Доц д-р Виолета Цакова

Проблемите на авторското право днес са изключително актуални и широко дискутирани. Законодателите, политиците, бизнесът и дори всеки гражданин са все по-чувствителни към тях особено когато става въпрос за интелектуално пиратство. Интересът към авторското право и необходимостта от познаването му растат, а специализираната литература е оскъдна. Затова „Илюстрована история на авторското право” е една приятна изненада и полезно четиво за българския читател. Нейният автор - Едуард Самюълс, е преподавател в Нюйоркския юридически институт. Повече от 25 години той работи в областта на авторското право, три от които е посветил изцяло на своята книга. Богатият му преподавателски опит и системноto изследване на съдебната практика са намерили отражение в нея чрез многобройни съдебни и практически казуси. Специалнi достойнствa на книгата са богатото й илюстроване и изключително живият език.

За читателите, които си задават въпроса какво представлява авторското право, за да преценят дали тази книга ги интересува, ще кажем няколко встъпителни думи.

Авторското право е най-забележителната правна система, създена досега. Това е победа и тържество на човешкия разум, признал на авторите на произведения на литературата, науката и изкуството правото на собственост върху тях, изразяващо се в предоставената им възможност да контролират интелектуалната и икономическата съдба на своите произведения. За първи път това се случва в Англия, когато през 1710 година е приет Закон за авторското право, много подходящо назован Закон за поощряване на знанието ... В САЩ такъв закон е приет през 1790 г., което е и основание авторът на книгата често с гордост да говори за прозрението и далновидността на тогавашните законодатели и за повече от двувековната история на авторското право в САЩ.

През 1886 г. 10 държави приемат първия международен договор в областта на авторското право - Бернската конвенция за закрила на произведенията на литературата и изкуството. Признанието за силата на значението на тази конвенция е членството в нея днес на над 140 държави, вкл. и на България, и то още от 1921 г. От тази година датира и първият у нас закон за авторското право.

Събитията, с които е наситено времето от първото признаване на авторското право досега, са изключително динамични и атрактивни, но не много известни. С книгата на Едуард Самюълс те стават близки, познати и обичани, защото ни връщат към спомени и пораждат емоции, правят ни съпричастни с историята на авторското право, а също и с неговото настояще и бъдеще. Изкушени от историята на авторското право са всички негови изследователи, но доколкото ни е известно, единствен Самюълс ни я представя богато онагледена с множество фотографии, скици, схеми, карти и друг фактологичен материал.

Формално книгата се представя в две части, но в нея лесно се разпознават три. Третата е послание към мъдрите и далновидни съвременници, което авторът умело е закодирал в уводните и заключителните думи и на тях ще се спрем специално накрая.

Първата част на книгата, озаглавена „Авторското право и технологиите”, ни представя по интересен и интригуващ начин връзката между две на пръв поглед независими области на творческата дейност на човека - техническата и художествената. Може да изглежда странно, но връзка между тях има, и то изключително силна, защото:

- на печатарската машина на Гутенберг дължим възможността да имаме книжното богатство на публичните и частните библиотеки;

- на фонографа на Едисон - да слушаме на публични места и при домашни условия любимите си музикални произведения;

- на фотокопирната машина на Честър Карлсън - да ксерокопираме необходимите ни печатни материали;

- на десетки други изобретатели - да слушаме и гледаме любимите си произведения и техните изпълнения по радио и телевизия, чрез компютър, DVD и интернет мрежата. Всички те правят възможен бързия, лесен и висококачествен достъп до произведения на изкуството, които често забравяме, че са обекти на авторското право, т.е. нечия собственост, която трябва да се уважава, както всяка друга собственост.

Втората част на книгата скромно е назована „Основи на авторското право”. В действителност тя изобилства с актуални проблеми, чрез които Самюълс ни разкрива тънкостите и тайнството на различни аспекти на авторското право, някои от които ще представим накратко.

Преди всичко - какво защитава авторското право? Отговорът сякаш е лесен - всеки би казал: книги, звукозаписи, картини, скулптури, филми, музика, сценични постановки, фотографии, компютърни програми, карти, архитектура... Списъкът е дълъг и продължава да се разширява. Въпросът е: какво обединява толкова разнородни творби? Кой е общият критерий за попадането им под авторскоправна закрила? Отговорът и тук е сравнително лесен - оригиналността. И точно тя, преценката за оригиналност, създава трудности. Защото литературно произведение ще са и записките на студенти, но те няма да бъдат защитени от авторското право заради липсата на оригиналност. Фотографско ще е и произведението на фотографа, заснел едно събитие, но то ще бъде защитено от авторското право само при определени условия. В този смисъл Самюълс привежда много примери за различни произведения, като провокира и нас – читателите, с въпроса - налице ли е оригиналност, можем ли да я открием, къде е тънката граница. С това книгата е и чудесна школа за мислене на студентите, изучаващи проблемите на авторското право. Тя им предоставя възможност сами да решават казуси, за да изпитат удовлетворение от собствено намереното решение.

Авторът не ни оставя да се съвземем от първата изненада - за сложността и тънкостите на авторското право, и ни поднася втората - за т.нар. същностно сходство или интелектуалната кражба. С помощта на интересни примери от действителността е очертана тънката граница между истинското творчество и имитацията. Тя става все по-интелигентна и изтънчена. Копирането на творбите вече не е буквално. Използват се магнетични елементи на успешно и любимо произведение, които инстинктивно ни привличат. Самюълс ни разкрива благодатната почва за интелектуалната кражба. Обект на посегателство може да бъде буквално всеки елемент от една творба - сюжет, герои, музикални тонове, светлосенки, внушение. И всичко това е демонстрирано чрез решени дела за същностно сходство, в клопката на което попадат множество известни автори, изпълнители и фирми - Стивън Спилбърг, Метро Голдуин, Макдоналдс и др. А всеки който държи книгата в ръцете си със сигурност ще се досети за много други познати му случаи на изтънчено заимстване, с които сме заобиколени. Самюълс всъщност ни предупреждава - бъдете наблюдателни, внимателни и предпазливи при срещата си с интелектуална кражба.

Друг специфичен проблем на авторското право, представен в книгата, е възможността за свободно използване на защитени произведения. Това е компромисно решение за преодоляване на конфликта между два вида права - на автора върху създаденото от него произведение и културните права на личността, изискваща свободен достъп до създадените произведения. Решение, възприето в международните договори и в националните законодателства като признание за върховенството на културните права на членовете на обществото пред частните интереси. Затова всички ние можем спокойно да възпроизвеждаме литературни, музикални, аудио-визуални и други произведения, стига това да се прави с академични, образователни и изследователски цели - за личното ни културно обогатяване или информиране.

Като основен акцент в цялата книга стои въпросът: Идва ли краят на авторското право в условията на интернет? Самюълс дава и аргументира своя отговор, към който се присъединяваме и ние. Интернет направи силно уязвимо авторското право, но и провокира неговото развитие с уредбата на ново равнище на закрила на интелектуалните усилия. Доказателство за това е Законът на дигиталното хилядолетие на САЩ, както и договорите на СОИС за авторското право, изпълненията и звукозаписите. Доказателство са и своевременните изменения в българския Закон за авторското право и сродните му права, с признаване на интернет правото на авторите, възможността да използват технически средства за защита на своите произведения и информация за управление на авторски права.

Най-впечатляващо в цялата книга е богатото илюстроване. Колонното оформление на текста и доказателственият материал позволяват четенето им и като самостоятелни произведения. При това колкото пъти се чете книгата, толкова пъти се откриват нови неща:

- за историята на авторското право въобще;

- за съдържанието на авторското право по законите на САЩ;

- за съдебните дела по нарушаване на авторското право;

- за еволюцията на международните договори в областта на авторското право и др.

Затова нека оставим на читателите сами да открият за себе си това, което най-много ги вълнува и интересува.

Няколко думи за закодираните от Самюълс поуки в началото и в края на книгата:

- Първо: творчеството е удивителен феномен. То трябва да се уважава, стимулира, подкрепя и оценява по достойнство, за да се поддържа живо съзиданието и креативността, на които се дължи целият прогрес и благоденствието на обществото.

- Второ: авторското право не е вредоносен монопол и бариера пред творчеството. Обратното, то е допринесло много повече за културното развитие в сравнение със закони, програми, инициативи и финансови средства в името на това развитие.

- Трето: заниманията с проблемите на авторското право са трудна и всепоглъщаща работа. Затова е необходимо време, морална, организационна и финансова подкрепа, каквато авторът е имал шанса да получи. Над 70 са поименно посочените в началото на книгата лица и фирми, подпомогнали нейното създаване и поява такава, каквато я държим в ръцете си.

За българското издание на „Илюстрована история на авторското право” на Едуард Самюълс специална заслуга имат:

• 
  Посолството на САЩ у нас, осигурило съдействие за издаването;
  
• 
  Издателство „Слънце”;
  
• 
  и особено преводачката - Юлия Бучкова, която с отличното познаване на специфичната терминология ни предава авторовия замисъл.