Доц. Д-р тотка тодорова трифонова (митова) приноси във връзка с придобиване на образователната и научна степен „доктор”



Дата21.10.2017
Размер226.45 Kb.
#32858


СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ ЗА ЦЯЛОСТНАТА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА

ДОЦ. Д-Р ТОТКА ТОДОРОВА ТРИФОНОВА (МИТОВА)

ПРИНОСИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР”

1. Разработена е методична процедура за анализиране значението на предшествениците за получаване на високи и екологически устойчиви добиви от културите и сеитбооборотни двойки при многогодишни полски изследвания.

2. Предложена е комплексната оценка (R) включваща ранга на варианта по величина на добивите в зърно или енергия (RD) и ранга по величина на параметъра на стабилност (R), която подрежда предшествениците по значимост за едновременно осигуряване на високи и екологически устойчиви добиви. Чрез предложения модел R = RD+Rey+RE може да се извърши оптимизация на сеитбообращенията по величина и екологическа устойчивост на добивите и ниво на енергийните разходи.

3. Изследвани са възможностите за използуване на голям брой статистически параметри за оценка на екологическата устойчивост на добивите от културите, сеитбооборотните двойки и сеитбообращения. Тези параметри позволяват да се анализира, както варирането на добивите по години, така и относителното участие на всеки вариант в общото вариране при взаимодействието вариант х среда.

4. Формулирани са показателите за енергийна оценка на минералното торене, начина им на реализация и е установена енергийната ефективност на минералното торене при различно редуване на полски култури и сеитбооборотни двойки за района на изследване.

5. Въз основа на данните от многогодишни комплексни изследвания е установено значението на факторите предшественик, минерално торене, година на опита (с нейните метеорологични особености) и техните взаимодействия за повишаване нивото и екологическата устойчивост на добивите от основни полски култури, които могат да се използуват за създаване на модел на продуктивостта на сеитбообращения за района на изследване. Получената информация може да се използува за изгражане на устойчиви системи на земеделие.



С П Р А В К А

за научните и приложни приноси в научните трудове

НА Д-Р Тотка Тодорова Трифонова (Митова) за придобиване на академичната длъжност „Доцент”

Основните научни приноси от изследванията свързани с изучаване ролята на различни агротехнически фактори за повишаване продуктивността на основни полски култури, образуваните сеитбооборотни двойки и сеитбообращения и методите за тяхната оценка в устойчивите системи на земеделие могат да бъдат групирани в следните направления:


1. Нови и усъвършенствувани методически подходи за оценка и анализ на различното редуване на полски култури в устойчивите системи на земеделие


  1. В теоретичен аспект въз основа на многогодишни научни изследвания е установено, че агрономическите цели на сеитбообращенията (повишаване продуктивността на системата), икономическите (осигуряване на печалба в отделното стопанство и на националната система) и екологичните цели (запазване качеството на околната среда) напълно покриват изискванията за изграждане на нискоресурсно и устойчиво земеделие (8, 21).




  1. Предложени са нови начини за анализ на резултатите от сеитбообращения с цел получаване на емпирични характеристики на отделните технологични елементи. Те включват: изразяване чрез математико-статистически методи на количествените и качествените зависимости между изследваните агротехнически фактори; определяне значението на основните фактори и техните взаимодействия за формиране на общата продуктивност на сеитбообращенията, които са абсолютно необходими за тяхното оптимизиране (20, 21).

Предложени са за използуване статистически параметри, които допълват анализа на резултатите и позволяват да се изберат варианти, за едновременно осигуряване на висока продуктивност и стабилност на добивите- условие за устойчиво развитие на системата (19, 23).


  1. Разширени и допълнени са принципните положения и методическия подход за изграждане на сеитбообращения по райони на страната, като са предложени коефициенти с цифрови стойности за въздействието на предшественика. Предложените коефициенти отразяват процентното изменение на добивите след различните предшественици спрямо монокултурата (24).

1.4. Разработена и предложена е система от показатели измерващи връзката между вложените енергийни разходи за минерално торене и получената допълнителна енергия с добива. Този подход позволява да се извърши оптимизация на торенето в зависимост от целите на производство: по добив на зърно и енергия на 1 kg минерален тор, ефективност на вложената енергия за торене и общ прираст на добива (8,15).




  1. Предложен е модел за комплексна оценка на системите за обработка на почвата, който се основава на определяне ранга на варианта по величина и екологическа стабилност на добивите, и ниво на енергийните разходи. Предложената методична процедура позволява да се оптимизират вариантите за обработка на почвата по величина на разглежданите параметри (23) .

1.6. С помощта на математико-статистическия анализ са установени причините за вариране на добивите при различно съчетание на агротехническите фактори (предшественик, минерално торене, година на опита, уплътняване, обработка на почвата, напояване). Те допълват и разширяват количествено-оценъчната им характеристика и са основа за изграждане на модел на продуктивността на сеитбообращенията (6,10,17,22,14).


2. Агротехнически фактори и продуктивност на различни култури, сеитбооборотни двойки и сеитбообращения
2.1. В продължителни полски изследвания е установено прякото влияние на предшествениците и взаимодействието им с нормата на торене за формиране величината и качеството на добивите от пшеница, царевица за зърно, царевица за силаж, грах за зърно и соя. Определена е продуктивността на образуваните сеитбооборотни двойки и сеитбообращения по общ добив на суха маса , протеин и енергия.

Установено е, че продължителното монокултурно отглеждане на пшеницата на карбонатен чернозем (1972-1985г.), на царевицата и граха на излужена смолница (1983-1992г.) води до намаляване на добива на зърно, до влошаване на неговото качество и структурните елементи на добива в сравнение с редуването, независимо от нормите на торене на културата и предшествениците (4,5,10,25).


2.2. Чрез многогодишни полски изследвания е установено, че включването на култури с различни биологически особености в триполни и четириполни сеитбообращения (с 25, 50 и 33% участие на изследваните култури) намалява варирането на общата продуктивност и е условие за устойчивост на системата. На първо място по добив на енергия се нареждат сеитбообращенията с 25 и 33% участие на царевицата, а при правилно избрани и извършени агротехнически мероприятия, най-високи добиви протеин се получават от сеитбообращенията с бобови култури (8, 20).
2.3. Определена е ролята на сортовото и видово редуване за изменение на добива при различна продължителност на повторно отглеждане на пшеница. Установено е, че сортът е основен фактор за изменение на добива, когато пшеницата се отглежда като I година повторка, а при отглеждане след двугодишно стърнище добивът зависи повече от условията на годината. Повторното отглеждане върху стърнище от един и същи сорт води до по-голямо намаление на добива в сравнение с другите варианти (13).
2.4. С помощта на математико-статистически методи подробно е проучено взаимодействието между метеорологичните и агротехническите фактори в неуплътнени и уплътнени сеитбообращения.

Установено, че метеорологичните особености на годината и съчетанието им с останалите елементи на системата (торене, обработка) имат по-голямо значение за вариране на добивите от царевицата за зърно и силаж в сравнение с останалите култури в сеитбообращението. Включването на грахово-ечемичена смеска като предкултура на силажната царевица повишава общата продуктивност на уплътненото сеитбообращене и не оказва отрицателно влияние върху добива от основната култура (17, 22).


2.5. Установена е продуктивността на самостоятелни посеви от царевица за силаж и два хибрида сорго, както и на смесени посеви на царевица и сорго в съотношение 50: 50. По добив на свежа биомаса смесеният посев се изравнява с чистия посев на царевицата, като в години с лятно засушаване добивът от този вариант се увеличава от по-високото процентно участие на соргото в общия добив (11).

Тези резултати са основа за формулирането на правилни технологични решения при различните ситеми на земеделие.


2.6. Направен е анализ на получените резултати от комплексни изследвания с различни видове обработка на почавата в страната и тяхното влияние върху уплътняването на почвата, икономическите резултати и стабилността на добивите. За поддържане на екологическото равновесие системите за обработка на почвата трябва да бъдат съобразени с физическото състояние на почвата, типа на сеитбообращението и метеорологичните условия във всеки район (32, 33, 34,35). Установено е, че от системите с нулеви оработки не могат да се получат високи добиви, дори при благоприятни метеорологични условия, докато системите основаващи се на оран с плуг се характеризират с по-висока екологическа устойчивост на добивите ( 19).


  1. Екологични аспекти на различното редуване на полски култури




  1. Установено е, че чрез отглеждането на грах като междинна култура и заораване му за зелено торене, повърхностният отток се намалява 3-4 пъти, в сравнение с варианта без уплътняваща култура и се постига благоприятен ефект върху физичните и водни свойства на слабо ерозирана канелено-горска почва.

3.2. За първи път са получени научни данни за енергийната ефективност на различни норми минерални торове при царевица и пшеница включени в четириполно сеитбообращение на излужен чернозем и значението им за подобряване на енергийния баланс. Енергийният анализ показва, че всеки MJ енергия изразходвана за торене осигурява допълнителна енергия от обща продукция съответно 1,2-3,7 MJ при пшеницата и 3,5-5,4 MJ при царевицата (15).




  1. Въз основа на получената информация за износа на основни хранителни елементи с добива от грах след различни предшественици и нива на торене са изведени регресионните уравнения, описващи връзката между добива и износа. Те могат да се използуват за оптимизиране торенето на граха и подобряване баланса на хранителните елементи в сеитбообращението (7).




  1. Установено е, че когато пшеницата се отглежда като продължителна монокултура настъпва влошаване на фитосанитарното състояние на посева- увеличава се количествено-тегловното заплевеляване до 2-3 пъти; случаите на нападение от болести са по-чести отколкото при отглеждане в редуване с грах. Удвояването на торовата норма също води до увеличаване на нападенията от болести (5, 25).

3.5. В продължителни комплексни изследвания е установена степента на влияние на различното редуване на полски култури в съчетание с различни норми на минерално торене върху основни химични и водно-физични свойства на карбонатен чернозем и излужена смолница. Влиянието на отделните култури в повечето случаи е несъществено, но наличието на бобови култури в сеитбооборотните двойки е свързано с положителна тенденция за подобряване на азотния режим на почвите. Анализът на причините за изменение на минералния азот на излужена смолница показва, че взаимодействието торене х предшественик е основен фактор, а за фосфора основно значение има минералното торене. При правилно редуване на културите физичните параметри се поддържат в граници близки до оптималните (11, 28, 29, 30, 31, 36).



справка за Приносите в научната продукция на

доц. д-р тотка тодорова трифонОва (митова), след първото хабилитиране
Научните приноси тематично са систематизирани в 4 основни направления:1) Обосноваване на технологии и технологични решения за устойчиво производство с диференциран агроекологичен подход при конвенционално земеделие; 2) Обосноваване на технологии и схеми на сеитбообращения за биологично земеделие; 3) Дефиниране на земеделски практики за смекчаване промените на климата и повишаване адаптацията на земеделието; 4) Технологични решения за устойчиво производство на енергийни култури и създаване на енергийно ефективни технологии в различни производства. Те се явяват продължение на научните изследвания до получаване на академичната длъжност доцент.


  1. Обосноваване на технологии и технологични решения за устойчиво производство с диференциран агроекологичен подход при конвенционално земеделие.




    1. Разширена е научната информация и в екологичен аспект са обосновани съвременни схеми на сеитбообращения за устойчиво производство на зърно и биомаса. В специализирани сеитбообращения за зърно с участие на основни култури (царевица, пшеница, ечемик) е установено влиянието на комбинирания ефект на обработки на почвата, различаващи се по-дълбочина и начин на извършване и норми на торене с различна степен на редуциране. Получени са количествени стойности за износа на основни хранителни елементи с добива на основна и допълнителна продукция, които могат да се използват за утойчиво управление на хранителния режим в рамките на сеитбообращения (5). Дефинирани са основни ограничения за прилагане на обосновани сеитбообращения (69, 75).

    2. Направена е оценка на комбинирания ефект от отделните технологични елементи (вид на обработка на почвата, хербицидни комбинации, норми на торене) върху количественото и видово заплевеляване, като е доказана ефективността им на приложение в цялостна система в рамките на различни триполни сеитбообращения. В края на ротацията видовото заплевеляване е по-силно зависимо от замяната на плужната оран с плитки обработки, а количественото- от нормите на минерално торене, особено при последователно редуване на житни култури със слята повърхност (6).

    3. Получени са нови количествени стойности за износа на въглерод и основни хранителни елементи чрез течния и твърд отток при два почвени типа. Доказано е, че нулевата и минимална обработка редуцират неколкократно ерозионните загуби и потенциалната възможност за влошаване на почвеното плодородие в резултат на ерозия. Общите загуби на въглерод и изследваните хранителни елементи се определят повече от количеството на почвените загуби, отколкото от тяхната концентрация в оттока (34, 37, 39, 42, 54, 56, 74).

    4. Установена е ефективността от приложението на противоерозионната технология (прорязване с ходообразуване и браздообразуване) на карбонатен чернозем, средноерозиран, с наклон от 5°. Доказано е, че тази технология поддържа водно-въздушния режим на почвата в благоприятни граници, създава по-добри условия за растеж и развитие на царевицата и води до повишаване на добива, а намаляването на ерозията е значително в сравнение с варианта без приложение на протиерозионни мероприятия (34, 54).

    5. В условията на комплексни изследвания е доказано, че по-висок екологичен ефект и ограничаване на ерозионните процеси се постига, чрез комбиниране в система на земеделските практики (избор на култури и обработки, торене, уплътняване на окопното поле с междинна култура) в зависимост от конкретните почвени и климатични условия. Изнесените с ерозираната почва въглерод и хранителни елементи при окопната култура (сорго) са 2 пъти по-големи в сравнение с тези при житната култура със слята повърхност, а изключването на плужната оран от системата редуцира почвените загуби. Получените конкретни резултати за сеитбообращения с участието на различни култури (овес, сорго, царевица, грахово-ечемичена смеска) са основа за изграждане на ефективни почвозащитни технологии (39, 34, 14, 15, 50, 54).

    6. Допълнена е научната информация с нови данни за промяната на граничните стойности на основни физични параметри (влага, обемна плътност, твърдост) под влияние на обработка на почвата, различаваща се по интензивност и начин на извършване, пространственост и дълготрайност на въздействието при различни почвени типове. Установено е, че прилагането на системи за обработка на почвата, включваща минимална и нулева обработка на почви с тежък механичен състав подобрява структурата на почвата, но влошава останалите воднофизични параметри, като при нулевата обработка се достигат критични за културите стойности (23, 35). Разработена е база от данни, която има особено значение за взимане на решения за ограничаване на деградационните процеси (27, 50).

    7. Установено е, че по-бързо влошаване на физичните характеристики и риск от уплътняване настъпват при последователно редуване в сеитбообращението на житни култури със слята повърхност, независимо от това с какво средство се извършва обработката. Доказано е, че последователното редуване на окопни и култури със слята повърхност позволява да се оптимизира обработката чрез замяна на плужната оран с по-плитки, а този вариант се характеризира с най-висока продуктивност (28, 29).

    8. Направена е оценка на значението на бобовите култури за земеделието и включване им в полските сеитбообращенията (36). В тази връзка е изследвано влиянието на различни начини на извършване на основната обработка на почвата за сеитба на люцерна в съчетание с норми на торене и време на внасяне върху добива за целия 4-годишен жизнен цикъл на люцерната. Доказано е, че през първите години минералното торене има по-силно изразен ефект при по-плитките обработки. Определена е оптималната комбинация от изследваните фактори, която осигурява най-висок добив, най-ниско заплевеляване и оптимални стойности на изследваните почвени параметри при отглеждане на люцерната (57, 66).

    9. Установено е, че в края на периода във варианта с разрохкване на почвата, като основна обработка при люцерната, са отчетени най-високи стойности в съдържанието на органичен въглерод и на хуминови киселини. Получените данни може да послужат за актуализиране на технологията в посока на постигане на по-висок екологичен и икономически ефект (57, 40, 16).

    10. В многогодишни изследвания е установена специфичната и времева промяна в съдържанието на почвения органичен въглерод, и промяната във фракционния състав на хумуса под влияние на вида на културите, изграждащи сеитбообoротните двойки (бобови или небобови култури, окопни или култури със слята повърхност) в комбинация с останалите земеделски практики. Тази научна информация е основа за съставяне на модел за поддържане баланса на почвеното органично вещество при конкретните условия (30, 72).


2. Обосноваване на технологии и схеми на сеитбообращения за биологично земеделие

2.1. Проведени са най-продължителните полски експерименти със сеитбообращения за биологично земеделие (оп. поле Суходол, Софийско и Самоков) като са обосновани схеми за получаване на качествена продукция от полски култури с особена важност за производители и преработватели (пшеница, ръж, картофи, зелен фасул и др.) ( 45, 73, 77). Формулирана е ролята на научните изследвания за развитие на биологичното земеделие (1).

2.2. На базата на количеството и качеството на инкорпорираната биомаса са предложени култури и смески (пролетни и зимни форми) като междинни култури за растителна покривка (cover crops) и зелено торене в полето на окопни култури (сорго и картофи) в биологични сеитбообращения. Изследвани са самостоятелни посеви на пролетен и зимен грах, еспарзета, смески на пролетен грах и овес, зимен грах + ръж, фий и овес (59, 45, 73).

2.3. Дефинирана е ролята на междинните култури за поддържане на фитосанитарната обстановка на посева и намаляване на заплевеляването. Доказано е, че под влияние на земеделските практики, видовото разнообразие от плевели е силно ограничено. Преобладават предимно едногодишни плевели, които лесно се контролират с последващи вегетационни обработки при окопните култури и разнообразяване на културите в сеитбообращението. Многогодишни видове се наблюдават само на локални петна, без съществено значение (44, 60, 53).

2.4. Получени са оригинални данни за промяната на качествени почвени параметри (микробиологични, агрохимични, воднофизични) и баланса на основни хранителни елементи при биологично управление на почвите в сеитбообращения ( 64, 62, 53, 59). Подчертано е, че устойчивото управление на почвите при биологично земеделие изисква системен контрол на всички почвени характеристики, тъй като за периода балансът на N, P и К е отрицателен, а промени в почвената реакция не е установена (64).

2.5. Установено е, че практиката за инкорпориране на цялата биомаса от зимни междинни култури (бобови култури или смески с житни) е една алтернатива при отсъствие на минерално торене в биологичните сеитбообращения- подобрява съдържанието на минерален азот в полето на следващата култура (картофи), предоставя биомаса с оптимално за минерализация съотношение C:N. За 5-6 седмици след заораването се достига до пълна минерализация, което съвпада с фазата на активно потребление от картофите, но стойностите варират силно по години (32%) (64). Получените данни са необходими за съставяне на положителен баланс на хранителните елементи в рамките на сеитбообращения.

2.6. Установено е специфичното и времево вариране на основнни водно-физични почвени параметри (влага, обемна плътност, порьозност, твърдост, структура) на излужена канелена горска почва под влияние на зимни покривни култури за зелено торене в полето на картофите (Суходол, Самоков). Обоснована е необходимостта от включването им в сеитбообращенията, поради благоприятното влияние и поддържане на стойностите под критичните за развитие на културата (62, 22).

2.7. Получени са оригинални данни за приноса на културите за зелено торене в баланса на почвения органичен въглерод, особено в полето на култури с интензивна обработка и малко растителни остатъци, каквито са картофите при повторно отглеждане в едно и също поле (59, 45).

2.8. Определено е функционалното състояние на микробиалната ризосфера в почвата (при органично и зелено торене, бобови и небобови култури, окопни и житни култури), дефинирани са агротехнически практики за активизиране на нейната дейност, за поддържане и развитие на почвеното биоразнообразие, специфични групи и обща биологична активност. Потвърдена е по-високата активност при органично торене, както и спецификата по култури (51, 65).

2.9. Приложен е нов модел за определяне баланса на хранителните елементи в рамката на фермата, който осигурява по-ефективен контрол на разходите и ограничава екологичните рискове (52), както и валидиране на модела CERES-Wheat за прогнозиране загубите на нитратен азот (26). Определени са параметрите на модел на екологична ферма и добри земеделски практики за смекчаване на неблагоприятните климатични въздействия при конвенционално и биологично управление на обработваемите земи на ниво ферма (4).


3. Дефиниране на земеделски практики за смекчаване промените на климата и повишаване адаптацията на земеделието

3.1. В теоретичен план са дефинирани земеделски практики (обработка на почвата, сеитбообращения, угари и междинни култури за растителна покривка, управление на растителните остатъци) за намаляване емисиите на парникови газове от земеделието и постигане на въглеродно секвестиране, и новата екологична роля на сеитбообращението. Тези резултати имат значение за интензифициране на научните изследвания и получаване на специфични данни за страната (19, 21, 41, 47, 48, 55).

3.2. С цел предоставяне на механизъм за дефиниране на добрите практики са получени първите входящи данни за тестване на математически модел за страната, като е предложен модел за прогнозиране прихода на въглерод в почвата с кореновата биомаса на култури, включени в различни сеитбообращения. Доказано е, че приходът в баланса на органичен въглерод в почвата се определя от структурата на сеитбообращението, а разходната- от обработката на почвата (24,25).

3.3. Анализирани са тенденциите в емисиите на парникови газове от българското земеделие, както и бариерите пред фермерите за приложение на добрите практики, като средство за смекчаване на климатичните промени на местно ниво. Подчертано е, че тези процеси са много продължителни и е необходимо да се развият и приложат по-ефективни технологии (41, 19, 21).

3.4. Предложени са технологични решения за редуциране на загубите от земеделските култури при засушаване- като редуциране броя на обработките, съобразяване с конкретните почвени параметри (влага, обемна плътност) и управление храненето на растенията, както и оптимизиране на сеитбообращенията като фактор за стабилизиране на добивите ( 7, 31, 75).

4. Технологични решения за устойчиво производство на енергийни култури и създаване на енергийно ефективни технологии в различни производства

4.1. Формулирани са екологичните аспекти, потенциала на земеделието за производство на биомаса и съвременните проблеми (намаляване на емисиите на парникови газове, висока енергийна ефективност, възможност за въглеродно секвестиране) при отглеждането на многогодишни тревни енергийни култури (Miscanthus, Switchgrass, Reed canary grass). За първи път са дадени съответните български найменования, които са залегнали в нормативни документи (38, 76, ІV5, ІV7, ІV8).

4.2.Получени са оригинални данни за продуктивността, качеството на биомасата и е направена оценка на условията за отглеждане на многогодишни тревни енергийни култури (Miscanthus giganteus и на Switchgrass) вкл. два района за фиторемедиация (Златна Панега и Челопечене), необходими за разработване на технология за тяхното отглеждане (63, 76, 78).

4.3. Дефинирани са абиотичните стресови фактори за отглеждане на рапица (за 4 региона на страната), като са анализирани на местно ниво чрез статистически параметри на дългогодишна статистическа редица. Анализирани са основните стресови метеорологични параметри (засушаване, високи и ниски температури и др.) през основни фази от развитието на рапицата (сеитба, цъфтеж, формиране на семената) с цел ограничаване на рисковете за добива и качеството. Тези данни може да се използват за прецизиране датите на сеитба на рапицата и избор на сорт (20, 61, 67).

4.4. Получени са нови данни за сортовата реакция на рапица към минералното торене, износа и баланса на хранителни елементи (N, P, K) и влиянието на почвения воден дефицит с цел обосноваване на екологична и енергийно ефективна технология. При условията на почвен воден дефицит (40% ППВ) настъпват промени в растежа и развитието на кореновата биомаса, в съотношението зърно:вегататична биомаса и получените добиви (3, 49).

4.5. Проучено е влиянието на различни агротехнически практики, техните енергийни еквиваленти в технологичния процес при производството на домати в стъклени оранжерии. В резултат са предложени вариантни решения (нови методи за дезинфекция, нови препарати за растителна защита, методи за обработка на почвата), които намаляват разхода на енергия с 25.97%, енергийната интензивност на 0.89 MJ/kg домати и се подобрява съотношението енергийни приходи-енергийни разходи (0.51-0.9)( 46, 17).

4.6. Обоснована е необходимостта от нов подход при отоплението в оранжерийното производство и оптимизиране употребата на торове и пестициди, основни фактори за влошаване на екологичната среда, които участват съответно с енергиен дял от 21,58% и 10.04 % от общите (18, 46). Доказано е, че въвеждането на нови методи за обеззаразяване (соларизация и интегриран метод), както и внасянето на биофунгицид повишават коефициента на енергийна ефективност, намаляват екологичните рискове и подобряват икономическите резултати (17).

4.7. Определена е ефективността и границите на варирането на параметрите на работа на различни технологични машини, агрегати и конструктивни решения при нарязване на билки и слама на различна дължина, както при тяхното балиране и транспортиране. Установени са специфичните разходни елементи на енергийния баланс, което е от значение за оптимизиране на производствените процеси (11, 12, 13). Направен е сравнителен анализ на три начини на прибиране на зърнено-житните култури и приспособление за нарязване на слама (10, 9).



ПРИНОСИ, СВЪРЗАНИ С РАЗВИТИЕТО НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ НА УЧЕНИТЕ, НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ И ДР.
5.1. Участие в работни групи за дефиниране на основните приоритетни направления на научните изследвания в страната и в областта на аграрната наука, чрез участие в колектива разработил нормативни документи Приложение 1:

  • «Национална стратегия за научни изследвания»,

  • «Стратегия за развитие на аграрната наука 2003-2006г» (НЦАН);

  • «Стратегия за развитие на научните изследвания в областта на аграрния сектор, 2009-2018».

5.2. Като национално контактно лице на страната по приоритет «Устойчиво развитие, глобални промени в климата и екосистеми» 6FP, EC, активна работа за повишаване капацитета на учените за участие в Рамковите програми за научни изследвания на ЕС чрез информационни материали, информационни дни и търсене на партьори. Приложение 2.

5.3. С цел подобряване условията за научни изследвания участие в организирането на отговорни национални форуми за науката «Национален форум за науката», 2005г, организиран от Президента на РБългария и изготвяне на Доклад «Състояние на аграрните научни изследвания в България», публикуван в сп. Наука. Приложение 3.

5.4. Активна работа с Националния съвет за научни изследвания към Министъра на образованието, като член на съвета и по приемането на регулаторни документи. Приложение 4.


  • Изготвяне на годишния доклад за състоянието и развитието на научните изследвания в научните организации и висшите училища.

5.5. Подпомагане академичното израстване на учените от системата на Селскостопанска Академия като: Приложение 5.


  • член на Специализирания научен съвет «Общо земеделие, почвознание и агрохимия» към ВАК;

  • член на Научни съвети към Институти от системата на Селскостапанска Академия (ИП «Н. Пушкаров», И-т по земеделие Карнобат, И-т по семезнание, Русе; Институт по фуражни култури, Плевен и др.;

  • член на Експертен съвет към ССА за отчитане и приемане на научни проекти.

  • Ръководител на двама докторанти: Иван Христов, защитил и Виолета Благоева-с право на защита;

  • Рецензент на учени за придобиване на образователната и научна степен «доктор»: Иван Стоянов, Дора Донкова и др.

  • Рецензент на учени за хабилитиране и получаване академичната длъжност «доцент» и «професор»: Люба Глогова, Стайка Стратиева, Ивайло Вълчовски, Марина Ангелова, Димитър Андонов и др.

5.6. Активна работа, като главен редактор и член на редколегии на научни списания за подобряване качеството на публикуваните материали в научните списания на ССА: Приложение 6




  • Гл. Редактор и член на редакционната колегия на списание «Растениевъдни науки;

  • Член на редакционната колегия на списание «Bulgarian Journal Agricultural Science”, „Journal of Central and Eastern Agriculture”, „Селскостопанска Наука”;

  • Рецензент към сп. IF „Soil and Tillage Research”, като само за 1 година са изготвени 16 рецензии;

  • Член на редколегиите на сп. „Земеделие +”, „Агроном” и активен автор.

5.7. През целия период, след първата хабилитация, ангажираност с организирането на научни мероприятия на институтско, национално и международно ниво: Приложение 7



  • Международни научни конференции в чужбина: „International Conference Soils under Global Change – a Challenge for the 21st Century, Constanza, Romania, 2002.

  • Като член на Ръководството на Международната научна организация по обработка на почвата ISTRO (International Soil Tillage Research Organization) активна работа по организирането на 17-ия Конгрес в Германия, 2006г и на 18-ия в Уругвай през 2012г.

  • Конференция “Управление, използване и опазване на почвените ресурси”, ИП „Н. Пушкаров”, 15-19 Май 2005г, София.

  • Организиране на национална и международна научна конференция, съвместно с Русенски Университет, «Обработка на почвата и екология» България, Албена, 2009 и др.

5.8. Член на редакционните колегии на сборници с научни доклади от международни научни форуми, проведени в чужбина (Румъния, Уругвай) и член на научните комитети на международни форуми: „Почвознанието- основа за устойчиво земеделие и опазване на околната среда, международна конференция „60-години Институт по почвознание- „Никола Пушкаров”, 13-17 май 2007, София; Редактор на Сборника „Обработка на почвата и екология”, 2009 и др. Приложение 8

5.9. Организатор на международни семинари по международни проекти, като координатор на проектите: Приложение 9



  • „Optimizing of variety trials in Bulgaria confirm the EU-Directives, BORVAT, BUL/001/)02, Co-operation Program between Flanders and the Candidate member states in Central and Eastern Europe, 5. Октомври 2005г, Координатор на проекта за страната доц. д-р Т. Митова.

  • Reduction of soil erosion and soil carbon and nutrient losses by reduced tillage cultivation in Bulgarian arable land, Project BUL/001/03. Cooperation Flanders with Central and Eastern Europe, 19/20 Октомври 2006г. ; Координатор на проекта за ИП „Н. Пушкаров, доц. Т. Митова.

5.10. Съавтор на «Ръководство за сортоизпитване в България съгласно Директивите на ЕС”, 2006 заедно с prof. L. Carlier, J.Van Waes, M. Vlahova, Приложение 10.

5.11. Съгласно заповеди на Министъра на земеделието и храните участие в различни работни групи за изработване на становища и документи. Приложение 11.

  • Участие в работна група за изготвяне на материали за включване в Националната програма за развитие:България 2020.

  • Участие в работна група за изготвяне на Методика и указания по Процедура за оценка техническото съответствие между размера на инвестициите и размера, целите на стопанството по Мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства”. Заповед на Министъра на Земеделието и храните.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница