сакото, пагоните за всички останали облекла са меки – тип “тунел”, от текстилна материя. За ризи и якета те са тъмносини, за канадка са сиви, за якета с хастар, якета с подплата, шлифер и полушуба те са черни. Отличителният знак за звание от МВР на старшите и младшите офицери е ромб, изработен от сребрист метал. Ромбовете се поставят върху пагоните едноредово, според званието, симетрично с диагонала по дължина на пагона. На левия ръкав на всички видове облекла и ризи, без обикновена риза се пришива наръкавен знак – емблема по утвърден образец за НСП-МВР. На фуражките за офицери се поставя сребрист подбрадник, а за сержантите – черен. Кокардата е метална за фуражките и текстилна за пилотките, съгласно утвърден образец за НСП-МВР.

Съществува регламентиран определен ред и правила за носене на униформеното облекло от районните и младши районните инспектори от Националната полиция. Униформеното зимно облекло се носи за времето от 01 октомври до 30 април, а униформеното лятно облекло от 01 май до 30 септември. Директорът на НСП-МВР и директорите на териториални служби на МВР в зависимост от метеорологичните условия за сезона могат да променят със своя заповед тези срокове. При студено време с лятна строева униформа може да се носи шлифер с хастар.

Преките началници отговарят за правилното носене на униформеното облекло на подчинените им служители. Директорът на НСП-МВР и директорите на териториални служби на МВР/СДВР и РДВР/ организират провеждането на строеви прегледи при сезонната смяна на униформеното облекло. Строеви прегледи се извършват при необходимост и при провеждане на церемонии, културно-публични прояви, национални и официални празници.

Строевата зимна и строевата лятна униформа се носи при изпълнение на ежедневните служебни задължения, ако не е заповядано от длъжностните лица носенето на друга. Тя се носи при дежурство в структурните звена и вън от тях, при провеждане на занятия и учения, при строеви прегледи и при инспекторски проверки и при лично представяне на непосредствените началници.

Специална зимна и специална лятна униформа се носи при изпълнение на ежедневните служебни задължения, ако не е заповядано от длъжностни лица носенето на друга униформа. Тя се носи при дежурство в структурните звена и вън от тях, както и при участие в специални операции, полеви занятия, учения и охрана на обществения ред.

Празнично-парадна униформа може да се носи при: честване на официални и национални празници, приеми и други представителни мероприятия; участие в посрещане на чуждестранни делегации, представяне на Председателя на Народното събрание, Президента на Република България, Министър-председателя на Република България и на министъра на вътрешните работи; участие в тържествена заря; полагане на венци; участие в паради, в строя и вън от строя; назначаване в състав на почетен караул; полагане на клетва и връчване на знамена, медали, ордени и правителствени награди; в празнични дни и в извънработно време по желание.

Не се допуска смесване на отделни елементи от видовете униформи и използването на униформено облекло или част от него, предназначено за други категории служители от МВР.

Районните и младши районните инспектори от Националната полиция които са наградени с “почетен знак на МВР”, го носят над горния десен джоб на сакото на строевия и празнично-парадния костюм. Значките за завършени учебни заведения се носят над горния десен джоб на сакото, а значките за придобита класна специалност под тях. Кортикът се носи от лявата страна, като носачът се закачва за шарфа над страничния шев на панталона. Акселбантът се носи от дясната страна на сакото, като единичния шнур минава под дясната ръка и десния пагон, а плетения шнур с металните елементи се закопчава на копче под ревера на сакото, на нивото на горния джоб.

Пистолетът и помощните средства се носят по различен начин. При участие в официални церемонии пистолетът се носи в закрит кобур, от дясната страна, малко зад джоба на панталона /клина/, захванат за колана, а резервния пълнител от лявата страна в кожен калъф. При изпълнение на служебни задължения пистолетът се носи от страни в кобур на колана, а резервния пълнител от противоположната страна. Помощните полицейски средства – белезници, палка и радиостанция се носят на колана. Белезниците се носят в кожен калъф от лявата страна – зад джоба. Палката се носи от лявата страна – над джоба. Радиостанцията се носи според конструкцията й.

Когато мъжете районните и младши районните инспектори от Националната полиция са в униформено облекло , не се допуска да носят обици, гривни и накити. Не се препоръчва жените да носят големи обеци – особено пластмасови с ярки цветове, подобни гердани, верижки и пръстени, както и чорапогащници на фигурки. При носене на багаж униформените служители ползват чанта или куфар, а не пазарски чанти, мрежи или найлонови пликове.

Важни елементи за собствения и за институцията имидж при мъжете и жените е чистото и изгладено униформено облекло, както и оформената прическа. Мъжете трябва да бъдат прилично подстригани, обръснати и с естествен цвят на косата. Жените трябва да поддържат прическите си така, че да позволяват носенето на шапка, пилотка или барета. Не се препоръчва цвета на косата да бъде в синьо, розово и с ярки кичури.

1.2. Стил на общуване

Общуването е основна категория на социалната психология и психологията на мениджмънта. Някои автори разглеждат общуването само като комуникация или като обмен на информация. Но общуването е и взаимодействие и взаимно разбиране.

Общуването не е възможно без обмяна на информация между общуващите. То не се изчерпва с тази обмяна, а обезателно включва и взаимодействието, и взаимното разбиране и постигането на съгласие, и задоволяването на потребността от емоционално въздействие.

Дейността на районните и младши районните инспектори от Националната полиция е немислимо без общуването им с гражданите, държавните органи и представителите на различните политически партии и неправителствени организации, както и с колеги.

Основен въпрос при това общуване е взаимното разбиране между тях и определените субекти на общуване. Целта е осъществяването на общите цели и задачи по осигуряването на обществения ред на определена територия, в която районните и младши районните инспектори и тези субекти живеят или съвместно действат.

Общуването е важно и в емоционално отношение. Районните и младши районните инспектори общуват не само да осъществяват основната си дейност, но и за да внушават спокойствие в гражданите.

В хода на общуването тази категория полицейски служители влиза в междуличностни и междугрупови взаимоотношения. Характерно за междуличностните отношения е, че те са официални. Неофициалните отношения могат да възникнат спонтанно в процеса на междуличностното общуване извън определените рамки на основната дейност. В повечето случаи те са на емоционална основа. Районните и младши районните инспектори по възможност не бива да отдават внимание на неофициалните отношения.

Общуването има много голямо значение в дейността на тази категория полицейски служители, тъй като в голямата си част от работното си време те осъществяват общуване с различни хора и групи. Това общуване се нарича “делово”. Във всички случаи то трябва да води до успешни резултати в дейността на районните и младши районните инспектори.

Деловото общуване обхваща официални и неофициални контакти с гражданите – “клиенти” и с колеги – “съмишленици”. В този смисъл деловото общуване бива: външно и вътрешно.

В психологически смисъл деловото общуване се разглежда, като: непосредствено и опосредствено.

В практиката са се наложили и утвърдили изисквания при общуване на районните и младши районните инспектори с граждани.

Първоначалният контакт с посетителя започва с поздрав. Той е вратата към личността на посетителя. Целесъобразно е поздрава да бъде придружен с усмивка. Тя веднага предразполага за разговор. Студеното изражение на лицето на районния или младши районния инспектор при поздрава е вече лош психологически контакт. Той внушава за предварителна предубеденост, че гражданина е потенциален извършител на правонарушение. Липсата пък на поздрав говори за лошо възпитание или за липса на такт.

Обръщението е друг компонент при първоначалния контакт с гражданите. Стандартното обръщение е “господине” или “госпожо”, като разговора следва да протече в учтивата форма “Вие”. Формата “Ти” се допуска само когато служителят е добър познат с гражданина.

Умението да се изслуша посетителя е много важно за всеки районен и младши районен инспектор. Те трябва да слушат внимателно и насърчаващо, изразено чрез кимване на глава, мимика или гледане в очите. Не се препоръчва посетителят да бъде прекъсван докато излага основните си искания. Ако е многословен и обстоятелствен и губи много време, следва да му се задават въпроси, с които да се насочва към онова което представлява служебен интерес. Препоръчително е служителите по-често да се усмихват, да не бъдат намръщени, със студен или суров израз на лицето.

В практиката са се наложили и съответни изисквания при воденето на беседа. Когато районните или младши районните инспектори следва да убедят в нещо гражданите, то не се препоръчва да спорят с тях. Тук от значение е уважението на мнението на последните. Разговора трябва да протича в доброжелателен тон дори когато това което говорят гражданите да не е много лицеприятно. При всички случаи полицейските служители не следва да гледат на нещата с очите на гражданите. Препоръчително е показване на съчувствие дори когато то е противно на служителя. Абсолютно е недопустимо районният или младши районният инспектор да показва проява на скука, отегчение, досада или несъгласие, нито с мимика, нито с нервно напрежение или лош израз.

Човешката личност има една много важна характеристика – да бъде уважавана, зачитана и признавана. При деловото общуване това не трябва да се забравя, а напротив да се използва, като се дава думата първо на гражданина – клиент. Много силна е и другата характеристика на човешката личност – лидерството. При делово общуване с такива граждани много важно е да им се предлага първи да започнат разговора, свободно да изложат исканията си без прекъсвания. Когато гражданите искат съответна информация тя следва да се дава в значителен обем.

Подходът на районните и младши районните инспектори към отделните граждани трябва да бъде различен. Когато гражданите са типични меланхолици, които са много дълбоко емоционални, плахи, психически раними, обидчиви, неуверени в себе си, крайно предпазливи, тихо и почти мълчаливо търсещи помощ, отнасянето към тях трябва да бъде изключително внимателно, учтиво, доброжелателно, коректно и спокойно. Когато са типични флегматици, които са бавни, тежки, но много разсъдливи и искащи аргументи за всяко нещо следва да им се дава по-голяма по обем информация, но с точни аргументи и данни, с логически разсъждения и доводи. Когато са типични холерици, които още с влизането в приемното помещение личи, че са силно емоционални, динамични, нетърпеливи, припряни, силно говорещи, ръкомахащи и напористи следва да им се говори бързо, точно и с много хумор.

Съществена роля за изграждането и поддържането на институционалния имидж на районните и младши районните инспектори от Националната полиция има тяхната организационна култура. Основен проблем в анализа на организационната култура на тази категория полицейски служители е проблемът за нейното описване и съпоставяне. При решаването му от съществена важност е постигането на баланс при описанието на уникалността на този вид култура. Това изисква своеобразност в описанието, и сравнимост на тази култура с други , което предполага систематизиране на някои универсални нейни характеристики.

Полицейската администрация включваща още три полицейски служби – НСБОП, НСГП и НСЖ, като съществуват много примери за субкултури с негативен принос на служителите от тези служби. Наблюденията в тази посока показват, че отношението към районните и младши районните инспектори от Националната полиция в кадрови аспект се нуждае от засилване на техния длъжностен авторитет спрямо останалите полицейски служители от Националната полиция и служителите от другите полицейски служби. Ето защо по-голяма част от районните и младши районните инспектори се стремят да бъдат преназначавани на оперативни или административни длъжности даващи им възможност за професионална кариера и по–голям авторитет.

Съчетаването на посочените характеристики е база не само за сравнителни анализи, но е инструмент за оценка на организационната култура на районните и младши районните инспектори от Националната полиция в контекста на взаимовръзките им с останалите полицейски служители и с успешното реализиране на отделните стратегии.

Най-общо наблюдаваната зависимост е, че колкото по-силна е организационната култура на тази категория полицейски служители, толкова по-голямо въздействие тя ще оказва на институционалният им имидж и същевременно толкова по-трудно и по-бавно ще бъде променяна.

В съдържателно отношение в полицейската администрация обхващаща всички полицейски служби на Министерството на вътрешните работи могат да се откроят и наблюдават толкова типа организационни култури, колкото са тези служби. От теоретична и от практическа гледна точка се търсят модели за съдържателно типологизиране на организационната култура на всички полицейски служители, независимо от службата в която осъществяват дейността си. Това е предпоставка за постигане на унифициран институционален имидж на цялата полицейска администрация.

Националните служби ”Полиция” и “Борба с организираната престъпност” са подсистеми на вътрешното министерство с полуцентрализиран тип на управление. При този тип подсистеми, централните органи на управление – директорите на посочените национални служби имат ограничени правомощия по отношение на функционалните си териториални звена. Такива са съответно РЗ “Полиция”, Районните полицейски управления/РПУ/ и Полицейските участъци/ПУ/ за НСП-МВР и РЗ “БОП” за НСБОП-МВР, структурирани в териториалните служби на МВР/СДВР и РДВР/. Това предполага ограниченост на проявленията на властовия тип организационна култура на служителите от тези полицейски служби.

Националните служби ”Гранична полиция” и “Жандармерия” са подсистеми на вътрешното министерство с централизиран тип на управление. При този тип подсистеми, централните органи на управление – директорите на посочените национални служби пряко ръководят функционалните им териториални звена. Такива са съответно Регионалните гранични сектори/РГС/, Граничните участъци/ГУ/ и Гранично контролно- пропускателните пунктове/ГКПП/ за НСГП-МВР и Жандармерийските съединения/ЖС/, Жандармерийските части/ЖЧ/ и Специализираното авиационно поделение/САП/ за НСЖ-МВР. Това предполага по-голямо проявление на властовата организационна култура на служителите от тези полицейски служби.

При ролевият тип организационна култура акцентът пада върху ролите и процедурите, отговорността и статуса на съответните полицейски служители. Най-често този тип организационна култура води до изместване на общите цели в съответната полицейска служба и като резултат се пренебрегва необходимостта от взаимодействие с останалите служители. Налагането в практиката на ролевия тип организационна култура при районните и младши районните инспектори от Националната полиция може да има само положителен така ефект. Ако същите стриктно изпълняват служебните си задължения установени в нормативните актове, то тяхната роля е да подпомагат и да си взаимодействат с всички останали служители на Министерството на вътрешните работи, както и с други държавни органи, организации и граждани. Тази регламентирана многоаспектност на взаимодействие ги поставя в особено положение спрямо останалите полицейски служители. Практиката показва, че ефективното осъществяване на това взаимодействие е много трудно изпълнимо, поради което районните и младши районните инспектори се концентрират в решаването на конкретно възникналите в района им проблеми с което се стремят да налагат друг тип организационна култура – целевата.

Във всекидневното ни битие под понятието “култура” обикновено се разбира спазването на приетите норми на поведения в целия спектър от човешки дейности. Широко разпространение има понятието “обща култура”, което се счита за разбираемо. Съществува опасност това понятие да бъде подменено с по-близки или по-далечни синоними като “ерудиция”, “начетеност”, “енциклопедичност”, “интелигентност”, “образованост”, “възпитаност” и т.н.

Всеки един районен или младши районен инспектор има свой ценностен комплекс за това какво трябва да бъде речевото му поведение. Този комплекс е субективен, но критериите му се основават на напълно обективни норми, които властват в непосредствената за всеки служител социална среда. На практика всеки служител следва определени образци на поведение, които са общопризнати и напълно удовлетворителни за населението което обслужва.

Социолингвистиката свързва езиковата култура с общественото мнение и приема, че в речта е допустимо онова, което не е в противоречие с нормата на обществените структури. То не е нещо еднозначно. Това което приема като нормално обществото в което осъществяват дейността си районните и младши районните инспектори на определена територия, може да се приема като неподходящо от други обществени съсловия и прослойки на друга територия. Ако тази категория служители в селските райони говорят според всички предписания на нормативния стандарт установен от книжовния език, от гледище на обслужваното население речта им не би била твърде нормална.

Езиковата култура е умение да използваме езиковите средства според нормата на средата, в която протича комуникацията. Еталон за езикова култура на районните и младши районните инспектори трябва да бъде тяхното речево поведение – писмено и устно, провокирано от социалните групи които обслужват в даден район.

От съществено значение за публичния имидж на районните и младши районните инспектори от Националната полиция имат установените в практиката правила за предоставяне на информация на медиите. Даването на изявления и провеждането на пресконференции и брифинги са традиционните средства за комуникиране с представителите на средствата за масово осведомяване. Взаимодействието на служителите от МВР и медиите се подчинява на определени и установени от практиката изисквания. Такива според някои автори са: наличието на ведомствена стратегия и политика за работа със средствата за масова информация; дейността на говорителите на МВР трябва да е в синхрон с политиката на министерството; изявленията, коментарите и другите форми на комуникация с медиите не бива да са противоречиви; недопустимо е подаването на недостоверна информация; медиите не бива да се изолират; подаващият служебна информация трябва да удовлетворява всички обществени очаквания; недопустимост на изтичане на информация, която е от значение за хода на следственото дело⁹.

Към посочените изисквания следва да се прибави и това, информацията да се предоставя на книжовен български език, ясно, точно и с конкретни данни. Публикуването на такава информация в сайтовете на отделните териториални и други служби на МВР е източник за оценяване нивото на езиковата култура на служителите от министерството.

3. Организация на полицейските офиси /приемни помещения/ и на документооборота в тях

Приемните помещения се осигуряват от областните управители и органите на местното самоуправление и местната администрация, съгласувано с Министерството на вътрешните работи и с неговите териториални служби. Правилното определяне на местоположението на приемните помещения е от съществено значение. Очакванията за продължителността от дейността на районните и младши районните инспектори е неопределена. По правило тяхната дейност е функция на общата държавна служба, която се осъществява от служителите на вътрешното ведомство. Характерен белег на тази служба е нейната непрекъсваемост, което предопределя постоянство на приемните помещения.

От съществено значение за ефективното функциониране на приемните помещения е избора на зоната, местоположението и разположението им. Препоръчително е приемните помещения да не са разположени на голямо разстояние от мястото на живеене на гражданите в обслужвания район. Местоположението на приемните помещения следва да е съобразено с функционалното обслужване на населението. В тази връзка тези помещения е целесъобразно да са на партерните етажи на жилищните кооперации или в самостоятелни къщи на първите им етажи. Разположението на приемните помещения по възможност трябва да е такова, че да дава възможност за лесен достъп на инвалиди и лица с увредено зрение, както и за бързо напускане на помещението при различни ситуации.

Важен елемент за институционалния имидж на районните и младши районните инспектори има начинът на поддържане на приемните помещения. Наблюденията в практиката показват, че това поддържане те извършват предимно със собствени средства и по някога не до там успешно. Липсата на комфорт в обстановката на приемните помещения, наличието на стари, замърсени и изпочупени мебели говори ясно и красноречиво за немарливост в дейността на съответния служител. Това състояние на приемните помещения отблъсква всеки гражданин дошъл да потърси квалифицирана полицейска помощ. Ето защо ръководствата на териториалните служби все повече трябва да обръщат внимание на подредеността и чистотата в приемните помещения на районните и младши районните инспектори, като им съдействат в тяхното поддържане.

Районните и младши районните инспектори приемат граждани в определено време, удобно за населението, по график утвърден от началника на Районното полицейско управление. На общодостъпно и видно място приемните помещения на районните и младши районните инспектори се обозначават с табела, на която са указани приемните дни и часове, и се поставя кутия за сигнали и предложения на гражданите. Населението на района следва да се уведоми чрез местните средства за масово осведомяване за местонахождението и телефонния номер на приемното помещение, както и за приемното време на гражданите. При необходимост в приемното помещение се организира дежурство от извънщатни служители на полицията. Служителите, обслужващи повече населени места, в зависимост от броя им приемат граждани най-малко един път седмично.

В съвременната правна регламентация за дейността на районните и младши районните инспектори от Националната полиция липсва “образец” за табелката, която се поставя на приемното помещение. Опитът в тази посока е, че табелката трябва да бъде с размери 30/21 см като с печатни букви се изписва наименованието на съответната териториална служба на МВР, приемните дни и часове на районния и младши районните инспектори.

3. 2. Организация на документооборота в полицейските офиси

Още със създаването на института на районния инспектор в България важна част от организацията на неговата дейност е воденето и съхранението на съответна служебна документация. Традиционно служебната документация на районните инспектори включва: книга на районния инспектор; тетрадка-дневник за планиране на работата и дневник за приемане на граждани.

Книгата на районния инспектор съдържа 24 позиции, които съдържат съответни графи. Графите периодично се попълват от районните и младши районните инспектори. Попълването на позициите и съответните от тях графи дава информация за: плана на района; кратка характеристика на района; списък на нормативните актове и решения на органите на местното самоуправление и местна администрация; населени места и брой на населението; жилищни домове; организации, фирми, банки и валутни бюра; ресторанти, столове, кафенета, театри, културни домове, паркове и други места за отдих на гражданите; хотели, туристически бази, пансиони, санаториуми и почивни домове; общежития; училища, други учебни и детски заведения; обекти ползващи общоопасни средства; обекти охранявани от охранителни фирми или самоохрана; неохранявани от охранителни фирми или чрез самоохрана обекти; извънщатни служители на районния инспектор; осъдени /изтърпяващи наказание/ лица; осъждани лица за умишлени престъпления; непълнолетни, склонни към извършване на правонарушения; лица, притежаващи за лично ползване огнестрелно оръжие; системни нарушители на обществения ред: лица употребяващи наркотични вещества, психично болни лица и лица, системно употребяващи алкохол, с агресивни прояви, чужденци и лица без гражданство, постоянно живеещи в района; отчет на извършените по-характерни престъпления /убийства, грабежи, изнасилвания, взломни кражби и други/; анализ на извършените престъпления в района през всяко тримесечие на годината; други справочни данни и бележки от проверки от работата на районния /младши районния/ инспектор.

Съвременната правна регламентация не указва как следва да се попълва и съхранява книгата. Липсва регламент и по отношение на това кой следва да попълва тази книга – районния или младши районния инспектор или инспектори, когато към първия има придадени такива служители. В какъв срок и с какъв цвят мастило трябва да се попълват данните. Липсват и указания за това, когато един районен или младши районен инспектор обслужва повече райони, колко книги следва да води. Липсват указания и какъв е периода на съхранение на книгата след като бъде изписана и подменена с нова, както и какъв е редът за възстановяване на изгубена или похабена книга. Целесъобразно е ДНСП-МВР да изготви в тази посока съответните методически указания.

Попълването на посочената служебна документация следва да бъде ясно и четливо. Документацията трябва да се съхранява в приемното помещение в метален шкаф. Наблюденията в практиката показват, че в някои случаи районните и младши районните инспектори предпочитат тази документация да се съхранява в Районното полицейско управление или в Полицейския участък. Препоръчително е често променящите се данни да се изписват с молив.

Непосредствените началници на районните и младши районните инспектори периодично проверяват воденето и съхраняването на служебната документация, като отразяват извършените проверки в съответните раздели. При приемане и сдаване на район не само книгата, но и цялата служебна документация би следвало да се предава срещу подпис.

От компетентното водене и съхраняване на служебната документация не само гражданите, но и ръководството на съответното полицейско управление си съставят мнение за организационната култура на всеки районен или младши районен инспектор. Това има значение от една страна за професионалната кариера на тази категория полицейски служители и от друга за институционалния им имидж .

Литература